Сега като се говори, нима са по-малко?
- Публикувана: 29 ян. 2015, 13:57 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2022, 21:11 ч.
"Детство мое..."
Моите лета бяха скучни. Помня, че в началото на 7-ми клас трябваше да напишем съчинение кой как е прекарал лятото. Всички описваха цветни картини с разнообразни преживявания. Аз обаче кръстих съчинението си "Скука". Моята учителка беше много учудена, но и много ме похвали за различната гледна точка.
Обаче лагерите на морето - Кранево. Незабравими преживявания - вечерите на Нептун, базарите, които организирахме, танците вечер, откраднати погледи .... Да, но това бяха само 14 дни в годината. Живеех заради тях.
Обаче лагерите на морето - Кранево. Незабравими преживявания - вечерите на Нептун, базарите, които организирахме, танците вечер, откраднати погледи .... Да, но това бяха само 14 дни в годината. Живеех заради тях.
И аз не обичам да гледам в миналото, обаче обичам хубавите си спомени и ги ценя. Тези спомени, в които хора, които вече ги няма, са живи, в които съм безгрижна и любопитна, в които всичко е пъстро и цветно, в които родителите ми са млади и щастливи, в които близките ми роднини наистина са ми близки. Има разлика между вглеждане в миналото и пазене на мили спомени. Всяко време отминава, но преживяванията оставят следа. Какво по-хубаво от светлата следа?
Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак...
Не, че не е имало някакви хубави моменти, бяхме велик тандем с него, но... можеше и да не съм Пепеляшка от първи клас.
Детската градина за мен беше тотален кошмар, училището също до 7-ми клас - тормоз, подигравки за някакви пълни глупости, все изолирана, учителките ме гласяха винаги да стоя до някакви циганета, за да им помагам. Аз на тях хубаво им помагам, но подигравките ставаха още по-гадни и се стигаше до бой и то най-големите гаднярки бяха все момичета.
Не обичах да ходя на село, доста се бачкаше, а аз бях дете (не се отчиташе) и се изморявах цял ден по двора плевене, копаене, животни. Прабабата не ме пускаше да играя на пътя много-много, защото се страхуваше да не "стане нещо".
Обичах много игрите край блока и на двете ми баби (там пък, за разлика от училище имах приятели), как само се вживявахме в различни роли, от филми и измислени от нас, помня го като истинско забавление.
Но нямам носталгия, последното нещо, което бих казала за детството си, че е било безгрижно. Виж, ако можеше цял живот да съм между 25 и 30, нямаше да е зле.
svetal4o27
тези неща и сега ги има , защо ли не ги възприемаме така, както в спомените си?
тези неща и сега ги има , защо ли не ги възприемаме така, както в спомените си?
Зависи от човек. Аз и сега ги възприемам така. Пак си живея в родната къща, пак Коледите са такива като преди, пак летата са ни същите, само дето го няма дядо, но пък децата си имат техния дядо - баща ми. За мен почти нищо не се е променило.
От дистанцията на времето детството ми беше прекрасно.
Лято на село: Баща ми ни водеше за риба и се къпехме в реката. С тумба деца ходехме на пикник в гората, за гъби на полето, съвсем сами, били сме 8-10 годишни. Правехме си колиби от колчета и папрат(Обожавах да си чета в колибата, дори и задължителната литература). Правехме магии за дъжд. Разказвахме си страшни истории до тъъъмно. През зимата се пързаляхме неуморно, имаше огромен "баир" пред къщата на село. Вкъщи - печката бумти, аромат на липов чай, баба е направила кравайчета.
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Лято на село: Баща ми ни водеше за риба и се къпехме в реката. С тумба деца ходехме на пикник в гората, за гъби на полето, съвсем сами, били сме 8-10 годишни. Правехме си колиби от колчета и папрат(Обожавах да си чета в колибата, дори и задължителната литература). Правехме магии за дъжд. Разказвахме си страшни истории до тъъъмно. През зимата се пързаляхме неуморно, имаше огромен "баир" пред къщата на село. Вкъщи - печката бумти, аромат на липов чай, баба е направила кравайчета.
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Какво клише!
И каква свобода?
Вярно не притежавахме много играчки, но малкото, които имахме бяха безценни и създаваха истинска радост.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Ключът за мен е в свободата - това беше моето детство. За съжаление недостъпно за моите деца.
Какво клише!
И каква свобода?
Свободата да ползваш тротоарите, междублоковите площадки и градинки по предназначение
Например. Също да пресичаш улицата да идеш до хлебарницата без опасност за живота
Оххххххх и аз се размечтах и понатъжих като ви чета. И аз чедо на 80-те и детството ми беше адски безгрижно. Игри по поляните, ходене по язовирите, до късно по улиците. Смоняте ли си как се играеше на "Пътни знаци". Обикаляли сме като щурави до посред нощ без да ни е страх от никой и от нищо на село при баба или в малкия град. После като се върнех в големия град ми трябваха няколко дни за адаптация, че и да отуча прихванатия селски диалект. 
Съжалявах тези деца които нямаха баби и дядовци по селата.
Искам обратно в безгрижното ми детство!!!
Не желая цялата тази пошлост с която ме срещна живота.
Съжалявах тези деца които нямаха баби и дядовци по селата.
Искам обратно в безгрижното ми детство!!!
Не желая цялата тази пошлост с която ме срещна живота.
Какво клише!
И каква свобода?
Дори и свободата на придвижване, на играта на воля, без мама да ти е на главата до 12-годишен поне.
Аз и сега харесвам детството на децата си, за да не каже някой и не съм никак носталгично настроена по ония времена, само по детството ми, което е било такова благодарение на близките ми, а не на времето.
И сега децата си имат чудесно детство, може да им се осигури всичко, което искат. Стига човек да има желание.
И сега децата си играят на воля? Цяло лято виждам компании от дечурлига, които бродят из улиците, карат колел, събират се в училище. Вие наистина ли не ги виждате?
И сега децата си имат чудесно детство, може да им се осигури всичко, което искат. Стига човек да има желание.
И сега децата си играят на воля? Цяло лято виждам компании от дечурлига, които бродят из улиците, карат колел, събират се в училище. Вие наистина ли не ги виждате?
Каквото и да си говорим, истината е, че времената се променят, хората с възрастта също. Децата ни вероятно след години ще говорят колко по-хубаво детство са имали от това на собствените си деца. Нашата работа е да се постараем да им осигурим щастливо детство, изпълнено с хубави спомени и да не забравяме собствените си хубави спомени, и от детството, и от младостта, и от детството на нашите деца.
Всеки по различен начин възприема миналото. Една вечер гледайки някакъв забавен филм с моето "момче' се запитахме точно това - кое би било хубаво да се върне, кое бихме изживяли отново и т. н. И аз с почуда установих, че той не си харесва детството. Макар, че бе живял в пълна хармония на хубаво място, а неговите родители не са пуритани като моите. Защото моето детство в хубавата му част го свързвам с баба и дядо, а майка ми и до днес за всичко се опитва да ми вменява вина. 
Даже когато за малко не ме блъсна един "Москвич" на "Шишман" тя ме хвана и хубаво ме ошамари пред смаяният човечец слязъл от колата да се погрижи за мен. Та дори с тази, запечатала се случка в съзнанието ми пак ми става мило. Пак минавайки по ул. "Шишман", колкото и да е различно сега ми замирисва на детство... 
Даже когато за малко не ме блъсна един "Москвич" на "Шишман" тя ме хвана и хубаво ме ошамари пред смаяният човечец слязъл от колата да се погрижи за мен. Та дори с тази, запечатала се случка в съзнанието ми пак ми става мило. Пак минавайки по ул. "Шишман", колкото и да е различно сега ми замирисва на детство...