Въпросът "Защо са ме изоставили?"

  • 15 971
  • 241
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 364
За пореден път ти благодаря Теа!
Не се съмнявам, че ще се справи с времето, нали сме двама - всичко е възможно! А и сме семейство - той и аз - едно ново начало. Той знае, че винаги може да разчита на любовта и безрезервната ми подкрепата така, както аз разчитах на неговата в трудни моменти. Никой не е казал, че ще бъде лесно, но продължаваме напред. Вярвам, че ще съумеем да изградим здраво семейство! Тихичко си пожелавам едно сладко бебе, което да допълни щастието ни! Praynig

Прегръдки на всички чудесни хора, пишещи тук!  Hug Hug Hug

# 106
  • Мнения: 273
Страх ме е от този въпрос. Той се задава за да получи конкретен отговор, и в същност страх ме е от отговора. Знам, че едно и също нещо може да се каже по сто различни начина и всяко от тях оставя трайни следи. Как да открия най-правилния за моята дъщеря, за нейната възраст, за нейната психика .... ?! Как да съм сигурна, че няма да допусна грешка?!

# 107
  • София
  • Мнения: 1 444
Ani_Mр не бива да се терзаеш и да го мислиш толкова отсега.Дори да си подготвена с отговора и да го преговориш милион пъти, както винати става, въпросът ще дойде толкова неочаквано и толкова ненадейно, че няма да успееш да вкараш в действие заученият отговор.Ипо-добре, защото както спонтанно е дошъл въпросът, така спонтанен ще е и отговорът ти, без фалш и нагласа, което е най-доброто.Затова спокойно, освен това изобщо може да не попита това, какво значение има защо, това може да го обясни само тази, която го е направила.Не мисля, че детето на което си се отдала, отгледала и обичаш ще те притесни с този въпрос, на който все пак отговора не би могла да знаеш.А щом изградите топла и здрава връзка, този въпрос няма да е в първа позиция, тя ще е заета от най-същественото- това че сте се намерили
Малко объркано се изразих,но предполагам разбираш това, което искам да кажа.

# 108
  • Мнения: 3 715
Аз колкото повече чета и мисля по въпроса, толкова повече си мисля, че единствения отговор, който бих могла да дам е: "Не знам, но мога да ти помогна да разбереш, когато порастнеш". Не искам да измислям други отговори, за да не създавам фалшиви представи.

# 109
  • Мнения: 1 249
За пореден път се убеждавам,че във форума чужди и различни мнения не се приемат.Върнах се в мненията в началото на форума и прочетох как Нападахте една жена която беше осиновила две деца едновремено,за това че си е позволила да ги шляпне по дупетата.По същият начин нападнахте корнишонко по същият начин се нападате и сега.Постояно говорите за БМ, отговорете ми къде е БМ когато не спите нощем затова,че детето ви е  болно къде е когато преживее първато любовно разочерование.Не издигайте на пиадестал БМ,според мен родител е този който гледа детето а не който го ражда.И престанете са се оплаквате колко лошо ви е било детството и моето не е било розово.Майка ми се разведе когато бях на 6 год.а баща ми беше алкохолик.Щастието е вътрешно състояние и не можеш да го постигнеш ако не се приемеш такъв какъвто си и не простиш на тези който са те наранили.Трябва също да позволиш на останалите да бъдат това което са ,ние също не сме идеални.И хайде да не се обиждаме на образование ,защото съм срещала вишисти големи простаци.

Неизвестна,

приличаш ми на човек, който пред залата на конференция на математици раздава листовки с таблицата за умножение и ревностно и възмутено вика:"

Ще видите вие, че  е вярна ...."


Мила,

никой не се съмнява, че е така, но мамите тук са на мнооого по-следващ урок.



Ще бъда пунктуална:

Казваш: "За пореден път се убеждавам,че във форума чужди и различни мнения не се приемат." - не е вярно. Ако ти имаше мнение, зад което да застанеш, може би нямаше да си нерегистрирана.

Ако те боли, тежко ти е имаш нуждата всеки момент да получаваш одобрение и поощрение за това, че си осиновила дете, разбирам те, не ти е леко.

Не ти ли е хрумвало, обаче, че следва ли да признаеш и правото на децата да получават подкрепа и одобрение за това, което са.

За разлика от теб, те са деца и са доста по-слабата страна, каквото и да си мислиш.

Много ли е еретично да се се признае, че и осиновителите получават не-по-малко от това, което дават

- получават смисъл на живота (поне по бг народопсихология),

 социалният им статус се повишава,

 връзката помежду им не се подлага на съмнение дали да съществува така, както може би се е подлагала на моменти

 и много други, които всеки знае за себе си .


Казваш: "Върнах се в мненията в началото на форума и прочетох как нападахте една жена която беше осиновила две деца едновремено,за това че си е позволила да ги шляпне по дупетата.По същият начин нападнахте корнишонко по същият начин се нападате и сега."
 -
Мамите, отговарящи на мамата за темата с мръсните дъвки от земята, са на светлинни години от това, да я порицават.

Те интуитивно се дразнят от това, което и мен ме подразни, и коеот аз се оптвам сега да опиша: мамата с двете деца може би (по мое мнение и извинете ако греша)
страда от болката си и  това и пречи да се изправи, да изпъчи гордо гърди, да се зарадва на себе си  и да си повярва, че тя е мамата, от нея зависи как ще са нещата и  да изгони Чудовището, което и нашепва: ""ти си ги взела тези деца с неизвестен и съмнителен произход и гени, следва да ги пазиш да не тръгнат по лош път, кум което са явно предразположени, отговорността ти е голяма, тежко е, но ще издържиш и ще ги предпазваш от зарази и т.н., те са нещо недотам успешно, но аз ако се боря, ще ги подобря в значителна степен и т.н.

( Изживявам го, но ми е трудно да го формулирам)

Ако изгоните чудовището, поздравите себе си всеки момент колко успешна и добра мама сте, при поредната свинщина на децата с ядене от земята и пр. (варианти хиляди), 
се оживявате, грабвате някой цветен молив и рисувате пет- шест вида гадинки,

обяснявате, че са навсякъде, едни са с дълги крачета , други кръгли и пухкави, трети,,,

това с микробите

те са по земята и по ръцете ти,,
хапват от теб, но за жалост и акат и така...
заболява те коремчето от техните  подвизи, става ти кожичката раздразнена, а мама те обича и не иска да ти е зле...,
давате да оцветят животинките и и т.н.

Те са деца, веднъж като ги изненадате, че не ги карате да гледат стресираната ви физиономия, а ги каните в един интересен свят, ще започнат да искат и за друго такива обяснения и пр.

Примерът ми може да не е добър, но само той ми хрумна, а и бързам многог.

важното е да сте от едната страна на линията с децата, а от другата да са микробите ,
а не вие да сте стресирана и безкрайно отоворна, а от другата - децата ви.


Казвате:" остояно говорите за БМ, отговорете ми къде е БМ когато не спите нощем затова,че детето ви е  болно къде е когато преживее първато любовно разочерование.Не издигайте на пиадестал БМ,според мен родител е този който гледа детето а не който го ражда."
Ако мислите, че я иzдигаме на пиадестал малко сте ни чели или е било повърхностно

Ако ще ни профанизирате като неблагодарници и неграмотници ()мен и мерипопибс предимно) - имате право да пишете и мислите каквото искате.
мамите тук ми дават сили да продължавам пиша, а и аз да се развивам и да ставам по-добра мама.

Бм има огромна роля, но за съжаление - само пагубна.

Тя е жената,
която е изхвърлила детето от скоростно движещия се влак в нощта, в движение и

 се е съгласила със съдбата:

детето да попадне в нощта на всичко възможно, както се е съгласила и с това:

да не научи какво е станало


да не в състояние да се намеси или помогне.

Аз съм попаднала на психичноболни хора. Embarassed Embarassed Embarassed (Само не почвайте да ми казвате, че се искали медицински за съда......, искат се, но какво пише в тях е друг въпрос, а и на осиновяването се гледа само еднозначно)

Вината да бъде подлагана на това, на което съм подлагана при осиновителите) е на моята бм.

Сега стискам зъби и перфектно се грижа за двама старци и се моля да имам сили да не говоря  с тях за сериозните неща и да не им искам сметка..., трудно е, но затова пиша тук и гадориите ги разправям на лекар, а не на широката публика.

Казвате:"И престанете са се оплаквате колко лошо ви е било детството и моето не е било розово.Майка ми се разведе когато бях на 6 год.а баща ми беше алкохолик.Щастието е вътрешно състояние и не можеш да го постигнеш ако не се приемеш такъв какъвто си и не простиш на тези който са те наранили.Трябва също да позволиш на останалите да бъдат това което са ,ние също не сме идеални.И хайде да не се обиждаме на образование ,защото съм срещала вишисти големи простаци."

Ние сме тук, защото имаме проблем и болка от сходен тип и искаме да сме полезни.


Болшинството от мамите тук искат да са полезни на децата си, подготвят се за тежките въпроси и имат всички шансове да излязат по-зрели, по-гъвкави, по-съпричастни и по-мами и нещата с тях да минат колкото се може по-гладко и безболезнено.

Точно заради безсънните нощи за децата и това,ч е не се правят на мъченици заради тези нощи, тези жени тук се казват "мами".

 А според мен са по-мами заради това, че поради болката си не са ограничени и затворени в собствената си ""правота", открито признават, че получават много от децата си и не тичат с касовите бележки за безсънните нощи след децата си.
Приели са болката, признали са я и не изливат енергия да се обожествяват и да си крият болката, а си пазят енергията за реалния живот и си я дават за семействата и децата.

Корни е в епицентъра на вулкана с тоя пубер (да и е жив и здрав), няма още един със същата съдба, че детето да има подкрепата от дете ()както са други мами тук, които също са много мили), казва си нещата както ги мисли и точно описва самотата и отчуждеността на детето.
Това не я прави лоша майка. Точно обратното - прави я отговорна и смела майка.

Но това обяснява зашо именно към нея се нахвърля Донна и пр., заради казването на нешата дори да звучат особено красиво.

Последно : по мой усет, Неизвестна не е мам а-ос, а е дете, което е вече голямо, страда много и отчаяно се бори, тупа се погърдите и шумно протестира, зашото не иска да остане насаме, да признае, че на нас просто не ни е провървяло, бм са ни изоставили, вина у нас няма, но никога няма напълно да се излекуваме от това, следва да преболедуваме и да се върнем към живота и да го изживееем по най-добрия начин, на който сме способни.

Единствените, които заслужават да им се казва  майки са осиновителките, но ако не сме го прживели лично, заклинанията и декларациите по нищо не помагат на м-ос, а дори им вредят.

Клишето : детето - безплътно и бездушно същество, без дух и обли,к без минало, като чист неизписан лист,  попадана осиновители, които искат само да го направят човек и на които то струва само грижи и безсънни нощи и на които дължи само безропотна и безкрайна благодарност е нелепо и е вредно за истинския живот.

за Мерипопинс:
Дона я обвинява, че лъжела в различните си постингни.

Не съм адвокат на мерипопинс, но е повече от ясно, че тя не лъже. В процеса на търсенето е фокусирана към една цел и обобщава образа на ос-те като добър. Тук намира топлина и подкрепа, вижда ()както и аз с огроман изненада установих), че има осиновители доста различни от нейните, чувства се в близка среда и споделя.

Дона, това не е лъжа.

Ние с мери се осмелихме да си извирвим пътя, ако тебе те боли и не смееш, както не смееш да имаш други неша в живота си, не ни хули и не обиждай майките тука.

Искрено се надявам да си щастлива и да намериш спокойствието си .

Последна редакция: ср, 21 мар 2007, 13:06 от Miraetta

# 110
  • Мнения: 1 249
Аз колкото повече чета и мисля по въпроса, толкова повече си мисля, че единствения отговор, който бих могла да дам е: "Не знам, но мога да ти помогна да разбереш, когато порастнеш". Не искам да измислям други отговори, за да не създавам фалшиви представи.

За мен един искрен отговор, че не знаеш защо е най-добрият.
Аз бих казала :"Не знам защо. И аз много се питах как може човек да си остави такова шастие и такава мила душичка, но тя така е решила."

Според мен трябва да се каже, да му се даде да разбере, че така е решила майката, за да не се породи съмнение, че детето случайно е изгубено или откраднато ипосле дадено в дома.

Няма да сте далеч от истината - бм-те решават и се отказват от децата си, с пистолет никой не ги заплашва,   за толкова години не съм видяла нито един случай на загуба или открадване, но дете не може да го знае, а филмите са пълни с такива неща.


Откъде накъде ще идеализирате бм, че и ще сте отговорни за тяхното поведение в миналото !!??

Но, както и при обяснението, че е осиновено, следва веднага да се подчертае с думи, жестове или както намерите за добре, че след изостяавянето , от момента, в който сте заедно много обичате детето, то е за вас безценна душичка и не е минал и ден, в който да не сте доволна и напълно удовлетворена, че го имате.

# 111
  • Мнения: 583
За пореден път казвам и пиша че тези които не са със сходни проблеми и съдби много моля да не се намесват тук в тази тема защото проблемите  които ние имаме и многото въпроси които ни вълнуват не засягат другите които не осиновени или осиновители аз също не пиша в темите за близнаци или проблемна бременност просто всеки да си знае мястото ние не даваме сънети по колко пъти да кърмят майките

# 112
  • Мнения: 1 249
За пореден път казвам и пиша че тези които не са със сходни проблеми и съдби много моля да не се намесват тук в тази тема защото проблемите  които ние имаме и многото въпроси които ни вълнуват не засягат другите които не осиновени или осиновители аз също не пиша в темите за близнаци или проблемна бременност просто всеки да си знае мястото ние не даваме сънети по колко пъти да кърмят майките

Korni,

те не се сърдят на теб, а на себе си , но е по-лесно да си намериш друг и него да укоряваш, за да си зает и да не пипнеш там, където те боли.

Поздрави и успешен ден

# 113
  • Мнения: 1 249
За пореден път ти благодаря Теа!
Не се съмнявам, че ще се справи с времето, нали сме двама - всичко е възможно! А и сме семейство - той и аз - едно ново начало. Той знае, че винаги може да разчита на любовта и безрезервната ми подкрепата така, както аз разчитах на неговата в трудни моменти. Никой не е казал, че ще бъде лесно, но продължаваме напред. Вярвам, че ще съумеем да изградим здраво семейство! Тихичко си пожелавам едно сладко бебе, което да допълни щастието ни! Praynig

Прегръдки на всички чудесни хора, пишещи тук!  Hug Hug Hug
Господ е милостив и не спирам да се радвам,.че това момче (мъжът ти) е срещнал такова разбиране в твое лице на толкова основополагащи  нещата.

Ти си млада, а правиш разлика между любовта му, привързаността му и оня перманентен ужас да не загубиш най-милото,  без да си направил нищо лошо и липсата на елементарна сигурност.


Моят мъж, на когото казах за себе си още в началото, не дава и да му се кажа каквото и да било по темата и вика, че нямало значение, понеже било отдавна.
Поставих му само едно условие като се женехме - да е мил с родителите ми (осиновителите ми), той го спазва.  Разбира колко ме нараняват, но за него са просто психо и не им се връзва, а аз много страдам.

Благодарна съм му, че не ми държи сметка , че лишавам децата си заради родителите си. Понякога ми е много тежко и плача, но когато не ме вижда.
След като не иска, вече с него не говоря по темата.

Болката може да се намали, а страхът да се постави под контрол, но всички шансове за успех при вас са налице при наличието на такъв партн;ор като теб.

Поздрави и ти се възхищавам

# 114
  • Мнения: 1 843
Досега все избягвах да пиша в тази тема, а преди малко написах почти "Война и мир"...слава Богу, усетих се своевременно. Wink

При мен нещата са малко различни, знаете, хем уж по-добри, хем не точно.
Детската главица е много объркана и затова, почти всеки ден започваме от А,Б,В...

Това, което ми идва наум, обаче от краткият ми опит е, че рядко този въпрос идва в подходящия момент, с празнични фанфари, които обявяват едно ново начало. Обикновено те хваща в крачка, докато си се надупила да връзваш обувки или бършеш сополив нос или, или, или...
И тогава се налага да уловиш момента, защото детето не можеш да го сложиш "на пауза", докато намериш най-правилният отговор.

При нас често и т.нар. въпроси не идват като такива, а просто докато си бъбри улавям в движение фразите в сигнално червено. Тогава спирам всичко, ако ще света да е наопаки с краката и сядам да си поговорим.
Най-трудно в началото ми беше да възприема тази нерационалност, за която спомена Магьосникът от Оз. Сега, когато вече съм наясно, просто се опитвам да се "смаля" и да проговоря на нейният език, и сякаш това са най-успешните ни разговори.

# 115
  • Мнения: 1 249
Досега все избягвах да пиша в тази тема, а преди малко написах почти "Война и мир"...слава Богу, усетих се своевременно. Wink

При мен нещата са малко различни, знаете, хем уж по-добри, хем не точно.
Детската главица е много объркана и затова, почти всеки ден започваме от А,Б,В...

Това, което ми идва наум, обаче от краткият ми опит е, че рядко този въпрос идва в подходящия момент, с празнични фанфари, които обявяват едно ново начало. Обикновено те хваща в крачка, докато си се надупила да връзваш обувки или бършеш сополив нос или, или, или...
И тогава се налага да уловиш момента, защото детето не можеш да го сложиш "на пауза", докато намериш най-правилният отговор.

При нас често и т.нар. въпроси не идват като такива, а просто докато си бъбри улавям в движение фразите в сигнално червено. Тогава спирам всичко, ако ще света да е наопаки с краката и сядам да си поговорим.
Най-трудно в началото ми беше да възприема тази нерационалност, за която спомена Магьосникът от Оз. Сега, когато вече съм наясно, просто се опитвам да се "смаля" и да проговоря на нейният език, и сякаш това са най-успешните ни разговори.


искам си "Война и мир" - аааааааааааааааааааааааа

много си ги искааааам


аз като дете никога не съм ревала или искала нешо, ама тука си казвам, че искааааааам да прочета, може и на лични

# 116
  • Мнения: 273
Скъпа Miraetta, явно живота ти е бил доста сложен. Не си "случила" първият път - на БМ, не ти е провървяло и на осиновители. За това ти пожелавам дано третия шанс - твоето лично семейство, което създаваш сама, със съзнателния си избор на другар, е и бъде за напред най-големият ти късмет от живота.
А за конкретния въпрос и последващия отговор:
За мен един искрен отговор, че не знаеш защо е най-добрият.
Аз бих казала :"Не знам защо. И аз много се питах как може човек да си остави такова шастие и такава мила душичка, но тя така е решила."
Според мен трябва да се каже, да му се даде да разбере, че така е решила майката, за да не се породи съмнение, че детето случайно е изгубено или откраднато ипосле дадено в дома.
Да това е най-точния и правилен отговор, но той би задоволил един разумен, порастнал вече човек. Едно дете на 5 или 6 години, все още не е в състояние да проумее какво точно означава това изоставянето като акт, процедура, ако щеш.
А в моя случай, разказвала съм си историята не веднъж, ще кажа с две думи - 4 години след осиновяването на дъщеря си забременях и родих. Така, че тя вижда и предполагам разбира, по своя си детски начин, колко безпомощно е новороденото, от колко грижи се нуждае и ... всичко покрай бебето. Как да й обясня, че нея не са я искали, оставили са я ..... за да я открием аз и баща и, разбира се.
Задавам въпроса, не за де терзая предсрочно, а защото преди 3 дни е говорила с баба си, или по-точно я е поправила, че само сестричката й се е родила от корема на мама, а нея я родила друга жена(до тук добре, това го знае от мен) и я е оставила, което означава, че скоро ще последва въпроса защо? Повярвайте ми няма да й отговоря, "защото много те е обичала", не съм в състояние да го направя.
 
Ani_Mр не бива да се терзаеш и да го мислиш толкова отсега.Дори да си подготвена с отговора и да го преговориш милион пъти, както винати става, въпросът ще дойде толкова неочаквано и толкова ненадейно, че няма да успееш да вкараш в действие заученият отговор.Ипо-добре, защото както спонтанно е дошъл въпросът, така спонтанен ще е и отговорът ти, без фалш и нагласа, което е най-доброто.Затова спокойно, освен това изобщо може да не попита това, какво значение има защо, това може да го обясни само тази, която го е направила.Не мисля, че детето на което си се отдала, отгледала и обичаш ще те притесни с този въпрос, на който все пак отговора не би могла да знаеш.А щом изградите топла и здрава връзка, този въпрос няма да е в първа позиция, тя ще е заета от най-същественото- това че сте се намерили
Малко объркано се изразих,но предполагам разбираш това, което искам да кажа.

Нямам намерение да си подготвям реч и да я уча на изуст. Логично е, че отговорът  ще последва спонтанно, в зависимост от хода на разговора. Но ще ми е по-лесно, ако все пак съм поне малко подготвена. И не на последно място, може да имам много недостатъци, но фалшът не е между тях.
Надявам се да не засегна никого. Цитирам осиновени и порастнали деца, които са най-важните за нас - осиновителите. А аз искам да съм ако не идеалната майка, то поне тази, която ще е най-добрият приятел на дъщерите си.

# 117
  • Мнения: 1 249


 Ti kaza:
" Да това е най-точния и правилен отговор, но той би задоволил един разумен, порастнал вече човек. Едно дете на 5 или 6 години, все още не е в състояние да проумее какво точно означава това изоставянето като акт, процедура, ако щеш."




A aз бях там и на мен ми обясняваха и гледам да съм максимално точна с това, което казвам на вас.



Аз бях там и оттам идвам.

Махам престъпната им жестокост и извратеност (в обясненията на моите осиновители) и се опитвам да оставя само факта на обяснението и да ви кажа как се чувства и какво разбира дете на тези години.

На мен ми обясняваха, бях на по-малко от 4.

Ти може и да мислиш, че тя не разбира, какво е да си решил или да и оставил, но не е така.

Да, тя не го разбира в обема, който разбираш ти, но за своето ниво разбира прекрасно.
Навярно и вие сте си оставяли някоя топка в парка и после не сте си я намирали - децата не са бял лист, те разбират.


А това да обясняваш колко я е обичала бм и на мен не ми харесва никак. Не му и вярвам особено. Имала съм доста среши с бм след 40 год, след 36 год, след 3 год от оставянето и не съм убедена, че това е обич.

за мен да се казва на детето, че бм я е обичала осевн, че може да не е верно, е и доста некоректно към дететто - НАТОВАРВА го непомерно, а осиновителите като че ли така се улесняват или се радват колко са благородни.
По мое мнение не си струва.

Последна редакция: ср, 21 мар 2007, 14:50 от Miraetta

# 118
  • Мнения: 273

... рядко този въпрос идва в подходящия момент, с празнични фанфари, които обявяват едно ново начало. Обикновено те хваща в крачка, докато си се надупила да връзваш обувки или бършеш сополив нос или, или, или...
И тогава се налага да уловиш момента, защото детето не можеш да го сложиш "на пауза", докато намериш най-правилният отговор.


Леко отклонение от темата, но ... надявам се да внеса усмивка
Относно подходящия момент. Напомня ми за колежка, която била, категорична, че когато дойде момента за половото възпитание, ще застане с увереност и ще обясни(действието се развива в ония години, когато темата беше табу). Е да, ама не. Пуберът я забива с въпрос и разбира се я сварва по-неподготвена от всякога. Тя в шока си грабва от гардероба един чаршав, влиза в банята, под претекста, че има много важна работа (да изпере изгладения чаршав  Joy) и започва да търка.......Сцената завършва с отговора -"питай баща си" и най-белия чаршав в дома им.

# 119
  • Мнения: 677
Наистина ме разсмя Ани.
Само ще напиша,че трябва да сме благодарни и на БМ и на осиновителката и ще се аргументирам с лека импровизация на едни стихове.
Първата (БМ )ти е дала живота и любовта.
Втората (МАМА) те е научила как да го живееш  и как да я чувстваш(любовта).
При всеки от нас ще е различно и обяснението и питането.
Различни сме и ние и нашите деца,но пак ще кажа това са си нашите уроци.
Бъдете здрави.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт