Не мога да простя

Че за какво да им прощаваш? На тях не им пука жива ли си, умряла ли си, ти ще им прощаваш ... искали ли са прошка? Не са. Ай сиктир. То дори не става въпрос за гледане на децата, колкото е обидно, че не им пука, как се чувстваш ти самата.

Щом се разбирате с мъжа си - ще се оправите. А такива самог*зници, егоисти, не заслужават нито прошка, нито нищо. Дори ти се чудя, защо ги пускаш, макар и за час, да ти гостуват, когато на тях им е кеф.

Не,никога не сме били зависими.

Тогава се дистанцирай от тях. Те не са ти длъжни, но и ти не си им. Като не ти се ходи на семейното събиране, казваш - Не ми се ходи и точка. Пък нека се сърдят.

Тук и в други теми чета, че на нас около 50-те, бабите ни били отгледали децата.Абсолютно невярно, живея в голям град и всичките ми приятелки и познати сами са си гледали децата, аз също.Може в малките градчета да е било по-патриархално, в големите едва ли.Всички вече отгледани жени и мъже около 30-те, от моята среда са били по ясли и градини и ние на работа.И това в смутните времена  на 90 те години, социализма си беше заминал.Как така ние бяхме взаимо заменяеми, бащата гледа, майката работи или обратно в дивите години на приватизация и какво ли не.Никой не ви е длъжен, щом сте създали семейство, имате мъж, да вземе болнични за гледане, отпуска.Много удобна мантра, натях са им гледали децата, длъжни са, да ама не.И няма нужда да ми сменят памперса, финансово грамотна съм и съм си направила съответните инвестиции за старост.Тъща съм , не свекърва, не досаждам и на мен не ми досаждат!

Не знам защо всички се нахвърлиха върху родителите, а никой не забелязва, че основния проблем е мъжът ѝ, който си бие камшика сутринта и се прибира в 22ч.?
Че той, явно не я брои нито за болна, нито за нуждаеща се от помощ, щом първи е скочил да ѝ се кара, че не искала била да отиде на семейната сбирка?

От друга страна- при първото дете, авторката писа, че свекърва ѝ направо се била преселила при тях, за да помага, но нещо не са се спогодили, явно, щом за второто е била отбой.

Пак ще напиша- има неща, които ни се спестяват и жената се изживява като жертва на всички около нея.
Което трови психиката ѝ и подкопава физиката ѝ.
Само че, ако не си направи ревизия, няма да ѝ помогнат никакви съвети от форума.

Значи децата ти не ходят на гости на баба и дядо -уикенд, ваканция/празници? Баба/дядо не ги гледа за 2 часа да отидеш на фризьор/лекар/кафе с приятелка/да си свършиш някаква работа/да се абстахираш малко/поспиш? Баба/дядо не са ги водили никога на разходка без мама/тати?
Тези случаи влизат ли в графа - никой не е длъжен да ти изгледа децата?  Или просто толкова можете да четете?

Sweet cherry, тази пътека няма да те заведе, нито на по-добро, нито на по-спокойно място. Прехвърли на мъжа ти разговорите с бабите за гледането на децата. Той да ги помоли, при нужда; той да им поиска помощ, той да им заведе децата.

Миналата година бях с новородено, почина дядо ми и свекър ми в кратък срок, имам и по-голямо дете. Беше много тежко в личен и в семеен план. Майка ми, живее в друг град, взе голямото дете за 8 дена за цялата година. Осем. Свекърва ми за пет. Това беше цялата помощ. Бебето реве, мъжът ми реве, детето истерясва, а аз и работя от вкъщи. Не беше лесно, ама мина. Бях много обидена.

Един път си викам, сега ще послушам съветите на тези, дето казват "връчваш децата, без да питаш". Звъннах на майка ми в събота и и казах, че в понеделник ще заведем голямото дете за една седмица. Тя е пенсионер, няма неотложни странични занимания. Тя ми се обади в неделя и ми отказа. Еййй, колко рев изревах. После се поотупах, поспортувах и пак в лудницата.

Тази година мъжът ми пое разговорите с тях. Не знам как го прави, но в началото на лятото, майка ми ми звъня да ми каже, че искат цяло лято голямото дете да е при тях. Още не вярвам, че съм го чула.

Това, което искам да ти кажа е, че обидата, гневът, умората, неразбирателствата, правят да си преувеличаваме негативните усещания, да си вярваме на нереални очаквания и само да губим. Просто ти трябва приемане, почивка, успокояване, изглаждане на семейството и после с добро към останалите. Ако стане - стане, ако не - пак добре. Но с лошо съвсем няма да го бъде.

Аз лично не мисля, че някой на някого е длъжен. Нито те сега на нея, нито тя после на тях. Мисля следното - представям си, че това е моята дъщеря и се чудя какво бих направила аз. За себе си знам. Всички вие може да си го представите за себе си и своите деца и тогава се пробвайте да пишете. Особено Натали.

Авторке, няма смисъл от сега да мислиш какво щяло да ти бъде отношението към тях някога си, ако имали нужда от помощ. Много вода има да изтече дотогава, ще постъпиш така както ти си решиш. Никой тук не може да ти даде адекватен съвет за това, защото никой няма да е на твоето място.

Минала си през трудни моменти. Радвай се, че си успяла, радвай се на децата си, те са ти важни сега. И се грижи за себе си. Другите ще ги мислиш, когато/ако опрат до теб.

Вашите деца никога не са ходили на гости на бабите и дядовците си без вас ли ? Силно се съмнявам. Явно не си правите усилието да четете или просто се хващате за една дума и се почва разтягане на локуми. Някой тук да е казал,че желае да му изгледат децата? За мен 1 път в месеца децата да отидат за 1 вечер с преспиване до баба си и дядо си е нормално и не е "изледаха ми децата". Колко съм ходила до баба ми на село лятото не е истина. Всички деца от квартала се събирахме,защото бяхме до бабите си. И беше нещо нормално и бабите ни се радваха. Но това не е от значение към темата в момента,авторката не е искала да ходи по кафета. Изпитвала е болка от последваща болест. Вие госпожо като тъща,ако дъщеря ви е в подобно състояние няма ли да ви е жал? Или ще си кажете "аз си изгледах децата,не съм длъжна да й помагам"? Става въпрос за здравословен проблем,да виждаш как детето ти изпитва силни болки... И да не отидеш за 1 час поне в нещо да я отмениш... Е това не е нормално поведение на родител! Аз имам дъщеря и винаги ще й помагам,особено в подобна ситуация. Мога да готвя по всяко време,здравето на детето ми е по-важно от една манджа.  А и е временно,докато си стъпи на краката няма да й изгледам децата я,опази боже децата ви да ви помолят за помощ! Гадно е,една манджа да е по-важна от собственото ти дете! На колкото и години да е,то винаги ще ти е дете и ако не може да се опре на моето рамо...защо подяволите съм я създала? Да порасне и да си бия камшика ли?

Аз съм точно на 40 и двете ми баби имаха голям дял в изглеждането ни, на мен и на сестра ми. И около мен масово беше така. По цяло лято са ни гледали бабите, когато нашите работеха. През други ваканции също. Никак не е малко.

Аз също съм била по цяло лято, празници и ваканции при баба и дядо, между другото са идвали също така. И никога не съм чула баба ми да казва, че ме е изгледала. За на леля ми децата, които са родени в чужбина и са доста по-малки от мен, беше командирована с месеци, накрая и остана да живее там.
Обаче ако искаш един уикенд да те отменят, никой не ти длъжен. Ми добре.

Хубаво се възмущавате " по принцип и традиция", ама пак никой не се сети да пита- защо мъжът го няма никакъв от сутрин до късна вечер, защо свекървата, която се е била преселила при тях с първото дете, се е дистанцирала, не ами директно е казала, че при второто няма да разчитат на нея?
Защо майка ѝ, която е в съседен блок минава в началото да помага, а после и тя си бие камшика?

На нито един въпрос няма отговор, а нали разбирате, че едва ли всички са сключили конспиративен договор да я затрият, авторката?
Има проблем в отношенията между нея и всички останали, и това е в основата.
За съжаление, тя не го признава, а тук вкупом я насъсквате срещу всички, внушавайки ѝ да продължава да тегли каиша сама щото се била справяла...........

Ами някой трябва и да изкарва пари Абсурт, 'се пак, или бъркам?

E, аз пък никога , не съм имала баба и дядо и никой не ме е гледал нито по празници, нито през делници - само майка ми и баща ми, детски градини, училище, лагери. Така че има и такъв вариант.
И сега, аз съм в чужбина и никакви баби и дядовци не са командировани у нас. Никога. Виждаме ги лятната ваканция заедно.
И аз като Абсурт си задавам същите въпроси и защо мъжът й я упреква, че не са отишли на семейно събиране, при положение, че знае , че жена му е болна?
Дали авторката ще прости, си зависи само от нея. като не може, да си излее тука мъката и да й олекне.

Да, но тя казва, че и с него се кара, защото той не я подкрепя и дори пръв ѝ е вдигнал скандала, че не иска да отиде на роднинското събиране..........
Аз за пръв път  в този казус не срещам дежурните въпроси за ролята на мъжа..............и почнах да се притеснявам.