Ще си купя книжката за пълната психоанализа - допадна ми идеята самата аз да се почовъркам.....
Последните два дни все си повтарям, че нищо от това, което ме плаши, не си струва да му отделям такова внимание - то просто не зависи от мен....
Гледах едно клипче вчера, за поседната лекция на един човек /забравих му името/, който обясняваше, че е болен и му остават няколко месеца....
Специално излязъл пред хората да им каже: ето, аз избирам да се радвам на това, което имам и което ми остава. Какво ще изберете вие?
Доста ме замисли....Животът ми е като курорт...Кво седя да стеням....Говоря си,...но....когато дойде тоя демон и ми заприказва, колко съм празна и сама,....става много гадно....Следващият път, когато изпадна в дупка, ще намеря темата и ще я прочета.....Горе-долу през около три месеца става това....С или без причина.....За съжаление.....
Давам един пример - ако някой помни, от моста Чавдар скоро се хвърли един водач на тролейбус.....Моя позната е била в изоставения от него тролей....От това, което ми разказа, ме задуши тъга, която продължи почти една седмица...Не можех да спра да си представям, отчаянеието на този човек и самотата на решението му.....
И кво - нещо да променя? Не - просто да се смажа....И не можех да прогоня това състояние...Не ставаше....Просто в един момент се уморявам ужасно и само минава...Но и това не е решение, защото стигам до лекарста.
Някога се смятах за по-чувствителна и добра от другите и така си обяснявах кризите. Сега вече съм сигурна, че причината е доза егоизъм, страх, нерешителност, липса на доверие в себе си и околните, желание да се скрия и най-вече: тотално неразбиране какво значи любов.
Едва ли означава да ревеш за щяло и нещяло.....
Както казва Стоянка Мутафова: "Не бъркайте сантименталния и емоционален човек с добрия!"
Ударих си няколко бича сама!