Публикувана: 30 окт. 2006, 21:11 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2007, 15:55 ч.

Въпросът "Защо са ме изоставили?"

15 964
241
1

# 225 14 апр. 2007, 12:46 ч.

София
Мнения: 1 444

Дефи, страхотно написано, впечатляващо и обрисуващо много точно всички тези така трудни за изразяване чувства на осиновени и осиновители.
Аз точно преди две години успях да разбера дори къде живее бм, но не съм предприела нищо за среща или друго.Също като теб ме гложда факта, че цял живот съм мечтала за брат или сестра и много съм страдала от липсата на такива, а всъщност имам не един а цели четири биологични братя и сестри.Оказа се, че бм има две деца от първият си брак преди моето раждане и след това още две от втори брак.Аз също така ако се реша на нещо, то ще е само от терзание да зърна поне как изглеждат тези мъже и жени вече, с какво се занимават, имам ли прилика с тях, имам ли общи интереси, сходен характер и т.н. Това много ме тормози и не ми дава мира. Не зная как да постъпя, все пак не мога да се появя пред някакви хора и да изтърся "здравейте, аз съм сестра ви".Възможно е те изобщо да не знаят за съществуването ми, в противен случай все си мисля, че щяха да предприемат постъпки за намирането ми.Мечти........

# 226 15 апр. 2007, 22:07 ч.

Мнения: 2 084

Ние знаем къде живее жената, която ги е родила, видях неина снимка. Понякога ми се е искало да й се обадя и да й кажа, че са добре. Изпитвам някаква благодарност към нея и ми е мъчно за нея, но някак не ми се ще децата да я търсят. Ами ако ги нарани? Аз не мога да ги предпазя от всичко. Ще се опитам да ги науча да бъдат силни, дано успея. Мисля си, че няма отговор на въпроса защо, който да не ги нарани. И нейното страдание, и нейната безучастност, и разочарованието, или дори пропуснатия съвместен живот.
Не мога да усетя болката, която изпитваш Хриси, и това раздвоение, което изпитваш. Аз, обаче бих отишла с децата при нея, ако те го поискат. Не можеш ли да поискаш това от майка си?

# 227 15 апр. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 677

Дефи и аз винаги се чудех,защо нашите са против това,че разказвам всичко на малкия.Е,разбрах след 2(3) години.И аз си мислех после как ли са преживявали всичко наново,а и не само те и другия мой близък човек,моята приятелка,която ми е като сестра.Майка ми се изпуснала пред една баба дето щяла да ходи при баба Ванга и тя веднага го казала на приятелката ми.И се оказа,че мойте най-близки хора са се тормозили вътрешно и са изпитвали емоции без аз да знам,но така е било наредено.
Аз като малка си мечтаех за сестра и Бог ми прати моята приятелка,не мога да си представя живота си преди,сега и в бъдеще без нея.Така стана,че тя замина в чужбина и тогава насучих цялата истина за мен и открих биологичните си роднини и станах много близка с по-малката ми кака,неразделни сме дори и само по телефона да е,всичко си споделяме и съветваме.Така,че наистина няма случайни неща.
Казаха ми,че такъв щаястлив случай с биологичните роднини е изключение,но аз вярвам,че всеки може да го има това щастие и го желая от все сърце на всички търсещи и все още колебаещи се.
Бъдете здрави.

# 228 15 апр. 2007, 22:30 ч.

Мнения: 677

И аз си мислех да напиша писмо да знаят,че детето им е добре,но разбрах,че нямам право. Това е неговия живот и аз не знам дали той иска това или не,когато прасне може и да ме обвини,че не съм го направила,но аз искам той да осъзнае значението на своята постъпка и това какво иска и какво очаква от такава среща.
Само се моля на Бога да съм жива и здрава когато стане голям и заедно да отидем при неговите билогични роднини и Дай Боже и те да са така любвеобилни както и мойте.

# 229 15 апр. 2007, 22:36 ч.

Мнения: 2 084

Мен ме спря не мисълта, дали има право или не - за това изобщо не мислех. Страхувах се да не дойде да си ги вземе.

# 230 16 апр. 2007, 20:14 ч.

Emi ne bih poiskala tova ot moite roditeli-ami ako na tqh im stane nepriqtno,ako se po4uvstvat edin vid prenebregnati?!?!A bm me hem me int hem ne Confused

# 231 16 апр. 2007, 20:49 ч.

Мнения: 2 084

Мила Хриси,
сага моите юнаци са на три години и всичко, което им мине през ум го казват директно. Много бих искала да съхраня това. Навярно и аз съм го правила, когато съм била малка, но някъде в годините това се изгуби. Много бих искала да съхраня откровението и доверието. А за нараняването на родителите... за болката на майките. Аз от скромния си опит на майка мога да твърдя, че майките "носят" на болка и са готови на всичко, за да я спестят на децата си. Не мисля, че твоята майка е по-различна.

# 232 16 апр. 2007, 21:25 ч.

da mn si prava!predi godini az sy6to spodelqh vs s maika,no tva se izgubi i pri men.est 4e i spodelqm nqkoi ne6ta,no ne vsi4ko.moje da se kaje 4e neznae po4ti ni6ty za moq jivot Embarassed

# 233 20 апр. 2007, 10:04 ч.

Хриси всеки човек търси себе си ще е от полза за теб да знаеш биологичния си произход-каква наследственост имаш,това е важна информация, а и може да имаш братя или сестри и ако не се решиш да потърсиш бм.,може никога да не срещнеш братята или сестрите си и да пропуснеш възможност за нов тип взаимоотношения сестра-сестра или сестра-брат,знам,че за твоята психика , а и за майката,която те е отгледала е добре да намериш бм. и б.роднини.
Аз като осиновител на вече почти13г. дъщеря не й отказвам това право и не се чуствам засегната от желанието й да познава бм.,но при нас няма как да я открием,защото тя бе подхвърлена в един вход и полицията така и не намери никакви данни.
Тя е благодарна на бм. за това,че не я е абортирала ,а й е дала възможностда живее,макар и не с нея!

# 234 23 апр. 2007, 20:22 ч.

mhm

# 235 25 апр. 2007, 23:49 ч.

e stiga ste mul4ali e #2gunfire

# 236 26 апр. 2007, 00:21 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Хриси,неможеш ли данаправиш опит да съградиш отново мостовете,да започнеш да споделяш по-вече неща с майка си и да търсиш нейният съвет,даже и да не ти трябва,само и само за да бъде като преди
.....отдавна не бях влизала тука в тая тема,що нещо сте изписали ooooh!

# 237 26 апр. 2007, 06:56 ч.

Emi neznam.Sega razsta i ne iskam maika da znae nqkoi ne6ta za men!!! Naughty

# 238 26 апр. 2007, 11:14 ч.

Хриси,не знам точната ти възраст,но е тийн предполагам.Дъщеря ми на13почти и не обича много да споделя,всеки има право на личен живот,но ние майките искаме да имаме приятелско взаимоотношение с порастналите си деца,не толкова да ги направляваме как да живеят,а просто да знаем,че с тях всичко е ок и нямат сериозни проблеми.Аз основно по тази причина съм настоявала дъщеря ми да споделя с мен нещата,които я мъчат и притесняват.Тя мисли,че искам да знам,за да й кажа какво да прави а аз просто искам да съм уверена,че всичко при нея е наред-но това е тийн-възраста и Ви разбирам,че Ви е много трудно в този период.Моята племенница е на17 но явно е преодоляла нежеланието да споделя с майка си и сега си споделя всичко с нея и са като две приятелки няма предишните пререкания за облеклото и пиърсите-тя сама промени и начина си на обличане и държание-просто порастна вече е зрял човек!Както аз много обичам моята порастнала осиновена дъщеря и искам с нея всичко да е наред,така вярвам и твоята майка те обича много и иска ти да си ок!Пожелавам ти приятелски взаимоотношения с нея и безпроблемно излизане от тийн-възрастта!

# 239 26 апр. 2007, 13:03 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Моята дъщеря си споделя всичко с мене,за любовни терзания,за това как някой или някоя я нагрубила,как е минал денят и,кого харесва,как да му го покаже,как да разбере че някое момче се стреми единствено към секса с нея,как да се предпази ако и да се случи,защо е още рано за полов живот,какво е спин....!Не съм забравила своите ученически години и понеже си разговаряме като приятелки тя ми има доверие,както и аз оправдавам нейното!Разказвам и за мои преживявания на нейната възраст и мога да кажа ,че имаме много здрава емоционална връзка с нея,осиновената,от колкото да кажем с батковците и дето са вече студенти и са родени от мене....правя тези уточнения защото в този форум разискваме проблемите на осиновените ни деца,та при мене няма мое-и немое,тя го знае и е много спокойна,знае,че една жена,която явно е имала някакви проблеми я е изоставила,знае,че не одобрявам такива постъпки от МАЙКИ,но пък ако не е била изоставена как е щяла да стане моето момиче Hug

Помага ми когато обикаляме из домовете за сираци,идва с мене,играе си с децата там,дава от дрехите си за свои набори,лиши се сега от две летни блузки подарени и за рожденният и ден,аз поисках едната,но тя каза да взема и двете bouquet

е как да не я обичам още по-вече....макар,че в майчиното сърце обичта винаги е най-голямата и от това по-вече и по-голямо няма
Xpucu DD в повечето случаи от майката си по-вярна приятелка едва ли ще намериш

Препоръчани теми

Приемно дете в Германия

Регистър за осиновени и биологични родители

40
Осиновители

Шеста тема на чакащите

5 041
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

Причина:

Причина: