Как се лекува страхът......

Не може на човек, който определя моментното си състояние като "Това е един ад....." да му казваш че познаваш много други хора, които страдат, имат загуби, живеят в мъка и т.н. Каква информация носи това, как помага?

Огромен процент от нашите емоции се определят от това как интерпретираме събитията в живота си. Малкото дете интерпретира предметите в тъмната стая като чудовища. Като порастне вече знае, че светлината влияе върху формата на предметите и спира да се страхува от тях. В този акт няма никакво насилване детето да бъде нещо, което не е. Има просто интерпретиране на нещата на база факти.

Не вярвам, че който и да е психолог/психиатър би насилвал хората да са нещо, което те не са - точно обратното, би те освободил от погрешната интерпретация, от насадени модели, че "животът е такъв", от заучени поведения на страдаща жена (вероятно в семейството и от поколения наред) и от други подобни ограничения на личността ти, семейната ти среда, държавата ти и т.н.

Позитивният подход не борави с насилие и ресктрикции, точно обратното - дава пространство и свобода да се разгърнеш и да пуснеш "товара", дето си го носиш.

Няма нужда да бъдеш еуфорична откачалка, но не се налага да бъдеш и недоволна страдалка. Нужен е някакъв интегритет на личността и изборите, които правиш ще ти го изградят.
Не се налага ежедневието ти да бъде досадно (как по дяволите се живее така!!!!), стига да вложиш правилните усилия за да осмисляш дните си и да вярваш, че заслужаваш щастливите си и спокойни дни тук.

Не е чак толкова трудно. Поеми дълбоко въздух и се усмихни лекичко.Какво ще ти донесе вечерта не знам, но сега ти желая един приятен следобяд!
 

Чета и сега ще се върна пак да чета - само искам да уточня нещо: искам да съм доволна от това, което имам, но е и да се отказвам от набелязаните цели. Т.е. не искам страхът ми от провал или ужасът ми от отхвърляне да стават причина да не правя нещо или да не се радвам на онова, което вече имам.


Понеже имаше спор на тази тема -отивам да чета сега внимателно.....

Не е лошо да се научим да правим разлика между някои термини, особено когато сме декларирали, че разбираме от някои неща: http://www.anxietybc.com/resources/panic.php

Там, където аз съм живяла по това време между паник атаки (за което аз говорех) и паническо разстройство има доста сериозна разлика и диагнноза второто става само след изследвания на много физически и психологически аспекти, докато първото не е психиатрична диагноза и се третира в къмюнити сентърс. На авторката диагнози по интернет намирам за крайно неподходящо да се слагат. Останалото няма да го коментирам отново. На мен ми е важно какво ми помага и ако мога с опита си да помогна на друг, философстването не ме влече.

И не знам за коя точно родина на "позитивната тенденция" става въпрос, но в Северна Америка не само, че не си дават сметка за "несъстоятелността й", но и тепърва започва да навлиза в официалните практики. В това число и в педиатрията - личен опит.

GENTIL, дано не  изживяваш всички тези страхове!
Аз ги нямам, знам, че дори и да ми се случи част от това, все някак си ще изляза от ситуацията.
Човек трябва да може да продължи напред или в друга посока заради себе си и да гради сам самочувствието си, а не до го формира на базата на нечие одобрение или любов, да изгражда сам сигурността си, а не да чака някой да му я предостави.
Аз нямам подобни страхове!

браво

а сега ако може и рецептата

без да се надъхвам позитивно и без да си визуализирам , че сивото е зелено.

Няма рецепта, всеки се справя според възможностите си.

Caffeine, на теория е така - помагащ професионалист не би трябвало да превива природатат ти. На практика обаче преобладаващият процент от терапевтите, каквито и да са те, са дотам индоктринирани в терапевтичния си модел, че го налагат дори и да е в разрез с потребностите на клиента (или ако е психиатър - паиента) им. Прост пример, ти казваш "Не е чак толкова трудно, поеми въздух и се усмихни". АКо човек е смазан от депресия, това само ще подсили усещането му за несправяне, посланието, което изпращат тези думи е "ето, лесно е, но ти не го умееш". На него му Е чак толкова трудно и казвайки, че не е, ти отричаш неговата реалност и моментално късаш терапевтичната връзка. Това, което би помогнало, е първо да валидизираш състоянието му, да признаеш тежестта му, да покажеш, че можеш да си представиш колко е трудно. И да тръгнеш оттам. Без да го вкарваш в позитивни мантри. Няколко души в темата брилянтно го направиха. Никой, който се чувства смазан, няма нужда да му се казва колко е лесно, това засилва усещането му за несправяне. Бояна много точно подчерта, че в такива случаи съветваме, проектирайки собствения си опит и светоусещане. Това не помага. Иначе моето усещане за нещата много се доближава до твоето  , но дали е близо до това на ГЕНТИЛ?

Simplyaven, от враждебния, по ръба на грубостта начин, по който се държиш в цялата тема, ми е адски трудно да повярвам, че позитивните методи изобщо са имали някакво влияние върху теб. Може днес точно батерийките на позитивното ореолче да са свършили, ако е ситуационно - прощавай. Както винаги в такива случаи, казвам, че си попаднала на много грешния човек - правила съм докторантура по психология в Масачузетс. И понеже виждам, че четеш много популярна психология - МКБ 10 и DSM 4 ползват доста различни класификации. Сега да не се втурнеш да ги четеш и тях    

Аз цитирах една канадска организация по-горе. Подобни цитати изобилстват от всички канадски провинциални организации за желаещите да ги сверят. Още не са се класифицирали като "популярна психология". Останалото не смятам да коментирам, отдавна съм отбелязала приятните и знаещи събеседници, без да парадират с дипломите си, които сами по себе си не водят до компетенция, очевидно.   Доктор по психология, който квалифицира паник атака директно като паническо разстройство? Благодаря, но аз съм доволна от канадските представи в такъв случаи, макар че разлика с американските трудно се намира, все пак поне не слагат автоматично диагнози. И знаят, че дори в болниците им вече се ползват мисловни техники, което все пак не е някаква новост, след ефекта с пласебото. Със здраве. Темата е за помощ, не за философстване, аз така я разбрах. 

Паническото разстройство, депресията, тревожността не са психиатрични диагнози, т.е. психози, а при тях се търси помощ от психотерапевт. Психотерапията е много напреднала на Запад в наши дни и има обучени и опитни психотерапевти в България.
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157
Това е линк към форум "Психотерапия онлайн". Там има описани техники за справяне, въпреки че най-добре е да се потърси помощта на психотерапевт, тъй като за всеки конкретен случай и техниките са различни.

аз не виждам нищо лошо в това, да се посети психиатър. Никъде не е казано, че трябва непременно човек да е с някаква сериозна психиатрична диагноза (или подозрения за такава). Пък, ако психиатърът прецени, че случаят не е за него, ще препрати човека при терапевт. Но понякога е по-трудно терапевт да оцени тежестта на състоянието и да се изгуби ценно време. Пак искам да напомня, че в БГ психиатрите имат право да изписват лекарства, не терапевтите.

Saule, да разбирам го това много добре. Емпатията е важна в една терапевтична сесия. Тук обаче става въпрос за взаимопомощ. Съвет като моя е напълно уместен в този формат, мисля.

Не винаги има нужда от терапия, и не винаги терапията помага (без значение от специалиста). Понякога обикновен разговор с нормален човек, който не те терапевтира дава идеален резултат. Доста терапевти загубват способността си да говорят и да се държат като нормални хора (все пак през по-голямата част от времето си не сме в терапевтичен формат) и непрекъснато са емпатични. На мен лично това ми идва малко в повече.

Струва ми се, че усещаме нещата по еднакъв начин но сме стигнали до това усещане по различен път. Аз не съм използвала мантри, дори не съм чела повечето литература. От собствен опит съм разбрала, че да се отдавам на страхове и тревоги не води до нищо добро за мен. Позволявам си понякога да се депресирам, но контролирано, за да си почина когато имам нужда от това. На терапия съм ходила и не мисля, че това ми е помогнало особено.

GENTIL я усетих като човек, който има нужда от малко насърчаване, малко кураж, някой който иска да почерпи малко сила от систърхууд-а, затова дадох и моето мнение.
 

винаги съм се чудела как става този номер с контролираното депресиране. Трудно ми е да си го представя дори, намирам огромно противоречие между контрола и депресирането, пък "позволявам си да се депресирам" ми е напълно неразбираемо. 

Хубаво е човек с депресия, тревожност и прочее да бъде прегледан от лекар, независимо дали е психиатър. Има чисто физиологични проблеми, които водят до такива състояния. Най- малкото хормонални. Наскоро четох, че около 20% от хората с депресия имат Хашимото и тя е плод на това. Та ей така да се ходи по терапевти няма смисъл. Да не говорим, че он лайн психотерапия ми звучи скандално.

Това е и единственото което правят - предписват лекарства.  Психиатър към психолог няма да те препрати, освен, ако не му е мъж/жена,  и не му се занимава с теб.

е, извинявай, Минзухар, ама ако срещу теб стои човек, който се тресе от тревога, не ще му предпишеш лекарства, ами и песен ще пееш! Аз познавам психиатри,които не тъпчат само с лекарства.

Така е, Бояна, ама върви, че разправяй! Мен ме втриса с тези онлайн консултации, приличат ми на врачувания.