Как се лекува страхът......

Всичко се преодолява със силно положително,ежеминутно мислене

аз съм минала доста психотерапия и определено смятам, че най-голямата грешка беше да се насилвам непрекъснато и да издевателствам върху себе си с това положително мислене. но това при мен, при други сигурно работи безупречно. не се ли отстрани проблемът, колкото искаш се насилвай да мислиш положително 

Това привлича и "ловците".
Хора с противоположни мисли и действия ги отблъскват. Може би и затова попадаш на такива хора.

При мен дава страхотни резултати...но аз съм и човек на риска.И не обичам нещо да ме спира,особено да идват от мен рамките!!!!Ако ти не си дадеш тласък ,кой друг И колкото и психотерапии да минаваш,пак ще се въртиш около собствените страхове.
И това не е издевателство!Ако не се насилвах себе си,нямаше да проходя отново...нямаше да съм това,което съм.

Авторката писа, че различава хората. Това е доста голям резерв. Просто не трябва да се насилва да приема това което не може или да си оцени за себе си какво може да приеме и какво не. Съответно да избягва това което не може.
Да се насилиш да приемеш някой, просто на принципа, че в всеки е заложено нещо хубаво или, че имаш грешна престава за света и си максималист, не е най- доброто нещо.

Когато ме е страх от нещо, си задавам въпроса - кое е най-лошото, което може стане, ако страхът ми се сбъдне. И в момента, в който формулирам това лошо нещо, се успокоявам и го приемам. Например - срещам се с мъж и ме е страх да не ме нарани. Казвам си, е какво е най-лошото което може да ми се случи - да ме изостави и да не срещна никога повече друг. Мога ли да го преживея - мога. Тогава страшно няма.

И другото - когато ме е страх се оглеждам наоколо и си казвам, че вероятността страхът ми да се сбъдне е много по-малка, отколкото да не се сбъдне. И това ме успокоява. За да съм ясна - имам известна фобия от катастрофи по време на път. За да не е пътуването ми ад, се насилвам да осъзная, че катастрофите са изключение, че повечето хора стигат живи и здрави до там, накъдето са тръгнали и че вероятността на мен да ми се случи е нищожно малка. Нещо такова.

Гледам много да не се замислям за страховете във връзка. Каквото има да стане ще стане без значение дали умирам от страх.

Не мисли толкова много! Наслаждавай се на всеки миг защото живота е кратък!

Много ми се иска да прочета как се осъществява практическата страна на въпроса заставаш срещу страха, вместо да бягаш от него. Така написано е бла, бла...а на практика какво точно правиш?  Защото и аз минах през такива моменти и на теория знаех, че трябва да се изправя срещу страховете си и да ги отблъсна, но практически как да го направя, а? И досега щях да се чудя какво точно да предприема. Затова айде някой да каже какво точно се прави стъпка по стъпка с това " застани срещу страха вместо да бягаш от него"? 

По-горе съм дала пример - така, както го разбирам аз.

Страхът ти е бил по-реален, нейните са по-екзистенциални

unadaptable, според мен да се изправим срещу страховете си означава да ги преборим, а не да ги отблъснем, да се почувстваме като победители и дори да се чудим на акъла си как ни е било страх от нещо толкова нелепо.

Например, ако те е страх че мъжът ти изневерява можеш да си стоиш с този страх докато получиш диабет или нервен срив. Но можеш и да си кажеш, че дори и да се тръшнеш на пода от страх и ужас, ти просто не можеш да си отговорна за неговите действия, какво прави той не зависи от теб! Но от теб зависи да си отговорна за собственото си здраве и щастие.

Ето - можеш да прекараш деня в нерви и истерия, а можеш да го прекараш с някакви неща, които ще направят деня ти приятен и ще те обогатят. Каквото и да избереш мъжът ти ще си кръшне и още как, ако си е решил. Схващаш ли колко е нелепо да си причиняваш подобно нещо? Ако осъзнаваш това, няма как да се подложиш на нещо такова.

Първата малка стъпка за преборването със страховете е да се опиташ да разбереш как работят нещата. Ако те е страх от високо проучи как се действа при работа на височина - кое ще ти спаси живота, кое е фатално, какви предпазни мерки да вземеш и т.н.Ако те е страх да говориш пред публика, научи някои трикове (има хиляди книги за всеки страх) и иди да говориш пред двама души, после пред пет, десет и т.н.

Можеш да се отървеш от всеки страх, стига това да ти е важно и да се концентрираш върху собственото си благополучие като основен мотив в живота ти. Вместо да мислиш колко си зле и какви проблеми имаш и дори да се тревожиш за неслучили се въображаеми неща, по-добре се концентрирай върху това да направиш живота си по-добър като ДЕЙСТВАШ в правилната посока.


Тревогата само ти смуче ценната енергия.Тревогата не прави нищо за тебе - нито променя фактите, заради които се тревожиш, нито ти подобрява състоянието. Това противоречи на здравия разум.
 

При екзистенциалните страхове е същото. Казваш си - сега ми е много зле, защото изпитвам ужасен страх. Ако страхът ми се сбъдне бих била нещастна, но поне спокойна, защото станалото вече ще е факт. По-добре нещастна и спокойна, отколкото ужасена от очакване за нещо, което може и да не стане.

Съжалявам, че изчезнах така - нали сме пълна къща с деца, че и две чужди гледам и е  лудница

Изчетох всичко много внимателно. И настроението ми се оправи.
Защото очаквах да ми кажат, че съм тъп егоист и страхливец, а се оказа, че нещата не са така непознати и за другите.....и не са непременно индикация за кофти нрав......
Всичките ви съвети ми харесват.
А като капак, днес ми подариха на обяд една книга на Хорхе Букай " Да се обичаме с отворени очи".
Вече съм някъде на 89-та страница....
Да я бях зачела вчера...Щях да си спестя шока....

Така е...Какво толкова лошо може да се случи ако ме оставят...да речем заради друга.... Значи човекът не е този и това е....Независимо съпруг ли е, гадже ли е, любовник ли е.....

Сега ще се върна да прочета някои мнения пак - това е най-добрата терапия.....

Тормозеха ме много страхове, докато една случка ми доказа, че животът ти може да се преобърне от нещо, от което даже не ти е хрумвало да се страхуваш.  Това излекува страховете ми - ако има нещо да ти се случва, ще се случи и то по начин, за който не си си и помислял. Какъв е смисълът да го изживяваш предварително?! Ако ти дойде на главата, така или иначе, ще се наложи да се справяш с него.
Сега просто правя това, което считам за правилно и гледам с широко отворени очи света, да не изпусна нито една от достъпните ми радости.  

Хората са такива, каквито са. Приеми ги, глупаво е да искаш да ги променяш по твой модел и да се ядосваш, когато не става.
Явно имаш много големи очаквания и изисквания към останалите. Не хвърляй върху тях твоите проекции за това кое е добро и кое не.
Според мен нямаш доверие в себе си.
Вземи прочети *Писма до Клаудия* на Коелю.
Всичко е въпрос на свободна воля и любов към себе си и към другите.
Също *Излекувай тялото си* на Луиз Хей, става въпрос за болести и болки в /стомаха, главата гърба/, които сами си докарваме от нездрави мисли. ТАм има мисли като *светът е хубаво място и никой няма право да ме наранява, ако не му позволя* и *всички са доброжелателни към мен* и т.н
Рабирам да имаш причини да се съмняваш, че ще те напуснат /изневери, побой, което от своя страна означава, че не те заслужават/, но да те е страх без причина, означава, че не разсъждаваш логично. В един момент, когато ражбереш, че нама причини за съмнения, мозъка сам ще спре да мисли за това.