Постъпила си както е трябвало. Сега нямаше да ти е по-леко на душата, ако беше зарязала баща си тогава, сигурна съм. Отърси се от тоя гняв и не очаквай от никого нищо, така се живее по-леко.
- Публикувана: 7 авг. 2018, 13:04 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2018, 18:40 ч.
Не мога да простя
То и ти гледаш собствения си живот. Кой както си го направи.
Цитат
Кой както си го направи.
Драмата е пълна и ние кат едни големи бели птици участваме в нея, честито на печелившите. Sweet_Cherry, един съвет от мен... следете постовете си и ги натъкмявайте спрямо това, което сте писала преди (защото при опит да се нагодите към отговорите на други потребители допускате грешки) ... дори в постовете Ви от преди няколко дни и тези от днес има разминаване. 
Същата сръдла съм и аз. Понеже се имам за деликатен човек и се опитвам да влизам в положение на всеки, което в последствие ми създава и доста неудобства понякога, очаквам хората също сами да се досещат какво ми е на мен. Явно проблемът ти е, че не можеш ясно и открито да заявиш, че имаш нужда от помощ. Може би правиш намеци, които хората не успяват да разтълкуват и след това се нацупваш или обиждаш. Това е нещо, с което се боря и аз и се опитвам да съм по-директна, но рядко ми се получава.
Най-пресният пример е с една животинка, на която помогнах. И тази помощ ми коства 1/3 от месечния ми бюджет. Имаше и съответния пост в социалната мрежа, в който между цялата информация, добавих и половин дума за финансова помощ. И в резултат - никой не откликна
И сега съм сърдита на целия цвят, че не ме разтовариха поне с една малка част от финансовия товар. 
Но не съм и помогнала разчитайки на чужда помощ, така че нацупена, ненацупена, ще си ги плащам.
С близки и колеги също имам доста такива ситуации. Изключително трудно ми е да помоля за помощ. И така, съветът ми е да търсиш проблема и решението в себе си. Колкото и да е по-лесно да обвиниш другите.
Най-пресният пример е с една животинка, на която помогнах. И тази помощ ми коства 1/3 от месечния ми бюджет. Имаше и съответния пост в социалната мрежа, в който между цялата информация, добавих и половин дума за финансова помощ. И в резултат - никой не откликна
И сега съм сърдита на целия цвят, че не ме разтовариха поне с една малка част от финансовия товар. Но не съм и помогнала разчитайки на чужда помощ, така че нацупена, ненацупена, ще си ги плащам. С близки и колеги също имам доста такива ситуации. Изключително трудно ми е да помоля за помощ. И така, съветът ми е да търсиш проблема и решението в себе си. Колкото и да е по-лесно да обвиниш другите.
Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.
Скрит текст:
За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.
Това, и на живо да го видя, не го вярвам.
Тук: майката не помага, свекървата не помага (най-вероятно защото с първото дете е била "наритана" жестоко), мъжът и той си бие камшика с вечното оправдание "мнооого работа" (да се чуди човек как издържа с години да работи от рано сутрин до към 22 часа вечерта, което също ми е безумно трудно да го повярвам).
Т.е., всички, уж близки хора, си бият камшика съзнателно и не искат да се навират в "устата на лъва".
Само авторката бяла и добра.
Ами, сори за сарказма, ама хич не го вярвам това, хич.
Съчувствам й за проблемите, които има, както бих съчувствала на всяко живо същество.Но не й вярвам.
И аз гледам 2 котенца вече месец, ама хич не съм и разчитала някой да помогне. А като видях колко котенца си търсят дом... ясно ми е, че моите няма къде да ги оставя другаде. Никой друг не ги иска. Искам да кажа, че изобщо не съм искала да взимам котка сега, камо ли пък две... Но тези буквално ги спасихме от сигурна смърт една нощ, майката я няма, а кучетата нападнаха и изядоха братчетата и сестричетата им 
Е как да ги оставя да ги изядат?!?? Не мога просто.
За съжаление се оказа, че бебето ми е с алергия към котки И сега ги държа в едно празно неизползвано помещение, хапват здраво и щуреят и се чудя какво ще ги правя занапред
Е как да ги оставя да ги изядат?!?? Не мога просто.За съжаление се оказа, че бебето ми е с алергия към котки
И сега ги държа в едно празно неизползвано помещение, хапват здраво и щуреят и се чудя какво ще ги правя занапред
Бианка, обичам те 
Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късмета
На мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят
Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късметаНа мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят
О, пусках ги, но няма интерес, а и има още стотици сладурчета, които си търсят дом ... аз ще ги изчакам някак поне да пораснат и да ги кастрирам, че са женски. Не че след това ще ми даде сърце да ги пусна на улицата да ги сгази някоя кола де...а и ще дойде студената зима, как да ги пусна. Но поне може за другата пролет да намерим някой с къща и двор, склонен да ги гледа. Храна бих носила редовно - просто няма как да ги задържа у нас, а много се привързах
Бианка, обичам те Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късмета
На мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят
Пускай в групите из фейсбук, все ще им излезе късметаНа мен не ми е странно. В началото и аз мислех, че тя си го е причинила, но както писах и по-горе, има проблем с искането на помощ, според мен. Не го прави по разбираем за околните хора начин и най-вероятно очаква те сами да се сетят
Но, когато "целият свят е против мен", някак не мога да приема, че аз съм правата, а светът е кривия.
Чак пък толкова хора да се отдръпнат и да не искат да помогнат на болен човек с две деца, едното бебе.....
Фактът, който ме кара да не й вярвам:за първото дете свекървата е била на линия, определено от авторката като "почти се САМОнастани у нас".Освен това, след някакви търкания и неразбирателства, авторката поставя "своите граници".Вярно, мога само да гадая какви са тези "граници", но щом свекървата вече няма никакво желание да се настанява отново в "кошера", явно са били доста обидни и унизителни.
Ами, и мен да ме "нарита" някоя, няма да стъпя повече в дома й.Пък дори женена за сина ми....
Свекървата,обаче почти се беше самопоканила да живее в нас.Аз тогава бях добре и нямах нужда от помощ.Имаше известни сътресения със свекървата,докато успея да очертая границите си.
И на мен някакси ми се струва, че авторката има проблем с комуникацията. Май по-скоро очаква другите да се досетят, а те няма как да знаят какво ѝ е, ако самата тя не заяви открито. Трябва да каже" ще гледаш ли децата в събота от 3 до 5"(примерно). Не разбрах казвала ли го е и е получавала отказ или просто чака някой да ѝ предложи. Е,ако чака някой сам да ѝ предложи, няма да се случи. Особено след "очертаването на граници".
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърдо за очертаване на граници, но това да става културно и дипломатично. Не със скандали и обиди. В случая не знаем как е станало.
Моята майка например никога не се обажда на брат ми и не предлага да вземе детето, защото снахата не желае да се бърка. Но за сметка на това, колкото пъти са поискали да го гледа, никога не е отказвала.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърдо за очертаване на граници, но това да става културно и дипломатично. Не със скандали и обиди. В случая не знаем как е станало.
Моята майка например никога не се обажда на брат ми и не предлага да вземе детето, защото снахата не желае да се бърка. Но за сметка на това, колкото пъти са поискали да го гледа, никога не е отказвала.
Вече мина година и половина от раждането на второто ми детенце,но още не мога да преглътна обидата и разочарованието от отношението на най-близките ми-родителите ми и свекърите,по-точно свекървата.
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.Проблемът е,че никой не беше до мен.След раждането(секцио) мъжът ми се прибираше към 22.00 ч,защото такава му е работата.Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.А,истината е,че работи до 17.00 и след това просто си се прибира и започва да слугува на баща ми.Като я молех да идва при мен,казваше,че не може,трябва да се прибира да готви на баща ми.И майка ми и свекърва ми живеят в съседни блокове.Много,много ми е болно,с думи не мога да го опиша
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.Проблемът е,че никой не беше до мен.След раждането(секцио) мъжът ми се прибираше към 22.00 ч,защото такава му е работата.Свекърва ми се позавъртя малко покрай мен в началото и после повече не й стъпи крака вкъщи.Най-много ме боли от собствената ми майка.Тя идваше веднъж на две седмици за по 1 час и постоянно говореше,че бърза и сега си тръгва.А,истината е,че работи до 17.00 и след това просто си се прибира и започва да слугува на баща ми.Като я молех да идва при мен,казваше,че не може,трябва да се прибира да готви на баща ми.И майка ми и свекърва ми живеят в съседни блокове.Много,много ми е болно,с думи не мога да го опиша
Преживях същото преди 8 години. Преминах през недоумение, агресия, самота, без никакъв личен живот.... бях една озлобена и отчаяна съпруга, майка, готвачка, чистачка, перачка..... и това с едно дете. Теглих една майна на свекърва ми, така я наместих, че свят й се зави. Имаше грешката през 2та пъти в месеца когато решеше да се прави на баба и кусури да ми търси. Излях всичко. Стоеше като препарирана. Оттогава не се занимавам с нея. Да си стои в идеализирания си егоистичен свят.
С майка ми...започнах по същия начин както тя с мен. Отивах и бързах да си отида. Ако искаше нещо от мен по подобен на нейния начин се измъквах. Отбивах номера. Тя се усети и благодарение на това нещата донякъде се пооправиха...но вече нямам така остра нужда от нея.
Станах по- силна, изградих силна връзка с детето. Много мога да пиша...но ще спра до тук.
Научи се да живееш без тяхната помощ. Не очаквай нищо. Боли, особено ако около теб има зрели жени, чиито майки и свекърви ги дондуркат нон стоп и ги подкрепят, и изобщо се интересуват от нуждите им. Не пропилявай години като мен в анализи и обвинения. Децата са богатство. Наслаждавай му се. Няма да са вечно малки.
Да, Уиш, ама авторката после е помолила за помощ. Ако бабите не са някакви върли, крайни инати, които да тропнат с крак и да вирнат нос, това е бил чудесен повод да заровят томахавката и да закърпят нещата. Обаче не е станало така. Решили са да й натрият носа. Така че до голяма степен решението е било тяхно. Колко обиден трябва да си и какъв инат за да гледаш безучастно как детето ти реве от болки и не може да се погрижи за собствените ти внуци?
Добре питаш, ама по- напред е първия въпрос- какво трябва да си направил, как трябва да си се държал с двете майки, за да ти обърнат гръб, при положение, че и мъжът ти си бие камшика от сутринта, та до 22ч.?
За натриване на нос ли иде реч, или за нещо много по- сериозно, което просто не ни се съобщава?
Аз мисля, че няма майка, която би "натривала нос" на детето си, когато е болно.
Да гледам собсвения си живот означава,когато баща ми го оперираха да продължа да си живея както до тогава.Но,аз промених ежедневието си,въпреки,че ми беше трудно,за да го разведря.Е,когато и аз имах нужда,никой не го направи за мен.
Свекървата сама си я разкарала.
Майка ти работи, както и домакинства ежедневно. Има право на почивка.
Един съвет от мен - не чакай друг да ти върши задълженията. Достатъчно време са ти отделили докато станеш пълнолетна.
Още един съвет - замисли се как и защо трима души виждат проблем в теб, а ти в тях. Явно има причина да се настроят отрицателно.
Не знам авторката дали има вина за създалата се ситуация. Тя да си премисли нещата. Обаче на сила никой не можеш да накараш да ти гледа децата. Ако искат(могат) помагат, ако не искат, се оправяш сам.
Авторката да спре да задълбава в миналото, а да си подреди живота за напред. Аз виждам няколко възможности:
1. Бащата си сменя работата или си намалява работното време и се включва по-активно в грижата за децата.
2. Ако на този етап това е невъзможно, наемат от време на време детегледачка.
3. Голямото дете ходи на градина(училище). Малкото тръгва на ясли.
4. Авторката си решава какви взаимоотношения ще поддържа с роднините.
Авторката да спре да задълбава в миналото, а да си подреди живота за напред. Аз виждам няколко възможности:
1. Бащата си сменя работата или си намалява работното време и се включва по-активно в грижата за децата.
2. Ако на този етап това е невъзможно, наемат от време на време детегледачка.
3. Голямото дете ходи на градина(училище). Малкото тръгва на ясли.
4. Авторката си решава какви взаимоотношения ще поддържа с роднините.