Не мога да простя

  • 9 558
  • 158
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 473
Прочети публикациите й и сама ще разбереш.

# 76
  • Мнения: 84
Аз бих искала да попитам авторката майка ѝ винаги ли е била така отебателна?
Ами,какво да кажа.По принцип винаги е била някак дистанцирана от мен,не се е интересувала от проблемите ми,дори и като бях тийн.Иначе винаги е била щедра материално.Говорихме си по телефона през тежките ми месеци и толкоз.

# 77
  • Мнения: X
Ами, лошо тогава. Не мога да си представя дъщеря ми да има здравословен проблем и аз да не направя всичко по силите ми да ѝ помогна.

# 78
  • Мнения: 13 800
И аз надникнах в старите публикации. Дори си спомних какви стрели хвърчаха в първата й голяма тема. За проблемите на нейната снаха Simple Smile Видях и че по-късно е обяснила някои несъответствия с желанието за запазване на известна анонимност. Вярвам й! Другите публикации са си ок. Момичето е грамотно и интелигентно. Но мисля, че има проблем в общуването с околните. Дали заради умората покрай майчинството, дари заради здравословните проблеми или просто характер, но явно не може да мели брашно с близките си. Защото и аз като Абсурт някак не мога да си представя 2 майки да неглижират до такава степен детето си. Хайде, да оставим свекървата, но и на родната майка да не й е жал...  Явно, авторката се е изпокарала жестоко и с двете баби, щом не стъпват у тях. А когато й е дотежало, се е сетила, че ги има, но пък всеки човек си има гордост и трудно забравя нанесени обиди! То затова не е хубаво да се горят така мостове с родителите. Ама това били направили неправилно, онова били казали накриво, погледнали били лошо... Само че без тях - още по-лошо.
И друго ми прави впечатление - тя не се оплаква, колко й е тежко. Не пита как да си оправи отношенията с тях. Не търси съвет как да ги накара да си променят поведението. Тя се вълнува как щяла да им прости!? Отсега се е замислила за след 5-10-15-20 години...
Моят съвет е - помири се с тях, започни да ги привличаш по малко да ти помагат за децата (едното не е ли ученик вече?). Отначало за по час-два на седмица, ако потръгне - и по-често. И като идват или взимат децата, не им се бъркай какво правят. Както се справят, така.
И включи и мъжа си в домакинството и гледането на децата. То хубаво, че е амбициозен и работохолик, но в момента семейството ви има и други нужди, не са само парите.

# 79
  • Мнения: 441
Аз пък,  понеже съм в много подобна ситуация на авторката,  не бих я посъветвала да се моли на бабите за каквото и да било,  защото това още повече те кара да се чувстваш като изтривалка,  както спомена някой.

Авторке,  не мисли сега как ще им простиш. Не знаем как ще ни се развие животът изобщо. Не се живее лесно с такъв гняв,  знам,  но с времето той стихва.  Остава огорчението,  защото хубаво си говорим,  че никой никому не е длъжен,  но защо тогава 99.99% от младите семейства получават системна помощ (или откровено дундуркане от мама и свекърва)?  Ами защото е съвсем естествено.  Защото за това са семействата (изключвам случаите на тежки болни родители/свекъри,  но и тук казусът не е такъв).  Защото така самите баби и дядовци изграждат връзка с тези деца.

Ето каква е равносметката от едни такива отношения,  когато бабите решат,  че "на никого не са длъжни".  Децата порастват без някаква особена любов към тях.  Моето на 11 години не ги отразява изобщо.  Общува служебно с тях като се налага по някакви крайно наложителни поводи. Учим го на теория,  че бабите и дядовците се обичат,  но той де факто няма как да ги обича в сърцето си.  Не им вдига телефона си като се сетят веднъж в годината за него.

Това е тъжният резултат от това,  че някой не е длъжен на друг.  А,  и адска мигрена с тежки кризи,  която в последните години съчетавам с Мениерови пристъпи. Може би ако някой беше обърнал внимание,  че се нуждая от малко почивка от време на време през годините,  ако беше взимал детето за някоя вечер просто да се наспя,  може би нямаше да ги отключа тези гадости преди 30,  кой знае.

Но с гняв не се живее,  авторке.  Мисли си на първо място за здравето и как да се погрижиш за себе си.  Децата страшно бързо ще порастнат и тежкото ще е минало. Ако имате възможност за почасова детегледачка,  аз бих те посъветвала да опиташ.

# 80
  • Мнения: 11 424
И аз мисля, че зад тяхното поведение и дистанциране има предистория и вероятно труден характер на авторката. Замисли се дали не си ги отблъснала преди това и то вероятно нееднократно и тогава няма как да очакваш помощ, когато на теб ти се иска. 

# 81
  • Мнения: 84
И аз мисля, че зад тяхното поведение и дистанциране има предистория и вероятно труден характер на авторката. Замисли се дали не си ги отблъснала преди това и то вероятно нееднократно и тогава няма как да очакваш помощ, когато на теб ти се иска.  
При свекървата вероятно е така,но при майка ми-категорично не.Тя винаги си е била малко дистанцирана от мен.Тя е работеща баба и работата й е на първо място.Изкарва пари,щедра е към близките,но свободното й време си е  за нея.Залепена е за баща ми и му прислужва и готви ежедневно първо,второ и трето.

# 82
  • Мнения: X
Като отново правя уговорката, че не бих могла да оставя детето ми да се мъчи болно, без да му помогна, бих искала да ти обърна внимание, че майка ти е абсолютно права, че е поставила баща ти на първо място. Децата си отиват, изграждат си свой живот. Майка ти ще остарее с баща ти, не с теб или брат ти. Да, той ѝ е важен и точно така трябва да бъде. Нищо че ти го наричаш "прислужване". Но всъщност, нямаш против да "прислужва" на теб, но това наричаш "помощ".

# 83
  • Мнения: 441
То тук в случая и бащата е за бой... Какво ще му стане,  ако един,  два,  пет месеца няма салата и ракия на масата,  тупнати от жената?!  Сакън... Когато децата страдат може да се поразбута малко статуквото с първо,  второ и трето  на масата.
Какво ще му стане,  ако вземе,  че помогне на дъщеря си с каквото може от време на време?  Или съответно да насърчи майката да ходи по-често?

# 84
  • Варна
  • Мнения: 36 754
Абе, каквато и да е предисторията, минало е вече. Авторката е успяла да се справи някак през този период, децата растат, нещата лека полека отминават. Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.

Авторке, спри да се вторачваш в миналото, защото е точно това - минало. Не прави грешката да зацикляш на един момент на живота си и да предъвкваш отново и отново неща, които без друго не можеш да промениш. Хайде, погледни напред, фокусирай се върху децата си и опитай да изхвърлиш злобата и огорчението от душата си. Станалото станало.

# 85
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Подробността тук е, че в крайна сметка авторката е била зле здравословно.
Както и да е, има си такива хора/майки.

# 86
  • Мнения: X
Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.
Една корекция. Авторката сама призна, че за първото дете свекървата ѝ е помагала, но тя е разритала грънците с нея. Не е като бабата сама да е взела решение, че не иска близки отношения с внуците.

# 87
  • Варна
  • Мнения: 36 754
Да, Уиш, ама авторката после е помолила за помощ. Ако бабите не са някакви върли, крайни инати, които да тропнат с крак и да вирнат нос, това е бил чудесен повод да заровят томахавката и да закърпят нещата. Обаче не е станало така. Решили са да й натрият носа. Така че до голяма степен решението е било тяхно. Колко обиден трябва да си и какъв инат за да гледаш безучастно как детето ти реве от болки и не може да се погрижи за собствените ти внуци?

# 88
  • Мнения: 441
Бабите щом са решили, че не желаят близки отношения с внуците, това си е тяхно решение.
Една корекция. Авторката сама призна, че за първото дете свекървата ѝ е помагала, но тя е разритала грънците с нея. Не е като бабата сама да е взела решение, че не иска близки отношения с внуците.


И за някакви казани думи преди години (тук само можем да гадаем как точно са се очертали границите),  да я остави сега да умре с двете деца и болна,  така ли?  И да се лиши от контакта с малкото внуче? 

# 89
  • Мнения: X
Да, определено става въпрос за борба на инати. Тя не можела да прости, те явно също не ѝ прощават. Ние можем само да спекулираме какво точно е станало и кой крив, кой прав. Но авторката чака да се усетят, че тя има нужда от помощ, вместо да им каже конкретно "Можеш ли да дойдеш еди кога си и да ми помогнеш за еди какво си?" Пак повтарям, не бих могла да оставя мое дете да се мъчи, но тук и двете страни са се овъртолили в инат вместо да разговарят конкретно.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт