Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Донче,

забравих да кажа -

Бъди здрава и толкова щастлива, че да продължаваш да си мислиш, че това, което за нас с Мерипопинс никога няма да свърши, е само измислено и не е реалност.

А си чула малка част от случилото се.

Е,

ако твоето мнение е мнението на болшинството -

май по-добре да си тръгна от тук.

 Донна 2 май трябва да се засрами е да спре да пише тук, защото не и е тук мястото да се рови и човърка в раните на хората .

Здравейте!
Аз не съм осиновена, нито имам осиновено детенце, аз съм просто съпруга на прекрасен човек, който е осиновен. При повечето осиновени деца въпросът "защо са ме изоставили", както и други подобни въпроси, са задавани в ранна детска възраст или в пубертета. При съпругът ми тези въпроси започнаха от скоро - може би преди умишлено е избягвал да мисли за това или не е имал на кого да сподели, не зная. Когато започне да разсъждава на глас или ме попита нещо - не зная какво да му отговоря! Виждам, че се тормози, не намира отговорите, които са му нужни, лута се между миналото и настоящето. Умишлено го оставям да говори, да излее всичко, което му се е събрало. Обикновено тирадата започва със "защо са ме изоставили" и завършва с "Аз съм лош, много лош".

Веднъж му казах, че биологичната му майка е искала най-доброто за него, може би е знаела, че няма да може да му го осигури, че това и е коствало много. После изгледахме "Бъди благословенна". Видя и другата страна на монетата. Казвала съм му, че трябва да е благодарен на родителите си, макар да не са допринесли за неговото личностно развитие, те са му дали покрив над главата, добро образование и някакъв старт в живота. А и без тях нямаше да има такива прекрасни баба и дядо, които да му предадат мъдростта си и онези ценности, които са го направили достоен човек. Дано намери разумен отговор за себе си, защото аз не зная какво да му кажа, как да реагирам.
Имам чувството, че събираните с години емоции са били умело подтискани и сега нещо ги е отприщило. Зная, че сме щастливи заедно, не му липсва обич и внимание, само с мен разговаря за чувства и емоции. Мисля, че понякога такова събитие трябва да се изстрада и приеме, за да може индивидът да продължи напред.
На този етап той се държи с мен като с порцеланова кукла - изпитва ужасен страх, че може да ме загуби, без да има повод за това. Често ми казва, че си има само мен, че не може да живее без мен, изпитва остра нужда да го докосвам и гушкам. Тази нужда е някакси по-различна от нуждата на обичащ човек - тя е отчаяна нужда, сякаш го прегръщам за последно. Вечер става неспокоен, когато не усеща допира ми.
Не ме разбирайте погрешно - животът с него е чудесен, той е чувствителен и любящ съпруг, много мъдър за годините си, разбира ме и ме уважава. Но тези лутания определено го нараняват и нарушават душевният му мир. Подкрепям го доколкото мога, но нямам всички отговори. А понякога безсилието ми е толкова болезнено.

Все пак вашите постинги внасят светлина по много въпроси, за което искренно ви благодаря! Чудесни сте!  Тихичко се моля и аз някой ден да стана такава майка като вас - любяща, разбираща и жертвоготовна! А съпругът ми да успее да преодолее раната, както са го направили marypopins, Кристъл и много други.

     

много се ядосах защото тази госпожа Донна няма никаква връзка с осиновени или осиновители тя е човек който се занимава с правни съвети и просто не знам защо с бърка в чувствата на хората да си гледа правните въпроси и да дава съвети в някой друг форум ей много умници се навъдиха напоследък 

Мъдрият се учи да може,умният-да знае.Само на глупака всичко му е ясно.

Нямам какво повече да добавя!

donna2  ... спри се де....

Dona,

Моля те, не обиждай майките тука, не им е леко на жените, те сега тръгват по пътя да са майки и да имат големи сърца за дечицата си.


Дай Боже да срещнеш личното си щастие ....


А за това, че не ми вярваш - дай Боже повече хора да са далеч от моята реалност. Истината е по-тежка от това, което съм изписала, не всичко става за писане пред хора.

Едва събрах смелост да пиша, плача докато пиша и не си проверявам граматиката..., а ти.............ако имаш болка, взри се в себе си, явно нещо по темата те мъчи.......

Dona, явно болката  ти е голяма

много силно крещиш (изразява се в биене по гърдите колко не плачеш по форумите и в присмех към плачешите)


Мен дори не ме споменаваш по име, явно съм най-големия ти кошмар. Искрено се надявам да получиш утеха и да срещнеш щастие.

Осъзнатото признаване на любовта към осиновителакта (както и да си живял и да живееш) е нещо безкрайно различно от твоите маршови заклинания.

Дано намериш и да си позволиш да си щастлова

Момичета, моля спазвайте добрия тон!
Ако имате да си казвате нещо извън тематиката на форума, моля използвайте лични съобщения!

Аз предлагам модераторите да поразчистят малко темата.

Поразчистих малко мнения, други редактирах, защото съдържаха цитати към обидните мнения на потребители.
Още веднъж ще помоля за повече търпимост за различното мнение на всеки потребител и ще припомня правилата за писане във форумаЛичните съобщения са лични и не могат да бъда поствани във форума с цел да се злепостави или обиди някой потебител

Боже господи, направо съм изумена от това, което виждам.Явно тази жена определено има сериозни психични отклонения.Най-добре ще е да яоставиме да излива жлъчта си,извираща от пристъпите и, все по някоевреме ще се омаломощи и ще утихне в някой ъгъл, точеща лиги по брадата си.Тогава като и дадат хапчетата, които явно е забравила да пие тези дни, ще забрави дори форума, та какво остава за темата.Спокойно момичета, нека не подхранваме лудостите и пристъпите и, че сигурно не им е лесно на близките и, ние сме зад екрана, ама те са в пряк контакт.
Явно много съм я заинтригувала и не ми е ясно на какво ми завидя, но е пейктвала доста от споделеното с вас.Нямам какво да се оправдавам, не дължа обяснение на въпросната Дона, просто ще вметна кратко разяснение относно нападките на вас, жените с които съм споделила и пред които съм се открила.Това е историята ми, не ми е приятно неуравновесени личности да я пействат по форумите и да злоупотребяват с нея.Винаги съм казвала, винаги, че съм благодарна на родителите си за това, че ме отгледаха и ми дадоха шанс да постигна всичко в живота, което имам, поради което съм загърбила лошото и не се обръщам назад.В началото дори не съм споменавала за лошите моменти, които съм имала, тъй като за мен е неудобна тема, която не съм разкривала никому, но в последствие се открих отчасти и то от една страна защото се отпунах, повярвах ипоопознах момичетата тук, второ защото намерих сродни души, чиито родители са ги гледали, водени от същото криво разбрано чувство за авторитарност, родителски задължения, права и съответната дължима благодарност.Това, че темата е болна за мен и не я разнасям и не парадилам с това наляво и надясно не ме прави лъжкиня.Напротив, стоя зад всичко написано от мен и не виждам противоречие никъде в постовете си.Напротив и пак ще повторя, това че съм имала много лоши моменти в детството си съм простила и загърбила заради благодарността от шанса, който ми е даден.Така е и до момента, макар да продължавам да търпя неприемливите разбирания за задължения от страна на майка ми към мен.
Дона да отива да си пие лекарствата, защото това, което е писала тук по повод Корни и останалите момичета е направо скандално и не може да е плод на здравия разум.