Все пак не забравяйте, че авторката не реве точно за непомагането при гледане на деца. Болно й е, че това се случва при наличие на сериозен здравословен проблем. Сама каза, че е изпитвала непрестанни болки и затова е имала нужда от помощ, а не че не може да се справи с децата си. Жената написа, че при първото дете пак не е имало помощ, но тя не се е и нуждаела от такава, била е здрава.
Ако аз рева от болки месеци наред, не мога да се грижа за децата си адекватно и насреща ми, при молби за помощ, получавам подобно отношение от собствената си майка, сигурно и мен ще ме хване злобата, а и повечето от вас. Не е искала да се разболява, не е виновна, че е била болна. Тези неща просто се случват. И един нормален, съпричастен човек ще удари едно рамо вместо да ходи да готви или да си вее гъза по живота. Да, заслужили са си го, да, имат право вече да погледнат И себе си ама айде, моля ви се, ще виждам аз, че дъщеря ми вие от болка, зет ми се скъсва от бач за да осигури семейството, а внучетата ми са бебоци и няма да помогна... Авторката трябва да е светица, ако при това положение не гледа негативно на двете баби. Защото е съвсем логично от тях да дойде помощта и не говорим за пълно дондуркане на семейството, а за временно удряне на рамо, докато тя се изправи на крака и се пребори с проблема си.
Така че я разбирам.
Ако аз рева от болки месеци наред, не мога да се грижа за децата си адекватно и насреща ми, при молби за помощ, получавам подобно отношение от собствената си майка, сигурно и мен ще ме хване злобата, а и повечето от вас. Не е искала да се разболява, не е виновна, че е била болна. Тези неща просто се случват. И един нормален, съпричастен човек ще удари едно рамо вместо да ходи да готви или да си вее гъза по живота. Да, заслужили са си го, да, имат право вече да погледнат И себе си ама айде, моля ви се, ще виждам аз, че дъщеря ми вие от болка, зет ми се скъсва от бач за да осигури семейството, а внучетата ми са бебоци и няма да помогна... Авторката трябва да е светица, ако при това положение не гледа негативно на двете баби. Защото е съвсем логично от тях да дойде помощта и не говорим за пълно дондуркане на семейството, а за временно удряне на рамо, докато тя се изправи на крака и се пребори с проблема си.
Така че я разбирам.
Там си е цяла вселена от отношения. А авторката, ако й олеква, нека на ум ги върти на шиш и си мечтае как ги зарязва в кофти момент, но истината е, че твърде малко хора действително постъпват така. Повечето си изпълняват синовния дълг.
