Публикувана: 6 фев. 2012, 09:55 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2012, 20:50 ч.

Как се лекува страхът......

16 362
173
1

1
...
8
9
10
...
12
Всички

# 120 15 фев. 2012, 10:37 ч.

Мнения: 2 448

GENTIL , поста ми не беше конкретно насочен към теб, аз не те познавам. Но понеже съм се сблъсквала с такива хора и наистина в един момент ми дотяга, при все че мога да кажа за себе си, че съм доста разбиращ човек, съпричастен и търсещ хубавото у другите.

Това ми направи впечатление

Цитат

:точно това, което казвам, че ми пречи, го предизвиквам с голяма страст, търся си го и си го искам....

и си мисля, че ти просто обичаш да изпитваш силни емоции. И когато няма нещо конкретно, което да ти предизвиква силни позитивни такива, се потапяш в негативните. В момента съм малко разсеяна и не мога добре да облека в думи, това което искам да кажа по подробно, но се надявам че все пак ме разбра какво казвам. Simple Smile

# 121 15 фев. 2012, 10:41 ч.

София
Мнения: 2 217

Паси, ми права си, кво да ти кажа.... Laughing

Търся си аз...ако ще и да е нещо кофти, но да е яко..... Joy

Скуката е нещото, с което воювам и с цената на здраве и нерни, и всичко.....

Да не решите сега, че нямам кво да правя и затова скучая... Laughing

Не, просто задълженията в живота са едно, а самият живот е съвсем друго...за мен....

# 122 15 фев. 2012, 11:20 ч.

Мнения: 4 300

Цитат на: pasinet в ср, 15 фев 2012, 10:14

] Има само едно нещо, което ми е по неприятно от това. Хора, които са тотални негативисти, които все се оплакват от нещо си и по никакъв начин не можеш да ги накараш да се почувстват по добре, но и не спират да мрънкат. Показваш им хубавите неща в техния живот, опитваш се да ги разсееш с глътка свежест и накрая ти иде да им забиеш, да, най добре е да се гръмнеш, но все пак това остава зад зъбите ти. И то не защото положението им е ужасно, а защото всяко нещо, което не става според техния вкус ги чопли и ги напряга. Егоцентрични и нерешителни хора, на които причината за всичките им грижи винаги е извън тях. Crazy

Не знам, не че описаните от теб не са ми неприятни, но тях по скоро ги слагам в кюпа с досадните. Все едно дали ще говорят за успешната си женитба, за децата си, за нещастието си- захапят ли няма спиране. Хич не се и опитвам да участвам в такъв разговор, кимам на равни интервали и толкова. Знам, че не се търси чуждо мнение или диалог, а просто да се излеят някакви думи и емоции.
Докато онези другите, позитивните, едва ли не ми внушават как АЗ трябва да живея и как АЗ трябва да се чувствам, т.е. прехвърлят топката в моето поле, което за мен е по гадно.

ама каква приятна беседа за начало на деня Crazy

# 123 15 фев. 2012, 11:31 ч.

Мнения: 2 510

Аз съм за позитивното мислене.
Не да живееш в мечтите си / стигне ли се до там положението е много сериозно и към това самият организъм прибягва в критични случаи за самозащита/, но винаги с позитивно настроение, че нещата ще бъдат добре, човек се мобилизира и най- важното избягва да си хване нещо на нервна почва.
Народът ни има много мъдрости за избягване на ефекта от стресови състояния. Една от тях е "така е било писано".

Прочетох, че авторката е зодия Лъв / въпреки, че не вярвам в зодии/.
Тези хора обичат много да мислят. Не по- малко обичат и да ги хвалят и да са заобиколени от ведри хора.
Опитай се да си "по разбъркаш" малко обкръжението. Мисля, че ще трябва да се заредиш отнякъде с енергия. Виж какво ти харесва и вземи си купи нещо / най- малкото/.

# 124 15 фев. 2012, 11:35 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Рокси в ср, 15 фев 2012, 11:20

Докато онези другите, позитивните, едва ли не ми внушават как АЗ трябва да живея и как АЗ трябва да се чувствам, т.е. прехвърлят топката в моето поле, което за мен е по гадно.

Е да де, ама аз не знам за някой, който е дошъл да ръси позитивизъм със съвет към теб просто ей така. Или е в някое списание, което ти решаваш дали да четеш или ти си подхванал темата с оплакването и човека сигурно се опитва да те успокои с нещо. Докато другото е или трябва да кимаш или да отбягваш контакта и когато става дума за за някой от по близкото ти обкръжение е доста неприятно. Особено пък като въпросните жалвания не са просто изливане на мъката, ами се оказват предлози за несвършване на някои неща, които и теб касаят.

# 125 15 фев. 2012, 12:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Снежа63 в пн, 06 фев 2012, 14:53

Цитат на: *Dreaming в пн, 06 фев 2012, 14:37

Неуверена си - поне така ми звучиш. Настроена си като жертва.

Това привлича и "ловците".
Хора с противоположни мисли и действия ги отблъскват. Може би и затова попадаш на такива хора.

Снежа, с цялото ми уважение, но не е вярно. Това с положителното мислене също, това с привличането на незнам си какви хора - също. Някой го беше казал - не се ли отстрани проблема, спасение няма. Положителното мислене идва, когато животът ти стане положителен. Не става - хем да си на дъното, хем надеждата да умира последна. Така, ще избуташ, година, две.. колко?

# 126 15 фев. 2012, 16:13 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: 5 звезди и половина в ср, 15 фев 2012, 12:28

Положителното мислене идва, когато животът ти стане положителен. Не става - хем да си на дъното, хем надеждата да умира последна. Така, ще избуташ, година, две.. колко?

Абе не е точно така. Дъното може да се тълкува по много начини. Имам нагледен пример пред очите си. Животът й надмина всички очаквания - супер кариера, голяма къща, дете изучено, а от години е на антидепресанти и пак е нещастна. И все повтаря, че като е живяла в Младост в двустайното апартаментче с мъжа си и детето си, е била много по-щастлива. Нищо не й се прави, в нищо не намира радост. Вече абсолютно не мисля, че щастието има нещо общо с материалния ти статут и даже в обстоятелствата около тебе.

Някои психолози твърдят, че основополагащи са първите години от живота ни. И ако там нещо е сбъркано, т.е. родителите ни са сбъркали, щастие няма да намерим. Ето затова е добре да се мине през терапия, с много добър терапевт, разбира се.

http://www.amazon.com/Addicted-Unhappiness-behaviors-undermine-r … ips/dp/0071385495

# 127 15 фев. 2012, 16:16 ч.

София
Мнения: 12 461

Цитат на: heureuse в ср, 15 фев 2012, 16:13

Някои психолози твърдят, че основополагащи са първите години от живота ни. И ако там нещо е сбъркано, т.е. родителите ни са сбъркали, щастие няма да намерим. Ето затова е добре да се мине през терапия, с много добър терапевт, разбира се.

Не е измислена терапия, която да решава подобни проблеми. Много хора стават по- зле от терапията, а да не говорим, че тук опираме до въпроса какво е "много добър терапевт" и има ли той почва у нас.

# 128 15 фев. 2012, 17:34 ч.

Мнения: 293

Цитат на: heureuse в ср, 15 фев 2012, 16:13

Цитат на: 5 звезди и половина в ср, 15 фев 2012, 12:28

С това съм 100% съгласна. Така е .

# 129 15 фев. 2012, 17:42 ч.

Мнения: X

Цитат на: Бoяна в сб, 11 фев 2012, 01:12

GENTIL казва "Искам да съм доволна от това, което имам, а не да страдам за онова, което в момента нямам"- ако наистина стане перманентно доволна от онова, което има може и никога да не свърши нищо в живота. Няма по- голям демотиватор от доволството. ...

Е това е. Пропуснах да те отбележа в темата 'Кой потребител харесваме'. Laughing

Хората, които са 'доволни' може би са невероятни за събеседници, партньори, приятно ти е да са около теб, но пък рядко .. или никога... newsm78

не постигат нищо, наистина. Всеки е с плюсовете и минусите си, въпроса е да е в мир със себе си. Общо взето съм съгласна с Бояна по тази тема.
Аз съм по-скоро от типа на авторката, с леки разлики, нямам страхове, но си имам тревоги колкото искаш. Но пък те ме тласкат напред. Перфекционизмът ми, който понякога чак се изражда в педантизъм, често пъти са ми вършили много услуги. Изморявам се от себе си, но пък вървя напред. Това съм аз. Нужда от промяна не виждам, за да се вкарам в нечии рамки.
Това, което писах за себе си, го писах и за Gentil.
Heureuse, примерът ти не е удачен. Тази жена, 'успялата', кога е ударила дъното? Иначе съм абсолютно съгласна с теб, че щастието не зависи от материалния статус , както и наистина от разни обстоятелства. Т.е. зависи дотолкова, доколкото нуждите ти са покрити. Ох, трудно се изразявам. Искам да кажа, първо, че е нужна някаква база, все пак, основа, сигурност. Но двама души при еднакви обстоятелства няма да са еднакво щастливи. До духовност и емоционалност е, също така.

# 130 15 фев. 2012, 19:47 ч.

Мнения: 1 288

Бояна, аз, мисля, добре те разбрах, не е в това въпросът. Просто продължава да ми е трудно да асимилирам идеята, че тези негативни процеси на личността не подлежат на контрол или коригиране, иначе е напълно обосновано такъв род проблематични усещания да се пораждат от личностните ни особености.
По мое мнение, обстоятелствата отключват тези усещания, неоправданите очаквания. Някои хора са по-чувствителни и не се примиряват лесно, оттам неспособността ни да се примирим с житейската ни реалност води до такива главоблъсканици.

GENTIL, ако позволиш и моя любителски анализ - аз мисля, че става дума за свръхамбициозност, съчетана с перфекционизъм и силна потребност да контролираш процесите в живота си. Когато нещо се изплъзне от контрола ти, се получава усещането за безпомощност. Дори при мен беше на принципа - като няма да е както искам аз, няма да е никак. Затова смятам, че един специалист би ти бил полезен (естествено правилният такъв), най-малкото да те научи да помеш контрол над живота си отново.

# 131 15 фев. 2012, 20:04 ч.

София
Мнения: 12 461

Цитат на: Зилозавър в ср, 15 фев 2012, 19:47

По- повишената нервна възбудимост, холеричния темперамент, по- негативната нагласа не подлежат на корекция- това е физиология. Ако нещо се е отключило и ти пречи да функционираш по обичайния начин, тогава се търси причината и се коригира. Това се опитвам да кажа.

А разочарованията и несгодите в живота всеки ги преживява различно. Едни крещейки, други мълчейки, трети плачейки. Всеки според темперамента си, а темперамента не подлежи на корекция, за жалост или за радост. Той ни е по рождение. затова едни деца спят по половин ден и след това и цяла нощ, а други имат нужда от по- малко сън. Едни са по- буйни, други по- кротки.

# 132 15 фев. 2012, 20:22 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: 5 звезди и половина в ср, 15 фев 2012, 12:28

Снежа, с цялото ми уважение, но не е вярно.

Авторката не каза, че има точно конкретен проблем за решаване. Каза, че се страхува от хората и че ги усеща.
Не може да си мислиш само лоши неща , да си с нагласа, че всичко ще се обърка и т.н. и нещата да тръгнат.
Поне трябва да мислиш, че не всичко е само черно, но има и бяло и да мобилизираш силите си в тази посока.
Дори и лекарите твърдят, че хората които вярват в положителния развой на заболяване се лекуват по- лесно.
Обезвереният човек нищо не може да го спаси.

# 133 15 фев. 2012, 20:32 ч.

София
Мнения: 2 217

След като прочетох много мнения в темата си, някак престанах да искам да съм доволна......
Разбрах, че не съм виновна или сбъркана, защото искам да вървя напред и когато не мога малко страдам.....
И че всъщност, не е патология да си по-чувствителен и не е нужно да ме е страх от това и все да съм с нагласата, че хората не ме искат, понеже много мисля.....Реално никой никога не ми го е казвал, нито по поведението съм го разбирала -това е един фантом.....
Но като стана дума за родителите....помъчих се да се сетя има ли нещо останало в спомените ми, което да свържа с това си поведение сега.
Знаете ли какво открих? Спомних си, че майка ми постоянно повтаряше, че съм досадна.....Че много съм мислела и съм досадна.....А бях много малка. Другото , което все ми казваше е, че съм се родила с програма за самоунищожение - точно цитирам. Причината: много съм мислела....
Та, мисленето се е превърнало за мен в изявено досадно качество....Може и да има такива моменти де Mr. Green

Нагласата ми към живота за майка ми е невярна, погрешна и пълна със самоанализ и безмислени саможертви...Например като раждането на три деца.....
Явно все пак детските моменти наистина хвърлят сянка....

# 134 15 фев. 2012, 20:47 ч.

Мнения: 1 288

Точно това се опитвам да обясня, но явно не ми се удава. Mr. Green

Нещо трябва да е отключило тази несигурност, не задължително да си била самоосъзната.

Препоръчани теми

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Брак без любов

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Чувствам, че не заслужавам любов.

Причина:

Причина: