"Детство мое..."

СВЕТЛЕ, благодаря за прекрасната тема   . Изчетох всички постове. И сълзи потекоха, и се усмихнах, и весело ми стана, защото спомените на някои от вас са и мои преживявания, и тъжно ми стана, за тези, които са имали трудно детство.
В детските ми спомени ме връщаха децата ми. Още чувам гласчетата им: Мамо, разкажи...И се връщам назад в далечната 195...( по Шпунц ). Мама млада, с пъстра рокля, с коси навити на букли, татко-висок, висок, с униформа ( беше летец ), брат ми-бебе в количка и аз, на разходка в градската градина на Ямбол. Захарен памук, сладолед в едни много мънички фунийки, като напръстничета. След това, семейството ни се премести в София. Доближихме се до бабите и дядовците. Едните живееха в София,( в Иван Вазов), тиха уличка, малки къщи, разделени помежду си с жив плет, без ключове на вратите. Бабите готвеха на двора и всички знаехме кой какво ще яде. Още помня: Я тичай до баба ти Марийка, че ми е свършил пипера, или друго дете дотича при моята баба да поиска нещо. Това сега просто не може да се случи. Та готви един ден моята баба винен кебап, отдели се за малко от печката и аз хвърлих в тигана шепичка пясък. Подгони ме с дървената лъжица, изми тигана и направи друга запръжка. Другите баба и дядо живеехе на края на Перник. От тях нататък започваше полето. Имаха голямо стопанство-прасета, кокошки, агнета. За празници се събирахме 14 души-баба и дядо, 2 стринки, 2 чичовци, 4 братовчеди и ние четирима. В една огромна тава се правеше крем карамел-от истинско овче мляко и яйца от свободни кокошки Баба правеше страхотни баници и зелници. Разточваше огромни кори, които висяха от дървения кръг върху който точеше, като покривка, почти до пода. Та веднъж се бях скрила под масата и по мъничко, по мъничко късах от корите, докато баба не ме усети и не ме подгони с точилката. Вързваха ни люлка на двора. Баба работеше в ТКЗС-то-пластеха сено. Водеше ме със себе си. Качваха ме най-отгоре на копите. Още помня как ухае сеното. И уханието на озон...За това, че "помагах" цяло лято, баба ми купи акордеон. Бях на 11. Имам го вече 53 години и още свиря на него.

И ето, сънувам, че съм пак дете,
и тичам през ливадите с боси нозе,
и косата ми волна от вятъра е развята,
пеперудите гоня сама по полята.

С венче от мак ще си закича косата,
я колко макове греят в тревата.
С къса поличка и ленена блузка,
моето детство по полята препуска...

А слънцето свети в миглите пеперудени
и житото събират жетвари отрудени...

Да не се повтарям, но и аз помня бабините бухтички, мекички, палачинките със сладко, филиите със сол, пипер и олио и стръкче пресен лук от градината.
Пиша и си мисля, как почти всички свързваме детството си със спомени за баби и дядовци. Странно, но когато мисля за моите си спомням очите и ръцете им... А толкова отдавна ги няма...
Децата ни пораснаха. Станаха майки и татковци, а ние баба и дядо. Сега гласчетата на внуците ни ни връщат в детството...Бабо, дядо, разкажете...

Ех,браво Flo 51, много мили спомени имаш, макар и далечни,

аз да добавя най-най - хубавият ми спомен, който винаги се надявам да го виждам така цветен : новината за така чаканото сестриче, което щяло да се появи на пролет. Пък то още беше късна есен и с нетърпение я чаках тая пролет ''кога ще дойде пролет? '' ми беше най-честият въпрос . Като разбрах скачах и се радвах и казвах на всеки, че ще имам сестриче на пролет.
Дори и да съм била на 4 си спомням все едно беше вчера.

Поздравления за страхотната тема    .

Хубавите спомени от щастливото детство. Имам ги и аз и са много.
Пълната ни селска къща, милите ни баба и дядо /лека им пръст/.
Ваканциите на село, детските игри, приятелчетата.
Цветята и летният дъжд.
Задължителните манифестации, на които не обичах да ходя. 

Чак настръхвам от спомените .................................................

Светълчо, чудесна тема! Поздравления и благодарност!
Върнах се години, години назад!

Всичко съм изчела, "от кора, до кора"! 
Много от написаното съвпада с моето детство.

Приятно писане!        

И моето беше прекрасно,пълно със спомени,ударени колене,прахоляк,намазани филии с лютеница,с дъх на сено,вкусните гозби на баба и безкрайните лудории

Липсва ми да се покатеря на таванската тераса и да гледам поредното авиошоу. Помня идваха американските изстребители 'Сините Ангели'. Беше толкова вълнуващо, направо ни спряха дъха. Велики!

Е с тази грис-халва ме върна и мен назад във времето...

Тъй шъ е тя


Баба и внуче
 Васил Ив. Стоянов

Баба внучето приспива
 и му пее тя сънлива:
— Нанкай, внуче, Сънчо дойде
 из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
мило, тъй ще порастеш.

Баба клюма, клюма, пя,
после сладичко заспа.
Внучето се понадигна
 и на баба песен викна:
— Нанкай, бабо, Сънчо дойде
 из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.
Нанкай, бабо, в топла стая —
аз навън ще поиграя!

 Бор_яна, прекрасни стихове. Твои са, нали? Предните, по- горе.

Докато четях темата се досетих за шедьоврите на баба и дядо, където ме изпращаха през ваканциите.

-  "Затваряй протката - айдуците не спят"
Някой ме вика от улицата и респективно отговор:
- "А, Биляна ли? Тя щом се съмне и хваща улиците - тук, у дома вода извира."
 И култовото:

- "Пак ли на реката, ако се удавиш - ще те пребия"

Има и още...

Е,това ,дето приспива баба си си има автор..

Да кажа нещо  и аз..имам спомен много от малка.Бебе,което седи .Червена гергина-цвете де и  червена шапка с уши.Прост модел но ги виждах скоро,то модата винаги са завръща.Цветето над мен колкото дърво.Така съм го виждала.Вече споменът е избледнялл но беше цветен до преди десетина години.Питах майка веднъж.И се оказа,че има снимка.Бебето съм аз ,гергина е цветето ,и вярно високо  над седналото дете.Снимката черно бяла,но майка ми каза ,че е червено-и цветето и шапката..Може да има и друго остатъци от бебешките години,но не съм ги повтаряла и са се изтрили.Казват ,че бебетата до 18 месеца дори мислите на големите четат.
Другият ми детски спомен е на татко на раменете в зоологическа градина.Вярно било и това ,в Плевен е било ,имало е  голяма зоологическа градина ,сега не знам дали има някаква въобще.И наистина ме е носил баща им ,това на  2 години,че пос.е брат ми се е родил.

Докато четох  ми изникна спомен заради, който съм запазила и тази снимка с божур обаче.


Ей, такъв голям божур, червен. Имахме го в двора до една ябълка - петровка. Толкова сме били малки с моята приятелка, че височината на божура ни беше мерна единица за големина.  за да му видим цветовете трябваше да гледаме на горе.

А около ябълката имахме тайник. Закопавахме в пръстта едни стъкълца по тях слагахме интересна хартия шарена, която тогава си беше "съкровище". Играл ли я е някой тази игра?

ДА! със сестра ми.   Редовно! Обичахме да си търсим стъкълца и да ги заравяме в пръстта, изравяхме си дупчица, изглаждаме я и подреждаме съкровищата - в размер на стъкълцето. Обикновено това бяха малки  шаренийки, малки цветчета, подредени като картинка. Отгоре слагаме стъкълцето и хоп- 'съкровището' е готово. После го покривахме с пръст отгоре и само ние знаехме къде е то и какво има в него.
Най- обичахме, като намерим от цветните стъкълца- сини или зелени.

Ние като деца не сме си правили такива съкровища, но съм виждала.
Бяхме на гости на роднини в Хасково, аз – единствено дете в компанията, и да не скучая, домакинята ме заведе на двора на кооперацията и ме запозна с децата, които играеха там. Повечето бяха момиченца на горе-долу моята възраст. Те си имаха такова "съкровище" и ми го показаха като голяма тайна. Цветно стъкло, закопано в земята, а отдолу се виждаха някакви красиви неща - мъниста, цветчета... Този спомен ми е много ярък и носи усещането, че съм се докоснала до нещо наистина приказно и вълшебно.  

И аз не я знам тази игра, за пръв път я чувам. Много ми харесва и е типично момичешка - нещо пъстро, нещо красиво, нещо тайно...

Биляна, много красива снимка!
И много готини бабини реплики.
И на мен ми се караха, като се ударя. Вместо да ме прегръщат и утешават...

О,детството!Много и приятни спомени. Вечно ожулените ми колене,къде от падане,къде от катерене по огради и дървета.Пълни джобове със зелени сливи и кайсии.Филията с мас и червен пипер или лютеница.А хляба от селската фурна,това сега го няма никъде-нито на мирис,нито на вкус.Изпращат ме да купя хляб и цялата тайфа с мен.Докато се прибера,половината от хляба го няма.По  цял ден на игра и все малко ми беше.Все се сърдех,че рано ни прибират.А зимата на пързалката-разкош.Премръзнали,с червени ръце,бузи и носове.Ботушите гумени и пълни със сняг,краката мокри,но и през ум не ти минава да се прибереш,ако не дойдат на сила да те подберат.Премръзнали,чак не можем да се усмихнем.Най обичах да се търкалям в снега и да си хапвам ледени висулки.
Имам хубави спомени от детството,това са само малка част.Приятно ми е да се връщам в детските си години.