Не мога да простя

Ама защо така не четете, бе хора! Авторката сама е написала, че баща й е помагал за децата. Значи майката, готвейки му, го е натирвала все пак при щерката да помога! Значи проблемите са с майките! А за да се дистанцират така две майки, които само преди година-две се описват като помагащи, грижовни и всеотдайни, та чак досадни, кой знае какво чудо е самата авторка и как се е държала. Съжалявам, че го казвам, искам да й съчувствам, но нещо не мога и просто не вярвам съвсем на историята й. Да не говорим, че освен майки и бащи и собствен мъж, в картинката има и брат и снаха, със сигурност някоя и друга приятелка... Как пък никой никога не е протегнал ръка за помощ, виждайки я колко е зле. Ако наистина е била толкова зле. Или...

Къде пише, че баща 'и е помагал?

Все пак е имало първоначално желание и за второто. Пропуснала съм. Не знам какво да мисля...
Обаче дори да са сърдити на авторката, ако е имало някаква поредица от събития, те с нея могат и да не общуват, но да взимат децата за уикенд например. Не е нужно да се траят, за да са баба и дядо.
 

Аз не виждам в това описание помагащи, грижовни и всеотдайни майки. Виждам две баби, които са "отбили номера".

Аз предполагам, че по време на острата фаза на заболяването на авторката:

са се счупили сериозно взаимоотношенията с бабите. Прегледах някои стари мнения за медицинския и проблем, ако е това, де. Както и да е. Станалото не може да се промени, но и двете страни могат да престанат да се държат като деца в детската градина и да изработят наново отношенията си. Предстоят им още много години на съжителство, така че е добре да инвестират в разбирателство с определени граници.

Не знаем наистина всички малки детайли в историята, но да ви кажа честно, аз съм напълно склонна да вярвам, че такива отношения съществуват и то без хората да са жестоко изпокарани или някакви злодеи.

Просто всеки си е толкова заклещен в своя коловоз, че не може мааалко да погледне в страни и да направи някаква мъничка промяна в ежедневието си и да помогне.

Роднини има, да- но всеки си гледа себе си. Майка ми също живее през блок от нас, събота и неделя се скъсва да готви (хоби й е), живеят само с баща ми- съответно сготвената храна постоянно се хвърля на боклука. Но за нея това да покисне в големите супермаркети в събота и да готви и двата дни разни рецепти, които е чула по телевизията е достатъчно основание да ми каже - ''Ох, нали знаеш колко съм заета, само събота и неделя си имам, не мога да ти помогна просто...'' И това се повтаря като стара касетка с години. Нито веднъж не е взела детето, когато съм се влачила от болки или просто ей така да прекарат време като баба и внуче. А много добре знае за моето здравословно състояние. Когато се разбра, че съм бременна с второ дете, първата й реакция беше ''Ох, сега ще трябва някой и да ти помага....'', бяха в траур с татко поне седмица Усмивките тук са с горчива ирония , разбира се...

Сестра имам, но тя си гледа кариерата. Няколко пъти изнасилено през годините е гледала племенника си и толкова. Обичаме се, уважаваме се, нищо драматично не се е случило, просто понякога човек се оказва в такава конфигурация от хора, които си гледат себе си.

Със свекърите ми нищо на думи лошо не се е случило. Просто като разбрах, че като сме оставяли детето като беше малко, свекърва ми е спяла до 12 на обяд, докато то седи и чака да му се даде вода от 8 сутринта, пуши до него, ами няма как да се моля за помощ там. Не е лоша жена, напротив, просто си има неин ритъм на живот, който не би нарушила заради внучето си. Съгласна съм, просто и аз няма да застрашавам неговото здраве в името на това да е ''оставено при някой''.

Факт е и че болест за един е тежка неизлечима диагноза, за друг е чести вируси...За мен мигрените, повръщането и световъртежите не е точно тежка болест, но ме е измъчвало до краен предел на силите, особено с малко дете вкъщи,  което чака да го изведеш на разходка, докато повръщаш, например. И това изтощаване до краен предел те кара да се озлобяваш срещу близките ти, които само отдалеч слушат какво се случва с теб и не могат да си нарушат ежедневието за час-два. Затова разказът на авторката е толкова емоционален и може да звучи като нереален, за някои.

Представям си и хормоналната експлозия след раждането. СорЕ, аз лично предпочитам да дам рамото си(макар и виртуално) за авторката.

В предишни публикации!  За снахата, племенника и първото дете. Някой в темата подсказа за тях.
Прави сте момичета, много е гадно близките ти хора да не виждат или не вярват, че те боли. Дори само душата да те боли всъщност, не тялото, пак имаш нужда от помощ. Дори повече! Но ако си направил куп грешки и съзнателно си ги изхвърлил от живота си преди време, няма как те да се върнат тутакси и сами. Трябва усилия за това и от твоя страна да се положат, не тръшкане и заплахи.

Аз също. Съсках в продължение на месеци, но накрая се осъзнах и започнах отново да градя мостове.

До днес не съм чела стари мнения на потребители, но ми стана любопитно и прочетох всичките публикувани такива на Sweet_Cherry. Октомври 2015 пуска тема за снахата, в която казва, че тя самата има две деца... март 2017 е бременна за ВТОРИ път (никъде не става дума за близнаци при първата бременност). Постовете се нагаждат според останалите потребители... в старата тема майката на Sweet_Cherry е представена от самата нея като грижовна и мила жена (която грижовна и мила жена работи до 19 ч. шест дни в седмицата).

Еми, екскюз ми, че се праа на Шерлок, ама... WTF?!?!?!?!?!?!

Вижте,в добри отношения съм с всички без свекървата.От нея помощ не искам.Със майка ми сме се чували ежедневно по телефона,просто пак казвам тя физически не иска да се ангажира.Със снаха ми никога не съм се карала.Много пъти ме е търсила за емоционална подкрепа,когато има нужда.Мъжът ми е много натоварен откъм работа.Просто се оказа,че всеки си гледа собствения живот,това е.
Когато баща ми беше опериран,аз бях с бебе под годинка тогава.Ходех всеки ден у тях с бебето и седях през деня,просто за да има някой покрай него,че много тежко понесе операцията.Беше ми много трудно с режима на бебето и храненето,защото го хранех с изцедена кърма.За мен,обаче никой не направи същото.Видях само гърбове.

Не харесвам такива хора, сори! Правиш нещо за баща си и задължително искаш и чакаш отплата... Дала си подкрепа на снахата - пак чакаш нещо насреща. Мииии...не ми е ок. Когато правя нещо, го правя, защото така съм решила, така го усещам за правилно и не чакам нищо в замяна.

Ако съм в трудно положение, може да помоля за помощ. Ако я получа, чудесно, ако ли не - не е драма. Ако усетя, че ме използват, прекратявам отношения с човека - оставаме на минимума контакти.


Е, чий живот да гледа?!? Като се създава семейство и деца, нормално е да имаш възможност и желание да се справяш с тях. Никой не ти е длъжен в този живот. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре за теб....

То и ти гледаш собствения си живот. Кой както си го направи.

Да гледам собсвения си живот означава,когато баща ми го оперираха да продължа да си живея както до тогава.Но,аз промених ежедневието си,въпреки,че ми беше трудно,за да го разведря.Е,когато и аз имах нужда,никой не го направи за мен.