Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Искаш тактично да ми кажеш каква съм неблагодарница и към двете ли ?

Когато е ставало дума за бм в разговор със сина ми никога не съм казвала, че тя го е обичала, или такива неща от сорта какво е изпитвала и как се е чувствала. Винаги в такива разговори съм била пряма, и съм казвала това което и мисля и знам, а то е, че може би е имала причини да го стави, но защо не знам. И мое правило е още от малък, когато се заговореше естествено по негово питане на тази тема никога не съм споменавала думата майка или нещо лошо по неин адрес. Нямам теми табу с моя син. Разговаряме напълно като равни и винаги съм била откровена с него за всичко.

Мила Miraetta, както казах и преди малко, съзнавам, че си имала тежък живот, сред тежки хора. Но Моля те, не поставяй всички осиновители под общ знаменател.В интерс на добрия тон, както и на малките осиновени, включващи се тук, избягвай тези ... "люти чушлета" .
Аз, както и болшинството от четящите и пишещи тук Родители, не търсим благодарности и почести и ......, а искаме да сме полезни и нужни на децата си, както казах техните най-добри приятели.
 Благодаря за разбирането.

На никой нищо неискам да кажа,наложа,укоря и т.н.
Това е моето мнение.
Какви чувства и мисли възникват в душата ви, вие си знаете.
Различни сме и затова е интересен света около нас.
Бъдете здрави.
 

Чувствам се засегната от упрека, че поставям всички осиновители под общ знаменател и писанията ми са в разрез с добрия тон.


Моля, отговорете ми,

така ли им се струва и на другите тук

или

 това е мнение само на авторката на този постинг !

Ще  ви бъда признателна за отговорите, каквото и да е тяхното съдържание.

Мираета, съвсем с добро чувство казвам, че от твоите думи струи огромно огорчение и може би несъзнателно го правиш, не знам, но се усеща генерализиране в изводите. Аз малко се плаша като те чета понякога. Но ти ми помагаш да разбера какви грешки бих могла да допусна, така че за мен постовете ти са ценни.

Момичета...не забравяите колко е сложно виртуалното общуване.
Недейте...всички ги боли от нещо и се случва понякога, някой в емоцията да настъпи нечий "мазол" без да иска!

Мираетта, не знам на колко години си, ама ми иде да те гушна и полюлям...разбираш ли? Без никакви задни умисли и прочит между редовете.
Аз и на Ирина купих биберон, защото много го искаше...напоследък често си играе на "бебе", в началото малко ме учуди, но се убеждавам, че хората, които не са си изживяли ранното детство по детски, имат нужда да се върнат назад във времето, та дори и на игра...Та даваш ли да те гушна? 

Всички сте добрички, просто понякога се горещите малко повече 

 Marietta, благодаря ти за подкрепата!

А на мен много ми харесва страстта, с която говорите за проблемите си!!!

Разбира се, че не мисля, че слагаш всички осиновители под общ знаменател Мираета.

Че ако толкова беше обидена на своите родители щеше ли да се грижиш за тях?

Ми ако мислеше за нас същото (останалите осиновители) щеше ли да се грижиш за нас?

Страст... Когато има страст няма нищо невъзможно 

Според мен никого не си обидила, наранената ти душа казва това, което е вътре в нея. Никого не си наранила с думите си. Всяка майка греши и се учи да бъде майка цял живот. Лоши майки има и ще ги има винаги и без значение осиновителки ли са или не. Всеки има болка и стаена тъга. Хайде да не се обиждаме и да не четем между редовете. 

Точно си давах нова идея за какво да се притеснявам и това ме успокои - Милен от скоро иска да лази като бебе, да стои с пръстче почти лапнато в устата като наказано хлапе и внезапно изяви желание да го люлям на ръце преди лягане

Днес,след поредните безумия на майка ми,първо се афектирах, разплаках от безсилие и от това, че на моменти не издържам вече, питам се ще има ли край това, но ми е ясно, че докато имаме земни дни,край няма да има.Много разсъждавах върху поведението и, защото макар да съм жена на 37 години, майка, макар да се грижа за собствено семейство, за нея също, тя продължава да проявява явно незачитане към мен, все едно съм малко дете.Смята мнението си за меродавно и единствено, дори за неща, касаещи лично мен, абсолютно лични тази жена се меси без изобщо да приема не за не и спирачка.Пример ще дам, защото така не можете да ме разберете-проблемите ми например с ДСК, тя мисли да отиде при някой началник,по думите и и да поиска сметка, след което да разреши проблема.По същият начин иска да отиде при Главния прокурор, на когото също да държи сметка за кариерата ми и да настоява за по-бърза промяна в работата ми.Е, какво ще кажете? Не зачита това, че първо няма никаква работа с мои лични проблеми, абсурдно е, смешно е, също свръх нагло, нямам думи просто, но независимо че стигаме до скандал, казвам и всички тези неща, обяснявам нормално,заплашвам накрая и тяси знае нейното.Естествено е, че няма да допусна този резил, но всичко това ме побърква, ходи и се излага да досажда на разни приятели на баща ми, урежда ми срещи с тях, а мен ме няма за нищо, все едно съм безгласна буква, безпомощно бебе.
Приключихме разправиите с резонното разяснение каква глупачка съм, не умея да въздействам на хората, да ги пирнуждавам да направят това, което искам, да са ми длъжници, страшни тъпотии и в завършек неблагодарница, не иска да чува за мен.................
По този повод съм мислила много и стигнах до извода, че някои жени много трудно узряват за майки, егоизма им е в повече, може би и други фактори, но имат крещящата нужда от 9 месечна бременност, през която да осъзнаят какво е майчинството и да бъдат подготвени за него, после да минат през болката на раждането, за да се оформи напълно съзнанието и психиката им, че са станали майки.Та този род жени, когато са лишени от възможността да изживеят това и да бъдат подготвени за важната мисия, която им предстои, лишени от тази трансформация, която неминуемо прави егоизма им на пух и прах, те никога не съумяват да бъдат всеотдайни, любящи безрезервно, силно, всепоглъщащо и т.н. като всички останали МАЙКИ.Та в този род на мисли, като завършек на фермана ми, може би моята майка е точно този род жени, не съумяла да се трансформира и да проумее какво точно е това и че лишението в името на детето е нещо нормално, а не ограбване и злобна, умишлена вандалщина от негова страна.
Надявам се да разберете мисловната линия, оплетена в обърканият ми пост.Прекалено емоционална съм в момента и не мога да наместя думите към тези емоции.

Мила meripopins, сигурно няма да ми повярваш, но описаната от теб жена не се различава особено като поведение от няколко биологични майки на деца, които познавам. Не знам дали е по-вероятно майка ти да те третира така, защото не си родена от нея или, защото просто е носител на властен и деспотичен характер...
Не се старая да те успокоя, така или иначе биологични майки или не, подобни индивиди присъстват в живота ни и единственият път е да се намери правилното решение да се сложат на място.

Повярвай ми, знам какво е, когато всяко едно споделяне води до крайни оценки на качествата и способностите ни.

Виждам всеки ден любимата си приятелка, която за жалост е безкрайно добър човек, да страда и да си нанася непоправими белези, заради егоцентризма на собствената си майка.
Самата аз си борих дълги години с мощния характер на майка ми. Е, коства ми доста неща, но в крайна сметка постигнах негласното споразумение, че има една граница, която не бива да се прекрачва - и от двете ни.

Учудва ме все повече, когато често срещам фразата "Те се държат с ЕдиКойСи като с осиновен."...
Приятелят ми, ми призна преди няколко дни, че в пубертета е попитал директно родителите си дали е осиновен...защото се чувствал някак третитан неоправдано зле...

Дали тази реплика и идея идва от някакви дълбоко залегнали убеждения, че осиновеното дете не може да се обича, както собственото...честно казано ме хваща яд, че някой може да допусне подобна мисъл.

Защо за момент не се опиташ да пречупиш проблема през друг ъгъл. Приеми, че трябва да се конфронтираш с човека срещу теб, не с майката - каквато и да е тя.
Следващият път се опитай, колкото и да ти е трудно да запазиш самообладание и да й покажеш, че си голям човек и решенията за теб и семейството си, взимаш ТИ.

Ние не делим осиновено или не дете, но аз  съм била свидетел на това, как едно дете се дели от другите защото  е осиновено. По- точно моето дете, и в детската гарадина, и в училище. Макар, че всички са палави моето е осиновено и то е най- палаво и на него се правят забележки, а другите се галят по главичките. Така че все още можете да видите и чуете това определение и разделение.

И аз си мисля същото, защото моят баща например цял живот се е държал и продължава да се държи към мен по подобен на описаия от Мери начин. Вече свикнах и отдавна не му обръщам внимание, всъщност като се замисля той се държи така и с останалите хора край него и от тук си вадя изводите, че той не го прави с цел да ме обиди или нарани, а просто такъв му е характера. Но ние живеем отделно, т.е почти не сме живяли заедно защото с майка ми са разделени от както съм била на 9месеца, но съм прекарвала по месец при него като по малка и само аз си знам какъв кошмар беше. Затова разбирам колко ти е трудно и тежко, особено ако се налага да живеете заедно.