Как се лекува страхът......

Не, нямам депресия, момичета...и момчета...
Морфеа е права - това е характер. Посей характер и ще пожънеш - съдба /нали помните/....
Напълно съзнавам, че е взможно у мен да има и синдром на "нараненото дете", и посттравматични реакции и какво ли още не...Въпросът е, че аз не искам да заемам обичайната позиция на пораженец. Писна ми. Много ми писна. По-лесно би ми било да не разбирам какво става с мен и просто да мрънкам. Обаче, за щастие или не, съм наясно. И затова искам да се променя. Е, колкото мога....
Искам да съм доволна от това, което имам, а не да страдам за онова, което в момента нямам. Това не означава да не работя по въпроса за добиването му.....
Просто не искам вече негативът да взима властта в мен в каквато и да е ситуация и той да определя живота ми.....настроението ми, нагласите ми, решенията ми и т.н.
Не искам да стана малоумно-позитивна, но не искам и да съм патологично-тревожна мацка, както казва една наша съфорумка.

Постижимо е. На мен ми отне доста време, но си заслужаваше. Междузвездни войни се оказа много мъдър филм, в тази връзка. Силата и в този дух. Но иска дисциплина и вяра. Успех ти желая! 

GENTIL Природата ни създава различни. Едни са по- тревожни и негативни, други гледат по- леко на нещата. Ако започнеш от начина, по който е устроена нервната ти система, през гените, които определят колко серотонин ще произвежда мозъка ти и стигнем до нещата, които са се случили в живота ти- това е, което си. Модерно е да се равняваме по модата на позитивното мислене или по някакъв неясен еталон за балансирана личност, но в повечето случаи онова, което сме не е нелепа случайност, а е онова, което ни е нужно да бъдем, за да оцелеем. Ако напъваш един затворен човек да излезе на сцена, ежедневно да говори за чувствата си най- вероятно ще го повредиш. Същото е и ако усмиряваме опърничавите, успокояваме тревожните и тн. Всичко е ок, докато човек може да функционира нормално- да следва потребностите и разбиранията си на практика и докато с това не наранява правото на другите да правят същото.

Та не знам колко си негативна и дали ако е така това реално ти пречи. Много ми е смешно, когато някой каже да бъдеш себе си- че никой от нас не би могъл да бъде друг освен себе си, докато е с акъла си. Можеш да дялаш някакви свои части, които ти пречат в отношенията с другите, някои свои по- дребни характеристики, но това си остава в рамките на предвидимото развитие на един човек.

Ако през вековете бяха лекували оригиналните личности, нежните души, тревожните и прочее сега нямаше да имаме нито един стих, картина, повечето музикални произведения и много от научните открития. Та за мен е важно човек да вкара онова, което му изглежда в повече в нещо, което го влече. Дали ще отглеждаш растения, ще напишеш сонет или ще направиш изключително тревожно- негативно- красива снимка  въпрос на интереси. Важното е да го изявиш на място, което е подходящо за целта.

ПП Все се бичуваш като негативна, а аз по- позитивен човек от теб в този форум и до днес не съм срещала. Може да ми е сбъркано сметалото, но все пак   

Бояна, аз познавам много известни актьори, които са се излекували от затвореността си и неумението си да изразяват чувствата си именно защото са ги накарали в един момент да излязат от черупката си. Не ми е доверил нито един да е по-нещастен сега или повреден. Дори за деца има такава терапия. И в случая не ставаше ли дума за тревожността и негативността, които ни пречат откровено да се радваме на живота? Аз така разбрах темата. От моя гледна точка ако да бъдеш себе си значи да си нон стоп негативен и мрънкащ, не виждам с какво това допринася за личното и обществено щастие. Всъщност, съвсем реални примери ми доказват, че никак. И обратното. А страхът, паник атаките и живеенето сред призраци е откровено вредно. Не всички са гениални, за да напишат Бесове по време на поредния пристъп на задух. За помощ в оцеляването и не мога да си помисля. Взех да получавам, като си поразбутах мъглата пред очите.

И, като цяло, ако съдя по себе си, защото най-добре се познавам, това каква съм се родила по никакъв начин не се е оказало най-добрата генетична комбинация в смисъл на психология. Това, което правя с дадения материал, за да получа по-добър резултат - това ми помогна да живея по-пълноценно.

Това се е случило, защото те по природа не са затворени хора, а са били приучени, възпитани да са такива. Един истински интроверт не става актьор никога.
А терапии има всякакви. Не мисля, че от повечето има полза при здрави хора, освен с познавателна цел.

Ако ще си говорим за психиатрични диагнози веднага се оттеглям, защото не съм психиатър. Говорим за психично не- болен човек. Вредно е онова, което пречи на човека да функционира според неговите разбирания за нещата, а не според някой учебник или дори терапевт. GENTIL казва "Искам да съм доволна от това, което имам, а не да страдам за онова, което в момента нямам"- ако наистина стане перманентно доволна от онова, което има може и никога да не свърши нищо в живота. Няма по- голям демотиватор от доволството. Въпроса е дали живее нормално, според нея, или не. Какво се казва из модерната популярна психология няма значение. повечето е в жанра "Приказки под шипковия храст". Включително и твоите примери.

Паник атаките не са психиатрична диагноза, Бояна.  И с останалото не мога да се съглася. Апетитът идва с яденето. Това че яденето е сервирано в луксозен ресторант на ленена покривка сред кристали ни най-малко не намалява апетита. Освен това, хората са различни. На мен демотивиращо ми действа песимизма. Ужасно демотивиращо. Нищо няма да стане, нищо няма да излезе, ми какъв е смисълът - това са ми страстоубийствените фрази и като ги чуя ми се изправя косата. Затова и не се съгласявам, че нещата, които си написала са валидни по дифолт. За мен не са. Като ми просветна се събуди отново желанието за успех, за надграждане, за път напред и нагоре. За всекиго вероятно е различно. Но малко ми звучи като поощряване на газенето в мрак като много творческо и възвисяващо начинание това, което си написала. А аз освен производство на намусени и вечно мрънкащи индивиди, друг резултат от песимизма не съм видяла. Правя разлика между критичност, аналитичност и песимизъм тук и говоря за чистия песимизъм. А страхът пък съвсем не виждам точно как ще накара някого да върви напред, тук говорим за ирационални страхове, които лишават от жизнена сила.

Това, което казва авторката е това, което аз се мъчих много време да постигна и няма нищо общо с това, което ти си написала. Всъщност се научих да оценявам всичко, което съм постигнала, което от своя страна ми помогна да се избавя от песимизма и да повярвам, че има още много хляб в живота ми. Доволството от това, което имам в момента ме мотивира да искам още и още, защото ми харесва да имам. Това, което си написала е пълна безсмислица, извинявай. Човек обича да има, обича да е обграждан от хубави неща, от хора, от любов, от пътувания, от здраве дори ако щеш. Моите примери са от моя живот в случая, който си е съвсем реален. На мен твоето писане в момента ми звучи повече като философстване за идеята, отколкото като реален, преживян опит и ценен съвет.

Ти проектираш себе си върху другите, а аз просто казвам, че хората са различни.
Не държа да намериш смисъл в това, написах го за GENTIL

Нормално е когато пишеш във форум да рискуваш мнението ти да не бъде разглеждано като лично послание, за което си има отделна опция. А опитвайки се да бъда полезна на авторката, аз илюстрирам отговора си с примери, които по възможност да не класифицираш като приказки от шипковия храст, а такива са моите лични и преживяни. С прискърбие забелязвам обаче, че си усвоила един много популярен маниер във форума, известен под мотото "не го приемай лично", който е страшно удобен, макар в жива комуникация да би бил откровено невъзпитан. Лека нощ.

Твоят опит се отнася само до теб. Ако си имала паникови атаки това не означава, например, че всяка майка с три деца, която е нормално да бъде три пъти по- тревожна от тази с едно е редно да бъде поправяна. А приказките под шипковия храст, намекваха точно това. Това, че ти си преживяла нещо или аз съм преживяла друго не ни дава ключ към проблемите на останалите. Затова само филосфствам, както правилно отбеляза.
Лека нощ и на теб!

това вярно ли е .  в случая просто копирам GENTIL , но важи на 100% за мен. мислех, че е част от депресията ми .

на мен позитивната психилогия изобщо не ми помага, само ме 'натъпква' по-навътре, защото трябва да се насилвам да съм нещо, което е абсурд да бъда.

С това, че когато си доволен от това, което имаш и се демотивираш съм напълно съгласна. Сигурно 2/3 от Френската нация са в постоянна депресия, точно защото си имат всичко и са доволни, и като им видиш безрадостните физиономии си викаш *да бе, имат си всичко, грънци*
Само че да си мотивиран за още и още си е индивидулна окраска, ако я имаш добре, ако не си живия- мъртъв.

Къде авторката на темата говори за паник атаки?   Тя говори за хроничен и постоянен страх от грешки. Това е типично за неуверените и прекалено анализиращи себе си хора. Аз затова я попитах коя зодия е. Характерно  е и за интровертите и за меланхолиците.

Не се и учудвам. За позитивната и прочее психология девиза "Ако не е счупено не го поправяй" не важи. Напротив, от тяхна гледна точка абсолютно всеки е счупен.
В наши дни човек  не може да има всичко, но пък има много възможности за избор и често се налага да избира между неща, които иска с еднаква сила. Дали да живееш близо до роднини и приятели, но по- зле или да повишиш стандарта си многократно в друга държава? Да се отдадеш на децата си или да правиш кариера? И прочее. Не виждам как човек с повече възможности за избор може да е доволен от това, което има и да не страда по това, което няма, чисто обективно. Ако заминеш в чужбина не можеш да не страдаш за родното си място, ако останеш ще страдаш, че живееш по- зле. Ако работиш ще страдаш, че не обръщаш внимание на децата и семейството, колкото искаш, а ако стоиш у дома, че не правиш кариера, не виждаш хора и тн.
Ако всичко това е в граници нормални спрямо обстоятелствата не виждам повод човек да се поправя. Ежедневието, каквото и да изберем, е често пъти еднообразно, досадно и тогава страдаме по онова, което нямаме. Никой не е постоянно доволен "като току що нахранило се прасе". Познавам ужасно много хора и всеки от тях иска нещо, което няма, страда по нещо, което е загубил и тн.

Много често човек изпитва такова безпокойство и страх от грешки, когато е натоварен или сам се е нагърбил с много отговорности, обичайно за други хора. Усещане, сякаш носи целия свят на раменете си и че няма право на грешки, защото няма кой друг да поеме отговорността вместо него. Затова този човек не смее да се отпусне, постоянно е под напражение, като корпус за бързо реагиране и обикновено е много отговорен към всичко, с което се захване, но и твърде често неоценен, взет за даденост, дори използван. Единственият лек, според мен, е да казва по-често "майната му" и да концентрира енергиятта си повече върху своите нужди и удоволствия, дори да проявява лека безотговорност. Това обичайно предизвиква съпротива, дори недоволство у другите, свикнали нашият човек да поема всичко, но с повече постоянство свикват.

Паническото разстройство Е психиатрична диагноза. Не ми се търси сега в МКБ10 да видя с какъв код точно беше. Това, за което говори GENTIL звучи по-скоро като генерализирана тревожност, което също е с код в МКБ 10. Всичко е диагноза, ако тръгнеш да се приплъзваш в тази плоскост, но кому е нужно.

Намирам дълбока мъдрост в казаното от Бояна и Андариел. За да продължа малко линията на размисли на Бояна, дори в родината на позитивната тенденция вече си дават сметка за несъстоятелността й. Няма нищо по-безсмислено и вредно от това да превиваш природата си. ИМа много начини как да я накараш да работи за теб и да живееш значително по-добре с нея. Мантрите на положителното мислене обаче не са един от тях.