Не мога да простя

  • 9 519
  • 158
  •   1
Отговори
7 авг. 2018, 13:04 ч.
  • Мнения: 84
Вече мина година и половина от раждането на второто ми детенце,но още не мога да преглътна обидата и разочарованието от отношението на най-близките ми-родителите ми и свекърите,по-точно свекървата.
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.Проблемът е,че никой не беше до мен.След раждането(секцио) мъжът ми се прибираше към 22.00 ч,защото такава му е работата.Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.А,истината е,че работи до 17.00 и след това просто си се прибира и започва да слугува на баща ми.Като я молех да идва при мен,казваше,че не може,трябва да се прибира да готви на баща ми.И майка ми и свекърва ми живеят в съседни блокове.Много,много ми е болно,с думи не мога да го опиша  Sad

# 1 7 авг. 2018, 13:08 ч.
  • Мнения: 15 619
Ами, нека спре да те боли. Ти го поддържаш този огън, в който гориш. Намерила си се в ситуация, в която сама си се справила. Вместо да се почувстваш по-силна и по-вдъхновена от този факт, ти се вторачваш в липсващата помощ, когато самият факт на справянето идва да ти каже, че е била излишна. Гледаш от неправилния ъгъл.
Почувствай сиата в себе си, момиче! Очевидно я притежаваш. Защо се вторачваш в хорската слабост? не ти носи нищо добро, освен зацикляне.

# 2 7 авг. 2018, 13:08 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Гледай си децата и мъжа и опитай да не ги мислиш. Подкрепяй се с мисълта, че въпреки всичко сте се справили и без тях.

# 3 7 авг. 2018, 13:13 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Горе - долу съм в същото положение, но се справям. Насила не става, да се оправят.
Не, че не съм гневна перманентно.
Освен да си гледам детето и да карам напред, няма какво друго да направя.
Ти също. С първото помагаха ли ти?

# 4 7 авг. 2018, 13:14 ч.
  • София
  • Мнения: 4 304
Разбирам, че ти е тежко с тези болки, но колкото по-бързо свикнеш с мисълта, че никой не е длъжен на никого, толкова по-лесно ще ти бъде!
Гледай си децата с любов и се радвай, че ги имаш! Щом чувстваш и подобрение - чудесно, мисли положително. Негативните мисли само товарят душата, а оттам и тялото.

# 5 7 авг. 2018, 13:21 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Много въпроси ми се натрупват на мен- някакси не мога да приема, че и двете майки са изроди, оставили болната жена на произвола.
Че и мъжът ѝ, който при това положение, продължава да отсъства от вкъщи от сутрин, та чак до 22ч. вечер.
Не знам колко голямо е първото дете, но откъдето и да го погледна, има нещо, което от нас ни се спестява.

# 6 7 авг. 2018, 13:22 ч.
  • Мнения: X
Но и напомняй, когато е нужно, на всички, които са ти отказали помощ.
Аз бих показала ясно, че на мен повече за нищо не могат да разчитат.

# 7 7 авг. 2018, 13:24 ч.
  • Мнения: 84
Благодаря ви много!
Аз се опитах да простя,наистина,но явно е било само повърхностно.Майка ми се опита да ми държи сметка защо не съм присъствала на едно семейно събитие и аз избухнах и не мога да се успокоя.Аз съм 24 часа,7 дни в седмицата с двете деца непрекъснато.Мъжа ми работи ужасно много.Само зимата е по-свободен.Двете баби са в правото си да си живеят живота да не се натоварват,а аз не мога да остана сама за два часа вкъщи(да сготвя на спокойствие и да поизчистя без някой да реве и да ме дърпа за полата) и мъжа ми да заведе децата някъде.
С първото ми дете майка ми се държеше по същия начин ,както сега.Свекървата,обаче почти се беше самопоканила да живее в нас.Аз тогава бях добре и нямах нужда от помощ.Имаше известни сътресения със свекървата,докато успея да очертая границите си.

# 8 7 авг. 2018, 13:32 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Както вече казах, няма какво да сториш.
Аз отдавна съм минала отвъд ръба, ядосвам се, от изтощение избухвам често, не мога да преживея като гледам на прятелките ми как всичко е впрегнато, че и сами се натискат, издивявам.
Никой не е длъжен да гледа внуците си, абсолютно, но за един уикенд, за фризьор или просто да излезеш с мъжа си на вечеря спокойно, могат да се напънат.
И аз съм 24/7, мъжът ми си намали работното време(не без последствия), зомбита сме и двамата...
Майка ми няколко пъти си позволи да ми скочи как така само с едно дете ще остана, ми така - помъчи се и познай.Той и мъжът ми вече не иска.

Последна редакция: вт, 07 авг 2018, 13:53 от Vermilion`

# 9 7 авг. 2018, 13:46 ч.
  • Мнения: 523
Първо по темата. На мен също никой никога не ми е помагал,освен мъжа ми до колкото му беше възможно! Оцелях някакси,с две деца,раждала съм и секцио... Свекърва ми,ясно ми беше показала че не мога да разчитам на нея. Сега,близо 9-10 години по-късно аз й показвам същото! Та,няма за какво да ти е болно. Справила си се и трябва да се радваш,някой ден те ще опрът до теб. Аз имам един въпрос по повод изречението "никой не е длъжен да гледа внуците си". Доста често го срещам по темите от различни потребителки. Въпроса ми е,ок не са длъжни,ама после тях кой че гледа? Нали ще опрът до мен и ще искат грижи,както аз съм искала помощ на времето и ми е било отказвано? Нали ако някой ден аз откажа да ги гледам,ще ме заклеймите колко съм зла и как съм оставила хората така. Както те не са длъжни,така и аз не съм! Това не е задължение,да помогнеш на близък роднина е човещина и нещо напълно нормално. Не забравяйте,че всичко се връща. И този който сега се врътка и му гледаш гърба,някой ден ще клекне и ще търси помощ. Тогава какво правим? Значи те да ми теглят майните,да се мъча сама с операция да нося бебе и по-голямо дете,не защото нямат възможнот а просто не искат. И после да очакват аз да им сменям памперсите? Ами няма да стане Simple Smile

# 10 7 авг. 2018, 13:52 ч.
  • Мнения: 11 505
Цитат на: Жабаа_жаборанаа в вт, 07 авг 2018, 13:46
Скрит текст:
Първо по темата. На мен също никой никога не ми е помагал,освен мъжа ми до колкото му беше възможно! Оцелях някакси,с две деца,раждала съм и секцио... Свекърва ми,ясно ми беше показала че не мога да разчитам на нея. Сега,близо 9-10 години по-късно аз й показвам същото! Та,няма за какво да ти е болно. Справила си се и трябва да се радваш,някой ден те ще опрът до теб.
Аз имам един въпрос по повод изречението "никой не е длъжен да гледа внуците си". Доста често го срещам по темите от различни потребителки. Въпроса ми е,ок не са длъжни,ама после тях кой че гледа? Нали ще опрът до мен и ще искат грижи,както аз съм искала помощ на времето и ми е било отказвано? Нали ако някой ден аз откажа да ги гледам,ще ме заклеймите колко съм зла и как съм оставила хората така. Както те не са длъжни,така и аз не съм! Това не е задължение,да помогнеш на близък роднина е човещина и нещо напълно нормално.
Скрит текст:
Не забравяйте,че всичко се връща. И този който сега се врътка и му гледаш гърба,някой ден ще клекне и ще търси помощ. Тогава какво правим? Значи те да ми теглят майните,да се мъча сама с операция да нося бебе и по-голямо дете,не защото нямат възможнот а просто не искат. И после да очакват аз да им сменям памперсите? Ами няма да стане Simple Smile

Много просто, родителите Ви са отгледали ВАС, това някак по трасето се забравя Wink, а това да живеете с идеята за мъст и как някой ден те ще имат нужда от помощ, а Вие няма да помогнете ме втрещява, но хора разни...

# 11 7 авг. 2018, 13:58 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Мен пък не ме втрещява. В такива моменти хора, които са на ръба, развиват доста негативно чувство, което трайно остава в тях. А по отношение на това, че те са отгледали вече децата си, така е, но главата си залагам, че на тях им е било помагано от по-възрастните. Така си беше навремето, бабите ни изглеждаха. Така че я разбирам авторката защо е събрала толкова горчивина, но заради самата нея си трябва да се постарае да надмогне това, защото се трови. А дали един ден ще помага, ако те легнат болни... Има време и си зависи само от нея.

# 12 7 авг. 2018, 14:04 ч.
  • Мнения: 11 505
За мен не е редно да си мисля как ще отмъщавам на родителите си, че не са ми помагали да отгледам децата си. Затова казах, хора разни, Хай. Чак пък да са на ръба... не ми се вярва. Simple Smile

# 13 7 авг. 2018, 14:08 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Е, Кики, тук не става дума само за родителите й, а и за свекървата все пак Simple Smile Там си е цяла вселена от отношения. А авторката, ако й олеква, нека на ум ги върти на шиш и си мечтае как ги зарязва в кофти момент, но истината е, че твърде малко хора действително постъпват така. Повечето си изпълняват синовния дълг.

# 14 7 авг. 2018, 14:13 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Жабаа_жаборанаа в вт, 07 авг 2018, 13:46
Не забравяйте,че всичко се връща. И този който сега се врътка и му гледаш гърба,някой ден ще клекне и ще търси помощ. Тогава какво правим? Значи те да ми теглят майните,да се мъча сама с операция да нося бебе и по-голямо дете,не защото нямат възможнот а просто не искат. И после да очакват аз да им сменям памперсите? Ами няма да стане Simple Smile

Защо забравяш, че преди момента с внуците, тези хора са били родители на малки деца, които са отглеждали и дондуркали, има- няма 20 години?

Дали пък, след тях, в оставащите им няколко в кондиция, работейки, не им се полага и да разпуснат, обръщайки внимание НАЙ- СЕТНЕ на себе си? newsm78
Защо пак друг трябва да е виновен за лично твоето и на мъжа ти решение?

Дори не се усещаш колко е грозно да плашиш с тия несменени памперси, като че ли в наше време някой се е засилил да прибира при себе си старци, че и да ги обслужва.

# 15 7 авг. 2018, 14:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Все пак не забравяйте, че авторката не реве точно за непомагането при гледане на деца. Болно й е, че това се случва при наличие на сериозен здравословен проблем. Сама каза, че е изпитвала непрестанни болки и затова е имала нужда от помощ, а не че не може да се справи с децата си. Жената написа, че при първото дете пак не е имало помощ, но тя не се е и нуждаела от такава, била е здрава.

Ако аз рева от болки месеци наред, не мога да се грижа за децата си адекватно и насреща ми, при молби за помощ, получавам подобно отношение от собствената си майка, сигурно и мен ще ме хване злобата, а и повечето от вас. Не е искала да се разболява, не е виновна, че е била болна. Тези неща просто се случват. И един нормален, съпричастен човек ще удари едно рамо вместо да ходи да готви или да си вее гъза по живота. Да, заслужили са си го, да, имат право вече да погледнат И себе си ама айде, моля ви се, ще виждам аз, че дъщеря ми вие от болка, зет ми се скъсва от бач за да осигури семейството, а внучетата ми са бебоци и няма да помогна... Авторката трябва да е светица, ако при това положение не гледа негативно на двете баби. Защото е съвсем логично от тях да дойде помощта и не говорим за пълно дондуркане на семейството, а за временно удряне на рамо, докато тя се изправи на крака и се пребори с проблема си.

Така че я разбирам.

# 16 7 авг. 2018, 14:20 ч.
  • Мнения: 11 505
Цитат на: HighSpeed в вт, 07 авг 2018, 14:08
Е, Кики, тук не става дума само за родителите й, а и за свекървата все пак Simple Smile Там си е цяла вселена от отношения. А авторката, ако й олеква, нека на ум ги върти на шиш и си мечтае как ги зарязва в кофти момент, но истината е, че твърде малко хора действително постъпват така. Повечето си изпълняват синовния дълг.

Моят коментар беше към Жабата и желанието за мъст. Simple Smile

# 17 7 авг. 2018, 14:20 ч.
  • Мнения: 12 797
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 13:24
Благодаря ви много!
Аз се опитах да простя,наистина,но явно е било само повърхностно.Майка ми се опита да ми държи сметка защо не съм присъствала на едно семейно събитие и аз избухнах и не мога да се успокоя.Аз съм 24 часа,7 дни в седмицата с двете деца непрекъснато.Мъжа ми работи ужасно много.Само зимата е по-свободен.Двете баби са в правото си да си живеят живота да не се натоварват,а аз не мога да остана сама за два часа вкъщи(да сготвя на спокойствие и да поизчистя без някой да реве и да ме дърпа за полата) и мъжа ми да заведе децата някъде.
С първото ми дете майка ми се държеше по същия начин ,както сега.Свекървата,обаче почти се беше самопоканила да живее в нас.Аз тогава бях добре и нямах нужда от помощ.Имаше известни сътресения със свекървата,докато успея да очертая границите си.
Напълно разбираемо, всеки би се почувствал изоставен, особено пък с постоянни болки - те ужасно изтощават психиката.
Майка ти явно не се е променила, и преди й е било удобно да си живеят двамата с баща ти. Познавам такива жени. Свеки пък може би самата да не е в добра физическа и психическа кондиция, явно не може, по някаква нейна си причина.
Ако бабата няма необходимата енергия да се включи, не й се сърди. Тя сама много добре знае какви са очакванията към нея и едва ли иска непременно да те разочарова. Тежко ти е положението, но все пак, съгласи се, да си възрастен човек съвсем не е леко.

За да не си непрекъснато само с децата и да нямаш никакъв личен живот, няма ли други начини, които не включват бабите? Децата да останат с някого срещу заплащане например?

Последна редакция: вт, 07 авг 2018, 14:26 от Uncommon

# 18 7 авг. 2018, 14:21 ч.
  • Мнения: 523
 Изобщо не живея с подобна идея. Просто размишлявам. Родителите ми са ме гледали да(майка ми и вторият ми баща),но баба ми също ме е гледала доста. Едно време се е пенсионирала на 55 години и помагаше във всичко. Свекърва ми не е пенсионирана,но не проявява грам интерес към внуците си.Разбира се,че не е длъжна както и бабите на моите деца не са. Пак казвам,да помогнеш на близък в труден момент не е задължение. По думите на авторката,те са я отсвирили. Нима на тях на времето не им се е помагало? Извинявайте много,но има хора и хора. Не може цял живот да не си погледнал някого и после да очакваш нещо. Не става така. Или си човек или не си. Реагирам остро,защото в момента и аз не  знам какво да направя. Появи се баща ми,след дълги години.. Не ме е търсил никога от както замина,не познава внуците си. Не знаеше дори че съм омъжена. И познайте защо се върнал и ме търси-болен бил. Е как да реагирам кажете ми? Нито ме е гледал някога нито нищо и сега искате да ми кажете че след като ми е родител по документи аз трябва да си чупя краката да бягам да му помагам... Ами,не мисля. За това казвам,че има и изключения.

# 19 7 авг. 2018, 14:28 ч.
  • Мнения: 523
Цитат на: Kiki.mora в вт, 07 авг 2018, 14:20
Цитат на: HighSpeed в вт, 07 авг 2018, 14:08
Е, Кики, тук не става дума само за родителите й, а и за свекървата все пак Simple Smile Там си е цяла вселена от отношения. А авторката, ако й олеква, нека на ум ги върти на шиш и си мечтае как ги зарязва в кофти момент, но истината е, че твърде малко хора действително постъпват така. Повечето си изпълняват синовния дълг.

Моят коментар беше към Жабата и желанието за мъст. Simple Smile
Желание за мъст нямам,грешно сте ме разбрали. Желанието ми е хората да се държат човешки,близки да си помагат в нужда.  Нещата са двупосочни,лично аз не съм създала децата си че да има кой да ме гледа като остарея.Никой не казва бабата да изгледа децата,но когато я помолят да помогне малко нека го направиза за 1 час да поседи пак е нещо. Ако й е възможно разбира се,но да ти каже че трябва да готви знаейки че дъщеря й е оперирана и изпитва болка... Оправдание ли е това? Как на тази майка не й трепна нещо за детето й,а се оправдава с готвене?

# 20 7 авг. 2018, 14:40 ч.
  • Мнения: 15 619
Трябва да схванете, че на този свят никой, ама никой не може напълно да ви разбере и да ви влезе в кожата, т.е. никой друг, освен вас, самите.
Нито майка ти, нито свекърва ти, нито дори мъжът ти има и най-бегла представа какво ти е, как си на ръба и т.н. Като го разбереш, може и да започнеш да се щадиш, доколкото е възможно и според обстоятелствата. Съвсем резонно би било да кажеш на майка си и на свекърва си - трябваш ми за два часа, искам това и това от теб да свършиш.   На хора, които не се сещат да ти помогнат, искай конкретна помощ, за два часа, за три часа, с конкретика. Те си живеят живота, какво се чудиш, че не ти помагат. Създала си семейство, за да го справяш ти с човека, с който го създавате. Защо мислиш, че другите, колкото и близки да са ти, нямат свои скърби, болки и радости, че да искат да ги оставят, за да дойдат при теб? Помисли върху това, за да си направиш живота малко по-лесен. Не зацикляй върху непрощаването. То само на теб вреди.

Последна редакция: вт, 07 авг 2018, 14:50 от luna

# 21 7 авг. 2018, 14:55 ч.
  • Мнения: 7 006
Че бабите не са длъжни да дондуркат внучетата,това е ясно..

Ама що за майка си,ако не помогнеш на собственото си дете?
Авторката не говори просто за секцио,а и за настъпило заболяване..
Аз бих поддържала служебни контакти и бих дала да се разбере,че от тук нататък,не само ще присъствам на семейни сбирки когато и както ми е кеф,но и че за в бъдеще,не бива да разчитат на моята помощ и подкрепа.

# 22 7 авг. 2018, 15:36 ч.
  • Мнения: 29 407
От прочитането на цялата тема останах с впечатление, че при гледането на първото дете свекървата е била по-активна и загрижена, като авторката е поставила с цената на много усилия някакви граници. Вероятно жената спазва тези граници и не иска да се намесва.
Майка ѝ пък работи и се грижи за семейството си. Разбрах, че не живеят заедно с авторката.
От каква точно помощ има нужда? Едва ли ще ѝ откажат 2-3 часа гледане на децата, но също едва ли ще е възможно това да е много често.
Много хора си гледат сами децата, защо непомагането от баби и дядовци се превръща в такава драма?

А с това, че няма да гледаш родителите си на стари години, щом не ги помагат с децата......нямам думи!!!

Ако не ѝ се присъства на семейни сбирки, може да се извини с много задължения покрай децата и къщата. Но не мисля, че има право да обвинява някой друг. Никой на никого не е длъжен на този свят...Само родителите на детето си до 18 г.

# 23 7 авг. 2018, 15:44 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Натали, сложила е граници ама после е молила за помощ. И не от мързел, а защото е била болна.  И да, явно отказват точно тези 2-3 часа гледане на децата, които са й нужни. Ето затова е драмата. Тя се гърчи болна да гледа две деца, а насреща й й показват, че е по-важно да се сготви една тъпа манджа.

Май не си прочела внимателно всичко.

# 24 7 авг. 2018, 15:45 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: Natali_ в вт, 07 авг 2018, 15:36


Ако не ѝ се присъства на семейни сбирки, може да се извини с много задължения покрай децата и къщата. Но не мисля, че има право да обвинява някой друг. Никой на никого не е длъжен на този свят...Само родителите на детето си до 18 г.
Да,така е.Само,че мен ме обвиняват,че не съм присъствала на семейната сбирка.Първо мъжа ми,а след това и майка ми скочи.Ето това вече ми дойде в повече.

# 25 7 авг. 2018, 15:49 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Natali_ в вт, 07 авг 2018, 15:36
Много хора си гледат сами децата, защо непомагането от баби и дядовци се превръща в такава драма?
Защото, освен всичко, тя е и болна. Това вече надхвърля рамките на нормалната ситуация. Нормално е да се помогне на болен, не да се правим на дръж ми шапката.

# 26 7 авг. 2018, 16:01 ч.
  • Мнения: 84
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?

# 27 7 авг. 2018, 16:02 ч.
  • Мнения: 29 407
Да, когато е болна е нормално да се помогне. Каква е болестта, ако не е тайна?

Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 15:45
Да,така е.Само,че мен ме обвиняват,че не съм присъствала на семейната сбирка.Първо мъжа ми,а след това и майка ми скочи.Ето това вече ми дойде в повече.

В какво се изразява това, че са ти скочили? ...че и мъжът ти? Нали знае какво е положението вкъщи?

# 28 7 авг. 2018, 16:03 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?
Викала ли си ги за конкретна помощ и отказвали ли са ти?

 

# 29 7 авг. 2018, 16:06 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Хората не могат да ти казват как ти да си държиш. Не те ти живеят живота, нито общуват с роднините ти. Прави това, което теб те кара да се чувстваш добре.
п.п.
Аз лично не се съобразявам с никого и не си нарушавам комфорта, какъвто и да е той. И като цяло нищо повече от минимума като отношение.

# 30 7 авг. 2018, 16:07 ч.
  • Мнения: 29 407
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?

Животът не е само черно и бяло, има много нюанси. Не съм на твое място, нито някой друг. Не разбрах каква е болестта ти, дано да е лечима и да се оправиш бързо. Peace
Зависими ли сте от тях по някакъв начин - финансово, материално?!?

Ако не, аз лично ще си гледам семейството и бих поддържала само минимални отношения. Поздравления за празници и това е. Но това съм аз. Ти прави, каквото прецениш за правилно. Няма универсална рецепта. Нито можеш да ги накараш да ти помагат, ако нямат възможност и/или желание. Peace

# 31 7 авг. 2018, 16:09 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: luna в вт, 07 авг 2018, 16:03
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?
Викала ли си ги за конкретна помощ и отказвали ли са ти?

 
Честно казано вече не смея,след цялото им отношение до тук.Само баща ми помолих скоро да ни закара до едно населено място наблизо по работа.Той беше единственият,който оставаше с бебето за по час в началото,за да мога да ходя по лекари.Не знам,вече ми се насъбра доста горчивина,за да ги моля за каквото и да било.Мъжа ми не ме разбира.Той ми предлага да им оставяме децата,без значение дали искат или не.Бебето,обаче на практика не ги познава и те са чужди хора за него.

# 32 7 авг. 2018, 16:12 ч.
  • Мнения: 15 619
Не разбрах. Молила си ги и са ти отказвали или по принцип не смееш, защото те сами не се сещат!?

# 33 7 авг. 2018, 16:16 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: Vermilion` в вт, 07 авг 2018, 16:06
Хората не могат да ти казват как ти да си държиш. Не те ти живеят живота, нито общуват с роднините ти. Прави това, което теб те кара да се чувстваш добре.
п.п.
Аз лично не се съобразявам с никого и не си нарушавам комфорта, какъвто и да е той. И като цяло нищо повече от минимума като отношение.
Питам,защото съм в конфликт със себе си.От една страна не си представям така отношенията между близки хора-хладни и формални.От друга страна те ясно ми показаха,че всеки е сам за себе си и си гледа собствения живот.И знам,че трябва да им отвърна със същото,просто ми трябва време.

# 34 7 авг. 2018, 16:21 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: luna в вт, 07 авг 2018, 16:12
Не разбрах. Молила си ги и са ти отказвали или по принцип не смееш, защото те сами не се сещат!?
Още преди да родя казвах на майка ми,че ще имам нужда от помощ.Тя ми казваше,да не се притеснявам,че ще измислим нещо.После си би камшиците.И първите месеци,когато агонизирах я търсих и молих да идва след работа,а и тя виждаше какво преживявам.Тогава ми казваще,че трябва да се прибира да готви на баща ми.Много рядко е идвала.После се скарах с нея.После се сдобрих и се опитах да простя,но повече не съм я молила за помощ и не искам никога да го правя.

# 35 7 авг. 2018, 16:22 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01

Да,така е.Само,че мен ме обвиняват,че не съм присъствала на семейната сбирка.Първо мъжа ми,а след това и майка ми скочи.Ето това вече ми дойде в повече.


Защо си мисля, че първо с мъжа си имаш проблем, а после с родителите? newsm78

Вярно ли разбрах, че той, въпреки болките ти и липсата на помощ,
- работи от сутринта до 22 часа?
- пръв скача с укора, че не си отишла на семейната сбирка?

# 36 7 авг. 2018, 16:26 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: absurT в вт, 07 авг 2018, 16:22
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01

Да,така е.Само,че мен ме обвиняват,че не съм присъствала на семейната сбирка.Първо мъжа ми,а след това и майка ми скочи.Ето това вече ми дойде в повече.


Защо си мисля, че първо с мъжа си имаш проблем, а после с родителите? newsm78

Вярно ли разбрах, че той, въпреки болките ти и липсата на помощ,
- работи от сутринта до 22 часа?
- пръв скача с укора, че не си отишла на семейната сбирка?


Да,с него също доста сме се карали.

# 37 7 авг. 2018, 16:27 ч.
  • Мнения: 15 619
Да, разбирам, че не са откликнали. Радвай се, че тежкото е минало.
 

# 38 7 авг. 2018, 16:29 ч.
  • Мнения: X
Правиш грешка. Имаш очаквания хората сами да се сещат за ближния и те като не се сетят, се тръшваш обидено. И аз правех така, но забелязах, че коефициентът на полезно действие е нулев и зарязах очакванията, а започнах да излайвам кратки и ясни молби или заповеди, според случая. Работи. Пресен пример от днес. Прибираме се след басейн аз и Нейно 12-годишно Кифленство, дъщеря ми. По пътя пазарувам. И както си му е редът, се оказвам с две торби и туба минерална вода. Във всяка ръка по една торба, а тубата се чудя на главата си ли да я кача или да си поръчам трета ръка. В това време кифлестото върви до мен със слушалки на ушите, чурулика като врабче и изобщо не забелязва, че майка ѝ се е натоварила като магарица. Аха да се обидя и да ѝ дръпна една лекция за отношението към ближния и емпатията и се спрях. Само кратко излаях насреща ѝ "Вземи тази торба". Взе я. Без гък и мък я занесе.

# 39 7 авг. 2018, 16:35 ч.
  • Мнения: 10 993
И аз съм била в такова положение, само че физически болки за щастие не съм имала, само емоционално изтощение. Свекървата живее в същия двор, в който живея и аз,но тя категорично си очерта границата, майка ми ако я накарам нещо после ми излиза през носа. Моите деца пораснаха, с времето гнева ми изчезна, остана само лошия спомен. Около мен почти не се помага на никой. Няма нито една свекърва, която да гледа внуци. Моята ги гледа само и единствено, за да ходя на работа. Всички други излизания са крайно нежелателни без децата. Големия го оставях от шест годишен сам. Добре зле, аз все пак имам нужда и от козметик, фризьор и маникюр. Аз съм и жена -не само клонинг банкомат с чистачка.

# 40 7 авг. 2018, 16:37 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:09
Честно казано вече не смея,след цялото им отношение до тук.Само баща ми помолих скоро да ни закара до едно населено място наблизо по работа.Той беше единственият,който оставаше с бебето за по час в началото,за да мога да ходя по лекари.Не знам,вече ми се насъбра доста горчивина,за да ги моля за каквото и да било.Мъжа ми не ме разбира.Той ми предлага да им оставяме децата,без значение дали искат или не.Бебето,обаче на практика не ги познава и те са чужди хора за него.
Може би не е зле да пробваш предложението му един път. Внучета са им, поне от хорски срам ще гледат да не им се случи нещо.
За миналото - нищо не  можеш да промениш. Не го забравай и не прощавай, защото няма какво да прощаваш, не е твоя вината. Гледай здравето си и децата и вземи да включваш бабите, защото те сами няма да поискат. Ако имат очи - да ти откажат. Но после да не те търсят за семейни сбирки, където да се демонстрира пред роднините колко се разбирате.

# 41 7 авг. 2018, 16:40 ч.
  • Мнения: X
Не е добра идея това. Аз помощ не бих отказала, но ако някой ми звънне, достави внуче и се изнесе, без преди това да ме е попитал дали ми е възможно, това ще му е последното виждане с мен. Просто повече нито телефон ще му вдигна, нито врата ще му отворя.

# 42 7 авг. 2018, 16:45 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Sweet_Cherry, вътрешна борба има и при мен до ден днешен. Няма как става въпрос за собствената ми майка. Не ходя на никакви семейно очаквателни простотии, не се интересувам от нищо и обикновено освен с  не/не мога/не знам/нямам време/уморена съм, с друго не отвръщам. Разговарям кратко, стегнато и за времето. Не че накривявам нечия шапка, но ако съм лицемерна и фалшива спрямо себе си е по-зле и избивам яко. Някак по ме трови, затова з@@бах тая крива нива - да се оправят и да не ме занимават. Така де, не съм длъжна на никой.😆
Уиш понякога и с молби не става, като не става не става. Аз също вече не моля. Б@си да не съ изтривалка, за нищо не моля и знам, че не мога да разчитам.

# 43 7 авг. 2018, 16:46 ч.
  • Мнения: 29 407
Децата са задължение на родителите си! Щом майката има нужда от лечение, ще се включи бащата. Ако бабите имат желание и възможност да помагат, ще се включат, ако не - не. Защо в темата се опитват да се насаждат някакви настроения, че те са длъжни? Ами, не са! Отгледали са своите деца. Сега ще помагат, ако искат.
Защо всеки все смята, че някой друг му е длъжен за нещо?!?

Попитах авторката дали са зависими от родителите си за нещо? помагат ли им по друг начин - с пари, жилище, храна?

# 44 7 авг. 2018, 16:47 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: the wishmaster в вт, 07 авг 2018, 16:40
Не е добра идея това. Аз помощ не бих отказала, но ако някой ми звънне, достави внуче и се изнесе, без преди това да ме е попитал дали ми е възможно, това ще му е последното виждане с мен. Просто повече нито телефон ще му вдигна, нито врата ще му отворя.
Чакай сега, предложението е на мъжа й. Хем ще покаже, че не игнорира идеите му, хем ако бабите пак се цупят и откажат, контрата ще е в него. Ще излезе, че отказват малко помощ не само на снахата/дъщерята, а и на сина/зетя. Срещу един от младото семейство е лесно да се рита, но срещу двамата - не.

# 45 7 авг. 2018, 16:58 ч.
  • Мнения: 9 196
Че за какво да им прощаваш? На тях не им пука жива ли си, умряла ли си, ти ще им прощаваш ... искали ли са прошка? Не са. Ай сиктир. То дори не става въпрос за гледане на децата, колкото е обидно, че не им пука, как се чувстваш ти самата.

Щом се разбирате с мъжа си - ще се оправите. А такива самог*зници, егоисти, не заслужават нито прошка, нито нищо. Дори ти се чудя, защо ги пускаш, макар и за час, да ти гостуват, когато на тях им е кеф.

# 46 7 авг. 2018, 17:05 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: Natali_ в вт, 07 авг 2018, 16:46


Попитах авторката дали са зависими от родителите си за нещо? помагат ли им по друг начин - с пари, жилище, храна?
Не,никога не сме били зависими.

# 47 7 авг. 2018, 17:10 ч.
  • Мнения: 29 407
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 17:05
Цитат на: Natali_ в вт, 07 авг 2018, 16:46
Попитах авторката дали са зависими от родителите си за нещо? помагат ли им по друг начин - с пари, жилище, храна?
Не,никога не сме били зависими.

Тогава се дистанцирай от тях. Те не са ти длъжни, но и ти не си им. Като не ти се ходи на семейното събиране, казваш - Не ми се ходи и точка. Пък нека се сърдят.

# 48 7 авг. 2018, 17:19 ч.
  • Мнения: 1 454
Тук и в други теми чета, че на нас около 50-те, бабите ни били отгледали децата.Абсолютно невярно, живея в голям град и всичките ми приятелки и познати сами са си гледали децата, аз също.Може в малките градчета да е било по-патриархално, в големите едва ли.Всички вече отгледани жени и мъже около 30-те, от моята среда са били по ясли и градини и ние на работа.И това в смутните времена  на 90 те години, социализма си беше заминал.Как така ние бяхме взаимо заменяеми, бащата гледа, майката работи или обратно в дивите години на приватизация и какво ли не.Никой не ви е длъжен, щом сте създали семейство, имате мъж, да вземе болнични за гледане, отпуска.Много удобна мантра, натях са им гледали децата, длъжни са, да ама не.И няма нужда да ми сменят памперса, финансово грамотна съм и съм си направила съответните инвестиции за старост.Тъща съм , не свекърва, не досаждам и на мен не ми досаждат!

# 49 7 авг. 2018, 17:33 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Не знам защо всички се нахвърлиха върху родителите, а никой не забелязва, че основния проблем е мъжът ѝ, който си бие камшика сутринта и се прибира в 22ч.?
Че той, явно не я брои нито за болна, нито за нуждаеща се от помощ, щом първи е скочил да ѝ се кара, че не искала била да отиде на семейната сбирка?

От друга страна- при първото дете, авторката писа, че свекърва ѝ направо се била преселила при тях, за да помага, но нещо не са се спогодили, явно, щом за второто е била отбой.

Пак ще напиша- има неща, които ни се спестяват и жената се изживява като жертва на всички около нея.
Което трови психиката ѝ и подкопава физиката ѝ.
Само че, ако не си направи ревизия, няма да ѝ помогнат никакви съвети от форума.

# 50 7 авг. 2018, 17:36 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Значи децата ти не ходят на гости на баба и дядо -уикенд, ваканция/празници? Баба/дядо не ги гледа за 2 часа да отидеш на фризьор/лекар/кафе с приятелка/да си свършиш някаква работа/да се абстахираш малко/поспиш? Баба/дядо не са ги водили никога на разходка без мама/тати?
Тези случаи влизат ли в графа - никой не е длъжен да ти изгледа децата?  Или просто толкова можете да четете?

# 51 7 авг. 2018, 17:39 ч.
  • Мнения: 1 107
Sweet cherry, тази пътека няма да те заведе, нито на по-добро, нито на по-спокойно място. Прехвърли на мъжа ти разговорите с бабите за гледането на децата. Той да ги помоли, при нужда; той да им поиска помощ, той да им заведе децата.

Миналата година бях с новородено, почина дядо ми и свекър ми в кратък срок, имам и по-голямо дете. Беше много тежко в личен и в семеен план. Майка ми, живее в друг град, взе голямото дете за 8 дена за цялата година. Осем. Свекърва ми за пет. Това беше цялата помощ. Бебето реве, мъжът ми реве, детето истерясва, а аз и работя от вкъщи. Не беше лесно, ама мина. Бях много обидена.

Един път си викам, сега ще послушам съветите на тези, дето казват "връчваш децата, без да питаш". Звъннах на майка ми в събота и и казах, че в понеделник ще заведем голямото дете за една седмица. Тя е пенсионер, няма неотложни странични занимания. Тя ми се обади в неделя и ми отказа. Еййй, колко рев изревах. После се поотупах, поспортувах и пак в лудницата.

Тази година мъжът ми пое разговорите с тях. Не знам как го прави, но в началото на лятото, майка ми ми звъня да ми каже, че искат цяло лято голямото дете да е при тях. Още не вярвам, че съм го чула.

Това, което искам да ти кажа е, че обидата, гневът, умората, неразбирателствата, правят да си преувеличаваме негативните усещания, да си вярваме на нереални очаквания и само да губим. Просто ти трябва приемане, почивка, успокояване, изглаждане на семейството и после с добро към останалите. Ако стане - стане, ако не - пак добре. Но с лошо съвсем няма да го бъде.

# 52 7 авг. 2018, 18:22 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Аз лично не мисля, че някой на някого е длъжен. Нито те сега на нея, нито тя после на тях. Мисля следното - представям си, че това е моята дъщеря и се чудя какво бих направила аз. За себе си знам. Всички вие може да си го представите за себе си и своите деца и тогава се пробвайте да пишете. Особено Натали.

Авторке, няма смисъл от сега да мислиш какво щяло да ти бъде отношението към тях някога си, ако имали нужда от помощ. Много вода има да изтече дотогава, ще постъпиш така както ти си решиш. Никой тук не може да ти даде адекватен съвет за това, защото никой няма да е на твоето място.

Минала си през трудни моменти. Радвай се, че си успяла, радвай се на децата си, те са ти важни сега. И се грижи за себе си. Другите ще ги мислиш, когато/ако опрат до теб.

# 53 7 авг. 2018, 18:43 ч.
  • Мнения: 523
Цитат на: Stoiyana в вт, 07 авг 2018, 17:19
Тук и в други теми чета, че на нас около 50-те, бабите ни били отгледали децата.Абсолютно невярно, живея в голям град и всичките ми приятелки и познати сами са си гледали децата, аз също.Може в малките градчета да е било по-патриархално, в големите едва ли.Всички вече отгледани жени и мъже около 30-те, от моята среда са били по ясли и градини и ние на работа.И това в смутните времена  на 90 те години, социализма си беше заминал.Как така ние бяхме взаимо заменяеми, бащата гледа, майката работи или обратно в дивите години на приватизация и какво ли не.Никой не ви е длъжен, щом сте създали семейство, имате мъж, да вземе болнични за гледане, отпуска.Много удобна мантра, натях са им гледали децата, длъжни са, да ама не.И няма нужда да ми сменят памперса, финансово грамотна съм и съм си направила съответните инвестиции за старост.Тъща съм , не свекърва, не досаждам и на мен не ми досаждат!
Вашите деца никога не са ходили на гости на бабите и дядовците си без вас ли ? Силно се съмнявам. Явно не си правите усилието да четете или просто се хващате за една дума и се почва разтягане на локуми. Някой тук да е казал,че желае да му изгледат децата? За мен 1 път в месеца децата да отидат за 1 вечер с преспиване до баба си и дядо си е нормално и не е "изледаха ми децата". Колко съм ходила до баба ми на село лятото не е истина. Всички деца от квартала се събирахме,защото бяхме до бабите си. И беше нещо нормално и бабите ни се радваха. Но това не е от значение към темата в момента,авторката не е искала да ходи по кафета. Изпитвала е болка от последваща болест. Вие госпожо като тъща,ако дъщеря ви е в подобно състояние няма ли да ви е жал? Или ще си кажете "аз си изгледах децата,не съм длъжна да й помагам"? Става въпрос за здравословен проблем,да виждаш как детето ти изпитва силни болки... И да не отидеш за 1 час поне в нещо да я отмениш... Е това не е нормално поведение на родител! Аз имам дъщеря и винаги ще й помагам,особено в подобна ситуация. Мога да готвя по всяко време,здравето на детето ми е по-важно от една манджа.  А и е временно,докато си стъпи на краката няма да й изгледам децата я,опази боже децата ви да ви помолят за помощ! Гадно е,една манджа да е по-важна от собственото ти дете! На колкото и години да е,то винаги ще ти е дете и ако не може да се опре на моето рамо...защо подяволите съм я създала? Да порасне и да си бия камшика ли?

# 54 7 авг. 2018, 18:47 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Аз съм точно на 40 и двете ми баби имаха голям дял в изглеждането ни, на мен и на сестра ми. И около мен масово беше така. По цяло лято са ни гледали бабите, когато нашите работеха. През други ваканции също. Никак не е малко.

# 55 7 авг. 2018, 18:58 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Аз също съм била по цяло лято, празници и ваканции при баба и дядо, между другото са идвали също така. И никога не съм чула баба ми да казва, че ме е изгледала. За на леля ми децата, които са родени в чужбина и са доста по-малки от мен, беше командирована с месеци, накрая и остана да живее там.
Обаче ако искаш един уикенд да те отменят, никой не ти длъжен. Ми добре.

# 56 7 авг. 2018, 19:12 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Хубаво се възмущавате " по принцип и традиция", ама пак никой не се сети да пита- защо мъжът го няма никакъв от сутрин до късна вечер, защо свекървата, която се е била преселила при тях с първото дете, се е дистанцирала, не ами директно е казала, че при второто няма да разчитат на нея?
Защо майка ѝ, която е в съседен блок минава в началото да помага, а после и тя си бие камшика?

На нито един въпрос няма отговор, а нали разбирате, че едва ли всички са сключили конспиративен договор да я затрият, авторката?
Има проблем в отношенията между нея и всички останали, и това е в основата.
За съжаление, тя не го признава, а тук вкупом я насъсквате срещу всички, внушавайки ѝ да продължава да тегли каиша сама щото се била справяла...........

# 57 7 авг. 2018, 19:15 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Ами някой трябва и да изкарва пари Абсурт, 'се пак, или бъркам?

# 58 7 авг. 2018, 19:19 ч.
  • Мнения: 9 364
E, аз пък никога , не съм имала баба и дядо и никой не ме е гледал нито по празници, нито през делници - само майка ми и баща ми, детски градини, училище, лагери. Така че има и такъв вариант.
И сега, аз съм в чужбина и никакви баби и дядовци не са командировани у нас. Никога. Виждаме ги лятната ваканция заедно.
И аз като Абсурт си задавам същите въпроси и защо мъжът й я упреква, че не са отишли на семейно събиране, при положение, че знае , че жена му е болна?
Дали авторката ще прости, си зависи само от нея. като не може, да си излее тука мъката и да й олекне.

# 59 7 авг. 2018, 19:26 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Vermilion` в вт, 07 авг 2018, 19:15
Ами някой трябва и да изкарва пари Абсурт, 'се пак, или бъркам?

Да, но тя казва, че и с него се кара, защото той не я подкрепя и дори пръв ѝ е вдигнал скандала, че не иска да отиде на роднинското събиране..........
Аз за пръв път  в този казус не срещам дежурните въпроси за ролята на мъжа..............и почнах да се притеснявам. Simple Smile

# 60 7 авг. 2018, 19:31 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Няма от какво да се притесняваш, аз и него бих наредила. Конкретно моя мъж не ми помага, а си гледа детето и там нямам какво да кажа. Добър баща е, въпреки че и на него кретенията не му е чужда понякога.

# 61 7 авг. 2018, 19:37 ч.
  • Мнения: 29 407
Цитат на: Vermilion` в вт, 07 авг 2018, 17:36
Значи децата ти не ходят на гости на баба и дядо -уикенд, ваканция/празници? Баба/дядо не ги гледа за 2 часа да отидеш на фризьор/лекар/кафе с приятелка/да си свършиш някаква работа/да се абстахираш малко/поспиш? Баба/дядо не са ги водили никога на разходка без мама/тати?
Тези случаи влизат ли в графа - никой не е длъжен да ти изгледа децата?  Или просто толкова можете да четете?

Никой не е длъжен да ѝ гледа децата! Ако бабата/дядото могат и желаят, вземат да ги гледат. Ако не могат, няма сърдити, нацупени, обидени....

# 62 7 авг. 2018, 19:38 ч.
  • Мнения: 9 364
Vermilion´,
аз поне така разбрах от твоите писания - мъжът ти е разбрал, " че от нийде помощ не иде" и сам си е съкратил работното време заради детето, за сметка сигурно на приходи, печалби и т.н. Това го разбирам.
Просто мисля, че ако авторката не среща разбиране за болестта си от никого - мъж, роднини и т.н., то трябва сама да се щади и колкото, толкова. Да си изплаче тук мъката и смело напред. Никакви упреци да не я тревожат.

# 63 7 авг. 2018, 19:45 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Да се щади с две деца, колко да се щади?  Аз затова не си и помислям за второ, защото нали... този филм го играя на пълни обороти. Аз се оправям и винаги съм се оправяла, няма да се промени и занапред.
Натали,  и защо да не се сърди? Жената си е в правота да изразява чувствата си, както намери за добре и изобщо, както си иска. 😉

# 64 7 авг. 2018, 19:48 ч.
  • Мнения: X
За мъжа и аз мисля, че по чисто финансови причини може да му се налага да работи до толкова късно, но за свекървата АбсурТ е права- за първото дете е помагала, за второто се е дистанцирала. Няма как това да е без причина.

# 65 7 авг. 2018, 19:50 ч.
  • Мнения: 14 966
Силно се надявам авторката да не е изгорила мостовете към майката и свекърите с  тези скандали и "граници".
Положението е тежко за нея , но тя трябва да замени гнева със здравословен егоизъм. Аз бих подходила дипломатично - ще ги каня двете фръцли една по една , щом живеят наблизо. Не така официално , ами ще звънна на майка ми, примерно и ще кажа , ела след работа да ти покажа нещо и такива едни, злободневни. Ще се държа прилично . И лека полека , те ще свикнат. Уточнявам, че не става дума за ангажимент всеки ден, а постепенно, докато делегира някои грижи на бабите.
Скрит текст:
Това да е болно детето ти и да не ти пука наистина е страшно.

# 66 7 авг. 2018, 19:50 ч.
  • Мнения: 9 196
Абе какви деца да и гледат, това собствената ти майка да не и пука как си, то не е за сърдене, ами си е точно непростимо. Децата ... тя жената за себе си има или е имала нужда от помощ и не е получила, камо ли пък децата.

# 67 7 авг. 2018, 19:56 ч.
  • Мнения: 9 364
Цитат на: Vermilion` в вт, 07 авг 2018, 19:45
Да се щади с две деца, колко да се щади?  
Vermilion`,
като жена с 2 деца, мога да ти кажа, че човек може да намери време  за себе си да се пощади, щом няма кой друг. Дори без баби и дядовци, да ти идват през ден в къщи или въобще с месеци.

Цитат на: Salsisha в вт, 07 авг 2018, 19:50
Абе какви деца да и гледат, това собствената ти майка да не и пука как си, то не е за сърдене, ами си е точно непростимо.  
Това е най-странното в цялата работа. Сякаш, никой не е възприел болестта й на сериозно.

# 68 7 авг. 2018, 20:03 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Чудесно, само че не проявявам интерес. Както вече казах, аз също умея да се справям с проблемите си, покрай отглеждането на дъщеря ми.
А по темата разбирам автораката, но при положение, че 'и е такава ситуация аз също бих натиснала мъжа яко. Но ако напълно зависят от парите които изкарва , не виждам как ще 'и се получи. Но пък може да пороботи върху това да не му се дава, когато той има претенции от рода на описаната.

# 69 7 авг. 2018, 20:05 ч.
  • Мнения: X
Аз бих искала да попитам авторката майка ѝ винаги ли е била така отебателна?

# 70 7 авг. 2018, 20:06 ч.
  • Мнения: 29 407
Цитат на: Vermilion` в вт, 07 авг 2018, 19:45
Натали,  и защо да не се сърди? Жената си е в правота да изразява чувствата си, както намери за добре и изобщо, както си иска. 😉

Ама, като иска, нека се сърди..... и все пак никой не ѝ е длъжен.

Единствено не го разбирам наистина това, че детето ти /каквато е авторката за майка си/ е болно и ти не си загрижен.... Thinking

Каква е болестта, ако не е тайна? Може да не казваш точно, а просто дали е тежка, скъполечима и т.н. Поне за това имаш ли помощ от мъж/родители?!? Бързо оздравяване пожелавам, каквото и да е. Peace

# 71 7 авг. 2018, 20:07 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Именно, никой на никого не е длъжен. 😉

# 72 7 авг. 2018, 20:22 ч.
  • Мнения: 473
Много рядко чета стари постове на потребителки, но в тази тема нещо ме зачопли да го направя. Или пишат 2-3 потребителки или има някакво раздвоение на личността. 

# 73 7 авг. 2018, 20:58 ч.
  • Мнения: 9 364
Цитат на: diditop в вт, 07 авг 2018, 20:22
Много рядко чета стари постове на потребителки, но в тази тема нещо ме зачопли да го направя. Или пишат 2-3 потребителки или има някакво раздвоение на личността. 

защо мислиш така?

# 74 7 авг. 2018, 21:33 ч.
  • Мнения: 3 732
Авторке, какъв ти е проблема?
При семейство от мъж и две дечица си се закахърила за майките ви. Твоето лично семейство не ти ли е достатъчно? На 5 години ли си, на 15, на 25, на 35, на 45?

# 75 7 авг. 2018, 21:33 ч.
  • Мнения: 473
Прочети публикациите й и сама ще разбереш.

# 76 7 авг. 2018, 21:54 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: the wishmaster в вт, 07 авг 2018, 20:05
Аз бих искала да попитам авторката майка ѝ винаги ли е била така отебателна?
Ами,какво да кажа.По принцип винаги е била някак дистанцирана от мен,не се е интересувала от проблемите ми,дори и като бях тийн.Иначе винаги е била щедра материално.Говорихме си по телефона през тежките ми месеци и толкоз.

# 77 7 авг. 2018, 21:56 ч.
  • Мнения: X
Ами, лошо тогава. Не мога да си представя дъщеря ми да има здравословен проблем и аз да не направя всичко по силите ми да ѝ помогна.

# 78 7 авг. 2018, 22:01 ч.
  • Мнения: 13 770
И аз надникнах в старите публикации. Дори си спомних какви стрели хвърчаха в първата й голяма тема. За проблемите на нейната снаха Simple Smile Видях и че по-късно е обяснила някои несъответствия с желанието за запазване на известна анонимност. Вярвам й! Другите публикации са си ок. Момичето е грамотно и интелигентно. Но мисля, че има проблем в общуването с околните. Дали заради умората покрай майчинството, дари заради здравословните проблеми или просто характер, но явно не може да мели брашно с близките си. Защото и аз като Абсурт някак не мога да си представя 2 майки да неглижират до такава степен детето си. Хайде, да оставим свекървата, но и на родната майка да не й е жал...  Явно, авторката се е изпокарала жестоко и с двете баби, щом не стъпват у тях. А когато й е дотежало, се е сетила, че ги има, но пък всеки човек си има гордост и трудно забравя нанесени обиди! То затова не е хубаво да се горят така мостове с родителите. Ама това били направили неправилно, онова били казали накриво, погледнали били лошо... Само че без тях - още по-лошо.
И друго ми прави впечатление - тя не се оплаква, колко й е тежко. Не пита как да си оправи отношенията с тях. Не търси съвет как да ги накара да си променят поведението. Тя се вълнува как щяла да им прости!? Отсега се е замислила за след 5-10-15-20 години...
Моят съвет е - помири се с тях, започни да ги привличаш по малко да ти помагат за децата (едното не е ли ученик вече?). Отначало за по час-два на седмица, ако потръгне - и по-често. И като идват или взимат децата, не им се бъркай какво правят. Както се справят, така.
И включи и мъжа си в домакинството и гледането на децата. То хубаво, че е амбициозен и работохолик, но в момента семейството ви има и други нужди, не са само парите.

# 79 7 авг. 2018, 23:06 ч.
  • Мнения: 441
Аз пък,  понеже съм в много подобна ситуация на авторката,  не бих я посъветвала да се моли на бабите за каквото и да било,  защото това още повече те кара да се чувстваш като изтривалка,  както спомена някой.

Авторке,  не мисли сега как ще им простиш. Не знаем как ще ни се развие животът изобщо. Не се живее лесно с такъв гняв,  знам,  но с времето той стихва.  Остава огорчението,  защото хубаво си говорим,  че никой никому не е длъжен,  но защо тогава 99.99% от младите семейства получават системна помощ (или откровено дундуркане от мама и свекърва)?  Ами защото е съвсем естествено.  Защото за това са семействата (изключвам случаите на тежки болни родители/свекъри,  но и тук казусът не е такъв).  Защото така самите баби и дядовци изграждат връзка с тези деца.

Ето каква е равносметката от едни такива отношения,  когато бабите решат,  че "на никого не са длъжни".  Децата порастват без някаква особена любов към тях.  Моето на 11 години не ги отразява изобщо.  Общува служебно с тях като се налага по някакви крайно наложителни поводи. Учим го на теория,  че бабите и дядовците се обичат,  но той де факто няма как да ги обича в сърцето си.  Не им вдига телефона си като се сетят веднъж в годината за него.

Това е тъжният резултат от това,  че някой не е длъжен на друг.  А,  и адска мигрена с тежки кризи,  която в последните години съчетавам с Мениерови пристъпи. Може би ако някой беше обърнал внимание,  че се нуждая от малко почивка от време на време през годините,  ако беше взимал детето за някоя вечер просто да се наспя,  може би нямаше да ги отключа тези гадости преди 30,  кой знае.

Но с гняв не се живее,  авторке.  Мисли си на първо място за здравето и как да се погрижиш за себе си.  Децата страшно бързо ще порастнат и тежкото ще е минало. Ако имате възможност за почасова детегледачка,  аз бих те посъветвала да опиташ.

# 80 7 авг. 2018, 23:13 ч.
  • Мнения: 11 362
И аз мисля, че зад тяхното поведение и дистанциране има предистория и вероятно труден характер на авторката. Замисли се дали не си ги отблъснала преди това и то вероятно нееднократно и тогава няма как да очакваш помощ, когато на теб ти се иска. 

# 81 7 авг. 2018, 23:45 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: the Дорис в вт, 07 авг 2018, 23:13
И аз мисля, че зад тяхното поведение и дистанциране има предистория и вероятно труден характер на авторката. Замисли се дали не си ги отблъснала преди това и то вероятно нееднократно и тогава няма как да очакваш помощ, когато на теб ти се иска.  
При свекървата вероятно е така,но при майка ми-категорично не.Тя винаги си е била малко дистанцирана от мен.Тя е работеща баба и работата й е на първо място.Изкарва пари,щедра е към близките,но свободното й време си е  за нея.Залепена е за баща ми и му прислужва и готви ежедневно първо,второ и трето.

# 82 8 авг. 2018, 07:34 ч.
  • Мнения: X
Като отново правя уговорката, че не бих могла да оставя детето ми да се мъчи болно, без да му помогна, бих искала да ти обърна внимание, че майка ти е абсолютно права, че е поставила баща ти на първо място. Децата си отиват, изграждат си свой живот. Майка ти ще остарее с баща ти, не с теб или брат ти. Да, той ѝ е важен и точно така трябва да бъде. Нищо че ти го наричаш "прислужване". Но всъщност, нямаш против да "прислужва" на теб, но това наричаш "помощ".

# 83 8 авг. 2018, 07:40 ч.
  • Мнения: 441
То тук в случая и бащата е за бой... Какво ще му стане,  ако един,  два,  пет месеца няма салата и ракия на масата,  тупнати от жената?!  Сакън... Когато децата страдат може да се поразбута малко статуквото с първо,  второ и трето  на масата.
Какво ще му стане,  ако вземе,  че помогне на дъщеря си с каквото може от време на време?  Или съответно да насърчи майката да ходи по-често?

# 84 8 авг. 2018, 07:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Абе, каквато и да е предисторията, минало е вече. Авторката е успяла да се справи някак през този период, децата растат, нещата лека полека отминават. Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.

Авторке, спри да се вторачваш в миналото, защото е точно това - минало. Не прави грешката да зацикляш на един момент на живота си и да предъвкваш отново и отново неща, които без друго не можеш да промениш. Хайде, погледни напред, фокусирай се върху децата си и опитай да изхвърлиш злобата и огорчението от душата си. Станалото станало.

# 85 8 авг. 2018, 07:49 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Подробността тук е, че в крайна сметка авторката е била зле здравословно.
Както и да е, има си такива хора/майки.

# 86 8 авг. 2018, 07:58 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: HighSpeed в ср, 08 авг 2018, 07:48
Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.
Една корекция. Авторката сама призна, че за първото дете свекървата ѝ е помагала, но тя е разритала грънците с нея. Не е като бабата сама да е взела решение, че не иска близки отношения с внуците.

# 87 8 авг. 2018, 08:01 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Да, Уиш, ама авторката после е помолила за помощ. Ако бабите не са някакви върли, крайни инати, които да тропнат с крак и да вирнат нос, това е бил чудесен повод да заровят томахавката и да закърпят нещата. Обаче не е станало така. Решили са да й натрият носа. Така че до голяма степен решението е било тяхно. Колко обиден трябва да си и какъв инат за да гледаш безучастно как детето ти реве от болки и не може да се погрижи за собствените ти внуци?

# 88 8 авг. 2018, 08:03 ч.
  • Мнения: 441
Цитат на: the wishmaster в ср, 08 авг 2018, 07:58
Цитат на: HighSpeed в ср, 08 авг 2018, 07:48
Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.
Една корекция. Авторката сама призна, че за първото дете свекървата ѝ е помагала, но тя е разритала грънците с нея. Не е като бабата сама да е взела решение, че не иска близки отношения с внуците.


И за някакви казани думи преди години (тук само можем да гадаем как точно са се очертали границите),  да я остави сега да умре с двете деца и болна,  така ли?  И да се лиши от контакта с малкото внуче? 

# 89 8 авг. 2018, 08:07 ч.
  • Мнения: X
Да, определено става въпрос за борба на инати. Тя не можела да прости, те явно също не ѝ прощават. Ние можем само да спекулираме какво точно е станало и кой крив, кой прав. Но авторката чака да се усетят, че тя има нужда от помощ, вместо да им каже конкретно "Можеш ли да дойдеш еди кога си и да ми помогнеш за еди какво си?" Пак повтарям, не бих могла да оставя мое дете да се мъчи, но тук и двете страни са се овъртолили в инат вместо да разговарят конкретно.

# 90 8 авг. 2018, 08:09 ч.
  • Мнения: X
Долореска, ако съм свекърва и ми се разпърди насреща, да, ще се дистанцирам. Относно това дали ще мре, има си майка, баща и мъж- те да я мислят. Помощ предлагам като нормален човек. Наритат ли ме, не повтарям.

# 91 8 авг. 2018, 08:18 ч.
  • Мнения: 441
Знам,  Уиш, така разсъждават свекървите  Wink  Обаче се замислих, ако аз съм на мястото на свекървата - че реално авторката,  бидейки грижа на моя син и майка на моите внуци,  става и моя грижа. Някакси не мога да си представя да ги оставя децата със залитаща /припадаща майка по улицата (примерно, нямам идея в каква насока са били болките на авторката)  и да си седя на ината,  че ме е обидила преди 5 години.
Или пък да си представя,  че синът ми се изприщва от мъка какво да я прави тази болна жена и аз да не предложа помощ.

# 92 8 авг. 2018, 08:20 ч.
  • Мнения: 11 362
Мисля, че всички малко го даваме на догадки и заключения въз основа на нашите фантазии.

Авторката казва, че е била МНОГО ЗЛЕ, но явно никой от близките и хора не го е забелязал - ни мъж, ни майка, ни свекърва /да не говорим, че тук не броим дядовците, които явно също са млади и здрави мъже, които могат да помогнат/. Чак пък никой да не я жали! Казва, че е поискала помощ, но никой от изброените не и я е дал.

Честно казано изненадващо е какви зверове са всичките ...

Цялата история е ... ами като кула от карти. Някак неустойчива и неубедителна.

Не искам да обиждам авторката, но нека не се вторачва в тази история и както я посъветваха - това е минало. Ако ли продължава да дълбае то нека първо намери отговор на въпроса къде самата тя е сгрешила, че да получи от 5 човека такова отношение.

# 93 8 авг. 2018, 08:26 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Doloreska в ср, 08 авг 2018, 08:18
Някакси не мога да си представя да ги оставя децата със залитаща /припадаща майка по улицата (примерно, нямам идея в каква насока са били болките на авторката)  и да си седя на ината,  че ме е обидила преди 5 години.
Аз също, нищо че съм непреклонна...3-4 часа.  Laughing Но Дорис е права, че караме на догадки. Авторката даде много емоции и малко инфо.

# 94 8 авг. 2018, 08:31 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 13:04

Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.

Ето това е дала като инфо. Честно, грам не ми пука каква точно е диагнозата. Грам няма и да ми пука дали това е дъщеря ми или снаха ми. В случая това е майката на собствените ми внуци. Ще си преглътна ината и обидата и ще помогна заради децата, ако не заради нея.

Осем месеца да търпиш болки и да гледаш сама бебе и по-голямо дете...

# 95 8 авг. 2018, 08:35 ч.
  • Мнения: X
Да, но освен това е дала инфо, че свекърва ѝ е помагала при първото дете. Даде инфо и че си е очертала границите, след което свекърва ѝ се е отдръпнала. Аз също очертавам граници много рязко и даже горя мостове, без да се замисля. Но съм наясно, че безплатен обяд няма и след като си очертая границите и изгоря мостовете, няма как да очаквам някой да хвръкне да ми помага. Добре е човек да е наясно с цената и дали е склонен да я плати. Съвсем не защитавам свекърва ѝ. Но авторката очаква, когато ѝ се искат неприкосновени граници, те да се спазват, а когато ѝ притрябва помощ, близките да плеснат с ръце, да забравят обидите и да литнат на помощ. Крайно нереалистично.

# 96 8 авг. 2018, 08:40 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
За мен нещата са много прости - от едната страна имаме болен и страдащ човек, от другата - обиден и нацупен роднина. За мен е кристално ясно кой би трябвало да отстъпи, ако има грам човещина. Поне временно.

# 97 8 авг. 2018, 08:56 ч.
  • Мнения: X
В човешките взаимоотношения нещата никога не са много прости, с ясно изчистени крайности.

# 98 8 авг. 2018, 09:03 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Тук ще се съглася с Уиш, ако си готов да очертаеш граници, трябва да имаш дупе и да си наясно, че играеш и ще играеш сам.
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".

# 99 8 авг. 2018, 09:09 ч.
  • Мнения: X
Има едно такова нещо, че ако човек дълго време показва, че е борбен, справя се с всичко сам, като дойде момента, в който поради болест или друга причина, започне да изнемогва, хората дотам са свикнали той или тя все да са в пълна бойна готовност, че чак не вярват, че нещата може да са толкова тежки и си казват: "А, той ще се справи, бе. Досега как се е справял."

# 100 8 авг. 2018, 09:18 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Факт и тогава просто спира да ти пука и каквото стане. Или-или, другите ащо искат. Аз лично съм там. Просто не ми пука, освен за детето ми и съм се отказала от други деца.
При мен лично предисторията е малко по-различна, но няма значение. За мен беше единствено повод за равносметки, грешката ми е, че не бях способна да си ги направя години преди това. Например за да си наредя нещата по друг начин.

# 101 8 авг. 2018, 09:55 ч.
  • Мнения: 523
Цитат на: Vermilion` в ср, 08 авг 2018, 09:03
Тук ще се съглася с Уиш, ако си готов да очертаеш граници, трябва да имаш дупе и да си наясно, че играеш и ще играеш сам.
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".

Аз пък не мога да се съглася. Какво точно означава да очертаеш граници? Ако свекървата хипотетично е ходила у тях и й е ровела в гардероба с гащите,размествала е мебели,посуда и още какво ли не? Да й се каже,че не им е приятно да го прави и че няма нужда за мен е очертаване на някакви граници. И след това какво,тя има право да се сърди до такава степен ли? Или може би само защо някога ще имаме нужда от помощ за нещо си,да лижем задници? Авторката не е казала какъв е техния случаи с границите,но каквото и да е.... Просто се измести центъра на темата. Кой на кого бил длъжен,случая не е такъв. Не се иска гледане на децата за кеф,а поради влошено здравословно състояние на майката. Най-нормалното нещо е в този случай,майка й да остави великата манджа за известно време!

# 102 8 авг. 2018, 10:00 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Никой на никого не е длъжен. Изборът е ясен - ще бъдеш човек или ще си отстояваш ината.

Но времето за избор е минало. Майките са решили, че други неща са им по важни и са си отстоявали ината. Авторката някак се е справила. Това е чудесно. Да загърбва миналото и да гледа напред вече.

# 103 8 авг. 2018, 10:06 ч.
  • Мнения: 11 362
Има голямо значение и как им е поискана помощ, нали така?

Ако се чака сами да се сетят като се оплакваш може и да не се дочака помощ.
Ако кажеш - Ей, ела помогни за това и това! и ти откажат е друго.

Така или иначе майката на авторката стана ясно, че готви всеки ден. Ако пряко я помоли да готви и за тях /примерно и дава пари за пазаруването/ ще откаже ли? Ако храната е подсигурена може да помоли свекърва си, свекъра си, баща си да вземе/изведе по-голямото дете. Молени ли са директно? Отказали ли са?

Защо в тази тема свекъра и бащата се категоризират като малки деца, които имат нужда от обслужване, а не могат да се грижат за дете и да помагат на болна жена? Защо на тях никой не им е сърдит?

# 104 8 авг. 2018, 10:17 ч.
  • Мнения: 11 505
Всички сме в зоната на хипотезите. Без да се опитвам да неглижирам болежките на Sweet_Cherry, има хора, които и при счупен нокът изпадат в паника и целият свят трябва да им съчувства, а има и такива, които със сериозен здравословен проблем се справят с всичко без гък да кажат. Та, пак в зоната на хипотезите... как па толко болен човек никой не го поглежда?

По повод на работещата майка и готвенето. Ми аз обичам да готвя и това ме разтоварва след работен ден, а след като съм била на работа 8-10 часа 2 малки деца ще ми изпият силиците до край... та така. Колкото до едно време как бабите са ни гледали, не забравяйте, че пенсионната възраст беше друга, а ежедневието ни сега е доста по-натоварено и стресиращо.

И може да почнете да ми начуквате канчето, но от цялата история ми лъха на вменяване на вина у другите, използвайки здравословен проблем. (Дано да греша) Simple Smile

# 105 8 авг. 2018, 10:28 ч.
  • Мнения: 13 770
Ама защо така не четете, бе хора! Авторката сама е написала, че баща й е помагал за децата. Значи майката, готвейки му, го е натирвала все пак при щерката да помога! Значи проблемите са с майките! А за да се дистанцират така две майки, които само преди година-две се описват като помагащи, грижовни и всеотдайни, та чак досадни, кой знае какво чудо е самата авторка и как се е държала. Съжалявам, че го казвам, искам да й съчувствам, но нещо не мога и просто не вярвам съвсем на историята й. Да не говорим, че освен майки и бащи и собствен мъж, в картинката има и брат и снаха, със сигурност някоя и друга приятелка... Как пък никой никога не е протегнал ръка за помощ, виждайки я колко е зле. Ако наистина е била толкова зле. Или...

# 106 8 авг. 2018, 10:32 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Къде пише, че баща 'и е помагал?

# 107 8 авг. 2018, 10:38 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Vermilion` в ср, 08 авг 2018, 10:32
Къде пише, че баща 'и е помагал?
Скрит текст:
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:09
Честно казано вече не смея,след цялото им отношение до тук.Само баща ми помолих скоро да ни закара до едно населено място наблизо по работа.Той беше единственият,който оставаше с бебето за по час в началото,за да мога да ходя по лекари.Не знам,вече ми се насъбра доста горчивина,за да ги моля за каквото и да било.Мъжа ми не ме разбира.Той ми предлага да им оставяме децата,без значение дали искат или не.Бебето,обаче на практика не ги познава и те са чужди хора за него.

# 108 8 авг. 2018, 10:44 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Все пак е имало първоначално желание и за второто. Пропуснала съм. Не знам какво да мисля...
Обаче дори да са сърдити на авторката, ако е имало някаква поредица от събития, те с нея могат и да не общуват, но да взимат децата за уикенд например. Не е нужно да се траят, за да са баба и дядо.
 

# 109 8 авг. 2018, 10:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 616
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 13:04
Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.

Аз не виждам в това описание помагащи, грижовни и всеотдайни майки. Виждам две баби, които са "отбили номера".

# 110 8 авг. 2018, 10:54 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Vermilion` в ср, 08 авг 2018, 10:44
Все пак е имало първоначално желание и за второто. Пропуснала съм. Не знам какво да мисля...
Обаче дори да са сърдити на авторката, ако е имало някаква поредица от събития, те с нея могат и да не общуват, но да взимат децата за уикенд например. Не е нужно да се траят, за да са баба и дядо.
 
Аз предполагам, че по време на острата фаза на заболяването на авторката:

Скрит текст:
Цитат
В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.
са се счупили сериозно взаимоотношенията с бабите. Прегледах някои стари мнения за медицинския и проблем, ако е това, де. Както и да е. Станалото не може да се промени, но и двете страни могат да престанат да се държат като деца в детската градина и да изработят наново отношенията си. Предстоят им още много години на съжителство, така че е добре да инвестират в разбирателство с определени граници.

# 111 8 авг. 2018, 10:57 ч.
  • Мнения: 441
Не знаем наистина всички малки детайли в историята, но да ви кажа честно, аз съм напълно склонна да вярвам, че такива отношения съществуват и то без хората да са жестоко изпокарани или някакви злодеи.

Просто всеки си е толкова заклещен в своя коловоз, че не може мааалко да погледне в страни и да направи някаква мъничка промяна в ежедневието си и да помогне.

Роднини има, да- но всеки си гледа себе си. Майка ми също живее през блок от нас, събота и неделя се скъсва да готви (хоби й е), живеят само с баща ми- съответно сготвената храна постоянно се хвърля на боклука. Но за нея това да покисне в големите супермаркети в събота и да готви и двата дни разни рецепти, които е чула по телевизията е достатъчно основание да ми каже - ''Ох, нали знаеш колко съм заета, само събота и неделя си имам, не мога да ти помогна просто...'' Simple Smile И това се повтаря като стара касетка с години. Нито веднъж не е взела детето, когато съм се влачила от болки или просто ей така да прекарат време като баба и внуче. А много добре знае за моето здравословно състояние. Когато се разбра, че съм бременна с второ дете, първата й реакция беше ''Ох, сега ще трябва някой и да ти помага....'', бяха в траур с татко поне седмица Simple Smile Усмивките тук са с горчива ирония , разбира се...

Сестра имам, но тя си гледа кариерата. Няколко пъти изнасилено през годините е гледала племенника си и толкова. Обичаме се, уважаваме се, нищо драматично не се е случило, просто понякога човек се оказва в такава конфигурация от хора, които си гледат себе си.

Със свекърите ми нищо на думи лошо не се е случило. Просто като разбрах, че като сме оставяли детето като беше малко, свекърва ми е спяла до 12 на обяд, докато то седи и чака да му се даде вода от 8 сутринта, пуши до него, ами няма как да се моля за помощ там. Не е лоша жена, напротив, просто си има неин ритъм на живот, който не би нарушила заради внучето си. Съгласна съм, просто и аз няма да застрашавам неговото здраве в името на това да е ''оставено при някой''.

Факт е и че болест за един е тежка неизлечима диагноза, за друг е чести вируси...За мен мигрените, повръщането и световъртежите не е точно тежка болест, но ме е измъчвало до краен предел на силите, особено с малко дете вкъщи,  което чака да го изведеш на разходка, докато повръщаш, например. И това изтощаване до краен предел те кара да се озлобяваш срещу близките ти, които само отдалеч слушат какво се случва с теб и не могат да си нарушат ежедневието за час-два. Затова разказът на авторката е толкова емоционален и може да звучи като нереален, за някои.

# 112 8 авг. 2018, 10:57 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Представям си и хормоналната експлозия след раждането. СорЕ, аз лично предпочитам да дам рамото си(макар и виртуално) за авторката.

# 113 8 авг. 2018, 10:57 ч.
  • Мнения: 13 770
Цитат на: HighSpeed в ср, 08 авг 2018, 10:48
Аз не виждам в това описание помагащи, грижовни и всеотдайни майки. Виждам две баби, които са "отбили номера".
В предишни публикации!  За снахата, племенника и първото дете. Някой в темата подсказа за тях.
Прави сте момичета, много е гадно близките ти хора да не виждат или не вярват, че те боли. Дори само душата да те боли всъщност, не тялото, пак имаш нужда от помощ. Дори повече! Но ако си направил куп грешки и съзнателно си ги изхвърлил от живота си преди време, няма как те да се върнат тутакси и сами. Трябва усилия за това и от твоя страна да се положат, не тръшкане и заплахи.

Последна редакция: ср, 08 авг 2018, 11:08 от птица

# 114 8 авг. 2018, 11:02 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Vermilion` в ср, 08 авг 2018, 10:57
Представям си и хормоналната експлозия след раждането. СорЕ, аз лично предпочитам да дам рамото си(макар и виртуално) за авторката.

Аз също. Съсках в продължение на месеци, но накрая се осъзнах и започнах отново да градя мостове.

# 115 8 авг. 2018, 11:30 ч.
  • Мнения: 11 505
До днес не съм чела стари мнения на потребители, но ми стана любопитно и прочетох всичките публикувани такива на Sweet_Cherry. Октомври 2015 пуска тема за снахата, в която казва, че тя самата има две деца... март 2017 е бременна за ВТОРИ път (никъде не става дума за близнаци при първата бременност). Постовете се нагаждат според останалите потребители... в старата тема майката на Sweet_Cherry е представена от самата нея като грижовна и мила жена (която грижовна и мила жена работи до 19 ч. шест дни в седмицата).

Еми, екскюз ми, че се праа на Шерлок, ама... WTF?!?!?!?!?!?!

# 116 8 авг. 2018, 11:30 ч.
  • Мнения: 84
Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.

# 117 8 авг. 2018, 11:39 ч.
  • Мнения: 29 407
Не харесвам такива хора, сори! Правиш нещо за баща си и задължително искаш и чакаш отплата... Дала си подкрепа на снахата - пак чакаш нещо насреща. Мииии...не ми е ок. Когато правя нещо, го правя, защото така съм решила, така го усещам за правилно и не чакам нищо в замяна.

Ако съм в трудно положение, може да помоля за помощ. Ако я получа, чудесно, ако ли не - не е драма. Ако усетя, че ме използват, прекратявам отношения с човека - оставаме на минимума контакти.

Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 11:30
Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.

Е, чий живот да гледа?!? Като се създава семейство и деца, нормално е да имаш възможност и желание да се справяш с тях. Никой не ти е длъжен в този живот. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре за теб.... Peace

# 118 8 авг. 2018, 11:43 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 11:30
Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.
То и ти гледаш собствения си живот. Кой както си го направи.

# 119 8 авг. 2018, 12:13 ч.
  • Мнения: 84
Цитат на: Аниш в ср, 08 авг 2018, 11:43
Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 11:30
Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.
То и ти гледаш собствения си живот. Кой както си го направи.
Да гледам собсвения си живот означава,когато баща ми го оперираха да продължа да си живея както до тогава.Но,аз промених ежедневието си,въпреки,че ми беше трудно,за да го разведря.Е,когато и аз имах нужда,никой не го направи за мен.

# 120 8 авг. 2018, 12:17 ч.
  • Мнения: 441
Постъпила си както е трябвало. Сега нямаше да ти е по-леко на душата, ако беше зарязала баща си тогава, сигурна съм. Отърси се от тоя гняв и не очаквай от никого нищо, така се живее по-леко.

# 121 8 авг. 2018, 12:21 ч.
  • Мнения: 3 620
Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 12:13
Цитат на: Аниш в ср, 08 авг 2018, 11:43
То и ти гледаш собствения си живот. Кой както си го направи.
Да гледам собсвения си живот означава,когато баща ми го оперираха да продължа да си живея както до тогава.Но,аз промених ежедневието си,въпреки,че ми беше трудно,за да го разведря.Е,когато и аз имах нужда,никой не го направи за мен.
Както написах в поста, който си цитирала:
Цитат
Кой както си го направи.
Аз като съм имала нужда от помощ, съм си казвала, не съм чакала да се сещат. И не беше много лесно, защото по онова време и родителите ми, и родителите на МС живееха в други населени места.

# 122 8 авг. 2018, 12:28 ч.
  • Мнения: 11 505
Драмата е пълна и ние кат едни големи бели птици участваме в нея, честито на печелившите. Sweet_Cherry, един съвет от мен... следете постовете си и ги натъкмявайте спрямо това, което сте писала преди (защото при опит да се нагодите към отговорите на други потребители допускате грешки) ... дори в постовете Ви от преди няколко дни и тези от днес има разминаване. Simple Smile

# 123 8 авг. 2018, 12:37 ч.
  • Мнения: 1 050
Същата сръдла съм и аз. Понеже се имам за деликатен човек и се опитвам да влизам в положение на всеки, което в последствие ми създава и доста неудобства понякога, очаквам хората също сами да се досещат какво ми е на мен. Явно проблемът ти е, че не можеш ясно и открито да заявиш, че имаш нужда от помощ. Може би правиш намеци, които хората не успяват да разтълкуват и след това се нацупваш или обиждаш. Това е нещо, с което се боря и аз и се опитвам да съм по-директна, но рядко ми се получава.

Най-пресният пример е с една животинка, на която помогнах. И тази помощ ми коства 1/3 от месечния ми бюджет. Имаше и съответния пост в социалната мрежа, в който между цялата информация, добавих и половин дума за финансова помощ. И в резултат - никой не откликна Grin И сега съм сърдита на целия цвят, че не ме разтовариха поне с една малка част от финансовия товар. Smile Но не съм и помогнала разчитайки на чужда помощ, така че нацупена, ненацупена, ще си ги плащам.

С близки и колеги също имам доста такива ситуации. Изключително трудно ми е да помоля за помощ. И така, съветът ми е да търсиш проблема и решението в себе си. Колкото и да е по-лесно да обвиниш другите.

# 124 8 авг. 2018, 13:03 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 11:30
Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.
Скрит текст:
От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.
За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.
Странно противоречие, поне за мен.....уж добър човек, уж в добри отношения с всички, уж насреща винаги, когато се налага, а когато на този добър човек му се наложи помощ, няма никой насреща.
Това, и на живо да го видя, не го вярвам.
Тук: майката не помага, свекървата не помага (най-вероятно защото с първото дете е била "наритана" жестоко), мъжът и той си бие камшика с вечното оправдание "мнооого работа" (да се чуди човек как издържа с години да работи от рано сутрин до към 22 часа вечерта, което също ми е безумно трудно да го повярвам).
Т.е., всички, уж близки хора, си бият камшика съзнателно и не искат да се навират в "устата на лъва".
Само авторката бяла и добра.
Ами, сори за сарказма, ама хич не го вярвам това, хич.
Съчувствам й за проблемите, които има, както бих съчувствала на всяко живо същество.Но не й вярвам.

# 125 8 авг. 2018, 13:06 ч.
  • Мнения: 18 536
И аз гледам 2 котенца вече месец, ама хич не съм и разчитала някой да помогне. А като видях колко котенца си търсят дом... ясно ми е, че моите няма къде да ги оставя другаде. Никой друг не ги иска. Искам да кажа, че изобщо не съм искала да взимам котка сега, камо ли пък две... Но тези буквално ги спасихме от сигурна смърт една нощ, майката я няма, а кучетата нападнаха и изядоха братчетата и сестричетата им Sad Е как да ги оставя да ги изядат?!?? Не мога просто.

За съжаление се оказа, че бебето ми е с алергия към котки Sad И сега ги държа в едно празно неизползвано помещение, хапват здраво и щуреят и се чудя какво ще ги правя занапред Simple Smile

# 126 8 авг. 2018, 13:17 ч.
  • Мнения: 1 050
Бианка, обичам те Heart Eyes Joy Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късмета

На мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят

# 127 8 авг. 2018, 13:27 ч.
  • Мнения: 18 536
О, пусках ги, но няма интерес, а и има още стотици сладурчета, които си търсят дом ... аз ще ги изчакам някак поне да пораснат и да ги кастрирам, че са женски. Не че след това ще ми даде сърце да ги пусна на улицата да ги сгази някоя кола де...а и ще дойде студената зима, как да ги пусна. Но поне може за другата пролет да намерим някой с къща и двор, склонен да ги гледа. Храна бих носила редовно - просто няма как да ги задържа у нас, а много се привързах Sad

# 128 8 авг. 2018, 13:27 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Мишелин в ср, 08 авг 2018, 13:17
Бианка, обичам те Heart Eyes Joy Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късмета

На мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят

Не знам....може да не съм права, разбира се.
Но, когато "целият свят е против мен", някак не мога да приема, че аз съм правата, а светът е кривия.
Чак пък толкова хора да се отдръпнат и да не искат да помогнат на болен човек с две деца, едното бебе.....
Фактът, който ме кара да не й вярвам:за първото дете свекървата е била на линия, определено от авторката като "почти се САМОнастани у нас".Освен това, след някакви търкания и неразбирателства, авторката поставя "своите граници".Вярно, мога само да гадая какви са тези "граници", но щом свекървата вече няма никакво желание да се настанява отново в "кошера", явно са били доста обидни и унизителни.
Ами, и мен да ме "нарита" някоя, няма да стъпя повече в дома й.Пък дори женена за сина ми....

# 129 8 авг. 2018, 13:53 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 13:24
Свекървата,обаче почти се беше самопоканила да живее в нас.Аз тогава бях добре и нямах нужда от помощ.Имаше известни сътресения със свекървата,докато успея да очертая границите си.
Освен че, след като си очертала границите си, нямаш основание да си недоволна, че тези граници се спазват, един въпрос. Свекърва ти знае ли какви здравословни проблеми и затруднения имаш? Питам дали има конкретна информация, а не "родих втори път, беше много тежко, следователно тя трябва да е наясно с положението ми".

# 130 8 авг. 2018, 14:22 ч.
  • Мнения: 2 489
И на мен някакси ми се струва, че авторката има проблем с комуникацията. Май по-скоро очаква другите да се досетят, а те няма как да знаят какво ѝ е, ако самата тя не заяви открито.  Трябва да каже" ще гледаш ли децата в събота от 3 до 5"(примерно). Не разбрах казвала ли го е и е получавала отказ или просто чака някой да ѝ предложи. Е,ако чака някой сам да ѝ предложи, няма да се случи. Особено след "очертаването на граници".
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърдо за очертаване на граници, но това да става културно и дипломатично. Не със скандали и обиди. В случая не знаем как е станало.
Моята майка например никога не се обажда на брат ми и не предлага да вземе детето, защото снахата не желае да се бърка. Но за сметка на това, колкото пъти са поискали да го гледа, никога не е отказвала.

# 131 8 авг. 2018, 15:15 ч.
  • Мнения: 225
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 13:04
Вече мина година и половина от раждането на второто ми детенце,но още не мога да преглътна обидата и разочарованието от отношението на най-близките ми-родителите ми и свекърите,по-точно свекървата.
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.Проблемът е,че никой не беше до мен.След раждането(секцио) мъжът ми се прибираше към 22.00 ч,защото такава му е работата.Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.А,истината е,че работи до 17.00 и след това просто си се прибира и започва да слугува на баща ми.Като я молех да идва при мен,казваше,че не може,трябва да се прибира да готви на баща ми.И майка ми и свекърва ми живеят в съседни блокове.Много,много ми е болно,с думи не мога да го опиша  Sad

Преживях същото преди 8 години. Преминах през недоумение, агресия,  самота, без никакъв  личен живот.... бях една озлобена и отчаяна съпруга, майка, готвачка, чистачка, перачка..... и това с едно дете. Теглих една майна на свекърва ми, така я наместих, че свят й се зави. Имаше грешката през 2та пъти в месеца когато решеше да се прави на баба и кусури да ми търси. Излях всичко. Стоеше като препарирана. Оттогава не се занимавам с нея. Да си стои в идеализирания си егоистичен свят.
С майка ми...започнах по същия начин както тя с мен. Отивах и бързах да си отида. Ако искаше нещо от мен по подобен на нейния начин се измъквах. Отбивах номера. Тя се усети и благодарение на това нещата донякъде се пооправиха...но вече нямам така остра нужда от нея.
Станах по- силна, изградих силна връзка с детето. Много мога да пиша...но ще спра до тук.
Научи се да живееш без тяхната помощ. Не очаквай нищо. Боли, особено ако около теб има зрели жени, чиито майки и свекърви ги дондуркат нон стоп и ги подкрепят, и изобщо се интересуват от нуждите им. Не пропилявай години като мен в анализи и обвинения. Децата са богатство. Наслаждавай му се. Няма да са вечно малки.

# 132 8 авг. 2018, 16:19 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: HighSpeed в ср, 08 авг 2018, 08:01
Да, Уиш, ама авторката после е помолила за помощ. Ако бабите не са някакви върли, крайни инати, които да тропнат с крак и да вирнат нос, това е бил чудесен повод да заровят томахавката и да закърпят нещата. Обаче не е станало така. Решили са да й натрият носа. Така че до голяма степен решението е било тяхно. Колко обиден трябва да си и какъв инат за да гледаш безучастно как детето ти реве от болки и не може да се погрижи за собствените ти внуци?

Добре питаш, ама по- напред е първия въпрос- какво трябва да си направил, как трябва да си се държал с двете майки, за да ти обърнат гръб, при положение, че и мъжът ти си бие камшика от сутринта, та до 22ч.?

За натриване на нос ли иде реч, или за нещо много по- сериозно, което просто не ни се съобщава?

Аз мисля, че няма майка, която би "натривала нос" на детето си, когато е болно.


# 133 8 авг. 2018, 16:37 ч.
  • Мнения: 5 508
Цитат на: Sweet_Cherry в ср, 08 авг 2018, 12:13
Да гледам собсвения си живот означава,когато баща ми го оперираха да продължа да си живея както до тогава.Но,аз промених ежедневието си,въпреки,че ми беше трудно,за да го разведря.Е,когато и аз имах нужда,никой не го направи за мен.
Прави разлика между 'да хо разведря', което вероятно се е състояло само в приказки и компанията ти, и 'да ми помагат'.
Свекървата сама си я разкарала.
Майка ти работи, както и домакинства ежедневно. Има право на почивка.

Един съвет от мен - не чакай друг да ти върши задълженията. Достатъчно време са ти отделили докато станеш пълнолетна.
Още един съвет - замисли се как и защо трима души виждат проблем в теб, а ти в тях. Явно има причина да се настроят отрицателно.

# 134 8 авг. 2018, 17:06 ч.
  • Мнения: 2 489
Не знам авторката дали има вина за създалата се ситуация. Тя да си премисли нещата. Обаче на сила никой не можеш да накараш да ти гледа децата. Ако искат(могат) помагат, ако не искат, се оправяш сам.
Авторката да спре да задълбава в миналото, а да си подреди живота за напред. Аз виждам няколко възможности:  
1. Бащата си сменя работата или си намалява работното време и се включва по-активно в грижата за децата.
2. Ако на този етап това е невъзможно, наемат от време на време детегледачка.
3. Голямото дете ходи на градина(училище). Малкото тръгва на ясли.
4. Авторката си решава какви взаимоотношения ще поддържа с роднините.

# 135 8 авг. 2018, 17:16 ч.
  • Мнения: 29 407
Видях в една стара тема, че при първото дете са наели помощничка. Сега това не е ли вариант?

# 136 8 авг. 2018, 17:28 ч.
  • Мнения: 988
    прочетох първия пост и няколко последващи.И аз бях така-с първото дете, много кеф, много нещо! Всички ми помагаха,даваха наставления и съвети, които ми идваха в повече.Три месеца и се отделихме с мъжа ми С второто дете, което дойде много бързо,ни кеф от свекърва,ни нищо,в началото сами се гледахме После майка ми започна да ми помага, изключително много и постоянно,но Господ я прибра! Оттам нататък фокуса ми беше в децата,гледах сама да се справям, сестра ми остана до мен,и до ден днешен!Е,справих се, очевидно баби чак толкова не са нужни,мъжа ми и той остана в периферията.Така че, поставете си цел-децата и нищо друго не би трябвало да ви спира, тревожи и тн.Сам та как си знам!

# 137 8 авг. 2018, 17:29 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Стана малко объркано всичко- някакви стари теми се четат, авторката нещо отговаря, а неровиилите в архива губят нишката.

Защо накратко не разкажете историята?

# 138 8 авг. 2018, 17:31 ч.
  • Мнения: X
Би било добре авторката да внесе конкретика. В противен случай, се спекулира на сляпо и шансовете за адекватни и полезни съвети са нищожни.

# 139 8 авг. 2018, 17:33 ч.
  • Мнения: 5 621
Цитат на: Doloreska в ср, 08 авг 2018, 07:40
То тук в случая и бащата е за бой... Какво ще му стане,  ако един,  два,  пет месеца няма салата и ракия на масата,  тупнати от жената?!  Сакън... Когато децата страдат може да се поразбута малко статуквото с първо,  второ и трето  на масата.
Какво ще му стане,  ако вземе,  че помогне на дъщеря си с каквото може от време на време?  Или съответно да насърчи майката да ходи по-често?

Тя написа, че баща й й е помагал.

# 140 8 авг. 2018, 17:36 ч.
  • Мнения: 988
Лично аз пиша за сръднята.Решила съм си кой искам да е до мен и точка.Ама няма свекърва,няма свекър и тн.Който си има деца да си ги гледа.На авторката майка й е жива и тя има основание да се сърди,но я да си помисли ако я нямаше майка й?Без майка е страшно,така че да не се вайка,ами да си гледа семейството.

# 141 8 авг. 2018, 17:36 ч.
  • Мнения: 441
Да,  първо писа,  че е помагал,  пък после,  че само тя му обърнала внимание като бил опериран,  а на нея й обърнали гръб... И аз се обърках вече,  малко структура ми трябва в цялото изложение...

Цитат на: kati_v в ср, 08 авг 2018, 17:33
Цитат на: Doloreska в ср, 08 авг 2018, 07:40
То тук в случая и бащата е за бой... Какво ще му стане,  ако един,  два,  пет месеца няма салата и ракия на масата,  тупнати от жената?!  Сакън... Когато децата страдат може да се поразбута малко статуквото с първо,  второ и трето  на масата.
Какво ще му стане,  ако вземе,  че помогне на дъщеря си с каквото може от време на време?  Или съответно да насърчи майката да ходи по-често?

Тя написа, че баща й й е помагал.

# 142 8 авг. 2018, 20:43 ч.
  • Мнения: 1 107
На мен самата авторка ми се струва доста объркана, което объркване, пак според мен произтича от някакви изкривени очаквания за семейни отношения и неразбории с мъжа и. Тя самата го спомена няколко пъти - той се сърдел за семейното събиране, с него се карали. Тоест, имаме една затворена семейна драма - мъжът не помага в домакинството, мрънкоти и чак се стига до скандали, но за да я неглижира, авторката насочва гнева си към външни фактори. Не, че е лошо, ама за това, толкова неясноти се получават - баща и гледа децата, ама майка и на него слугува; снахата, хем добра, хем мърла; брат и хем много готин, ама мамино синче; майка и - мила, работлива, ама не помага и т.н.

Не мисля, че нещо може да се направи, особено с обсъждане във форум. Жената има нужда да помрънка, тя дори не може да формулира ясен проблем, за да поиска някакви конкретни съвети. Преливане от пусто в празно.

Иначе, основното, което ми се струва, че не е научила е, че от родители подкрепа и от деца благодарност не трябва да се очаква. Ключът е в "очаква". Ако има - супер, но очакването е голям капан и може да скапе всичко, както и се случва при нея.

# 143 8 авг. 2018, 21:17 ч.
  • Мнения: 11 505
Цитат на: absurT в ср, 08 авг 2018, 17:29
Стана малко объркано всичко- някакви стари теми се четат, авторката нещо отговаря, а неровиилите в архива губят нишката.

Защо накратко не разкажете историята?

Постовете ѝ не са никак много, ако ти се занимава, прочети ги. Хронологията на събитията е интригуваща. Wink

# 144 8 авг. 2018, 21:28 ч.
  • Мнения: X
Бройката на децата ѝ се мени. Ту са две, ту са три. През 2015 бяха две. Като родила през 2017, пак две.

# 145 8 авг. 2018, 22:09 ч.
  • Мнения: 1 050
Жената просто е добавяла по някой щрих, за да не бъде разпозната

# 146 8 авг. 2018, 22:15 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
И каква стана тя- авторката си живее във филм, а ние кълвем на гола кука и даваме акъли...... Mr. Green

# 147 8 авг. 2018, 22:36 ч.
  • Мнения: 11 505
Цитат на: Мишелин в ср, 08 авг 2018, 22:09
Жената просто е добавяла по някой щрих, за да не бъде разпозната

Не е точно така, дала е достатъчно детайлна информация за близките си, за да бъде разпозната (ако някой я дебне). Просто жената от време на време има нужда от публика... ние сме нейната публика.

Добавила е по някой щрих, казвате.... доста щрихи стават и се размива кое е истина и кое сапунка. Simple Smile

# 148 9 авг. 2018, 11:51 ч.
  • Мнения: 11
На мен темата не ми е актуална вече, защото децата ми поотраснаха, затова пък си спомням подобни преживявания и емоции. На авторката мога да кажа - може да прости, ако го чувства така, но не е нужно да забравя.

Пък и е трудно да забравиш какво означава да си болен/с болки в коленете след упойките на раждането седмици наред/с някой от ужасните градински вируси/с болки и опасност да се разшие секциото с две ревящи бебета и количка/с болки в цялото ти огромно тяло или поставена ежедневно в ситуацията да 1. храниш и обличаш две бебета, 2. следва преобличане понякога, защото все пак бебетата се случва да се изпускат, 3. след което ги натоварваш в количката и ги гониш по улиците с риск за живота им, 4. пазаруваш, готвиш, чистиш и пр. 4. евентуално учиш (слушайки целодневени караници, крещене и борби между тях, а и от страна на всички останали възрастни, които полудяват около тях), за да им подсигуриш хубавото светло бъдеще, което никога няма да се разкрие пред теб, защото с кариерата ти (ако е имало такава) е приключило с двете деца, нищо че ако са с малка разлика, те все пак ще пораснат едновременно. Ти оттук нататък ще си майка на 2+ деца и всички (роднини, близки, далечни, колеги, познати, евентуални работодатели) услужливо ще те напъхат в този стереотип, за да осигуряваш грижите за децата вместо тях (все пак децата трябва да са отгледани и обгрижени за слънчевите снимки с роднините), за да ти вменят, че това е единственото, което можеш и което си длъжна да можеш. Ден и нощ, месец след месец, години след години, лято след лято, когато се принуждаваш да влачиш деца по градини и чужди вили, защото просто няма къде другаде да ги заведеш - възрастните не обичат шума и безпорядъка на здравите деца за повече от един ден. Докато твоите грижливи семейни копат в градинката и доживяват до 100 години примерно на чист въздух (е, децата ти междувременно дишат свежия столичен въздух, ама какво от това), киснат се в басейните на спа-хотелите, градят "кариери" (без да мислят за твоята), печелят пари, имат спестявания, пътуват свободно и просто живеят. На теб тази паралелна реалност ти е недостъпна - ти си родена да се превърнеш в денонощна детегледачка, в чистачка, перачка, в семейния психолог за проблемите в работата и успешната възходяща кариера, в буфер на емоциите и напрежението, в онзи човек, който е загубил самоличността си някъде във времето и има всъщност само децата си. Които е осъден да си гледа децата и толкова. Докато бабите им се тагват от поредния спа-хотел или се снимат на плажа по бански или пък с феерична рокличка до розов велосипед, за да покажат, че са много готини и все още стават. Или докато таткото пуска снимки в разходка с детето, за да получи много лайкове и да го похвалят какъв прекрасен татко е, защото е прекарал цял ден с отгледаното със сълзите и изтощението на друг дете. ОК, всички минават през това и ти ще минеш. Дори може в един момент и да си щастлива, но ... само ако оцелееш. Аз съм имала моменти, когато съм изпитвала съмнения в чисто физическото си оцеляване, психическото - дори не искам да го споменавам.

Съжалявам, но описаната безучастност на близките и роднините в подобни на тази на авторката, за мен се казва егоизъм. И той е все по-чест, затова почти всички невероятни, талантливи и обещаващи в миналото, които аз познавам, се превърнаха в тревожни детегледачки, в жени с напълно изчезнала индивидуалност, вгледани в оцеляването (дори чисто физическото) на децата си. Да, вина имат и късното пенсиониране и много други причини, но в основата стои егоизмът - невъзможността дори за известно време да излезеш от зоната си на комфорт, за да помогнеш на някой, при това често най-близкия си. И не си мислете, че няма комуникация - има и думи, и сълзи, и истерии, и спокойни разговори с часове, и все същото безучастие и празен поглед насреща. Накрая свикваш, приемаш всичко, прощаваш, тренираш, за да си фит и да можеш да си гледаш поне децата, влизаш удобно в ролята, която са ти приписали всички и се успокояваш, че все пак един ден децата порастват и ... тогава ще прекарваш все повече време в офиса, ще имаш красиви рокли и ще безупречна визия, но няма да имаш време за онези, които са те забравили. И ще ти пука много повече за това колко кубчета лед има в мартинито ти, отколкото за проблемите им, които неизбежно ще се появяват с времето. Все пак нали майката е длъжна само на децата си, а на всеки друг - според заслугите?... Жестоко, но справедливо. И съжалявам, ако постът ми е негативен, но целта ми беше да покажа една картина на вътрешните преживявания, които според мен никой друг човек не може да съпреживее. Макар че не мисля, че мога да опиша точно  гнева, самосъжалението, откровената ненавист, болката и ожесточението, което изпитва човек в подобна ситуация, особено когато е заклещен в тази незавидна позиция с години. И съответно никой няма право да съди, защото не знае какво точно е преживял конкретният човек и до каква степен това е било травматично за него. Всекиму - според заслугите, както е справедливо, без излишни вини и угризения.

Последна редакция: чт, 09 авг 2018, 11:58 от Snezha Ilieva

# 149 9 авг. 2018, 12:54 ч.
  • Мнения: 18 536
Моите родители никога не са ми гледали децата. По-скоро от четирите ми деца са гледали веднъж едното за период от 5 дена, беше уникално изключение, дойдоха у нас и го гледаха, понеже имах пътуване, което не можех да отменя. Значи за 18 години и 4 деца - 5 дена гледане на едното дете, това е. Никога друг път нито и за 1 ден, нито за уикенд, нито ваканция, нищо. Та просто да кажа, че ако от това тръгна да правя трагедия - не знам къде ще му излезе края. Болна, с болни деца и т.н. - винаги са били моя грижа. Не мога да ги променя, но отдавна наистина ма грам не ми пука. Просто знам, че това е факт от моя живот, който няма да се промени.

Много е по-добре човек да се вглежда повече в хубавите и лесни неща, които има, а не да страда за това, което не се получава. За какво да се мъча и наказвам аз, че на хората не им се гледат внуци? Какво ще спечеля? Съвсем искрено го казвам.

# 150 9 авг. 2018, 13:25 ч.
  • Мнения: X
Подобно. Аз направих сериозни проблеми с нервите. Винаги съм била емоционално нестабилна, но след раждането на първото дете, а особено на второто, нещата много се влошиха. Никой не му дреме, сама съм. И при мен свекърва ми е по-в час. Опитвам се да оправдая майка си, че много работи и е изморена, но освен това, и тя слугува на бея.
Гледам да гледам на нещата от друга страна - от едни хора се учиш какво да правиш, от други - какво да 'Не' правиш, и деля внимателно двете категории Wink Старая се да съм позитивна, да не виждам все черното в живота, както е модерно сега да се казва 'да си правя от лимона лимонада'.
Вчера например цял ден плаках. Ама цял ден, мъка. Физически съм фит, ама като не те слуша главата, и това инвалидизира, присъствам физически, но всъщност съм в главата си, тревогите, притесненията, страховете, съжаленията.
Много ти съчувствам, ужасно е да те боли.
Скрит текст:
Внимавай с болкоуспокояващите, апропо, сигурно са ти го казвали де и темата не е за това ...
Цитат на: Sweet_Cherry в вт, 07 авг 2018, 16:01
A,как бихте се държали вие с родители и свекъри оттук насетне на мое място?
Е добре де, за какво си им на семейните сбирки. Ти си зле, с болки, изтощена, мрънкаща и чудеща се от къде да открадне минутка, какво по д...ите ще си кажеш с тях? Те дават ли си сметка изобщо. Или ще мрънкаш колко си зле, пък те ще ти разказват за екскурзиите си.
Отдавна не ходя по семейни събирания, поне няколко години, не мога да лицемернича толкова, абсурд, толкова голяма разлика има  между качеството и в моя случай и 'стандарта' ни на живот, аз се чудя как да платя парното, те миткат по екскурзии напред назад, нищо общо нямаме на практика. Та - как да постъпиш - зависи от конкретиката, в началото мисля, че ще ходиш, а после ще вземе да ти писне и ще разредиш.

Последна редакция: чт, 09 авг 2018, 13:36 от Анонимен

# 151 9 авг. 2018, 13:41 ч.
  • Мнения: 441
Цитат на: Snezha Ilieva в чт, 09 авг 2018, 11:51
На мен темата не ми е актуална вече, защото децата ми поотраснаха, затова пък си спомням подобни преживявания и емоции. На авторката мога да кажа - може да прости, ако го чувства така, но не е нужно да забравя.

Пък и е трудно да забравиш какво означава да си болен/с болки в коленете след упойките на раждането седмици наред/с някой от ужасните градински вируси/с болки и опасност да се разшие секциото с две ревящи бебета и количка/с болки в цялото ти огромно тяло или поставена ежедневно в ситуацията да 1. храниш и обличаш две бебета, 2. следва преобличане понякога, защото все пак бебетата се случва да се изпускат, 3. след което ги натоварваш в количката и ги гониш по улиците с риск за живота им, 4. пазаруваш, готвиш, чистиш и пр. 4. евентуално учиш (слушайки целодневени караници, крещене и борби между тях, а и от страна на всички останали възрастни, които полудяват около тях), за да им подсигуриш хубавото светло бъдеще, което никога няма да се разкрие пред теб, защото с кариерата ти (ако е имало такава) е приключило с двете деца, нищо че ако са с малка разлика, те все пак ще пораснат едновременно. Ти оттук нататък ще си майка на 2+ деца и всички (роднини, близки, далечни, колеги, познати, евентуални работодатели) услужливо ще те напъхат в този стереотип, за да осигуряваш грижите за децата вместо тях (все пак децата трябва да са отгледани и обгрижени за слънчевите снимки с роднините), за да ти вменят, че това е единственото, което можеш и което си длъжна да можеш. Ден и нощ, месец след месец, години след години, лято след лято, когато се принуждаваш да влачиш деца по градини и чужди вили, защото просто няма къде другаде да ги заведеш - възрастните не обичат шума и безпорядъка на здравите деца за повече от един ден. Докато твоите грижливи семейни копат в градинката и доживяват до 100 години примерно на чист въздух (е, децата ти междувременно дишат свежия столичен въздух, ама какво от това), киснат се в басейните на спа-хотелите, градят "кариери" (без да мислят за твоята), печелят пари, имат спестявания, пътуват свободно и просто живеят. На теб тази паралелна реалност ти е недостъпна - ти си родена да се превърнеш в денонощна детегледачка, в чистачка, перачка, в семейния психолог за проблемите в работата и успешната възходяща кариера, в буфер на емоциите и напрежението, в онзи човек, който е загубил самоличността си някъде във времето и има всъщност само децата си. Които е осъден да си гледа децата и толкова. Докато бабите им се тагват от поредния спа-хотел или се снимат на плажа по бански или пък с феерична рокличка до розов велосипед, за да покажат, че са много готини и все още стават. Или докато таткото пуска снимки в разходка с детето, за да получи много лайкове и да го похвалят какъв прекрасен татко е, защото е прекарал цял ден с отгледаното със сълзите и изтощението на друг дете. ОК, всички минават през това и ти ще минеш. Дори може в един момент и да си щастлива, но ... само ако оцелееш. Аз съм имала моменти, когато съм изпитвала съмнения в чисто физическото си оцеляване, психическото - дори не искам да го споменавам.

Съжалявам, но описаната безучастност на близките и роднините в подобни на тази на авторката, за мен се казва егоизъм. И той е все по-чест, затова почти всички невероятни, талантливи и обещаващи в миналото, които аз познавам, се превърнаха в тревожни детегледачки, в жени с напълно изчезнала индивидуалност, вгледани в оцеляването (дори чисто физическото) на децата си. Да, вина имат и късното пенсиониране и много други причини, но в основата стои егоизмът - невъзможността дори за известно време да излезеш от зоната си на комфорт, за да помогнеш на някой, при това често най-близкия си. И не си мислете, че няма комуникация - има и думи, и сълзи, и истерии, и спокойни разговори с часове, и все същото безучастие и празен поглед насреща. Накрая свикваш, приемаш всичко, прощаваш, тренираш, за да си фит и да можеш да си гледаш поне децата, влизаш удобно в ролята, която са ти приписали всички и се успокояваш, че все пак един ден децата порастват и ... тогава ще прекарваш все повече време в офиса, ще имаш красиви рокли и ще безупречна визия, но няма да имаш време за онези, които са те забравили. И ще ти пука много повече за това колко кубчета лед има в мартинито ти, отколкото за проблемите им, които неизбежно ще се появяват с времето. Все пак нали майката е длъжна само на децата си, а на всеки друг - според заслугите?... Жестоко, но справедливо. И съжалявам, ако постът ми е негативен, но целта ми беше да покажа една картина на вътрешните преживявания, които според мен никой друг човек не може да съпреживее. Макар че не мисля, че мога да опиша точно  гнева, самосъжалението, откровената ненавист, болката и ожесточението, което изпитва човек в подобна ситуация, особено когато е заклещен в тази незавидна позиция с години. И съответно никой няма право да съди, защото не знае какво точно е преживял конкретният човек и до каква степен това е било травматично за него. Всекиму - според заслугите, както е справедливо, без излишни вини и угризения.

Прекрасно казано,  всяка дума е точно на мястото си... Hug Благодаря!

# 152 9 авг. 2018, 14:24 ч.
  • Мнения: X
Аз съм благодарна, че свекървата понякога гледа малката. Гледа даже и големия, който не е син на нейния син. Какво повече може да иска човек от живота? Е, разбрана свекърва и разбрани родители, малко множко идва. В моят случай най-съм случила на двете си свекърви - и първата,  и втората. Не на синовете им, нито на нашите. Не може всички хубавини на едно. Много години прекарах да се уча да не се вторачвам в лошото и т.н., все за мое добро. И да съм егоист, а си имам и добри учители ... Wink

# 153 9 авг. 2018, 14:29 ч.
  • Мнения: 11
Цитат на: _Bianka__ в чт, 09 авг 2018, 12:54
Много е по-добре човек да се вглежда повече в хубавите и лесни неща, които има, а не да страда за това, което не се получава. За какво да се мъча и наказвам аз, че на хората не им се гледат внуци? Какво ще спечеля? Съвсем искрено го казвам.

При мен фазата на тези силни чувства попремина и с времето ще е по-добре и както казах - вече нямам никакви очаквания, пък и съм изключително благодарна за всичко, което получавам като помощ, колкото и да е малко то (има и далеч по-тежки случаи, знам). Но огорчението си е останало, както и преценката колко грижа да проявя и аз в бъдеще. Лошото на хора като мен е, че са добросърдечни и в някакъв момент прощават, затова държа да съм простила, но да не забравя (човешката памет доста услужливо забравя трудните периоди, така е устроена) и да не си ограбвам живота и в бъдещ момент с вечните проблеми и оправдания на всички, а да го живея както аз искам.

Само дано ми стигне търпението, защото физически човек се възстановява, но емоционално наистина е много трудно, особено когато си заобиколен от такива мили и емпатични хора, и от време на време и аз се държа, меко казано, неадекватно.

Последна редакция: чт, 09 авг 2018, 14:43 от Snezha Ilieva

# 154 9 авг. 2018, 14:57 ч.
  • Мнения: 2 489
Някои постове ми звучат много крайно и черногледо. Упреквате родителите, че не гледат внуците, обаче решението за деца е изцяло наше, лично. Някой питал ли е родителите си дали искат внуци и кога ? Едва ли... Изборът дали и колко деца да имаш си е изцяло наш. Съответно и отговорностите са си наши. Прекрасно е да имаш помощ, обаче ако нямаш, мобилизираш всички ресурси и търсиш начин да се справиш. Отглеждането на децата е задължение на майката и бащата. И в крайна сметка има ясли и ДГ, които също са от голяма помощ.

# 155 9 авг. 2018, 15:06 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Не знам някой да не се е справил, защото не получава помощ от близките си. И за помощ става въпрос, а не да му гледат/изгледат децата.
Аз в момента се радвам на свекърва(да не говоря за детето) и съм 'и изключително благодарна, че дойде на гости за няколко дни. Съвсем друго е. 😆

# 156 9 авг. 2018, 15:07 ч.
  • Мнения: 441
Говорим за помощ от близките от време на време,  и то когато майката изнемогва.  Не да ги прехвърлим децата на бабите на отглеждане ( както аз съм била,  например,  и повечето мои връстници,  деца от 80-те години на миналия век Simple Smile

Но няма как някой,  който не е бил в такава позиция да разбере.  Аз например също не разбирам ситуациите на 100% от моите приятелки с деца- то не са баби,  които освен внучето,  друскат на скута още и самата майка,  натискат се да гледат внуците,  прабаби,  оперирани от рак бодро изкарват по цяло лято с двегодишни,  за да може майката и бащата спокойно да ходят по метъл купони редовно и да изживяват своите младини.  Питам ги- какво им давате на тия баби/близки хора,  за да го правят?  Какъв сорт хора са?  Как така се получава?

# 157 9 авг. 2018, 18:33 ч.
  • Мнения: 2 048
Нищо не им даваме, това си е просто до човек. И майка ми и свекърва ми обожават децата ми и сами се  молят да им ги пращам.Жалко , че са далече  и не могат да се включват активно през годината , но през лятото ги изпращам за по няколко седмици на гости . Майка ми от май месец ми говори как ги чака с нетърпение при все , че са момчета. Но все пак да отбележа, че децата ми като цяло са кротки и се гледат лесно . Пу-пу  да са ми живи здрави и родителите и свекърите- много са ми помагали без да изискват нищо от нас или да мрънкат - просто са такива хора.

# 158 9 авг. 2018, 18:40 ч.
  • Мнения: 441
Знам,  red_violet,  то повечето нормални хора са така Simple Smile  Въпросите ми бяха иронични Wink 
Ненормалното е обратното - детето ти да има нужда от помощ с години,  пък ти да пропускаш молбите му за помощ като вятър в косите.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата