Публикувана: 7 авг. 2018, 13:04 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2018, 18:40 ч.

Не мога да простя

9 502
158
1

7 авг. 2018, 13:04 ч.

Мнения: 84

Вече мина година и половина от раждането на второто ми детенце,но още не мога да преглътна обидата и разочарованието от отношението на най-близките ми-родителите ми и свекърите,по-точно свекървата.
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.Проблемът е,че никой не беше до мен.След раждането(секцио) мъжът ми се прибираше към 22.00 ч,защото такава му е работата.Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.А,истината е,че работи до 17.00 и след това просто си се прибира и започва да слугува на баща ми.Като я молех да идва при мен,казваше,че не може,трябва да се прибира да готви на баща ми.И майка ми и свекърва ми живеят в съседни блокове.Много,много ми е болно,с думи не мога да го опиша Sad

# 1 7 авг. 2018, 13:08 ч.

Мнения: 15 619

Ами, нека спре да те боли. Ти го поддържаш този огън, в който гориш. Намерила си се в ситуация, в която сама си се справила. Вместо да се почувстваш по-силна и по-вдъхновена от този факт, ти се вторачваш в липсващата помощ, когато самият факт на справянето идва да ти каже, че е била излишна. Гледаш от неправилния ъгъл.
Почувствай сиата в себе си, момиче! Очевидно я притежаваш. Защо се вторачваш в хорската слабост? не ти носи нищо добро, освен зацикляне.

# 2 7 авг. 2018, 13:08 ч.

Варна
Мнения: 36 579

Гледай си децата и мъжа и опитай да не ги мислиш. Подкрепяй се с мисълта, че въпреки всичко сте се справили и без тях.

# 3 7 авг. 2018, 13:13 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Горе - долу съм в същото положение, но се справям. Насила не става, да се оправят.
Не, че не съм гневна перманентно.
Освен да си гледам детето и да карам напред, няма какво друго да направя.
Ти също. С първото помагаха ли ти?

# 4 7 авг. 2018, 13:14 ч.

София
Мнения: 4 283

Разбирам, че ти е тежко с тези болки, но колкото по-бързо свикнеш с мисълта, че никой не е длъжен на никого, толкова по-лесно ще ти бъде!
Гледай си децата с любов и се радвай, че ги имаш! Щом чувстваш и подобрение - чудесно, мисли положително. Негативните мисли само товарят душата, а оттам и тялото.

# 5 7 авг. 2018, 13:21 ч.

София
Мнения: 24 839

Много въпроси ми се натрупват на мен- някакси не мога да приема, че и двете майки са изроди, оставили болната жена на произвола.
Че и мъжът ѝ, който при това положение, продължава да отсъства от вкъщи от сутрин, та чак до 22ч. вечер.
Не знам колко голямо е първото дете, но откъдето и да го погледна, има нещо, което от нас ни се спестява.

# 6 7 авг. 2018, 13:22 ч.

Мнения: X

Но и напомняй, когато е нужно, на всички, които са ти отказали помощ.
Аз бих показала ясно, че на мен повече за нищо не могат да разчитат.

# 7 7 авг. 2018, 13:24 ч.

Мнения: 84

Благодаря ви много!
Аз се опитах да простя,наистина,но явно е било само повърхностно.Майка ми се опита да ми държи сметка защо не съм присъствала на едно семейно събитие и аз избухнах и не мога да се успокоя.Аз съм 24 часа,7 дни в седмицата с двете деца непрекъснато.Мъжа ми работи ужасно много.Само зимата е по-свободен.Двете баби са в правото си да си живеят живота да не се натоварват,а аз не мога да остана сама за два часа вкъщи(да сготвя на спокойствие и да поизчистя без някой да реве и да ме дърпа за полата) и мъжа ми да заведе децата някъде.
С първото ми дете майка ми се държеше по същия начин ,както сега.Свекървата,обаче почти се беше самопоканила да живее в нас.Аз тогава бях добре и нямах нужда от помощ.Имаше известни сътресения със свекървата,докато успея да очертая границите си.

# 8 7 авг. 2018, 13:32 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Както вече казах, няма какво да сториш.
Аз отдавна съм минала отвъд ръба, ядосвам се, от изтощение избухвам често, не мога да преживея като гледам на прятелките ми как всичко е впрегнато, че и сами се натискат, издивявам.
Никой не е длъжен да гледа внуците си, абсолютно, но за един уикенд, за фризьор или просто да излезеш с мъжа си на вечеря спокойно, могат да се напънат.
И аз съм 24/7, мъжът ми си намали работното време(не без последствия), зомбита сме и двамата...
Майка ми няколко пъти си позволи да ми скочи как така само с едно дете ще остана, ми така - помъчи се и познай.Той и мъжът ми вече не иска.

Последна редакция: вт, 07 авг 2018, 13:53 от Vermilion`

# 9 7 авг. 2018, 13:46 ч.

Мнения: 522

Първо по темата. На мен също никой никога не ми е помагал,освен мъжа ми до колкото му беше възможно! Оцелях някакси,с две деца,раждала съм и секцио... Свекърва ми,ясно ми беше показала че не мога да разчитам на нея. Сега,близо 9-10 години по-късно аз й показвам същото! Та,няма за какво да ти е болно. Справила си се и трябва да се радваш,някой ден те ще опрът до теб. Аз имам един въпрос по повод изречението "никой не е длъжен да гледа внуците си". Доста често го срещам по темите от различни потребителки. Въпроса ми е,ок не са длъжни,ама после тях кой че гледа? Нали ще опрът до мен и ще искат грижи,както аз съм искала помощ на времето и ми е било отказвано? Нали ако някой ден аз откажа да ги гледам,ще ме заклеймите колко съм зла и как съм оставила хората така. Както те не са длъжни,така и аз не съм! Това не е задължение,да помогнеш на близък роднина е човещина и нещо напълно нормално. Не забравяйте,че всичко се връща. И този който сега се врътка и му гледаш гърба,някой ден ще клекне и ще търси помощ. Тогава какво правим? Значи те да ми теглят майните,да се мъча сама с операция да нося бебе и по-голямо дете,не защото нямат възможнот а просто не искат. И после да очакват аз да им сменям памперсите? Ами няма да стане Simple Smile

# 10 7 авг. 2018, 13:52 ч.

Мнения: 11 505

Цитат на: Жабаа_жаборанаа в вт, 07 авг 2018, 13:46

Скрит текст:

Аз имам един въпрос по повод изречението "никой не е длъжен да гледа внуците си". Доста често го срещам по темите от различни потребителки. Въпроса ми е,ок не са длъжни,ама после тях кой че гледа? Нали ще опрът до мен и ще искат грижи,както аз съм искала помощ на времето и ми е било отказвано? Нали ако някой ден аз откажа да ги гледам,ще ме заклеймите колко съм зла и как съм оставила хората така. Както те не са длъжни,така и аз не съм! Това не е задължение,да помогнеш на близък роднина е човещина и нещо напълно нормално.

Скрит текст:

Не забравяйте,че всичко се връща. И този който сега се врътка и му гледаш гърба,някой ден ще клекне и ще търси помощ. Тогава какво правим? Значи те да ми теглят майните,да се мъча сама с операция да нося бебе и по-голямо дете,не защото нямат възможнот а просто не искат. И после да очакват аз да им сменям памперсите? Ами няма да стане Simple Smile

Много просто, родителите Ви са отгледали ВАС, това някак по трасето се забравя , а това да живеете с идеята за мъст и как някой ден те ще имат нужда от помощ, а Вие няма да помогнете ме втрещява, но хора разни...

# 11 7 авг. 2018, 13:58 ч.

Варна
Мнения: 36 579

Мен пък не ме втрещява. В такива моменти хора, които са на ръба, развиват доста негативно чувство, което трайно остава в тях. А по отношение на това, че те са отгледали вече децата си, така е, но главата си залагам, че на тях им е било помагано от по-възрастните. Така си беше навремето, бабите ни изглеждаха. Така че я разбирам авторката защо е събрала толкова горчивина, но заради самата нея си трябва да се постарае да надмогне това, защото се трови. А дали един ден ще помага, ако те легнат болни... Има време и си зависи само от нея.

# 12 7 авг. 2018, 14:04 ч.

Мнения: 11 505

За мен не е редно да си мисля как ще отмъщавам на родителите си, че не са ми помагали да отгледам децата си. Затова казах, хора разни, Хай. Чак пък да са на ръба... не ми се вярва. Simple Smile

# 13 7 авг. 2018, 14:08 ч.

Варна
Мнения: 36 579

Е, Кики, тук не става дума само за родителите й, а и за свекървата все пак Simple Smile

Там си е цяла вселена от отношения. А авторката, ако й олеква, нека на ум ги върти на шиш и си мечтае как ги зарязва в кофти момент, но истината е, че твърде малко хора действително постъпват така. Повечето си изпълняват синовния дълг.

# 14 7 авг. 2018, 14:13 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Жабаа_жаборанаа в вт, 07 авг 2018, 13:46

Защо забравяш, че преди момента с внуците, тези хора са били родители на малки деца, които са отглеждали и дондуркали, има- няма 20 години?

Дали пък, след тях, в оставащите им няколко в кондиция, работейки, не им се полага и да разпуснат, обръщайки внимание НАЙ- СЕТНЕ на себе си? newsm78

Защо пак друг трябва да е виновен за лично твоето и на мъжа ти решение?

Дори не се усещаш колко е грозно да плашиш с тия несменени памперси, като че ли в наше време някой се е засилил да прибира при себе си старци, че и да ги обслужва.

Препоръчани теми

Караници през бременността

Не знам какво искам

Развод и след това

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: