Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Напомня ми на куплет от една моя любима песен:
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Leleeee ,

къде прочете , че само това са вариантите...., друг няма ли бе.....

Това за девойчето за мамите го казвам, не за товето детенце.


 

 А песента и на мен ми е любима.

Сипи си едно хубаво кафенце от мен и знай, че душата ти ще намери най-доброто решение.

Това да му казваш, че не е имало вразка с бм... е като да унищожаваш колиба с атомна бомба...

Жертвите и поразиите ще са несравними с това, което ще получиш.

Има доста логика във въприоса ти.

От моя опит: Да, и двата пола изоставени деца  са:
 ужасно
дълбоко
пътвично
непоправимо на 100 %

наранени.

НО

има разлика в демонстрирането и овладяването на емоциите.

Момчетата на определена възраст като че и са по-склонни да опитват опасни неща - рискови спортове, скорости и т.н.. за мен това е връщане към срещата със смъртта, (нещо като втори опит "кой - кого", тъжно състезание), която са изживели при откъсването от мама.

Само да не ме заклеймят за мнението ми, но ако пиша тук, следва да съм искрена и полезна.


А за момичетата рисковия период е когато чакат и имат свои деца, тогава има нещо като ретроспекция, НЕ Е УМИШЛЕНА ИЛИ ОСЪЗНАТА, но я има.


Май няма пол, който лесно да го понася, но то си е смъртоносен удар и не може да се очаква да се понесе като настинка.


Здраве и сили да успеете !

Имате всички шансове за това !

за това което се отнася за момчетата съм напълно съгласна е може да има изключения но може би внякои случаи е еднакво нямам какво да добавя това което си написала е достатъчно и ясно

Много ти е умно и будно детенцето.

Нямам идея за добър отговор.

Инфо за теб: вероятността бм да се е върнала за него клони към нула !!!!!

Голям процент от бм гледат скоро да имат друго дете.

Друг процент изтласкват от съзнанието си детето, болката и всичко останало.

За една друга категория жени нямам данни как се държи след това.


Хич не ти е лесно с този въпрос.


Но ако, не дай Боже, след време някоя се опита да те рекетира емоционално ил и да втълпява на детето  как се била връщала и търсила и молила да си го вземе........не вярвай на думите и.

Знам, че се връщат да видат какво е станало и то след доста години (примерно 10), но да са готови да си вземат детето и да се върнат след месец или година - клони към нула.

Ако има въобще такъв случай, то той е изключение, което потвърждава правилото.

При тях се задвижва механизмът да отричат болката, да упрекват всички останали - осиновителите, лекарите, социалните, та даже и децат си....

Мен бм знаеш ли как ми обясни - защото аз съм била помогнала за един случай, та тя затова ме оставила......

Щеше да е смешно, ако не ми беше мнооого тъжно.


Корни, като ти стане детенцето нобелов лауреат, черпи с по едно малко мамите в клуба, не ни забравяй....

Стискам палци за въпросите !

не знам дали ще стане нобелов лауреат и въобще какво ще стане едно само знам че от въпроси изпитания и щуротии скоро няма да се отърва а ядовете не ги броя вече защото са ежедневие а това за черпенето нали не се бъзикаш с мен не мисля че има тъпички деца особено от тези които са осиновени защото със сигурност в тях има заряд от интелигентонст в това съм сигурна

Бях тръгнала да излизам, но като ти видях писаното и се върнах - не се "бъзикам", както казваш.

Явно е оголено от болката до живо месо детенцето, но определено е много умно и асоциативно мисли и т.н.и т.н....,

то и затова толкова си патиш с него и не ти е никак лесно.

Не мога да кажа дали има тъпички деца от осиновените, но и на снимките са ви прекрасни децата (днес видях снимките за пръв път тук в клуба), но има доста сериозни погледи и се
долавя, че идват от "другата земя", че са имали нелеки и недетски срещи.


Както казал един умен човек на осиновените :" Ужасът вече ви се е случил, не го чакайте,....."

но е много трудно да гоприемеш с душата си и да не го чакаш.


Та , ясно ми е, че детето ти надали лесно се концентрира,

не може да се отпуска,

не може да е спокоен и балансиран винаги...


то аз май никога няма да мога, но

тези деца искат а ви се харесат, да са

успешни във всичко, но разбра се това не става при всички,

а ако става е даже още по-болезнено....


но това за варианта да я е пропуснал, защото вече сте го били взели наистина говори за рядко остър ум и проникновена  мисъл .

korni6onko, прости ми, че се меся и питам, но твоя син комуникира ли  с други осиновени деца? Влиза ли във форуми, като тези? 
Наистина трудно ми е да си представя, че това ангелче, което всеки ден измисля по някой номер и прави някоя нова муцунка и пълни къщата ни с огромно щастие, един ще ни укорява за нещо , което си е наумил или ще се държи лошо, и т.н.
Но , аз не си представям , че нещата ще бъдат розови и хубави цял живот. Точно поради това много държа да дойдем на срещата и да се запозная с колокото може повече от вас, а и децата ни да се познават. 

Hrisi,аз съм една от майките с осиновено дете.Не би ми се искало детето ми да иска помощ във форуми ,а да търси отговори на въпросите си лично от мен.Така, че най-добре ще е да поговорите с мама за това как се чувстваш,какво те притеснява.На въпроса ти"Защо са ме изоставили?"ще получиш различни отговори и най-често той е :сигурно е имала основателна причина/млада,незряла,изоставена,без средства,без разбиране от страна на нейните родители и т.н./и всичко това би могло да е наистина така.Какво обаче се е случило ще можеш да разбереш единствено от биологичната си майка.А кога би могла да я видиш???Незная.Мисля,че по законови разпоредби могат да ти кажат при навършване на 18 години,но ако твоите осиновители знаят нещо или искат да ти кажат - могат да го направят и по-рано.Не те съветвам, обаче да изискваш това  точно в този момент.Първо,защото си във възраст ,в която имаш, все още, нужда от своите родители и второ, не можеш да знаеш как ще реагира тази жена в този момент/може й да те отхвърли /-тогава миличка ще страдаш още повече. Изчакай още 4 години и тогава ще имаш възможността сама да потърсиш своите корени и да разбереш истината.Зная ,че твоите осиновители също страдат в този момент-затова иди при тях и се опитай да ги заговориш.Ще ви бъде трудно в началото,но после всичко ще си дойде на мястото.И бъди търпелива-на никой не му е лесно-нито на теб,нито на твоите осиновители,навярно нито и  на БМ.
И не бързай-в бързането си можеш да нараниш и себе си и всички останали. Ако мога и в бъдеще да ти помагам - на драго сърце
P.S. И още нещо,мило дете! Знам ,че те боли,МНОГО БОЛИ /знам го лично от моето дете/, но прочети темите в подфорума и ще разбереш с какво очакване и нетърпение бъдещите майки-осиновителки чакат своите дечица и с каква безрезервна обич и любов отглеждаме нашите деца. Навярно същото са изпитвали и изпитват и твоите родители.Обичай ги -те заслужават това!

Мила тъжна Хриси,
пише ти една жена, с твоята съдба.Аз също съм осиновена, знаех го от много малка, но от "услужливи хора".От майка ми го научих чак на 36 годшна възраст, преди година.Историята ми я има някъде назад, писанапреди година, ако искаш я намери и прочети.
Първо бих искала да те попитам защо си тъжна? Не бива, трябва да си щастлива, че добри и всеотдайни хора са те взели, отгледали и те обичат, доколкото разбирам от поста ти.А защо са те изоставили, може и никога да не разбереш, съветвам те да не възлагаш много на сантименти и мила и сълзлива история, като млада майка, изоставена, нямаща избор, още ученичка и др. такива, на които явно всеки е склонен да се оповава.Аз също цял живот съм мислила в тази насока, а се оказа, че БМ не само не е била млада и неопитна ученичка, напротив, имала е вече две деца и най-вероятно аз съм била ключът и към втори брак с известен и богат мъж, но се е провалила операцията и съм станала ненужно бреме.Навярно можеш да си представиш какво е било разочарованието ми, когато от желана, но по неволя изоставена от невръстната си майка, се оказах с коренно различна предистория.Знам, че за всеки от нас, осиновените е интересно и важно да научиме историята си, но вече знам, че сме извадили късмет, били сме избрани и сме получили шанс за ново начало и живот, което трябва само да ни радва, а не да гониме духовете на миналото, които по-вероятно е да ни наранят, отколкото да отговорят на въпросите ни.Ето, сега знам къде е БМ, но не съм направила опит дори да я видя и надали ще го направя.Единственото, което ме човърка е че имам четири братя и сестри, родила е още две деца след мен от втория си брак.
Другото, което мисля е важно го е казала прекрасно iva_d66, а именно да говориш с родителите си, да не криеш мислите и чувствата, които напират у теб от тях.Бъди сигурна, че те се раздират от притеснения за теб, за това какво мислиш и чувстваш, дали продължаваш да ги обичаш, дали няма да ги изоставиш............терзанията им са ужасни, повярвай.Колкото за теб е болезнено, за тях едвойно по-болезнено и сковаващо от страх чувство.Ако държиш да търсиш БМ и истината около появата ти на бял свят, направи го с тях, помоли ги за помощ, обясни им колко важно е за теб, че не значи че не ги обичаш, кажи им какво те мъчи и човърка, те са тези, които могат да те разберат и най-вече подкрепят.Това е моят съвет, не допускай помежду ви да се появи пропаст и да разруши това, което сте имали и което са ти дали тези хора.Те са твоите родители, повярвай, аз самата съм майка на две деца и мога смело да заявя, че родител е този, който те отгледа, който не спи по цели нощи, за да служа дъхът ти, когато си болна, който е билвинаги до теб, трил е сълзите ти, споделял е щастието ти...............това е родителя, до теб плътно през съзряването и развитието ти, а не тази, която те е оставила преди години...........колко лесно да "страдаш" отстрани с нов живот, семейство и т.н., майната му на този фалш "цял живот съм страдала и мислила за теб"-дрън-дрън....
Не зная какво друго да ти пиша,ако нещо искаш да разбереш-питай, винаги съмнасреща.
Целувам те сърдечно и те моля да бъдеш веселата и позитивна Хриси, защото имаш всички основания за това, ти си едно ожидано и бленувано дете, далечпо-силно желано от рожденните.Бъди щастлива от това, тъгата остави на истински нещастните.
Очаквам въпросите ти.

Ако не си напълно убедена, че си готова -  не говори с осиновителите.


Дай си малко време.

Анализирай нещата.

Не знам какво семейство са.

В моето не смеех да питам нищо, беше ми втълпено, че да питам, значи да доказвам, че съм извратена и неблагодарна и пр.

Ако се случепе филм с такава тематика бях дресирана да скачам и да изклщчвам ТВ-то с бурни декларации, че няма никакво значение кой те е родил и че съм до гроб благодарна на тях.

Като дете сънувах страшни сънища - био-майка си като същество с тяло на жена и долна част като на змия, като русалка, но доланта част не рибешка, а змийска.

не смеех да разкажа на осиновителите за тези сънища, но един ден страхът надделя и разказах (бях 5-6 год.).

После с години наред трябваше да им се извинявам, чв така съм ги наранила като съм им казала това.

 
И през им не им мина, че аз съм жертвата и следва да получа помощ.............


Дойде ни на гости чужденка, която бе изследвала родовото си дърво и бе писала книга и след като другите гости я хвалиха и тя каза, че не е направила кой знае какво и  осиновени успяват да си издирят произхода, а какво остава за нея , на мен ми бяха много обидени,, че пред нея не съм и се сопнала (аз бях на 13, тя писателка на 45) и после от мен се искаше при всяко споменаване на тази жена да декларирам, че тя била развратна и поропаднала жена.

Та, радвай се, че твовите да са по-близо до психическто здраве, но и от камък да са въпросите ти няма да ги оставят безучастни и .

Имаш ли скоро изпити или други такива решителни периоди ?

Ако имаш - не започвай сега , а избери по-тихо време.

Каквото и да питаш, подчертай, че държиш на тях и ги обичаш.

Съветът ми е - чети, мисли и ако имаш въпроси - питай.

Първом поработи със себе си, после обективирай нещата.

Био-родителите са нещо. от което е нереално да очакваш топъл прием, така че не заочвай в много посоки едновременно.

Ако се случепе филм с такава тематика бях дресирана да скачам и да изклщчвам ТВ-то с бурни декларации, че няма никакво значение кой те е родил и че съм до гроб благодарна на тях.

Това изречение на Miraetta е на 100% изразяващо битието и житието в домът ми.Абсолютно същото се случваше,с разликата, че филма се гледаше до край, като през цялото време трябваше да плача и да заливам с възхищение осиновителите от филма, след което идваше ред на дългото рецитиране че важен е този, който те е отгледал, но за жалост осиновените деца са неблагодарни, гена им е лош, затова са изоставени от собствените си родители и не ценят доброто на осиновителите, на които трябва да са верни и благодарни до гроб и т.н. беше нещо ужасно, унизително, но за да епо-кратка драмата и да не прерасне в як пердах върху безчувствената ми персона, то циврех и изливах желаната тирада и получавах едно "браво" и "марш в леглото".Ех, как да не изпитвам носталгия по отминалото детство?
Не зная как е при теб положението Хриси, но ако е такова, по-добре не обелвай и дума, че лошо ти се пише.Ако обаче хората са свестни и имат правилно възприятие за любовта, всеотдайността и т.н. говори с тях, те сигурно също страдат и са притеснени да не те изгубят.
Разкажи нещо повече и питай каквото искаш да знаеш.