Публикувана: 30 окт. 2006, 21:11 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2007, 15:55 ч.

Въпросът "Защо са ме изоставили?"

15 962
241
1

1
...
11
12
13
...
17
Всички

# 165 23 март 2007, 08:40 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Магьосника от Оз в чт, 22 мар 2007, 15:54

Въпросът на НЕИЗВЕСТНА към сина си за биологичната му майка (незнам защо всички използват БМ, но на мен ми изглежда обидно) изключително много ми напонмя за ситуазията, която изживявам в момента в работата.

Мъничко се отклонявам дано не ви е досадно.

След като очакванията за промените в заплащането през 2007 година не се осъществиха и наполовина и когато за 2 месеца изгубих най - ценния си човек нашите управители (германци) решиха да се запознаят по детайлно с проблема и да преценят сами дали проблема, за който им говорим е реален.

Дотук добре. Но моето мнение го знаят. Както и мнението на моят шеф. Но решават да говорят и с хората...

И какво се получава. Двама Топ Мениджъри застават срещу служител и го питат директно - ми ти сега от какво си недоволен?

Представяте ли си каква е вероятността някой директно да им заяви какво мисли? Нищожна. Граничи с нула.

А зависимостта на служителите е много по ниска от зависимостта на осиновено дете от родителите. Особено с изключително болезннения страх от раздели и загуби...

Какво би могло да отговори осиновено дете на така зададения въпрос? Най - вероятно това, което искате да чуете.

Какво чуха Топ Мениджърите? В 90 % от случаите тишина. И малко доволни хора.

Ходи после обяснявай, че тук (в напредналата и европейска ОРИЕНТАЛСКА държава България) предпочитаме да стискаме зъби до счупване и като не не можем вече да мятаме предизвестия и да си вървим...

Но почти никога не можем да говорим за даже толкова важни и основни неща в нашия живот като работите ни...

Когато чета какво сте преживяли все се питам няколко неща. Винаги съм се питай кой решава какво детство ще има едно дете, в какво семейство ще се появи, в каква държава ще се появи, и въобще ще има ли семейство...

Може да ви звучи странно, но понякога се чувствам виновен затова, че не съм имал тежко детство като вашето. Сякаш не съм достоен да бъда рамо до рамо до вас... Не, че е било само цветя и рози, но...

Явно има някаква причина да се случва така. Ни каква ли е тя?

Сигурно също така е вярно, че преждевременно съзрялите деца се справят много по - добре в живота, и че след като са изстрадали толкова много никога не биха позволили това да се повтори...

Но макар и много малко неща да са ми липсвали като дете и малкоте загуби, които съм преживявал си ги нося в себе си. И напоследък толкова много ми се връща назад... Да бъда своенравно, искащо, егоистично, весело, спонтанно дете...

Колкото и да се старая да пазя детето ви себе си усещам, че все пак парченца се итчупват и изчезват безвъзвратно... Макар, че не е много сиугурно:) Може и скоро да срещнете някой вдетенен татко по улиците:)

Предполагам колко ви е трудно да споделяте най- големите си болки и страхове. За мен понякога даже е невъзможно да си ги призная на себе си камо ли на някой друг...То е сякаш си отворил широко вратата на душата си и допускаш всеки да влезе там.

Моля Ви влизайте само с чисти обувки!!!

Беше замислено като бележка на лични, но кутията ти е препълнена , а аз много преживявам като чета и пиша тук и може после да не събера сили да го пусна пак и за да не го изтрия го пускам тук:

Mili "Магьосник от Оз"

Не знам как да изразя признателността си към теб (извини за обръщението на "Ти").

Мълчанието от другите тълкувам като упрек и укор и поредното игнориране на чувствата на отхвърлените деца.

Игнорират ни доста болезнено - ние наистина разваляме красивата картина и е особено болно, че ни противопоставят изказвания на деца от домове по ТВ и изрази за "люти чушки".
Последният израз е от лексиката на чалгата, а тя е за забава, за маса, за веселите моменти и когато си отварям душата в клуб за взаимопомощ и на осиновени в това число, получавам намеци колко не съм на място.

Много ме заболя от мамата, която ме моли да махна "лютите чушчици ", намекът е и че сме елементарни, нечувствителни , а че сме неблагодарни е повеч от ясно.

"лютите чушчици " са в живота и затова са и в текста, дай Боже да ги няма в живота.

Тук много мами са непомерно жстоки към нас, но се мъча да си го обясня с това, че не разбират.

Единственото, за което съжалявам е, чe не мога да имам контакт с теб и някои други от клуба , дори само писмeн.

Елементарщината тук на моменти ме убива. Не съм сигурна дали ще имам сили да остана.

Признанието към осиновителите се показва на декло, а не с декларации в клубовете.

Колко храчки и "ако" съм изчистила на родителите си (осиновители), колкото не вярвам въобще да са видели мамите тук на своите био-родители. Така се показва грижата, а не с декларации, когато си млад и даже ползваш помощта им.

Заглавието сочи, че място за взаимопомощ и за осиновени, но май това право не ни се признава.

Както сам отбеляза, пропастта между позициите на нас трите и на останалите е огромна.

За мен е утеха и никога няма да забравя, че те има теб, Дарзамен , Корнишонко, love_sunrise ,момичето от Търново (съпруга на изоставено момче), Мерипопинс и Хриси ДД.

Корни не спира да ме възхищава с това, че и в тежките моменти с пубер (следко бебче и пубер са две различни вселени) не плаща със своята почтеност за да се улесни, а е много любяща мама.

Да сте живи и здрави във вашите домове и много радости с вашето деца

Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 13:22 от Miraetta

# 166 23 март 2007, 10:06 ч.

Мнения: 3 715

Не искам да се меся в личната ви кореспонденция, но наистина не разбирам какъв е проблемът. На мен не ми става ясно ясно каква помощ търсиш и защо смяташ, че някой те напада. Аз лично съм потресена от твоите разкази, не проумявам поведението на осиновителите ти, но какво мога да направя? Кажи и ще го направя. Сигурно съм ужасно тъпа, не знам.

# 167 23 март 2007, 10:52 ч.

Мнения: 2 722

Заключена тема - отключена тема - каква е разликата. Дайте да заключим всички теми, защото се палим лесно - ми ще се палим, всяка от различно нещо, това е ценното на форума.
Аз се уча и от позитивното и от негативното - чета като освирепял за информация корабокрушенец - от тъжните истории си взимам поука и насоки къде да не сбъркам, веселите истории ме умиляват, положителните /по мое виждане/ ме карат да искам и аз да постигна такова душевно спокойствие и уравновесеност.
Може би прекомерния страх че ще се провалим и няма да намерим най-правилния отговор на зададения ни въпрос ни прави заядливи и раздразнителни, но кой ще каже кое е правилното - та нали за това е хубаво да четем различни мнения, дори крайно противоположни на нашето.

# 168 23 март 2007, 11:04 ч.

Мнения: 1 843

Не исках да изместваме темата, затова изтрих постинга си, след като видях мнението на Магьосника.
И все пак ми хрумва, след всичко изписано дотук, че темите не са различни.

„Защо са ме изоставили” е пряко свързано с болката на Мираетта, мерипопинс и други осиновени, които са писали периодично. Зойка оставя в мен чувството, че се е справила с тази болка. И все пак…
Не знам откъде да почна.
Не мисля, че жените тук имат отрицателно отношение към мненията ви, момичета. Има нещо друго. Когато ви чета, аз не виждам в представите си големи и зряли жени, виждам малките деца, които страдат за любяща майка. За тази болка няма възраст.

Затова, поправете ми, ако греша, особено ти Мираетта, мисля, че това, което „търсят” тук е малко топлина и съпричастност.
Разбира се, ние не можем да изтрием миналото. Не можем да утешим душата наранявана години наред. Можем да бъдем малко по-човечни, малко по-милозливи.

Един интересен фактор, според мен е, че когато четем за болката на някой друг, автоматично сравняваме нашата болка. Сякаш изваждаме един мисловен кантар и казваме: е, хайде сега, всички ни е боляло, значи аз не се оплаквам, защо този другият ще го прави?
Прави го, защото явно има нужда. Просто е. Пак казвам – няма мерило за болката.

Дразнела съм се през годините, когато са ми казвали: Ти си силна, ще се оправиш. Мислела съм си колко нечестно е това. Но всъщност са били прави хората, защото ние се справяме по различен начин с препятствията в съдбите ни. Не, че на някой му е по-леко или по-тежко, или е по-добър, или по-лош. Просто някои успяват да се справят с предизвикателствата вътре в себе си, други имат нужда от подкрепа. Въпрос на характер, не на качество.

Да ви кажа честно, аз имам нужда от „лютите чушлета”. Защото и за това кратко време си давам сметка колко бързо можем да забравим, че нашите деца имат нужда от повече, че любовта сама по себе си не е достатъчна. Трябва повече. И всяка една от нас го знае.

От поредното недоразумение между осиновители и осиновени, аз лично за себе си стигам до един извод. Да, всички от нас са преживели своите си болки, кои обичайни, кои по-тежки, но явно на всички ни убягва онази тежка и непоправима травма от изоставянето, наречена първична рана…

# 169 23 март 2007, 11:16 ч.

Мнения: 3 715

Аз болката я разбирам и детето го виждам и затова тези постове за мен са ужасно ценни. Чета ги на един дъх и после по цял ден размишлявам и преживявам нещата. Но не знам КАК да помогна и КАКВО да кажа. Аз също имам моите загуби и се мъча също да се справя с тях и ме боли и затова бях спряла да пиша и само четях, защото не знаех КАК да помогна. Ние тук сме, за да си помагаме взаимно, наистина е така. Съжалявам, че от време на време се включват хора, чиято цел е да нагрубят някого и не предлагат нищо конструктивно и изведнъж разрушават всичко градено малко по малко и дума по дума. Самият факт, че четем и пишем тук говори сам по себе си, че сме заинтересовани и искаме да се научим.
Всъщност не знам за какво го пиша това, но съм ужасно объркана от много постове напоследък и вече не знам какво да мисля и в какво бъркам.

# 170 23 март 2007, 11:18 ч.

Враца
Мнения: 5 210

Следя темата от начало, но не смеех да се намеся като потребител, защото съм още твърде в началото на всичко, когато целия свят ми изглежда розов.
тази част от форума е полезна за много хора, които тепърва започват да събират документи, да ги проучват, да чакат за дете, за дата или за такива, които вече са станали родители или са разбрали, че са осиновени, защото преглеждайки другите форуми в Интернет тук лично аз виждам движение, виждам хора, които наистина могат да помогнат на мен и на моето семейство.
Последната една седмица обаче е изпъстрена с лоши думи и упреци, които за съжаление могат да накарат определени потребители да не пожелаят да пишат. На няколко пъти чета за потребители, които вече не пишат, а загубата им се чувства.
разбирам, че всеки има различно мнение, но в името на това да сме полезни едни на други, полезни на начинаещите, полезни за децата си мисля, че е време да вложим малко такт в това, което пишем.
И не да лицемерничим и да се галим по рамото, а просто да уважаваме хората с различно от нашето мнение.

# 171 23 март 2007, 11:37 ч.

Miraetta,има много болка и гняв в душата ти(и може би основателно),но опитай се да простиш-както на родителите си,за грешките им, така и на БМ. за това ,че те е оставила на произвола на сътбата.Замислила ли си се някога,че именно гнева от това ,че те е зарязала тази жена те кара да го прехвърлиш изцяло върху родителите си и да не можеш да извиниш някой техни грешки.Никой не е идеален.С обич и разбиране всичко е по хубаво.Дай на душата мир и любов,помъчи се да обичаш другите такива каквито са-с техните грешки и недостатъци и не позволявай негативните чувства да те обладават.

# 172 23 март 2007, 13:04 ч.

Мнения: 273

Цитат на: Miraetta в пт, 23 мар 2007, 08:40

Игнорират ни доста болезнено - ние наистина разваляме красивата картина и е особено болно, че ни противопоставят изказвания на деца от домове по ТВ и изрази за "люти чушки".
Последният израз е от лексиката на чалгата, а тя за забава, за маса, за веселите моменти и когато си отварям душата в клуб за взаимопомощ и на осиновени в това число, получавам намеци колко не съм на място.

Много ме заболя от мамата, която ме моли да махна "лютите чушчици ", намекът е и че сме елементарни, нечувствителни , а че сме неблагодарни е повеч от ясно.

"лютите чушчици " са в живота и затова са и в текста, дай Боже да ги няма в живота.

Тук много мами са непомерно жстоки към нас, но се мъча да си го обясня с това, че не разбират.

Много мислих дали да отговоря.

Чуствам се Лично засегната.
За това ще отгоровя точко по точка :

1. Никого не игнорирам - напротив върни се в моите постове и прочети, че навсякъде уважавам болката ти, съжалявам, но аз не бих могла да ти помогна, просто чета и правя изводи за себе си от думите ти, нали в крайна сметка това е една от целите на форума - взаимно да се учим.

2. "Лютите чушлета" е произведение на покойния Радой Ралин - сатира - хапливи текстове.

3. Чалгата е нещо, което не допускам в мое присъствие или това на децата ми ....................

4. Съжалявам, че си позволих да се изкажа от името на всички. Моля за Вашето извинение.

АЗ , ЛИЧНО АЗ, НЕ БИХ ЖЕЛАЛА ДА БЪДА ПОСТАВЕНА ПОД ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ С ОСИНОВИТЕЛИТЕ НА Miraetta.

5. И не на последно място благодарността. - Никого никога не съм нарекла неблагодарна, елементарна и нечувствителна.
Ако търсех благодарност, признателност, , нямаше да чета и пиша в този форум, да търся мнението на всички тук. Може би щях да си живея доволна от живота, да си вярвам в правотата.

Вместо заключение:

Цитат на: mac в пт, 23 мар 2007, 11:37

Никой не е идеален.С обич и разбиране всичко е по хубаво.Дай на душата мир и любов,помъчи се да обичаш другите такива каквито са-с техните грешки и недостатъци и не позволявай негативните чувства да те обладават.

# 173 23 март 2007, 13:49 ч.

Отговарям на Магюсника от Оз.Твойте колеги са мълчали защото ги е било страх.Мен не ме е страх да питам сина си,не ме е страх да чуя отговора и ако го познаваш ще разбереш,че ще ти отговори прямо без да се страхува.Аз съм пряма така възпитавам и сина си.Отне ми години да се преборя със страховете си и никога няма да си позволя да стана предишната страхливка,която обвинява другите крие се зад различни проблеми без да ги решава защото се страхува от резултата.Синът ми е на 12год.видял е от къде взехме сестра му,видя колко беше бита там и цялата в синини та се наложи веднага да уведомим социалните,вижда как негови съученици идват сини на училище след бой в къщи,видя как на някой деца майките им умират от рак ,така че не мисля че съм направила кой знае колко лошо нещо като съм го попитала за БМ.Дали съм права времето ще покаже.

# 174 23 март 2007, 13:50 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: неизвесна в пт, 23 мар 2007, 13:49

Мила, ти пак мислиш само за себе си.

Маг от Оз искаше да каже, че сина ти го е страх, а не е писал за теб. Hug

# 175 23 март 2007, 13:52 ч.

Мнения: 1 249

Хора,

не се заблуждавайте,

понякога най-милите думи тук са гарнирани със заплашителни писма и бележки на лични, каквито аз получавам.

"Сцената" и "зад кулисите" са различни територии, където дамите имат различни лица.

Няма да цитирам имена.

Майчината любов и грамотността на няколко мами и татковци тук ми дадоха сили да се погледна и да не падам до нивото да соча имена.

# 176 23 март 2007, 13:53 ч.

Мнения: 1 843

Ани, не мисля, че Мираетта иска да ни сравнява с някой.

Това е нейната история. Всички тук правим изводите си за себе си от разказаното.
Не виждам нейната болка като целяща да ни нарани, а по скоро като предупредителен призив към бъдещите родители.
Какви родители сме били, ще кажат децата ни, когато пораснат, но подобни постинги са чудесен начин да накарат повечето от нас да се замислят по-сериозно, преди да поемат по не толкова романтичния път на осиновяването.

Нека не стесняваме всичко до собствените си съдби. В този форум има и професионалисти и могат да потвърдят, че са не малко и случаите на разсиновяване, нещо много страшно и тежко за психиката на едно дете. Сигурна съм, че никоя от присъстващите майки не би допуснала и за миг подобна възможност, независимо от трудностите, но това са факти, които се случват някъде навън.
Може би не е толкова лоша идеята да се говори и за "черната страна" на осиновителсият акт.

Трудно се борави с думите, особено, когато сме лишени от възможността да видим очите на другия.
Аз видях преди около месец на срещата ни прекрасни сини, кафяви, черни очи...всичките изпълнени с обич и грижа. Никога не бих се усъмнила в тях.
Нека се опитаме да погледнем зад думите, в очите на другия, преди да ни хванат нервите, че някой отново не ни е разбрал правилно.

# 177 23 март 2007, 14:01 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Miraetta в пт, 23 мар 2007, 13:52

понякога най-милите думи тук са гарнирани със заплашителни писма и бележки на лични, каквито аз получавам.

"Сцената" и "зад кулисите" са различни територии, където дамите имат различни лица.

Ако е така, тогава не заслужаваме нищо повече от съжаление.
Мислех, че сме тук в името на децата ни, а не да си мерим "талантите".

Мираетта, освен да те посъветвам един "Ignor", друго не знам...