Как се лекува страхът......

  • 16 368
  • 173
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 12 461
Точно това се опитвам да обясня, но явно не ми се удава. Mr. Green

Нещо трябва да е отключило тази несигурност, не задължително да си била самоосъзната.
Много хора имат тежко детство, но не отключват нищо. Може да се подозира какво в детството е причина за проблем на възрастния, но то си остава само подозрение, в повечето случаи. Причината може да е съвсем друга, а ако е в детството какво помага да я знаем конкретно? Според мен нищо, това е минало. Важно е да се изработи схема в настоящето, която да позволява човек да живее нормално, според своите представи.

GENTIL на всяко дете е казвано, че е досадно, а и децата в някакви моменти наистина са досадни. Всяко дете е понесло някакви обиди и ги е запомнило. Дали са били с думи или поведение, но необидено дете няма. Мисленето не е лошо, но на теб явно ти пречи цикленето. Ако впрегнеш този ум в нещо, което наистина ангажира мисълта съм сигурна, че ще ти е по- добре. Дали ще учиш думи на нов език или ще разрешаваш загадки в клуб на любителите на загадки, но някаква тема, в която да вложиш и емоциите и мислите си. Преди няколко дни гледах много симпатичен филм по темата "The big year". Там няколко човека участват в състезание кой ще снима най- много видове птици за една година. Погледни го и ти ако искаш и ще видиш какво искам да кажа. Не всеки, но много хора имат нужда от нещо свое, от своя страст, която да ангажира мислите им, все едно дали за другите ще е нещо важно или не.

# 136
  • Мнения: 293
Бояна,бих искала да ти възразя относно възможното поражение на психиката в детството.
И то неосъзнато.
Аз говорейки с професиналист разбрах много неща за себе си , за поведението, за механизмите , които ползвам за да живея и много факти от детството си,които са ме направили точно такава каквато съм със слабостите,които имам.
Точно тези слабости и механизми се сформират в неосъзнатото детство.
Дори без помоща на професионалист е много трудно да си дадеш сметка за тях и дори да подозираш,че там някъде се крие ключа за палатката.
Когато знаеш от къде е тръгнало всичко е много по-лесно да се пребориш с него.

# 137
  • София
  • Мнения: 12 461

Когато знаеш от къде е тръгнало всичко е много по-лесно да се пребориш с него.
И как по- точно? /не се заяждам, наистина ми е интересно как е станало/

# 138
  • Мнения: 293

Когато знаеш от къде е тръгнало всичко е много по-лесно да се пребориш с него.
И как по- точно? /не се заяждам, наистина ми е интересно как е станало/

Ами ако не знаеш къде точно е причината за определено твое поведение - което ти носи постоянно негативи,а не знаеш как да се справиш с него и в един момент те върнат назад във времето и разбереш това твое поведение в следствие на какво е - първото е,че спираш да се обвиняваш,че си такава / защото вече знаеш истинската причина/ и второто - че много по-лесно поправяш ,защото вече механизмът ти става ясен. Имаш обяснението на ЗАЩО.А от там нататък е по-лесно да го пребориш,поправиш или остраниш.
Много хора когато не знаят реално причината за състоянията си изпитват вина.
Нещо като с диагнозите. Много по-страшно е да си в невидение относно диагнозата си,отколкото ако знаеш какво лекуваш,нали ?

# 139
  • София
  • Мнения: 12 461

Когато знаеш от къде е тръгнало всичко е много по-лесно да се пребориш с него.
И как по- точно? /не се заяждам, наистина ми е интересно как е станало/

Ами ако не знаеш къде точно е причината за определено твое поведение - което ти носи постоянно негативи,а не знаеш как да се справиш с него и в един момент те върнат назад във времето и разбереш това твое поведение в следствие на какво е - първото е,че спираш да се обвиняваш,че си такава / защото вече знаеш истинската причина/ и второто - че много по-лесно поправяш ,защото вече механизмът ти става ясен. Имаш обяснението на ЗАЩО.А от там нататък е по-лесно да го пребориш,поправиш или остраниш.
Много хора когато не знаят реално причината за състоянията си изпитват вина.
Нещо като с диагнозите. Много по-страшно е да си в невидение относно диагнозата си,отколкото ако знаеш какво лекуваш,нали ?


Теорията я знам, запозната съм от първа ръка и с практиката, затова те питам как се е случило точно, не каква е теорията или принципа на практиката.

Ако като дете си се чувствал пренебрегнат и това днес те кара да търсиш внимание не виждам как самото осъзнаване на тази зависимост ще премахне желанието да търсиш внимание. Просто ще знаеш защо го правиш или по- точно ще предполагаш, защото психоанализата изобщо не е точна наука. напротив, тя се базира главно на предположения и то пречупени през интерпретацията на аналитика, чиято теза трябва да приемеш на доверие. Травмите са изтласкани в несъзнаваното и са ти недостъпни съзнателно, та аналитика те насочва какви са. Реално те могат да са съвсем други. Или да ги няма, а причината за състоянието ти да е в настоящето. дори в желанието да търсиш постоянно причина, нередност в себе си, което е проблем реално.

# 140
  • Мнения: 1 199
Аз говорейки с професиналист разбрах много неща за себе си , за поведението, за механизмите , които ползвам за да живея и много факти от детството си,които са ме направили точно такава каквато съм със слабостите,които имам.

Двама души познавам добре, които минаха по твоя път и сега са добре Peace Всеки е получавал някакви травми от детството, ама не мисля че са съпоставими и че оставят еднакви следи (друг е въпросът, че и чувствителността на децата е различна и тези неща се приемат различно). Но аз например никога не съм чувала от родител, че съм досадна, или нещо подобно. От деца съм чувала такива обиди, но не и от родител и не мисля че нещата могат да се сравняват. Имам пример с човек, който не само е чувал често "Мълчи, говориш глупости", но и че е провалил кариерата на майка си (той тогава не е разбирал какво е кариера, но е разбирал че й е направил нещо лошо със самото си съществуване) и тези неща са му белязали поведението и самочувствието десетилетия след това. Осъзнаването на механизмите, по които това е станало, разбирането на родителите му и прошката, проследяването на моделите на поведение в рода му, които са се предавали от поколение на поколение, му помогнаха да преодолее блокажи, които му тежаха и пречеха. Така че има шанс според мен, но трябва да се копае много надълбоко.

# 141
  • Мнения: 2 510
Детството има голямо отражение.
Дали ще се появи "случайно" или не е въпрос на това как е възприето и дали има фактори в последствие които да предизвикат появата му.

# 142
  • Мнения: 1 288
Когато откриеш първопричината, намираш и начин да й противостоиш.

Дори споделянето тук ще я облекчи, то е си е своеобразен вид терапия. Wink

# 143
  • София
  • Мнения: 12 461
Когато откриеш първопричината, намираш и начин да й противостоиш.

Дори споделянето тук ще я облекчи, то е си е своеобразен вид терапия. Wink
Това е теория, а как става на практика. Дай пример, ако е удобно.
Иначе всичко може да е вид терапия. Или травма. Зависи от човека.

# 144
  • Мнения: 293

Когато знаеш от къде е тръгнало всичко е много по-лесно да се пребориш с него.
И как по- точно? /не се заяждам, наистина ми е интересно как е станало/

Ами ако не знаеш къде точно е причината за определено твое поведение - което ти носи постоянно негативи,а не знаеш как да се справиш с него и в един момент те върнат назад във времето и разбереш това твое поведение в следствие на какво е - първото е,че спираш да се обвиняваш,че си такава / защото вече знаеш истинската причина/ и второто - че много по-лесно поправяш ,защото вече механизмът ти става ясен. Имаш обяснението на ЗАЩО.А от там нататък е по-лесно да го пребориш,поправиш или остраниш.
Много хора когато не знаят реално причината за състоянията си изпитват вина.
Нещо като с диагнозите. Много по-страшно е да си в невидение относно диагнозата си,отколкото ако знаеш какво лекуваш,нали ?


Теорията я знам, запозната съм от първа ръка и с практиката, затова те питам как се е случило точно, не каква е теорията или принципа на практиката.

Ако като дете си се чувствал пренебрегнат и това днес те кара да търсиш внимание не виждам как самото осъзнаване на тази зависимост ще премахне желанието да търсиш внимание. Просто ще знаеш защо го правиш или по- точно ще предполагаш, защото психоанализата изобщо не е точна наука. напротив, тя се базира главно на предположения и то пречупени през интерпретацията на аналитика, чиято теза трябва да приемеш на доверие. Травмите са изтласкани в несъзнаваното и са ти недостъпни съзнателно, та аналитика те насочва какви са. Реално те могат да са съвсем други. Или да ги няма, а причината за състоянието ти да е в настоящето. дори в желанието да търсиш постоянно причина, нередност в себе си, което е проблем реално.

Бояна,добре, значи ти смяташ,че дори осъзнавайки проблема - няма решение,така ли ?
Че е невъзможно ?
Трудно да но не и невъзможно. Според мен .

# 145
  • София
  • Мнения: 12 461

Бояна,добре, значи ти смяташ,че дори осъзнавайки проблема - няма решение,така ли ?
Че е невъзможно ?
Трудно да но не и невъзможно. Според мен .

Не казвам, че проблемите нямат решения, а че не всички проблеми са проблеми и че не всички проблеми имат решение.
Има неща, които и да осъзнаеш си остават проблем, а някои след ровенето в тях стават по- голям проблем, трети никога не са били проблем, а проблем ги прави интерпретатора. Няма как да знаеш дали изводите и осъзнаванията ти реално са изводи или плод на сугестия. И докато ровиш в миналото настоящето ти минава и заминава. Миналото е минало, не винаги е нужно да се заровим в тоалетната, за да продължим напред. Понякога е нужно само да пуснем водата и да го оставим да си замине. Повечето щастливи хора, които познавам не имали радостно детство и са щастливи, защото вече не живеят в него, а в живот, който в голяма степен зависи от тях.

А и психоанализата е интригуваща занимавка за здрави и много силни хора, не за хора с проблеми. За хората с проблеми има други терапии, които работят върху проблема и решаването му днес. Те не отнемат по 5- 7 години, както е при стандартен психоаналитичен курс, който стандартен потребител тук никога не би могъл да си позволи чисто финансово, да не говорим за всичко останало.

Жалко, че толкова малко хора видяха в "Яж, моли се и обичай" онова, което виждам аз. Там много подробно, до пълна буквалност е описано какво не трябва да прави един човек със себе си, кои са методите, които не помагат човек да стане по- здрав и по- щастлив, а само да разнообрази декора на депресията си.

# 146
  • Мнения: 293
Човешкото същество е така устроено,че когато има проблем,когато лампата му свети тръгва да търси причината,а не си казва ,,Е какво толкова,давам смело напред и се правя,че не виждам,, !
Хорат търсят себе си и причините да са такива каквито са.
Това само по себе си не знам дали е хубаво или не но е факт.
Когато някой осъзнае,че има проблем най-нормалното нещо е да започне да търси.Вътре в себе си,навън,със специалист или без ... какво ще намери и как ще го интерпретира за себе си,каква поука ще си вземе и как ще продължи напред е друга тема. Но намирането на някакво логично обяснение е успокоението /дори причината да не е реалната/ , а когато човек се успокои и намери някакъв отговор е по-склонен да се пусне после по течението ...
Така мисля аз.

,,Яж,моли се и обичай ,, ми остави траен спомен за това,че не трябва да се променям. Не помня много от филма но помня начина,по който ме накара да се почувствам.

# 147
  • Мнения: 1 288
Това е теория, а как става на практика. Дай пример, ако е удобно.
Иначе всичко може да е вид терапия. Или травма. Зависи от човека.

Преди травмиращото събитие/събития си реагирал по един модел, който е бил работещ за теб, след събитието подсъзнателно възприемаш модела за грешен, поради насадени страхове, ниска самооценка и изгубване на довери в досега работещия модел. Когато елиминираш/намалиш потискащите фактори, си повъзвръщаш вярата, но остава първоначалната травма. И при нови предизвикателства, страхът си остава, защото първоначалната травма не е лекувана, не е говорено за нея. Получава се нещо като хроничност на състоянието, съжалявам, че го описвам така дилетантски. Ето ти емоционалния ад, кризата на самооценката и цикленето.

# 148
  • София
  • Мнения: 12 461
Това е теория, а как става на практика. Дай пример, ако е удобно.
Иначе всичко може да е вид терапия. Или травма. Зависи от човека.

Преди травмиращото събитие/събития си реагирал по един модел, който е бил работещ за теб, след събитието подсъзнателно възприемаш модела за грешен, поради насадени страхове, ниска самооценка и изгубване на довери в досега работещия модел. Когато елиминираш/намалиш потискащите фактори, си повъзвръщаш вярата, но остава първоначалната травма. И при нови предизвикателства, страхът си остава, защото първоначалната травма не е лекувана, не е говорено за нея. Получава се нещо като хроничност на състоянието, съжалявам, че го описвам така дилетантски. Ето ти емоционалния ад, кризата на самооценката и цикленето.
Както ти казах, това ми е пределно ясно като теория. Не ми е ясно как става на практика при живи хора, каквито сте тук, а не от преразкази на терапевти. Предполага се, че травмиращото събитие се е случило, когато си бил дете и ти не го помниш, да не говорим, че не си имал какъвто и да е модел да реагираш, защото си бил дете. Но и да си имал как би могъл да си го възстановиш, ако въобще е бил здрав модел, само защото си си спомнил или са ти спомнили травмата?
/да не говорим, че травмата в детството в повечето случаи въобще не е събитие, а е нечие поведение или дори присъствие през време на детството и в определена роля. Майката, бащата, сестрата, брата и тн/

Всъщност аз търся пример как е станало при теб или при Х, останалото го знам изключително добре. Например, единия родител те е пренебрегвал и обиждал и това ти е създало чувство за вина и страх от отхвърляне, че и чувство за малоценност и тн. Как осъзнаването на причината, която е повече от очевидна и без друго, променя изброените от мен проблеми? Не на теория, на практика от живота.

# 149
  • Мнения: 1 288
Имам твърде малко познания в теорията, за да почивам на нея. Обясних го от моя опит, като исках да прозвучи малко по-универсално, няма значение.
Аз съм насяно какво ме травмира, защото бях достатъчно голяма, за да го помня и анализирам. Не ми се навлиза в лични подробности просто, затова го обясних по-графично, но да кажем, че беше здравословен проблем, съчетан с още няколко травмиращи обстоятелства. Точно заради този форум намерих решение конкретно на здравословния проблем, ако не бях, сигурно щяха да ме институционализират. Rolling Eyes
За родителите - и те имат своя дан, свръхемоционална майка с на моменти истерични прояви, егостична, омаловажаваща проблемите ми. И двамата прибягваха до словесна агресия и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт