Публикувана: 6 фев. 2012, 09:55 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2012, 20:50 ч.

Как се лекува страхът......

16 375
173
1

Отговори

1
...
7
8
9
...
12
Всички

# 105 11 фев. 2012, 17:26 ч.

София
Мнения: 12 461

Цитат на: минзухар в сб, 11 фев 2012, 17:18

Цитат на: Andariel в сб, 11 фев 2012, 16:28

Пак искам да напомня, че в БГ психиатрите имат право да изписват лекарства, не терапевтите.

Това е и единственото което правят - предписват лекарства. Психиатър към психолог няма да те препрати, освен, ако не му е мъж/жена, и не му се занимава с теб.

Има го и този момент, затова казах, че е добре да те види лекар, когато имаш подобни притеснения. Ако няма никаква физиологична причина за тях, и никаква обективна от типа на да гледаш три и повече деца, се запътваш към терапевт, йога- гуру, друг гуру, група по- здрави приятели, свещеник или каквото ти пасва най- много.
Говорим за хора без психични заболявания.

# 106 11 фев. 2012, 17:35 ч.

София
Мнения: 62 595

доколкото зная, психиатрите, поне свестните, питат за минали или настоящи хронични заболявания, които могат да окажат влияние или да са причина за едно тревожно състояние, а не се втурват да предписват антидепресанти. Изобщо, какъвто и да е този лекар, първо да е свестен.

# 107 11 фев. 2012, 17:57 ч.

София
Мнения: 291

Всеки страх се лекува с друг страх.
Условието е всеки следващ да е по - голям от предишния - действа безотказно.

# 108 12 фев. 2012, 08:24 ч.

София
Мнения: 4 349

Цитат на: narcis в сб, 11 фев 2012, 17:57

Всеки страх се лекува с друг страх.
Условието е всеки следващ да е по - голям от предишния - действа безотказно.

Принципът клин клин избива не винаги е верен!

# 109 15 фев. 2012, 05:04 ч.

Мнения: 1 288

Боря се със същите усещания от години, същите "симптоми", същите страхове...Затова предположих смело, че е депресивно състояние някакво, избягвам иначе да давам диагнози, не съм специалист. За себе си знам какво го отключи, поня и какъв човек бях преди това. Не съм намерила работещата формула, само тъжната констатация, че това ме "ограби" всякак.

Не виждам смисъл да се самообричаш на мъченичество. Някакси ми е трудно да го отдам на специфичен темперамент, най-малкото противоречи на биологичните закони да живееш в постоянна тревога, защото това ти отнема ценна жизнена енергия (добре го е казала simplyaven). Търси варианти, все един ще работи за теб.

Въпрос към пишещите - как да се намери качествен професионалист? Може и на лични.

Последна редакция: ср, 15 фев 2012, 05:34 от Зилозавър

# 110 15 фев. 2012, 07:29 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: Andariel в сб, 11 фев 2012, 16:28

аз не виждам нищо лошо в това, да се посети психиатър. Никъде не е казано, че трябва непременно човек да е с някаква сериозна психиатрична диагноза (или подозрения за такава).

Преди около месец разговарях с един психиатър, практикуващ в България, и той ми обясни, че колегите му като правило търсели лудост в пациентите си. "Търсят не това, което се случва на всеки втори, а това, което се случва веднъж на 10 000 души", бяха думите му. И който търси, обикновено намира Simple Smile

И като се започне с едни лекарства, няма свършване (това вече е мой коментар, не на психиатъра). Та след този разговор се убедих, че ако не дай си Боже, при мен или някой от семейството ми се появи някаква депресия, прегледът при психиатър ще бъде наистина последната възможна стъпка. Психолог е ок, изследване на щитовидните хормони и личният ти лекар може да ди изпише, хомеопатия, китайска медицина, каквото и да е ще бъде преди това.

# 111 15 фев. 2012, 08:25 ч.

Мнения: 3 371

на мен не ми става ясно това - добре, надъхваме се и се пълним с позитивизъм. минава ден, два, пет, години. нещата, които желаем обаче не се случват така, както желаем, независимо от позитивизма/само не ми казвайте, че е защото не съм го пожелала правилно, или че е защото не съм вярвала/. и какво става -променяте желанията , нагласяте се към ситуацията или си чакате още? защото , то и най- надъханият позитивист ми се струва, че ще се бъгне след години чакане да се случат нещата правилно. за мен лично нещо/все едно какво е то/ , което не се случва навреме и на място остава недооценено и носи отпечатъка на негативност. за какво ми е в момента да имам на разположение бонбони лукчета, а да мога да изям шоколадова торта, а съдбата дами я поднесе след 5 години примерно, когато аз имам диабет. нито бонбоните лукчета ще са оценени, нито шоколадовата торта. сигурно трябва да превърна бонбоните в торта, ама не става, остават си бонбони Laughing

. а пък обяснението, че повелята нечия си знаела кога да ми прати НЕЩОТО, щото то тогава е в правилното време и най-добре за мен, ми е буквално непонятна.

моят бъг понеже е свързан с такива нещица Laughing

, затова и си питам така Crazy

контролирана депресия ми е напълно непонятно какво ви било newsm78

моята е трудно контролирана, но за щастие е 'облечена' в хашимото и в 'дефект' на почти цялата вече ендокринна система.

# 112 15 фев. 2012, 09:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Не мога да коментирам думи на един психиатър, и то когото не познавам. Мога да кажа положителни думи за психиатрри, които познавам, не съм забелязала да търсят под вола теле. От психиатър до психиатър може да има море разлика, също както и при другите лекари.

# 113 15 фев. 2012, 09:34 ч.

Мнения: 4 300

Позитивизъм- my ass. Не знам дали има нещо, което да ме дразни повече от малоумния позитивизъм, списанията и книгите за щастие, разбиваща кариера, шеметен секс и кой знае още колко простотии. Пък и като гледам колко психики зорлем за съсипали, колко гладки мозъци са доизгладили...човек едва ли не почва да се чувства виновен, че не е непрестанно усмихнат-успешен-удивителен.

Рецепта нямам, но понеже тортата и аз я гледам през стъкло, гледам да се разсейвам с други неща- книги, филми, изкуство, спорт, хобита, дребни удоволствия за душата, ума и тялото. Пък и знае ли човек какво ще му се случи утре.

# 114 15 фев. 2012, 09:54 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Рокси в ср, 15 фев 2012, 09:34

..... удоволствия за душата, ума и тялото. Пък и знае ли човек какво ще му се случи утре.

и аз намирам този подход за правилен Simple Smile

Цитат на: Рокси в ср, 15 фев 2012, 09:34

.... позитивизъм, списанията и книгите за щастие, разбиваща кариера, шеметен секс и кой знае още колко простотии. Пък и като гледам колко психики зорлем за съсипали, колко гладки мозъци са доизгладили........

грим за мозъка няма.

# 115 15 фев. 2012, 10:14 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Рокси в ср, 15 фев 2012, 09:34

Има само едно нещо, което ми е по неприятно от това. Хора, които са тотални негативисти, които все се оплакват от нещо си и по никакъв начин не можеш да ги накараш да се почувстват по добре, но и не спират да мрънкат. Показваш им хубавите неща в техния живот, опитваш се да ги разсееш с глътка свежест и накрая ти иде да им забиеш, да, най добре е да се гръмнеш, но все пак това остава зад зъбите ти. И то не защото положението им е ужасно, а защото всяко нещо, което не става според техния вкус ги чопли и ги напряга. Егоцентрични и нерешителни хора, на които причината за всичките им грижи винаги е извън тях. Crazy

# 116 15 фев. 2012, 10:17 ч.

София
Мнения: 2 217

Ха, знаете ли аз какво разбрах напоследък за себе си - ми на мен май ми е кеф да ми е тегаво, трудно и гадно..... Laughing

Забелязвам, защото реших да се самонаблюдавам малко, че точно това, което казвам, че ми пречи, го предизвиквам с голяма страст, търся си го и си го искам.... #Crazy

Идиотско е, но това забелязах...... Sad

Дали не съм любителка на познатото зло пред непознатите неща.....Имам чувството, че се крия зад трудностите, от които се оплаквам....Възможно ли е....

Позитивизмът е патеричка и аз бих я ползвала. Но не мога да стана позитивна в глобален план. То май никой не е.

Паси, когато някой ме "разходи" през живато ми и ми покаже хубавите неща, това ми действа супер, но за кратко.
Всъщност, аз не мрънкам на никого освен на вас тук Mr. Green

Обаче много плача, ама много....Мога спокойно да повиша нивото на световния океан за 72 часа Joy

# 117 15 фев. 2012, 10:25 ч.

Мнения: 3 371

pasinet,

то затова и подобните се събират с подобни Laughing

на мен ми действа много негативно ако някой започне да ми 'изрежда' моите активи, ама пречупени през неговата призма. едно, че аз си ги знам, второ, че всеки има различна скала на оценката за какво е това положително събитие /или каквото и да е, ама в нечий друг живот/ Laughing

GENTIL, зарежи малко тези деца и дай на кафе Laughing

. обещавам да не повишаваме нивото на океана Twisted Evil

Последна редакция: ср, 15 фев 2012, 10:43 от слънчева*

# 118 15 фев. 2012, 10:31 ч.

София
Мнения: 12 461

Цитат на: Зилозавър в ср, 15 фев 2012, 05:04

Боря се със същите усещания от години, същите "симптоми", същите страхове...Затова предположих смело, че е депресивно състояние някакво, избягвам иначе да давам диагнози, не съм специалист. За себе си знам какво го отключи, поня и какъв човек бях преди това. Не съм намерила работещата формула, само тъжната констатация, че това ме "ограби" всякак.

Не виждам смисъл да се самообричаш на мъченичество. Някакси ми е трудно да го отдам на специфичен темперамент, най-малкото противоречи на биологичните закони да живееш в постоянна тревога, защото това ти отнема ценна жизнена енергия (добре го е казала simplyaven). Търси варианти, все един ще работи за теб.

Да живееш в постоянна тревога вече не е нито темперамент, нито някаква особеност на ежедневието, което те обременява /освен ако не си авиодиспечер или неврохирург/. Това си е проблем и не е здраве. Дали е болест и каква може да каже лекар, но по- горе говорех за здрав човек с някакви житейски и личностни особености. Това, което описваш е друго, според мен.

GENTIL Може и да бъркам, но ми се струва, че твърде много се анализираш. А това е малко чепкане на вълна, защото всеки следващ анализ води до ново предположение и както си умна така можеш да караш непрекъснато, защото все ще намираш нови аргументи за всяка нова теза. Живота е, за да се живее. Не казвам да не се мисли, но да не се проблематизира на всяка крачка. това само по себе си ми изглежда ужасно напрягащо, а и не му виждам евентуалната полза.