Долореска, ако съм свекърва и ми се разпърди насреща, да, ще се дистанцирам. Относно това дали ще мре, има си майка, баща и мъж- те да я мислят. Помощ предлагам като нормален човек. Наритат ли ме, не повтарям.
- Публикувана: 7 авг. 2018, 13:04 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2018, 18:40 ч.
Не мога да простя
Знам, Уиш, така разсъждават свекървите 
Обаче се замислих, ако аз съм на мястото на свекървата - че реално авторката, бидейки грижа на моя син и майка на моите внуци, става и моя грижа. Някакси не мога да си представя да ги оставя децата със залитаща /припадаща майка по улицата (примерно, нямам идея в каква насока са били болките на авторката) и да си седя на ината, че ме е обидила преди 5 години.
Или пък да си представя, че синът ми се изприщва от мъка какво да я прави тази болна жена и аз да не предложа помощ.
Обаче се замислих, ако аз съм на мястото на свекървата - че реално авторката, бидейки грижа на моя син и майка на моите внуци, става и моя грижа. Някакси не мога да си представя да ги оставя децата със залитаща /припадаща майка по улицата (примерно, нямам идея в каква насока са били болките на авторката) и да си седя на ината, че ме е обидила преди 5 години. Или пък да си представя, че синът ми се изприщва от мъка какво да я прави тази болна жена и аз да не предложа помощ.
Мисля, че всички малко го даваме на догадки и заключения въз основа на нашите фантазии.
Авторката казва, че е била МНОГО ЗЛЕ, но явно никой от близките и хора не го е забелязал - ни мъж, ни майка, ни свекърва /да не говорим, че тук не броим дядовците, които явно също са млади и здрави мъже, които могат да помогнат/. Чак пък никой да не я жали! Казва, че е поискала помощ, но никой от изброените не и я е дал.
Честно казано изненадващо е какви зверове са всичките ...
Цялата история е ... ами като кула от карти. Някак неустойчива и неубедителна.
Не искам да обиждам авторката, но нека не се вторачва в тази история и както я посъветваха - това е минало. Ако ли продължава да дълбае то нека първо намери отговор на въпроса къде самата тя е сгрешила, че да получи от 5 човека такова отношение.
Авторката казва, че е била МНОГО ЗЛЕ, но явно никой от близките и хора не го е забелязал - ни мъж, ни майка, ни свекърва /да не говорим, че тук не броим дядовците, които явно също са млади и здрави мъже, които могат да помогнат/. Чак пък никой да не я жали! Казва, че е поискала помощ, но никой от изброените не и я е дал.
Честно казано изненадващо е какви зверове са всичките ...
Цялата история е ... ами като кула от карти. Някак неустойчива и неубедителна.
Не искам да обиждам авторката, но нека не се вторачва в тази история и както я посъветваха - това е минало. Ако ли продължава да дълбае то нека първо намери отговор на въпроса къде самата тя е сгрешила, че да получи от 5 човека такова отношение.
Някакси не мога да си представя да ги оставя децата със залитаща /припадаща майка по улицата (примерно, нямам идея в каква насока са били болките на авторката) и да си седя на ината, че ме е обидила преди 5 години.
Но Дорис е права, че караме на догадки. Авторката даде много емоции и малко инфо. 
Историята е следната-родих второто си дете след много тежка бременност с много здравословни проблеми,болки и страдания.В края на бременността отключих много тежка диагноза,от която не се умира,но е свързана с ежедневни болки,стигащи до агония.Бях на прага на самоубийство заради болките.Най-тежките болки продължиха около 7-8 месеца след това бавно започнах да се подобрявам благодарение на алтернативната медицина.
Ето това е дала като инфо. Честно, грам не ми пука каква точно е диагнозата. Грам няма и да ми пука дали това е дъщеря ми или снаха ми. В случая това е майката на собствените ми внуци. Ще си преглътна ината и обидата и ще помогна заради децата, ако не заради нея.
Осем месеца да търпиш болки и да гледаш сама бебе и по-голямо дете...
Да, но освен това е дала инфо, че свекърва ѝ е помагала при първото дете. Даде инфо и че си е очертала границите, след което свекърва ѝ се е отдръпнала. Аз също очертавам граници много рязко и даже горя мостове, без да се замисля. Но съм наясно, че безплатен обяд няма и след като си очертая границите и изгоря мостовете, няма как да очаквам някой да хвръкне да ми помага. Добре е човек да е наясно с цената и дали е склонен да я плати. Съвсем не защитавам свекърва ѝ. Но авторката очаква, когато ѝ се искат неприкосновени граници, те да се спазват, а когато ѝ притрябва помощ, близките да плеснат с ръце, да забравят обидите и да литнат на помощ. Крайно нереалистично.
Тук ще се съглася с Уиш, ако си готов да очертаеш граници, трябва да имаш дупе и да си наясно, че играеш и ще играеш сам.
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".
Има едно такова нещо, че ако човек дълго време показва, че е борбен, справя се с всичко сам, като дойде момента, в който поради болест или друга причина, започне да изнемогва, хората дотам са свикнали той или тя все да са в пълна бойна готовност, че чак не вярват, че нещата може да са толкова тежки и си казват: "А, той ще се справи, бе. Досега как се е справял."
Факт и тогава просто спира да ти пука и каквото стане. Или-или, другите ащо искат. Аз лично съм там. Просто не ми пука, освен за детето ми и съм се отказала от други деца.
При мен лично предисторията е малко по-различна, но няма значение. За мен беше единствено повод за равносметки, грешката ми е, че не бях способна да си ги направя години преди това. Например за да си наредя нещата по друг начин.
При мен лично предисторията е малко по-различна, но няма значение. За мен беше единствено повод за равносметки, грешката ми е, че не бях способна да си ги направя години преди това. Например за да си наредя нещата по друг начин.
Тук ще се съглася с Уиш, ако си готов да очертаеш граници, трябва да имаш дупе и да си наясно, че играеш и ще играеш сам.
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".
В правото си е да не им прощава, мен също не ме бива в това, не лицемернича и раздавам според заслуженото. Затова си правя сметката. Просто за авторката има 2 варианта или се моли на свекърва си и се преглъща, или вади чугунения тиган вкъщи и спира да 'и пука от недоволни.
Майка 'и е загубена кауза. Едно от най-гадните неща, които могат да се случат на човек е емоционално дистанциран родител. Допълнителна гадост е, че и баща 'и е "от другата страна".
Никой на никого не е длъжен. Изборът е ясен - ще бъдеш човек или ще си отстояваш ината.
Но времето за избор е минало. Майките са решили, че други неща са им по важни и са си отстоявали ината. Авторката някак се е справила. Това е чудесно. Да загърбва миналото и да гледа напред вече.
Но времето за избор е минало. Майките са решили, че други неща са им по важни и са си отстоявали ината. Авторката някак се е справила. Това е чудесно. Да загърбва миналото и да гледа напред вече.
Има голямо значение и как им е поискана помощ, нали така?
Ако се чака сами да се сетят като се оплакваш може и да не се дочака помощ.
Ако кажеш - Ей, ела помогни за това и това! и ти откажат е друго.
Така или иначе майката на авторката стана ясно, че готви всеки ден. Ако пряко я помоли да готви и за тях /примерно и дава пари за пазаруването/ ще откаже ли? Ако храната е подсигурена може да помоли свекърва си, свекъра си, баща си да вземе/изведе по-голямото дете. Молени ли са директно? Отказали ли са?
Защо в тази тема свекъра и бащата се категоризират като малки деца, които имат нужда от обслужване, а не могат да се грижат за дете и да помагат на болна жена? Защо на тях никой не им е сърдит?
Ако се чака сами да се сетят като се оплакваш може и да не се дочака помощ.
Ако кажеш - Ей, ела помогни за това и това! и ти откажат е друго.
Така или иначе майката на авторката стана ясно, че готви всеки ден. Ако пряко я помоли да готви и за тях /примерно и дава пари за пазаруването/ ще откаже ли? Ако храната е подсигурена може да помоли свекърва си, свекъра си, баща си да вземе/изведе по-голямото дете. Молени ли са директно? Отказали ли са?
Защо в тази тема свекъра и бащата се категоризират като малки деца, които имат нужда от обслужване, а не могат да се грижат за дете и да помагат на болна жена? Защо на тях никой не им е сърдит?
Всички сме в зоната на хипотезите. Без да се опитвам да неглижирам болежките на Sweet_Cherry, има хора, които и при счупен нокът изпадат в паника и целият свят трябва да им съчувства, а има и такива, които със сериозен здравословен проблем се справят с всичко без гък да кажат. Та, пак в зоната на хипотезите... как па толко болен човек никой не го поглежда?
По повод на работещата майка и готвенето. Ми аз обичам да готвя и това ме разтоварва след работен ден, а след като съм била на работа 8-10 часа 2 малки деца ще ми изпият силиците до край... та така. Колкото до едно време как бабите са ни гледали, не забравяйте, че пенсионната възраст беше друга, а ежедневието ни сега е доста по-натоварено и стресиращо.
И може да почнете да ми начуквате канчето, но от цялата история ми лъха на вменяване на вина у другите, използвайки здравословен проблем. (Дано да греша)
По повод на работещата майка и готвенето. Ми аз обичам да готвя и това ме разтоварва след работен ден, а след като съм била на работа 8-10 часа 2 малки деца ще ми изпият силиците до край... та така. Колкото до едно време как бабите са ни гледали, не забравяйте, че пенсионната възраст беше друга, а ежедневието ни сега е доста по-натоварено и стресиращо.
И може да почнете да ми начуквате канчето, но от цялата история ми лъха на вменяване на вина у другите, използвайки здравословен проблем. (Дано да греша)
X
Реклама