Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Аз,пак да си кажа,но никога не съм се замисляла защо ме е оставила.А пък честно да си кажа не ме и интересува.Той Господ бае,ама не забравя.Аз,сам имала най-прекрасното детство и тогава и сега като осъзнат и отговорен човек пак не се интересувам.Тези,които изоставят деца,те губят.Ох,малко объркано стана,ама ще ме простите!

А мен вече ме попитаха. Това лято. Е, намерих сили и отговорих, без да излъжа. Простичко разказах как жената, която го е родила е била много млада и е преценила, че няма да може добре да се грижи за малкото си бебе. Детенцето ми ме изслуша, може би остана спокойно. Накрая простичко попита: "Чудя се, мамо, как ли се е казвала?". Така че при мен сериозните въпроси и сериозните отговори започнаха. Пожелайте ми смелост, момичета... Още не смея да нарека тази жена "майка". Нямам лоши мисли за нея, напротив - знам, че и нея сигурно я боли...

Да са живи и здрави децата ни!

Аз вече минах през този период.
Моите деца са на 12 и 10 години /и двамата са осиновени/. Бяха още доста малки /на 6 и 4/, когато попитаха защо тези, които са ги родили, са ги оставили в детския дом. Отговорих, че не знам, но предполагам, че най-вероятно не са имали възможност да си ги отгледат - може би са били сами, без подкрепа, може би не са имали къде да живеят, или са нямали достатъчно средства, или са били много млади. И винаги добавях, че сигурно са ги обичали,защото са се погрижили да могат да бъдат осиновени и да имат дом и семейство. Около година по-късно, когато съпругът ми почина и ние останахме да се гледаме тримата, една вечер синът ми /тогава на почти 5/ попита "Мамо, нали това, че вечи си нямаме татко и че нямаме много пари не значи, че ще ни върнеш в детския дом?" Какво можех да ми отговоря? Уверих ги, че за нищо на света няма да ги изоставя и тримата се прегърнахме и си поплакахме .....
Децата разбират много повече отколкото понякога си мислим...

Дефи

Мама ми казваше, при всеки удобен момент, че ТЯ е имала основателна причина да го направи и ако някога ТЯ пожелае да се срещне с мен, аз трябва да имам търпението да я изслушам.....
 Никоя майка не би изоставила детенцето си без причина....


Поздрави

Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.

Това все едно съм го писала аз.

А относно "изоставянето" си мисля да обясня, че такова има само ако преди това е имало връзка - емоционална и не само. За тази цел трябва да си познавал въпросният човек, да си живял с него, да си го обичал, да си споделял добро и лошо и т.н. Когато това липсва "изоставяне" няма. Тези жени нито виждат бебетата си, нито ги кърмят, нито ги гушкат, нищо. Затова има само раждане и осиновяване.

Майка ти е била много мъдра жена. Дай Боже, повечето да сме като нея.

незная как след време ще кажа на моята принцеса че биологичните и родители са нямали възможност да я отгледат. как ще я накарам да разбере че след като могат да се справят с три деца за четвъртото не са намерили възможност.

Аз си мисля и друго, ако кажа на детенцето ми, че жената, която го е родила, не е могла да го гледа и го е оставила, за да може ние да го вземем и да го гледаме, няма ли то да се настрои и срещу нас и да гледа на нас като на една от причините да бъде изоставено. Това е малко егоистично, знам, но не ми излиза от главата.

И аз се страхувах точно от същото, като теб, но детето ми не го възприе от тази страна. Напротив - колкото пъти иска да му разказвам за осиновяването, толкова пъти очичките му заблестяват и съзирам в тях истинска радост... Как ще е по-нататък, ще видим...

При нас се наложи да говорим на тази тема защото Криси която е на 5 и е от 7 месеца при нас все казваше "когато ме оставихте в дома".Тогава и обясних че не ние сме я оставили а друга жена, която не е имала възможност да я гледа и е оставила там, където сме я намерили и сме я взели защото е била най-послушната и най-красивата.И сега понякога когато и се радвам много все и викам "Ех Криси къдете намериме"  тя отговаря "Ами  в дома" Но мисля че все още не осъзнава нещата напълно.Аз също мисля, че майка е жената която се грижи за детето е не тази която го е родила, защото аз имам и сабствена дъщеря, но немога да кажа че правя разлика между двете си деца.

Здравейте мили хора!
Имам проблем с моето дете.Тя е вече на 8 ,почти 9 години.Знае ,че е осиновена лично от мен от 4 -годишна.От няколоко седмици много страда.Отначало мислеше ,че единствена и непрекъснато задаваше въпроса "Защо само аз?"Говорих с приятелки, които имат също осиновени деца-запознахме ги за да не се чувства сама. Сега пък плаче и пита "Защо точно аз?, Защо не ме е искала тази, която ме е родила,Защо не е направила аборт за да не съм жива? "и още, и още....Разбира се,всички вкъщи се опитваме да й помогнем-обясняваме колкото и както можем, обграждаме я с много нежности любов, но .....мъката й е голяма. Моля Ви, помогнете ми -какво да направя?

Мила Ива,

Това, което описваш, че се случва с дъщеричката ти, е напълно нормално и често срещано сред осиновените деца на тази възраст.

Приблизително на 8-9 години децата минават в нов етап от своето интелекуално развитие - започват да осъзнават причинно-следствените връзки, да правят заключения. Ако до този момент осиновяването за нея не е било проблем, защото тя го е възприемала преди всичко от позитивната му страна, сега - в резултат на интелектуалното съзраване, дъщеричката ти започва да осмисля нещата по малко по-различен начин. Тя разбира, че преди да бъде осиновена от вас, е била изоставена от биологичната си майкa, че осиновяването е не само "създаване на семейство", но и "загуба на семейство" - загубата на биологичните родители.

Осъзнаването на тези непознати до момента за нея последствия от осиновяването я поставят пред нов етап в адаптацията й. В нея започват да бушуват много конфликти емоции, с които тя не знае как да се справи:

            - гняв   ("Защо точно аз?", "Защо точно на мен?")
            - тъга, мъка   ("Защо не ме е искала тази, която ме е родила?", "Защо ме е изоставила?")
            - отчаяние   ("Защо не е направила аборт, за да не съм жива?")
            - чувството за загуба (загубата на биологичната майка и биологичното семейство)
            - чувството, че е различна ("Защо само аз?")

и още много други.

Какво да направиш? Бъди до детето си, удържай емоциите й - сега тя има нужда да знае, че каквото и да сподели, каквито и реакции да покаже, ти (и цялото й семейство) ще я приемете. И ще я обичате - повече от всякога. Нека изразява болката, скръбта, загубата, нека изразява навън всички тези толкова объркващи я емоции.

Следи детето си. Ако видиш, че състоянието й се влошава, че започва все по-често да плаче безпричинно, ако поведението й рязко се промени, ако се отчужди от вас, ако се затвори в себе си и избягва контакти, ако рязко влоши успеха си в училище, или каквито и да е други тревожни симптоми, потърси професионална психологична помощ.

Искрено се надявам нещата скоро да се успокоят!   

Благодаря , Теа!
Чудесно е ,че има такива като теб!
Имам нужда от ВАС!
БЛАГОДАРЯ! 

И моята дъщеря знае ,че е осиновена,но не сме минавали през такива кризи,а тя вече е на почти 15 години.Мога да си представя колко ти е трудно,колко е трудна и непоносима обстановката в къщи сега дано по-скоро премине кризата.Защо не отидете в някой дом за сираци сега около Коледа и незанесете нещо на децата там,пък било то и бонбони само.Може пък да и подейства  Ако иска,нека да си пише с моята дъщера  kostanca@abv.bg

Здравей, Дидка!
И аз си мисля за това да отидем по празниците в някой дом близо до нас, но ме е страх как ще и подейства това. Да не се затвори в себе си и тогава ще ми е още по- трудно. Вероятно ще се посъветвам с психолог и чак тогава ще предприема нещо такова. Ще и предложа да си пише  с твоята дъщеря /макар, че разликата в годините е голяма/-може пък да й подейства добре.
Благодаря ти!

Ива,

Аз лично те съветвам много добре да обмислиш идеята си да заведеш дъщеричката си в дома точно в този момент и да не избързваш.

Вероятността това да й помогне е много по-малка, отколкото вероятността да отключи в нея още по-силни емоции, които не се знае къде ще я заведат и как тя ще се справи с тях. На този етап на нея й идват в повече всичките конфликтни послания и емоциите около тях ("Осиновена съм, защото са избрали да ме обичат - мама и татко" срещу "Осиновена съм, защото са избрали да не ме обичат - биологичните ми родители"; "Щастлива съм, защото съм осиновена и не съм останала в дома" срещу "Нещастна съм, защото собствената ми майка ме е изоставила и се отказала от мен". И така нататък - можем само да гадаем какво се случва в малкото й сърчице...

Това, че ще я заведеш в дом да подарите подаръци на дечицата там, би могло страшно много да я натъжи. Едва ли на този етап от живота си и в емоционалното състояние, в което в момента се намира, би могла да си каже: "Колко хубаво, че не съм тук! Колко хубаво, че аз си имам семейство!" Дори и да си го помисли, вероятно скоро след това ще се появят въпросите, а с тях и болката. "Амо ако мен никой не ме беше осиновил? Ако все още си нямах мама и тати, както всички тези деца? защо толкова много деца си нямат родители? Защо родителите изоставят децата си? Защо мен са ме изоставили? Толкова ли лоша съм била, че собствената ми майак не ме е искала?"

Както ти писах в предишния постинг - сега повече от всякога бъди до нея. Помогни й да споделя с теб това, което иска да сподели. Но в същото време не я насилвай - не прекалявай с въпроси за осиновяването, за майка й, за тъгата й. Остави я тя да те води - ти просто бъди достатъчно сензитивна, за да можеш да усещаш от какво точно има нужда във всеки определен момент.

Ще й трябва време (както и на вас), за да приеме новите неща, които е осъзнала около това, че е осиновена. Трябва й време да изстрада загубата, да изтъгува тъгата по майка си, да преживее гнева си, че е избрала да я изостави. Силно се надявам и вярвам, че ще има силата да се справи.  Детската психика има уникалната способност да се справя с предизвикателствата, особено ако в кризисните моменти детето се чувства приютено в любовта, нежността, всеотдайността на родителите си...

Мила Теа,
абсолютно си права!Именно затова не искам да я заведа в такъв дом.Момиченцето ми е много умно и още преди да съм я завела ми задава подобни въпроси.Наистина се страхувам да не се получи обратния ефект-да се разочарова от това, което види и да се огорчи още повече.
Днес поговорих отново с нея.Разбира се ,не я насилвам да говори , а изчаквам удобен за разговор момент.Мисля, че с времето ще се успокои, но много ми е жал за нея-тя е толкова малка,а преживява толкова много неща- какво ли още ще трябва да преживее.Дано сме живи и здрави-за да бъдем до нея и да й помагаме.
А относно психолога -най-вероятно ще потърся теб! 
Ще ви държа в течение за развоя на нещата!
Благодаря!

Чета "Първична рана" на един дъх.Може би много от Вас  мислят, че нещата всъщност не са точно такива, каквито ги описва авторката, но при мен и моето детенце си е точно както в книгата. Явно, детето ми не може да изгради това "фалшиво Аз" и преживява всичко така, както всяко осиновено дете би преживяло. Имам чувството,че тази книга съм я  написала аз.
Прочете я всички-осиновени,осиновители и биологични родители-това е самата истина .
Макар,че в България няма такива институции,които да провеждат подобни терапии, се надявам аз самата,като педагог да се справя доколкото мога.
Искрено благодаря на Теа,че ми помогна в такъв тежък момент и се надявам, че бихме могли всички ние взаимно да си  помагаме  и в бъдеще.
  Благодаря ти, Теа! 

Мили майчета,
на въпроса защо дадена майка е изоставила детето си, всеки дава за причина, че не е могла да го гледа, била е млада и неопитна или нещо подобно.Не е ясно защо е така, аз също 36 години смятах, че това е причината да бъда изоставена от бм.Оказа се обаче съвсем не така, родила ме е зряла жена, майка вече на 2 деца, която след мен има още две деца, т.е. аз съм трето от пет деца за тази жена.Няма да е чудно предполагам за вас, че не спирам да се питам *защо точно мен*.Макар от една страна да се радвам, че ме е оставила и по този начин ми е дала шанса да бъда отгледана и възпитана от родителите си и да имам сегашният си живот.Преди година направих проучване и разбрах всичко това за бм, както и къде живее в момента, но не смятам да я посетя и попитам *защо*.Единственото, което ме гложди е, че през целият си съзнателен живот съм мечтала за брат или сестра, накрая ето ти четирима.Надали ще ги потърся, все пак не е същото, като да израстнеш, споделяш, живееш в един дом и ядеш дори пердах от тях.Но тук ще призная за първи път, че дълбоко, дълбоко в душата ми, тихичко се е свила надеждата, че ще разберат за мен и един слънчев ден на вратата ми ще позвъни Пеьо, куриерът на предаването *имаш поща* с покана за мен, и поканата ще е от тях. Ако изобщо това се случи някога, надали ще отида, но въпреки това искрицата надежда да се случи не угасва.
Съжалявам, че излязох встрани от същинската тема, но исках да споделя моя случай, дано съм ви от помощ при разговра с дечицата ви по деликатната тема *защо*.                                                                                             

zдравеи ива_д66,
и аz се страхувам от тоzи момент,които предполагам при вси4ки деzа идва, и си zадават теzи вапроси и страдат/може би не вси4ки споделиат с родителите си/
аz одавна подготвиам мом4енzето ми и спокоино говориа на таzи тема пред него.
преди ниаколко седмиzи ми каса 4е искал да види другата мама, но и аz триабва да сам с него.
като си говориме на таzи тема се нерви и не му се слуса.
а сто се отнасиа до жените,които иzостават деzата си аz ли4но не ги опреквам.4есно каzано сам им благодарна/какво бихме правили ние,които не можеме да си имаме де4иzа./
според мен това е по добриат вариант отколкото да го гледат с нежелание,да го биат и тормоzиат.
zа мен жената коиато е родила мом4енzето ми си му е маика както и аz  детенzето ми си има 2 мами
бих упрекнала само теzи,които немогат или не искат да си всемат де4иzата, но вапреки това не се подписват деzата им да бадат осиновени

Чудя се от няколко дни и ще изпозвам тази тема да споделя с вас и да попитам същевременно дали има разлика във възприемането на изоставянето и осиновяването при момичетата и момчетата. Не се бях замисляла по този въпрос, докато една приятелка, която е осиновена не ми сподели, че родителите й са искали момиче, защото по-лесно би се справило едно момиче с осъзнаването на факта, че е осиновено. Това зависи до голяма степен и от емоционалността на детето, но като се има предвид, че мъжете по принцип по-трудно споделят от жените и не говорят за чувствата си, се чудя дали всъщност наистина полът не оказва влияние върху различното възприемане на осиновянането от детето.

След като прочетох вашите истории, веднага разбрах каква късметлиика съм, че момчето си го взех по-голямо (вече беше на 12). Такива въпроси никога не ми е задавал и честно казано мисля съм щастлива, че няма да ми се наложи да му давам отговори.

tara 1,колко е голямо момченцето ти? Вероятно, при различните деца е различно,зависи от техния характер, темперамент,психика и много други фактори. Тук, Теа, ще се изкаже като професионалист.Мога само да ти кажа, а и да подкрепя marypopins, че не трябва непрекъснато да им говорим за това, че са осиновени и да натрапваме по някакъв начин това. Аз също съм имала случаи, когато Мони не е искала да разговаря за това,дори се нерви, както ти самата казваш.Но в друг момент, тя сама идва при мен и споделя това, което й тежи или измъчва.Знаеш, миличка, трябва да сме много търпеливи и всеотдайни-това е!
kakayaka, не мисля, че едно момиче по-лесно се справя с това ,че е осиновено от едно момче.Децата са различни,както вече казах и всяко реагира според характера, темперамента или ситуацията, в която се намира.Както вече знаете, при нас нещата са малко по-сложни поради факта, че имам по-малка дъщеря,родена впоследствие от мен самата. Този факт, създава понякога "проблеми"като и при едното, така и при другото ми дете.Едното, се чувства наранено от това, че е осиновено и "не е моя кръв"/това са думите на Мони/, а другото от това,че в повечето случаи, по една или друга причина ,се налага да обръщам повече внимание на осиновеното си дете. Определено, както и Теа писа в една нова тема, отношенията между биологични и осиновени деца са малко по- различни и по-специфични.
angie79,чудесно е това, което си направила. Твоята история е колкото вълнуваща, толкова и не стандартна. Мисля, също, че ти си прескочила един от трудните етапи от живота на децата, особено осиновените. /8-12 год./ и сега ще можете единствено да се радвате на щастливата възможнодт да сте заедно!

Тara1, от решаващо значение е на колко години е детенцето ти? След като "се нерви и не му се слуша", както ти самата казваш, значи все още не е готово да говори за тези неща. Добре е да изчакаш моментите, когато той самият прояви интерес - остави го той да бъде инициаторът за тези разговори. Ако прояви интерес и след няколко минути вече забележиш, че е разсеян, не настоявай да продължавате. Разсеяността, проявеният интерес към нещо друго, изнервеността и нежеланието му да слуша най-вероятно са знаци, че това, което говорите, му е дошло в повече.

Кakayaka, относно това дали полът оказва влияние върху начина, по който детето възприема осиновяването си, са правени най-различни изследвания. В момента няма как да ти цитирам с точност данни(не съм в София) - но ще ти нахвърля най-важните аспекти, които си спомням.

Не бих казала, че полът влияе върху начина, по който детето възприема осиновяването си, а по-скоро върху начина, по който отреагира в поведението си. Изследванията на деца и тийнейджъри определено показват по-висок процент на момчета в скалите за т.нар. "актинг-аут" поведение - бягства от вкъщи, лъжи, кражби, агресия, автоагресия. Има много интересни изследвания за различните стратегии на справяне със стреса на осиновяването, които използват момичетата и момчетата, за отношенията им с родителите, приятелите - като се върна, ще ти ги пусна, ако проявяваш интерес.

От изключително значение за начина, по който детето преживява и съответно отреагирва осиновяването в поведението си, е до каква степен то е било оставено и подкрепяно от родителите си да изстрада, преживее и интегрира в живота си своите загуби. Тук полът няма значение - важна е информираността и чувствителността на родителите. Да усещаш кога детето ти страда, да му позволиш да изрази емоциите си (независимо колко разрушаващи могат да са те), да преживее скръбта, да бъдеш до него в болката...

Когато болката и скръбта не са преживени, психиката намира начин да ги изрази навън - или чрез психосоматични болести, или чрез емоционално-поведенчески проблеми, или чрез "актинг-аут".

яда който се е натрупал в душата на моя син към биологичната му майка е огромен точно порадитази причина че той не иска да бъде такъв и втова семейство точно в този момент при нас преживява го много тежко и от там тръгват проблемите говорили сме обяснявали сме но раната която се е загнездила в душата му няма скоро да заздравее надяваме се че с времето ще приеме макар че от 4 годишен знае че е взет от болницата и това не е било проблем до преди 2 години сага просто е ужасно тежко и за него и за нас моля се да имаме сили и нерви да преживеем този не последен етап от живота ни 

korni6onko, пожелавам ти сила - по това което си написала до сега оставам с усещането че я имаш. С теб сме и съпреживяваме - ще устоим.

Корнишонко,  13-тата година наистина е пълна с изпитания... Но това ще мине, както казваш - това е една от поредните кризи. Сливат се много фактори  и затова е толкова тежко... Пубертет, хормони, бунт срещу всякакви ограничения, яд, гняв и какво ли още не към биологичната майка, отреагиран най-вече върху теб.

Бъди силна, смела и мъдра! Любов, търпение, зрялост... И отново - любов, търпение, зрялост... Нещата ще отшумят, повярвай ми 

А по въпроса за страховете на осиновените деца мога много да пиша, но изчаквам първо другите мами да се включат

Mnogo byrzam da izlizam, no

прочетох въпроса на твоето мъничко човече и бях потресена колко точно е уловило детето отговора, та го е заложило във въпроса.

Дайте да не се лъжем, едно дете го е казало ясно -

не липсата на пари и подкрепа е основната причина да си оставиш детето,
а липсата на любов, отговорност и елементарна интелегентност.

само в концлагерите жените не са имали избор ,

у нас и през "онези" години самотните майки не остваха без хляб и работа, имаха си всички права по разните закони и т.н., само ги одумваха много и после нямаха много шансове за добър брак, та

просто въпросното девойче е решило да се отърве и да започне нов живот.


детето го е доловило и съвсем правилно те пита.

 А за теб липсата на подкрепа от съпруга ти не е причина да си оставиш децата.

  Браво на теб, че си им дала това спокойствие и обич, че си ги формирала  свободни да питат за такива основополагащи неща ! 

Как "само раждане" ?????

И това за теб е нищо - създаване и раждане било нищо.


Разбирам логиката ти, но искрено ти гарантирам, че това е пълен нонсенс.

Зачеването и раждането са едни от най-големите и недокрай разгадани чудеса и магии на света и никога не е "нищо".

До скоро и аз твърдях, че няма значение раждането, но за жалост не е така.

Изоставяне има, бебето го е преживяло, то е съмсем реално и това, че бебето не може да формулира нещата с думи по никакъв начин не го прави по-леко за понасяне.


бъди щастлива

Абсолютно съм съгласна с теб много си права наистина раждането и връзката с биологичната майка не трябва да се пренебрегват всичко което трябва да се каже ти си го написала аз няма какво да допълня 

Аз не бих настройвала детето против бм, но определено не мисля, че тези жени нямат създадена връзка с децата, които са родили.Съдя по себе си, та аз контактувах непрестанно, през целите 9 месеца с неродените човечета, говорех им, пипах крачето, което аха да пробие корема ми, пусках им музика и те имаха любими изпълнители...................."пазаряхме се" за удобна поза преди сън и какво ли още не.Живеех в непрекъснат контакт с тях и съм убедена, че чуваха гласът ми.Дори със съпруга ми сме ги учили да броят, след прочетено в една книга, като той почукваше по корема и отвътре отговаряха със същия брой ритници.Слушал ги е с буркан или чаша, обърната към тумбака ми и т.н. Как да няма изградена връзка майка-бебе още от утробата? Убедена съм, че има и точно поради това децата биват изоставяни, зарязани, отървават се от тях, а не като поговорката "ни лук яла......."

Знаете ли каква е първата мисъл която ми хрумна, като отговор на въпроса "защо са ме изоставили" - за да те намерим ние!!!!

Нещо май не сме се разбрали, що ли?
Написала съм конкретно как бих отговорила на въпроса "защо са ме изоставили" /нали така се казваше темата/ на едно малко дете, а не, какво мисля аз за зачеването и раждането. Никога не съм се съмнявала в значението на целия процес. Наблягайки от най-ранна възраст на думи като "изоставяне" и "захвърляне" със сигурност ще доведе към озлобление и омраза към биологичната майка, мисля.

Много съм ти признателна за подкрепата.

А защо мислиш, че си свободна да казваш на детето неща, в които и ти не вярваш ,  които за него са нелепи, но
които биха те улеснили значително ?

Ти го нараняваш непоправимо по този начин - като му казваш, че връзка с майка си не е имал. не зная дали съм ясна като ти го обяснявам, но съм минала по този път, по който искаш да изпратиш детето си, и ти гарантирам, че е нелеп, зловещ и определено непорядъчен......

Освен че го нараняваш, го принизяваш и го подценяваш като човешко същество.

Ти си майка му и от теб зависи отсега нататък какви врати му отваряш и къде го пращаш.

Моля те, не му казвай това !

Той ще ти повярва безрезервно, но ще загуби почва под караката си .... !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

И за теб е хлъзгав наклон към пропаст, от която и двамата няма лесно да излезете.

Помисли още, имаш време, обичта ти към детето заслужава да си  дадеш време за размисъл.

Осмелих се да пиша.

Не спирам да се удивлявам на способностите ти да излъчваш градивна и зряла обич.

Балсам си за нараненото ти малко човече.

Добре miraetta, щом така настойчиво ме молиш, ще кажа, че е изоставено, защото е било нежелано, ненужно и е захвърлено, защото "просто въпросното девойче е решило да се отърве и да започне нов живот".

Не знам защо си мисля така но повечето тук си имат мнение по въпросите и мислят че тяхното е миродавно и когато някой се опита да им обясни къде грешат и къде не са прави те не искат да разберат но в края на краищата всеки сам си решава как да се справя нека приемем и чуждите мнения и да не се правим на много знаещи дете лесно не се гледа и възпитава нека не си подхвърляме укори и думи тук сме за да си споделяме а не да се кълвем кой крив кой прав да сме живи и здрави след време ще се види кой какво е постигнал и какви грешки е допуснал и колко сълзи е пролял защото тези неща са неминуеми в процеса на отглеждане на едно дете и мене ме обвиниха в незрялост и лошо възпитание и какво ли още не но какво да се прави ако има някой който да е безгрешен то това е само Господ а може би и той не е такъв знам ли

Аако ви зададат въпроса Защо точно вие сте ме взели и защо изобщо сте ме взимали което означава че с този въпрос детето ви си задава въпроса ако не сте го били взели то тогава неговата биологична майка може би е щяла да се върне и да го вземе някой ден при нас този въпрос дойде преди 1 месец и беше дискутиран доста обстойно защото не си мислете че в даден момент няма и да бъдете упрекнати че сте го взели през ума на едно дете в пуберитета могат да минават какви ли не мисли  може сега всичко да е избистрено във всяко отношение но след години не се знае какъв въпрос ще ви се зададе нещата не са хич лесни  пак ще кажа не се бия в гърдите и не претендирам за нищо просто споделям моите преживявания  и не налагам мнение то си е мое всеки има право на това

Имам си своя малка теорийка за отговор на въпроса защо точно вие сте ме взели - за сега само теорийка, да видим дали ще се получи на практика. Трудно е да я обясня в сбит вид, но казано най-накратко - ние с тати в предишния си живот сме били астрални близнаци, за това сме се намерили и сме се събрали, но като сме се поогледали и сме се замислили - нещо липсва - ми то това бил третия близнак - били сме взъщност тризнаци, но е трябвало да го осъзнаем за да се намерим и с Милен

Напомня ми на куплет от една моя любима песен:
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Leleeee ,

къде прочете , че само това са вариантите...., друг няма ли бе.....

Това за девойчето за мамите го казвам, не за товето детенце.


 

 А песента и на мен ми е любима.

Сипи си едно хубаво кафенце от мен и знай, че душата ти ще намери най-доброто решение.

Това да му казваш, че не е имало вразка с бм... е като да унищожаваш колиба с атомна бомба...

Жертвите и поразиите ще са несравними с това, което ще получиш.

Има доста логика във въприоса ти.

От моя опит: Да, и двата пола изоставени деца  са:
 ужасно
дълбоко
пътвично
непоправимо на 100 %

наранени.

НО

има разлика в демонстрирането и овладяването на емоциите.

Момчетата на определена възраст като че и са по-склонни да опитват опасни неща - рискови спортове, скорости и т.н.. за мен това е връщане към срещата със смъртта, (нещо като втори опит "кой - кого", тъжно състезание), която са изживели при откъсването от мама.

Само да не ме заклеймят за мнението ми, но ако пиша тук, следва да съм искрена и полезна.


А за момичетата рисковия период е когато чакат и имат свои деца, тогава има нещо като ретроспекция, НЕ Е УМИШЛЕНА ИЛИ ОСЪЗНАТА, но я има.


Май няма пол, който лесно да го понася, но то си е смъртоносен удар и не може да се очаква да се понесе като настинка.


Здраве и сили да успеете !

Имате всички шансове за това !

за това което се отнася за момчетата съм напълно съгласна е може да има изключения но може би внякои случаи е еднакво нямам какво да добавя това което си написала е достатъчно и ясно

Много ти е умно и будно детенцето.

Нямам идея за добър отговор.

Инфо за теб: вероятността бм да се е върнала за него клони към нула !!!!!

Голям процент от бм гледат скоро да имат друго дете.

Друг процент изтласкват от съзнанието си детето, болката и всичко останало.

За една друга категория жени нямам данни как се държи след това.


Хич не ти е лесно с този въпрос.


Но ако, не дай Боже, след време някоя се опита да те рекетира емоционално ил и да втълпява на детето  как се била връщала и търсила и молила да си го вземе........не вярвай на думите и.

Знам, че се връщат да видат какво е станало и то след доста години (примерно 10), но да са готови да си вземат детето и да се върнат след месец или година - клони към нула.

Ако има въобще такъв случай, то той е изключение, което потвърждава правилото.

При тях се задвижва механизмът да отричат болката, да упрекват всички останали - осиновителите, лекарите, социалните, та даже и децат си....

Мен бм знаеш ли как ми обясни - защото аз съм била помогнала за един случай, та тя затова ме оставила......

Щеше да е смешно, ако не ми беше мнооого тъжно.


Корни, като ти стане детенцето нобелов лауреат, черпи с по едно малко мамите в клуба, не ни забравяй....

Стискам палци за въпросите !

не знам дали ще стане нобелов лауреат и въобще какво ще стане едно само знам че от въпроси изпитания и щуротии скоро няма да се отърва а ядовете не ги броя вече защото са ежедневие а това за черпенето нали не се бъзикаш с мен не мисля че има тъпички деца особено от тези които са осиновени защото със сигурност в тях има заряд от интелигентонст в това съм сигурна

Бях тръгнала да излизам, но като ти видях писаното и се върнах - не се "бъзикам", както казваш.

Явно е оголено от болката до живо месо детенцето, но определено е много умно и асоциативно мисли и т.н.и т.н....,

то и затова толкова си патиш с него и не ти е никак лесно.

Не мога да кажа дали има тъпички деца от осиновените, но и на снимките са ви прекрасни децата (днес видях снимките за пръв път тук в клуба), но има доста сериозни погледи и се
долавя, че идват от "другата земя", че са имали нелеки и недетски срещи.


Както казал един умен човек на осиновените :" Ужасът вече ви се е случил, не го чакайте,....."

но е много трудно да гоприемеш с душата си и да не го чакаш.


Та , ясно ми е, че детето ти надали лесно се концентрира,

не може да се отпуска,

не може да е спокоен и балансиран винаги...


то аз май никога няма да мога, но

тези деца искат а ви се харесат, да са

успешни във всичко, но разбра се това не става при всички,

а ако става е даже още по-болезнено....


но това за варианта да я е пропуснал, защото вече сте го били взели наистина говори за рядко остър ум и проникновена  мисъл .

korni6onko, прости ми, че се меся и питам, но твоя син комуникира ли  с други осиновени деца? Влиза ли във форуми, като тези? 
Наистина трудно ми е да си представя, че това ангелче, което всеки ден измисля по някой номер и прави някоя нова муцунка и пълни къщата ни с огромно щастие, един ще ни укорява за нещо , което си е наумил или ще се държи лошо, и т.н.
Но , аз не си представям , че нещата ще бъдат розови и хубави цял живот. Точно поради това много държа да дойдем на срещата и да се запозная с колокото може повече от вас, а и децата ни да се познават. 

Hrisi,аз съм една от майките с осиновено дете.Не би ми се искало детето ми да иска помощ във форуми ,а да търси отговори на въпросите си лично от мен.Така, че най-добре ще е да поговорите с мама за това как се чувстваш,какво те притеснява.На въпроса ти"Защо са ме изоставили?"ще получиш различни отговори и най-често той е :сигурно е имала основателна причина/млада,незряла,изоставена,без средства,без разбиране от страна на нейните родители и т.н./и всичко това би могло да е наистина така.Какво обаче се е случило ще можеш да разбереш единствено от биологичната си майка.А кога би могла да я видиш???Незная.Мисля,че по законови разпоредби могат да ти кажат при навършване на 18 години,но ако твоите осиновители знаят нещо или искат да ти кажат - могат да го направят и по-рано.Не те съветвам, обаче да изискваш това  точно в този момент.Първо,защото си във възраст ,в която имаш, все още, нужда от своите родители и второ, не можеш да знаеш как ще реагира тази жена в този момент/може й да те отхвърли /-тогава миличка ще страдаш още повече. Изчакай още 4 години и тогава ще имаш възможността сама да потърсиш своите корени и да разбереш истината.Зная ,че твоите осиновители също страдат в този момент-затова иди при тях и се опитай да ги заговориш.Ще ви бъде трудно в началото,но после всичко ще си дойде на мястото.И бъди търпелива-на никой не му е лесно-нито на теб,нито на твоите осиновители,навярно нито и  на БМ.
И не бързай-в бързането си можеш да нараниш и себе си и всички останали. Ако мога и в бъдеще да ти помагам - на драго сърце
P.S. И още нещо,мило дете! Знам ,че те боли,МНОГО БОЛИ /знам го лично от моето дете/, но прочети темите в подфорума и ще разбереш с какво очакване и нетърпение бъдещите майки-осиновителки чакат своите дечица и с каква безрезервна обич и любов отглеждаме нашите деца. Навярно същото са изпитвали и изпитват и твоите родители.Обичай ги -те заслужават това!

Мила тъжна Хриси,
пише ти една жена, с твоята съдба.Аз също съм осиновена, знаех го от много малка, но от "услужливи хора".От майка ми го научих чак на 36 годшна възраст, преди година.Историята ми я има някъде назад, писанапреди година, ако искаш я намери и прочети.
Първо бих искала да те попитам защо си тъжна? Не бива, трябва да си щастлива, че добри и всеотдайни хора са те взели, отгледали и те обичат, доколкото разбирам от поста ти.А защо са те изоставили, може и никога да не разбереш, съветвам те да не възлагаш много на сантименти и мила и сълзлива история, като млада майка, изоставена, нямаща избор, още ученичка и др. такива, на които явно всеки е склонен да се оповава.Аз също цял живот съм мислила в тази насока, а се оказа, че БМ не само не е била млада и неопитна ученичка, напротив, имала е вече две деца и най-вероятно аз съм била ключът и към втори брак с известен и богат мъж, но се е провалила операцията и съм станала ненужно бреме.Навярно можеш да си представиш какво е било разочарованието ми, когато от желана, но по неволя изоставена от невръстната си майка, се оказах с коренно различна предистория.Знам, че за всеки от нас, осиновените е интересно и важно да научиме историята си, но вече знам, че сме извадили късмет, били сме избрани и сме получили шанс за ново начало и живот, което трябва само да ни радва, а не да гониме духовете на миналото, които по-вероятно е да ни наранят, отколкото да отговорят на въпросите ни.Ето, сега знам къде е БМ, но не съм направила опит дори да я видя и надали ще го направя.Единственото, което ме човърка е че имам четири братя и сестри, родила е още две деца след мен от втория си брак.
Другото, което мисля е важно го е казала прекрасно iva_d66, а именно да говориш с родителите си, да не криеш мислите и чувствата, които напират у теб от тях.Бъди сигурна, че те се раздират от притеснения за теб, за това какво мислиш и чувстваш, дали продължаваш да ги обичаш, дали няма да ги изоставиш............терзанията им са ужасни, повярвай.Колкото за теб е болезнено, за тях едвойно по-болезнено и сковаващо от страх чувство.Ако държиш да търсиш БМ и истината около появата ти на бял свят, направи го с тях, помоли ги за помощ, обясни им колко важно е за теб, че не значи че не ги обичаш, кажи им какво те мъчи и човърка, те са тези, които могат да те разберат и най-вече подкрепят.Това е моят съвет, не допускай помежду ви да се появи пропаст и да разруши това, което сте имали и което са ти дали тези хора.Те са твоите родители, повярвай, аз самата съм майка на две деца и мога смело да заявя, че родител е този, който те отгледа, който не спи по цели нощи, за да служа дъхът ти, когато си болна, който е билвинаги до теб, трил е сълзите ти, споделял е щастието ти...............това е родителя, до теб плътно през съзряването и развитието ти, а не тази, която те е оставила преди години...........колко лесно да "страдаш" отстрани с нов живот, семейство и т.н., майната му на този фалш "цял живот съм страдала и мислила за теб"-дрън-дрън....
Не зная какво друго да ти пиша,ако нещо искаш да разбереш-питай, винаги съмнасреща.
Целувам те сърдечно и те моля да бъдеш веселата и позитивна Хриси, защото имаш всички основания за това, ти си едно ожидано и бленувано дете, далечпо-силно желано от рожденните.Бъди щастлива от това, тъгата остави на истински нещастните.
Очаквам въпросите ти.

Ако не си напълно убедена, че си готова -  не говори с осиновителите.


Дай си малко време.

Анализирай нещата.

Не знам какво семейство са.

В моето не смеех да питам нищо, беше ми втълпено, че да питам, значи да доказвам, че съм извратена и неблагодарна и пр.

Ако се случепе филм с такава тематика бях дресирана да скачам и да изклщчвам ТВ-то с бурни декларации, че няма никакво значение кой те е родил и че съм до гроб благодарна на тях.

Като дете сънувах страшни сънища - био-майка си като същество с тяло на жена и долна част като на змия, като русалка, но доланта част не рибешка, а змийска.

не смеех да разкажа на осиновителите за тези сънища, но един ден страхът надделя и разказах (бях 5-6 год.).

После с години наред трябваше да им се извинявам, чв така съм ги наранила като съм им казала това.

 
И през им не им мина, че аз съм жертвата и следва да получа помощ.............


Дойде ни на гости чужденка, която бе изследвала родовото си дърво и бе писала книга и след като другите гости я хвалиха и тя каза, че не е направила кой знае какво и  осиновени успяват да си издирят произхода, а какво остава за нея , на мен ми бяха много обидени,, че пред нея не съм и се сопнала (аз бях на 13, тя писателка на 45) и после от мен се искаше при всяко споменаване на тази жена да декларирам, че тя била развратна и поропаднала жена.

Та, радвай се, че твовите да са по-близо до психическто здраве, но и от камък да са въпросите ти няма да ги оставят безучастни и .

Имаш ли скоро изпити или други такива решителни периоди ?

Ако имаш - не започвай сега , а избери по-тихо време.

Каквото и да питаш, подчертай, че държиш на тях и ги обичаш.

Съветът ми е - чети, мисли и ако имаш въпроси - питай.

Първом поработи със себе си, после обективирай нещата.

Био-родителите са нещо. от което е нереално да очакваш топъл прием, така че не заочвай в много посоки едновременно.

Ако се случепе филм с такава тематика бях дресирана да скачам и да изклщчвам ТВ-то с бурни декларации, че няма никакво значение кой те е родил и че съм до гроб благодарна на тях.

Това изречение на Miraetta е на 100% изразяващо битието и житието в домът ми.Абсолютно същото се случваше,с разликата, че филма се гледаше до край, като през цялото време трябваше да плача и да заливам с възхищение осиновителите от филма, след което идваше ред на дългото рецитиране че важен е този, който те е отгледал, но за жалост осиновените деца са неблагодарни, гена им е лош, затова са изоставени от собствените си родители и не ценят доброто на осиновителите, на които трябва да са верни и благодарни до гроб и т.н. беше нещо ужасно, унизително, но за да епо-кратка драмата и да не прерасне в як пердах върху безчувствената ми персона, то циврех и изливах желаната тирада и получавах едно "браво" и "марш в леглото".Ех, как да не изпитвам носталгия по отминалото детство?
Не зная как е при теб положението Хриси, но ако е такова, по-добре не обелвай и дума, че лошо ти се пише.Ако обаче хората са свестни и имат правилно възприятие за любовта, всеотдайността и т.н. говори с тях, те сигурно също страдат и са притеснени да не те изгубят.
Разкажи нещо повече и питай каквото искаш да знаеш.

Хм.........не ми е работата ама тая тема ме хвърли така да се каже в тъч.
Познавам и оситовени и оситовители и вс. са си нормални хора , такива невероятни битиета нямат. Ама много започвам да си мисля ,като чета тука някои изказвания ,че някой и друг студент по психология ,а не дай си боже и завършващ си прави проучванията по форумите.
Факт е ,на др. места се е случвало и по някога докато ги хванем...........бая време минава.
На момичето ще кажа следното :Написала си ,че майка ти е потвърдила това"i re6ih da  popitam maika mi i sa sujalenie tq potvyrdi.".........е какво се случи като потвърди ,защо за съжеление ,с какво е тя по различна от БМ ,която някъде в съзнанието ти е издигната на пеидистал ......това е жената ,която те е отгледала ,тази  жена е осиновителка до влизането на решението за осиновяване в сила ,оттам натам ти е майка . С какво заслужава тая майка нападките на личност като мерипопинс и някои други ?

donna2
интересно ми е ти коя тема си чела и какво изобщо си разбрала от прочетеното? Първо, какво имаш ти против моята личност? Не ме познаваш, не знаеш коя съм, но това не ти пречи да пишеш догадките си за студенти по психология и т.н. Тук съм срещнала хора, които чувствам близки, разбираме се взаимно и затова споделям съкровени за мен неща, които не ми е приятно да бъдат разнищвани и опошлявани от хора, на които явно не им е тук мястото.
Второ, къде прочете, че аз нападам майката на момичето? Ако обичаш, бъди така добра и коректна и ми го покажи.Искам да го видя, защото до тук само опитвах да бъда полезна от висотата на опита и възрастта си на това объркано момиче.Никъде не нападнах майка му, напротив, дала съм съвсем друг съвет, а за написаното за моите родители нито ти, нито някой друг може да ме критикува, тъй като не е изживял това, което аз съм имала нещастието да изживея.Освен това тук пиша не за да ме нападат мнителни особи като теб, а защото съм срещнала разбирането от което имам нужда.За твое сведение, от един мой пост, в който разказвам нелекото си детство, ме беше познала бившата съпруга на братовчед ми, която има представа колко обичана и обгрижвана съм била.
Като завършек ще те помаля да четеш внимателно преди да пишеш, както мисля ми дължиш извинение за незаслужената обида.
Целият ми живот е бил и продължава да бъде една нескончаема борба за всичко, дори за трохата хляб, затова няма да позволя на никого да човърка в раните ми и да ме напада безпричинно.Независимо от детството ми, не съм се свила да се оплаквам и да чакам на нечий гръб, станала съм добър човек, постигнала съм много и се грижа и задоволявам нуждите и капризите на много хора около себе си, гледайки напред и осъществявайки мечта, след мечта.
Спирам, защото не искам да премина границите на добрия тон, от тук е твой ред, ако имаш уважение към себе си и околните.

donna2 ти малко се поизхвърли тука мила...  никой никого не е нападал.Следя темата  Оределено не си разбрала постингите по-долу. ..пък особенно на  marypopins   и Tea  и други ....които са много дълбоки и смислени постинги.... 

   Страхотно е 

Е само в тази първа част от изречението ти съм съгласна с теб.
Дано като юрист, се изказваш по подготвена, защото тук определено са изложи и когато не можеш да помогнеш, поне не пречи. И без това са малко хората като Хриси пишешти тук във форума, а ние повярвай ми имаме огромна нужда от тях, защото в нейно лице аз виждам моето още непораснало дете и бих желала тя да остане по дълго сред нас за да можем взаимно да се учим и помагаме.
Аз също съм на мнение, че дължиш по едно извинение на Хриси и marypopins, но това наистина е въпрос на съвест и достойнство.

Браво Тонни!Чудесна намеса!Абсолютно съм съгласна с теб и Мерипопинс. Ние само искаме да помогнем. Хриси има нужда от помощ ,а не някой да й се нахвърля по този начин и точно в такъв момент.А относно това как ние се включваме.....ами на който не му харесват нашите постинги да не ги чете!

 Xpucu DD добре дошла при нас. Повярвай ми, като прочетох писаното от теб си пожелах следващия нов човек който се появи във този форум да е твоята майка, също търсеща отговор на въпроса как да намерите пътя една към друга. С помощта на хора като Мерипопинс, Теа, Дарзамен и някои други вие най-малкото ще намерите пътя към себе си.
Винаги ще има хора с по-остри постинги, винаги ще има крайности в мненията ни, но това е нормално - въпрос на емоционалност.
Не зная дали ще мога да съм ти от помощ, но ако мислиш така ще се радвам. Самата аз сега се уча да съм майка и опознавам себе си, опитвам се да отгатна "неудобните" въпроси дълго преди да бъдат зададении да намеря правилните отговори.

Момичета, благодаря на всички вас за подкрепата, трогната съм.
Ценя много вас и не мисля че има място за грубост точно тук, в нашите теми, които са сериозни, изразяващи болката, неувереността, страховете и изобщо хаоса от емоции на всяка една от нас.Трябва да си помагаме, да се подкрепяме, да преминаваме ръка за ръка през трудните периоди, които ни спохождат и да приласкаваме всяка нова, объркана и търсеща подкрепа душа.Поне в днешно време имаме тази възможност, да срещнем подкрепа и да получиме помощ, седейки в домовете си, без дори да се налага да излизаме навън, нещо което по мое време не беше дори мечта или фантазия.Нека използваме това разрастване на интелекта и техниката, да бъдем полезни.За това така остро реагирах на несправедливите нападки на donna2, която по моему изля негативизма си на неправилното място.Жалко е, че няма доблестта да признае грешката си и да се извини.Винаги ще бъде добре приета след това, защото човешко е да се греши иоще по-човешко е да се прощава.Мисля, че всяка една от вас би и подала ръка, стига тя да е добронамерена.
Пак се отплеснах.Като ученичка умирах да пиша есета, чак учителите ме освобождаваха от тези домашни, защото пишех няколко и нямаха време да ги прочетат, така и сега при вас-намерила трибуна-не може да ми се вземе думата........

За Мерипопинс:

Сега плача и чета. слава Богу, че големите деца отидоха на училище.

Благодарна съм, че има и друг като мен, защото всеки ден се питах какво на мен не ми е наред, че така живях и продължавам да живея.

Не вярвах, че има и други като мен, все себе си упреквах и макар че и аз съм многодетна майка като Мерипопинс и миг не съм се почуствала горда или поне достойна жена.


Манипулациите бяха и са префинени и перфидни и са ужасно болезнени.

Питащата тъжна е доста малка и дано нашата искреност не и дойде в повече.

Ако родителите и са като нашите, по-благоразумно е да мълчи.

За жалост добрите и професионални психотерапевти не се срещат често, а да отбереш добронамерен  е голям късмет, но момичето е малко и може да няма и пари за това.

 Ако и  тръснат и вината и тежки манипулации, че пита, положението ще стане по-тежко.

Тя е малка и няма да понесе товара.

Моят товар ми изяде години от живота... нека това момиче не повтаря нашите грешки.


Момиче, успокий се, спазвай някакъв режим, не излизай "от релсите" на деня, не прибързвай, опитай да се успокоиш, разкажи, ако искаш на бележки, как реагираха у дома.

Запази най-добрите възможни отношения с родителите си, но не плащай с душата си.

Не споделяй излишно с непознати и недоказали себе си "приятели "  на вашето семейство.

Съжалявам, че си загубила детството, мал шанс да си от нашия отбор.

Имам деца на твоите години и мога само да си представям колко ти е тежко.

Не е невъзможно да намалиш болката и да контролираш страха, не си сама.

Гарантирам ти, че ще имаш и по-ведри дни.

Донче,

И някои други сме с дипломи по право..., а и с още .......

С влизане решението в сила за теб нещата приключват и завесата пада... и следват аплодисменти.

Тук присъствашите с две ръце гласуваме това да е хепи енда, ама животът е над нас..

Ако не могнеш да помогнеш - не вреди !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


Това не са ти друг тип форуми, в които лесно игнорираш този и онзи, тук са майки и деца и най-парещата болка.


Аз за Евгения Раденкова и нейните кънки и стил на пързаляне не се изказвам - на лед едва съм се задържала и то преди 20 год.,
а ти  ?

Донче,

забравих да кажа -

Бъди здрава и толкова щастлива, че да продължаваш да си мислиш, че това, което за нас с Мерипопинс никога няма да свърши, е само измислено и не е реалност.

А си чула малка част от случилото се.

Е,

ако твоето мнение е мнението на болшинството -

май по-добре да си тръгна от тук.

 Донна 2 май трябва да се засрами е да спре да пише тук, защото не и е тук мястото да се рови и човърка в раните на хората .

Здравейте!
Аз не съм осиновена, нито имам осиновено детенце, аз съм просто съпруга на прекрасен човек, който е осиновен. При повечето осиновени деца въпросът "защо са ме изоставили", както и други подобни въпроси, са задавани в ранна детска възраст или в пубертета. При съпругът ми тези въпроси започнаха от скоро - може би преди умишлено е избягвал да мисли за това или не е имал на кого да сподели, не зная. Когато започне да разсъждава на глас или ме попита нещо - не зная какво да му отговоря! Виждам, че се тормози, не намира отговорите, които са му нужни, лута се между миналото и настоящето. Умишлено го оставям да говори, да излее всичко, което му се е събрало. Обикновено тирадата започва със "защо са ме изоставили" и завършва с "Аз съм лош, много лош".

Веднъж му казах, че биологичната му майка е искала най-доброто за него, може би е знаела, че няма да може да му го осигури, че това и е коствало много. После изгледахме "Бъди благословенна". Видя и другата страна на монетата. Казвала съм му, че трябва да е благодарен на родителите си, макар да не са допринесли за неговото личностно развитие, те са му дали покрив над главата, добро образование и някакъв старт в живота. А и без тях нямаше да има такива прекрасни баба и дядо, които да му предадат мъдростта си и онези ценности, които са го направили достоен човек. Дано намери разумен отговор за себе си, защото аз не зная какво да му кажа, как да реагирам.
Имам чувството, че събираните с години емоции са били умело подтискани и сега нещо ги е отприщило. Зная, че сме щастливи заедно, не му липсва обич и внимание, само с мен разговаря за чувства и емоции. Мисля, че понякога такова събитие трябва да се изстрада и приеме, за да може индивидът да продължи напред.
На този етап той се държи с мен като с порцеланова кукла - изпитва ужасен страх, че може да ме загуби, без да има повод за това. Често ми казва, че си има само мен, че не може да живее без мен, изпитва остра нужда да го докосвам и гушкам. Тази нужда е някакси по-различна от нуждата на обичащ човек - тя е отчаяна нужда, сякаш го прегръщам за последно. Вечер става неспокоен, когато не усеща допира ми.
Не ме разбирайте погрешно - животът с него е чудесен, той е чувствителен и любящ съпруг, много мъдър за годините си, разбира ме и ме уважава. Но тези лутания определено го нараняват и нарушават душевният му мир. Подкрепям го доколкото мога, но нямам всички отговори. А понякога безсилието ми е толкова болезнено.

Все пак вашите постинги внасят светлина по много въпроси, за което искренно ви благодаря! Чудесни сте!  Тихичко се моля и аз някой ден да стана такава майка като вас - любяща, разбираща и жертвоготовна! А съпругът ми да успее да преодолее раната, както са го направили marypopins, Кристъл и много други.

     

много се ядосах защото тази госпожа Донна няма никаква връзка с осиновени или осиновители тя е човек който се занимава с правни съвети и просто не знам защо с бърка в чувствата на хората да си гледа правните въпроси и да дава съвети в някой друг форум ей много умници се навъдиха напоследък 

Мъдрият се учи да може,умният-да знае.Само на глупака всичко му е ясно.

Нямам какво повече да добавя!

donna2  ... спри се де....

Dona,

Моля те, не обиждай майките тука, не им е леко на жените, те сега тръгват по пътя да са майки и да имат големи сърца за дечицата си.


Дай Боже да срещнеш личното си щастие ....


А за това, че не ми вярваш - дай Боже повече хора да са далеч от моята реалност. Истината е по-тежка от това, което съм изписала, не всичко става за писане пред хора.

Едва събрах смелост да пиша, плача докато пиша и не си проверявам граматиката..., а ти.............ако имаш болка, взри се в себе си, явно нещо по темата те мъчи.......

Dona, явно болката  ти е голяма

много силно крещиш (изразява се в биене по гърдите колко не плачеш по форумите и в присмех към плачешите)


Мен дори не ме споменаваш по име, явно съм най-големия ти кошмар. Искрено се надявам да получиш утеха и да срещнеш щастие.

Осъзнатото признаване на любовта към осиновителакта (както и да си живял и да живееш) е нещо безкрайно различно от твоите маршови заклинания.

Дано намериш и да си позволиш да си щастлова

Момичета, моля спазвайте добрия тон!
Ако имате да си казвате нещо извън тематиката на форума, моля използвайте лични съобщения!

Аз предлагам модераторите да поразчистят малко темата.

Поразчистих малко мнения, други редактирах, защото съдържаха цитати към обидните мнения на потребители.
Още веднъж ще помоля за повече търпимост за различното мнение на всеки потребител и ще припомня правилата за писане във форумаЛичните съобщения са лични и не могат да бъда поствани във форума с цел да се злепостави или обиди някой потебител

Боже господи, направо съм изумена от това, което виждам.Явно тази жена определено има сериозни психични отклонения.Най-добре ще е да яоставиме да излива жлъчта си,извираща от пристъпите и, все по някоевреме ще се омаломощи и ще утихне в някой ъгъл, точеща лиги по брадата си.Тогава като и дадат хапчетата, които явно е забравила да пие тези дни, ще забрави дори форума, та какво остава за темата.Спокойно момичета, нека не подхранваме лудостите и пристъпите и, че сигурно не им е лесно на близките и, ние сме зад екрана, ама те са в пряк контакт.
Явно много съм я заинтригувала и не ми е ясно на какво ми завидя, но е пейктвала доста от споделеното с вас.Нямам какво да се оправдавам, не дължа обяснение на въпросната Дона, просто ще вметна кратко разяснение относно нападките на вас, жените с които съм споделила и пред които съм се открила.Това е историята ми, не ми е приятно неуравновесени личности да я пействат по форумите и да злоупотребяват с нея.Винаги съм казвала, винаги, че съм благодарна на родителите си за това, че ме отгледаха и ми дадоха шанс да постигна всичко в живота, което имам, поради което съм загърбила лошото и не се обръщам назад.В началото дори не съм споменавала за лошите моменти, които съм имала, тъй като за мен е неудобна тема, която не съм разкривала никому, но в последствие се открих отчасти и то от една страна защото се отпунах, повярвах ипоопознах момичетата тук, второ защото намерих сродни души, чиито родители са ги гледали, водени от същото криво разбрано чувство за авторитарност, родителски задължения, права и съответната дължима благодарност.Това, че темата е болна за мен и не я разнасям и не парадилам с това наляво и надясно не ме прави лъжкиня.Напротив, стоя зад всичко написано от мен и не виждам противоречие никъде в постовете си.Напротив и пак ще повторя, това че съм имала много лоши моменти в детството си съм простила и загърбила заради благодарността от шанса, който ми е даден.Така е и до момента, макар да продължавам да търпя неприемливите разбирания за задължения от страна на майка ми към мен.
Дона да отива да си пие лекарствата, защото това, което е писала тук по повод Корни и останалите момичета е направо скандално и не може да е плод на здравия разум.