Как се лекува страхът......

  • 16 323
  • 173
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 12 146
Това предполагам го избираш с разума си, Andariel? И го изпълняваш докато се превърне в модел на поведение. Ето типичен пример за позитивно мислене - избирам здравето пред петминутната наслада от парче шоколад. Милиони жени го правят ежедневно. Освен това след като прекалиш със шоколада или с неподходящите мъже, наистина ти идва байгън в един момент  Joy
това си е обикновено мислене, не позитивно. И явно сме на едно мнение. С разума си избираш поведението, което знаеш, че ще доведе до нещо добро за теб. За какво му е на здрав човек да си ровичка в предположенията на терапевт за съдържанието на неговото несъзнавано при това положение? Освен ако не е любопитен да види какво е психоанализа от първа ръка и има достатъчно пари да си го позволи.

# 166
  • Мнения: 86

И аз давам пример. Още от малка обожаваш шоколад и можеш да го хапваш с килограми. Какво те кара да не го правиш като порастнеш?
Като дете са ме научили да не прекалявам, да умея се контролирам и да нося отговорност за постъпките си, вместо да си търся оправдания.
Ако в един момент загубя тези си умения ще отида на лекар, за да видя кое в тялото ми се е бъгнало и води до неконтролируем глад за шоколад. Възможно е да ми липсва магнезий или да имам хормонални проблеми. /Или диабет, а вероятно и сто други неща, които са ми неизвестни/
Така де, ще отидеш на лекар (терапевт), нали за това иде реч. И каквато и да е причината най-вероятно ще започнеш лечението си със спиране на шоколада, хапване на повечко магнезий, изследване на инсулиновата резистентност и т.н. Все неща, които разумът ти ще направи. Същият разум ще използваш за да "излекуваш" и проблемното си поведение или тревожността си.

# 167
  • София
  • Мнения: 62 595
точно де, нещо като селфдесепшън - ако в един момент започнеш повече да вярваш, отколкото да не вярваш, че пет минути упражнения са по-добри за теб от едно парченце шоколад, и повече да не вярваш,отколкото да вярваш, че и от едно кило шоколад нищо няма да ти стане, то с времето тази вяра ще се засилва, защото всеки път, когато направиш упражнания, ще се потупаш мислено по рамото, а няма да изпитваш угризения за това, че си изяла парченце шоколад. Двете вярвания взаимно ще си влияят, в зависимост от това как ги формулираш.

# 168
  • София
  • Мнения: 12 146

Така де, ще отидеш на лекар (терапевт), нали за това иде реч. И каквато и да е причината най-вероятно ще започнеш лечението си със спиране на шоколада, хапване на повечко магнезий, изследване на инсулиновата резистентност и т.н. Все неща, които разумът ти ще направи. Същият разум ще използваш за да "излекуваш" и проблемното си поведение или тревожността си.
На терапевт няма да отида. Ще отида на лекар. Ако няма медицинска причина и наистина не мога да се контролирам ще отида на психиатър /лекар/. На терапевт ще отида ако скучая.

# 169
  • Мнения: 86

Така де, ще отидеш на лекар (терапевт), нали за това иде реч. И каквато и да е причината най-вероятно ще започнеш лечението си със спиране на шоколада, хапване на повечко магнезий, изследване на инсулиновата резистентност и т.н. Все неща, които разумът ти ще направи. Същият разум ще използваш за да "излекуваш" и проблемното си поведение или тревожността си.
На терапевт няма да отида. Ще отида на лекар. Ако няма медицинска причина и наистина не мога да се контролирам ще отида на психиатър /лекар/. На терапевт ще отида ако скучая.
А психиатърът как би "излекувал" страстта ти към неподходящи мъже? Ако не вярваш, че някой изобщо може да те излекува защо изобщо ще ходиш при него?

# 170
  • София
  • Мнения: 12 146

Така де, ще отидеш на лекар (терапевт), нали за това иде реч. И каквато и да е причината най-вероятно ще започнеш лечението си със спиране на шоколада, хапване на повечко магнезий, изследване на инсулиновата резистентност и т.н. Все неща, които разумът ти ще направи. Същият разум ще използваш за да "излекуваш" и проблемното си поведение или тревожността си.
На терапевт няма да отида. Ще отида на лекар. Ако няма медицинска причина и наистина не мога да се контролирам ще отида на психиатър /лекар/. На терапевт ще отида ако скучая.
А психиатърът как би "излекувал" страстта ти към неподходящи мъже? Ако не вярваш, че някой изобщо може да те излекува защо изобщо ще ходиш при него?
Говорехме за неконтролируем глад. Ако влечението ми към каквото и да е друго не подлежи на контрол ще са ми нужни лекарства, които подпомагат процеса на задържане. Възможно е да имам Алцхаймер или друго заболяване, ако наистина не мога да се владея сама.

За другото лечението си го написала- и от много шоколад и от неподходящи мъже в един момент неизбежно ти се догажда. Животът е голям терапевт. Grinning

# 171
  • Мнения: 1 746
И докато ровиш в миналото настоящето ти минава и заминава. Миналото е минало, не винаги е нужно да се заровим в тоалетната, за да продължим напред. Понякога е нужно само да пуснем водата и да го оставим да си замине. Повечето щастливи хора, които познавам не имали радостно детство и са щастливи, защото вече не живеят в него, а в живот, който в голяма степен зависи от тях.

Според мен ти сама даваш отговора. Точно това е. Докато ние несъзнателно обличаме действията си в настоящето, които формират и нашето бъдеще, заради минали преживявания, обикновено се пораждат подобни състояния. Защото се осланяме основно на негативния си минал опит.

Наистина вече въпросът с въздействието върху подсъзнанието е доста труден и на пръв поглед невъзможен, но аз смятам, че е процес на личността. Другите, околното, са само патерички за момента.
Най-важното е да се случи осъзнаването, после е малко по-лесно и начини винаги се намират. Нали знаеш, че човек не е само физическо тяло, ако приемаш това, разбира се.
В мига, в който настъпи разбирането, че е налице проблем, на емоционално ниво привличаш и начините за неговото разрешаване, получава се резонанс.

Много съм съгласна с теб, че няма човек без травма и всеки по някакъв начин е ранен в детството. Да направим такава констатация не е нещо феноменално. Това не са изключения, друга тема е вече кой успял да установи това, кой вечно пък е склонен да оплаква съдбата.

Самото отключване на всички емоции, покрай изплуването на миналото като причина за нещо, освобождава. Дори и това е част от процеса. В този смисъл често хората ползват точно споделянето като вид терапия, но на мен специално това например не ми дава резултат, даже повече съпреживявам и изчиствам чрез обсъждане на чужди проблеми.

Практически си е добро да се намери готова формула, но такива няма, според мен. Индивидуалното търсене, предполага индивидуални методи. Това е опитност, която не се вписва в рамките на пътя за другите.

# 172
  • Мнения: 86
Животът е голям учител бих казала, понякога с много груби методи ти посочва правилното поведение. Важното е, по пътя на прекаляването да не стане някой фал. Както споменах по-горе, след подобен фал хората прибягват до терапевти. А и човек, склонен да прекрачва граници и да прекалява е вероятно по-смел и по-непукист от крехката дама, която е започнала темата.

 Peace

# 173
  • София
  • Мнения: 2 217
Ало-о-о-оу, какво за шоколада и мъжете? Аз толкова ги обичам.....в неограничени количества Mr. Green Вий мъ убихти.....Значи имам още два проблема, наред със свръханализа Joy

Общи условия

Активация на акаунт