Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Здравейте,
аз не съм осиновена.
майка ми се самоуби,когато бях на 16 -скочи през прозореца.Е,кой знае дали точно е осъзнавала какво прави,защото беше се алкохолизирала, а и ползваше лекарства.Тогава за такива работи,като зависимост от лекарства никой не говореше.Според мен баба и дядо просто не са искали да видят проблема.
как се чуствах ли?целта ми беше да оцелея.и...успях.
Когато си родих децата,почнах повече да се замислям по тия въпроси.Още повече ме хваща яд,че мъжът ми е вечно защитаван от техните,а мен няма кой(баща ми е далеч,мъж,много не ги разбира тия неща).Аз живея,като че не съм имала майка.за 17 години един некролог не съм окачила на вратата.Когато някой споменава за нея,това е моя мил, който упреква,че на нищо не ме била научила,даже,че съм ненормална като нея.
а неговите са едни родители....
Та защо ви пиша -освен за да споделя в този късен час- наскоро разбрах за себе си защо се е случило това.Е,може би просто съчинявам приказка, но вярвам в това.
Мисля,че майка ми го е избрала, някъде в душата си, може би още преди да се епоявила на тоя свят.За да предпази мене.защото аз не близвам алкохол,много повече контролирам емоциите си, умея да отделям важното от плявата.Самостоятелна съм. Каква щях да съм сега, ако това не се беше случило? Със сигурност по-различна.Виждам вуйчо как възпитава братовчедките ми- вече големи жени, и виждам как повтаря грешки на баба и на дядо.
Може би наистина понякога е нужно нещо лошо,стресиращо, за да се прекъсне........какво ли?
И може би от това излиза нещо хубаво.
И може би това,което става,ние сме го приели мнооого отдавна,още преди да се родим.
казват,че някои се раждали инвалиди,за да изкупят по-бързо грехове от предишни животи(нещо като ускорен курс).
И,без да познавам Мери Попинс, си мисля, че ако  нейната БМ беше млада,безпомощна, добра, Мери много по-трудно щеше да приема факта,че са я осиновили толкова лоши хора.
Мисля,че наистина е вярно това,че всяко нещо в живота ти е необходимо.За да станеш този, който трябва да си.
Дори и оставянето в детски дом. 

За пореден път се убеждавам,че във форума чужди и различни мнения не се приемат.Върнах се в мненията в началото на форума и прочетох как нападахте една жена която беше осиновила две деца едновремено,за това че си е позволила да ги шляпне по дупетата.По същият начин нападнахте корнишонко по същият начин се нападате и сега.Постояно говорите за БМ, отговорете ми къде е БМ когато не спите нощем затова,че детето ви е  болно къде е когато преживее първато любовно разочерование.Не издигайте на пиадестал БМ,според мен родител е този който гледа детето а не който го ражда.И престанете са се оплаквате колко лошо ви е било детството и моето не е било розово.Майка ми се разведе когато бях на 6 год.а баща ми беше алкохолик.Щастието е вътрешно състояние и не можеш да го постигнеш ако не се приемеш такъв какъвто си и не простиш на тези който са те наранили.Трябва също да позволиш на останалите да бъдат това което са ,ние също не сме идеални.И хайде да не се обиждаме на образование ,защото съм срещала вишисти големи простаци.