Лошо е само ако, не дай си боже, останеш без майка или без баща, тогава детството наистина не е съвсем щастливо, за съжаление. Каквото и да имаш, където и да можеш да отидеш, това са липси, които не могат да бъдат компенсирани...
Това, което казва Нино, че децата и сега се събират и се разхождат или карат колелета, може да се случи явно само в някои квартали. При нас е невъзможно - няма пространство просто. Всичко е заето от жилища и коли. То даже тротоар почти няма, камо ли нещо по-голямо. Тъй като кварталът е бил преди къщички с дворчета, а после всеки е продал къщата и на нейно място е построен блок, залепен за вече съществуващия, сега от двете страни на улицата има безкрайни китайски стени от залепени едни за друг блокове, различни по стил, цвят и "красота", тесни тротоари, заети от коли или от тенекиените паравани на строителите, които довършват запълването и на последните пролуки в тези "стени". Виждала съм деца на групичка само седнали на перваза на една витрина да си говорят и да пушат цигари (12-13-14 годишни), а около тях разпръснати всякакви опаковки от "лесни" храни и напитки. Кочина. Но те си седят в нея и не им прави впечатление. Приказват си, това им е развлечението.