Как се лекува страхът......

Не е задължително да има причина.
Всички хора се страхуват. Лошо е, когато се превърне в патология.

Иначе, се лекува с опит в повечето случаи горчив.

Мисля,че всеки страх се "лекува" различно.Аз също се боря с някои от изброените.

С любов и вяра в себе си ... и другите.

Не искам вече такъв опит....
Предпочитам с любов и вяра....
Само дето не знам как....Ако не ми е дадено по природа мога ли да се науча да не съсипвам любовта и вярата със съмнения? И черни пророчества за развръзките?
Колко сривове ще имам докато се науча...Старая се толкова много.....
Ако остана такава, каквато съм, ще бъда сама като куче.....

Предполагам травми в детството (не съзнавани и уж забравени) и недемонстриране на поощрение и любов най-вече, от страна на родителите. Как се лекува - с терапия предполагам

И аз така си помислих днес - може би ми трябва терапевт...
Не може човек перманентно да е тъжен, просто не може...


Толкова ми е нужно да съм сигурна.....А като стискаш някой за врата и го смазваш с тестове няма как да стане.....

Не може. Наистина потърси помощ

според мен това не е болестно състояние, с просто липса/или недостатъчно развит по една или друга причина/ на социален радар - способност да улавяш сигналите на другите, разчиташ ситуацията, тълкуваш поведението на хората, техните намериния, емоционални състояния и съответно възможност и готовност да взаимодействат/в случая с теб/.

това е умение и може да бъде развито. за съжаление- понякога доста трудно и много бавно, като това води до обезсърчаване/поради дългия период/ и затова често се връщаш в изходна позиция.

аз не съм психолог и не разбирам нищо, разбира се, просто исках някак да те успокоя и прегърна виртуално

Странното е, че радарът ми е развит и то май повече от нужното....
Някак интуитивно усещам хората и никак не ми се иска да приема някои истини за тях....Започвам яростно да се съпротивлявам на доловеното, което в крайна сметка излиза вярно...
Преди това, обаче, вероятно се мъча да накарам самите хора да се избавят от доловените от мен неприятни неща....
А те всъщност може и да си се харесват така
Като че ли много анализирам и дълбая, но никак не мога да живея спокойно без това....Имам усещането, че нищо не си струва ако не съответства на моите очаквания и изисквания...
А знам, че не е така....

е, тогава вероятно работи повече от необходимото 

не знам, аз съм безкрайно некомпетентна, просто предположих 

късмет в развитието на отношенията

Страхът може да "оцвети" с негативизъм почти всичките ти преживявания и нагласи, ако му позволиш. Много е мощен. И то неговата производна - тревожността.
Така че, ако усещаш, че в едни взаимоотношения постоянно те измъчва тревожност, наистина трябва да се срещнеш с терапевт.

Аз винаги вървя срещу страховете ми Напук на параноята ми или моментния страх върша точно обратното....Имах фобия от височина,придобита,ами един ден ми писна и скочих с бънджи.Сега летя и с делта планер.И сина ми качих,макар да лудвах от страх от евентуално преживяване.....
Такава съм,опака.
Преодолявам себе си,така и стъпквам страха.

Навремето този откъс много ми помогна:

“Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз”
― Frank Herbert, Dune

Четох книгата май в 5-и клас..Тогава умирах от страх от тъмното..Една вечер часове наред просто седях на тъмните стълби в блока - и преживях наведнъж всичките си ужаси..От тогава не ме е страх от тъмно..По същият начин постъпвам и до днес - ако ме е страх от нещо - предизвиквам го и го предолявам.
А, Марчева - и аз така..)

Като се научиш да обичаш себе си и да се чувстваш добре в кожата си 

..не съм съгласна!!!!Донякъде....,защото имаме и интуиция ,и натрупано знание от опита и заобикалящото ни.Тревожността е белег и на първосигналното себе-спасяване!

Това е изключително голяма грешка. Научи се да приемаш хората такива, каквито са. Не можеш да ги промениш, промени отношението си към техните недостатъци.
Аз съм се изправяла цялата разтреперана срещу някои страхове, защото вече не можех да издържам. Е, оказа се, че дяволът не е толкова черен.
Стискам ти здраво палци да успееш, защото добре знам какво ти е 

КотЙОООО,

GENTIL, разпознавам абсолютно себе си в тези твои думи...
Малкото мъже, които обикнах, си "тръгнаха", отблъснати от май точно желанието ми да съм пряма и наясно с всичко...
Разбирам те...
За себе си стигам до извода, че това са някакви гадни номера на разума, повлиян от несъзнателните блокажи...и като че ли виждам решението в това да обичам себе си повече и да съм по-спонтанна, слушайки сърцето, не коварния глас, който все шепти "да, ама не"...
От сърце желая да намериш начина, по който да се справиш с това, да се измъкнеш от този кръг, всъщност убедена съм, че ще стане 

Марчеееееееее, рекох да те подкача, но ми се стори вглъбена  

Липсва ти вяра в себе си. Наистина начинът е като се изправиш срещу собствените си страхове и ги надмогнеш, но честно не знам как да стане това на практика... И аз имах страхове, но бяха по-различни от твоите. Самоизмъчвах се и не знаех какво да направя, едва ли сама щях да стигна до начина да ги прогоня.

Според мен това е най-вероятното. И също мисля, че с някои бариери човек не може да се справи сам, защото му е нужен поглед отстрани, за да излезе от затворения кръг.
Ако такъв човек иска да се промени, може да го направи, но не с нагласата, че ще стане нов човек. Той пак би си носил в душата тревожност и несигурност, но вярвам, че може да се научи да живее със страховете си по-спокойно, да ги укроти и да види, че не са по-силни от него.  

Лекува се доста успешно с поведенческа терапия от опитен психотерапевт.

Просто исках да ти дам една дълга виртуална прегръдка  
Не знам как се лекува това. Доста често нещата, които ни се случват са точно толкова и дори по-страшни, отколкото си ги представяме. Не съм голям фен на сентенцията "Няма нищо по-страшно от самия страх". Има, има и още как. Аз не бих пренебрегвала вътрешния си глас. Понякога ни се иска страховете ни да са плод на някаква наша патология, но нерядко те ни предупреждават за неща, които не искаме да видим и продължаваме да си казваме "Абе, това е моята патология, нещата не са толкова лоши, просто аз съм черногледа". Слушай си гласчето отвътре.

С уговорката, че съм бивш терапевт казвам и, че терапията е надценена. Метдът (и разновиднстите му) имат своите ограничения и те са много. Плашещо голяма част психотерапевти стават такива, за да разрешат своите си нерешени неща. Значителна част от българските терапевти нямат лична терапия и прехвърлят, проектират, правят гафове. Ако тръгнеш в тази посока, търси такъв, който има дългогодишна лична терапия.

Мъчно ми е, че страдаш  

 

Като начало опитай да се успокоиш, повярвай в себе си, и бъди себе си  , естествена, не се насилвай да правиш нещо , което не искаш, за да угодиш някому.


За + промяна към нещо, в което не си сигурна, или от което се `страхуваш` образно казано, на мен лично ми е помагало точно обратното на страха  шоково поведение, въоръжавам се с максимално хладнокръвие и заставам `лице в лице` с проблема, не се опитвам да го избегна, или отлагам във времето.  И честно казано не съм съжалявала. Както казва народът "клин клин избива" - страх ли те е от нещо, не бягай от него, ами се срещни с `него`,  и го победи.

Аз така малко встрани от останалите мнения, но сигурна ли си, че неоснователно те е страх? Пояснявам - досега веднъж съм ревнувала, страх ме е било да не ме изоставят, как ли не се кандърдисвах, че съм в грешка, пък взе че се оказа, че имало защо... Да не би просто да си подбираш все такъв тип мъже?

Нещо в този дух исках да кажа и аз, но много витиевато ми се получи. А Шамс го е казала право в десятката.

Недей да се бориш спрямо себе си или да заглушаваш вътрешния си глас. Просто или приемаш този отсреща с недостатъците му или не.
Не тръгвай с мнение към хората всичко мога да приема, ако не ме е страх. Не всичко, а и не трябва.
Преодоляването на страха е да се изправиш срещу реалността, а не да я приемеш.

Много ми хареса това!   

Момичетата много правилно са ти казали да вярваш в себе си, да се доверяваш на вътрешния си глас и да се научиш да приемаш истината, каквато и да е тя.

Да се отървеш от страховете си много прилича на това да се научиш да караш кола. Започваш плахо, с малки спъпки, с помощ на инструктор, после лека полека караш сама и докато се усетиш вече си майстор на пътя, дори и в такова място като София. Можеш ли да кажеш, кога си се научил да караш колата, на коя дата и как точно стана? Не, защото това е процес. Всеки ден добавяш по малко опит и ставаш все по-добър, все по-уверен.Така е и със страховете, можеш да ги премахнеш и от раз, но трябва да имаш опита първо. Започни с малки, но все пак някакви съпки към промяната.

Понякога промяната идва и някак "свише", поне аз така се почувствах след като почина баща ми (абсолютно внезапно и неочаквано, като гръм). След ужаса, тъгата, депресията и мъката, просто всичко друго избледня пред осъзнатия факт, че сме смъртни. Единственото, което наистина притежаваме е времето ни тук. И най-правилното нещо е човек да се бори за това свое време, да бъде качествено, да му е приятно и спокойно. Знам, че сега ти е трудно да си го представиш, но другите наистина нямат значение. Важен е само твоят живот - когато осъзнаеш какво те прави щастлива ще се научиш да се стремиш към това и да избягваш подобни тревожни мисли, защото нищо не е вечно - и щастието, и болката, и любовта, и живота.Това е малко по-фундаментален подход, но върши работа.

По въпроса за терапията и аз съм на мнение, че не е много добра идея и е доста несигурен метод. Никой терапевт не дава гаранция за работата си, но парите ще ти вземе. На мен това не ми звучи като добра сделка.
 

Страхът е най-лошият съветник когото можеш и трябва да слушаш.
Той е толкова силен и ужасен другар,че е способен да ти отрови тотално живота.
Преодолява се /както някой каза по-назад в темата / като се изправиш пред него и му видиш истинските очи.
Оценяваш реално какво ти взема и какво би ти дал.
И осъзнаваш,че ти дава само негативи и не би могъл да ти даде нищо хубаво. Тогава просто минаваш през него и си връщаш изгубената увереност.

Проблемът може да е от ранното ти детство. Тогава остават големи травми в нас, които после в годините се чудим от къде сме ги придобили и защо сме такива.
Неуверена си - поне така ми звучиш. Настроена си като жертва. А това ти носи само негативи,които ти подвърждават страховете. И се получава затворен кръг.

Опитай се да намериш себе си , да разбереш какво искаш, какво имаш да губиш в този живот ?
Ако не успееш сама потърси психолог,с когото да поговориш.

Желая ти наистина да се измъкнеш от този кошмар ...  

Всичко се преодолява със силно положително,ежеминутно мислене

аз съм минала доста психотерапия и определено смятам, че най-голямата грешка беше да се насилвам непрекъснато и да издевателствам върху себе си с това положително мислене. но това при мен, при други сигурно работи безупречно. не се ли отстрани проблемът, колкото искаш се насилвай да мислиш положително 

Това привлича и "ловците".
Хора с противоположни мисли и действия ги отблъскват. Може би и затова попадаш на такива хора.

При мен дава страхотни резултати...но аз съм и човек на риска.И не обичам нещо да ме спира,особено да идват от мен рамките!!!!Ако ти не си дадеш тласък ,кой друг И колкото и психотерапии да минаваш,пак ще се въртиш около собствените страхове.
И това не е издевателство!Ако не се насилвах себе си,нямаше да проходя отново...нямаше да съм това,което съм.

Авторката писа, че различава хората. Това е доста голям резерв. Просто не трябва да се насилва да приема това което не може или да си оцени за себе си какво може да приеме и какво не. Съответно да избягва това което не може.
Да се насилиш да приемеш някой, просто на принципа, че в всеки е заложено нещо хубаво или, че имаш грешна престава за света и си максималист, не е най- доброто нещо.

Когато ме е страх от нещо, си задавам въпроса - кое е най-лошото, което може стане, ако страхът ми се сбъдне. И в момента, в който формулирам това лошо нещо, се успокоявам и го приемам. Например - срещам се с мъж и ме е страх да не ме нарани. Казвам си, е какво е най-лошото което може да ми се случи - да ме изостави и да не срещна никога повече друг. Мога ли да го преживея - мога. Тогава страшно няма.

И другото - когато ме е страх се оглеждам наоколо и си казвам, че вероятността страхът ми да се сбъдне е много по-малка, отколкото да не се сбъдне. И това ме успокоява. За да съм ясна - имам известна фобия от катастрофи по време на път. За да не е пътуването ми ад, се насилвам да осъзная, че катастрофите са изключение, че повечето хора стигат живи и здрави до там, накъдето са тръгнали и че вероятността на мен да ми се случи е нищожно малка. Нещо такова.

Гледам много да не се замислям за страховете във връзка. Каквото има да стане ще стане без значение дали умирам от страх.

Не мисли толкова много! Наслаждавай се на всеки миг защото живота е кратък!

Много ми се иска да прочета как се осъществява практическата страна на въпроса заставаш срещу страха, вместо да бягаш от него. Така написано е бла, бла...а на практика какво точно правиш?  Защото и аз минах през такива моменти и на теория знаех, че трябва да се изправя срещу страховете си и да ги отблъсна, но практически как да го направя, а? И досега щях да се чудя какво точно да предприема. Затова айде някой да каже какво точно се прави стъпка по стъпка с това " застани срещу страха вместо да бягаш от него"? 

По-горе съм дала пример - така, както го разбирам аз.

Страхът ти е бил по-реален, нейните са по-екзистенциални

unadaptable, според мен да се изправим срещу страховете си означава да ги преборим, а не да ги отблъснем, да се почувстваме като победители и дори да се чудим на акъла си как ни е било страх от нещо толкова нелепо.

Например, ако те е страх че мъжът ти изневерява можеш да си стоиш с този страх докато получиш диабет или нервен срив. Но можеш и да си кажеш, че дори и да се тръшнеш на пода от страх и ужас, ти просто не можеш да си отговорна за неговите действия, какво прави той не зависи от теб! Но от теб зависи да си отговорна за собственото си здраве и щастие.

Ето - можеш да прекараш деня в нерви и истерия, а можеш да го прекараш с някакви неща, които ще направят деня ти приятен и ще те обогатят. Каквото и да избереш мъжът ти ще си кръшне и още как, ако си е решил. Схващаш ли колко е нелепо да си причиняваш подобно нещо? Ако осъзнаваш това, няма как да се подложиш на нещо такова.

Първата малка стъпка за преборването със страховете е да се опиташ да разбереш как работят нещата. Ако те е страх от високо проучи как се действа при работа на височина - кое ще ти спаси живота, кое е фатално, какви предпазни мерки да вземеш и т.н.Ако те е страх да говориш пред публика, научи някои трикове (има хиляди книги за всеки страх) и иди да говориш пред двама души, после пред пет, десет и т.н.

Можеш да се отървеш от всеки страх, стига това да ти е важно и да се концентрираш върху собственото си благополучие като основен мотив в живота ти. Вместо да мислиш колко си зле и какви проблеми имаш и дори да се тревожиш за неслучили се въображаеми неща, по-добре се концентрирай върху това да направиш живота си по-добър като ДЕЙСТВАШ в правилната посока.


Тревогата само ти смуче ценната енергия.Тревогата не прави нищо за тебе - нито променя фактите, заради които се тревожиш, нито ти подобрява състоянието. Това противоречи на здравия разум.
 

При екзистенциалните страхове е същото. Казваш си - сега ми е много зле, защото изпитвам ужасен страх. Ако страхът ми се сбъдне бих била нещастна, но поне спокойна, защото станалото вече ще е факт. По-добре нещастна и спокойна, отколкото ужасена от очакване за нещо, което може и да не стане.

Съжалявам, че изчезнах така - нали сме пълна къща с деца, че и две чужди гледам и е  лудница

Изчетох всичко много внимателно. И настроението ми се оправи.
Защото очаквах да ми кажат, че съм тъп егоист и страхливец, а се оказа, че нещата не са така непознати и за другите.....и не са непременно индикация за кофти нрав......
Всичките ви съвети ми харесват.
А като капак, днес ми подариха на обяд една книга на Хорхе Букай " Да се обичаме с отворени очи".
Вече съм някъде на 89-та страница....
Да я бях зачела вчера...Щях да си спестя шока....

Така е...Какво толкова лошо може да се случи ако ме оставят...да речем заради друга.... Значи човекът не е този и това е....Независимо съпруг ли е, гадже ли е, любовник ли е.....

Сега ще се върна да прочета някои мнения пак - това е най-добрата терапия.....

Тормозеха ме много страхове, докато една случка ми доказа, че животът ти може да се преобърне от нещо, от което даже не ти е хрумвало да се страхуваш.  Това излекува страховете ми - ако има нещо да ти се случва, ще се случи и то по начин, за който не си си и помислял. Какъв е смисълът да го изживяваш предварително?! Ако ти дойде на главата, така или иначе, ще се наложи да се справяш с него.
Сега просто правя това, което считам за правилно и гледам с широко отворени очи света, да не изпусна нито една от достъпните ми радости.  

Хората са такива, каквито са. Приеми ги, глупаво е да искаш да ги променяш по твой модел и да се ядосваш, когато не става.
Явно имаш много големи очаквания и изисквания към останалите. Не хвърляй върху тях твоите проекции за това кое е добро и кое не.
Според мен нямаш доверие в себе си.
Вземи прочети *Писма до Клаудия* на Коелю.
Всичко е въпрос на свободна воля и любов към себе си и към другите.
Също *Излекувай тялото си* на Луиз Хей, става въпрос за болести и болки в /стомаха, главата гърба/, които сами си докарваме от нездрави мисли. ТАм има мисли като *светът е хубаво място и никой няма право да ме наранява, ако не му позволя* и *всички са доброжелателни към мен* и т.н
Рабирам да имаш причини да се съмняваш, че ще те напуснат /изневери, побой, което от своя страна означава, че не те заслужават/, но да те е страх без причина, означава, че не разсъждаваш логично. В един момент, когато ражбереш, че нама причини за съмнения, мозъка сам ще спре да мисли за това.

Сега прочетох и горните постове и виждам, че някой се е сетил да ти подари Хорхе. И той и Коелю много ми допадат.. Успех!!!

Сетих се за онази филифьонка, която вярваше в бедствия

 

С психотерапия, с автогенен тренинг, йога нидра, с музикотерапия, цветолечение на д-р Бах, ТЕС

  и други подобни.

Хорхе Букай и Паулу Коелю са първото стъпало.

"Да се обичаме с отворени очи" е хубава, полезна е точно за връзките. Там обаче само се загатва за нещата, които в дълбочина трябва да потърсиш в себе си.
Така че като за начало окей, но ще продължиш сама.

Не ти трябват психотерапевти, имаш силата и потенциала сама да се справиш, стига да го желаеш. Мисля, че си направила най-важната стъпка към осъзнаването, че проблем има. Докато дойде този момент знаеш ли колко години хората се лутат и продължават да търсят причините все в лошата си съдба и несправедливия живот...и разбира се, че не си по-малко човек от това, че се сблъскваш с тези страхове. Страхове има всеки. За всеки те са тясно специфични, но всички идват от подсъзнанието. А работата с него просто изисква повече време и усилия.
Трудно е, когато години наред следваш този модел, да се пречупиш и да управляваш мислите си. Мога да кажа обаче, че си струва, ще видиш сама.
Готови съвети няма за съжаление, но който е в състояние на търсене, вече е готов да открие своите начини. Те сами ще започват да те намират и ще се удивлиш на синхроничността на твоята настройка и това, което те заобикаля.
Желая ти успех!     

Благодаря ви много!
 

Този страх го има (макар и не толкова осъзнат и заплашителен) на моменти във всеки по-емоционален човек. Мисля обаче, че никой не може да ти го излекува - тоест да ти отвори душата и да понамести чарковете там - това можеш единствено самият ти да си го направиш. Как? С "насилствен" позитивизъм  Тоест когато те връхлетят тези емоции си самозабраняваш да ги изпитваш и си определяш теми, по които си забраняваш да мислиш за определен период. Ако толкова те човърка, казваш си "Добре, ще мисля за това след примерно 4 месеца". Казват, че така се тренирал мозъка да мисли положително.
А и чаша червено вино вечер помага

Можеш сама да се диагностицираш. Купуваш си една книжка, казва се "Пълна психодиагностика на човека". Струва към 15 лева. После се заемаш да попълниш серия от тестове. После виждаш кои черти от характера ти са акцентирани/тоест по-силно изразени/ И после се заемаш да ги коригираш. Виж колко е просто. Това там Хорхе Букай и Паулу Коелю, тц, те са за удоволствие.   Разбира се, казвам го полусериозно.
Да не би случайно да си зодия Дева?  

Страхът е най-големия бич на човечеството.  Борбата с него е страшна.. страхът се насажда и подклажда ежедневно и целенасочено от тези, които знаят за какво става дума.

Този вид страхове са правопропорционални на ниско самочувствие и самооценка.

Съответно последните се коригират много добре с психотренировки. Добър психолог може да помогне ако не можеш сама.
Аз се възползвам от всяка възможност за психотренировки на последните. За мен те са ключът към успех в каквото и да било.
Дори музика на телефона съм си сложила "Мис съвършенство". Като я няма циганката.....

А може в един момент да срещнеш,някой който не те плаши.Може проблема да не е в теб.

Абсолютно точно!

А според Томас Хобс човекът е страхлив и агресивен по природа, заложено е в него.

Добре, че е Томас Хобс да ни го каже.

Зодия Лъв съм....По-самовлюбени от нас нЕма То и от голямо его стават такива проблеми....
Ще си купя книжката за пълната психоанализа - допадна ми идеята самата аз да се почовъркам.....
Последните два дни все си повтарям, че нищо от това, което ме плаши, не си струва да му отделям такова внимание - то просто не зависи от мен....
Гледах едно клипче вчера, за поседната лекция на един човек /забравих му името/, който обясняваше, че е болен и му остават няколко месеца....
Специално излязъл пред хората да им каже: ето, аз избирам да се радвам на това, което имам и което ми остава. Какво ще изберете вие?
Доста ме замисли....Животът ми е като курорт...Кво седя да стеням....Говоря си,...но....когато дойде тоя демон и ми заприказва, колко съм празна и сама,....става много гадно....Следващият път, когато изпадна в дупка, ще намеря темата и ще я прочета.....Горе-долу през около три месеца става това....С или без причина.....За съжаление.....
Давам един пример - ако някой помни, от моста Чавдар скоро се хвърли един водач на тролейбус.....Моя позната е била в изоставения от него тролей....От това, което ми разказа, ме задуши тъга, която продължи почти една седмица...Не можех да спра да си представям, отчаянеието на този човек и самотата на решението му.....
И кво - нещо да променя? Не - просто да се смажа....И не можех да прогоня това състояние...Не ставаше....Просто в един момент се уморявам ужасно и само минава...Но и това не е решение, защото стигам до лекарста.
Някога се смятах за по-чувствителна и добра от другите и така си обяснявах кризите. Сега вече съм сигурна, че причината е доза егоизъм, страх, нерешителност, липса на доверие в себе си и околните, желание да се скрия и най-вече: тотално неразбиране какво значи любов.
Едва ли означава да ревеш за щяло и нещяло.....
Както казва Стоянка Мутафова: "Не бъркайте сантименталния и емоционален човек с добрия!"

Ударих си няколко бича сама!

Радвам се, че ти е допаднала идеята. Преди две лета доста се позанимавах с тази книга/тя не е за психоанализа, а за диагностика на характера и темперамента, това е различно/ и знаеш ли, въпреки че съм правила доста тестове на младини, открих интересни неща за себе си. Сега мисля, че картината ми е по-ясна.
А за книгите на Паулу Коелю ми дойде едно наум - най-хубавата, която съм чела е "Вероника решава да умре". Тя е книга за едно момиче, което няма смисъл на живота... Някои от книгите на Коелю просто не мога да ги чета, усещам вътрешно съпротивление.
И още нещо - потърси и прочети за асертивното поведение. Тогава може би ще разбереш, че да се греши е човешко и не трябва чак толкова да се самообвиняваш за казани или направени неща.  Поведението може да се тренира и да се променя, това е бонусът на човека, за разлика от животните. 

Като се отърсиш от клишетата в мисленето, махнеш схемите, които имаш за нещата....100 про не са верни и очакванията си разкарай ...просто гледай, без да очакваш, мисли и оценявай обективно, без зад гърба ти да стои някое набито от предишни поколения схващания ...

И аз го мислих този човек седмица след това. Защо го е направил? Какво го е накарало?

"...Имам усещането, че нищо не си струва ако не съответства на моите очаквания и изисквания..."

Един дребен съвет...но пък усвоиш ли го, върши чудеса:
Опитай се да намалиш очакванията и изискванията си към другите..ще се почустваш по-добре...и не, няма да изневериш на себе си променяйки това в себе си...просто ще намалиш болката от разочарованието (ако се появи)
И...никой не е съвършЕн все пак...научи се да приемаш различни ситуации и хора, не да ги анализираш.. дори и да ги анализираш, те няма да заприличат на това, което ти очакваш..камо ли да тръгнеш да ги променяш...

Намерих хубава статия, която разглежда асертивното поведение и още три типа поведение - агресивен, манипулативен и пасивен.
http://bglog.net/psychology/12260

Много хубаво -точно, ясно и кратко!
Благодаря ти, Морфейке

Много лесно, но не особено приятно - случва ти се точно това, от което се страхуваш или нещо още по-лошо, каквото не си подозирал, че ще те застигне и виждаш за какви глупости си хабил нерви напразно. Обикновено хората се поучават от лошо, не от хубаво, затова и начинът да се наместят в правилния път е чрез силен шамар.

Ми има си техники. На различните хора действат различни неща. На мен ми подейства преувеличението - техника, при която се оставяш да те завладее страха, изживяваш го анпълно, че и до доукрасяваш. Представяш си най-най-лошите си кошмари в пълни детайли. Де факто се изправяш срещу тях и след това вече няма нищо, няма влияние. отминава много бързо.

  Точно това беше и моят начин да се справям със страховете си. Всичко, от което се боях до смърт/клиширано,но така го чувствах/ изигравах в главата си- всяка ужасяваща сцена...преувеличена...и преувеличена...и преувеличена. Спомням си , когатж бях по- малко и го правех ми се е случвало дори да се разплача   Мислех си: Леле, сигурно съм луда, не може да съм в ред и да рева за нещо, което не се е случило, не може да си представям такива ужасии" Но...ето с времето и "фантазирайки" за най-страшните за мен неща някак притръпнах. Преживях толкова нереални неща, че сега е така трудно нещо да ме нарани...да ме изненада...да в обърка, огорчи. Представях си хората в толкова грозни светлини, че сега дори ми е трудно да забележа реалните им недостатъци   Но...винаги оставям една дистанция между мен и хората...не ме е страх от тях...но просто нямам желание да ги допускам прекалено близо. Също така осъзнах, че никой не е незаменим...и не се кося какво ще или няма да направи половинката. Доверие? - не! По скоро липса на интерес, липса на какъвто и вид ревност- приемам нещата така- ако е просто секс с др жена- нека, не ме бърка...ако ще се влюбва- какво да се прави-никой не може да контролира чувствата си. Отдавна спрях да вярвам в моногамията и ... не я и очаквам, нито изисквам. От хората около мен изисквам малко и все простички неща- уважение към мен самата....май това е   Всичко друго, което ми дадат го приемам като бонус   Леко и лесно е да се живее, когато не очакваш от хората да са перфектни и...не го изискваш от тях.

Ако е депресия, което си мисля, че е - потърси специалист, не се самодиагностицирай и лекувай, дадените съвети нека са приятно допълнение. Това е серизоно и тежко заболяване на психиката.
Погрижи се за себе си с необходимата сериозност. Ще отнеме време и няма да е винаги прекрасно.

с всеки изминал ден се доближавам до теб /в преносния с мисъл  / но и аз изживявам всички страхове в най-лошата светлина и някак нищо човешко не ми е чуждо. Сякаш съм на 300 години с безброй преживявания. То си е така, само че 95% от тях са наум

хич не ми се иска да се обаждам и е време отново да се 'скрия' в дупката си, просто само да кажа, че половината от дадените съвети са абс неприложими. да не казвам по-силна дума. при 90% изобщо не става с дърпане за косата, изправяне пред страхове/повярвайте, самите потъпевши си дават сметка колко са ирационални тези страхове/, упреци, че са слабоволеви и прочие. а пък , че нещата са прости и ей така се отърсваш от начина си мислене, щтракваш си с пръсти и от утре почваш да мислиш, че светът е розов ....направо не е за вярване  


накратко за мисленето при депресия;

Дисфункционални автоматични мисли. Това са мисли, които идват спонтанно и изглеждат правдоподобни, но всъщност са израз на изкривени възприятия и са свързани с негативни чувства като тъга, тревога, гняв и безнадеждност. Ето някои примери за подобни мисли:
Четене на мисли – „Той мисли, че съм бита карта.“
Етикетиране: „Аз съм неудачник.“; „Той е глупак.“
Предсказване на бъдещето: „Ще ме отхвърлят.“ ; „Ще изглеждам глупаво.“
Катастрофично мислене: „Ще бъде ужасно да ме отхвърлят.“; „Не издържам на тази тревожност.“
Дихотомно мислене (всичко или нищо): “Във всичко се провалям“; „Нищо не ме радва“; „Нищо не се получава при мен.“
Пренебрегване на положителното: „Това не струва, защото всеки би могъл да го направи.“
Неадаптивни предположения. Това са идеи за това, какво мислите, че би трябвало да правите. Това са правилата, според които депресивните хора мислят, че трябва да живеят. Ето някои примери:
„Трябва да получа одобрението на всички.“
„Ако някой не ме харесва, значи не мога да бъда обичан.“
„Никога няма да бъда щастлива, ако правя нещата по моя начин.“
„Ако се проваля в нещо, значи съм неудачник.“
„Трябва сам себе си да обвинявам за моите грешки.“
„Ако имам един проблем дълго време, значи нищо не може да се промени.“
„Не трябва да съм депресивна.“
Негативни схващания за себе си. Хората, които са депресивни, често се фокусират върху неуспехите си, преувеличават ги и минимизират всички положителни качества, които притежават. Те могат да се виждат като изцяло неспособни да бъдат обичани, като грозни, глупави, слаби или дори зли.

и за причините - могат да бъдат биохимични различия в мозъка, междуличностови, поведенчески или когнитивни. Депресията при някои хора може да бъде причинена от един от тези фактори, но е също толкова вероятно да бъде причинена и от комбинацията от фактори от всички тези области.


Депресията не е нещо, което се случва на хора, които са странни или “ненормални”. Тя е навсякъде около нас. Заедно с тревожността, която е малко по-честа от депресията, те биха могли да се приемат за аналог на “простудата” при емоционалните разстройства. Всяка година огромен брой хора страдат от голяма депресия: 25% от жените и 12% от мъжете е вероятно да имат депресивен епизод в живота си. Вероятността депресивният епизод да се повтори е доста висока.

Причината за различията между половете в честотата на депресията не е напълно изяснена. Вероятните причини са може би в това, че жените са по-готови да признават чувства на тъга и себе-критичност открито, докато мъжете често “маскират” или крият депресията си зад други проблеми като напр. алкохол или употреба на дроги. Освен това жените понякога биват научавани от ранна възраст да бъдат безпомощни и зависими.


много хубаво , че има хора , оттървали се от проблемите с лекота и оставили ги зад гърба. за съжаление при доста повече не става така лесно.

късмет на  GENTIL  

poem, да, в общи линии това е смисълът. Но е хубаво да е контролирано от някой специалист или поне да е подплатено с някаква помощ отвън, аз не съм го правила на своя глава, защото може да се изпусне контрола. Аз го бях докарала до паник атаки и то все свързани с детето ми и беше ужасно трудно и плашещо да ги приема и да ги изживея докрай, но усещането след това беше просто като раждане наново. За останалото си права, по-леко е, по-други краски придобиват обикновените неща, повече се радвам на живота такъв, какъвто е, по-силно грее слънцето, повече обичам, по-лесно обичам, повече получавам.  

Момичета не се обиждайте, не смятам, че описаното е точно депресия. Според мен става въпрос за особеност на характера и вероятно на темперамента, а не точно за заболяване. Най-малкото при депресията човек чувства, че е настъпила някаква промяна с него, той престава да е същият като преди. Докато тук, доколкото разбрах става въпрос за утвърдени начини на реагиране, които пречат на адаптацията. Дайте да не поставяме диагнози по Интернет с лека ръка.

Не, нямам депресия, момичета...и момчета...
Морфеа е права - това е характер. Посей характер и ще пожънеш - съдба /нали помните/....
Напълно съзнавам, че е взможно у мен да има и синдром на "нараненото дете", и посттравматични реакции и какво ли още не...Въпросът е, че аз не искам да заемам обичайната позиция на пораженец. Писна ми. Много ми писна. По-лесно би ми било да не разбирам какво става с мен и просто да мрънкам. Обаче, за щастие или не, съм наясно. И затова искам да се променя. Е, колкото мога....
Искам да съм доволна от това, което имам, а не да страдам за онова, което в момента нямам. Това не означава да не работя по въпроса за добиването му.....
Просто не искам вече негативът да взима властта в мен в каквато и да е ситуация и той да определя живота ми.....настроението ми, нагласите ми, решенията ми и т.н.
Не искам да стана малоумно-позитивна, но не искам и да съм патологично-тревожна мацка, както казва една наша съфорумка.

Постижимо е. На мен ми отне доста време, но си заслужаваше. Междузвездни войни се оказа много мъдър филм, в тази връзка. Силата и в този дух. Но иска дисциплина и вяра. Успех ти желая! 

GENTIL Природата ни създава различни. Едни са по- тревожни и негативни, други гледат по- леко на нещата. Ако започнеш от начина, по който е устроена нервната ти система, през гените, които определят колко серотонин ще произвежда мозъка ти и стигнем до нещата, които са се случили в живота ти- това е, което си. Модерно е да се равняваме по модата на позитивното мислене или по някакъв неясен еталон за балансирана личност, но в повечето случаи онова, което сме не е нелепа случайност, а е онова, което ни е нужно да бъдем, за да оцелеем. Ако напъваш един затворен човек да излезе на сцена, ежедневно да говори за чувствата си най- вероятно ще го повредиш. Същото е и ако усмиряваме опърничавите, успокояваме тревожните и тн. Всичко е ок, докато човек може да функционира нормално- да следва потребностите и разбиранията си на практика и докато с това не наранява правото на другите да правят същото.

Та не знам колко си негативна и дали ако е така това реално ти пречи. Много ми е смешно, когато някой каже да бъдеш себе си- че никой от нас не би могъл да бъде друг освен себе си, докато е с акъла си. Можеш да дялаш някакви свои части, които ти пречат в отношенията с другите, някои свои по- дребни характеристики, но това си остава в рамките на предвидимото развитие на един човек.

Ако през вековете бяха лекували оригиналните личности, нежните души, тревожните и прочее сега нямаше да имаме нито един стих, картина, повечето музикални произведения и много от научните открития. Та за мен е важно човек да вкара онова, което му изглежда в повече в нещо, което го влече. Дали ще отглеждаш растения, ще напишеш сонет или ще направиш изключително тревожно- негативно- красива снимка  въпрос на интереси. Важното е да го изявиш на място, което е подходящо за целта.

ПП Все се бичуваш като негативна, а аз по- позитивен човек от теб в този форум и до днес не съм срещала. Може да ми е сбъркано сметалото, но все пак   

Бояна, аз познавам много известни актьори, които са се излекували от затвореността си и неумението си да изразяват чувствата си именно защото са ги накарали в един момент да излязат от черупката си. Не ми е доверил нито един да е по-нещастен сега или повреден. Дори за деца има такава терапия. И в случая не ставаше ли дума за тревожността и негативността, които ни пречат откровено да се радваме на живота? Аз така разбрах темата. От моя гледна точка ако да бъдеш себе си значи да си нон стоп негативен и мрънкащ, не виждам с какво това допринася за личното и обществено щастие. Всъщност, съвсем реални примери ми доказват, че никак. И обратното. А страхът, паник атаките и живеенето сред призраци е откровено вредно. Не всички са гениални, за да напишат Бесове по време на поредния пристъп на задух. За помощ в оцеляването и не мога да си помисля. Взех да получавам, като си поразбутах мъглата пред очите.

И, като цяло, ако съдя по себе си, защото най-добре се познавам, това каква съм се родила по никакъв начин не се е оказало най-добрата генетична комбинация в смисъл на психология. Това, което правя с дадения материал, за да получа по-добър резултат - това ми помогна да живея по-пълноценно.

Това се е случило, защото те по природа не са затворени хора, а са били приучени, възпитани да са такива. Един истински интроверт не става актьор никога.
А терапии има всякакви. Не мисля, че от повечето има полза при здрави хора, освен с познавателна цел.

Ако ще си говорим за психиатрични диагнози веднага се оттеглям, защото не съм психиатър. Говорим за психично не- болен човек. Вредно е онова, което пречи на човека да функционира според неговите разбирания за нещата, а не според някой учебник или дори терапевт. GENTIL казва "Искам да съм доволна от това, което имам, а не да страдам за онова, което в момента нямам"- ако наистина стане перманентно доволна от онова, което има може и никога да не свърши нищо в живота. Няма по- голям демотиватор от доволството. Въпроса е дали живее нормално, според нея, или не. Какво се казва из модерната популярна психология няма значение. повечето е в жанра "Приказки под шипковия храст". Включително и твоите примери.

Паник атаките не са психиатрична диагноза, Бояна.  И с останалото не мога да се съглася. Апетитът идва с яденето. Това че яденето е сервирано в луксозен ресторант на ленена покривка сред кристали ни най-малко не намалява апетита. Освен това, хората са различни. На мен демотивиращо ми действа песимизма. Ужасно демотивиращо. Нищо няма да стане, нищо няма да излезе, ми какъв е смисълът - това са ми страстоубийствените фрази и като ги чуя ми се изправя косата. Затова и не се съгласявам, че нещата, които си написала са валидни по дифолт. За мен не са. Като ми просветна се събуди отново желанието за успех, за надграждане, за път напред и нагоре. За всекиго вероятно е различно. Но малко ми звучи като поощряване на газенето в мрак като много творческо и възвисяващо начинание това, което си написала. А аз освен производство на намусени и вечно мрънкащи индивиди, друг резултат от песимизма не съм видяла. Правя разлика между критичност, аналитичност и песимизъм тук и говоря за чистия песимизъм. А страхът пък съвсем не виждам точно как ще накара някого да върви напред, тук говорим за ирационални страхове, които лишават от жизнена сила.

Това, което казва авторката е това, което аз се мъчих много време да постигна и няма нищо общо с това, което ти си написала. Всъщност се научих да оценявам всичко, което съм постигнала, което от своя страна ми помогна да се избавя от песимизма и да повярвам, че има още много хляб в живота ми. Доволството от това, което имам в момента ме мотивира да искам още и още, защото ми харесва да имам. Това, което си написала е пълна безсмислица, извинявай. Човек обича да има, обича да е обграждан от хубави неща, от хора, от любов, от пътувания, от здраве дори ако щеш. Моите примери са от моя живот в случая, който си е съвсем реален. На мен твоето писане в момента ми звучи повече като философстване за идеята, отколкото като реален, преживян опит и ценен съвет.

Ти проектираш себе си върху другите, а аз просто казвам, че хората са различни.
Не държа да намериш смисъл в това, написах го за GENTIL

Нормално е когато пишеш във форум да рискуваш мнението ти да не бъде разглеждано като лично послание, за което си има отделна опция. А опитвайки се да бъда полезна на авторката, аз илюстрирам отговора си с примери, които по възможност да не класифицираш като приказки от шипковия храст, а такива са моите лични и преживяни. С прискърбие забелязвам обаче, че си усвоила един много популярен маниер във форума, известен под мотото "не го приемай лично", който е страшно удобен, макар в жива комуникация да би бил откровено невъзпитан. Лека нощ.

Твоят опит се отнася само до теб. Ако си имала паникови атаки това не означава, например, че всяка майка с три деца, която е нормално да бъде три пъти по- тревожна от тази с едно е редно да бъде поправяна. А приказките под шипковия храст, намекваха точно това. Това, че ти си преживяла нещо или аз съм преживяла друго не ни дава ключ към проблемите на останалите. Затова само филосфствам, както правилно отбеляза.
Лека нощ и на теб!

това вярно ли е .  в случая просто копирам GENTIL , но важи на 100% за мен. мислех, че е част от депресията ми .

на мен позитивната психилогия изобщо не ми помага, само ме 'натъпква' по-навътре, защото трябва да се насилвам да съм нещо, което е абсурд да бъда.

С това, че когато си доволен от това, което имаш и се демотивираш съм напълно съгласна. Сигурно 2/3 от Френската нация са в постоянна депресия, точно защото си имат всичко и са доволни, и като им видиш безрадостните физиономии си викаш *да бе, имат си всичко, грънци*
Само че да си мотивиран за още и още си е индивидулна окраска, ако я имаш добре, ако не си живия- мъртъв.

Къде авторката на темата говори за паник атаки?   Тя говори за хроничен и постоянен страх от грешки. Това е типично за неуверените и прекалено анализиращи себе си хора. Аз затова я попитах коя зодия е. Характерно  е и за интровертите и за меланхолиците.

Не се и учудвам. За позитивната и прочее психология девиза "Ако не е счупено не го поправяй" не важи. Напротив, от тяхна гледна точка абсолютно всеки е счупен.
В наши дни човек  не може да има всичко, но пък има много възможности за избор и често се налага да избира между неща, които иска с еднаква сила. Дали да живееш близо до роднини и приятели, но по- зле или да повишиш стандарта си многократно в друга държава? Да се отдадеш на децата си или да правиш кариера? И прочее. Не виждам как човек с повече възможности за избор може да е доволен от това, което има и да не страда по това, което няма, чисто обективно. Ако заминеш в чужбина не можеш да не страдаш за родното си място, ако останеш ще страдаш, че живееш по- зле. Ако работиш ще страдаш, че не обръщаш внимание на децата и семейството, колкото искаш, а ако стоиш у дома, че не правиш кариера, не виждаш хора и тн.
Ако всичко това е в граници нормални спрямо обстоятелствата не виждам повод човек да се поправя. Ежедневието, каквото и да изберем, е често пъти еднообразно, досадно и тогава страдаме по онова, което нямаме. Никой не е постоянно доволен "като току що нахранило се прасе". Познавам ужасно много хора и всеки от тях иска нещо, което няма, страда по нещо, което е загубил и тн.

Много често човек изпитва такова безпокойство и страх от грешки, когато е натоварен или сам се е нагърбил с много отговорности, обичайно за други хора. Усещане, сякаш носи целия свят на раменете си и че няма право на грешки, защото няма кой друг да поеме отговорността вместо него. Затова този човек не смее да се отпусне, постоянно е под напражение, като корпус за бързо реагиране и обикновено е много отговорен към всичко, с което се захване, но и твърде често неоценен, взет за даденост, дори използван. Единственият лек, според мен, е да казва по-често "майната му" и да концентрира енергиятта си повече върху своите нужди и удоволствия, дори да проявява лека безотговорност. Това обичайно предизвиква съпротива, дори недоволство у другите, свикнали нашият човек да поема всичко, но с повече постоянство свикват.

Паническото разстройство Е психиатрична диагноза. Не ми се търси сега в МКБ10 да видя с какъв код точно беше. Това, за което говори GENTIL звучи по-скоро като генерализирана тревожност, което също е с код в МКБ 10. Всичко е диагноза, ако тръгнеш да се приплъзваш в тази плоскост, но кому е нужно.

Намирам дълбока мъдрост в казаното от Бояна и Андариел. За да продължа малко линията на размисли на Бояна, дори в родината на позитивната тенденция вече си дават сметка за несъстоятелността й. Няма нищо по-безсмислено и вредно от това да превиваш природата си. ИМа много начини как да я накараш да работи за теб и да живееш значително по-добре с нея. Мантрите на положителното мислене обаче не са един от тях.   

Не може на човек, който определя моментното си състояние като "Това е един ад....." да му казваш че познаваш много други хора, които страдат, имат загуби, живеят в мъка и т.н. Каква информация носи това, как помага?

Огромен процент от нашите емоции се определят от това как интерпретираме събитията в живота си. Малкото дете интерпретира предметите в тъмната стая като чудовища. Като порастне вече знае, че светлината влияе върху формата на предметите и спира да се страхува от тях. В този акт няма никакво насилване детето да бъде нещо, което не е. Има просто интерпретиране на нещата на база факти.

Не вярвам, че който и да е психолог/психиатър би насилвал хората да са нещо, което те не са - точно обратното, би те освободил от погрешната интерпретация, от насадени модели, че "животът е такъв", от заучени поведения на страдаща жена (вероятно в семейството и от поколения наред) и от други подобни ограничения на личността ти, семейната ти среда, държавата ти и т.н.

Позитивният подход не борави с насилие и ресктрикции, точно обратното - дава пространство и свобода да се разгърнеш и да пуснеш "товара", дето си го носиш.

Няма нужда да бъдеш еуфорична откачалка, но не се налага да бъдеш и недоволна страдалка. Нужен е някакъв интегритет на личността и изборите, които правиш ще ти го изградят.
Не се налага ежедневието ти да бъде досадно (как по дяволите се живее така!!!!), стига да вложиш правилните усилия за да осмисляш дните си и да вярваш, че заслужаваш щастливите си и спокойни дни тук.

Не е чак толкова трудно. Поеми дълбоко въздух и се усмихни лекичко.Какво ще ти донесе вечерта не знам, но сега ти желая един приятен следобяд!
 

Чета и сега ще се върна пак да чета - само искам да уточня нещо: искам да съм доволна от това, което имам, но е и да се отказвам от набелязаните цели. Т.е. не искам страхът ми от провал или ужасът ми от отхвърляне да стават причина да не правя нещо или да не се радвам на онова, което вече имам.


Понеже имаше спор на тази тема -отивам да чета сега внимателно.....