korni6onko, пожелавам ти сила - по това което си написала до сега оставам с усещането че я имаш. С теб сме и съпреживяваме - ще устоим.
- Публикувана: 30 окт. 2006, 21:11 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2007, 15:55 ч.
Въпросът "Защо са ме изоставили?"
Корнишонко, 13-тата година наистина е пълна с изпитания... Но това ще мине, както казваш - това е една от поредните кризи. Сливат се много фактори и затова е толкова тежко... Пубертет, хормони, бунт срещу всякакви ограничения, яд, гняв и какво ли още не към биологичната майка, отреагиран най-вече върху теб.
Бъди силна, смела и мъдра! Любов, търпение, зрялост... И отново - любов, търпение, зрялост... Нещата ще отшумят, повярвай ми
А по въпроса за страховете на осиновените деца мога много да пиша, но изчаквам първо другите мами да се включат
Бъди силна, смела и мъдра! Любов, търпение, зрялост... И отново - любов, търпение, зрялост... Нещата ще отшумят, повярвай ми
А по въпроса за страховете на осиновените деца мога много да пиша, но изчаквам първо другите мами да се включат
Аз вече минах през този период.
Моите деца са на 12 и 10 години /и двамата са осиновени/. Бяха още доста малки /на 6 и 4/, когато попитаха защо тези, които са ги родили, са ги оставили в детския дом. Отговорих, че не знам, но предполагам, че най-вероятно не са имали възможност да си ги отгледат - може би са били сами, без подкрепа, може би не са имали къде да живеят, или са нямали достатъчно средства, или са били много млади. И винаги добавях, че сигурно са ги обичали,защото са се погрижили да могат да бъдат осиновени и да имат дом и семейство. Около година по-късно, когато съпругът ми почина и ние останахме да се гледаме тримата, една вечер синът ми /тогава на почти 5/ попита "Мамо, нали това, че вечи си нямаме татко и че нямаме много пари не значи, че ще ни върнеш в детския дом?" Какво можех да ми отговоря? Уверих ги, че за нищо на света няма да ги изоставя и тримата се прегърнахме и си поплакахме .....
Децата разбират много повече отколкото понякога си мислим...
Дефи
Моите деца са на 12 и 10 години /и двамата са осиновени/. Бяха още доста малки /на 6 и 4/, когато попитаха защо тези, които са ги родили, са ги оставили в детския дом. Отговорих, че не знам, но предполагам, че най-вероятно не са имали възможност да си ги отгледат - може би са били сами, без подкрепа, може би не са имали къде да живеят, или са нямали достатъчно средства, или са били много млади. И винаги добавях, че сигурно са ги обичали,защото са се погрижили да могат да бъдат осиновени и да имат дом и семейство. Около година по-късно, когато съпругът ми почина и ние останахме да се гледаме тримата, една вечер синът ми /тогава на почти 5/ попита "Мамо, нали това, че вечи си нямаме татко и че нямаме много пари не значи, че ще ни върнеш в детския дом?" Какво можех да ми отговоря? Уверих ги, че за нищо на света няма да ги изоставя и тримата се прегърнахме и си поплакахме .....
Децата разбират много повече отколкото понякога си мислим...
Дефи
Mnogo byrzam da izlizam, no
прочетох въпроса на твоето мъничко човече и бях потресена колко точно е уловило детето отговора, та го е заложило във въпроса.
Дайте да не се лъжем, едно дете го е казало ясно -
не липсата на пари и подкрепа е основната причина да си оставиш детето,
а липсата на любов, отговорност и елементарна интелегентност.
само в концлагерите жените не са имали избор
,у нас и през "онези" години самотните майки не остваха без хляб и работа, имаха си всички права по разните закони и т.н., само ги одумваха много и после нямаха много шансове за добър брак, та
просто въпросното девойче е решило да се отърве и да започне нов живот.
детето го е доловило и съвсем правилно те пита.
А за теб липсата на подкрепа от съпруга ти не е причина да си оставиш децата.
Браво на теб, че си им дала това спокойствие и обич, че си ги формирала свободни да питат за такива основополагащи неща ! Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.
А относно "изоставянето" си мисля да обясня, че такова има само ако преди това е имало връзка - емоционална и не само. За тази цел трябва да си познавал въпросният човек, да си живял с него, да си го обичал, да си споделял добро и лошо и т.н. Когато това липсва "изоставяне" няма. Тези жени нито виждат бебетата си, нито ги кърмят, нито ги гушкат, нищо. Затова има само раждане и осиновяване.
Как "само раждане" ?????
И това за теб е нищо - създаване и раждане било нищо.
Разбирам логиката ти, но искрено ти гарантирам, че това е пълен нонсенс.
Зачеването и раждането са едни от най-големите и недокрай разгадани чудеса и магии на света и никога не е "нищо".
До скоро и аз твърдях, че няма значение раждането, но за жалост не е така.
Изоставяне има, бебето го е преживяло, то е съмсем реално и това, че бебето не може да формулира нещата с думи по никакъв начин не го прави по-леко за понасяне.
бъди щастлива
Аз не бих настройвала детето против бм, но определено не мисля, че тези жени нямат създадена връзка с децата, които са родили.Съдя по себе си, та аз контактувах непрестанно, през целите 9 месеца с неродените човечета, говорех им, пипах крачето, което аха да пробие корема ми, пусках им музика и те имаха любими изпълнители...................."пазаряхме се" за удобна поза преди сън и какво ли още не.Живеех в непрекъснат контакт с тях и съм убедена, че чуваха гласът ми.Дори със съпруга ми сме ги учили да броят, след прочетено в една книга, като той почукваше по корема и отвътре отговаряха със същия брой ритници.Слушал ги е с буркан или чаша, обърната към тумбака ми и т.н. Как да няма изградена връзка майка-бебе още от утробата? Убедена съм, че има и точно поради това децата биват изоставяни, зарязани, отървават се от тях, а не като поговорката "ни лук яла......."
Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.
А относно "изоставянето" си мисля да обясня, че такова има само ако преди това е имало връзка - емоционална и не само. За тази цел трябва да си познавал въпросният човек, да си живял с него, да си го обичал, да си споделял добро и лошо и т.н. Когато това липсва "изоставяне" няма. Тези жени нито виждат бебетата си, нито ги кърмят, нито ги гушкат, нищо. Затова има само раждане и осиновяване.
И това за теб е нищо - създаване и раждане било нищо.
Разбирам логиката ти, но искрено ти гарантирам, че това е пълен нонсенс.
Зачеването и раждането са едни от най-големите и недокрай разгадани чудеса и магии на света и никога не е "нищо".
До скоро и аз твърдях, че няма значение раждането, но за жалост не е така.
Изоставяне има, бебето го е преживяло, то е съмсем реално и това, че бебето не може да формулира нещата с думи по никакъв начин не го прави по-леко за понасяне.
бъди щастлива
Написала съм конкретно как бих отговорила на въпроса "защо са ме изоставили" /нали така се казваше темата/ на едно малко дете, а не, какво мисля аз за зачеването и раждането. Никога не съм се съмнявала в значението на целия процес. Наблягайки от най-ранна възраст на думи като "изоставяне" и "захвърляне" със сигурност ще доведе към озлобление и омраза към биологичната майка, мисля.
Абсолютно съм съгласна с теб много си права наистина раждането и връзката с биологичната майка не трябва да се пренебрегват всичко което трябва да се каже ти си го написала аз няма какво да допълня 
Много съм ти признателна за подкрепата.
Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.
А относно "изоставянето" си мисля да обясня, че такова има само ако преди това е имало връзка - емоционална и не само. За тази цел трябва да си познавал въпросният човек, да си живял с него, да си го обичал, да си споделял добро и лошо и т.н. Когато това липсва "изоставяне" няма. Тези жени нито виждат бебетата си, нито ги кърмят, нито ги гушкат, нищо. Затова има само раждане и осиновяване.
И това за теб е нищо - създаване и раждане било нищо.
Разбирам логиката ти, но искрено ти гарантирам, че това е пълен нонсенс.
Зачеването и раждането са едни от най-големите и недокрай разгадани чудеса и магии на света и никога не е "нищо".
До скоро и аз твърдях, че няма значение раждането, но за жалост не е така.
Изоставяне има, бебето го е преживяло, то е съмсем реално и това, че бебето не може да формулира нещата с думи по никакъв начин не го прави по-леко за понасяне.
бъди щастлива
Написала съм конкретно как бих отговорила на въпроса "защо са ме изоставили" /нали така се казваше темата/ на едно малко дете, а не, какво мисля аз за зачеването и раждането. Никога не съм се съмнявала в значението на целия процес. Наблягайки от най-ранна възраст на думи като "изоставяне" и "захвърляне" със сигурност ще доведе към озлобление и омраза към биологичната майка, мисля.
А защо мислиш, че си свободна да казваш на детето неща, в които и ти не вярваш , които за него са нелепи, но
които биха те улеснили значително ?
Ти го нараняваш непоправимо по този начин - като му казваш, че връзка с майка си не е имал. не зная дали съм ясна като ти го обяснявам, но съм минала по този път, по който искаш да изпратиш детето си, и ти гарантирам, че е нелеп, зловещ и определено непорядъчен......
Освен че го нараняваш, го принизяваш и го подценяваш като човешко същество.
Ти си майка му и от теб зависи отсега нататък какви врати му отваряш и къде го пращаш.
Моля те, не му казвай това !
Той ще ти повярва безрезервно, но ще загуби почва под караката си .... !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И за теб е хлъзгав наклон към пропаст, от която и двамата няма лесно да излезете.
Помисли още, имаш време, обичта ти към детето заслужава да си дадеш време за размисъл.
Знаете ли каква е първата мисъл която ми хрумна, като отговор на въпроса "защо са ме изоставили" - за да те намерим ние!!!!
Осмелих се да пиша.
Не спирам да се удивлявам на способностите ти да излъчваш градивна и зряла обич.
Балсам си за нараненото ти малко човече.
Не знам защо си мисля така но повечето тук си имат мнение по въпросите и мислят че тяхното е миродавно и когато някой се опита да им обясни къде грешат и къде не са прави те не искат да разберат но в края на краищата всеки сам си решава как да се справя нека приемем и чуждите мнения и да не се правим на много знаещи дете лесно не се гледа и възпитава нека не си подхвърляме укори и думи тук сме за да си споделяме а не да се кълвем кой крив кой прав да сме живи и здрави след време ще се види кой какво е постигнал и какви грешки е допуснал и колко сълзи е пролял защото тези неща са неминуеми в процеса на отглеждане на едно дете и мене ме обвиниха в незрялост и лошо възпитание и какво ли още не но какво да се прави ако има някой който да е безгрешен то това е само Господ а може би и той не е такъв знам ли 
Аако ви зададат въпроса Защо точно вие сте ме взели и защо изобщо сте ме взимали което означава че с този въпрос детето ви си задава въпроса ако не сте го били взели то тогава неговата биологична майка може би е щяла да се върне и да го вземе някой ден при нас този въпрос дойде преди 1 месец и беше дискутиран доста обстойно защото не си мислете че в даден момент няма и да бъдете упрекнати че сте го взели през ума на едно дете в пуберитета могат да минават какви ли не мисли може сега всичко да е избистрено във всяко отношение но след години не се знае какъв въпрос ще ви се зададе нещата не са хич лесни пак ще кажа не се бия в гърдите и не претендирам за нищо просто споделям моите преживявания и не налагам мнение то си е мое всеки има право на това
Имам си своя малка теорийка за отговор на въпроса защо точно вие сте ме взели - за сега само теорийка, да видим дали ще се получи на практика. Трудно е да я обясня в сбит вид, но казано най-накратко - ние с тати в предишния си живот сме били астрални близнаци, за това сме се намерили и сме се събрали, но като сме се поогледали и сме се замислили - нещо липсва - ми то това бил третия близнак - били сме взъщност тризнаци, но е трябвало да го осъзнаем за да се намерим и с Милен 