"Детство мое..."

  • 15 087
  • 157
  •   1
Отговори
29 ян. 2015, 13:57 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Детството...Кога отлетя?...
А колко хубаво беше, нали?
Ваканциите с мирис на липи...И на море.
Зимите - с очакването на сняг, шейни и бой със снежни топки...
Пролетите - с цъфналите джанки и череши...И розовите облаци на бадемовите дръвчета. И люляка в детската ръчичка на път към училището на 24. май...И божурите, с които украсявахме портрета на Братята...И "Върви, народе, възродени..."
Есените - с тъгата по лятото, с малко нервност заради предстоящата година, но и с безкрайна радост от срещата със съучениците...

Какво помните от детството, "реално и вълшебно"?
Какво ви връща с радост там, в детството, и какво - с гняв, тъга и даже с ярост? 

# 1 29 ян. 2015, 14:25 ч.
  • Мнения: 8 962
Помня всичко, изброено от теб.
Най-много ми липсва безгрижието на детските години - някой друг да се грижи за мен, да няма нужда да работя, за да изкарвам пари за ежедневните разходи, да няма нужда да възпитавам деца...
С гняв, тъга и ярост ме изпълва именно това - че приказката рано или късно свършва, че животът всъщност не е детска игра, че доброто невинаги побеждава.

Да, все още мисля, че пазя много детски неща у себе си. И вярвам в чудеса, и се радвам на малките неща, и гледам наивно на проблемите. Но вече е някак много по-различно... Никога не може да бъде както преди.

# 2 29 ян. 2015, 14:25 ч.
  • Мнения: 6 365
Аз съм дете на 80-те...последните няколко набора с истинско детство.

# 3 29 ян. 2015, 14:28 ч.
  • Мнения: 15 063
Помня всичко това и още и още - вкусните плодове, вкусни зеленчуци, ходенето боса...Искам да се връщам отново там, в детството, но не мога. Вече нищо не ме свързва с него, дори и къщата, в която отраснах вече ни е по-скоро в тежест, отколкото за радост.

# 4 29 ян. 2015, 14:35 ч.
  • Мнения: 46 565
Обичах ваканциите при баба и дядо Simple Smile
Обичах морето през лятото Simple Smile
Мразех детската градина, защото трябваше да се спи там, а храната миришеше кошмарно.
Мразех манифестациите и официалните дни, когато трябваше да обличам пола и чорапогащник, и до днес не ги понасям.

Цитат на: Mamacita Bandida в чт, 29 яну 2015, 14:25
Аз съм дете на 80-те...последните няколко набора с истинско детство.

Всяко поколение смята така за своето детство  Laughing
А какво ще е детството на твоите деца, зависи от теб.

# 5 29 ян. 2015, 15:09 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
И мен много неща ме връщат в детството - асоциации, спомени, аромати...
Най-бързо и силно ме връща там ароматът на цъфнали липи. Като бях дете, живеехме на тиха уличка с два реда липи, асфалтирана, къса уличка, от двете страни - два реда къщи с дворчета. Къщите - най-много двуетажни и дворовете не бяха големи. Цял ден бяхме на улицата. Щом се събудиш през лятото, плисваш две шепи вода на лицето, грабваш една филия с нещо намазана и бегом на улицата. Там по-ранобудните вече са разчертали асфалта - или дама, или игра на държави. Или скачане на въже, или игри с топка. А омайният аромат от липите е навсякъде около теб.
Коли почти не минава по уличката. Ако мине кола, й правим път, а после тичаме подир нея да си я заплюем, ако е червена, защото е на късмет. Или пък ако се случи номерът й да е с повтарящи се цифри - еее, голямо щастие, за който пръв я е видял - значи няма да го изпитват в този ден или пък някаква хубава изненада го чака. Joy Joy

Сега живея също в близост до липи. На нашата улица, не точно пред нас, но след близката пресечка нататък са засадени огромни липи и като цъфнат през юни и мигом се пренасям там, на тихата варненска уличка, с гуменки или сандалки, със шорти от шлиферен плат, а отзад на джобчето - еделвайс. Косата на две опашки с огромни панделки. В спомена си винаги съм на куц крак и в ръката с филия...

Последна редакция: чт, 29 яну 2015, 15:14 от svetal4o27

# 6 29 ян. 2015, 15:13 ч.
  • Мнения: 2 658
За една манифестация ни дадоха да държим гълъби. Когато минахме покрай трибуната, ги пуснахме да летят. На всички ръцете ни бяха одрискани.

# 7 29 ян. 2015, 15:22 ч.
  • Мнения: 11 572
С братовчедите ми сме лятото за седмица при баба /лека й пръст/. Ставаме, а тя тъкмо е приготвила мекиците в човена на печката на дърва. Супата й от пиле- научи ме да я ям с лимонтузу, а не с оцет.
Дядо ми даваше да си дърпам от цигарата му.
Обожавах да съм чавдарче и пионерче, до комсомолче не стигнах и много ме беше яд. Тъкмо бях научила клетвата и го отмениха. Обожавах манифестациите, нищо че не крачех в ритъм и все ме слагаха в по- скрита редичка.
Шоколада Кума Лиса в една зелена опаковка.
Копаенето и брането на царевица- прахоляк! Гроздобера- студ!
Момичешката ни банда с имена от " Седморката на Блейк", по- късно от " Синьо лято".
Хубаво детство имах.

# 8 29 ян. 2015, 15:30 ч.
  • Мнения: 4 892
Един много ярък спомен от моето детство.


Мен често ме владее магията на спомените, пак свързана със сега, зимата, новата година, топлината на печката с жив огън, снега, ама онзи, дълбокия до колене, лая на кучетата сутрин, в тишината. И най-вече спомена за дядо - едър, с широки ръце, топли и уютни, червендалест, с топчесто лице, блага усмивка и най-добрите, греещи очи. Не навечерието на старата година, колкото първият ден от новата бяха вълнуващи. Ставахме рано, още беше сумрак, дядо хранеше животните, наглеждаше дали се е оягнила някоя овца, после влизаше вътре и ме галеше по главата, аз дребна, намусена - дедо, миришеш ми на ягне.... Баба ни беше подготвила с малката ми сестричка. С домашно плетените пуловерчета, шапки, якета, ботушки, взели сме суровачките и тръгваме да сурвакаме. Навън студ, ясно, снега скърца. Комините навсякъде пушат, току изблее овца.  Дедо, дедо, да влезем и у баба Стоянка! че влезнеме, деденце, влазай. Дедо, а у баба Верка....И така докато не обиколим цялата махала, не получим цялата обич на старци и по-млади, пакетчетата с бонбони лакта, шоколади, портокал, тук-таме банан за разкош, орехчета и някоя друга пара, а дедо у всяка къща се чукне за Наздраве! и като се приберем - той още по-червен, още по-весел, с още по-блестящи очи, а сърцето му, сърцето му - пее! Обичам го, някак си съм си забранила да тъгувам за него и да плача. А и сега ми се плаче и очите ми са пълни като ви споделям тия толкова мили за мен мигове и не знам за дедо ли плача или от щастие, че имам тези спомени.

# 9 29 ян. 2015, 15:48 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
Ох,бе,Нино  Hug Теб,незнам,ама мен-просълзи.

Хубаво детство имах- цяло лято на село, до морето. Чаках братовчедите ми от чужбина, за по 20 дена идваха всяко лято-подаръци,плаж,цирк,вечеринки,игра на народна топка и "да бий,да бий", люпене на семки в двора на училището:hug: Сега не съм ги виждала от почти 20 години (братовчедите) ooooh!

Всъщност сега пак прекарвам доста време през лятото на същото това село със сина ми, който играе с децата на тогавашните ми другарки в игрите  Hug .Хубаво е!

# 10 29 ян. 2015, 15:55 ч.
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Спомням си игрите навън. По цели дни, лятото и до късна вечер, кръстосвахме махалата, ходихме до други махали, потъвахме предпазливо в парка, защото майките ни бяха казали да не играем там. Бяхме свободни като вятъра. Бяхме истински изследователи, имахме истински приятелства. Понякога ни беше скучно и седяхме по балконите да наблюдаваме дали някой най-после ще излезе. Звъняхме по вратите на хората без да се притесняваме, че някой спи следобед. Никога не оставахме сами вкъщи, защото ходихме при съседите докато нашите се върнат от работа. Ако не разбирахме задачите по математика, пак тръгвахме из входа да търсим помощ. Спомням си детството с усещането на свобода и с усещането, че никога не сме сами. Пълно щастие.

# 11 29 ян. 2015, 15:59 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Точно тези разкази чаках...
Много е хубаво, много...
Четеш и се връщаш назад и откриваш и свои спомени в чуждите...

# 12 29 ян. 2015, 16:13 ч.
  • Мнения: 4 892
Летните детски спомени от село, ще ги пренеса тук, много хубава тема  Heart Eyes

 Мисля, че ако доживея старини, ще ги прекарам в къщата в Троянския Балкан. Толкова много ми е мил, че няма докъде. Просто няма. Изкарвах си там чудни лета, ходех още мъничка. Вуйчо ме водеше с големите по планината, по пещери, по връх Васильов. На Козя стена сме се качвали. В селото на мама има минерални бани, курорт и от селото по пътя до курорта са два километра. Всяко лято, всяка божа вечер по няколко пъти ходехме пеша до курорта и обратно, а по пътя - борова и широколистна гора. А въздуха чист и хладен. Небето най-звездно на света, а светулките най-нагъсто. Къпехме се в реката с една вода от една сонда. Около реката гора, а ние голи и се къпем, като самодиви. Там имахме и една пейка, под една липа. И като цъфне тая ми ти липа......омайна, сладка. И там първата целувка беше, с първата любов, до забрава! Сърцето ми хвърчи от любов и току се сетя да го укротя. Там имаше и лятно кино. Ходехме да гледаме филми. Кога гледаме, кога се гледаме.
И приятелите, и безбройните забави, после в края на лятото тъгата и надеждата за нови срещи. Безбройните и дъъъълги писма. Чакани с много трепет.
Ужасно хубави години. Обичам и Орешака и Черни осъм, и Троян.
Баба беше страшна жена - буйна, щура, колоритна. Дядо зевзек, и сега си е такъв.
Сега пак ходя често, водя децата и им харесва много. А аз се разхождам сама и се губя в друг свят.

# 13 29 ян. 2015, 16:13 ч.
  • Мнения: 8 933
Не съм сантиментален човек и не изпитвам никаква носталгия по минали преживявания и случки  Peace
Детство като детство  Simple Smile

# 14 29 ян. 2015, 16:20 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Хм, имахме липа в двора - голяма, стара.Излизаш на терасата и те лъхва онзи неповторим аромат. Правиш още няколко крачки и си в короната на старата череша, която някакси беше успяла да се възкачи върху покрива на гаража. В услуга на мен и брат ми, разбира се - как иначе да седим по цял следобед в клоните ѝ, омазани до ушите в черешов сок. Просто пристъпяш и си на дървото.
Отсреща покрай прашната улица са старите орехи - още са там, сигурно ме помнят. И как няма - колко пъти си пуках главата /иначе дървена  Simple Smile/ в опит да се превъртам на клоните им. Много пъти бе, и не спирах.
А, и житата зад орехите - просторни, зелени - само за скачане в тях и тайни тунели за криене. 1,2,3,4,5 .....Ей сега ще ви намеря - и все не успявах -  необятно поле, къде да ги търсиш всички, едните в царевичака се подхилкват, други залегнали в младото жито. Но един вик от нечия майка, дошла до края на улицата да си прибере закъснелия разбойник и да видиш как отвсякъде като мравки изпълзявахме всички. Нищо, утре пак ще играем, нали?
И да знаете все ви повтарям - не ловете светулките - умират, радвайте им се така. Ей, не ме чуваха, значи. И тичаха в тъмното подир тях и ги събираха на земята - а горките фенерчета бавно угасваха. Аз не участвах, само се карах отстрани. Предпочитах да се покатеря някъде, да си търся някое ново скривалище.
Сутрин ме будеше глъчката на дядовците - събираха козите и един тръгваше с тях на паша  - и все не се бяха разбрали кой е точно на ред днес.
Та такива ми ти работи. Спомени много, всяко камъче ми е спомен. Всичко е същото - и полето, и орехите, и Родопите - там са, зад житото, в далечината, но все пак на хвърлей от мен. Само аз не съм същата, но ще се върна.

# 15 29 ян. 2015, 16:46 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Ама не сме се разбрали да ме разплаквате...

# 16 29 ян. 2015, 16:47 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Цитат на: svetal4o27 в чт, 29 яну 2015, 16:46
Ама не сме се разбрали да ме разплаквате...
Да не си ни 'зачопляла'  Grinning Hug Hug Hug Hug

# 17 29 ян. 2015, 16:52 ч.
  • Мнения: 7 848
Ще сложа едни снимки, от които ми замириса на моето детство.

http://www.gnezdoto.net/fotorazkaz/659-detstvo-moe-edna-charovna-fotosesiq

Иначе по - хубаво от Светълчо в никакъв случай не мога да опиша- моето детство е същото, ставаш и бегом на вън. Все едно отсъствие ще ми пишат. Изпуснала е играта "Отварай Кральо порти".

А щастието за обяд да си набереш плодове от някой чужд двор.  Стопанина да те подгони с голяма пръчка напомняйки , че същата овошка я имаме и в нашия двор, обаче от чуждата е къде,  къде по - вкусно.... На мен ми замирисва на липов чай - чайникът с липа и шипки всяка сутрин кипеше на печката, котката само чакаше някой да отвори вратата и да се шмугне под завивките ми...


# 18 29 ян. 2015, 16:55 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Това бране на плодове - пропищяваха възрастните. По едно време излезна модата да закачат бележки по дърветата 'пръскано с отрова'. Знаехме, че ни будалкат, ама смееш ли да откъснеш първи  Mr. Green

# 19 29 ян. 2015, 17:04 ч.
  • Мнения: 4 892
О, и ние опосквахме черешите, най-вече, бабите ни гонеха и ни проклетисваха. Лятото на ливадата - боси, търчиме, а от хилките за федербал сме си направили мрежи за пеперуди и на финала - ни пеперуди, ни нищо и ядеме бой със строшените хилки  Mr. Green

# 20 29 ян. 2015, 17:26 ч.
  • Мнения: 4 418
Цитат на: Mamacita Bandida в чт, 29 яну 2015, 14:25
Аз съм дете на 80-те...последните няколко набора с истинско детство.


70-те > 80-те

Нямаше СПИН.

# 21 29 ян. 2015, 17:42 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Оооо, и аз ядях бой за крадене на джанки и зелени зарзали и кайсии от чуждите дворове. Даже си спомням как веднъж ядох незаслужен бой по този повод - майка се прибра от работа ядосана и от вратата ме подхвана: бе аз колко пъти ще ти казвам на тебе да не се катериш по дърветата и по оградите, а? Пляяяс по голите крака. Колко пъти ще ти казвам да не береш джанки из чуждите дворове, а? Пляяяс по голите крака. Аз почвам да рева и да се обяснявам, че въобще не съм излизала, обаче, кой ти слуша, бие и нарежда. В това време отвън се чува една съседка: Мимеееее! Мимееее! - вика майка ми. Майка ми излиза запенена, чувам нещо бър-бър-бър-бър, говорят си, промъквам се по-близо да подслушам и чувам как онази обяснява, че "пак са обрали на баба не-знам-коя-си джанката зелена, втора година компоти не може да си сложи жената". А майка каза: Ааа, виж какво, аз моЙта съм си я набила! Демек, свършила си е възпитателната работа.

# 22 29 ян. 2015, 17:56 ч.
  • Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
  • Мнения: 901
Едно сериялче от моето детство  Grinning: 

http://vbox7.com/play:14788c9bb4

# 23 29 ян. 2015, 18:04 ч.
  • Мнения: 4 892
О, аз за ябълки петровки ядох бой.

А пък веднъж намазахме на баба Иванка дръжката на портата с курешки, всички се скриха, аз реших, че ако се изтъпаня на един стол пред къщи, няма да съм подозрителна, но при вида на баба Иванка, след като се хвана за дръжката, се сринах от смях от стола и..... всичко отиде на кино и пак бой. Ама бой, бой, плеснат ни ужким по дупето, колкото за пред хората, че нали беше модерен възпитателен метод.

# 24 29 ян. 2015, 18:37 ч.
  • Мнения: 14 478
Не ми говорете за детство, че ми се стяга гърлото. Искам пак да яхна колелото и да завъртя по прашния път към съседното село, където с приятелчетата да ходим за риба в микроязовира...
Нищо, че само циганки хващахме... Grinning. После да седим под ореха и да люпим семки докато ни се изтрият езиците...и след това играем на криеница и се завираме из комшийските плевни и кокошарници, а майка ми се чуудеше от къде са се взели въшките...

Помня как на баба ми и се окръглиха очите като ме видя как скачам с чадър от покрива на гаража "също като господин Тао Grinning" и добре че можах да стана веднага, та не можа да ме хване и да ми дръпне един бой с бастуна както беше традицията по онова време. Или да ми дърпа ухото.
Нашето поколение е с доста по-дълги уши от сегашното, заради традиционните тогава възпитателни методи.

Последна редакция: чт, 29 яну 2015, 18:43 от Герри

# 25 29 ян. 2015, 18:46 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Също не е препоръчително да играеш на магазин,но да събираш от другарчетата истински парички и после да ги похарчиш за вафли. Да се правиш на заспала,докато се изредят комшиите да се оплакват на баба ти (бивша учителка,голям срам) също не помага и не спестява шамарите. И не играеш вече на магазин,де.

# 26 29 ян. 2015, 18:46 ч.
  • Мнения: 14 654
Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.

# 27 29 ян. 2015, 18:47 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Блазе ти, Гери, че си имала колело Joy

Най-щастливото ми лято беше, когато ми купиха ролкови кънки. Ех, душата ми пееше, танцуваше ми се от радост! Пред Аквариума в Морската градина във Варна има едно площадче, беше цялото покрито с едни гладки плочи (сега не знам как е) и щом стъпиш с кънките върху тези плочи, политаш направо като буревестник. Кънките развиваха страхотна скорост върху тези плочи.  Цяло лято изкарах пред Аквариума. (И всички, които имаха кънки Joy) Само ще спомена, че тогава нямаше наколенки. Joy

# 28 29 ян. 2015, 19:02 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Ау, Янечек, не съм срещала такъв поглед върху детството и ми стана интересно...Но и ми дожаля, сигурно е гадно да не можеш да се върнеш в детството с усмивка и сладост в душата...
Аз не съм ходила на детска градина.
Кукления театър го обожавах, беше за мен магия. Гледала съм всички представления по няколко пъти, с нетърпение чакахме гастролиращи спектакли, че да видим нещо различно.
Харесвах много и утринната ведрина, но аз винаги съм имала слабост към всякакво движение.  Майка ми не смогваше да запомни какво спортувам в момента, непрекъснато се записвах на нещо и се отказвах от друго. Тогава спортуването беше безплатно. Влиза треньорът в класа и казва: който иска да тренира фехтовка, да вдигне ръка. Вдигам ръка и се записвам - на каквото ми душа иска. Условието на майка беше да няма петица в бележника. Появи ли се петица, спират ми "спортовете". Тренирала съм всичко без бягане - нещо ми ставаше вдясно на стомаха след малко по-продължително тичане. Най-много се задържах на скокове във вода и на спортна гимнастика. Тези спортове ми бяха любими. И фехтовката ми харесваше, и конният спорт също, но той беше далечко, придвижването трудно и отпадна.
Село много обичах, но нямахме. Завиждах на имащите. Едната ми баба беше гражданка, а другата селянка - но селото на другия край на България, ходила съм две-три лета само и това са незабравими спомени. Страхотно е на село! И животните ми харесваха много, а виж, мухите съм ги забравила...Сега, като ми припомни, се сещам, че имаше мухи.
А колко ме впечатлиха пиявиците - нямате си представа. Направо стоях като хипнотизирана да ги гледам - на селската чешма в коритото ги имаше - хем ме отвращаваха и плашеха, хем пък нещо ме караше все там да ходя, да ги погледна.

# 29 29 ян. 2015, 19:07 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: svetal4o27 в чт, 29 яну 2015, 19:02
Ау, Янечек, не съм срещала такъв поглед върху детството и ми стана интересно...Но и ми дожаля, сигурно е гадно да не можеш да се върнеш в детството с усмивка и сладост в душата...

Аз мога и с усмивка, защото имаше доста хубави и смешни моменти, но го описвам като цяло, от гледна точка на възрастен, който може да обобщи. А и винаги най-много харесвам годините, на които съм в момента, нито един етап от живота ми не ми се живее повторно.

# 30 29 ян. 2015, 19:12 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Последното ти изречение ме накара да се замисля, Янечек...
И аз не бих се върнала да живея нещо повторно... Или не...може би годините от 18 до 25 бих се върнала да ги повторя Joy Joy Joy

# 31 29 ян. 2015, 19:16 ч.
  • Мнения: 14 654
А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося  Simple Smile

# 32 29 ян. 2015, 19:24 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 19:16
А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося  Simple Smile
Joy Joy Joy Joy Joy

Ами аз не пиех тогава, сигурно за това трябва да се върна, да се поправя Joy Joy Joy

# 33 29 ян. 2015, 19:26 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 19:16
А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося  Simple Smile
Уф само като се сетя и ми става лошо. И аз тази възраст не желая да я повтарям...

# 34 29 ян. 2015, 19:36 ч.
  • Мнения: 14 499
Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 18:46
Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.

Може и да си права Rolling Eyes дъщеря ми не може да разбере как едно време е имало само 2 телевизионни канала, по които на това отгоре не е имало постоянно детски филми...а какви играчки сега има, каквото ти душа иска, преди легото беше такъв суперлукс.

Аз още помня една детска количка от списание некерман, за която бях написала писмо на Дядо Мраз да ми я донесе. Майка ми викаше, че няма да ми я донесе, а аз не можех да разбера как така, нали е Дядо Мраз и може всичко....

# 35 29 ян. 2015, 23:13 ч.
  • Мнения: 1 732
Моето детство е контрастно. Сивота, дисциплина, чувство за обезкриленост от една страна и от друга- топлината и любовта от баба и дядо през ваканциите.
Нямахме много неща. Колелото беше скъп дългоочакван подарък- Балканче- едно на двете със сестра ми. Едната кара, другата подтичва до нея.
Вечер след сънчо се лягаше веднага- най- късно в 20.30ч. Сериалите, с които израстнах се броят на едната ми ръка- Арабела, Седморката на Блейк, Синьо лято, Рицарят на бялата дама и още няколко. 2 пъти седмично- туй то. Касетките с хубава музика (разбирай западна- Бийтълс , АББА , Депеш, Юръп и т.н.) бяха апокрифни и се презаписваха от приятел, който разполага с двукасетъчен касетофон.
Дългите летни дни със задължителна скучна литература.
Комарите; въшките по летните лагери; питите слънчоглед, прясно откъснати от полето на Златна Добруджа; брането на сочни череши от дървото на вилата; безгрижието на лятото; играта на ластик, на народна топка;колекционирането на салфетки...
нямаше решетки по балконите и прозорците, нямаше дрога, графити, аларми по колите, кражби, побоища, ровещи по кофите, нямаше плей-мейтки и силикон....
Нямаше толкова много грип, вируси  и постоянно болни деца на АБ, нямаше и толкова ваксини.
Израстнала съм в усещане за сигурност и 'мирно бъдеще'. Все ми беше втълпявано, че мирът на Земята е гарантиран. Че няма да има повече войни , размирици, терор , заплахи, несигурност. Всичко страшно- бедност, несигурност, разруха е някъде там- в 'Ивицата Газа', ' Афганистан' , далеееече от нас.
При нас е само светло : настояще и бъдеще.
Много различни времена, и откъм морални ценности, и откъм технологии.  

Последна редакция: чт, 29 яну 2015, 23:19 от take a smile

# 36 30 ян. 2015, 06:56 ч.
  • Мнения: 12 674
Янечек, добре, че се появи, че щях да повърна от лиготии.

# 37 30 ян. 2015, 08:43 ч.
  • Мнения: 1 384
Моето детство е също по онова време, с тази разлика, че аз село нямам и мухи, овце, крави и бабини мекици не съм имала. Но не съм яла попара за закуска с гадното петле по радиото. Мразех да закусвам и никой не ме е насилвал, а петлето не ни го пускаха за събуждане. Laughing Явно е до родители, а от таб и "качеството" на спомените. Моите, макар и в странни и бедни времена, са хубави, като цяло. Не си лягахме рано, играехме навън. Не се прибирахме да гледаме Робинята Изаура, само за Седморката на Блейк се прибирахме, ако е било лято-после пак излизахме, за да играем на същото, като се карахме постоянно коя да бъде Джена. hahaha Интересно е, че аз задължителна литература почти не пипвах. После, през учебно време прочитах само откъсите, които бяха поместени в учебника. Някои от тези задължителни книги прочетох в съвсем различна възраст и разбрах, други-не. През учебно време излизахме на игра и след училище, а през ваканциите мога смело да кажа, че почти не се прибирахме. Игри, игри и само игри, пишехме си с руски другарчета и слизахме до пощата, после на кино, после в сладкарницата, после игри под сянката на ореха в жегите, нашите се прибираха от работа по някое време, често имаха гости до късно, или ние ходехме на гости. Всичко това носеше едно усещане за безгрижие. Имах безгрижно и наситено с игри детство. "Мерехме улиците", както се казва, не се спирахме, "прелитахме" и в съседни квартали. Sunglasses И с колелата много джиткахме, слизали сме до центъра-сами деца.

# 38 30 ян. 2015, 10:14 ч.
  • Мнения: 408
Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 18:46
Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.
Всички тези неща ги има и днес. Няма два канала, има двеста, които отнемат около 70% от времето за игри. Няма Робинята Изаура, но за сметка на това има "Малката булка", "Биг Брадър", и особено мили анимационни "филми" по Cartoon Network. Села масово няма, но мухите пак си съществуват, дори и в градовете. Съвременната леля Веска може и да е чувала за права на децата, но ще си намери начин да ги заобиколи ако е толкова злобна. Задължителни книги по време на ваканцията трябва да се четат и сега. Децата започват да си играят до тъмно навън някъде след 12-тата си година, дали искат родителите да разбират на какво точно си играят, едва ли. Родител може ли спокойно да позволи на малкото си дете да играе навън само? Едва ли! Достатъчно е да се отвори само един Фейсбук, Туитър или който и да е информационен сайт, за да те залее информация за всевъзможни знайни и незнайни психопати. Постепенно хората стават изнервени, плашливи...
Ако има нещо, което да ми липсва от детството, то това е фактът, че съм била заобиколена от родители, баби и дядовци, които не са ни позволили дори да предположим, че светът не е чак толкова спокойно и перфектно място. Никога повече няма да изпитам това чувство на сигурност и безгрижие.

# 39 30 ян. 2015, 10:21 ч.
  • Мнения: 14 654
Не знам колко спокойно място е бил светът, но един следобед, когато ни бяха извели от ДГ пред блока, в който се намираше градината, един педофил ме задърпа за ръчицата и само благодарение на една жена, която си седеше по цял ден на прозореца и се развика, не ми направи нищо. Учителките ни най-малко не се усетиха, а тогава и аз не се усетих, чак след години ми хрумна зза какво ме е дърпал този човек. Нали не мислите, че психопатите са от вчера?

# 40 30 ян. 2015, 10:24 ч.
  • Мнения: 408
Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 10:21
Не знам колко спокойно място е бил светът, но един следобед, когато ни бяха извели от ДГ пред блока, в който се намираше градината, един педофил ме задърпа за ръчицата и само благодарение на една жена, която си седеше по цял ден на прозореца и се развика, не ми направи нищо. Учителките ни най-малко не се усетиха, а тогава и аз не се усетих, чак след години ми хрумна зза какво ме е дърпал този човек. Нали не мислите, че психопатите са от вчера?
Разбира се, че не. Просто тогава е имало два тв канала и никакъв интернет. Новините не са се свеждали до убийства, изнасилвания и изчезнали деца. Дори и да е информационно затъмнение, поне хората не са се вглеждали във всеки минаващ около детето им. Крайностите са проблемът.

# 41 30 ян. 2015, 10:30 ч.
  • Мнения: 7 848
Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 10:21
Не знам колко спокойно място е бил светът, но един следобед, когато ни бяха извели от ДГ пред блока, в който се намираше градината, един педофил ме задърпа за ръчицата и само благодарение на една жена, която си седеше по цял ден на прозореца и се развика, не ми направи нищо. Учителките ни най-малко не се усетиха, а тогава и аз не се усетих, чак след години ми хрумна зза какво ме е дърпал този човек. Нали не мислите, че психопатите са от вчера?

Изобщо не сме си помисляли това нещо, защото и на мен това ми случи в трамвай номер 7. И нивото на половият му орган беше на нивото на  моето лице... И няма къде да избягам и няма на кой да кажа.
Всичко имаше - и педофили и ексибиционисти и насилници и Жоро Павето. Но останах с усещането, че темата е за позитивното в детството ни сепак!

# 42 30 ян. 2015, 10:37 ч.
  • Мнения: 2 288
Пф, мен в центъра сама не ме пускаха до 5-6-ти клас Simple Smile, но пък за сметка на това близките квартали ги вършеехме постоянно Simple Smile Играехме на "Стражари и апаши", като във всеки отбор имаше по един батко или кака, които измисляха кодови думи, като "мензис", "бритва" "чикийка", все такива, от които нас малките хлапаци ни беше срам да ги кажем, защото знаем че са "мръсни" думи Simple Smile и паролата само след кръв се казваше.
Имам баба дядо в град от селски тип и лятото с тумбата ходехме по вировете на реката, оле, кеф кеф, плаж и печена царевица в жарта Simple Smile След задължителната почивка в Балкана, ме изпращаха на морето, а там отново с ежегодната група (все пак родителите ми не си сменяха работите през 2-3-4 години) или с братовчедите ми от един морски град, и отново лудории, събиране на медузи, миди, рибки Simple Smile
Хич не се оплаквам, добре си ми беше

# 43 30 ян. 2015, 10:39 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Хубаво тръгна, ама къде отиде. Имаше и ще има откачалки. По влаковете, по парковете, виждала съм и съм се страхувала, но не за това се сещам първосигнално, когато помисля за детството си. Добре,че съм си пила Дегана, че точно тези образи на луди чичковци ми докараха позиви.

# 44 30 ян. 2015, 10:47 ч.
  • Мнения: 12 674
Имаше, но не се говореше.

# 45 30 ян. 2015, 10:49 ч.
  • Мнения: 15 063
Сега като се говори, нима са по-малко?

# 46 30 ян. 2015, 10:51 ч.
  • Мнения: 460
Не обичам да гледам в миналото, каквото било било. Всяка нещо си е с времето.

# 47 30 ян. 2015, 10:58 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Моите лета бяха скучни. Помня, че в началото на 7-ми клас трябваше да напишем съчинение кой как е прекарал лятото. Всички описваха цветни картини с разнообразни преживявания. Аз обаче кръстих съчинението си "Скука". Моята учителка беше много учудена, но и много ме похвали за различната гледна точка.
Обаче лагерите на морето - Кранево. Незабравими преживявания - вечерите на Нептун, базарите, които организирахме, танците вечер, откраднати погледи .... Да, но това бяха само 14 дни в годината. Живеех заради тях.

# 48 30 ян. 2015, 11:08 ч.
  • Мнения: 408
И аз не обичам да гледам в миналото, обаче обичам хубавите си спомени и ги ценя. Тези спомени, в които хора, които вече ги няма, са живи, в които съм безгрижна и любопитна, в които всичко е пъстро и цветно, в които родителите ми са млади и щастливи, в които близките ми роднини наистина са ми близки. Има разлика между вглеждане в миналото и пазене на мили спомени. Всяко време отминава, но преживяванията оставят следа. Какво по-хубаво от светлата следа?

# 49 30 ян. 2015, 11:11 ч.
  • Мнения: 1 103
 svetal4o27
тези неща и сега ги има , защо ли не ги възприемаме така, както в спомените си?

# 50 30 ян. 2015, 11:14 ч.
  • Мнения: 9 865
Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 18:46
Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак...
И аз не си харесвам детството, то приключи някъде около 6-7 годишна възраст при мен, рязко. Трябваше да се науча да се грижа сама за себе си, че и за баща си.
Не, че не е имало някакви хубави моменти, бяхме велик тандем с него, но... можеше и да не съм Пепеляшка от първи клас. Confused
Детската градина за мен беше тотален кошмар, училището също до 7-ми клас - тормоз, подигравки за някакви пълни глупости, все изолирана, учителките ме гласяха винаги да стоя до някакви циганета, за да им помагам. Аз на тях хубаво им помагам, но подигравките ставаха още по-гадни и се стигаше до бой и то най-големите гаднярки бяха все момичета.
Не обичах да ходя на село, доста се бачкаше, а аз бях дете (не се отчиташе) и се изморявах цял ден по двора плевене, копаене, животни. Прабабата не ме пускаше да играя на пътя много-много, защото се страхуваше да не "стане нещо".
Обичах много игрите край блока и на двете ми баби (там пък, за разлика от училище имах приятели), как само се вживявахме в различни роли, от филми и измислени от нас, помня го като истинско забавление.
Но нямам носталгия, последното нещо, което бих казала за детството си, че е било безгрижно. Виж, ако можеше цял живот да съм между 25 и 30, нямаше да е зле.

# 51 30 ян. 2015, 11:15 ч.
  • Мнения: 4 892
Цитат на: лято лято в пт, 30 яну 2015, 11:11
svetal4o27
тези неща и сега ги има , защо ли не ги възприемаме така, както в спомените си?

Зависи от човек. Аз и сега ги възприемам така. Пак си живея в родната къща, пак Коледите са такива като преди, пак летата са ни същите, само дето го няма дядо, но пък децата си имат техния дядо - баща ми. За мен почти нищо не се е променило.

# 52 30 ян. 2015, 11:16 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 942
От дистанцията на времето детството ми беше прекрасно.
Лято на село: Баща ми ни водеше за риба и се къпехме в реката. С тумба деца ходехме на пикник в гората, за гъби на полето, съвсем сами, били сме 8-10 годишни. Правехме си колиби от колчета и папрат(Обожавах да си чета в колибата, дори и задължителната литература). Правехме магии за дъжд. Разказвахме си страшни истории до тъъъмно. През зимата се пързаляхме неуморно, имаше огромен "баир" пред къщата на село. Вкъщи - печката бумти, аромат на липов чай, баба е направила кравайчета.
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.  

# 53 30 ян. 2015, 11:19 ч.
  • Мнения: 12 674
Цитат на: Айяла в пт, 30 яну 2015, 11:16
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца. 

Какво клише!
И каква свобода?

# 54 30 ян. 2015, 11:24 ч.
  • Мнения: 1 103
Цитат на: Трещерица в пт, 30 яну 2015, 11:19
Цитат на: Айяла в пт, 30 яну 2015, 11:16
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца. 

Какво клише!
И каква свобода?

Свободата да ползваш тротоарите, междублоковите площадки и градинки по предназначение  Peace Например.
Също да пресичаш улицата да идеш до хлебарницата без опасност за живота  Peace

# 55 30 ян. 2015, 11:27 ч.
  • Мнения: 520
Оххххххх и аз се размечтах и понатъжих като ви чета. И аз чедо на 80-те и детството ми беше адски безгрижно. Игри по поляните, ходене по язовирите, до късно по улиците. Смоняте ли си как се играеше на "Пътни знаци". Обикаляли сме като щурави до посред нощ без да ни е страх от никой и от нищо на село при баба или в малкия град. После като се върнех в големия град ми трябваха няколко дни за адаптация, че и да отуча прихванатия селски диалект.  Laughing
Съжалявах тези деца които нямаха баби и дядовци по селата.
Искам обратно в безгрижното ми детство!!! Cry Cry Cry
Не желая цялата тази пошлост с която ме срещна живота.

# 56 30 ян. 2015, 11:27 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 942
Цитат на: Трещерица в пт, 30 яну 2015, 11:19

Какво клише!
И каква свобода?

Дори и свободата на придвижване, на играта на воля, без мама да ти е на главата до 12-годишен поне.

# 57 30 ян. 2015, 11:29 ч.
  • Мнения: 4 892
Аз и сега харесвам детството на децата си, за да не каже някой и не съм никак носталгично настроена по ония времена, само по детството ми, което е било такова благодарение на близките ми, а не на времето.
И сега децата си имат чудесно детство, може да им се осигури всичко, което искат. Стига човек да има желание.

И сега децата си играят на воля? Цяло лято виждам компании от дечурлига, които бродят из улиците, карат колел, събират се в училище. Вие наистина ли не ги виждате?

# 58 30 ян. 2015, 11:31 ч.
  • Мнения: 408
Каквото и да си говорим, истината е, че времената се променят, хората с възрастта също. Децата ни вероятно след години ще говорят колко по-хубаво детство са имали от това на собствените си деца. Нашата работа е да се постараем да им осигурим щастливо детство, изпълнено с хубави спомени и да не забравяме собствените си хубави спомени, и от детството, и от младостта, и от детството на нашите деца.

# 59 30 ян. 2015, 11:31 ч.
  • Мнения: 7 848
Всеки по различен начин възприема миналото. Една вечер гледайки някакъв забавен филм с моето "момче' се запитахме точно това - кое би било хубаво да се върне, кое бихме изживяли отново и т. н. И аз с почуда установих, че той не си харесва детството. Макар, че бе живял в пълна хармония на хубаво място, а неговите родители не са пуритани като моите. Защото моето детство в хубавата му част го свързвам с баба и дядо,  а майка ми и до днес за всичко се опитва да ми вменява вина. Twisted Evil  Даже когато за малко не ме блъсна един "Москвич"  на "Шишман" тя ме хвана и хубаво ме ошамари пред смаяният човечец слязъл от колата да се погрижи за мен. Та дори с тази, запечатала се случка  в съзнанието ми пак ми става мило. Пак минавайки по ул. "Шишман", колкото и да е различно сега ми замирисва на детство...  Heart Eyes

# 60 30 ян. 2015, 11:33 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: Li13 в пт, 30 яну 2015, 11:27
Съжалявах тези деца които нямаха баби и дядовци по селата.

Аз нямах и бях особено радостна от този факт, защото няколкото пъти, в които съм стъпвала в селски двор, съм се потрисала от вонята на животните, дърдонките по улиците и мухите около масата навън. Истински кошмар, в който не знам как са издържали други, които цялото лято трябваше да прекарват там.

# 61 30 ян. 2015, 11:38 ч.
  • Мнения: 408
Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 11:33
Цитат на: Li13 в пт, 30 яну 2015, 11:27
Съжалявах тези деца които нямаха баби и дядовци по селата.

Аз нямах и бях особено радостна от този факт, защото няколкото пъти, в които съм стъпвала в селски двор, съм се потрисала от вонята на животните, дърдонките по улиците и мухите около масата навън. Истински кошмар, в който не знам как са издържали други, които цялото лято трябваше да прекарват там.
Въпрос на навици. 19 години живях с котки и кучета, не си представях живота без животинка наоколо. Спрях да живея с котки и кучета и всеки път, когато отида в дом, в който има такива, забелязвам и космите, и това, че котката скача върху масата, и ръцете си мия след като я погаля. Пак обичам котките, но навиците се променят. Ако си вземем коте, за няколко седмици ще спра да се вглеждам и да мия ръце след всяко докосване.

# 62 30 ян. 2015, 11:39 ч.
  • Мнения: 2 237
Първото нещо, за което се сетих, е една леля, която хвърляше вода от терасата, като започнехме да играем на криеница.. Беше кооперация с отворено голямо пространство наоколо, а наблизо имаше само къщи и нямаше къде другаде да събираме. Тя ни поливаше, а ние за отмъщение обаче  залепяхме нейния звънец с тиксо. По някое време на годината мина от кофи с вода на шишета от веро и направо слизаше да ни гони и пръска... Това вече беше забавно!  Simple Smile

# 63 30 ян. 2015, 11:40 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 942
Цитат на: NinoTino в пт, 30 яну 2015, 11:29
И сега децата си играят на воля? Цяло лято виждам компании от дечурлига, които бродят из улиците, карат колел, събират се в училище. Вие наистина ли не ги виждате?

Аз честно казано не ги виждам - нито в квартала, в който живеем, нито около училищата на децата, поне не и на възрастта, на която нас ни пускаха да играем "без придружител".

# 64 30 ян. 2015, 11:44 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Цитат на: Трещерица в пт, 30 яну 2015, 06:56
Янечек, добре, че се появи, че щях да повърна от лиготии.

Наистина ли толкова гадно е било детството ти и с нищо хубаво не си го спомняш?

Темата е за всичко  - и за хубавото, и за лошото. За това, с което асоциираме детството.
За това, което ви се иска да споделите от своето детство.

Завиждам на тези, които са имали лета край река...
Само веднъж съм ходила с една приятелка на нейното село, бяхме в шести клас. Край селото имаше река и колко хубаво беше, не ми се тръгваше оттам. Децата от цялото село седяха по цял ден там, печаха на огън разни неща за ядене, пръскаха се с вода и се закачаха, а колко смях, господи, колко смях! Задавяхме се от смях...

За педофили не бях чувала като дете, но всички в махалата бяха предупредени за един "чичо с шлифер", който се разхожда из пустите алеи на Морската градина и да внимаваме, отдалеч да го заобикаляме. Толкова тайнствено казано, това будеше страх и за да не се уплаша прекалено, майка беше ми обяснила, че нищо няма да ни направи, но понеже е гадно, да бягаме надалеч, ако го видим. За нас това звучеше горе-долу като като приказка за Баба Яга или Торбалан, които най-после можеш да видиш на живо.  

Покрай Трещерица и Янечек се замислих, че сигурно има и деца, които не са били щастливи в детството си. Това е тъжно и даже ужасно...Някак си мислех, че всички са били щастливи...Дори само заради това, че са били деца, а децата са скромни и благодарни същества изначално. Даваш на едно дете балон, бонбон или усмивка и то вече е щастливо. Толкова малко искат...

Сегашните деца също са щастливи. Особено, ако притежанието на вещи прави детето щастливо - даже пре-щастливи трябва да са. Затрупани с камари играчки и с купчинка технологични джаджи,  водени на "клубче" с готови занимания и даже със "забавлители", уикенди в СПА-хотели, вечери в ресторанти или поръчани по телефона, лета на чужди комфортни морета ол инклузив, зими сред красиви снежни пейзажи, в скъпа екипировка и чаша чай за 16 лв...

В зората на новото време, децата на първия "капиталист" от нашия блок притежаваха скъпи играчки, вносни дънки и маратонки. Бяха момче и момиче, дебелички. Момичето обясняваше това така: дебели сме, защото сме богати и ядем луканка и пържоли, пък вие като нямате какво да ядете, такива ще сте - кльощави.
Кльощавите, облечени в дънки "Рила" или "Панака", обути с гуменки за три лева от Детмаг, седяха на пейката (и до сега са ми пред очите - 4 слаби момчета и едно момиченце), гледаха "богатите" изпод вежди и настроението им беше тотално скапано, защото ония бяха излезли със скъпите си играчки и си играеха сами, тъй като вкъщи са им казали да не ги дават на никого, че да не се развалят.

Щастието не е постоянна величина, дори и в детството...

# 65 30 ян. 2015, 11:50 ч.
  • Мнения: 4 892
Ами то е нормално децата до някоя възраст да са с придружител. Ние "без" играехме само пред двора, не и по-далеч, до големи. И сега смятам, че е по-правилно така.

Така веднъж като мънички играехме пред двора на приятелката и мина чичо М., когото познаваха всички. И нашите родители, а и сме ходили с дядо на вилата му да косим трева. Каза ни на мен и моята приятелка - хайде с чичо М. на вилата и ние - хайде. Отидохме, играхме на двора, дойде негов познат, седнаха да пият нещо на маса и той ни накара ние да идем в стаята, да си свалим обувките и горните дрехи и да легнем за следобеден съм  Shocked Аз това и друг път съм го споделяла тука. А ние не спяхме на обяд и се разревахме, а той ни се скара.
Добре, че дойде на моята приятелка майка й, като обезумяла ни търсила и накрая и казали на къде са ни видели. Не знам дали е бил злонамерен чичото, но не е нормално чужди малки деца да ги взимаш без да знаят родителите или бабите и дядовците и да ги караш да си лягат на вилата ти.

Друг път се прибирах от рожден ден. И едни с кола спряха и ме питаха някакви неща, после ми казаха да се кача, а аз добре, че се усетих и влязох в един двор. Като заминаха, тичешком се прибрах у нас, умряла от страх. Ревах като магаре. Тогава бях с пола. После десетки години не бях обличала пола.

Та и преди и сега, смятам, че малки деца трябва да играят под надзор.

# 66 30 ян. 2015, 11:53 ч.
  • Мнения: 15 063
Има хора, на които никоя част от живата им не е била щастлива, има хора, които дори и в хубавото намират лошо, трябва ли тези, които са били щастливи да се чувстват виновни? Всеки със спомените си, едни добри, други лоши.

# 67 30 ян. 2015, 11:53 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 11:33

Истински кошмар, в който не знам как са издържали други, които цялото лято трябваше да прекарват там.
Някои от нас са и живяли, дядовците им са отглеждали /козички/ и дарадонки имаше, и миризми, и 'мини' по улиците Mr. Green Грам не са ми пречели, селско чАдо съм аз.

Много мразех да въшлясам. Имах много дълга коса, която нямаше чистене.  Помня как влизаха сестрите в училище и ни проверяваха по време на час. И като откриеха на някого, много 'тактично' го изкарваха от стаята и го пращаха вкъщи. Какъв срам съм брала. И вкъщи майка ме изперчи на голямата тераса, пече едно слънце, полудявам, ама тя другаде недовижда,  'пощеше' ме по 2 часа. И като ме омаже с газ, мас и оцет и ме разсипваше тотално. Нищо, вика, сега ще ти е лъскава косата.
Имах един приятел, никога не беше хващал въшки и като тийнейджъри един ден ми звъни на звънеца - излизам, той пребледнял, позеленял, а косата му в цвят изгоряла оранжева слама. Питам го какво става - той - ужас, голяма авария, голяма авария! Докато ми обясни,че имал въшки, сърцето ми се разхлопа. Не знаел какво да прави и взел на сестра си супрата и се намазал да измрат гадините. Държи му влага още като се сети.

# 68 30 ян. 2015, 11:54 ч.
  • Мнения: 14 654
Като каза Детмаг, се сетих как баба и дядо ме заведоха да си избера играчка по някакъв повод. Имаше само пластмасови жаби с бели панталонки, игра "Плуващи халки" и топки. Е какво да си избера? В крайна сметка взехме плуващите халки.

# 69 30 ян. 2015, 11:55 ч.
  • Мнения: 2 237
Цитат на: svetal4o27 в пт, 30 яну 2015, 11:44
Сегашните деца също са щастливи. Особено, ако притежанието на вещи прави детето щастливо - даже пре-щастливи трябва да са. Затрупани с камари играчки и с купчинка технологични джаджи,  водени на "клубче" с готови занимания и даже със "забавлители", уикенди в СПА-хотели, вечери в ресторанти или поръчани по телефона, лета на чужди комфортни морета ол инклузив, зими сред красиви снежни пейзажи, в скъпа екипировка и чаша чай за 16 лв...

Такива деца ли познаваш?
Това звучи тъжно, да. Аз пък мисля- ако съдя по нашите в приятелския кръг, че сега е страхотно да си дете. А и родител! Simple Smile

# 70 30 ян. 2015, 11:59 ч.
  • Мнения: 4 892
Цитат на: Sunny29 в пт, 30 яну 2015, 11:53
Има хора, на които никоя част от живата им не е била щастлива, има хора, които дори и в хубавото намират лошо, трябва ли тези, които са били щастливи да се чувстват виновни? Всеки със спомените си, едни добри, други лоши.

Не, разбира се!

Аз с най-голям кеф мога много да си говоря за детството и винаги ще казвам, че ми е много, много щастливо и честно казано ако някой ми разреши, бих искала да изживея още веднъж живота си до сега точно по съшия начин. До последната секунда.

И в училище ми харесваше, бях от шест годишните и бяхме в друга сграда. Защото спяхме на обяд. Беше като малка къщичка, с игротека, спалня и класна стая. Толкова хубаво, ново, уютно, чисто и прекрасно. Другарката Кръстева беше най-милата учителка на света. Толкова беше добра. Тя ни беше по четене и писане. Даваха ни много хубави награди за който спи. Водеха ни в големия училищен двор да играем. Супер беше. После в основното училище  Heart Eyes  Кръжоците, ТНТМ, ходех на маратони и състезания по бягане, бях много бърза, на републиканско по хандбал в Правец, няма такава забава...
В гимназията ме бе малко страх в началото, щото малкото селянче попадна в цивилизацията и....стрес, ама свикнах много бързо. Но тогава вече бяхме и по-големи.
Ми ансамбъла, турнетата в чужбина и смешните случки...леле.
Супер беше!

И в детската ми харесваше. Не бях влизала от мъничка и когато бях бременна с голямата, ходех сестрата там да ми слага инжекции за задържане. И всичко все едно се върна. Спомних си престилките, пантофките и дано някой не ме е видял как бръчкам нос да мириша детството си   hahaha

# 71 30 ян. 2015, 12:09 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Права си, Нино, трябва да има надзор. Дори да няма педофили, има опасни игри, има инциденти, така че човек трябва да е нащрек. Аз живеех на първия етаж, блокът имаше шест входа. По някакъв неписан закон хората от ниските етажи наблюдаваха децата - всички, не само своите. Тогава беше обичайно някой да се скара на чуждо дете "слез от дървото, ще паднеш" или "там няма да ходите, опасно е", или "бе ти защо го удряш, ей сега ще сляза и ще видиш ти!"Децата са си деца и ги избива на щуротии и бели, така че трябва да не ги изпуска от око човек...
На първия етаж аз винаги имах спирт, риванол, йод, лепенки, марли и бинтове - когато големият беше на близо 6 години, аз родих малкия и останах вкъщи 3 г. и 7 месеца по майчинство. Колко рани по колената съм промила, колко пръсти съм превързала, колко дупета съм избърсала - тичат у нас, че е по-близо. А колко чаши вода съм дала, бедна ви е фантазията. Изляза на балкона за нещо и веднага някой се лепва: лельооо, може ли вода? Влизам в кухнята да налея чаша, излизам, а там вече опашка - и други са ожаднели. И почвам да подавам чаши от балкона на конвейр.  Joy
Или пък моето дете се прибира за обед, но не е гладно, защото токущо майката на някой друг ги е нахранила. А ММ беше дежурният, който кара децата в Пирогов, защото, особено вечер, другите вече пийнали една ракия, а той не пиеше. В Пирогов ни познаваха:"пак ли вие?"

Беше естествено да се грижим и за другите деца, не само за нашите.

# 72 30 ян. 2015, 12:12 ч.
  • Мнения: 1 732
ле-ле как се описват най- естествените природни и животински явления тук Crazy
Лятото заведох детето на почивка на ферма, тип ' селски туризъм'. Точно за да усети истинските неща, да долови трепета, мириса  и ритъма от извора на живота-там където той блика, на природата. Е, няма такава радост!
Да гали козичките, да им къса и дава с ръка свежа тревичка, а те да се мушкат с нежната си мека муцунка да чакат още и още; да разбере от къде идва млякото, да види как се ровят дивите прасета в калта, как се излюпват малките пиленца, как расте царевицата, а ябълките са натежали на крехките клони и чакат някой да ги откъсне. Безброй мили спомени, безброй снимки си направихме. И какво, като е имало мухи и мишки в конюшната, нали яздехме на воля и усетихме тръпката от пръхтенето на коня, който чака да бъде укротен?

# 73 30 ян. 2015, 12:18 ч.
  • Мнения: 551
Цитат на: Дари П. в чт, 29 яну 2015, 15:22
С братовчедите ми сме лятото за седмица при баба /лека й пръст/. Ставаме, а тя тъкмо е приготвила мекиците в човена на печката на дърва. Супата й от пиле- научи ме да я ям с лимонтузу, а не с оцет.
Дядо ми даваше да си дърпам от цигарата му.
Обожавах да съм чавдарче и пионерче, до комсомолче не стигнах и много ме беше яд. Тъкмо бях научила клетвата и го отмениха. Обожавах манифестациите, нищо че не крачех в ритъм и все ме слагаха в по- скрита редичка.
Шоколада Кума Лиса в една зелена опаковка.
Копаенето и брането на царевица- прахоляк! Гроздобера- студ!
Момичешката ни банда с имена от " Седморката на Блейк", по- късно от " Синьо лято".
Хубаво детство имах.
И аз така-тъкмо да стана комсомолче и дойде демокрацията.А чаках с нетърпение бригадите...военното учение.Детството ми беше невероятно....така както и всички родени 70години и израснали през 80години.  bouquet

# 74 30 ян. 2015, 12:20 ч.
  • Мнения: 14 654
В детската градина не бях никак примерна, криех черните точки под шкафчето си, а у дома си изрязвах червени и ги представях на майка ми като награди, но един ден проклетата леля Веска, се беше разчистила, намери всичките ми черни точки и ги предаде на майка ми в шепа.
Гадните й внучета Пепи и Вики бяха в групата на сестра ми, леля Веска караше другите деца да им оправят леглата след сън, което беше несправедливо и си мечатех някой ден и тях да бия, само да я няма баба им, но тя винаги беше там - да ни наказва прави в леглото с одеялото на главата, когато открие, че не спим, а си показваме дупетата, да ни заплашва, че ще ни сипе манджата във врата и да разкрива заговорите ни.

# 75 30 ян. 2015, 12:26 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Ли Лу, винаги е страхотно да си дете, според мен.

Лошо е само ако, не дай си боже, останеш без майка или без баща, тогава детството наистина не е съвсем щастливо, за съжаление. Каквото и да имаш, където и да можеш да отидеш, това са липси, които не могат да бъдат компенсирани...

Това, което казва Нино, че децата и сега се събират и се разхождат или карат колелета, може да се случи явно само в някои квартали. При нас е невъзможно - няма пространство просто. Всичко е заето от жилища и коли. То даже тротоар почти няма, камо ли нещо по-голямо. Тъй като кварталът е бил преди къщички с дворчета, а после всеки е продал къщата и на нейно място е построен блок, залепен за вече съществуващия, сега от двете страни на улицата има безкрайни китайски стени от залепени едни за друг блокове, различни по стил, цвят и "красота", тесни тротоари, заети от коли или от тенекиените паравани на строителите, които довършват запълването и на последните пролуки в тези "стени". Виждала съм деца на групичка само седнали на перваза на една витрина да си говорят и да пушат цигари (12-13-14 годишни), а около тях разпръснати всякакви опаковки от "лесни" храни и напитки. Кочина. Но те си седят в нея и не им прави впечатление. Приказват си, това им е развлечението.

# 76 30 ян. 2015, 12:34 ч.
  • Мнения: 551
Цитат на: perunika в пт, 30 яну 2015, 10:58
Моите лета бяха скучни. Помня, че в началото на 7-ми клас трябваше да напишем съчинение кой как е прекарал лятото. Всички описваха цветни картини с разнообразни преживявания. Аз обаче кръстих съчинението си "Скука". Моята учителка беше много учудена, но и много ме похвали за различната гледна точка.
Обаче лагерите на морето - Кранево. Незабравими преживявания - вечерите на Нептун, базарите, които организирахме, танците вечер, откраднати погледи .... Да, но това бяха само 14 дни в годината. Живеех заради тях.
Ахааа Кранево....най-страхотният детски лагер...дори след като се оказа че децата от чужбина няма да дойдат.Но ние си бяхме достатъчни....любими спомени. Laughing

# 77 30 ян. 2015, 12:36 ч.
  • Мнения: 14 654
Кранево го има и днес, и руските шахматистчета пак бият нашите, точно както някога.

# 78 30 ян. 2015, 12:45 ч.
  • Мнения: 2 237
Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 12:20
.., че ще ни сипе манджата във врата

Аз- като една истинска късметлийка, редовно я получавах там.  Grinning

# 79 30 ян. 2015, 12:48 ч.
  • Мнения: 11 572
Кранево и аз го помня- страхотно беше, първият ми лагер. Помня едни огромни пици от едно гаражче, ммм.
Другото, което винаги е пред очите ми е една чаша с умряла от студ кока-кола, в Слънчев бряг. Бяхме класа на екскурзия и аз, прежадняла, си поръчах- 2.50 лв. чашата Shocked Една съученичка поиска да си я разделим, но отказах и си я изпих сама. Е, след това си изгубих портмонето с парите, ама не ми пукаше.

# 80 30 ян. 2015, 12:49 ч.
  • София
  • Мнения: 30 205
Помня всичко и съм благодарна на родителите ми, че ми осигуриха едно прекрасно, безгрижно и вълшебно детство.

Помня ваканциите, помня разходките с родителите си през уикендите, помня страхотните фамилни тържества, помня прекрасните празненства покрай Нова година, които баба ми устройваше, помня невероятното усещане, което имах в петък вечер след училище- връщах се вкъщи и знаех, че съм напълно свободна да се отдам за любимите книги, Слънцето печеше през прозореца на стаята ми, а аз четях книга, излегната на дивана и слушах музика..................Боже, беше невероятно! Надявам се детето ми да може да изживее поне 1/10 от това вълшебство, опитвам се да предам това чувство и на него.  Heart Eyes
Помня семейните ни визити в чужбина и шоколадите, които карах нашите да ми купуват, защото тук имаше само "Кума Лиса".  Blush Помня страхотната количка за кукли, която имах и пазя до ден днешен.
Помня игрите пред блока до 22ч, помня редките ми посещения на село при баба и дядо, които винаги бяха свързани с детски лудории, смях и изнасяне на концерти (от мен и братовчедка ми).  bowuu


Понякога си мечтая да се върна поне за миг в тази възраст и да изживея поне още една лудория.  Blush

# 81 30 ян. 2015, 12:56 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Ние преди година се преместихме на село /много близо до града/. В селото има много деца. Като ги видях за пръв път колко са различни от градските, ми напомниха за едновремешните деца - свободни, търкалят се по тревата по цял ден, без никой да ги наглежда, по-големите обикалят с колелета, едни такива задружни и по-истински.

# 82 30 ян. 2015, 13:23 ч.
  • Nice
  • Мнения: 946
Обожавах първия сняг, макар и любимият ми сезон да е лятото. Да се събудиш някоя тиха сутрин, а огънят в пчеката бумти, да чуваш как тракат съдове в кухнята, мирише на мекици, баба пак се е разшетала.След малко влиза тихо тихо усмихната '' бърже, ела бърже да видиш през прозореца''. Ставам аз, надявам плетените търлъчки и бързо тичам да погледна, дядо на леглото чете вестник и похапва сладко салдко мекичка с мед. А прозорецът целият излъчва бяло и като погледнеш от край до край всичко побеляло, някой ранобуден направил стъпки в снега пред блока. И се сипе сипе още до безкрай.
И след закуска комшийчетата да идват да звънят и всички деца да наизлизат с шейните, дето качават и по трима даже и да се пускаме по стръмното цял ден.
А лятото, без грижи да играете навън на криеница, на стражари и апаши и на гореща топка. Майките да викат през терасите а децата в един глас да защитят тоя който го викат ''още малко дее, рано е''. И глъчката да продължава да се носи в тъмнината. 
А детските рождени дни, да ходиш и да тропаш по вратите да каниш на рожден ден и да се хвалиш '' еее само каква торта направи мама, ще видиш, ще видиш. В събота в 5 у нас !''. И да наидват всички с цветни пакетчета, майка да е приготвила всичко, да посреща и да настанява. И пак глъчка, и пак игри.

Хубаво детство си беше и много спокойно. Всеки казва, че неговото е било от последните истински, но детството винаги си е детство.  Няма истинско, има изживяно.

# 83 30 ян. 2015, 13:29 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: perunika в пт, 30 яну 2015, 12:56
Ние преди година се преместихме на село /много близо до града/. В селото има много деца. Като ги видях за пръв път колко са различни от градските, ми напомниха за едновремешните деца - свободни, търкалят се по тревата по цял ден, без никой да ги наглежда, по-големите обикалят с колелета, едни такива задружни и по-истински.
И ние сме на село, но в тревата абсурд да се отъркаляш. Ще заприличаш на ходещо кучешко лайно....Пълно е с кучета и всичко е минирано. Гледаш като ходиш по улицата, кво остава да се потъркаляш в тревата.
Абсурд!
 А в наше село като се поразходиш може да се срещнеш насаме с булдога на комшията, който естествено не е в двора, а на улицата (за да не осира двора). Ако оцелееш поне ще си подготвен за немската овчарка на края на улицата, която е навън по същите съображения.
Ако поседиш в кафето на центъра се приготви за "сладки приказки" с местните пияндета и откачалки плюс  неприятното преживяване да си заобиколен от два три дръгнещи се едри помияра.
Децата се събират в училищния двор и слушат чалга на телефоните си и пушат, естествено.

# 84 30 ян. 2015, 13:36 ч.
  • Мнения: 11 154
Лагерите бяха дива мизерия и казарма. Не познавам дете, което да не е писало писмо "елате да ме вземете!"
Честно казано, не бих пуснала мое дете на такова място (въпреки че не мога да кажа, че е израснало в лукс).

Аз също не изпитвам особени сантименти по детството. Нито е било лошо, драматично, лишено от любов и т.н., нито пък последвалият ми самостоятелен живот (след 18) е толкова невзрачен и безсмислен, че да се храня със спомени.

Село си имах и винаги съм обичала животните и естествения ход на битието. Естествено, от десетилетия съм се погражданила и голямо къпане, миене и пудрене пада, обаче в някакъв атавистичен план това е най-интересното и най-ценното, което помня от детството си.

Иначе за мен 70-те и 80-те години са спомен за един тесен, малък, еснафски свят, с ограничени контакти, ограничени възможности и единствен билет за някъде - фантазията, книгите и филмите. След като взех живота си в ръце, започнах да срещам други хора, места и неща и особено - след като бе създаден потребителският интернет в средата на 90-те - светът стана толкова голям и интересен. И спасение дебне отвсякъде, дето се вика.

А преди това - ниски хоризонти, окастрено говорене, непроходими граници. Не, мерси.

# 85 30 ян. 2015, 13:40 ч.
  • Мнения: 1 732
Цитат на: missence в пт, 30 яну 2015, 12:49
помня невероятното усещане, което имах в петък вечер след училище- връщах се вкъщи и знаех, че съм напълно свободна да се отдам за любимите книги, Слънцето печеше през прозореца на стаята ми, а аз четях книга, излегната на дивана и слушах музика................

Аз пък учех и в събота.
Единственият ми свободен ден беше неделя. Не знам дали по едно време не отпадна това със съботите, но основно ми се е запечатало как само неделята имах свобода.

Последна редакция: пт, 30 яну 2015, 13:47 от take a smile

# 86 30 ян. 2015, 14:11 ч.
  • София
  • Мнения: 7 121
Цитат на: Параход в пт, 30 яну 2015, 13:36
Лагерите бяха дива мизерия и казарма. Не познавам дете, което да не е писало писмо "елате да ме вземете!"

Аз.. Rolling Eyes Първата причина е, че нашите нямаха кола  Laughing  Втората е, че по принцип ходехме с най-готините учителки- по музика, по рисуване.. и въпреки, че веднъж наистина бяхме настанени в бивша казарма в Красново, аз пазя хубави спомени. Е, верно е, че спахме в стая по 8 момичета на изтърбушени пружини, ходехме сутрин, обед и вечер на около километър до стола за да се храним, но пък имаше всекидневни игри, вечерни представления и минерален басейн  Crazy  Убедена съм, че малко несгоди в детска възраст, оказват положително влияние, учат на дисциплина и правят децата по-устойчиви.

Темата е много хубава   bouquet  Много неща помня от детството си, от 3-годишна възраст имам спомени, честно казано. Помня първия учебен ден, помня как и къде ме приеха чавдарче, после пионерче, комсомолче не успях да стана, помня манифестациите на които задължително ходех с дядо, лагерите, игрите до тъмно пред блока, всички детски филмчета като почнем от ежегодното "Синьо лято", "Гостенка от бъдещето", "Плодчетата", Пинко във Всяка неделя и други ...
Помня, как в първи клас имахме следобеден сън в у-щето, защото бяхме от 6-годишни и как по-големите ни се присмиваха, виждайки ни наредени в редичка с пижами  Laughing

Помня как с моята приятелка връщахме бутилки и вторични суровини за парички естествено.

Нямам спомени от село, защото нямам такова.

И още хиляди неща...

# 87 30 ян. 2015, 14:16 ч.
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Там където играехме като деца сега се паркират коли  Cry огромна площ, тротоари всичко е запълнено с паркирани коли. Естествено има деца навън, но много по-големи и нито един родител не пуска детето си без да знае къде отива и с кого. Аз си излизах когато искам, ако майка ми искаше да ме намери викаше от балкона  Embarassed или една малка разходка пред входа и веднага получаваше информация на къде сме заминали и кога ще се върнем. Имаше "дежурни" бабички по пейките по цял ден, кои наглеждаха по-малките деца, други излязали на чист въздух. Пред всеки вход имаше красива пейка, сега няма такова нещо, има място само за колите.

# 88 30 ян. 2015, 14:22 ч.
  • Мнения: 1 557
Страхотна тема, разчувствахте ме...

През моето детство прекарвах ваканциите на село при прабаба и прадядо, мир на праха им. Свързвам го с толкова красиви спомени, с голямо спокойствие, с много игри и невероятни празници.
Утрините бяха изпълнени със звуци, пеещ петел и множество птички, лая на кучето, блеенето на агнета и овце. През пролетта като излезеш на балкона те лъхваше аромат на цъфнали дървета и цветя. Лятото беше изпълнено с аромат на сено и много игри, но и с работа, помагах в градината, имах си и своя мини градинка за която се грижех. Есента пълна с толкова цветове и множество вкусни плодове. Зимата пък рисуваше прекрасни цветя по прозорците, а от стрехите висяха ледени висулки. Обличах якето, слагах шапката и ръкавиците и по цял ден навън в дълбокият сняг, който понякога така беше замръзнал, че можех да се разхождам по него без да затъвам. През зимните вечери баба, аз и сестра ми си играехме на разни игри, а тя ни белеше ябълки и круши, а след като изгасяхме лампата си разказвахме приказки, често се случваше да започне да заспива докато разказва и в приказката настъпваше неочакван обрат. Обичах да храня животните, да прибирам яйцата на кокошките, да храня с биберон малките агънца, да си играя с яренцата. Помня прекрасните мекици на баба, пилешката супа, филиите със сладко от сливи, пържените трохи, хлябът на пара и още много други.
Няма да забравя семейните празници. Бъдни вечер седяхме на пода върху слама, а блюдата бяха подредени върху дървена сения. Коледа я свързвам с голямо събиране с много роднини и пищни трапези. Нова година имаше аромат на портокали и очакването на дядо Мраз, който все идваше, когато съм заспала. Великден с боядисването на яйцата и след това размяната на яйца с всички съседи, домашно приготвен козунак и печено агне, аромат на агнешко се носеше на всякъде от дворовете, агнетата се печеха в зидани фурни в дворовете. На сирни заговезни палехме огньове и седяхме около тях с баница и вино за възрастните. Помня и Андреевден, когато излизахме с прабаба ми на балкона и хвърляхме варена царевица за да нахраним мечката, за съжаление не си спомням вече поверието, нито думите, които изричахме докато хвърляхме царевицата.
Имам още много спомени, които ме заливат винаги около празниците и ме натъжават, защото повечето хора с които са свързани вече не са между нас, а прекрасното място се е превърнало в буренясал двор с разпадащи се постройки. Въпреки това, когато отида там, макар и за мъничко, усетя ароматът на горските цветя и песента на птичките, се чувствам някак си презаредена.

# 89 30 ян. 2015, 14:28 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Цитат на: elix в пт, 30 яну 2015, 14:11

И още хиляди неща...
.....Нали? Изплуват, изплуват. С всеки ваш разказ изваждате наяве доста 'попрашасали' от времето спомени, които всъщност съм забравила, че имам.
Светълчо, наистина прекрасна тема!
От поста по-горе и аз се присетих за натрупалия сняг и как се събирахме сутрин на улицата с по един найлон в ръка / шейните само пречеха за по-добрата изява  Mr. Green/ и бързахме със зачервени бузи към селската могила. От единия край по-стръмна - там се пързаляха големите, а другите - по полегатия. Хората вървяха по тротоара и ни се радваха, други ни се караха - как абсолютно безстрашно летяхме към оградата на съседния двор, който граничеше с могилата. Нямаше страх, само смях, глъчка. И глад и жажда не усещахме, докато на свечеряване не се приберяхме вкъщи до бумтящото 'чудо'. Баба ми сипва чай и ми се кара, че само аз хойкам в тоя студ и същевременно грижовно ми подрежда подгизналите ботуши и космонавт до леглото да изсъхнат.

# 90 30 ян. 2015, 14:39 ч.
  • Мнения: 3 794
Все по-често се връщам към спомените от детството ми. Чувствам се сигурна в тях макар и с носталгия.

Спомням си зимните вечери и как майка ми оправяше заедно с мен леглото на мен и брат ми. После отмяташе единия край на одеалото, сякаш ни приканваше да си легнем. Включваше ни печка с реотани и гасеше лампата, а стаята светеше в оранжево, сякаш имаше запален огън. По някое време е влизала да я угаси, но нокога не се будехме.
Сутрин миришеше на чай, не от пакетче, а истински. Филийки с яйце и сирене, поръсени с шарена сол.
Спомням си и безгрижните лета. Игрите пред блока. И все някоя майка или баба ще се провикне, че е време за обяд.
Майка ми пък ни хвърляше пари, омотани в плик, защото все забравяше нещо дребничко от магазина.
Спомянм си къщата на прабаба ми и прадядо ми. Прашните лета, игрите с братовчедките ми на двора. Правехме храна от кал, парите ни бяха листа или вестници.

# 91 30 ян. 2015, 14:50 ч.
  • Мнения: 1 557
Цитат на: Love_fairy в пт, 30 яну 2015, 14:39
Майка ми пък ни хвърляше пари, омотани в плик, защото все забравяше нещо дребничко от магазина.
Спомянм си къщата на прабаба ми и прадядо ми. Прашните лета, игрите с братовчедките ми на двора. Правехме храна от кал, парите ни бяха листа или вестници.

Ние си играехме на "тия дето ходят по тока и водата", нали тогава идваше инкасатор, казваше колко имаш да плащаш и му се плащаше на ръка.

# 92 30 ян. 2015, 14:53 ч.
  • Мнения: 1 732
Цитат на: mishka88 в пт, 30 яну 2015, 14:22

Утрините бяха изпълнени със звуци, пеещ петел и множество птички, лая на кучето, блеенето на агнета и овце. През пролетта като излезеш на балкона те лъхваше аромат на цъфнали дървета и цветя. Лятото беше изпълнено с аромат на сено и много игри, но и с работа, помагах в градината, имах си и своя мини градинка за която се грижех. Есента пълна с толкова цветове и множество вкусни плодове. Зимата пък рисуваше прекрасни цветя по прозорците, а от стрехите висяха ледени висулки.


Ах, тези звуци............наистина омайни! Heart Eyes Flutter
'Звънка тишина', както е написал Дебелянов

Разкавам на детето какво е да чуеш гугудка в ранния следобед, когато дремеш на хладинка, а сочната червена диня от бустана на съседа те чака за следобедна закуска...
Моят дядо имаше и кошери с мед. Беше цяло вълшебство да гледам как вади питите с мед.
А когато вареше кайсиева ракия - ходеше на специално за целта място, дегустацията ставаше само с кратунки.   Flutter Миниатюрни, като малки черпачета-лъжички. Heart Eyes

# 93 30 ян. 2015, 17:18 ч.
  • София
  • Мнения: 103
Никакви мили спомени от детството си нямам и никога и за нищо на света не бих се върнала там.
Всичко зависи от родителите, да и това че си нахранен и имаш уютен дом и двама родители не значи че си щастлив. Помня как другите си играеха навън, а аз трябваше да уча, помня задължителната попара сутрин от която ми се драйфаше, но това беше единствения "здравословен" вариянт за закуска. Радвам се, че моето дете няма подобно детство. Убедена съм че не й липсва нищо - нито игри навън, нито общуване. Телевизията и компютрите са част от съвременния живот и да ограничаваме децата си от тях е осакатяване.

# 94 30 ян. 2015, 18:21 ч.
  • София
  • Мнения: 478
Жалко, че толкова много хора имат неприятни спомени от детството Confused Мислех си, че за почти всеки това е един весел и безгрижен период от живота.
Помня игрите до късно някъде из квартала (без ясно местоположение и обикновено родителите нямаха ясна представа къде точно сме), обикновено се викахме за излизане от врата на врата (странно защо, при положение, че всички имаха домашен телефон newsm78), после като ученици, първи-втори клас, пишех бележка и я оставях на огледалото в коридора - "Излизам. Ще се прибера в 8 ч.", обожавах да ходя при бабите си - всяка имаше свой си начин на глезене на внуците, не знам защо не успях да се науча да играя на "Ръбче", но за сметка на това на "Народна топка" бях страшна Simple Smile, играехме по улиците, които сега са пълни с коли. Имаше един комшия с чисто нова Лада 7, който се паркираше точно пред входа си - един прекрасен ден счупихме задното стъкло на колата. Не мога да ви опиша каква квартална драма се разрази - заплахи с кварталния и писма до работите на родителите и подобни - накрая родителите на всички деца, които участвахме, солидарно събраха пари, за да се плати стъклото.
Имаше и гадни моменти, но като цяло спомените от детството винаги изкарват на лицето ми една леко носталгична усмивка. Не бих го сменила с друго детство, както и не бих искала отново да го изживявам - всяко нещо с времето си.

# 95 30 ян. 2015, 18:26 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Джеки, като спомена как си седяла вкъщи да учиш, докато другите играят вън, се сетих за една съученичка, която цял ден свиреше на пиано, докато ние тичаме по улицата и играем какви ли не игри. А нея я караха да свири по по цял ден, всяка свободна от училище минута прекарваше на пианото. По цялата уличка се носеше музиката от пианото, наизуст я научавахме, докато я разучи. Момчетата казваха: айде, тая пак почна да тормози пианото. А тя беше една свита, бледичка и сериозна, притеснителна и затворена. Много ни беше жал за нея, дори момчетата я щадяха - никой не я стреляше с фунийки, никой не я плашеше зад ъгъла, никой не й дърпаше плитките или да й взима шапката и да бяга с нея, а тя да трябва да го гони.
Не стана кой знае каква пианистка, язък за пропиляното време за игри и забавления.
И си остана такава затворена и тъжна. Дори когато ние започнахме да се интересуваме от гаджета и свалки, тя пак странеше, изобщо така си остана, да наблюдава живота отстрани.
По-точно - от прозореца на стаята с пианото.

 

# 96 30 ян. 2015, 18:38 ч.
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Не изпитвам носталгия по детството си.
Нито някакво омерзение. Може би някой
ден, когато почне да изтънява вкусът на
живота - тогава ще ми е тъжно и мъчно
за отминалото време.

# 97 30 ян. 2015, 19:18 ч.
  • Мнения: 14 478
На мен не ми е тъжно или мъчно за отминалото време. Просто ми е приятно да си спомням.
Понякога, когато сънувам селото си (за съжаление вече то не съществува) се събуждам истински отпочинала.

# 98 30 ян. 2015, 19:28 ч.
  • Мнения: 15 265
На мен ми е тъжно за тези, които са си заминали от този свят, а са били част от детството ми. Когато си спомням за това време все едно пътувам много надалеч, имам усещането, че е било преди хиляда години. Спомените ми обаче са много ясни и живи. Хубави и не толкова хубави.
Напоследък много ми липсват зимите, онези с много сняг, валящ на парцали и покриващ всичко. Липсва ми мириса на горящо меше, на турско кафе /баба ми беше специалист/... Едни такива незначителности.

# 99 30 ян. 2015, 19:39 ч.
  • Мнения: 7 848
И аз се изненадах колко много от пишещите не си харесват детството... Все си мислех, че е едно островче на безгрижието, в което дори в труден момент винаги можеш да извикаш спомена и за малко да забравиш грижи и тревоги и понякога ми действа като психотерапия.

Имам чувството, че няма нещо което да ми и е липсвало, в нищо не съм ограничавана, макар и с много властни родители никога не са ми налагали какво да правя - досетих се след написаното за момичето с пианото. Искам на плуване - хоп - на плуване, имах и пиано, след като видяха , че няма стана пианистка, а аз се скатавах от уроците - майка веднага го продаде. В тийнейджърска възраст реших китара - беше ми купена - и  пак на уроци, засвирих и я захвърлих и нея... Като изключим , че за всичко това съм изтърпяла и необходимото количество бой, той някак се забравя... Останаха ми само хубавите моменти. А може би това е защитна реакция на съзнанието. Лошото  съм го  изместила. Може и да ми се смеете обаче аз страдах, когато и на детска градина не ме заведяха, защото е къде, къде по хубаво да си с  приятели отколкото да скучаеш сам, въпреки гадната грис халва и домати с ориз. Още е в съзнанието ми другарката Михайлова от градината. За мен тя е първият учител и спомена за нея също ми носи топлина. Леко и небе.

Последна редакция: пт, 30 яну 2015, 22:04 от Билян@

# 100 30 ян. 2015, 20:27 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Аз пък обикнах грис-халвата на детски лагер. Майка не правеше вкъщи, не бях опитвала. И така ми хареса, че обичах лагерите и заради грис-халвата Joy Joy
А наистина много ги обичах. Понеже нямаше кой да ме гледа през лятото, ме изпращаха най-малко на два лагера, а понякога и на три. Най-много обичах лагерите с деца от цяла България. Запознавахме се, сприятелявахме се, после си пишехме писма и даже си ходехме на гости с някои.
Тъй като съм едно дете, ми харесваше да съм на място, пълно с деца, с връстници.
Лагерите обикновено бяха в много красиви местности - Говедарци, Панагюрище, Копривщица, Добринище, Видима, Тетевен - страхотна природа - полянки, гора, планина, на някои места и река или езеро.
Много ми харесваше летуването на лагер, единственото, което мразех, беше следобедния сън, защото не мога да спя през деня. Но ми разрешаваха да си чета книга, докато другите спят.

По тези лагери беше много модно да си дялкаш фигурки от борова кора. Още помня мириса на бор.
А грис-халва обичам и сега, редовно правя.

# 101 30 ян. 2015, 20:46 ч.
  • Мнения: 345
https://www.youtube.com/watch?v=r3YTyH9iTKA&spfreload=10

# 102 30 ян. 2015, 21:04 ч.
  • Мнения: 1 732
И аз обичам грис-халва, от печената, не пържена. И изобщо не я свързвам с детството.
Не съм яла тогава такова нещо.
Храната от детството ми не беше особено богата откъм разнообразие, за съжаление. Майка ми като една работеща жена, успяваше да сготви от бързите стандартни манджи, (често аламинути) или ни записваше на стол към училището.
Летата обаче, бяха пълни с вкусотии: изобилие от салати, мляко с ориз и канела, домашните сочни баклави с орехи на баба ми,  дини и пъпеши на корем,  кайсии и техните хрупкави сочни 'костички', както ги наричаше дядо ми, варена селска царевица от котела,  таратор с орехи и копър, пълнени пиперки с яйца и сирене, огретен....

Последна редакция: пт, 30 яну 2015, 21:30 от take a smile

# 103 30 ян. 2015, 21:32 ч.
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 356
Чудна тема, чак ми се насълзиха очите.
Не знам защо, но и аз помня само хубавото. Едно такова мило ми е. Помня градината и другарката Петрова, и другарката Кацарова. Как всяка сутрин ревях, че не сиакм да ходя и всяка вечер мрънках, че не съм се наиграла. Даже съм връщала дядо ми (живеехме на отсрещния тротоар). Имахме зайци...ах как понасмръдваха.
Цяло лято бяхме при баба. Как ни е изтърпявала милата - 4 внучки. И като се замисля, все нахранени (с готвено), все изпрано. А дядо...голям образ. Веднъж скришом даде на малката ми братовчедка да си дръпне от цигарата му. До ден днешен тя е непушач. Веднъж пък пак заради нея ни гони с другата ми братовчедка из целия двор. Тамън нямаше вече на къде да бягаме, сгащи ни и.... ни направи път да минем пред него  Heart Eyes

# 104 30 ян. 2015, 22:40 ч.
  • Мнения: 2
Много мила тема,спомням си с носталгия летните вечери на село,чая на баба,игрите на жмичка до късно,филиите със сладко носени докато играем на гоненица...СПОМЕНИ... :*

# 105 30 ян. 2015, 22:50 ч.
  • Мнения: 11 572
Цитат на: zori_82 в пт, 30 яну 2015, 22:40
Много мила тема,спомням си с носталгия летните вечери на село,чая на баба,игрите на жмичка до късно,филиите със сладко носени докато играем на гоненица...СПОМЕНИ... :*
Аз помня филиите с лютеница. И досега правят нашите домашна в голяма тава. А баба ми е малко скръндзава, и като трябваше да ям филия, а играехме, ме привикваше вътре в нас, да не маже на другите деца.

# 106 30 ян. 2015, 22:56 ч.
  • Мнения: 1 793
Нещастно ми беше детството и не ми липсва. И аз съм от Пепеляшките, грижещи се за домакинство от ранна възраст. Такива неща са виждали очите ми, дето не са за детски очи. Сега слушам милата ми баба как се пренася в спомените от детството си и изтръпвам от ужас, че и на мен ще ми се наложи ясно да си припомня неща, които с радост бих изчегъртала от мозъка си.  Grinning

# 107 30 ян. 2015, 23:28 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Защо смяташ, че ще ти се наложи?
Изборът е твой - можеш да си спомняш, а можеш и да не си спомняш. Или можеш да си спомняш само нещата, които искаш да си спомняш.
Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.
След като тези спомени не ти носят радост, вземи поуките от тях, ако има такива и изхвърли всичко останало, щом те тормози. Не стига, че  си се тормозила в детството, ами и след това същите неща да ти носят лоши чувства и по-късно... Прекалено е.
 Hug

# 108 30 ян. 2015, 23:46 ч.
  • Мнения: 63
Цитат на: svetal4o27 в чт, 29 яну 2015, 13:57
Детството...Кога отлетя?...
А колко хубаво беше, нали?
Ваканциите с мирис на липи...И на море.
Зимите - с очакването на сняг, шейни и бой със снежни топки...
Пролетите - с цъфналите джанки и череши...И розовите облаци на бадемовите дръвчета. И люляка в детската ръчичка на път към училището на 24. май...И божурите, с които украсявахме портрета на Братята...И "Върви, народе, възродени..."
Есените - с тъгата по лятото, с малко нервност заради предстоящата година, но и с безкрайна радост от срещата със съучениците...

Какво помните от детството, "реално и вълшебно"?
Какво ви връща с радост там, в детството, и какво - с гняв, тъга и даже с ярост? 

Ах, носталгия...!
Мога да добавя още: игри на улицата до късни часове, намазана филия с червен пипер, чубрица и сол, катерене по дърветата, рекичката и чешмата до къщата ни на село, ягодите на двора... колко хубаво беше всичко...

# 109 30 ян. 2015, 23:57 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
ПРИ РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО СВЯТО

При реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели от сухото лято-
млади кончета пият вода.

Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда...
За да видят в реката небето-
млади кончета пият вода.

А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи-
млади кончета пият вода.

Да пребъде честития случай,
в който стогата зрелост видя
от къде се на нежност научих...
Млади кончета пият вода.

# 110 31 ян. 2015, 00:37 ч.
  • Мнения: 4 841
Не е много по темата, но ще го кажа. Според мен човек се връща към хубавите спомени от детството, когато нещо в настоящето му го смущава, когато се чувства несигурен, самотен, изгубен. Тогава се търси сигурността, топлотата и безгрижието на миналото. И обратно, когато човек е уверен, спокоен и балансиран, погледът му е насочен към бъдещето, прави си планове, отдава се на мечти, и гледа напред.

Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.

Иначе детството е благодатно - можеш да си го теглиш в която посока си искаш, кеф ти да вадиш от него вълнуващи вкусове и аромати, кеф ти - обвинения към родителите за грешни решения, предпоставили проблеми за цял живот  Twisted Evil

Имам и прекрасни спомени, имам и ужасни. И освен всичко друго голяма част от тях може би и да не са съвсем верни. Наскоро с трима (!!!) човека се опитвахме да сглобим по спомени една случка от миналото. Четирите истории се различаваха толкова драстично, че накрая за малко да се изпокараме заради обвинения в лъжа.  Sunglasses Човешката памет освен нетрайна, има и свойството да запълва дупки с по-късни натрупвания. Но да не задълбаваме в тази посока.

Нямам например НИКАКВО обяснение как е било възможно да харесвам героите от "Синьо Лято" и "Арабела", като всички са ужасно невзрачни, с криви и несъразмерни пропорции на лицата и грозни тела...

# 111 31 ян. 2015, 00:46 ч.
  • Мнения: 1 732
ха ха ха , 'изпокараме, заради обвинения в лъжа' Laughing
това ми напомня колко пъти майка ми е изпадала в абсолютно безсилие да разбере Истината, питайки мен и сестра ми за дадена случка.
сестра ми твърди, че 'сладоледът беше розов', а аз убедително твърдя, че 'не е бил розов, а син'!
в такива случаи, майка ми винаги е казвала, че ако някой я вкара в затвора, това ще сме ние Crazy
Цитат на: svetal4o27 в пт, 30 яну 2015, 23:28

Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.

Много добре казано.   bouquet
Съгласна съм и с BirdsFlu за тегленето на спомените в желаната посока Peace

# 112 31 ян. 2015, 12:01 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Бърдсфлу, страхотен пост!
И всичко в него е вярно. Замислих се върху първата част, че човек се връща към детството, когато нещо не е наред с настоящето...Може и да е така. Аз се връщам там по-скоро покрай някоя асоциация - някой мил предмет, приличащ на нещо от онова време, някой аромат (като този на липите - винаги, винаги първия дъх на липа, който усетя в началото на всяко лято, ме пренася на уличката от детството и веднага поглеждам към небето, защото в спомена то е най-хубавото синьо с най-белите облаци), някоя случка, или ако някой друг си спомни неговото детство.
Но може пък на подсъзнателно ниво да е, както казваш и детството да е спасителен пояс, в който се промушвам за сигурност.
Това с изкривяването на спомените е точно така. Мъжът ми и сестра му почти да ръкопашен бой го докарват понякога, когато си припомнят разни случки от миналото. Joy
Аз съм разсъждавала над това и отначало бях склонна да мисля, че всеки си го наглася, както му изнася. Но се случи така, че една голяма компания бяхме на екзкурзия и после разказвахме на останалата част как сме прекарали. И като слушах отстрани, имах чувството, че сме били на различни места, толкова се различаваха разказите и толкова различни неща са направили впечатление на участниците. Та предполагам, че и със спомените е така - всеки път дърпаш различно конче от кълбото със спомените или го виждаш под различен ъгъл, в замисимост от времето и настроението си.
Ужасни спомени от детството нямам. Имам някои лоши и единият е свързан с една зла учителка по математика. И не точно с математиката, а с личното й отношение към някои от децата.

Между другото, ние с мъжа ми имаме навик - когато се излежаваме сутрин в някои дни, освен че правим планове за бъдещето или анализи на настоящето, се отдаваме  на спомени за детството - сравняваме неговото софийско детство с моето варненско Joy И той винаги ми води с едни плезири Joy (във Варна ги нямаше тези прословути плезири, с които всички софиянци свързват щастливото детство), а аз го цакам с едни шоколадови пурички от сладкарница "Будапеща", които бяха от блата на торта Гараш и пълни вътре с крема от същата торта. После той "хвърля" в боя печените фъстъци на някоя си арменска баба Анухи, която имала малко магазинче с големи буркани с бонбони и страгали,  а аз се сещам (по арменската асоциация) за също такова магазинче и "у наше село" и за бурканите с красиви стъклени топчета (наричани на варненски "лимки") и как красотата им ме вкара в грях да издърпам с кука за плетене два книжни лева от касичката си ... И така понякога откарваме до обяд в "ти помниш ли..."

# 113 31 ян. 2015, 15:38 ч.
  • Мнения: X
Спомени -
катмите на сач на баба ми ,мекиците с топлото краве мляко, изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка, мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя ,елхата на двора на Нова година ,която не се отсичаше,  а се кичеше всяка година навън на снега, млечната салата с орехи на баба ,баницата на розички на другата ми баба, как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години, как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки (на колелца за брат ми, на ивици за мен) всеки път когато пискаме, безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината ,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците, четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни, плетените пуловери от баба (давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов, варенето на лютеницата , правенето на доматени консерви, които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва, дългата баня с баба,  която ни съдираше кожите от търкане с тривката, онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън и дългите разговори на свечеряване , разказаните приказки в зимните нощи с бумтящата печка с дърва и свирещият чайник с липов чай .......

Последна редакция: сб, 31 яну 2015, 18:38 от Анонимен

# 114 2 фев. 2015, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 1 529
196.. година. Гледа ме баба Надежда на село. Най- добър другар ми е едно козле. Вързах му една синя панделка на вратлето. Ходеше с мен навсякъде. Гората близо ,всеки ден се катерехме до близкия връх"Вържа глава".
 Зиме дядо ми направи шейна-санье и пързаляне до тъмно.
 Първата кукла .Соня спяща донесена от Чехия и викаше мама.
 Първата супа ,която сготвих в канче за дядо от картофи,ориз ипраз. Отмених баба че тъчеше черги в разбоя-стана.
 Ходенето за кокичета ,дренки и горски ягоди с децата.
 Питките от кал.  Чувството на лекота да тичаш по прашната улица и усещането ,че летиш.
Бялата панделка и първото кино с мама и тате и как ме люлееха за ръце между тях....
Много хубави спомени.
Светле благодаря ти.  bouquet

# 115 2 фев. 2015, 11:43 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: BirdsFlu в сб, 31 яну 2015, 00:37
Не е много по темата, но ще го кажа. Според мен човек се връща към хубавите спомени от детството, когато нещо в настоящето му го смущава, когато се чувства несигурен, самотен, изгубен. Тогава се търси сигурността, топлотата и безгрижието на миналото. И обратно, когато човек е уверен, спокоен и балансиран, погледът му е насочен към бъдещето, прави си планове, отдава се на мечти, и гледа напред.

Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.


Не съм съгласна. Миналото е част от човека точно толкова, колкото и бъдещето. Спомените са част от нас и определят  нашата същност. Човек се връща към спомените си не само , за да търси утеха или бягство от настоящето. Понякога спомените изникват без повод, извират просто така "от нищото"-като гледаш собствените си деца или като спиш, или като си пиеш кафето.
 Понякога спомените те зареждат с положителна енергия, друг път те "предупреждават", трети път гледат да те натъжат или успокоят. Споменът е част от нас и не бива да бъде "блокиран" или пък прекалено педантично подлаган на анализ.

# 116 2 фев. 2015, 12:16 ч.
  • Мнения: 1 334
                Благодаря за хубавата тема!
   Наистина детството , за повечето от нас , е символ на безгрижие , стабилност , опора от близките.
    Моето не се различава от това. Имала съм всичко необходимо , без да съм била глезена. Възпитавана съм с взискателност , но и с много любов и всеотдайност. Въпреки големите си ангажименти родителите ни /с брат ми/ отдаваха много за нашето запознаване със света – разказваха ми много истории , пътувахме из цяла България за да видим всички исторически и географски места. За мен от тогава остана като хоби да правя хербарии от растения и да препарираме разни дребни животинки – морски кончета , морска игла и др. (обичам животните)
   В “нашата махала” бяха само момчета и само аз – момиче , затова не винаги се включвах в игрите им. Но съм ходила с тях да си търсим тръбички за фунийки . гледах ги като играят на коски /топчета/ , като си издялват и въртят пумпали , като си правеха балони /хвърчила/. Когато съм отивала по-далеч – при момичета скачахме на въже и играехме на гизия /дама/ . Монго обичах да чета и “изяждах” книгите за ден-два . Може да ви се стори скучновато , но на мен ми е било добре и за нищо не съм страдала.
   А моето “царство” беше също при баба и дядо, в Сливен. Толкова любов , топлина и доброта се изсипваше върху мен от всички близки там... Беше 195..г /”по Шпунц”/ Тогава е нямало много играчки . Дядо ми беше направил от дърво детска количка и в нея по цял ден возех любимият си заек /жив/ . Вечер дори исках да заспивам с него. Беше ми построил малка истинска къщичка в двора , където беше “царството ”ми. До къщичката имаше много стабилна желязно-дървена люлка , а върху плочника – написано името ми.Дворът беше като рай /според моите представи/ - много ,много цветя – екзотични и уникални......По черешово време тръгвахме в 3ч. през нощта за лозето да берем череши (стигахме към 5ч и към 10-11ч си тръгвахме). Всеки път за мен правеха весло от череши и по пътя си хапвах....
   Събудих си спомените и сега ще си ги преживявам...

# 117 2 фев. 2015, 12:17 ч.
  • Мнения: 4 892
Много са ти хубави всички мнение по темата, Герри. И аз така ги усещам нещата.
Може би Бърдс е права за някои случаи, сигурно има и такива.

# 118 2 фев. 2015, 13:14 ч.
  • Мнения: 18 666
Да се запиша във тази тема и  после ще чета и разказвам...








Спомен

Малък спомен от детството минало

все ме дърпа отново назад.

И подсмърча нослето изстинало,

и се сипят коси-водопад.

 

Моя палава, рошава скитнице

със охлузени боси нозе,

да лудуваш до днес не насити се,

своя дял от игрите не взе.

 

Дали вярваш все още на книгите

и сънуваш ли пак че летиш.

Грижи идат по теб и настигат те

и не можеш спокойно да спиш.

 

В огледалния спомен на детството

своя кладенец бистър открий.

Още пази за тебе вълшебството,

във водите му ти се измий.

# 119 2 фев. 2015, 16:40 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Боряна, страхотно е стихотворението ти, страхотно!

# 120 2 фев. 2015, 20:38 ч.
  • София
  • Мнения: 8 420
СВЕТЛЕ, благодаря за прекрасната тема Hug  bouquet. Изчетох всички постове. И сълзи потекоха, и се усмихнах, и весело ми стана, защото спомените на някои от вас са и мои преживявания, и тъжно ми стана, за тези, които са имали трудно детство.
В детските ми спомени ме връщаха децата ми. Още чувам гласчетата им: Мамо, разкажи...И се връщам назад в далечната 195...( по Шпунц ). Мама млада, с пъстра рокля, с коси навити на букли, татко-висок, висок, с униформа ( беше летец ), брат ми-бебе в количка и аз, на разходка в градската градина на Ямбол. Захарен памук, сладолед в едни много мънички фунийки, като напръстничета. След това, семейството ни се премести в София. Доближихме се до бабите и дядовците. Едните живееха в София,( в Иван Вазов), тиха уличка, малки къщи, разделени помежду си с жив плет, без ключове на вратите. Бабите готвеха на двора и всички знаехме кой какво ще яде. Още помня: Я тичай до баба ти Марийка, че ми е свършил пипера, или друго дете дотича при моята баба да поиска нещо. Това сега просто не може да се случи. Та готви един ден моята баба винен кебап, отдели се за малко от печката и аз хвърлих в тигана шепичка пясък. Подгони ме с дървената лъжица, изми тигана и направи друга запръжка. Другите баба и дядо живеехе на края на Перник. От тях нататък започваше полето. Имаха голямо стопанство-прасета, кокошки, агнета. За празници се събирахме 14 души-баба и дядо, 2 стринки, 2 чичовци, 4 братовчеди и ние четирима. В една огромна тава се правеше крем карамел-от истинско овче мляко и яйца от свободни кокошки Joy Баба правеше страхотни баници и зелници. Разточваше огромни кори, които висяха от дървения кръг върху който точеше, като покривка, почти до пода. Та веднъж се бях скрила под масата и по мъничко, по мъничко късах от корите, докато баба не ме усети и не ме подгони с точилката. Вързваха ни люлка на двора. Баба работеше в ТКЗС-то-пластеха сено. Водеше ме със себе си. Качваха ме най-отгоре на копите. Още помня как ухае сеното. И уханието на озон...За това, че "помагах" цяло лято, баба ми купи акордеон. Бях на 11. Имам го вече 53 години и още свиря на него.

И ето, сънувам, че съм пак дете,
и тичам през ливадите с боси нозе,
и косата ми волна от вятъра е развята,
пеперудите гоня сама по полята.

С венче от мак ще си закича косата,
я колко макове греят в тревата.
С къса поличка и ленена блузка,
моето детство по полята препуска...

А слънцето свети в миглите пеперудени
и житото събират жетвари отрудени...

Да не се повтарям, но и аз помня бабините бухтички, мекички, палачинките със сладко, филиите със сол, пипер и олио и стръкче пресен лук от градината.
Пиша и си мисля, как почти всички свързваме детството си със спомени за баби и дядовци. Странно, но когато мисля за моите си спомням очите и ръцете им... А толкова отдавна ги няма...
Децата ни пораснаха. Станаха майки и татковци, а ние баба и дядо. Сега гласчетата на внуците ни ни връщат в детството...Бабо, дядо, разкажете...

Последна редакция: пн, 02 фев 2015, 20:56 от Flo 51

# 121 2 фев. 2015, 21:00 ч.
  • Nice
  • Мнения: 946
Ех,браво Flo 51, много мили спомени имаш, макар и далечни,

аз да добавя най-най - хубавият ми спомен, който винаги се надявам да го виждам така цветен : новината за така чаканото сестриче, което щяло да се появи на пролет. Пък то още беше късна есен и с нетърпение я чаках тая пролет ''кога ще дойде пролет? '' ми беше най-честият въпрос Grinning . Като разбрах скачах и се радвах и казвах на всеки, че ще имам сестриче на пролет.
Дори и да съм била на 4 си спомням все едно беше вчера.

# 122 2 фев. 2015, 21:12 ч.
  • Мнения: 2 815
Поздравления за страхотната тема   bouquet .

Хубавите спомени от щастливото детство. Имам ги и аз и са много.
Пълната ни селска къща, милите ни баба и дядо /лека им пръст/.
Ваканциите на село, детските игри, приятелчетата.
Цветята и летният дъжд.
Задължителните манифестации, на които не обичах да ходя. 

Чак настръхвам от спомените .................................................

# 123 3 фев. 2015, 13:50 ч.
  • Мнения: 495
Светълчо, чудесна тема! Поздравления и благодарност! newsm51
Върнах се години, години назад! newsm78

Всичко съм изчела, "от кора, до кора"!  Laughing
Много от написаното съвпада с моето детство.

Приятно писане!   smile3523      typeuu


# 124 3 фев. 2015, 15:41 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 458
И моето беше прекрасно,пълно със спомени,ударени колене,прахоляк,намазани филии с лютеница,с дъх на сено,вкусните гозби на баба и безкрайните лудории Simple Smile

# 125 3 фев. 2015, 15:45 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Липсва ми да се покатеря на таванската тераса и да гледам поредното авиошоу. Помня идваха американските изстребители 'Сините Ангели'. Беше толкова вълнуващо, направо ни спряха дъха. Велики!

# 126 3 фев. 2015, 16:59 ч.
  • Мнения: 4
Цитат на: svetal4o27 в пт, 30 яну 2015, 20:27
Аз пък обикнах грис-халвата на детски лагер. Майка не правеше вкъщи, не бях опитвала. И така ми хареса, че обичах лагерите и заради грис-халвата Joy Joy
А наистина много ги обичах. Понеже нямаше кой да ме гледа през лятото, ме изпращаха най-малко на два лагера, а понякога и на три. Най-много обичах лагерите с деца от цяла България. Запознавахме се, сприятелявахме се, после си пишехме писма и даже си ходехме на гости с някои.
Тъй като съм едно дете, ми харесваше да съм на място, пълно с деца, с връстници.
Лагерите обикновено бяха в много красиви местности - Говедарци, Панагюрище, Копривщица, Добринище, Видима, Тетевен - страхотна природа - полянки, гора, планина, на някои места и река или езеро.
Много ми харесваше летуването на лагер, единственото, което мразех, беше следобедния сън, защото не мога да спя през деня. Но ми разрешаваха да си чета книга, докато другите спят.

По тези лагери беше много модно да си дялкаш фигурки от борова кора. Още помня мириса на бор.
А грис-халва обичам и сега, редовно правя.
Е с тази грис-халва ме върна и мен назад във времето...

# 127 3 фев. 2015, 19:17 ч.
  • Мнения: 18 666
Тъй шъ е тя


Баба и внуче
 Васил Ив. Стоянов

Баба внучето приспива
 и му пее тя сънлива:
— Нанкай, внуче, Сънчо дойде
 из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.

Баба клюма, клюма, пя,
после сладичко заспа.
Внучето се понадигна
 и на баба песен викна:
— Нанкай, бабо, Сънчо дойде
 из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.
Нанкай, бабо, в топла стая —
аз навън ще поиграя!

# 128 4 фев. 2015, 09:22 ч.
  • Мнения: 7 848
 Бор_яна, прекрасни стихове. Твои са, нали? Предните, по- горе.

Докато четях темата се досетих за шедьоврите на баба и дядо, където ме изпращаха през ваканциите.

-  "Затваряй протката - айдуците не спят"
Някой ме вика от улицата и респективно отговор:
- "А, Биляна ли? Тя щом се съмне и хваща улиците - тук, у дома вода извира."
 И култовото:

- "Пак ли на реката, ако се удавиш - ще те пребия" Mr. Green

Има и още...

# 129 4 фев. 2015, 09:35 ч.
  • Мнения: 18 666
Е,това ,дето приспива баба си си има автор..

Да кажа нещо  и аз..имам спомен много от малка.Бебе,което седи .Червена гергина-цвете де и  червена шапка с уши.Прост модел но ги виждах скоро,то модата винаги са завръща.Цветето над мен колкото дърво.Така съм го виждала.Вече споменът е избледнялл но беше цветен до преди десетина години.Питах майка веднъж.И се оказа,че има снимка.Бебето съм аз ,гергина е цветето ,и вярно високо  над седналото дете.Снимката черно бяла,но майка ми каза ,че е червено-и цветето и шапката..Може да има и друго остатъци от бебешките години,но не съм ги повтаряла и са се изтрили.Казват ,че бебетата до 18 месеца дори мислите на големите четат.
Другият ми детски спомен е на татко на раменете в зоологическа градина.Вярно било и това ,в Плевен е било ,имало е  голяма зоологическа градина ,сега не знам дали има някаква въобще.И наистина ме е носил баща им ,това на  2 години,че пос.е брат ми се е родил.

# 130 4 фев. 2015, 10:07 ч.
  • Мнения: 7 848
Докато четох  ми изникна спомен заради, който съм запазила и тази снимка с божур обаче.

Скрит текст:

Ей, такъв голям божур, червен. Имахме го в двора до една ябълка - петровка. Толкова сме били малки с моята приятелка, че височината на божура ни беше мерна единица за големина.  Grinning за да му видим цветовете трябваше да гледаме на горе.

А около ябълката имахме тайник. Закопавахме в пръстта едни стъкълца по тях слагахме интересна хартия шарена, която тогава си беше "съкровище". Играл ли я е някой тази игра?

# 131 4 фев. 2015, 10:21 ч.
  • Мнения: 1 732
Цитат на: Билян@ в ср, 04 фев 2015, 10:07


А около ябълката имахме тайник. Закопавахме в пръстта едни стъкълца по тях слагахме интересна хартия шарена, която тогава си беше "съкровище". Играл ли я е някой тази игра?


ДА! със сестра ми.  Grinning Редовно! Обичахме да си търсим стъкълца и да ги заравяме в пръстта, изравяхме си дупчица, изглаждаме я и подреждаме съкровищата - в размер на стъкълцето. Обикновено това бяха малки  шаренийки, малки цветчета, подредени като картинка. Отгоре слагаме стъкълцето и хоп- 'съкровището' е готово. После го покривахме с пръст отгоре и само ние знаехме къде е то и какво има в него.
Най- обичахме, като намерим от цветните стъкълца- сини или зелени. Flutter

# 132 4 фев. 2015, 10:50 ч.
  • Мнения: 25 724
Ние като деца не сме си правили такива съкровища, но съм виждала.
Бяхме на гости на роднини в Хасково, аз – единствено дете в компанията, и да не скучая, домакинята ме заведе на двора на кооперацията и ме запозна с децата, които играеха там. Повечето бяха момиченца на горе-долу моята възраст. Те си имаха такова "съкровище" и ми го показаха като голяма тайна. Цветно стъкло, закопано в земята, а отдолу се виждаха някакви красиви неща - мъниста, цветчета... Този спомен ми е много ярък и носи усещането, че съм се докоснала до нещо наистина приказно и вълшебно.  Simple Smile

# 133 4 фев. 2015, 13:46 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
И аз не я знам тази игра, за пръв път я чувам. Много ми харесва и е типично момичешка - нещо пъстро, нещо красиво, нещо тайно...

Биляна, много красива снимка!
И много готини бабини реплики.
И на мен ми се караха, като се ударя. Вместо да ме прегръщат и утешават...

# 134 4 фев. 2015, 22:31 ч.
  • в малка спретната къщурка
  • Мнения: 1 152
О,детството!Много и приятни спомени. Вечно ожулените ми колене,къде от падане,къде от катерене по огради и дървета.Пълни джобове със зелени сливи и кайсии.Филията с мас и червен пипер или лютеница.А хляба от селската фурна,това сега го няма никъде-нито на мирис,нито на вкус.Изпращат ме да купя хляб и цялата тайфа с мен.Докато се прибера,половината от хляба го няма.По  цял ден на игра и все малко ми беше.Все се сърдех,че рано ни прибират.А зимата на пързалката-разкош.Премръзнали,с червени ръце,бузи и носове.Ботушите гумени и пълни със сняг,краката мокри,но и през ум не ти минава да се прибереш,ако не дойдат на сила да те подберат.Премръзнали,чак не можем да се усмихнем.Най обичах да се търкалям в снега и да си хапвам ледени висулки.
Имам хубави спомени от детството,това са само малка част.Приятно ми е да се връщам в детските си години.

# 135 4 фев. 2015, 23:54 ч.
  • Мнения: 14 144
Винаги съм казвала, че детството е най-хубавият период в живота ми! Толкова мило ми стана като намерих тази тема.  Heart Eyes Иде ми да се разплача. Бях едно щастливо дете. Така ме е яд, че моите деца не могат да имат като моето детство! Спомням си за сладоледа в буренца; за разтопения кашкавал, който ми правеше баба; за игрите до късно вечерта с другите деца - обичах да играем на "стражари и апаши"; лъхаше едно спокойствие отвсякъде, дори и коли рядко минаваха по главната улица; играех предимно с момчета, нямаше момичета на нашата улица, а аз все бях изцапана, но пък глезена от джентълмените; майка ми не можеше да ме прибере нито за обяд, нито за вечеря - грабвах една филия с лютеница и бягах на улицата. Игрите никога не ми стигаха! А като видех да тече дори и капчица кръв от мене, мале какъв рев удрях, ще се мре. Joy Спомням си как стояхме под дъжда през лятото и пеехме "слънце грее, дъжд вали - мечка се жени". И децата бяхме по-добри, по-човечни, нямаше я тази агресия като у днешните деца.
Зимата си правех снежен човек на двора и ми ставаше мъчно, като започне да се топи. А сега вали сняг и установявам, че от години не съм го ... докосвала. Толкова ли съм остаряла? Нищо детско не остана в мен, дори парченце не запазих. Днешната действителност уби всички положителни емоции в мен. Мамка му, успях да се разплача. Tired

# 136 5 фев. 2015, 12:12 ч.
  • Мнения: 2 237
Цитат на: Dara88 в ср, 04 фев 2015, 23:54
Така ме е яд, че моите деца не могат да имат като моето детство!

Не са щастливи ли?  Shocked

# 137 5 фев. 2015, 12:24 ч.
  • Мнения: 14 144
Цитат на: Ли Лу в чт, 05 фев 2015, 12:12
Цитат на: Dara88 в ср, 04 фев 2015, 23:54
Така ме е яд, че моите деца не могат да имат като моето детство!

Не са щастливи ли?  Shocked

Казах, че искам децата ми да имат като моето детство, а не че не са щастливи, кое не разбра?

# 138 5 фев. 2015, 12:34 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Детството е различно сега...
Децата са винаги под контрол, няма я свободата да си по цял ден на улицата и пред блока, освен в по-тихите крайни квартали с по-големи и зелени междублокови пространства. Като отида лятото в Люлин, гъмжи от деца на всякакви възрасти. Разбира се, не знам пускат ли ги сами, или ги придружава някой.

Но едно ми прави впечатление - че децата са щастливи най-вече когато им купуват нещо. Хубаво, добре, ама кратко трае това щастие. А когато нещо не им е купено, много дълго са нещастни.
Спомням си една случка: Аз бях научила моята госпойца, когато беше малка, че можем да купим само едно нещо, независимо какво - за игра, за ядене- няма значение. Исках по този начин да я науча на скромност, да не иска всичко, което види, а и от друга страна - да се научи да прави избор. За мен това е едно от най-важните неща в живота - да се научиш да избираш. Тя беше тогава 3-4 - годишна. Беше се научила вече и знаеше - купуваме едно. Обаче влязохме във видеотеката да изберем филмче и аз се заговорих с момичето (а много обичам това момиче, като мое дете, и досега сме така). Продаваха се там и "щръволини" ги нарича ММ - дъвки, бонбонки, чипс, вафлички, шоколади - ей такива неща. Преди това бяхме купили солети и тя си ги ядеше вече, т.е. изпълнили сме си "нормата" Joy Тя поиска дъвки, съгласих се. После поиска бейк-ролс -добре, а след това шоколад, който вътре е с малките шарени бонбонки като копчета, сещате се. Тя шоколад не ядеше, просто не обичаше. И знаех, че го иска само заради шарените бонбонки на картинката, а и защото аз вече бях поддала, бях нарушила правилата първа. Аз й обясних кротко, че няма да го купуваме, защото не яде шоколад. Че като ревна онова дете! Дълбоко нещастно - сълзи се търкалят и настигат по бузките, дере се от рев, чак се засинява. Изчаках я да се поуспокои, обаче кипя от яд. Тръгнахме си, тя от време на време се сеща, че не е станало нейното и пак подхлипва. В къщи й казвам: добре, виж сега какво се получава - днес купихме три неща, вместо обичайното едно. А ти, вместо да си щастлива от това, вместо да се радваш на тези три неща, си нещастна, че нямаш четвъртото...

Разказах това, защото този пример илюстрира в голяма степен днешната философия на живот - да се купува, заради самото купуване и да сме нещастни заради това, което нямаме,  вместо щастливи, заради това, което имаме.

# 139 5 фев. 2015, 13:33 ч.
  • Мнения: 18 666
Имах бедно детство,като повечето деца тогава.Играех повече с момчета като малка,имах две приятелки само.После  нещата се промениха ,но в ранното детство ,преди училище играех мъжки игри-свинга“това е хокей на трева някакъв“,правехме колиби от ланц,лянтозу,не знам как е друго име.Мирише и расте като дърво,но и  където се кастри е храст.Едни дълги прави прътове кастреха момченцата ,и то по-големи от мен задължително.Завирахме се в колибата и си говорехме.Какво сме си говорили идея нямам.Катерех се и все ожулена бях,овен ме тосна,в едни камъни като се закачам,падах и ставах.После откак се научих да чета,а дядо ме научи преди училище ,но все пак до цяла книга не стигах.После с книги ,четях поред ,каквото ми падне,за възрастни основно,те детските не ми задържаха вниманието.Помня учителката да се кара ,че чета “Семейството на тъкачите„
на Камен Калчев мисля.Изневери разводи секс,каквото искат по комунистически.И плана за петилетката и той там.До сега чета.Тази игра не ми Мина.
Исках да кажа за купуването-дразни се когато деца се търкалят и казват „Искам„Не знам как съм се справяла с моите ,но нямам такива проблеми ,дано и  те нямат с техните деца,грозно  е.И да Светле, много правилно -да се радваме на което имаме ,не над което нямаме да ревем.

# 140 5 фев. 2015, 13:36 ч.
  • София
  • Мнения: 103
Не знам защо битува мнението, че днешните деца нямат детство - те си харесват детството, така както повечето от нас си харесват своето. Всяко време си има своето очарование. Дъщеря ми се събира с приятелки навън, общуват и електронно в социалните мрежи - това е днешния начин на живот. Радвам се за тези, които си спомнят детството си с удоволствие, аз колкото и да се връщам назад нищо хубаво в с помените си не откривам. С нетърпение чаках да си взема живота в ръце

# 141 5 фев. 2015, 13:46 ч.
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Аз мисля, че и днешните деца са щастливи, даже имат повече основания за това. Повече от желанията им се осъществяват, повече от очакванията им се покриват с действителността, повече от мечтите им се сбъдват. Повече възможности имат да се наслаждават на живота.
Сигурна съм, че и те ще си спомнят детството си с благодарност и умиление, както ние го правим сега.
Спомних си нещо: през лятото, всички сме на вилата. Зелена полянка, на нея сложено детско басейнче. Едното дете се плацика щастливо във водата, другото се люлее на люлка-пейка на сенчица, с книжка в ръка. А майка ми ги гледа, гледа и каза: Ей това е щастливо детство! Ей това е живот...Ние само си мислим, че сме живяли...

# 142 5 фев. 2015, 14:40 ч.
  • Мнения: 2 237
Цитат на: Dara88 в чт, 05 фев 2015, 12:24
Казах, че искам децата ми да имат като моето детство, а не че не са щастливи, кое не разбра?

Всъщност, каза, че те е яд, че децата ти нямат като твоето детство.
Виж цитата поне, е.ати.

# 143 5 фев. 2015, 14:52 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 942
Цитат на: svetal4o27 в чт, 05 фев 2015, 12:34
...... Но едно ми прави впечатление - че децата са щастливи най-вече когато им купуват нещо. Хубаво, добре, ама кратко трае това щастие. А когато нещо не им е купено, много дълго са нещастни.

Разказах това, защото този пример илюстрира в голяма степен днешната философия на живот - да се купува, заради самото купуване и да сме нещастни заради това, което нямаме,  вместо щастливи, заради това, което имаме.

Svetal4o, и аз така ги виждам нещата, за съжаление. Неслучайно, днешното общество е "консуматорско". От малки се опитвам да внуша на моите деца, че не би следвало единствено притежанието на нещо да ги прави щастливи, защото това е мимолетно. Но се улавям, че и аз често се подхлъзвам и задоволявам всякакви прищевки. Трудно можеш да излезеш от матрицата, когато всичко около теб се върти около материалното.

# 144 5 фев. 2015, 15:07 ч.
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Сега си спомних, че най- прекрасните дънки - Левис светло синьо и бански, няколко цвята розово на райе, ми ги даде една колежка на майка ми, от нейната дъщеря, донесени от чужбина. Нямаше такова щастие и така си ги пазех. После зарадвахме друго дете.
Сега наистина децата имат всичко и в големи количества. Синът ми има околко 20 чифта дънки, повечето маркови, безброй маратонки, раници, 3 скейта, а е само на 14г. На тази възраст се радвах ако имам 2 чифта дънки, едните бяха варени  Mr. Green  маратонки пума. Колко съм плакала за уокмен и несесер от Кореком и пак не ми купиха. Дъщеря ми има купища комикси, които се четат веднъж и после се трупат на едни рафт. Постоянно бълват нови номера и няма как да не ги купи, иначе трагедия.

# 145 5 фев. 2015, 17:20 ч.
  • Мнения: 14 144
Цитат на: Ли Лу в чт, 05 фев 2015, 14:40
Цитат на: Dara88 в чт, 05 фев 2015, 12:24
Казах, че искам децата ми да имат като моето детство, а не че не са щастливи, кое не разбра?

Всъщност, каза, че те е яд, че децата ти нямат като твоето детство.
Виж цитата поне, е.ати.


Цитата си го видях, не съм написала, че не са щастливи, виж си въпроса. Да, яд ме е, защото имах безгрижно и спокойно детство. Лудувах от сутрин до вечер и родителите ми не се притесняваха дали ще ме сгази някоя кола, дали някой извратеняк ще ме набележи, дали друго дете няма да ме пребие до смърт и пр. и пр. Доволна съм, че бяхме лишени от зловредното облъчване на грозни новини по телевизията, от висенето пред компютъра, от гледането на филми с насилие, от изкуствената храна с безброй Е-та и др. екстри на нашето съвремие. Това имах предвид като казах, че ме е яд.

# 146 5 фев. 2015, 17:23 ч.
  • Мнения: 7 848
Всяко поколение е различно, та нали евоюлираме, казват! Моите деца си харесват детството или поне така ми споделят...

Аз съм слушала баба ми с нейна приятелка как са се радвали на това, че щели за училище да имат цървули, и как  най - голямата радост е,  че ще ходят на училище, а ние ги гледахме с широко отворени отворени очи. И им се присмивахме. Та за нас училището си беше даденост. Как може да се радват на това? Те са имали едни ценности, ние други, децата ни трети, техните деца четвърти - това са различни поколения. Не може да искаме те имат нашето детство.

И да искаме - е невъзможно!



# 147 6 фев. 2015, 00:48 ч.
  • Мнения: 1 732
За 'екстрите' които е изредила Dara88 съм съгласна.
Ако можеше да еволюираме без лошите апсекти и хилядите негативи, колко щеше да е добре.
Цитат на: Билян@ в чт, 05 фев 2015, 17:23
Аз съм слушала баба ми с нейна приятелка как са се радвали на това, че щели за училище да имат цървули, и как  най - голямата радост е,  че ще ходят на училище, а ние ги гледахме с широко отворени отворени очи. И им се присмивахме. Та за нас училището си беше даденост.

Беше даденост, да.
Сега не е така. Сега е капитализъм, като по времето на бабите ни. Сега е привилегия да имаме шанс да се учим. Да се получи добро образование. Някои не успяват дори гимназия да завършат. Sad Confused

# 148 6 фев. 2015, 01:29 ч.
  • София
  • Мнения: 10 703
Помня и събирането на кестени, репетициите в двора на училището за 24 май Simple Smile миризмата на храна в стола на училището Simple Smile първата дискотека на класа ни Simple Smile игрите до късно пред и зад блока и сигнала на татко, който го чувах където и да съм се завряла, за да се прибирам.. И още и още..
Обожавах когато вали дъжд да събуя обувките и чорапите и да се наджапам хубаво обикаляйки квартала и ставайки вир вода Simple Smile

# 149 6 фев. 2015, 13:20 ч.
  • Мнения: 14 144
О, да! И аз обичах да ходя боса по тревата на стадиона. Обичахме и вечер, излегнати на тревата да гледаме звездите. Днес същият този стадион е заключен и на децата е забранено да влизат и играят там. Аз съм тренирала и лека атлетика, и хандбал и баскетбол. Днес в нашия град няма какво да спортуват децата освен таеукондо, да се бранят от агресори. Sick

# 150 6 фев. 2015, 13:40 ч.
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Аз съм дете на 90-те Simple Smile
Смятам детството си за щастливо, щуро и незабравимо. Въпреки, че имше доста тежки моменти, аз ги приемах просто за даденост. Не съм ги взимала никак навътре.
Живеехме в панелка в спокоспокоен квартал. Само в нашия вход бяхме 20 деца,пред блока се събирахме да играем около 50.Играехме на всички гореизброени игри.Постоянно бяхме навън, дори ветровитото време ни беше любимо. Аз връзвах дълго парче прежда на найлонова торбичка. При слаб вятър просто си летеше близо до земята. Това беше моето куче  Mr. Green При по-силен вятър пполиташе високо. Не, че липсваха бездомни песове по квартала. Имаше и един откачалник дето си сваляше гащите пред децата.А по поляните  зад блока се намираха интересни неща.
Най- готини бяха концертите на всеки вход.Състезавахме се кой ще има по- хубава програма. Имаше песни, кръстословица, колело на късмета  Mr. Green Правехме сок от степчета ичерпехме гостите. И награди имаше...
Зимите бяха снежни и щури.Кварталът ни е на висок баир, поляните ги правехме на писта. Малко бяха децата с шейни, повечето предпочитахме дебел найлон. Естествено имаше и кофти моменти- повечето си бяхме сами вкъщи, родителите ни бяха на работа и нямаше топло вкъщи или топъл обяд. Навличахме се с дебели дрехи, под одеалото и цял следобед- CN . Спомням си и опашките за хляб, защото аз се редят всеки ден . Бях на 6г. Следобедите ходех да взимам брат ми от детска, въпреки че в неговата група имаше деца на моята възраст.
Като почти всяко дете, прекарвахме повечето ваканции на село . На едното по цял ден  ядяхме филии с мед и масло и едни огромни дини. Ръцете ми бяха все с вадички.А другото ми село е високо в балкана- диво и тихо.Сутрин ставахме, а на масата имаше сладко от диви ягоди и пържени филийки. Скитахме с братбрат ми по гори и поляни, правехме къщички по дърветата, гьол на реката, пускаме лодки по водата. Никога няма да забравя ароматът на билки по поляните или печената тиква, топлината на печката и уютна на 200 годишната къща

# 151 6 фев. 2015, 18:17 ч.
  • Мнения: 11
Беше истинско, пълно с игри и безгрижен живот. Игри до късно с приятели, игри на ластик и народна топка. Слушане на рок и хеви метъл.......Малко при баба и дядо, на море и планина...... Малко караници с брат ми....после сдобряване.... е, аз бях все виновната нали съм по-голямата...... Много са нещата..... но истината е, че някак спокойно беше в къщи. Родителите ми не помня да са обсъждали сметките в къщи..... мисля, че и те доста по-спокоен живот са живеели, отколкото ние сега. Без компютри и таблети. Със домашните сандвичи и торти на рождените дни.... и "Ну погоди!". С барбароните, Милион и едно желания, Синьо лято, Арабела, Призраци в нашият блок и на виенското колело. Ох..... много, много ми липвса......... Много обичах после филми като Випуск 96 и Тъй нареченият мой живот...............
Е, няма да се върне!

# 152 6 фев. 2015, 18:53 ч.
  • Сф
  • Мнения: 10 698
В един град- при баба.По цял ден с колелетата  и филията с лютеница. Събирахме се много деца играехме на война, фунийки, топка , шиехме дрешки на куклите, обикаляхме лозята, канала  и зеленчуковите градини. Сметановия сладолед на един чичка с мотор с кош със сладолед, люпенето на семки. Имам предимно хубави спомени- беше хубаво и спокойно, сега не можеш да си пуснеш детето и пред блока дори.А ние ходихме самички 1 клас до училище ...

# 153 6 фев. 2015, 20:55 ч.
  • Мнения: 495
Детство мое, детство мое........
Аз съм дете на 60-те години, градско чедо. Нямаше детски градини, нямаше кукли, играчки, за телевизор да не говорим! Едно радио "Тесла" и толкова!
Денят не ни стигаше за игра!
Ходехме боси през цялото лято. Когато завалеше дъжд и ни разваляше игрите, правехме  "магии" за да спре!
Чертаехме с клечка едни кръгове на прашната улица, измисляхме си "магически думи", молехме се и чакахме да спре! Играеше ни се!
На нашата улица живееха повече момиченца, играехме на "гърненца", на "гори, гори кърпа", на криеница, скачахме на въже, което въртяха две момиченца, на народна топка, играехме на майки и деца, на учителки и ученици, "на къщички"..... Майка ми, както и съседите, сееше в двора едни зелени високи треви, "метли" им казваха, като изсъхнат ги вързваха на сноп и с една дълга, дървена дръжка правеха дворни метли и метяха с тях всеки ден двора и улицата пред всяка къща. Та вързвахме върховете на тези зелени още метли и като в колибка си постилахме някоя чергичка, обзавеждахме си къщичката с малки възглавнички от столовете, които не бяха тапицирани, разни плетени на една кука покривчици, нещо за завивка.... и лежахме вътре, говорихме си, носехме си "суха храна" от дома, хранехме се там, четяхме книжки, играехме на "Дама" и "Черен Петър"..... Много често някоя майка на приятелките ми, като идваше при моята майка за нещо, идваше да ни види какво правим и току ще възкликне, че отдавна е търсила това гребенче, огледалце или стомничка за вода, а те ето къде били!
Как е нямало буболечки, пчели, бръмбари, оси и разни други плашещи твари........
На село при единия ми дядо ходех само с майка ми, баба ми беше починала съвсем млада и нямаше кой да готви, да шета на внуците, за това спомени от там почти нямам.
Е, ходила съм за вода от селската чешма със стомна и дамаджана, вадила съм вода от кладенец, без да ме види никой, че не ни разрешаваха да се доближим до тях, макар че всички бяха с капаци, гледала съм в двора на дядо ми как една машина рони царевица, удряла съм с пръчка "узряла" пита слънчоглед, за да излязат семките, знам как упойващо мирише окосено сено, гледала съм майка ми как дои двете козички, пила съм от още топлото мляко..... Много мразех майка ми да измие току-що снесено яйце, да му направи две срещуположни дупки и да ме принуди да го изпия през едната дупка! Всеки ден, докато сме на село! Който е пил, знае колко е отвратително това сурово яйце! Сега ми е мило и весело като си спомня, но тогава..........
Толкова отдавна беше, та чак ми изглежда като сън!
Дали искам да се върнат тези години, не не искам, свикнала съм с всички удобства на сегашното време и не ми се мисли да съм без бойлер, ел.печка-фурна, автоматична пералня, съдомиялна, климатик.......
Вярно, ще стана млада, но явно съм си мързеливичка! Laughing
Да ми са живи и здрави децата, внуците и аз след тях, за да им се радвам!  newsm10
Това искам, за това се моля!  Praynig Flowers Four Leaf Clover

# 154 6 фев. 2015, 23:52 ч.
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Така нареченият мой живот и Джаред Лето,мдам Heart Eyes

# 155 13 ноем. 2022, 22:23 ч.
  • Мнения: X
Подбутвам тази чудесна тема.

Спомени:
катмите на сач на баба ми ,мекиците с топлото краве мляко, изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка, мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя ,елхата на двора на Нова година ,която не се отсичаше,  а се кичеше всяка година навън на снега, млечната салата с орехи на баба ,баницата на розички на другата ми баба, как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години, как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки (на колелца за брат ми, на ивици за мен) всеки път когато пискаме, безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината ,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците, четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни, плетените пуловери от баба (давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов, варенето на лютеницата , правенето на доматени консерви, които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва, дългата баня с баба,  която ни съдираше кожите от търкане с тривката, онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън и дългите разговори на свечеряване , разказаните приказки в зимните нощи с бумтящата печка с дърва и свирещият чайник с липов чай .......

# 156 14 ноем. 2022, 01:35 ч.
  • Мнения: 1 747
Как хубаво си го описала и колко много се преплитат твоите спомени с някои от моите! Селото, на баба ми и дядо ми е на границата. (А сега е известно като най-зловещото село в България!). За да се отиде там се минаваше граничен пункт с бодлива тел, защото постоянно някой се опитваше да забегне в Югославия, а оттам - в свободния свят. Майка ми и леля ми, книжни плъхове, каквато и аз станах впоследствие. Такова безвремие - седях и четях “Жената Днес”, “Космос” отпреди 20г, или се взирах в прекрасните пътешественически снимки на”Огонек”. Спомням си как ходех с баба ми в горичката да берем цветя, помагах да събираме гроздето и как дядо ми носеше намачканото грозде, след като сокът е отишъл за вино, да прави ракия. Това село, беше толкова забутано и толкова близо до един непознат свят - ловяхме югославска телевизия и често се дивяхме на нещо, което нямаше по нашата телевизия - реклами! Гледах и чаках с огромен апетит, показваха предшественичката на днешната Нутела, американски филми и говореха разбираем, но различен от нашия език. Непонятно ми беше, че тази друтост беше толкова близо - един трънлив граничен плет разстояние!

На баща ми селото - пак близо, но друга граница - спускахме се близо до мудния, величествен Дунав, а отсреща, друга държава, толкова непозната, колкото и предишната - и пак на хвърлей от мен. Тез дядо и баба въобще не разбирах, те друг език използваха помежду си и в селото, преселили се в българско, незнайно кога, но все още говорещи го като втори език.

Ето ме сега, естествено, далеч от България, така, както детството ме изкушаваше, сякаш потвърждавайки, че предначертанието ми нямаше начин да бъде друго.

Последна редакция: пн, 14 ное 2022, 21:35 от ierldan

# 157 2 дек. 2022, 21:11 ч.
  • Мнения: 652
Първия ми спомен изобщо е от първия ми рожден ден. Ясно помня как стоя права (доста непохватно) с разперени ръце викам мама.
И оттам още хиляди неща се сещам.
Как си заклещих главата веднъж, как си разбих лицето, реакцията на мама като ме видя със сто компреса, как си пъхнах малка играчка в носа, тя се заклещи и ходихме в бърза помощ. Помня кърлежите - все ме намираха.
Първо за тези неща се сещам, ама те са си по-екшън.
Мили са ми детските спомени, но не бих казала носталгични.
Родителите ми помнят доста повече от мен, разбира се, но как няма да помнят "геройствата", малките победи и първите (неща, които се случвйт за първи път като първия паднал зъб) на дъщеря си.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата