Ако аз рева от болки месеци наред, не мога да се грижа за децата си адекватно и насреща ми, при молби за помощ, получавам подобно отношение от собствената си майка, сигурно и мен ще ме хване злобата, а и повечето от вас. Не е искала да се разболява, не е виновна, че е била болна. Тези неща просто се случват. И един нормален, съпричастен човек ще удари едно рамо вместо да ходи да готви или да си вее гъза по живота. Да, заслужили са си го, да, имат право вече да погледнат И себе си ама айде, моля ви се, ще виждам аз, че дъщеря ми вие от болка, зет ми се скъсва от бач за да осигури семейството, а внучетата ми са бебоци и няма да помогна... Авторката трябва да е светица, ако при това положение не гледа негативно на двете баби. Защото е съвсем логично от тях да дойде помощта и не говорим за пълно дондуркане на семейството, а за временно удряне на рамо, докато тя се изправи на крака и се пребори с проблема си.
Така че я разбирам.