Много мила тема,спомням си с носталгия летните вечери на село,чая на баба,игрите на жмичка до късно,филиите със сладко носени докато играем на гоненица...СПОМЕНИ... :*
- Публикувана: 29 ян. 2015, 13:57 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2022, 21:11 ч.
"Детство мое..."
Аз помня филиите с лютеница. И досега правят нашите домашна в голяма тава. А баба ми е малко скръндзава, и като трябваше да ям филия, а играехме, ме привикваше вътре в нас, да не маже на другите деца.
Нещастно ми беше детството и не ми липсва. И аз съм от Пепеляшките, грижещи се за домакинство от ранна възраст. Такива неща са виждали очите ми, дето не са за детски очи. Сега слушам милата ми баба как се пренася в спомените от детството си и изтръпвам от ужас, че и на мен ще ми се наложи ясно да си припомня неща, които с радост бих изчегъртала от мозъка си. 
Защо смяташ, че ще ти се наложи?
Изборът е твой - можеш да си спомняш, а можеш и да не си спомняш. Или можеш да си спомняш само нещата, които искаш да си спомняш.
Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.
След като тези спомени не ти носят радост, вземи поуките от тях, ако има такива и изхвърли всичко останало, щом те тормози. Не стига, че си се тормозила в детството, ами и след това същите неща да ти носят лоши чувства и по-късно... Прекалено е.
Изборът е твой - можеш да си спомняш, а можеш и да не си спомняш. Или можеш да си спомняш само нещата, които искаш да си спомняш.
Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.
След като тези спомени не ти носят радост, вземи поуките от тях, ако има такива и изхвърли всичко останало, щом те тормози. Не стига, че си се тормозила в детството, ами и след това същите неща да ти носят лоши чувства и по-късно... Прекалено е.
Детството...Кога отлетя?...
А колко хубаво беше, нали?
Ваканциите с мирис на липи...И на море.
Зимите - с очакването на сняг, шейни и бой със снежни топки...
Пролетите - с цъфналите джанки и череши...И розовите облаци на бадемовите дръвчета. И люляка в детската ръчичка на път към училището на 24. май...И божурите, с които украсявахме портрета на Братята...И "Върви, народе, възродени..."
Есените - с тъгата по лятото, с малко нервност заради предстоящата година, но и с безкрайна радост от срещата със съучениците...
Какво помните от детството, "реално и вълшебно"?
Какво ви връща с радост там, в детството, и какво - с гняв, тъга и даже с ярост?
А колко хубаво беше, нали?
Ваканциите с мирис на липи...И на море.
Зимите - с очакването на сняг, шейни и бой със снежни топки...
Пролетите - с цъфналите джанки и череши...И розовите облаци на бадемовите дръвчета. И люляка в детската ръчичка на път към училището на 24. май...И божурите, с които украсявахме портрета на Братята...И "Върви, народе, възродени..."
Есените - с тъгата по лятото, с малко нервност заради предстоящата година, но и с безкрайна радост от срещата със съучениците...
Какво помните от детството, "реално и вълшебно"?
Какво ви връща с радост там, в детството, и какво - с гняв, тъга и даже с ярост?
Ах, носталгия...!
Мога да добавя още: игри на улицата до късни часове, намазана филия с червен пипер, чубрица и сол, катерене по дърветата, рекичката и чешмата до къщата ни на село, ягодите на двора... колко хубаво беше всичко...
ПРИ РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО СВЯТО
При реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели от сухото лято-
млади кончета пият вода.
Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда...
За да видят в реката небето-
млади кончета пият вода.
А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи-
млади кончета пият вода.
Да пребъде честития случай,
в който стогата зрелост видя
от къде се на нежност научих...
Млади кончета пият вода.
При реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели от сухото лято-
млади кончета пият вода.
Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда...
За да видят в реката небето-
млади кончета пият вода.
А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи-
млади кончета пият вода.
Да пребъде честития случай,
в който стогата зрелост видя
от къде се на нежност научих...
Млади кончета пият вода.
Не е много по темата, но ще го кажа. Според мен човек се връща към хубавите спомени от детството, когато нещо в настоящето му го смущава, когато се чувства несигурен, самотен, изгубен. Тогава се търси сигурността, топлотата и безгрижието на миналото. И обратно, когато човек е уверен, спокоен и балансиран, погледът му е насочен към бъдещето, прави си планове, отдава се на мечти, и гледа напред.
Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.
Иначе детството е благодатно - можеш да си го теглиш в която посока си искаш, кеф ти да вадиш от него вълнуващи вкусове и аромати, кеф ти - обвинения към родителите за грешни решения, предпоставили проблеми за цял живот
Имам и прекрасни спомени, имам и ужасни. И освен всичко друго голяма част от тях може би и да не са съвсем верни. Наскоро с трима (!!!) човека се опитвахме да сглобим по спомени една случка от миналото. Четирите истории се различаваха толкова драстично, че накрая за малко да се изпокараме заради обвинения в лъжа.
Човешката памет освен нетрайна, има и свойството да запълва дупки с по-късни натрупвания. Но да не задълбаваме в тази посока.
Нямам например НИКАКВО обяснение как е било възможно да харесвам героите от "Синьо Лято" и "Арабела", като всички са ужасно невзрачни, с криви и несъразмерни пропорции на лицата и грозни тела...
Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.
Иначе детството е благодатно - можеш да си го теглиш в която посока си искаш, кеф ти да вадиш от него вълнуващи вкусове и аромати, кеф ти - обвинения към родителите за грешни решения, предпоставили проблеми за цял живот
Имам и прекрасни спомени, имам и ужасни. И освен всичко друго голяма част от тях може би и да не са съвсем верни. Наскоро с трима (!!!) човека се опитвахме да сглобим по спомени една случка от миналото. Четирите истории се различаваха толкова драстично, че накрая за малко да се изпокараме заради обвинения в лъжа.
Човешката памет освен нетрайна, има и свойството да запълва дупки с по-късни натрупвания. Но да не задълбаваме в тази посока.Нямам например НИКАКВО обяснение как е било възможно да харесвам героите от "Синьо Лято" и "Арабела", като всички са ужасно невзрачни, с криви и несъразмерни пропорции на лицата и грозни тела...
ха ха ха , 'изпокараме, заради обвинения в лъжа' 
това ми напомня колко пъти майка ми е изпадала в абсолютно безсилие да разбере Истината, питайки мен и сестра ми за дадена случка.
сестра ми твърди, че 'сладоледът беше розов', а аз убедително твърдя, че 'не е бил розов, а син'!
в такива случаи, майка ми винаги е казвала, че ако някой я вкара в затвора, това ще сме ние
Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.
Много добре казано. 
Съгласна съм и с BirdsFlu за тегленето на спомените в желаната посока
това ми напомня колко пъти майка ми е изпадала в абсолютно безсилие да разбере Истината, питайки мен и сестра ми за дадена случка.
сестра ми твърди, че 'сладоледът беше розов', а аз убедително твърдя, че 'не е бил розов, а син'!
в такива случаи, майка ми винаги е казвала, че ако някой я вкара в затвора, това ще сме ние
Ти избираш какво да мислиш, ти си тази, която държи ключа на спомените.
Съгласна съм и с BirdsFlu за тегленето на спомените в желаната посока
Бърдсфлу, страхотен пост!
И всичко в него е вярно. Замислих се върху първата част, че човек се връща към детството, когато нещо не е наред с настоящето...Може и да е така. Аз се връщам там по-скоро покрай някоя асоциация - някой мил предмет, приличащ на нещо от онова време, някой аромат (като този на липите - винаги, винаги първия дъх на липа, който усетя в началото на всяко лято, ме пренася на уличката от детството и веднага поглеждам към небето, защото в спомена то е най-хубавото синьо с най-белите облаци), някоя случка, или ако някой друг си спомни неговото детство.
Но може пък на подсъзнателно ниво да е, както казваш и детството да е спасителен пояс, в който се промушвам за сигурност.
Това с изкривяването на спомените е точно така. Мъжът ми и сестра му почти да ръкопашен бой го докарват понякога, когато си припомнят разни случки от миналото.
Аз съм разсъждавала над това и отначало бях склонна да мисля, че всеки си го наглася, както му изнася. Но се случи така, че една голяма компания бяхме на екзкурзия и после разказвахме на останалата част как сме прекарали. И като слушах отстрани, имах чувството, че сме били на различни места, толкова се различаваха разказите и толкова различни неща са направили впечатление на участниците. Та предполагам, че и със спомените е така - всеки път дърпаш различно конче от кълбото със спомените или го виждаш под различен ъгъл, в замисимост от времето и настроението си.
Ужасни спомени от детството нямам. Имам някои лоши и единият е свързан с една зла учителка по математика. И не точно с математиката, а с личното й отношение към някои от децата.
Между другото, ние с мъжа ми имаме навик - когато се излежаваме сутрин в някои дни, освен че правим планове за бъдещето или анализи на настоящето, се отдаваме на спомени за детството - сравняваме неговото софийско детство с моето варненско И той винаги ми води с едни плезири (във Варна ги нямаше тези прословути плезири, с които всички софиянци свързват щастливото детство), а аз го цакам с едни шоколадови пурички от сладкарница "Будапеща", които бяха от блата на торта Гараш и пълни вътре с крема от същата торта. После той "хвърля" в боя печените фъстъци на някоя си арменска баба Анухи, която имала малко магазинче с големи буркани с бонбони и страгали, а аз се сещам (по арменската асоциация) за също такова магазинче и "у наше село" и за бурканите с красиви стъклени топчета (наричани на варненски "лимки") и как красотата им ме вкара в грях да издърпам с кука за плетене два книжни лева от касичката си ... И така понякога откарваме до обяд в "ти помниш ли..."
И всичко в него е вярно. Замислих се върху първата част, че човек се връща към детството, когато нещо не е наред с настоящето...Може и да е така. Аз се връщам там по-скоро покрай някоя асоциация - някой мил предмет, приличащ на нещо от онова време, някой аромат (като този на липите - винаги, винаги първия дъх на липа, който усетя в началото на всяко лято, ме пренася на уличката от детството и веднага поглеждам към небето, защото в спомена то е най-хубавото синьо с най-белите облаци), някоя случка, или ако някой друг си спомни неговото детство.
Но може пък на подсъзнателно ниво да е, както казваш и детството да е спасителен пояс, в който се промушвам за сигурност.
Това с изкривяването на спомените е точно така. Мъжът ми и сестра му почти да ръкопашен бой го докарват понякога, когато си припомнят разни случки от миналото.
Аз съм разсъждавала над това и отначало бях склонна да мисля, че всеки си го наглася, както му изнася. Но се случи така, че една голяма компания бяхме на екзкурзия и после разказвахме на останалата част как сме прекарали. И като слушах отстрани, имах чувството, че сме били на различни места, толкова се различаваха разказите и толкова различни неща са направили впечатление на участниците. Та предполагам, че и със спомените е така - всеки път дърпаш различно конче от кълбото със спомените или го виждаш под различен ъгъл, в замисимост от времето и настроението си.
Ужасни спомени от детството нямам. Имам някои лоши и единият е свързан с една зла учителка по математика. И не точно с математиката, а с личното й отношение към някои от децата.
Между другото, ние с мъжа ми имаме навик - когато се излежаваме сутрин в някои дни, освен че правим планове за бъдещето или анализи на настоящето, се отдаваме на спомени за детството - сравняваме неговото софийско детство с моето варненско
И той винаги ми води с едни плезири (във Варна ги нямаше тези прословути плезири, с които всички софиянци свързват щастливото детство), а аз го цакам с едни шоколадови пурички от сладкарница "Будапеща", които бяха от блата на торта Гараш и пълни вътре с крема от същата торта. После той "хвърля" в боя печените фъстъци на някоя си арменска баба Анухи, която имала малко магазинче с големи буркани с бонбони и страгали, а аз се сещам (по арменската асоциация) за също такова магазинче и "у наше село" и за бурканите с красиви стъклени топчета (наричани на варненски "лимки") и как красотата им ме вкара в грях да издърпам с кука за плетене два книжни лева от касичката си ... И така понякога откарваме до обяд в "ти помниш ли..."
Спомени -
катмите на сач на баба ми ,мекиците с топлото краве мляко, изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка, мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя ,елхата на двора на Нова година ,която не се отсичаше, а се кичеше всяка година навън на снега, млечната салата с орехи на баба ,баницата на розички на другата ми баба, как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години, как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки (на колелца за брат ми, на ивици за мен) всеки път когато пискаме, безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината ,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците, четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни, плетените пуловери от баба (давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов, варенето на лютеницата , правенето на доматени консерви, които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва, дългата баня с баба, която ни съдираше кожите от търкане с тривката, онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън и дългите разговори на свечеряване , разказаните приказки в зимните нощи с бумтящата печка с дърва и свирещият чайник с липов чай .......
катмите на сач на баба ми ,мекиците с топлото краве мляко, изстудената диня в кладенеца с пресният катък , кофичката с черешите под черешата с книга в ръка на сянка, мириса на земя, окосена люцерна и дъхави цветя ,елхата на двора на Нова година ,която не се отсичаше, а се кичеше всяка година навън на снега, млечната салата с орехи на баба ,баницата на розички на другата ми баба, как ме научи да меся и разточвам тънки огромни кори на 8 години, как се правеше мляко с ориз и канела и пържени картофки (на колелца за брат ми, на ивици за мен) всеки път когато пискаме, безгрижното детство с колелата и книгите (старата книжарница в малкото забутано селце) ,ягодите от градината ,лежането под дебелата сянка на ореха и съзерцаването на небето и различните форми на облаците, четенето на книги по цял ден и вечер и слизането долу само за храна и вода с дни, плетените пуловери от баба (давам и страницата от "Бурда" списанието и казвам цвета ) и до 4-5 дни е готов, варенето на лютеницата , правенето на доматени консерви, които обожавам и сега ,филията със сирене и лютеница в топлите юлски следобеди ,изгорелите стърнища на нивите след жътва, дългата баня с баба, която ни съдираше кожите от търкане с тривката, онези прасковени дни и гроздови нощи под астмата с изкараната маса навън и дългите разговори на свечеряване , разказаните приказки в зимните нощи с бумтящата печка с дърва и свирещият чайник с липов чай .......
196.. година. Гледа ме баба Надежда на село. Най- добър другар ми е едно козле. Вързах му една синя панделка на вратлето. Ходеше с мен навсякъде. Гората близо ,всеки ден се катерехме до близкия връх"Вържа глава".
Зиме дядо ми направи шейна-санье и пързаляне до тъмно.
Първата кукла .Соня спяща донесена от Чехия и викаше мама.
Първата супа ,която сготвих в канче за дядо от картофи,ориз ипраз. Отмених баба че тъчеше черги в разбоя-стана.
Ходенето за кокичета ,дренки и горски ягоди с децата.
Питките от кал. Чувството на лекота да тичаш по прашната улица и усещането ,че летиш.
Бялата панделка и първото кино с мама и тате и как ме люлееха за ръце между тях....
Много хубави спомени.
Светле благодаря ти.
Зиме дядо ми направи шейна-санье и пързаляне до тъмно.
Първата кукла .Соня спяща донесена от Чехия и викаше мама.
Първата супа ,която сготвих в канче за дядо от картофи,ориз ипраз. Отмених баба че тъчеше черги в разбоя-стана.
Ходенето за кокичета ,дренки и горски ягоди с децата.
Питките от кал. Чувството на лекота да тичаш по прашната улица и усещането ,че летиш.
Бялата панделка и първото кино с мама и тате и как ме люлееха за ръце между тях....
Много хубави спомени.
Светле благодаря ти.
Не е много по темата, но ще го кажа. Според мен човек се връща към хубавите спомени от детството, когато нещо в настоящето му го смущава, когато се чувства несигурен, самотен, изгубен. Тогава се търси сигурността, топлотата и безгрижието на миналото. И обратно, когато човек е уверен, спокоен и балансиран, погледът му е насочен към бъдещето, прави си планове, отдава се на мечти, и гледа напред.
Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.
Затова всеки път, когато започна да се ровя в спомени и да се връщам назад, ми светва една лампичка и си правя анализ на настоящето, та да видя какво точно от него ме притеснява.
Понякога спомените те зареждат с положителна енергия, друг път те "предупреждават", трети път гледат да те натъжат или успокоят. Споменът е част от нас и не бива да бъде "блокиран" или пък прекалено педантично подлаган на анализ.
Благодаря за хубавата тема!
Наистина детството , за повечето от нас , е символ на безгрижие , стабилност , опора от близките.
Моето не се различава от това. Имала съм всичко необходимо , без да съм била глезена. Възпитавана съм с взискателност , но и с много любов и всеотдайност. Въпреки големите си ангажименти родителите ни /с брат ми/ отдаваха много за нашето запознаване със света – разказваха ми много истории , пътувахме из цяла България за да видим всички исторически и географски места. За мен от тогава остана като хоби да правя хербарии от растения и да препарираме разни дребни животинки – морски кончета , морска игла и др. (обичам животните)
В “нашата махала” бяха само момчета и само аз – момиче , затова не винаги се включвах в игрите им. Но съм ходила с тях да си търсим тръбички за фунийки . гледах ги като играят на коски /топчета/ , като си издялват и въртят пумпали , като си правеха балони /хвърчила/. Когато съм отивала по-далеч – при момичета скачахме на въже и играехме на гизия /дама/ . Монго обичах да чета и “изяждах” книгите за ден-два . Може да ви се стори скучновато , но на мен ми е било добре и за нищо не съм страдала.
А моето “царство” беше също при баба и дядо, в Сливен. Толкова любов , топлина и доброта се изсипваше върху мен от всички близки там... Беше 195..г /”по Шпунц”/ Тогава е нямало много играчки . Дядо ми беше направил от дърво детска количка и в нея по цял ден возех любимият си заек /жив/ . Вечер дори исках да заспивам с него. Беше ми построил малка истинска къщичка в двора , където беше “царството ”ми. До къщичката имаше много стабилна желязно-дървена люлка , а върху плочника – написано името ми.Дворът беше като рай /според моите представи/ - много ,много цветя – екзотични и уникални......По черешово време тръгвахме в 3ч. през нощта за лозето да берем череши (стигахме към 5ч и към 10-11ч си тръгвахме). Всеки път за мен правеха весло от череши и по пътя си хапвах....
Събудих си спомените и сега ще си ги преживявам...
Наистина детството , за повечето от нас , е символ на безгрижие , стабилност , опора от близките.
Моето не се различава от това. Имала съм всичко необходимо , без да съм била глезена. Възпитавана съм с взискателност , но и с много любов и всеотдайност. Въпреки големите си ангажименти родителите ни /с брат ми/ отдаваха много за нашето запознаване със света – разказваха ми много истории , пътувахме из цяла България за да видим всички исторически и географски места. За мен от тогава остана като хоби да правя хербарии от растения и да препарираме разни дребни животинки – морски кончета , морска игла и др. (обичам животните)
В “нашата махала” бяха само момчета и само аз – момиче , затова не винаги се включвах в игрите им. Но съм ходила с тях да си търсим тръбички за фунийки . гледах ги като играят на коски /топчета/ , като си издялват и въртят пумпали , като си правеха балони /хвърчила/. Когато съм отивала по-далеч – при момичета скачахме на въже и играехме на гизия /дама/ . Монго обичах да чета и “изяждах” книгите за ден-два . Може да ви се стори скучновато , но на мен ми е било добре и за нищо не съм страдала.
А моето “царство” беше също при баба и дядо, в Сливен. Толкова любов , топлина и доброта се изсипваше върху мен от всички близки там... Беше 195..г /”по Шпунц”/ Тогава е нямало много играчки . Дядо ми беше направил от дърво детска количка и в нея по цял ден возех любимият си заек /жив/ . Вечер дори исках да заспивам с него. Беше ми построил малка истинска къщичка в двора , където беше “царството ”ми. До къщичката имаше много стабилна желязно-дървена люлка , а върху плочника – написано името ми.Дворът беше като рай /според моите представи/ - много ,много цветя – екзотични и уникални......По черешово време тръгвахме в 3ч. през нощта за лозето да берем череши (стигахме към 5ч и към 10-11ч си тръгвахме). Всеки път за мен правеха весло от череши и по пътя си хапвах....
Събудих си спомените и сега ще си ги преживявам...
Да се запиша във тази тема и после ще чета и разказвам...
Спомен
Малък спомен от детството минало
все ме дърпа отново назад.
И подсмърча нослето изстинало,
и се сипят коси-водопад.
Моя палава, рошава скитнице
със охлузени боси нозе,
да лудуваш до днес не насити се,
своя дял от игрите не взе.
Дали вярваш все още на книгите
и сънуваш ли пак че летиш.
Грижи идат по теб и настигат те
и не можеш спокойно да спиш.
В огледалния спомен на детството
своя кладенец бистър открий.
Още пази за тебе вълшебството,
във водите му ти се измий.
Спомен
Малък спомен от детството минало
все ме дърпа отново назад.
И подсмърча нослето изстинало,
и се сипят коси-водопад.
Моя палава, рошава скитнице
със охлузени боси нозе,
да лудуваш до днес не насити се,
своя дял от игрите не взе.
Дали вярваш все още на книгите
и сънуваш ли пак че летиш.
Грижи идат по теб и настигат те
и не можеш спокойно да спиш.
В огледалния спомен на детството
своя кладенец бистър открий.
Още пази за тебе вълшебството,
във водите му ти се измий.