Все по-често се връщам към спомените от детството ми. Чувствам се сигурна в тях макар и с носталгия.
Спомням си зимните вечери и как майка ми оправяше заедно с мен леглото на мен и брат ми. После отмяташе единия край на одеалото, сякаш ни приканваше да си легнем. Включваше ни печка с реотани и гасеше лампата, а стаята светеше в оранжево, сякаш имаше запален огън. По някое време е влизала да я угаси, но нокога не се будехме.
Сутрин миришеше на чай, не от пакетче, а истински. Филийки с яйце и сирене, поръсени с шарена сол.
Спомням си и безгрижните лета. Игрите пред блока. И все някоя майка или баба ще се провикне, че е време за обяд.
Майка ми пък ни хвърляше пари, омотани в плик, защото все забравяше нещо дребничко от магазина.
Спомянм си къщата на прабаба ми и прадядо ми. Прашните лета, игрите с братовчедките ми на двора. Правехме храна от кал, парите ни бяха листа или вестници.
Спомням си зимните вечери и как майка ми оправяше заедно с мен леглото на мен и брат ми. После отмяташе единия край на одеалото, сякаш ни приканваше да си легнем. Включваше ни печка с реотани и гасеше лампата, а стаята светеше в оранжево, сякаш имаше запален огън. По някое време е влизала да я угаси, но нокога не се будехме.
Сутрин миришеше на чай, не от пакетче, а истински. Филийки с яйце и сирене, поръсени с шарена сол.
Спомням си и безгрижните лета. Игрите пред блока. И все някоя майка или баба ще се провикне, че е време за обяд.
Майка ми пък ни хвърляше пари, омотани в плик, защото все забравяше нещо дребничко от магазина.
Спомянм си къщата на прабаба ми и прадядо ми. Прашните лета, игрите с братовчедките ми на двора. Правехме храна от кал, парите ни бяха листа или вестници.
Мислех си, че за почти всеки това е един весел и безгрижен период от живота.
), после като ученици, първи-втори клас, пишех бележка и я оставях на огледалото в коридора - "Излизам. Ще се прибера в 8 ч.", обожавах да ходя при бабите си - всяка имаше свой си начин на глезене на внуците, не знам защо не успях да се науча да играя на "Ръбче", но за сметка на това на "Народна топка" бях страшна 
, играехме по улиците, които сега са пълни с коли. Имаше един комшия с чисто нова Лада 7, който се паркираше точно пред входа си - един прекрасен ден счупихме задното стъкло на колата. Не мога да ви опиша каква квартална драма се разрази - заплахи с кварталния и писма до работите на родителите и подобни - накрая родителите на всички деца, които участвахме, солидарно събраха пари, за да се плати стъклото. 
