Как се лекува страхът......

Зодия Лъв съм....По-самовлюбени от нас нЕма То и от голямо его стават такива проблеми....
Ще си купя книжката за пълната психоанализа - допадна ми идеята самата аз да се почовъркам.....
Последните два дни все си повтарям, че нищо от това, което ме плаши, не си струва да му отделям такова внимание - то просто не зависи от мен....
Гледах едно клипче вчера, за поседната лекция на един човек /забравих му името/, който обясняваше, че е болен и му остават няколко месеца....
Специално излязъл пред хората да им каже: ето, аз избирам да се радвам на това, което имам и което ми остава. Какво ще изберете вие?
Доста ме замисли....Животът ми е като курорт...Кво седя да стеням....Говоря си,...но....когато дойде тоя демон и ми заприказва, колко съм празна и сама,....става много гадно....Следващият път, когато изпадна в дупка, ще намеря темата и ще я прочета.....Горе-долу през около три месеца става това....С или без причина.....За съжаление.....
Давам един пример - ако някой помни, от моста Чавдар скоро се хвърли един водач на тролейбус.....Моя позната е била в изоставения от него тролей....От това, което ми разказа, ме задуши тъга, която продължи почти една седмица...Не можех да спра да си представям, отчаянеието на този човек и самотата на решението му.....
И кво - нещо да променя? Не - просто да се смажа....И не можех да прогоня това състояние...Не ставаше....Просто в един момент се уморявам ужасно и само минава...Но и това не е решение, защото стигам до лекарста.
Някога се смятах за по-чувствителна и добра от другите и така си обяснявах кризите. Сега вече съм сигурна, че причината е доза егоизъм, страх, нерешителност, липса на доверие в себе си и околните, желание да се скрия и най-вече: тотално неразбиране какво значи любов.
Едва ли означава да ревеш за щяло и нещяло.....
Както казва Стоянка Мутафова: "Не бъркайте сантименталния и емоционален човек с добрия!"

Ударих си няколко бича сама!

Радвам се, че ти е допаднала идеята. Преди две лета доста се позанимавах с тази книга/тя не е за психоанализа, а за диагностика на характера и темперамента, това е различно/ и знаеш ли, въпреки че съм правила доста тестове на младини, открих интересни неща за себе си. Сега мисля, че картината ми е по-ясна.
А за книгите на Паулу Коелю ми дойде едно наум - най-хубавата, която съм чела е "Вероника решава да умре". Тя е книга за едно момиче, което няма смисъл на живота... Някои от книгите на Коелю просто не мога да ги чета, усещам вътрешно съпротивление.
И още нещо - потърси и прочети за асертивното поведение. Тогава може би ще разбереш, че да се греши е човешко и не трябва чак толкова да се самообвиняваш за казани или направени неща.  Поведението може да се тренира и да се променя, това е бонусът на човека, за разлика от животните. 

Като се отърсиш от клишетата в мисленето, махнеш схемите, които имаш за нещата....100 про не са верни и очакванията си разкарай ...просто гледай, без да очакваш, мисли и оценявай обективно, без зад гърба ти да стои някое набито от предишни поколения схващания ...

И аз го мислих този човек седмица след това. Защо го е направил? Какво го е накарало?

"...Имам усещането, че нищо не си струва ако не съответства на моите очаквания и изисквания..."

Един дребен съвет...но пък усвоиш ли го, върши чудеса:
Опитай се да намалиш очакванията и изискванията си към другите..ще се почустваш по-добре...и не, няма да изневериш на себе си променяйки това в себе си...просто ще намалиш болката от разочарованието (ако се появи)
И...никой не е съвършЕн все пак...научи се да приемаш различни ситуации и хора, не да ги анализираш.. дори и да ги анализираш, те няма да заприличат на това, което ти очакваш..камо ли да тръгнеш да ги променяш...

Намерих хубава статия, която разглежда асертивното поведение и още три типа поведение - агресивен, манипулативен и пасивен.
http://bglog.net/psychology/12260

Много хубаво -точно, ясно и кратко!
Благодаря ти, Морфейке

Много лесно, но не особено приятно - случва ти се точно това, от което се страхуваш или нещо още по-лошо, каквото не си подозирал, че ще те застигне и виждаш за какви глупости си хабил нерви напразно. Обикновено хората се поучават от лошо, не от хубаво, затова и начинът да се наместят в правилния път е чрез силен шамар.

Ми има си техники. На различните хора действат различни неща. На мен ми подейства преувеличението - техника, при която се оставяш да те завладее страха, изживяваш го анпълно, че и до доукрасяваш. Представяш си най-най-лошите си кошмари в пълни детайли. Де факто се изправяш срещу тях и след това вече няма нищо, няма влияние. отминава много бързо.

  Точно това беше и моят начин да се справям със страховете си. Всичко, от което се боях до смърт/клиширано,но така го чувствах/ изигравах в главата си- всяка ужасяваща сцена...преувеличена...и преувеличена...и преувеличена. Спомням си , когатж бях по- малко и го правех ми се е случвало дори да се разплача   Мислех си: Леле, сигурно съм луда, не може да съм в ред и да рева за нещо, което не се е случило, не може да си представям такива ужасии" Но...ето с времето и "фантазирайки" за най-страшните за мен неща някак притръпнах. Преживях толкова нереални неща, че сега е така трудно нещо да ме нарани...да ме изненада...да в обърка, огорчи. Представях си хората в толкова грозни светлини, че сега дори ми е трудно да забележа реалните им недостатъци   Но...винаги оставям една дистанция между мен и хората...не ме е страх от тях...но просто нямам желание да ги допускам прекалено близо. Също така осъзнах, че никой не е незаменим...и не се кося какво ще или няма да направи половинката. Доверие? - не! По скоро липса на интерес, липса на какъвто и вид ревност- приемам нещата така- ако е просто секс с др жена- нека, не ме бърка...ако ще се влюбва- какво да се прави-никой не може да контролира чувствата си. Отдавна спрях да вярвам в моногамията и ... не я и очаквам, нито изисквам. От хората около мен изисквам малко и все простички неща- уважение към мен самата....май това е   Всичко друго, което ми дадат го приемам като бонус   Леко и лесно е да се живее, когато не очакваш от хората да са перфектни и...не го изискваш от тях.

Ако е депресия, което си мисля, че е - потърси специалист, не се самодиагностицирай и лекувай, дадените съвети нека са приятно допълнение. Това е серизоно и тежко заболяване на психиката.
Погрижи се за себе си с необходимата сериозност. Ще отнеме време и няма да е винаги прекрасно.

с всеки изминал ден се доближавам до теб /в преносния с мисъл  / но и аз изживявам всички страхове в най-лошата светлина и някак нищо човешко не ми е чуждо. Сякаш съм на 300 години с безброй преживявания. То си е така, само че 95% от тях са наум

хич не ми се иска да се обаждам и е време отново да се 'скрия' в дупката си, просто само да кажа, че половината от дадените съвети са абс неприложими. да не казвам по-силна дума. при 90% изобщо не става с дърпане за косата, изправяне пред страхове/повярвайте, самите потъпевши си дават сметка колко са ирационални тези страхове/, упреци, че са слабоволеви и прочие. а пък , че нещата са прости и ей така се отърсваш от начина си мислене, щтракваш си с пръсти и от утре почваш да мислиш, че светът е розов ....направо не е за вярване  


накратко за мисленето при депресия;

Дисфункционални автоматични мисли. Това са мисли, които идват спонтанно и изглеждат правдоподобни, но всъщност са израз на изкривени възприятия и са свързани с негативни чувства като тъга, тревога, гняв и безнадеждност. Ето някои примери за подобни мисли:
Четене на мисли – „Той мисли, че съм бита карта.“
Етикетиране: „Аз съм неудачник.“; „Той е глупак.“
Предсказване на бъдещето: „Ще ме отхвърлят.“ ; „Ще изглеждам глупаво.“
Катастрофично мислене: „Ще бъде ужасно да ме отхвърлят.“; „Не издържам на тази тревожност.“
Дихотомно мислене (всичко или нищо): “Във всичко се провалям“; „Нищо не ме радва“; „Нищо не се получава при мен.“
Пренебрегване на положителното: „Това не струва, защото всеки би могъл да го направи.“
Неадаптивни предположения. Това са идеи за това, какво мислите, че би трябвало да правите. Това са правилата, според които депресивните хора мислят, че трябва да живеят. Ето някои примери:
„Трябва да получа одобрението на всички.“
„Ако някой не ме харесва, значи не мога да бъда обичан.“
„Никога няма да бъда щастлива, ако правя нещата по моя начин.“
„Ако се проваля в нещо, значи съм неудачник.“
„Трябва сам себе си да обвинявам за моите грешки.“
„Ако имам един проблем дълго време, значи нищо не може да се промени.“
„Не трябва да съм депресивна.“
Негативни схващания за себе си. Хората, които са депресивни, често се фокусират върху неуспехите си, преувеличават ги и минимизират всички положителни качества, които притежават. Те могат да се виждат като изцяло неспособни да бъдат обичани, като грозни, глупави, слаби или дори зли.

и за причините - могат да бъдат биохимични различия в мозъка, междуличностови, поведенчески или когнитивни. Депресията при някои хора може да бъде причинена от един от тези фактори, но е също толкова вероятно да бъде причинена и от комбинацията от фактори от всички тези области.


Депресията не е нещо, което се случва на хора, които са странни или “ненормални”. Тя е навсякъде около нас. Заедно с тревожността, която е малко по-честа от депресията, те биха могли да се приемат за аналог на “простудата” при емоционалните разстройства. Всяка година огромен брой хора страдат от голяма депресия: 25% от жените и 12% от мъжете е вероятно да имат депресивен епизод в живота си. Вероятността депресивният епизод да се повтори е доста висока.

Причината за различията между половете в честотата на депресията не е напълно изяснена. Вероятните причини са може би в това, че жените са по-готови да признават чувства на тъга и себе-критичност открито, докато мъжете често “маскират” или крият депресията си зад други проблеми като напр. алкохол или употреба на дроги. Освен това жените понякога биват научавани от ранна възраст да бъдат безпомощни и зависими.


много хубаво , че има хора , оттървали се от проблемите с лекота и оставили ги зад гърба. за съжаление при доста повече не става така лесно.

късмет на  GENTIL  

poem, да, в общи линии това е смисълът. Но е хубаво да е контролирано от някой специалист или поне да е подплатено с някаква помощ отвън, аз не съм го правила на своя глава, защото може да се изпусне контрола. Аз го бях докарала до паник атаки и то все свързани с детето ми и беше ужасно трудно и плашещо да ги приема и да ги изживея докрай, но усещането след това беше просто като раждане наново. За останалото си права, по-леко е, по-други краски придобиват обикновените неща, повече се радвам на живота такъв, какъвто е, по-силно грее слънцето, повече обичам, по-лесно обичам, повече получавам.  

Момичета не се обиждайте, не смятам, че описаното е точно депресия. Според мен става въпрос за особеност на характера и вероятно на темперамента, а не точно за заболяване. Най-малкото при депресията човек чувства, че е настъпила някаква промяна с него, той престава да е същият като преди. Докато тук, доколкото разбрах става въпрос за утвърдени начини на реагиране, които пречат на адаптацията. Дайте да не поставяме диагнози по Интернет с лека ръка.