- Публикувана: 27 ноем. 2011, 18:46 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2012, 07:45 ч.
За нуждата от нова образователна парадигма
Нищо против новата образователна парадигма - радост, игра, позитивизъм, но някои неща в презентациите ме смаяха, напр.:
1. Не сме можели да се забавляваме.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
2.Революцията на забавлението.
Революция на забавлението могат да правят интелигентни хора с повишено чувство за отговорност. Те си се забавляват и непрекъснато де, че и нужда от революция не изпитват. Тезата му е доста противоречива. Децата тепърва се учат на отговорности към себе си и към другите. Как да се научат на това само със забавления? То ще е един безкраен цирк. Рано или късно и от него ще ни/им писне. Тогава какво ще правим?
3. Баба факторът.
Да ги очерним и да им кажем, че са ненужни, защото нямат този модерен поглед върху нещата. Уважение ли, че откъде накъде?! Супер, след време ние ще сме същите изкуфели старци за нашите деца.
Този, дето е сътворил тази теория, е или индиго, или кристал
1. Не сме можели да се забавляваме.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
2.Революцията на забавлението.
Революция на забавлението могат да правят интелигентни хора с повишено чувство за отговорност. Те си се забавляват и непрекъснато де, че и нужда от революция не изпитват. Тезата му е доста противоречива. Децата тепърва се учат на отговорности към себе си и към другите. Как да се научат на това само със забавления? То ще е един безкраен цирк. Рано или късно и от него ще ни/им писне. Тогава какво ще правим?
3. Баба факторът.
Да ги очерним и да им кажем, че са ненужни, защото нямат този модерен поглед върху нещата. Уважение ли, че откъде накъде?! Супер, след време ние ще сме същите изкуфели старци за нашите деца.
Този, дето е сътворил тази теория, е или индиго, или кристал
Страхотна тема! Благодаря за нея. Различна, позитивна, добронамерена.
Смяната на парадигмата е възможна само тогава, когато е осъзната необходимост от естествения и най-пряк участник в образователния процес - учителя. За съжаление за повечето български учители промяната на статуквото, на навика е еретизъм. Стилът на преподаване и отношението към него е непроменено от последните 100 години и всяка мисъл или още по-лошо подбуда за промяна не се приема добре. Причините са много. Едната е че никой не ги е научил да мислят и търсят различното и по-успешно реализиране на процеса на предодаване. Втората е че все още в българското училище авторитетът на по-възрастните преподаватели е демотивиращ младите учители, които не смеят да прилагат съвремени подходи към начина и отношението както към преподаването, така и към учениците. "Не си добър учител, ако не работиш като мен." И колкото и да имаш желанието да направиш нещо различно, в един момент се отказваш, защото да си различен в една доста "вълча" среда е основание да ти се сложи клеймото лош, неможещ, неподготвен. Изход винаги има, но той ще настъпи тогава, когато любовта към професията, към децата, към това, което правиш не е средство за оцеляване, а осъзнат и мотивиращ избор.
Смяната на парадигмата е възможна само тогава, когато е осъзната необходимост от естествения и най-пряк участник в образователния процес - учителя. За съжаление за повечето български учители промяната на статуквото, на навика е еретизъм. Стилът на преподаване и отношението към него е непроменено от последните 100 години и всяка мисъл или още по-лошо подбуда за промяна не се приема добре. Причините са много. Едната е че никой не ги е научил да мислят и търсят различното и по-успешно реализиране на процеса на предодаване. Втората е че все още в българското училище авторитетът на по-възрастните преподаватели е демотивиращ младите учители, които не смеят да прилагат съвремени подходи към начина и отношението както към преподаването, така и към учениците. "Не си добър учител, ако не работиш като мен." И колкото и да имаш желанието да направиш нещо различно, в един момент се отказваш, защото да си различен в една доста "вълча" среда е основание да ти се сложи клеймото лош, неможещ, неподготвен. Изход винаги има, но той ще настъпи тогава, когато любовта към професията, към децата, към това, което правиш не е средство за оцеляване, а осъзнат и мотивиращ избор.
И аз ти благодаря, Людмиле.
Имаме върху какво да помислим.
Гледах в другата ти тема за забавлението, първия линк, за най- нещастната нация в света. Знам, че има причини хората у нас да се чувстват така. Тази гледна точка ми допадна твърде много.
Гледаме да компенсираме в свободното време на детето /голямото, което учи/, като му предоставяме време за свободни игри навън с приятели, над които няма контролиращ висяч. Виждам колко е полезно и помня как съм се чувствала аз и какво са ми дали на мен същите тези игри. Много съжалявам, че у нас системата е такава, каквато е и отнема 8 часа стоене на чин, често свързано със запомняне и възпроизвеждане на факти, повечето от които нямат смисъл и се забравят и които не ползваш в живота си по- натам. А има други начини и друг подход. Знам. И съм виждала. Много съжалявам, за което. Попадала съм на курсове с чужди обучители- такова удоволствие сме изпитвали всички обучавани... И никаква тегоба, чувство за негативизъм, задължение, скука. Приятно е и на двете страни. Самият процес, без да мислиш за резултата. Последният си идва логично.
Чета в камари отчетни теми по класове как децата са заети от тъмно до тъмно- с училище и с допълнителни занимания, пак свързани с учебния материал и не мога да не мисля върху това, какви възрастни ще произлязат от тези деца. Даже тази година реших да не съм чест посетител в подобни теми- определено ми влияят негативно.
За моите съм решила- никога подобен товар в детска възраст. И без да съм гледала точно тези материали съм установила, че за едно дете играта е първостепенно значение.
В градините го няма проблемът, там се играе, поне в нашата и аз съм толкова щастлива от този факт, колкото и децата ми.
ххххххххххххх
Има начин да се случи и у нас. Човекът го илюстрира. Иска се обучение на обучаващите. И години целенасочена работа за промяна в мисленето и подхода, в програмите в училище и отношенията в работната среда.
Имаме върху какво да помислим.
Гледах в другата ти тема за забавлението, първия линк, за най- нещастната нация в света. Знам, че има причини хората у нас да се чувстват така. Тази гледна точка ми допадна твърде много.
Гледаме да компенсираме в свободното време на детето /голямото, което учи/, като му предоставяме време за свободни игри навън с приятели, над които няма контролиращ висяч. Виждам колко е полезно и помня как съм се чувствала аз и какво са ми дали на мен същите тези игри. Много съжалявам, че у нас системата е такава, каквато е и отнема 8 часа стоене на чин, често свързано със запомняне и възпроизвеждане на факти, повечето от които нямат смисъл и се забравят и които не ползваш в живота си по- натам. А има други начини и друг подход. Знам. И съм виждала. Много съжалявам, за което. Попадала съм на курсове с чужди обучители- такова удоволствие сме изпитвали всички обучавани... И никаква тегоба, чувство за негативизъм, задължение, скука. Приятно е и на двете страни. Самият процес, без да мислиш за резултата. Последният си идва логично.
Чета в камари отчетни теми по класове как децата са заети от тъмно до тъмно- с училище и с допълнителни занимания, пак свързани с учебния материал и не мога да не мисля върху това, какви възрастни ще произлязат от тези деца. Даже тази година реших да не съм чест посетител в подобни теми- определено ми влияят негативно.
За моите съм решила- никога подобен товар в детска възраст. И без да съм гледала точно тези материали съм установила, че за едно дете играта е първостепенно значение.
В градините го няма проблемът, там се играе, поне в нашата и аз съм толкова щастлива от този факт, колкото и децата ми.
ххххххххххххх
Има начин да се случи и у нас. Човекът го илюстрира. Иска се обучение на обучаващите. И години целенасочена работа за промяна в мисленето и подхода, в програмите в училище и отношенията в работната среда.
"Моята" нова образователна парадигма е да вземем да се завърнем към старата.
Не чак килийната.
От стремеж за забавления някак не остава време за образование и в резултат се получава
образУвание странно, не знаещо какво точно иска, но за сметка на това арогантно и необразовано.
Не чак килийната.
От стремеж за забавления някак не остава време за образование и в резултат се получава
образУвание странно, не знаещо какво точно иска, но за сметка на това арогантно и необразовано.
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Да сте виждали по нашите паркове бабета в бели анцузи, да се забавляват с ролкови кънки на краката? Да сте виждали дядовци в спортни екипи да карат велосипед из парка, ей така за удоволствие. Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?
E, аз съм виждал. Но не в България.
Човекът е прав за вирусът на сериозността, с който са заразени възрастните в България.
Сакън напишеш в отчетна, че обучението е в основата си забавление и току-виж те изядат с парцалите. 
На първо място е забавлениеТО. От най-ранна възраст. Вкл. и допълнителните занимания. Те не натоварват в никакъв случай. Много зависи кое как е поднесено на децата.
Много добро разпределение, с много play time за най-малките. С много поощрения, награди под формата на стикери, сертификати, материални дори.
И в същото време 5 годишните деца се занимават с четене на книжки, писане на думички, чужд език, математика, спорт. Това за майка с дете в БГ звучи "Ау, отнето детство"...
Тук се работи в групи, държи се на състезателния характер на игрите вътре и навън. Самоувереност. Взаимно уважение. Практично обучение в самостоятелност.
Без лошо, без шарене на червения химикал, без размахване на пръст, без крещене. А, и без баби
Бях споменавала за изявите на споменатите хора от линковете преди време....
На първо място е забавлениеТО. От най-ранна възраст. Вкл. и допълнителните занимания. Те не натоварват в никакъв случай. Много зависи кое как е поднесено на децата.
Много добро разпределение, с много play time за най-малките. С много поощрения, награди под формата на стикери, сертификати, материални дори.
И в същото време 5 годишните деца се занимават с четене на книжки, писане на думички, чужд език, математика, спорт. Това за майка с дете в БГ звучи "Ау, отнето детство"...
Тук се работи в групи, държи се на състезателния характер на игрите вътре и навън. Самоувереност. Взаимно уважение. Практично обучение в самостоятелност.
Без лошо, без шарене на червения химикал, без размахване на пръст, без крещене. А, и без баби
Бях споменавала за изявите на споменатите хора от линковете преди време....
... Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?...
Виждала съм да, моите собствени родители с дъщеря ми. Не е било точно на пързалка, но на други увеселитени неща. Майка ми се качи на гондола с детето, въпреки че умира от страх от подобни неща, голям смях беше "Момче, не засилвай, моля те" и дъщеря ми, тъкмо проговорила и бъркаща думите я успокоява "Скопойно бабо, скопойно, не е страшно"
И нека все пак се съобразяваме и с възрастта, не всеки е в състояние да се покатери на пързалка...
И обратното, свекървата на зълва ми е французойка, освен да каже на внучетата си "Бонжур" и да се разсърди, ако не й отговорят (защото рядко я виждат и се срамуват първите няколко минути от нея), друго не прави с тях.
Много идеализирате чужбината, има всякакви хора, и тук, и там, не може да се обобщава.
... Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?...
Виждала съм да, моите собствени родители с дъщеря ми. Не е било точно на пързалка, но на други увеселитени неща.
Изключение е баба и дядо в чужбина да се грижат за внучетата си
И, да, прав си, тези баби и дядовци си гледат живота, обикалят по ексурзии, ходят по каланетики и т.н., а внучетата виждат по празници
+ различния стандарт, за което можем да "благодарим" на комунизма.
П.П. Бабите и дядовците на сина ти, имат ли от тези белите екипи от последния "чаршаф"?
И, да, прав си, тези баби и дядовци си гледат живота, обикалят по ексурзии, ходят по каланетики и т.н., а внучетата виждат по празници
+ различния стандарт, за което можем да "благодарим" на комунизма.
П.П. Бабите и дядовците на сина ти, имат ли от тези белите екипи от последния "чаршаф"?
Людмиле, кефиш просто 
Toй говори за вируса на сериозността, а не за игра в чалготеката в Студентски град.
Имам някакъв смътен спомен, че не само за чалготеката в студентски град споменах, ама ти това си видял. Нормално!
А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве.
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Нормално!А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве.
Людмиле, кефиш просто
Toй говори за вируса на сериозността, а не за игра в чалготеката в Студентски град.
Имам някакъв смътен спомен, че не само за чалготеката в студентски град споменах, ама ти това си видял. Нормално!
А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве.
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Нормално!А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве.
Определено не се взимам насериозно, ако това имаш предвид.
Ще цитирам по памет нещо, което скоро ми направи впечатление в киберпространството: "Колко много букви за да се формулира нещо, което няма име. Не беше ли по-добре да подрежа розите, вместо да се опитам да опиша красотата им."
За мен този човек описва някаква своя мечта. Да спре да описва просто. Драскачите станаха много, истинските бачкатори са малко.
Ще цитирам по памет нещо, което скоро ми направи впечатление в киберпространството: "Колко много букви за да се формулира нещо, което няма име. Не беше ли по-добре да подрежа розите, вместо да се опитам да опиша красотата им."
За мен този човек описва някаква своя мечта. Да спре да описва просто. Драскачите станаха много, истинските бачкатори са малко.
Людмил , много несериозно подхождаш към такава важна тема
въпреки това ще напиша малко собствено виждане
образователната система в БГ е ужасна, стресираща и много натоварваща
в момента тук имаме кандидат-гимназист, когото сравнявам с племенника в БГ, който е в същата ситуация
разликата е огромна
когато казвам на нашия, че не може да осъзнае от какво се е отървал, не може да го осъзнае и се подсмихва иронично
само напоследък започна леко да му просвета, като видя, че братовчед му е зает с подготовката не само целодневно, но и целоседмично и че не му остава грам свободно време
в БГ единствено 1-2 клас са на на ниво според мен, казвам това по спомени от преди 6год
в 3 клас започват безумията и така едно 10год.
да не говорим, как средното образование в Родината бълва негодни и неподготвени за живота младежи
не всички имат потенциал за висше, но всички се стремят към него, защото било уж перспективно, а всъщност защото навлизат без професия в живота
за пример тук гимназиите подготвят за различни професии
като отделно има само 2 гимн. програми, подготвящи за хуманитарни или технически университети
и няма такъв болен стремеж към висше както тук, защото един работещ за себе си дърводелец, фризьор, бояджия, електротехник може да взима 2 пъти повече от едни инженер
а удовлетвореността от такъв труд е на съвсем друго ниво
а сравненията ти с пенсионерите са ужасно смешни и комични
не знам на коя планета живееш, за да не знаеш защо пенсионерите в БГ нямат същия стандарт и същия начин на живот като връстниците си в нормалните държави
въпреки това ще напиша малко собствено виждане
образователната система в БГ е ужасна, стресираща и много натоварваща
в момента тук имаме кандидат-гимназист, когото сравнявам с племенника в БГ, който е в същата ситуация
разликата е огромна
когато казвам на нашия, че не може да осъзнае от какво се е отървал, не може да го осъзнае и се подсмихва иронично
само напоследък започна леко да му просвета, като видя, че братовчед му е зает с подготовката не само целодневно, но и целоседмично и че не му остава грам свободно време
в БГ единствено 1-2 клас са на на ниво според мен, казвам това по спомени от преди 6год
в 3 клас започват безумията и така едно 10год.
да не говорим, как средното образование в Родината бълва негодни и неподготвени за живота младежи
не всички имат потенциал за висше, но всички се стремят към него, защото било уж перспективно, а всъщност защото навлизат без професия в живота
за пример тук гимназиите подготвят за различни професии
като отделно има само 2 гимн. програми, подготвящи за хуманитарни или технически университети
и няма такъв болен стремеж към висше както тук, защото един работещ за себе си дърводелец, фризьор, бояджия, електротехник може да взима 2 пъти повече от едни инженер
а удовлетвореността от такъв труд е на съвсем друго ниво
а сравненията ти с пенсионерите са ужасно смешни и комични
не знам на коя планета живееш, за да не знаеш защо пенсионерите в БГ нямат същия стандарт и същия начин на живот като връстниците си в нормалните държави
За "бабите" от клипа аз се посмях, наистина. Но и те бяха пуснати с тази цел. По темата не ги и споменавам, не мисля, че имат широко място тук.
Иначе лично аз намирам за крайно уместно образованието да стане приятно и достъпно до децата, желано от тях заради самото него. И след като съм виждала, че може /дори преди 2 години го видях със собственото ми дете у нас, в обикновено училище как става- да искаш да ходиш и по време на ваканция и по време на почивка и две години след като си напуснал, да си поддържаш контакти с децата и да те влече това училище/, съм сигурна, че може у нас навсякъде да се получи.
Виждане за промяна и воля за работа няма. Скептик съм, че ще се намери.
Радетелите на миналото да запитам- от години търся и моля ако някой има официални данни от съпоставка на качеството на нашето образование със световното такова от преди 20 или 20 и нещо години, то нека сподели. Имам интерес, т.к. смятам, че с това у нас доста се спекулира по темата. Благодаря предварително.
Иначе лично аз намирам за крайно уместно образованието да стане приятно и достъпно до децата, желано от тях заради самото него. И след като съм виждала, че може /дори преди 2 години го видях със собственото ми дете у нас, в обикновено училище как става- да искаш да ходиш и по време на ваканция и по време на почивка и две години след като си напуснал, да си поддържаш контакти с децата и да те влече това училище/, съм сигурна, че може у нас навсякъде да се получи.
Виждане за промяна и воля за работа няма. Скептик съм, че ще се намери.
Радетелите на миналото да запитам- от години търся и моля ако някой има официални данни от съпоставка на качеството на нашето образование със световното такова от преди 20 или 20 и нещо години, то нека сподели. Имам интерес, т.к. смятам, че с това у нас доста се спекулира по темата. Благодаря предварително.
Честно казано нямам спомени какво и как съм учила в 1,2 и 3 клас. Нещо учехме до обяд, никога не съм писала домашни, не съм ходила на частни уроци, на занималня или на каквото и да било добълнително. Не съм имала бележник с по 20 оценки още преди средата на първия срок.
И не се чувствам неука, напротив завърших висшето си образование с отличен.
А сега направо съжалявам моята дъщеря, която е във втори клас. Учи до обяд, на занималня е след това, връща се вкъщи и на тетрадките й пише, че трябва отново да си направи домашното, защото е грешно. През седмицата вместо на спорт, съм я записала на допълнителни уроци, защото иначе не се справя с материала. В събота и неделя, вместо да играе, трябва да учи.
Няколко пъти се опитвах да пиша с нея домашни, но страшно се изнервях веднъж заради това, че самата аз не мога да разбера условието на задачите и втори път, защото не знам как да обясня задачи, които аз съм учила в 4клас на дете, което е едва във 2клас.
В класа й поне половината деца не успяват да се справят с учебния материал, а на времето имаше едно или две такива деца.
И не се чувствам неука, напротив завърших висшето си образование с отличен.
А сега направо съжалявам моята дъщеря, която е във втори клас. Учи до обяд, на занималня е след това, връща се вкъщи и на тетрадките й пише, че трябва отново да си направи домашното, защото е грешно. През седмицата вместо на спорт, съм я записала на допълнителни уроци, защото иначе не се справя с материала. В събота и неделя, вместо да играе, трябва да учи.
Няколко пъти се опитвах да пиша с нея домашни, но страшно се изнервях веднъж заради това, че самата аз не мога да разбера условието на задачите и втори път, защото не знам как да обясня задачи, които аз съм учила в 4клас на дете, което е едва във 2клас.
В класа й поне половината деца не успяват да се справят с учебния материал, а на времето имаше едно или две такива деца.
Дъщеря ми е във втори клас и безумствата вече са започнали. Учене по 8 часа на ден без ставане от чина. От 15 септември до днес има в бележника си общо 22 оценки. Домашното й отнема минимум 2 часа всеки ден. Целият материла се научава наизуст, повтаря се до смърт, после се преписват правилата десетки пъти.
В училище учи английски без никакъв успех, разбира се, въпреки десетките повтаряния и писане на думи. От 1 месец тръгна на частен курс. Учителката е забавна, лъчезарна жена, а часовете са предимно под формата на разговори и игри. И ето - чудо, детето изведнъж проговори, дори поиска да чете английски книжки. Можело значи. Просто всичко е въпрос на подход. За съжаление нашите учители са така научени, а и ги мързи и ги е страх да погледнат по друг начин на учебния процес. За съжаление също, нашите деца са обречени на тази система, не виждам откъде ще дойде промяната, защото като цяло сме заспал и инертен народ. А и голяма част от хората смятат, че е нормално училището да бъде наказателна институция
В училище учи английски без никакъв успех, разбира се, въпреки десетките повтаряния и писане на думи. От 1 месец тръгна на частен курс. Учителката е забавна, лъчезарна жена, а часовете са предимно под формата на разговори и игри. И ето - чудо, детето изведнъж проговори, дори поиска да чете английски книжки. Можело значи. Просто всичко е въпрос на подход. За съжаление нашите учители са така научени, а и ги мързи и ги е страх да погледнат по друг начин на учебния процес. За съжаление също, нашите деца са обречени на тази система, не виждам откъде ще дойде промяната, защото като цяло сме заспал и инертен народ. А и голяма част от хората смятат, че е нормално училището да бъде наказателна институция
Мисля, че преувеличаваш с тези 8 часа седене на чин, нескончаемите домашни и инертни преподаватели и всичко това подправено с
Толкова много чернилка на едно място изглежда съмнително.
За протокола: Аз бях на същото мнение, когато детето ми беше в начален курс: много домашни; диктовки, които АЗ трябваше да му чета и да поправяме после заедно, че от къде накъде
; труден материал; без грам свободно време. Докато посвикне да се оправя сам, доста зор видяхме, ама бързо се научи и за няколко месеца се ориентира. Ама чантата, ох, чантата... спрятахме я доста по-дълго време заедно всяка вечер, за да няма пак поредната забележка в бележника, че отново не си носи нещо. За добро или за лошо е било, времето вече показва и резултатите са налице: имам още по–щастливо дете, доволно от успехите си. А аз никога не съм си позволила да му помрача настроението с мрачни коментари за училището, колкото и да ми е напирало отвътре.
Не вярвам учителката да седи и по цял ден да мисли пъклени планове да ги тормози тези деца
Мисля, че филмите в нашите глави са в повече
безумствата... наизуст... до смърт... после се преписват... без никакъв успех
Толкова много чернилка на едно място изглежда съмнително.
За протокола: Аз бях на същото мнение, когато детето ми беше в начален курс: много домашни; диктовки, които АЗ трябваше да му чета и да поправяме после заедно, че от къде накъде
; труден материал; без грам свободно време. Докато посвикне да се оправя сам, доста зор видяхме, ама бързо се научи и за няколко месеца се ориентира. Ама чантата, ох, чантата... спрятахме я доста по-дълго време заедно всяка вечер, за да няма пак поредната забележка в бележника, че отново не си носи нещо. За добро или за лошо е било, времето вече показва и резултатите са налице: имам още по–щастливо дете, доволно от успехите си. А аз никога не съм си позволила да му помрача настроението с мрачни коментари за училището, колкото и да ми е напирало отвътре. Не вярвам учителката да седи и по цял ден да мисли пъклени планове да ги тормози тези деца
Мисля, че филмите в нашите глави са в повече
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Да сте виждали по нашите паркове бабета в бели анцузи, да се забавляват с ролкови кънки на краката? Да сте виждали дядовци в спортни екипи да карат велосипед из парка, ей така за удоволствие. Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?
E, аз съм виждал. Но не в България.
Човекът е прав за вирусът на сериозността, с който са заразени възрастните в България.
Момче, хептен за мезе ни взе, все едно ние свят не сме виждали...
Имам приятел който живее и работи в Швейцария, синът му е малко по-голям от моят син. Тяхната образователна система е кошмарна. До четвърти клас лежане, а от пети един юруш, който успял успал. Майката не работи и по цял след обяд помага на детето с домашните... В пети клас имат два чужди езика (то за тях не са чужди, защото се говорят всички в страната...) и са на много високо ниво.
В България вирус на сериозност няма. Пълно е с безотговорни хора както към собствения си живот така и към това с което се занимават.
А относно бабките. Моите родители са играли с децата ми много повече от колкото аз! Докато беше здрав баща ми любимото му занимание беше да рита с малкия си внук. На Българите ако им дадеш парите на бабите от запада и те ще се веселят така. Проблема е, че гледате едностранчиво. Снимали сте няколко възрастни хора работили цял живот като чиновници, без много, много напрежение и с високи доходи. Защо не снимахте в по-крайнте квартали, хора които работят цял живот във фабриките им като роби, дали като възрастни ще могат да играят, със сигурност няма да могат да се вдигнат от инвалидния стол, да но това не е изгодно за вашата пропаганда...
Жизнено важно е за децата да се научат да бъдат отговорни, а не да гледат на живота си като игра и да не го вземат на сериозно, защото едни ден ще бъдат родители и може да изберат да зарежат грижите за децата си, щото им се играело...
Djanni, описанието ти за втори клас е изкривено. Миналата година го минахме това. Нищо сложно няма. И два часа учене следобяд е твърде много....!??
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Да сте виждали по нашите паркове бабета в бели анцузи, да се забавляват с ролкови кънки на краката? Да сте виждали дядовци в спортни екипи да карат велосипед из парка, ей така за удоволствие. Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?
E, аз съм виждал. Но не в България.
Човекът е прав за вирусът на сериозността, с който са заразени възрастните в България.
Момче, хептен за мезе ни взе, все едно ние свят не сме виждали...
Имам приятел който живее и работи в Швейцария, синът му е малко по-голям от моят син. Тяхната образователна система е кошмарна. До четвърти клас лежане, а от пети един юруш, който успял успал. Майката не работи и по цял след обяд помага на детето с домашните... В пети клас имат два чужди езика (то за тях не са чужди, защото се говорят всички в страната...) и са на много високо ниво.
В България вирус на сериозност няма. Пълно е с безотговорни хора както към собствения си живот така и към това с което се занимават.
А относно бабките. Моите родители са играли с децата ми много повече от колкото аз! Докато беше здрав баща ми любимото му занимание беше да рита с малкия си внук. На Българите ако им дадеш парите на бабите от запада и те ще се веселят така. Проблема е, че гледате едностранчиво. Снимали сте няколко възрастни хора работили цял живот като чиновници, без много, много напрежение и с високи доходи. Защо не снимахте в по-крайнте квартали, хора които работят цял живот във фабриките им като роби, дали като възрастни ще могат да играят, със сигурност няма да могат да се вдигнат от инвалидния стол, да но това не е изгодно за вашата пропаганда...
Жизнено важно е за децата да се научат да бъдат отговорни, а не да гледат на живота си като игра и да не го вземат на сериозно, защото едни ден ще бъдат родители и може да изберат да зарежат грижите за децата си, щото им се играело...
Djanni, описанието ти за втори клас е изкривено. Миналата година го минахме това. Нищо сложно няма. И два часа учене следобяд е твърде много....!??
Да, ама не. Точно тогава са се забавлявали най-много, имало е седянки, сборове, народни празници... преди комунистите да ги натикат в панелните гета. И човека ти го каза в прав текст.
Не знам кой какъв втори клас е карал, но моята дъщеря учи от 8 до 17часа, с малки почивки за обяд и междучасия. Допълнително ходи на уроци по английски, ясно е защо.
Сега съм щастлива, защото намерих частна занималня, където се грижат да се връща в къщи с правилно написани домашни. Иначе допреди месец, след като се прибереше от училищната занималнята, отделяхме още два часа да поправяме грешките в домашните й. И мога да кажа, че детето се справя много трудно с материала, както и по-голямата част от децата в класа й.
Причината не е нито в училището, нито в учителката, защото тя е изключително добра, способна и заинтересована.
Сега съм щастлива, защото намерих частна занималня, където се грижат да се връща в къщи с правилно написани домашни. Иначе допреди месец, след като се прибереше от училищната занималнята, отделяхме още два часа да поправяме грешките в домашните й. И мога да кажа, че детето се справя много трудно с материала, както и по-голямата част от децата в класа й.
Причината не е нито в училището, нито в учителката, защото тя е изключително добра, способна и заинтересована.
На първо място бих искала децата ми да са грамотни по български език.Току-що се замислих над правописа на "откъде-накъде" /така, както аз съм го учила/ или "от къде на къде".Бих искала децата да ползват речници от хартия, с редакторски печат и имена на съставители /не че в днешно време и това е гаранция/, а не в Интернет."Откъде накъде" ме провокира и в Интернет получих различни резултати, което пък ме шокира.Но това е просто пример.
Бих искала в образованието на първо място да е спокойно.Може би започвам отпред назад /а сега, има ли тиренце?/, но искрено вярвам, че спокойствието в преподаването на нов материал,след това качествато на възприетото от децата ,много, ама много зависи от учителя срещу тях.През последните години сме свидетели как въпреки лошо написани учебници, често с грешки,лошо предаден материал в тях, старите учители с опит успяват да обяснят на децата уроците,както и да им помогнат да го научат още в час, вместо да зубрят с часове вкъщи .В същото време много млади учители /обаче мотивирани/ успяват да вкарат в обучението нови правила и методи, които са интересни и забавни и също спомагат за добър резултат.
Обобщено, моята представа за подобрение на образованието ,е, някак умно да постигнем златната среда, обединявайки доброто старо и доброто ново.Но за подобна рокада е нужно много време, разбира се.
Бих искала в образованието на първо място да е спокойно.Може би започвам отпред назад /а сега, има ли тиренце?/, но искрено вярвам, че спокойствието в преподаването на нов материал,след това качествато на възприетото от децата ,много, ама много зависи от учителя срещу тях.През последните години сме свидетели как въпреки лошо написани учебници, често с грешки,лошо предаден материал в тях, старите учители с опит успяват да обяснят на децата уроците,както и да им помогнат да го научат още в час, вместо да зубрят с часове вкъщи .В същото време много млади учители /обаче мотивирани/ успяват да вкарат в обучението нови правила и методи, които са интересни и забавни и също спомагат за добър резултат.
Обобщено, моята представа за подобрение на образованието ,е, някак умно да постигнем златната среда, обединявайки доброто старо и доброто ново.Но за подобна рокада е нужно много време, разбира се.
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Да сте виждали по нашите паркове бабета в бели анцузи, да се забавляват с ролкови кънки на краката? Да сте виждали дядовци в спортни екипи да карат велосипед из парка, ей така за удоволствие. Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?
E, аз съм виждал. Но не в България.
Човекът е прав за вирусът на сериозността, с който са заразени възрастните в България.
Момче, хептен за мезе ни взе, все едно ние свят не сме виждали...
Имам приятел който живее и работи в Швейцария, синът му е малко по-голям от моят син. Тяхната образователна система е кошмарна. До четвърти клас лежане, а от пети един юруш, който успял успал. Майката не работи и по цял след обяд помага на детето с домашните... В пети клас имат два чужди езика (то за тях не са чужди, защото се говорят всички в страната...) и са на много високо ниво.
В България вирус на сериозност няма. Пълно е с безотговорни хора както към собствения си живот така и към това с което се занимават.
А относно бабките. Моите родители са играли с децата ми много повече от колкото аз! Докато беше здрав баща ми любимото му занимание беше да рита с малкия си внук. На Българите ако им дадеш парите на бабите от запада и те ще се веселят така. Проблема е, че гледате едностранчиво. Снимали сте няколко възрастни хора работили цял живот като чиновници, без много, много напрежение и с високи доходи. Защо не снимахте в по-крайнте квартали, хора които работят цял живот във фабриките им като роби, дали като възрастни ще могат да играят, със сигурност няма да могат да се вдигнат от инвалидния стол, да но това не е изгодно за вашата пропаганда...
Жизнено важно е за децата да се научат да бъдат отговорни, а не да гледат на живота си като игра и да не го вземат на сериозно, защото едни ден ще бъдат родители и може да изберат да зарежат грижите за децата си, щото им се играело...
Djanni, описанието ти за втори клас е изкривено. Миналата година го минахме това. Нищо сложно няма. И два часа учене следобяд е твърде много....!??
Да, ама не. Точно тогава са се забавлявали най-много, имало е седянки, сборове, народни празници... преди комунистите да ги натикат в панелните гета. И човека ти го каза в прав текст.
И ти това видя ли го с очите си или ти го разказа отново някой. Точно в този период смъртността е била висока. Много малко хора са доживявали старини. А по седянките не са ходели само да се забавляват, а да вършат работа. Т.е. съчетавали са полезното с приятното. В повечето стари хора над 60 са били изгърбени под прав ъгъл... трудно са играли хора . Против съм обаче някой да ми казва какво точно трябва да направя, за да се забавлявам. Моето забавление може да е безумие за някой друг, но това не го прави по-малко забавление за мен. А относно съвременните български старци, не малка част от тях ходят по планините, но съвременните форумци няма как да ги видят...
Отношението към децата въобще през дългите години на преход и преди това, определено е било различно.Това прави различни ценностите, оттам-възпитанието, после идва образованието, в което всички останали се вплитат.Както се казва "житието прави битието".
Дядо ми, роден и живял на село през целия си живот, смяташе наум,познаваше повечето световни столици,говореше два чужди /макар и не западни/ езика и беше посетил 4 чужди държави /за справка, роден 1922 / в младостта си.Дали това е било заради образованието му или личната страст към учението, не знам.Той казваше,"сегашните деца не учат каквото и както трябва". Майка ми пък, която е завършила средното си образование през 1970, през годините ми казваше на мен абсолютно същите думи "по каква система учите вие, когато Аз учех..." и т.н. Усмихвам се сега и трябва да ви призная, че се улавям как същите думи излизат и от моята уста.
Разбира се, различни времена, нрави и житейски съдби.От друга страна, живеем на Балканите, всичко при нас е малко по-различно, мисленето,историята,културата ни. И все пак,горните примери ме карат да се замисля и да поразсъждавам.
Пропуснах да кажа, че тази тема е просто прекрасна и много нужна.С удоволствие чета мненията и разсъжденията от всички и давам отговори и за себе си.
Дядо ми, роден и живял на село през целия си живот, смяташе наум,познаваше повечето световни столици,говореше два чужди /макар и не западни/ езика и беше посетил 4 чужди държави /за справка, роден 1922 / в младостта си.Дали това е било заради образованието му или личната страст към учението, не знам.Той казваше,"сегашните деца не учат каквото и както трябва". Майка ми пък, която е завършила средното си образование през 1970, през годините ми казваше на мен абсолютно същите думи "по каква система учите вие, когато Аз учех..." и т.н. Усмихвам се сега и трябва да ви призная, че се улавям как същите думи излизат и от моята уста.
Разбира се, различни времена, нрави и житейски съдби.От друга страна, живеем на Балканите, всичко при нас е малко по-различно, мисленето,историята,културата ни. И все пак,горните примери ме карат да се замисля и да поразсъждавам.
Пропуснах да кажа, че тази тема е просто прекрасна и много нужна.С удоволствие чета мненията и разсъжденията от всички и давам отговори и за себе си.
Трудна задача, авторе, трудна, но ще се пробвам:
- възпитанието да прави от добрите деца достойни люде, а останалите да си знаят мястото;
- детето да знае езика си така, щото да го разбирам и то да разбира какво е написало;
- да може наум да сметне за колко е напълнило количката в магазина, да може да изобрази на хартия дома, който ще построи и обзаведе, да може да отговори на своето дете за онази звездичка, която първа е изскочила на небосклона вечер, да може ...
- възпитанието да прави от добрите деца достойни люде, а останалите да си знаят мястото;
- детето да знае езика си така, щото да го разбирам и то да разбира какво е написало;
- да може наум да сметне за колко е напълнило количката в магазина, да може да изобрази на хартия дома, който ще построи и обзаведе, да може да отговори на своето дете за онази звездичка, която първа е изскочила на небосклона вечер, да може ...
На първо място бих искала децата ми да са грамотни по български език.Току-що се замислих над правописа на "откъде-накъде" /така, както аз съм го учила/ или "от къде на къде".Бих искала децата да ползват речници от хартия, с редакторски печат и имена на съставители /не че в днешно време и това е гаранция/, а не в Интернет."Откъде накъде" ме провокира и в Интернет получих различни резултати, което пък ме шокира.
Провокирала съм те аз, ясно е.
...че от къде накъде...
Спомените ти не са трайни, доверила си се на уикито
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0% … D1%8A%D0%B4%D0%B5
Не, че нещо... http://aleko2009.blog.bg/technology/2009/04/15/narechie.322885 ама това според мен е преписано от някой отдавнашен учебник по граматика. Плъзни към подточката "разделлно писане".
Не твърдя със сигурност как е вярно, защото по новите правописни правила може да има промяна.
Накъде така сте се запътили...с речниците?
Людмил, аз съм намерила спокойното и забавното. Доста стресово ми дойде 3 години в яслата и градина в София. Предпочетох друго за децата ми за начално образование.
http://www.highscope.org/
Людмил, аз съм намерила спокойното и забавното. Доста стресово ми дойде 3 години в яслата и градина в София. Предпочетох друго за децата ми за начално образование.
http://www.highscope.org/
Има много стрес в детските градини и училища. Стрес както за учениците, така и за учителите. Което е много тревожно.
Учителите и родителите , обединявайки усилия (както трябва да бъде, а не да се прехвърля топката), могат да покажат на децата, че учението може да се случва по много интересен и завладяващ начин, за да не се чува: '' За какво ми е да ходя на това тъпо даскало, голяма скука е... '' В момента се формира една отрицателна нагласа и ако въобще се стремят да продължат образованието си, правят го заради натиск от страна на родителите. Направо си е плашещо това скептично отношение.
За да се намали стресът, трябва да се стремим да събуждаме и подклаждаме интереса на децата. Това също трябва да се прави и от учители, и от родители.
Колкото до възрастните хора... Те пари за хляб и лекарства нямат, от къде желание за забавления? Иначе би било много хубаво. Със сигурност имат нужда.
Не съм го гледала под лупа, но трябва да е "от къде на къде"
Грешен отговор. Пише се "откъде-накъде".
Относно темата - има над какво да се замислим и то не толково върху това забавляват ли се нашите баби и дядовци, а до каква степен ние умеем да се забавляваме /разтоварваме от ежедневния стрес и напрежението/ , по какъв начин го правим и как даваме пример на децата си.
1. Не сме можели да се забавляваме.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
Вярно, втръсва от купони. Жалко, че много хора не се сещат да се забавляват по друг начин. Не че има нещо лошо в купоните де, но отношението към тях ми изглежда малко криворазбрано. Аз лично предпочитам да карам ролери в парка заедно с децата си /например/, вместо да ги влача по задимени кръчми, в които не можеш да чуеш собствените си мисли от безумната и също толкова безумно усилена музика /така наречена/.
Саморая, не исках да споменавам, не е важно, то примери много.То дори човек да се интересува кое как се пише / в случай, че е забравил примерно/, се оказва, че няма сигурно място за проверка.Какво остава за учениците.
И още нещо ми хрумна - искам да стане както преди, всеки учител да има педагогическо образование.В последните години поради липса на кадри, българските училища се наводниха с хора, добре запознати с предмета /може би/, но не и с методите на преподаване, а това е изключително важно и се изучава отделно от въпросния предмет.В момента в много училища работят дори студенти, които не са получили дипломата си , което ми звучи също абсурдно.Затова, аз съм ЗА връщането на старите правила, а именно - в училище да преподават само дипломирани педагози
И още нещо ми хрумна - искам да стане както преди, всеки учител да има педагогическо образование.В последните години поради липса на кадри, българските училища се наводниха с хора, добре запознати с предмета /може би/, но не и с методите на преподаване, а това е изключително важно и се изучава отделно от въпросния предмет.В момента в много училища работят дори студенти, които не са получили дипломата си , което ми звучи също абсурдно.Затова, аз съм ЗА връщането на старите правила, а именно - в училище да преподават само дипломирани педагози
Моето мнение е, че страшно пагубно върху учебния процес се отразява новия лозунг, че всичко трябва да е една забава. Едно е да се внася и забавният, игровият елемент, съвсем друго е да се гради култ към развлечението и забавата. Никъде не е казано, че учението е нещо лесно и забавно. То изисква усилия, които детето трябва да влага.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Моето мнение е, че страшно пагубно върху учебния процес се отразява новия лозунг, че всичко трябва да е една забава. Едно е да се внася и забавният, игровият елемент, съвсем друго е да се гради култ към развлечението и забавата. Никъде не е казано, че учението е нещо лесно и забавно. То изисква усилия, които детето трябва да влага.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Именно затова вярвам, че ако в преподаването участва и педагогическото образование на учителя,той, ако приемем, че е добър в работата си и отговорен, ще умее да вплете правилните дози учение и забавлението от друга страна.Методиката на преподаване е много важна.
Доберман, съгласна съм по принцип, но по същество ... много зависи какво точно ще се преподава в същата тази педагогическа специалност. Нещото, което оценявам като най-голяма заплаха е, че в програмите, ако се включи и акцентира именно на "забавата и развлечението", а не знанията, поднесени по правилен начин, то тогава ефектът ще е близък до нулата, ако не и отрицателен.
Аз не разбирам това мислене- противопоставяне на забавата и интересното с полезното и нужното. Хора, това не са изключващи се неща /не говорим тук за дискотеки и барове, разбира се, нито за баби/. Тези неща се съчетават чудесно, стига човек да е професионалист, да е обучен и да иска. А резултатите са повече от чудесни /лично съм видяла/. Смятам, че "правилният начин" е именно този, който ги съчетава. Така се стига точно до това, което го няма у нас- вътрешна мотивация на самите ученици и достигане на знанието до възможно най- широк кръг хора, а не само до подбран такъв, често посещаващ частни уроци и курсове.
Judy, няма противопоставяне, повярвай ми. Проблемът за мен е в издигането на забавлението в култ, което става за сметка на знанията и полезността. Съдя по конкретни мои наблюдения върху деца. Формират свръхочаквания за "необходимото забавление", и ако нещо не отговори на тези им очаквания, го избягват.
Джуди е права. Може да се съчетае ученето със забавата, без разбира се да се прекалява. Да се получи забавно учене 
Трябва преподавателят да има желание и да го умее това нещо.
Дъщеря ми тази година за първи път попадна на такъв преподавател. Понеже сутрин учи по 3-4 часа английски при една и съща госпожа това би било една ужасна досада, ако преподавателката не подхождаше точно по този начин - съчетаване на приятното с полезното. Дъщеря ми казва, че не усеща кога минава това време и никога не казвала, че е уморена или и е станало досадно, въпреки многото едни и същи часове и една и съща преподаваща госпожа. Представям си, ако пред класа беше застанал някой учител, които само си "пее" уроците какво щеше да е....
Следобед пък другите 3 часа английски ги разнообразява американката, която пък си има друга методика, но и тя съчетава полезно и приятно по начин, който кара децата да учат фонетика и понятия без дори да се усетят. Миналия ден учеха английски играейки бейзбол, а предния говорейки си по скайпа за деня на благодарността с родителите на учителката.
При други учители пък се учи предимно с дискусии. Аз направо не мога да повярвам, че го няма вече зазубрянето, което беше в основата на 5,6 и 7 клас.
Така, че и у нас го има това забавно преподаване, но за съжаление на малко места и може би най-вече сред по-малките ученици.
Трябва преподавателят да има желание и да го умее това нещо.Дъщеря ми тази година за първи път попадна на такъв преподавател. Понеже сутрин учи по 3-4 часа английски при една и съща госпожа това би било една ужасна досада, ако преподавателката не подхождаше точно по този начин - съчетаване на приятното с полезното. Дъщеря ми казва, че не усеща кога минава това време и никога не казвала, че е уморена или и е станало досадно, въпреки многото едни и същи часове и една и съща преподаваща госпожа. Представям си, ако пред класа беше застанал някой учител, които само си "пее" уроците какво щеше да е....
Следобед пък другите 3 часа английски ги разнообразява американката, която пък си има друга методика, но и тя съчетава полезно и приятно по начин, който кара децата да учат фонетика и понятия без дори да се усетят. Миналия ден учеха английски играейки бейзбол
, а предния говорейки си по скайпа за деня на благодарността с родителите на учителката.При други учители пък се учи предимно с дискусии. Аз направо не мога да повярвам, че го няма вече зазубрянето, което беше в основата на 5,6 и 7 клас.
Така, че и у нас го има това забавно преподаване, но за съжаление на малко места и може би най-вече сред по-малките ученици.
Проблемът за мен е в издигането на забавлението в култ, което става за сметка на знанията и полезността. Съдя по конкретни мои наблюдения върху деца. Формират свръхочаквания за "необходимото забавление", и ако нещо не отговори на тези им очаквания, го избягват.
Не смятам, че това е нечия цел. Поне не останах с такова впечатление от линковете, които изгледах в цялост и предизвикаха интереса ми.
Най- добре, бързо и качествено, най- трайно едно дете добива знания когато играе. Ние тъй се научихме да четем и пишем, да смятаме. Историята ни бе поднесена в начална степен като приказки и беседи и детето я заобича много. Коренно различна е сухата теория- сбор от зазубрени правила, дати и имена- това НЕ Е история или по- скоро е изкривено схващане за предмета. Така е и с останалите предмети. У нас детето се научи без грешка да определя географски ширини и дължини- с карта и на игра. Не е като да зубри до откат излишни информации за най- високят връх в Сахара и наименованието на станцията, на която е измерена най- ниската температура /които дори не съм убедена, че ги има даже в учебниците/.
Детето ми ходи с огромно удоволствие на английски /в школата си/, не е пропускало час. Мразеше от дъното на душата си предмета Музика. Тръгна на китара- влюби се в инструмента, в часовете си, в учителя си. Също не е пропускало нито един час. Иска да ходи всеки ден, само че от друго натоварване не му остава такова време. И засвири този иначе определен за "музикален инвалид", че почна и да си тананика. И свирят, и говорят, не усеща часовете как летят.
Моето мнение е, че страшно пагубно върху учебния процес се отразява новия лозунг, че всичко трябва да е една забава. Едно е да се внася и забавният, игровият елемент, съвсем друго е да се гради култ към развлечението и забавата. Никъде не е казано, че учението е нещо лесно и забавно. То изисква усилия, които детето трябва да влага.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Лоана, ако имаш път насам те каня лично да посетиш училището на синът ми. Да видиш как се съчетава забавното с учението. И как 5-6 г деца четат, пишат, смятат, конструират, спортуват и си играят. Да видиш как сутрин ме настъпва да не закъснеем за училище, избягвайки трафика. За да си играе де....не за друго.
Намерих книжката, която му бяха дали в понеделник. Ето как ги поощряват.
Допълвам. Оказа се, че в дадения линк не е цялата книжка. Затова пускам и този документ и този тест.
Judy, много си права, потвърждавам го от личен опит!
Лоана, ти също имаш право.Мисля, че много българи /не казвам всички/ загубиха границите на нормалното забавление или пък кога е подходящо да има такова.
Мисля, че и двете имате право, просто казвате нещата по различен начин.
Още една добра идея е,според мен в написването на учебниците да участват българисти-филолози,включително учебници по география,история и останалите.Езикът вътре е невъобразим,началото на изречението и краят му говорят за различни неща и извод няма - това е пропуск в поднасяне на информацията.Тук е работата на филолозите.Макар че има редактори, не знам.Боря се с това като карам децата да четат странична литература, за да разберат за какво става въпрос в урока и често те откриват, че въпросният урок /темата/ е лек и приятен всъщност.
Не знам дали знаете, преди 7 или 10 години учебниците се пишеха почти от една фамилия, която пишеш вкл. и учебните тетрадки в детските градини.Сякаш някакъв монопол беше това, което е недопустимо.Същите онези тетрадки, в които картинките са в два цвята - светло и тъмно-лилав, а отдолу има въпросче /например към 5годишните/ какъв е сезонът?Трябвало децата да съобразят, че на едното дърво нямало листенца, значи е есен.И тъй нататък.
Лоана, ти също имаш право.Мисля, че много българи /не казвам всички/ загубиха границите на нормалното забавление или пък кога е подходящо да има такова.
Мисля, че и двете имате право, просто казвате нещата по различен начин.
Още една добра идея е,според мен в написването на учебниците да участват българисти-филолози,включително учебници по география,история и останалите.Езикът вътре е невъобразим,началото на изречението и краят му говорят за различни неща и извод няма - това е пропуск в поднасяне на информацията.Тук е работата на филолозите.Макар че има редактори, не знам.Боря се с това като карам децата да четат странична литература, за да разберат за какво става въпрос в урока и често те откриват, че въпросният урок /темата/ е лек и приятен всъщност.
Не знам дали знаете, преди 7 или 10 години учебниците се пишеха почти от една фамилия, която пишеш вкл. и учебните тетрадки в детските градини.Сякаш някакъв монопол беше това, което е недопустимо.Същите онези тетрадки, в които картинките са в два цвята - светло и тъмно-лилав, а отдолу има въпросче /например към 5годишните/ какъв е сезонът?Трябвало децата да съобразят, че на едното дърво нямало листенца, значи е есен.И тъй нататък.
Моето мнение е, че страшно пагубно върху учебния процес се отразява новия лозунг, че всичко трябва да е една забава. Едно е да се внася и забавният, игровият елемент, съвсем друго е да се гради култ към развлечението и забавата. Никъде не е казано, че учението е нещо лесно и забавно. То изисква усилия, които детето трябва да влага.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Забавата не е преди усилието, а е начин това усилие да стане по-малко непривлекателно.
Лоана, ако имаш път насам те каня лично да посетиш училището на синът ми. Да видиш как се съчетава забавното с учението. И как 5-6 г деца четат, пишат, смятат, конструират, спортуват и си играят. Да видиш как сутрин ме настъпва да не закъснеем за училище, избягвайки трафика. За да си играе де....не за друго.
Намерих книжката, която му бяха дали в понеделник. Ето как ги поощряват.
Не помня кога на нашите деца са раздали книжки, дори родителите не успяхме да се преборим /с другите родители/ да купим на децата книжки по повод завършване на една от учебните години,вместо играчки.Коментарът беше : "Айде бе, кой ще ги чете". Ами да, няма кой, защото няма кой да ги научи на любов към книжките!Чувам, че на запад водели първолаци на изложби, не знам дали е вярно, но аз го одобрявам.Не в детско царство да скачат в прашна зала по дюшеците,а на изложба!Ето това искам да се случва с нашите деца поне веднъж на срок.
Doberman, аз говоря за програма в училищата, чрез която всеки божи ден на децата се дават книжки. Децата се разделят по групи с учител/помощник и се чете нова книжка, обсъжда се /дадох линк/ и същата се дава у дома. На другия ден понякога се прави тест /дадох линк/ и се почва с новата книжка. Не всеки ден се прави тест, но всеки ден без петък се чете нова книжка. Синчето има карта за библиотеката и броя на подобни забавни книжки мина вече 100. А е на 6 г.
Искам да покажа как чрез забавление децата се учат да четат рано-рано. Разиграват се сценки, тестове се правят, обсъжда се всяка една ситуация/страница, има въпроси в края на всяка книжка, пъзели, игрословици и пр.
Не говоря за подарък за празник или водене 1 път в библиотеката.
Същото се отнася и за математиката, природознание, социален живот и пр.
Искам да покажа как чрез забавление децата се учат да четат рано-рано. Разиграват се сценки, тестове се правят, обсъжда се всяка една ситуация/страница, има въпроси в края на всяка книжка, пъзели, игрословици и пр.
Не говоря за подарък за празник или водене 1 път в библиотеката.
Същото се отнася и за математиката, природознание, социален живот и пр.
Да де, именно.При нас не можахме да се преборим ДОРИ за подарък, просто тотално сякаш се отрича, разбираш ли? А това ,което пишеш направо ми звучи...прекрасно, великолепно, просто страхотно!!Библиотека?Любимо място!Днешните деца не знаят за какво става въпрос въобще!И това е отговорност на всички . Също ми се струва, че би било добре да има някакъв ако не предмет, то поне час по Етикет.Като се започне от нещо простичко и елементарно,защо момченцата трябва да си свалят шапките, когато влизат в затворено помещение, институция, какво е кавалер, какво -дама, защо е красиво момченцата да отварят вратите на момиченцата и т.н. и т.н. Такива неща не само, че не се коментират /поне при нас/, ами изобщо не им се отдава значение.Когато го споделих на една родителска, "залата" избухна в смях!То така и така имало толкова агресия, аз съм тръгнала да карам децата да си свалят шапките.Ето ви един тъжен пример от българската действителност,хм....
Аз много добре те разбирам, нали до миналия октомври си бях в София и синчето ходи на ДГ.
http://www.hmheducation.com/
http://www.nelsonthornes.com/PMreadingskills/ - система за четене
http://www.oxfordowl.co.uk/ - система за четене
http://www.ladybird.co.uk/ - система за четене
http://www.usborne.com/usborne-for-schools/primary-schools.aspx - система за четене
http://ie.ixl.com/international - математика
http://www.primaryscience.ie/index.php - наука
Тези са популярни в англоговорящите страни.
Doberman, според мен промяна може да има само, ако дойде като инициатива на родителите. Ето пример е инициативата против тежките раници. Същото може да се случи и за всичко останало...
Заедно в час
Диалог за бъдещето
JUMP Math в България
Търсят българския Бил Гейтс още от забавачката статията е от днес...!
http://www.hmheducation.com/
http://www.nelsonthornes.com/PMreadingskills/ - система за четене
http://www.oxfordowl.co.uk/ - система за четене
http://www.ladybird.co.uk/ - система за четене
http://www.usborne.com/usborne-for-schools/primary-schools.aspx - система за четене
http://ie.ixl.com/international - математика
http://www.primaryscience.ie/index.php - наука
Тези са популярни в англоговорящите страни.
Doberman, според мен промяна може да има само, ако дойде като инициатива на родителите. Ето пример е инициативата против тежките раници. Същото може да се случи и за всичко останало...
Заедно в час
Диалог за бъдещето
JUMP Math в България
Търсят българския Бил Гейтс още от забавачката статията е от днес...!
Абсолютно си права, но де ги тез родители?По повод раниците, ние все още си мъкнем тежките, от Министерството лично ми обясниха, че програмата е пожелателна, не задължителна.В София децата масово си мъкнат тежките раници, разбира се някои са късметлии и са успели да въведат втория комплект учебници. и т.н.В добро ,в клас от 30 деца пет родители разсъждават като мен.Аз поне правя каквото мога и каквото от мен зависи и няма да се предам.Дано успея да науча и децата си на това.
Не съм го гледала под лупа, но трябва да е "от къде на къде"
1. Не сме можели да се забавляваме.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.
Жалко, че много хора не се сещат да се забавляват по друг начин.
Не че има нещо лошо в купоните де, но отношението към тях ми изглежда малко криворазбрано. Аз лично предпочитам да карам ролери в парка заедно с децата си /например/, вместо да ги влача по задимени кръчми, в които не можеш да чуеш собствените си мисли от безумната и също толкова безумно усилена музика /така наречена/.
Криворазбрано, праворазбрано - това е! Много хора купонясват така. Отречи, ако можеш. В това число и аз понякога. Отивам да си посипя сега главата с пепел - ох, каква мърла съм, че да си влача децата по задимени кръчми. Ти чуваш ли се какво говориш
Там /клубове, кръчми, ресторанти/, където ходя аз, деца НЯМА. Ти къде ги видя тези деца или са плод на развинтената ти фантазия?И не на последно място - не съм представила своята гледна точка за забавленията /не харесвам чалга; на кръчма ходя рядко, ако хората ми ме заведат или ме поканят; нямам достатъчно време за любимия ми туризъм; не обичам агнешко; харесвам народна музика/ но и нищо от гореописаното не съм облекла в черна ненавист и не бих казала, че ми е чуждо.
Ето нещо по темата.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=403710.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=403710.0;all
За мен основен плюс е, че децата много се забавляват. Всичко им се поднася под формата на игра и неусетно, не се налива в главите, не пишат ченгели по 10 страници, изобщо не разбират как попиват знанията, всичко е с практическа насоченост.
Огън и жупел...
Ще изгориш...
Толкова усилия за един безмислен пост. С много по-малко щеше да разбереш защо.
...нищо от гореописаното не съм облекла в черна ненавист и не бих казала, че ми е чуждо.
Имаш доста развинтено въображение.
П.П. Не си прави труда да отговаряш. Няма нужда излишно да спамим темата.
Огън и жупел...
Ще изгориш...
Ще изгориш...
Толкова усилия за един безмислен пост. С много по-малко щеше да разбереш защо.
...нищо от гореописаното не съм облекла в черна ненавист и не бих казала, че ми е чуждо.
П.П. Не си прави труда да отговаряш. Няма нужда излишно да спамим темата.
Банално е. Пак не се разбираме.
Въпросът е кое е важното - да се учат и да знаят децата, че и от тях се искат усилия, като този процес се стимулира с различни занимателни форми или да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква. Т.е. дали отива на училище, за да се забавлява или отива, за да научи нещо под занимателна форма (нищо, че ще го възприеме като чисто забавление).
Въпросът е кое е важното - да се учат и да знаят децата, че и от тях се искат усилия, като този процес се стимулира с различни занимателни форми или да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква. Т.е. дали отива на училище, за да се забавлява или отива, за да научи нещо под занимателна форма (нищо, че ще го възприеме като чисто забавление).
Огън и жупел...
Ще изгориш...
Ще изгориш...
Толкова усилия за един безмислен пост. С много по-малко щеше да разбереш защо.
...нищо от гореописаното не съм облекла в черна ненавист и не бих казала, че ми е чуждо.
П.П. Не си прави труда да отговаряш. Няма нужда излишно да спамим темата.
При теб има явен излишък на емоция...и дефицит на добро възпитание.
===да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква.
Продължавам да не разбирам кой твърди такова нещо- както в линковете, така и тук, в темата.
Досадих ли? Аз и на себе си досадих с тази тема. Простете, моля.
Да, в линковете няма директно казано такова нещо. И в темата няма. Но защо тъй често чувам от деца в ученическа възраст, че сме длъжни родители и учители да ги забавляваме? Ако не им осигурим дозата, то те няма нищо да направят/свършат? Проблемът цялостно е по-дълбок и тази тема му е тясна.
Да, в линковете няма директно казано такова нещо. И в темата няма. Но защо тъй често чувам от деца в ученическа възраст, че сме длъжни родители и учители да ги забавляваме? Ако не им осигурим дозата, то те няма нищо да направят/свършат? Проблемът цялостно е по-дълбок и тази тема му е тясна.
Теб само те питам конкретно- защо смяташ, че някой има за идея точно това, което съм цитирала и подчертала. Т.к. на мен ми убягва причината.
"Не търсете зла умисъл там, където всичко може да се обясни с глупост"
Бърнард Шоу
===да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква.
Продължавам да не разбирам кой твърди такова нещо- както в линковете, така и тук, в темата.
Англоговорящия от последния линк твърдеше точно това. Другия преди него пледираше да се премахнат оценките, да се премахне състезанието, да няма бонуси за по-добрите работници... Всички сме един екип и по-добрите трябва да носят по-мързеливите на гърбовете си... Даваха се примери с една от най-бъгавите системи Федекс (справка форумите за програмисти), колко невероятни били... т.е. всички примери бяха едни много добре украсени лъжи, целящи да ни втълпят колко сме зле ние и колко велики са Америка и други англоговорящи... как най-доброто което може да направим за децата си е да ги научим да играят и да мислят, че действията им нямат последици и, че трябва да правиш само това което те кефи.
Къде точно? Къде сочи, че цел е "само забавлението"?
Нека бъдем и точни, все пак.
"Нямаме нужда от механизирани работници...Забавлението е полезно за работата. То стимулира креативността. .. То подобрява умението да учим. /Сиреч целта е ученето, а забавлението е метод, твърде нужен и полезен/... Затова, преди да почнете да мислите, че забавлението не е сериозно... Нашето мислене е обърнато наопаки...."
Слушайки не ми хрумна да си мисля, колко велика била Америка. По- скоро се сетих как малкият ми син, който мразеше да рисува, участва на игра в изложба, не за награди, не за класации... спечели наградка. Снощи рисува цяла вечер.
Човекът не величае "американския подход", дори напротив, отричайки състезателния принцип той отрича съществен негов елемент.
Лоана, а на въпроса?
Имаше цяла тема за цитати от любими книги. Можеше да се включиш там- би била по същество.
Нека бъдем и точни, все пак.
"Нямаме нужда от механизирани работници...Забавлението е полезно за работата. То стимулира креативността. .. То подобрява умението да учим. /Сиреч целта е ученето, а забавлението е метод, твърде нужен и полезен/... Затова, преди да почнете да мислите, че забавлението не е сериозно... Нашето мислене е обърнато наопаки...."
Слушайки не ми хрумна да си мисля, колко велика била Америка. По- скоро се сетих как малкият ми син, който мразеше да рисува, участва на игра в изложба, не за награди, не за класации... спечели наградка. Снощи рисува цяла вечер.
Човекът не величае "американския подход", дори напротив, отричайки състезателния принцип той отрича съществен негов елемент.
Лоана, а на въпроса?
Имаше цяла тема за цитати от любими книги. Можеше да се включиш там- би била по същество.
Минути и секунди ли искаш?!
3:19, в третия линк.
"Обезценяваме забавлението. Подценяваме го в три сфери?" И? Що реши, че е самоцел? Хеле пък нечия идея на някой, писал по темата...
===да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква.
Продължавам да не разбирам кой твърди такова нещо- както в линковете, така и тук, в темата.
Кое кое?
Аз едно и също те питам днес.
Кой иска да е "само забавно" и "да не се изисква никакво усилие"?
Че то и да играеш "Не се сърди човече" се иска усилие, най- малкото да научиш и следваш правилата.
Въпросът е кое е важното - да се учат и да знаят децата, че и от тях се искат усилия, като този процес се стимулира с различни занимателни форми или да им втълпим, че от учението можем и трябва да очакваме да е само забавно и да е все такова, щото от тях усилие да не се изисква. Т.е. дали отива на училище, за да се забавлява или отива, за да научи нещо под занимателна форма (нищо, че ще го възприеме като чисто забавление).
Не е въпрос до незнание за някой друг.
Задавате въпрос дали било важно да втълпим на децата, че от ученето можем и трябва да очакваме само забавление и то да е все такова, че от тях да не се изисквало усилие.
Ами никой не е твърдял нито че е важно, нито, че е цел. Кой твърди, че детето отива на училище с цел "да се забавлява"? Напротив- всички по темата, поне доколкото я четох и схванах, вкл. хората от линковете на автора, твърдят, че това е средство, с което целта /образование, работа, клиенти, приходи и т.н./ се постига по- добре.
Защо тогава да избираме "кое е важното" между две неща, от които никой не подкрепя едното?
Тази презентация има много лоши страни. Лоша на първо място е престорената й позитивност. Уж за добро направена, а още в началото се чувстваш анатемосан: нещата не вървели, последни по иновации, последни в здравеопазване и образование, брутен вътрешен продукт - последно място, най-нещастното място на земята. От екрана се лее само едно - "нещастници, не знаете как да живеете" и това започва да досажда. Далеч съм от мисълта, че не си даваме сметка за тези неща и трябва непременно да дойде някой чужденец, за да ни отвори очите.
Това е глобалното положение.
Аз, като един "частен случай",
си позволявам да твърдя, че няма от какво да се оплаквам. Здрава съм; всички у дома също; имам дете и съпруг, които безкрайно обичам, те мен също; работата ми доставя удоволствие; роднини, които ме подкрепят, аз тях също; имам много приятели; и хобитата да искаш... Мога да продължавам да изреждам нещата, които правят живота ми пълноценен и щастлив и съм сигурна, че всеки един от вас има подобни поводи за щастие. Навремени се усещам и неразбрана и нещастна. Е, случва се и да боледувам.
За другите й лоши страни споменах в началото: забавлението да се въведе революционно, безапелационно и поголовно малко крайничко ми звучи. А трудът и уважението нийде ги немаше.
Това е глобалното положение.
Аз, като един "частен случай",
си позволявам да твърдя, че няма от какво да се оплаквам. Здрава съм; всички у дома също; имам дете и съпруг, които безкрайно обичам, те мен също; работата ми доставя удоволствие; роднини, които ме подкрепят, аз тях също; имам много приятели; и хобитата да искаш... Мога да продължавам да изреждам нещата, които правят живота ми пълноценен и щастлив и съм сигурна, че всеки един от вас има подобни поводи за щастие. Навремени се усещам и неразбрана и нещастна. Е, случва се и да боледувам.
За другите й лоши страни споменах в началото: забавлението да се въведе революционно, безапелационно и поголовно малко крайничко ми звучи. А трудът и уважението нийде ги немаше.
Тази презентация има много лоши страни. Лоша на първо място е престорената й позитивност. Уж за добро направена, а още в началото се чувстваш анатемосан: нещата не вървели, последни по иновации, последни в здравеопазване и образование, брутен вътрешен продукт - последно място, най-нещастното място на земята. От екрана се лее само едно - "нещастници, не знаете как да живеете" и това започва да досажда. Далеч съм от мисълта, че не си даваме сметка за тези неща и трябва непременно да дойде някой чужденец, за да ни отвори очите.
Това е глобалното положение.
Аз, като един "частен случай",
си позволявам да твърдя, че няма от какво да се оплаквам. Здрава съм; всички у дома също; имам дете и съпруг, които безкрайно обичам, те мен също; работата ми доставя удоволствие; роднини, които ме подкрепят, аз тях също; имам много приятели; и хобитата да искаш... Мога да продължавам да изреждам нещата, които правят живота ми пълноценен и щастлив и съм сигурна, че всеки един от вас има подобни поводи за щастие. Навремени се усещам и неразбрана и нещастна. Е, случва се и да боледувам.
За другите й лоши страни споменах в началото: забавлението да се въведе революционно, безапелационно и поголовно малко крайничко ми звучи. А трудът и уважението нийде ги немаше.
Това е глобалното положение.
Аз, като един "частен случай",
си позволявам да твърдя, че няма от какво да се оплаквам. Здрава съм; всички у дома също; имам дете и съпруг, които безкрайно обичам, те мен също; работата ми доставя удоволствие; роднини, които ме подкрепят, аз тях също; имам много приятели; и хобитата да искаш... Мога да продължавам да изреждам нещата, които правят живота ми пълноценен и щастлив и съм сигурна, че всеки един от вас има подобни поводи за щастие. Навремени се усещам и неразбрана и нещастна. Е, случва се и да боледувам.
За другите й лоши страни споменах в началото: забавлението да се въведе революционно, безапелационно и поголовно малко крайничко ми звучи. А трудът и уважението нийде ги немаше.
Ей т'ва е!
Да не говорим, че говори за едно, а показва фотоси от друго време.
Подобно шоу /за мен това е шоу на осмиване (свърши им материала за забавление, минаха на другите страни и хора)/ имаше за 'азиЗ'.
Комунизмът/ той щото капитализмът много цвете.
И смятам, че в работата се забавляваме, докато вършим ежедневните неща, много повече от "тях".
И децата ни се забавляват, и учителите изнамират начини така да им поднесат инфото, че да го запомнят.
Качествата на презентациите /понеже не е една/ са друго нещо. Двамата са българи, между впрочем.
Мисля, че идеята на автора е самата идея. Начини да се пресъздаде- много.
Има какво да се пипне по презентациите, но и за тях, като за всяко представяне на идеи- колкото хора- толкова мнения.
Темата е друга, никой не отрича труда, но не той е в центъра, в случая.
За здравето-радвам се. В здравния форум ще се радват също. Целта не е забавлението, както се писа последните две страници, като самоцел.
Мисля, че идеята на автора е самата идея.
Начини да се пресъздаде- много. Има какво да се пипне по презентациите, но и за тях, като за всяко представяне на идеи- колкото хора- толкова мнения.
Темата е друга, никой не отрича труда, но не той е в центъра, в случая.
За здравето-радвам се. В здравния форум ще се радват също. Целта не е забавлението, както се писа последните две страници, като самоцел.
Днес трябваше да попълня анкета в детската градина, двата основни въпроса бяха "какво очаквам от детската градина" и "С какво бих могла да се включа в дейността на детската градина". Честно казано много мислих какво да напиша. 
В края на краищата отговорът ми беше: "По-интензивна подготовка за бъдещите училищни занимания, съчетани с много игра, по възможност навън".
Само да допълня, че в момента в тази детска градина тези ми две условия са изпълнени.
В по-горната група дори имат домашни, а децата си умират от кеф да си ги правят. Директорката ги изкарва навън всяка възможна минута.
В края на краищата отговорът ми беше: "По-интензивна подготовка за бъдещите училищни занимания, съчетани с много игра, по възможност навън".
Само да допълня, че в момента в тази детска градина тези ми две условия са изпълнени.
В по-горната група дори имат домашни, а децата си умират от кеф да си ги правят. Директорката ги изкарва навън всяка възможна минута.
Двамата са българи, между впрочем.
Явор е бил в Канада 15 г и се върна 2005 г. Има какво да каже по въпроса кое как е в образованието.
Това ли ви направи най-силно впечатление от презентациите, че до такива изводи стигнахте? Въх.
Judy, май с теб ще си почакаме с отговора....Иначе темата е адски интересна и може да се развие.
AA Канада... Канада имат много добре изработена система как да се въздейства на децата от малки и да се игнорира влиянието на родителите върху тях. Много бавно и методично, всичко се възприема много положително... докато един ден разбираш, че детето ти е с абсолютно промит мозък и гледа на теб като на консерва, но е достатъчно толерантно и казва, че просто те приема такъв какъвто си... Ако ви интересува по-подробно ще помоля мой приятел който е навътре с тази система да напише един пост от профила ми. Всяко нещо може да се представи с много добра риторика, хората в повечето случаи гледат това, много малко се задълбочават да четат между редовете.
Честно казано оттатък океана хич не ме вълнува.
Но от друга страна ако погледнем темата за наказанията в училище, боищата, криминалните случаи и липсата на всякаква родителска отговорност...предпочитам децата ми да учат на спокойно и без агресия място. И да не се страхувам. Косата ми се изправя като чета другите теми в този подфорум.
Дали ще им бъдат промити мозъците..., че то и на родителите им са промити. Има достатъчно доказателства за това. Само да видим покупателната ни способност. Как чрез рекламите ти се набива в акъла, че ако не си купуш еди какво си на секундата си непълноценен. И прочие скрити и явни ефективни начини за въздействие.
http://www.youtube.com/watch?v=_BzUPJfVAoU
Но от друга страна ако погледнем темата за наказанията в училище, боищата, криминалните случаи и липсата на всякаква родителска отговорност...предпочитам децата ми да учат на спокойно и без агресия място. И да не се страхувам. Косата ми се изправя като чета другите теми в този подфорум.
Дали ще им бъдат промити мозъците..., че то и на родителите им са промити. Има достатъчно доказателства за това. Само да видим покупателната ни способност. Как чрез рекламите ти се набива в акъла, че ако не си купуш еди какво си на секундата си непълноценен. И прочие скрити и явни ефективни начини за въздействие.
http://www.youtube.com/watch?v=_BzUPJfVAoU
Мен ме вълнува, защото това са новите модни тенденции и въпросния Явор каза, че няма да се спре преди да въведе тази методика в училищата. Говореше за тръгване на училище от 3 годишни... Да училището днес не е добро място, но поне мога да прекарвам с децата си половината ден, защото това е важно за мен. Важно ми е да предам моята ценностна система на децата си, не да им се втълпява, че съм консерва и не аз съм авторитета, а тяхната психология... Не искам да съм просто робиня която ражда деца на които друг ще определя мирогледа и оформя като личност. Да сега медиите бълват и агресия и порнография и материализъм, но все пак мога да спра телевизора, мога да предложа друг стандарт на живот. Сигурността която ни предлагат с новите методики са с много висока цена, цената е загубата на авторитета на родителя, подмяна на ценностната система, възможността за избор. Това, че има лоши родители трябва ли да отнема правото на добрите да учат и възпитават децата си!?
Не виждам идеята, дадена в линковете и обсъждана тук, да е против възможността на родитерите сами да изберат формата на образование. У нас това е тема табу, нарочно се избягва от министерството дори.
Част от нея е залегната в предаването "Малки истории" от 03.12.т.г.
http://bnt.bg/bg/productions/120/edition/18355/malki_istorii_3_dekemvri_2011
Мисля, че тук участва точно авторът и на настоящата тема, както и едно семейство с 4 деца, чийто подход за мен е много интересен. Много ми се иска да им задам някои въпроси, но нямам техни координати. Бих помолила Людмил да помогне, ако е възможно.
Гледайте предаването. В него, Миги, се засяга и този въпрос- докъде има право да се меси държавата в отношенията между родители и деца и да ги унифицира, налагайки един общ критерий от страна на една бездушна и неработеща /у нас поне/ институция. Точно в Канада /и доста други държави/ има някакъв избор между поне отделни модели на обучение, вкл. и домашно такова. Тук- не. Тук, точно, е мястото, което гъмжи от "промити мозъци" и пълна липса на алтернативи.
Препоръчвам предаването- изгледайте го, отделете време, ако ви интересува. Събеседниците са интересни, цялото много ми допадна.
Част от нея е залегната в предаването "Малки истории" от 03.12.т.г.
http://bnt.bg/bg/productions/120/edition/18355/malki_istorii_3_dekemvri_2011
Мисля, че тук участва точно авторът и на настоящата тема, както и едно семейство с 4 деца, чийто подход за мен е много интересен. Много ми се иска да им задам някои въпроси, но нямам техни координати. Бих помолила Людмил да помогне, ако е възможно.
Гледайте предаването. В него, Миги, се засяга и този въпрос- докъде има право да се меси държавата в отношенията между родители и деца и да ги унифицира, налагайки един общ критерий от страна на една бездушна и неработеща /у нас поне/ институция. Точно в Канада /и доста други държави/ има някакъв избор между поне отделни модели на обучение, вкл. и домашно такова. Тук- не. Тук, точно, е мястото, което гъмжи от "промити мозъци" и пълна липса на алтернативи.
Препоръчвам предаването- изгледайте го, отделете време, ако ви интересува. Събеседниците са интересни, цялото много ми допадна.
И аз вчера писах, трих, писах, трих...... Ама нейсе.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1217032_ot_harvard_do_ … _staia_v_karlovo/
Бях пуснала линк на "Заедно в час".
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1217032_ot_harvard_do_ … _staia_v_karlovo/
Бях пуснала линк на "Заедно в час".
И аз вчера писах, трих, писах, трих...... Ама нейсе.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1217032_ot_harvard_do_ … _staia_v_karlovo/
Бях пуснала линк на "Заедно в час".
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1217032_ot_harvard_do_ … _staia_v_karlovo/
Бях пуснала линк на "Заедно в час".
Хубаво написано, само не ми стана ясно тази жена кога успя да завърши Харвард и да свърши всичко описано в статията и е само на 26... Бих се радвала да видя реалните резултати след няколко години, сега е ясно, че всичко е красиво, хората са млади и без опит...важно е какво ще се случи след това.
Настоящата образователна система помага на тези, които искат конкурентна среда. Безмилостна е към апатичните, демотивираните, инертните. Такъв е и животът, в който се реализираш успешно само чрез конкуриране и себеусъвъшенстване - двете страни на една и съща монета. Явно е, че има ученици, които разбират материала и други, които не се справят и търсят оправдания за неуспехите си извън себе си. Всеки иска да е отличник /и то не само в цифри/, но и за това си трябва да се потрудиш. Току виж ти станало и интересно
Шегичка:
Новите методи биха били по-удачни за някоя друга реалност, в която релаксът и животът в хармония със себе си, с околните и природата ще е водещо.
Шегичка:
Цитат
Бени
Един слънчев, топъл ден На Хал Че отишъл при Великия Мъдрец да го пита къде се намира Ябълката на Познанието.
-Учителю, къде се намира Ябълката на Познанието?
-В щайгата до мен.
И наистина до Великия Мъдрец имало щайга пълна с зелени, сочни ябълки. На Хал Че не знаел коя е тази на Познанието и ги изял всичките, за отрицателно време защото искал колкото се може по бързо да стане по-мъдър. И аха да се почувства по-умен взел че повърнал всичко което бил изял.
Какво станало след първоначалния шок?
На Хал Че решил, че нещо е объркал и че Природата нарочно го е наказала задето е постъпил така с Ябълките на Познанието. Затова, на другия ден той пак отишъл да изяде една щайга ябълки.
Коментар на Заека
Първо: Преди да ядете каквито да е ябълки, пък било то и на познанието, ги измийте.
Второ: Ако ядете бързо,вместо бавно Ябълката на Познанието има шанса много по-скоро да се отвратите от Познанието.
Трето: Ако някой ти дава една щайга хубави ябълки безплатно, иди и ги продай на пазара за 1.20 килограма.
Четвърто: Спрете да се занимавате с Ябълката на Познанието. По-добре си направете ябълково вино. В него няма как да влязат червеи на съмнението, не се налага да го миеш преди консумация и винаги може да отлежава колкото си иска без да стане негодно за употреба.
Пето: Дзен носи само беди. Онзи е повърнал, а аз докато го пишех това, да вземе да ми изгори обяда!
Мартенския Заек
Един слънчев, топъл ден На Хал Че отишъл при Великия Мъдрец да го пита къде се намира Ябълката на Познанието.
-Учителю, къде се намира Ябълката на Познанието?
-В щайгата до мен.
И наистина до Великия Мъдрец имало щайга пълна с зелени, сочни ябълки. На Хал Че не знаел коя е тази на Познанието и ги изял всичките, за отрицателно време защото искал колкото се може по бързо да стане по-мъдър. И аха да се почувства по-умен взел че повърнал всичко което бил изял.
Какво станало след първоначалния шок?
На Хал Че решил, че нещо е объркал и че Природата нарочно го е наказала задето е постъпил така с Ябълките на Познанието. Затова, на другия ден той пак отишъл да изяде една щайга ябълки.
Коментар на Заека
Първо: Преди да ядете каквито да е ябълки, пък било то и на познанието, ги измийте.
Второ: Ако ядете бързо,вместо бавно Ябълката на Познанието има шанса много по-скоро да се отвратите от Познанието.
Трето: Ако някой ти дава една щайга хубави ябълки безплатно, иди и ги продай на пазара за 1.20 килограма.
Четвърто: Спрете да се занимавате с Ябълката на Познанието. По-добре си направете ябълково вино. В него няма как да влязат червеи на съмнението, не се налага да го миеш преди консумация и винаги може да отлежава колкото си иска без да стане негодно за употреба.
Пето: Дзен носи само беди. Онзи е повърнал, а аз докато го пишех това, да вземе да ми изгори обяда!
Мартенския Заек
Новите методи биха били по-удачни за някоя друга реалност, в която релаксът и животът в хармония със себе си, с околните и природата ще е водещо.
Аз бих желала да споделя с интересуващите се от въпроса това, което снощи прочетох и много ми допадна:
д-р Маргарита Димитрова
Институт за български език при БАН
Училищното образование и книжовният български език
http://www.belb.net/personal/dimitrova_m/obrazovanie%20i%20KE.pdf
"Очертаните проблеми при обучението по български език не могат да
бъдат решени не само чрез увеличаване на броя на часовете. Основна промяна
трябва да претърпи стратегията на обучението в концептуално отношение.
Учебните програми за цялото средно образование могат да се подчинят на
единна и последователно преследвана цел: целенасочена работа върху
подобряване на стратегическите и дискурсивните умения на учениците чрез
конкретни, последователни стъпки. Според съвременните специалисти
(предимно по чуждоезиково обучение) “важна особеност на комуникативния
подход е промяната на ролите на учителя и ученика в класната стая."
д-р Маргарита Димитрова
Институт за български език при БАН
Училищното образование и книжовният български език
http://www.belb.net/personal/dimitrova_m/obrazovanie%20i%20KE.pdf
"Очертаните проблеми при обучението по български език не могат да
бъдат решени не само чрез увеличаване на броя на часовете. Основна промяна
трябва да претърпи стратегията на обучението в концептуално отношение.
Учебните програми за цялото средно образование могат да се подчинят на
единна и последователно преследвана цел: целенасочена работа върху
подобряване на стратегическите и дискурсивните умения на учениците чрез
конкретни, последователни стъпки. Според съвременните специалисти
(предимно по чуждоезиково обучение) “важна особеност на комуникативния
подход е промяната на ролите на учителя и ученика в класната стая."
Настоящата образователна система помага на тези, които искат конкурентна среда. Безмилостна е към апатичните, демотивираните, инертните. Такъв е и животът, в който се реализираш успешно само чрез конкуриране и себеусъвъшенстване - двете страни на една и съща монета. Явно е, че има ученици, които разбират материала и други, които не се справят и търсят оправдания за неуспехите си извън себе си. Всеки иска да е отличник /и то не само в цифри/, но и за това си трябва да се потрудиш. Току виж ти станало и интересно
Аз мисля, че бъдещето не е само на агресивните, суперзнаещите и можещите, себеизтъкващи се и премазващи конкуренцията по пътя си. Това е едно погрешно схващане, което ще доведе до едностранчиво развитие на обществото и ще унищожи творчеството и иновативността.
Да си отличник не се изразява само в справянето с учебния материал, а да има какво да дадеш на хората около себе си, на обществото, на децата си.
Цитат
Важна особеност на комуникативния подход е промяната на ролите на учителя и ученика в класната стая.
Агресията сред децата е начин да се покаже на обществото, че същите не са чути и разбрани. И няма нищо общо с издигането в конкурентната среда. Не това е начина. Не това е пътя.
Аз що не виждам агресивни покрай мен, биещи се? Нямаме сред малките такива фрапиращи случки, за които чета в този подфорум? Косъма ми се изправя като чета как майка иска да премести дете в 1 клас още 1 срок в друго училище.......За 1 клас иде реч, за бога!!!!
Цитат
Важна особеност на комуникативния подход е промяната на ролите на учителя и ученика в класната стая.
Агресията сред децата е начин да се покаже на обществото, че същите не са чути и разбрани. И няма нищо общо с издигането в конкурентната среда. Не това е начина. Не това е пътя.
Аз що не виждам агресивни покрай мен, биещи се? Нямаме сред малките такива фрапиращи случки, за които чета в този подфорум? Косъма ми се изправя като чета как майка иска да премести дете в 1 клас още 1 срок в друго училище.......За 1 клас иде реч, за бога!!!!
Защото проблема не е в парадигмата на образованието, а точно във възпитанието на децата от самите родители. Точно подхода да не му се скараме на детето, да толерираме всичко което иска и прави, в размитите представи за добро и зло...кристални и индигови деца...
Вчера говорихме майки на деца от предучилищната. Едната мърмори, че нейното момиче е постоянно блъскано и удряно от момчетата. Реакцията беше, че щяла да научи дъщеря си да се бие. Хубаво, но мисълта да се провери как точно е станал конфликта я няма. Винаги по дефолт нашите деца са прави и целия свят са гадняри. Няма го желанието детето да решава конфликтите си с говорене и дипломация. Проблема е в родителите, не в учителите, не в програмата!! Учителката не може да седне да превъзпитава мирогледа на всички, когато в къщи детето го учат, че на удара се отвръща с удар.
Аз мисля, че бъдещето не е само на агресивните, суперзнаещите и можещите, себеизтъкващи се и премазващи конкуренцията по пътя си...
Лудаче, айде пак да прочетеш, но този път с разбиране
Къде прочете за агресия? И защо на откровения Мързел и Инертността непременно трябва да се противопостави Агресията, а не Трудът, както е прието по принцип? Настоящата образователна система помага на тези, които искат конкурентна среда. Безмилостна е към апатичните, демотивираните, инертните. Такъв е и животът, в който се реализираш успешно само чрез конкуриране и себеусъвъшенстване - двете страни на една и съща монета. Явно е, че има ученици, които разбират материала и други, които не се справят и търсят оправдания за неуспехите си извън себе си. Всеки иска да е отличник /и то не само в цифри/, но и за това си трябва да се потрудиш. Току виж ти станало и интересно
Да си отличник не се изразява само в справянето с учебния материал, а да има какво да дадеш на хората около себе си, на обществото, на децата си.
Агресията сред децата е начин да се покаже на обществото, че същите не са чути и разбрани. И няма нищо общо с издигането в конкурентната среда. Не това е начина. Не това е пътя.
Просто работиш какво да е, когато има и колкото дадат, оплакваш се колко си нещастен и животът "ден за ден" е цената, която ще платиш за безметежната си младост.
И други варианти има, ама не ми се пише вече, че дълго стана. Все ще се намери някой да допълни
Приемам го лично, защото голямата ми дъщеря е такава ... особена. Не е напориста, не е мотивирана да се справя добре с учебния материал, тиха, спокойна и вглъбена в себе си. Полага в пъти повече усилия за да смята елементарни за другите задачи.
Затова пък има невероятния талант да контролира конфликтите между другите и с няколко кратки изречения да накара всеки да се почувства удовлетворен и просто да престане да се конфронтира. Винаги успява да каже на другите нещо, с което да ги зарадва. Децата се въртят около нея като около красива пеперуда.
И, колкото и да е странно, за всичките 8 години, вместо тя да се учи от мен, аз получавам уроци от нея.
А програмата "заедно в час" е насочена точно към онези апатични, демотивирани и инертни деца, за които обикновената система е смазваща. Някои хора вярват в тях и че имат какво да постигнат.
Затова пък има невероятния талант да контролира конфликтите между другите и с няколко кратки изречения да накара всеки да се почувства удовлетворен и просто да престане да се конфронтира. Винаги успява да каже на другите нещо, с което да ги зарадва. Децата се въртят около нея като около красива пеперуда.
И, колкото и да е странно, за всичките 8 години, вместо тя да се учи от мен, аз получавам уроци от нея.
А програмата "заедно в час" е насочена точно към онези апатични, демотивирани и инертни деца, за които обикновената система е смазваща. Някои хора вярват в тях и че имат какво да постигнат.
Детето ти съвсем не е инертно, апатично и демотивирано, щом се труди! Полага в пъти повече усилия за да смята елементарни за другите задачи.
и моето мнение е, че настоящата образователна система го прави. И моят не е китка за мирисане, ама усети вкуса на успеха и това промени нещата. Не ме питай какво ми е минало през главата, за да стигнем до тук. Съзнавам много ясно и моя принос в това упражнение
В това е основното разминаване между становищата по темата:
"Такива деца трябва да се насърчават и моето мнение е, че и настоящата образователна система го прави. И моят не е китка за мирисане, ама усети вкуса на успеха. Не ме питай какво ми е минало през главата, за да стигнем до тук. Съзнавам много ясно и моя принос в това упражнение..",
т.к. мнения на другата страна са, че системата не прави нищо или почти нищо по въпроса. Не мисля, че някой ще измени собственото си становище тук.
Какво струва това на родителите е друг въпрос. Колкото по- малко прави системата, толкова повече са ангажирани последните /финансово, времево, всякак/. Точно поради тази причина сме стигнали до питането поради що, тогаз, да няма у нас домашно образование за желаещите поне. Да не си губят времето децата им там, където не получават нищо или почти нищо и им се налага да полагат и основи и да се усъвършенстват вкъщи или по курсове и уроци.
Темата е за смяна на модела в системата. За тези, които смятат, че е нужна такава смяна.
"Такива деца трябва да се насърчават и моето мнение е, че и настоящата образователна система го прави. И моят не е китка за мирисане, ама усети вкуса на успеха. Не ме питай какво ми е минало през главата, за да стигнем до тук. Съзнавам много ясно и моя принос в това упражнение..",
т.к. мнения на другата страна са, че системата не прави нищо или почти нищо по въпроса. Не мисля, че някой ще измени собственото си становище тук.
Какво струва това на родителите е друг въпрос. Колкото по- малко прави системата, толкова повече са ангажирани последните /финансово, времево, всякак/. Точно поради тази причина сме стигнали до питането поради що, тогаз, да няма у нас домашно образование за желаещите поне. Да не си губят времето децата им там, където не получават нищо или почти нищо и им се налага да полагат и основи и да се усъвършенстват вкъщи или по курсове и уроци.
Темата е за смяна на модела в системата. За тези, които смятат, че е нужна такава смяна.
Колкото по- малко прави системата, толкова повече са ангажирани последните /финансово, времево, всякак/
Ама то няма как детето ти да расте и да се развива без твоето участие било то финансово, във времето, възпитателно, подкрепящо, обичащо, разбиращо, но същевременно и строго и непримиримо към дребните недостатъци на иначе слънчевия му характер
За вечно недоволните си казах мнението и повече няма да се повтарям
Нямам такива планове.
Но има възможности поне системата да помогне и да свърши онуй, за което е създадена или поне да не пречи. В противен случай аз не виждам полза от нея в този й вид.
Кои са вечно недоволните аз не знам. Всеки е доволен от едно и недоволен от друго. Тук пишем по определена тема. Вие смятате, че няма нужда от нея, другите я намираме за нужна.
Но има възможности поне системата да помогне и да свърши онуй, за което е създадена или поне да не пречи. В противен случай аз не виждам полза от нея в този й вид.
Кои са вечно недоволните аз не знам. Всеки е доволен от едно и недоволен от друго. Тук пишем по определена тема. Вие смятате, че няма нужда от нея, другите я намираме за нужна.
...т.к. мнения на другата страна са, че системата не прави нищо или почти нищо по въпроса. Не мисля, че някой ще измени собственото си становище тук.
...
...
Нормално! Отвсякъде ни заливат с негативни стъкмистики и трябва да си ненормален, за да се дистанцираш от всичко, в което си повярвал и нямаш сили да промениш. Избор не ти остава освен да се надвикваш със себе си и да оплакваш живота си.
Аз предпочитам да вярвам в хората и в себе си.
Аз предпочитам да вярвам в хората
и в себе си.
Нормално! Не всеки се опира само на този тип информация. Разчитаме и на лични впечатления.
И ние почнахме с доверие.
В случая тук ти се надвикваш с останалите- не се измъчвай, няма да промениш ничие мнение или усещане. Ние не сме учениците, даже при тях така не се получава. Трудно можем да се повлияем от нечие субективно чуждо усещане, изразено във форум. Имаме си собствено. Всеки си знае въз основа на какви факти и информация си го е изградил. Даже не се опитваме да изменим твоето отношение- запази си го, изрази си го, лошо няма хич, но не мисли, че можеш да посегнеш на нечие друго и да го промениш. Да се "оплакваш от живота" не е като да смяташ, че конкретна система има нужда от конкретни промени и да ги обсъждаш. Форум е, това му е целта- да се обсъжда. Тук не виждам някой да се окайва или обобщено да се оплаква от "живота си". Напротив. Щом човек разсъждава и предлага промени, привеждайки и примери, значи мисли и има надежда.
Та лично аз бих продължила да се придържам към темата. Интересувам се от това, което споделят хората в нея за нови и различни начини.
И ние почнахме с доверие.
В случая тук ти се надвикваш с останалите- не се измъчвай, няма да промениш ничие мнение или усещане. Ние не сме учениците, даже при тях така не се получава. Трудно можем да се повлияем от нечие субективно чуждо усещане, изразено във форум. Имаме си собствено. Всеки си знае въз основа на какви факти и информация си го е изградил. Даже не се опитваме да изменим твоето отношение- запази си го, изрази си го, лошо няма хич, но не мисли, че можеш да посегнеш на нечие друго и да го промениш. Да се "оплакваш от живота" не е като да смяташ, че конкретна система има нужда от конкретни промени и да ги обсъждаш. Форум е, това му е целта- да се обсъжда. Тук не виждам някой да се окайва или обобщено да се оплаква от "живота си". Напротив. Щом човек разсъждава и предлага промени, привеждайки и примери, значи мисли и има надежда.
Та лично аз бих продължила да се придържам към темата. Интересувам се от това, което споделят хората в нея за нови и различни начини.
Никой, а още по-малко аз, не отрича, че има проблеми за решаване. То и винаги си ги е имало. А категоричното мнение "това не работи, дай да пробваме друго, че да видим какво ще стане" си е доста инфантилно не само като формулировка, а и като заявка. Дали системата е работила преди не ми се коментира, защото и там е, колкото списващи - толкова мнения. Едни ще кажат "да, работеше", други ще заемат друга позиция.
Що? Щото постовете ми са в Аз-форма ли? Така мисля - така го пиша! Пиши и ти така, няма смисъл да се криеш зад множеството с общи твърдения и заучени фрази.
Джуди, на няколко пъти чета в твои постове: "учителите не ни учат децата". Аз бих отвърнала на това с "Учителят идва тогава, когато ученикът е готов". А ученикът няма как да бъде готов при положение, че основните авторитети омаловажават неговия собствен принос и го прехвърлят с лека ръка на гърба на учителя. Гледай http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=163 на устата на самия господин Порумбачанов, председател на асоциация Домашно образование, е понятието "отговорност на детето". За такова нещо аз не съм те чувала да говориш.
Кой какво отрече?!
По твоята логика всички трябва да са отличници. Не познавам майка, която да не смята детето си за "най-". Знаеш, че образованието не е създадено, за да угажда на майките
Виж сега, всички имат заложби, но само някои ги развиват. Причини за неразвити таланти колкото искаш.
В случая тук ти се надвикваш с останалите...
Джуди, на няколко пъти чета в твои постове: "учителите не ни учат децата". Аз бих отвърнала на това с "Учителят идва тогава, когато ученикът е готов". А ученикът няма как да бъде готов при положение, че основните авторитети омаловажават неговия собствен принос и го прехвърлят с лека ръка на гърба на учителя. Гледай http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=163 на устата на самия господин Порумбачанов, председател на асоциация Домашно образование, е понятието "отговорност на детето". За такова нещо аз не съм те чувала да говориш.
След като образованието е задължително за всички деца, училището е длъжно да осмисли пребиваването там на всички деца, не само на някои.
Сега разбирам обаче, че проблеми се решавали много лесно, просто отричаш съществуването им и готово.
Ей, и днес не съм живяла напразно!
Сега разбирам обаче, че проблеми се решавали много лесно, просто отричаш съществуването им и готово.
Ей, и днес не съм живяла напразно!
По твоята логика всички трябва да са отличници. Не познавам майка, която да не смята детето си за "най-". Знаеш, че образованието не е създадено, за да угажда на майките
Виж сега, всички имат заложби, но само някои ги развиват. Причини за неразвити таланти колкото искаш.
При всички случаи когато е налице проблем, той следва да се реши и никой тук не е с идеята "Дай да видим какво ще стане", а с идеята "Да видим какво се прави там, където нещото работи.".
За мен нашата образователна система е тази, която е най- изостанала и изоставена и най- много се нуждае от промяна. Към къде- голяма част от пишещите тук вече обсъждат.
Много други неща у нас пък работят, та аз не се оплаквам "от живота", да речем, както ти се ще да квалифицираш и както погрешно правиш. Животът не е образователната система. Пази Боже! Има си толкова други неща, от които пък останалите, пишещи тук, сме доволни. Точно тази система, обаче, намирам за неработеща и за ревяща за промяна.
Къде има мои постове "Учителите не ни учат децата?". Никога не съм писала такова нещо. Бих предпочела нормален диалог, не е нужно да си пишем произволни съчинения върху липсваща основа.
Въобще не си говорим за отличници и неотличници. Който чете темата без да се чувства лично засегнат го е разбрал вече.
Нова, ще видим и други прозрения. Надявам се, обаче, да не се спами повече хубавата тема.
За мен нашата образователна система е тази, която е най- изостанала и изоставена и най- много се нуждае от промяна. Към къде- голяма част от пишещите тук вече обсъждат.
Много други неща у нас пък работят, та аз не се оплаквам "от живота", да речем, както ти се ще да квалифицираш и както погрешно правиш. Животът не е образователната система. Пази Боже! Има си толкова други неща, от които пък останалите, пишещи тук, сме доволни. Точно тази система, обаче, намирам за неработеща и за ревяща за промяна.
Къде има мои постове "Учителите не ни учат децата?". Никога не съм писала такова нещо. Бих предпочела нормален диалог, не е нужно да си пишем произволни съчинения върху липсваща основа.
Въобще не си говорим за отличници и неотличници. Който чете темата без да се чувства лично засегнат го е разбрал вече.
Нова, ще видим и други прозрения.
Надявам се, обаче, да не се спами повече хубавата тема. Ето и цялата история: http://gradinka.zaedno.net/
При всички случаи когато е налице проблем, той следва да се реши и никой тук не е с идеята "Дай да видим какво ще стане", а с идеята "Да видим какво се прави там, където нещото работи."
За мен нашата образователна система е тази, която е най- изостанала и изоставена и най- много се нуждае от промяна.
Както е тръгнало училището ще се смени с домашно образование, съдът - идея си нямам с какво и за болницата също
Ей, купихте си по една хлебопекарна и си повервАхте Много други неща у нас пък работят, та аз не се оплаквам "от живота", да речем, както ти се ще да квалифицираш и както погрешно правиш.
Животът не е образователната система. Пази Боже!
Къде има мои постове "Учителите не ни учат децата?".
Учителите затова са в училище, да научат децата ни, не да ни прехвърлят своите отговорности.
Нова, ще видим и други прозрения.
При нас проблемът далеч не са само циганите. Имаме си камари с други проблеми.
При нас, да речем, цигани в класовете не е имало, но проблеми- да.
Нуждата от промяна е здравословна и никой не говори за "на всяка цена". Тази нужда е ясна от най- малко 20 години и не "на всяка", а на никаква цена някой не ще да свърши работа, дето му е работа.
Чудесно е, че не смяташ за меродавни своите впечатления. Останалите в темата не те карат да приемаш техните. Но също си имат свои. Приеми го. Не боли.
Едва ли училището ще се смени изцяло с домашно образование. Там, където го има, то е само алтернатива, но не знам нейде училищата да са масово закрити. Да има избор е важно. А може и наличието на избор един ден у нас, ако се случи изобщо, да тласне към нужната промяна и самото държавно образование. То най- сетне ще има и друга алтернатива. Т.к. у нас частното такова все още не е. По ред причини.
Да, определено ти се е сторило. На мен ми е мъчно за образованието конкретно. Други неща са си пък наред. Не го приемай лично. Животът е училище, но училището не е целия живот.
"Но вие мъдрите и опитните ги пенсионирахте и игнорирахте по новому."
Лично аз не пенсионирам учители, както и всякакви други хора, та не се сещам какво общо имам с "мъдрите и опитни пенсионери". Напротив, имаме си няколко възрастни, които си ни харесват. Вероятно пак си изградила впечатление на неясна база.
"Учителите затова са в училище, да научат децата ни, не да ни прехвърлят своите отговорности."
Което не е еквивалент с "учителите не учат децата ни".
Аз, лично, съм давала из темите куп примери и за такива, които работят добре. Разликата между твърдяното и погрешно обобщено от теб и писаното е очевидна.
Разбира се, че в училище са затова, за какво друго? И действително когато решат да ни прехвърлят отговорността, както усещам не само аз, това няма как да се приеме по куп причини, които са обсъждани в редица теми. Не може да се приеме за нормално в VІІ клас, че и по- рано родителите да се виждат в чудо и да дирят курсове по задължителната учебна програма не само за високи оценки за матури, а за чисто скърпване на положението. Такива има- разходи се по училищните теми по класове. Това не е свършетна работа там, където е било редно да се свърши. Аз пък имам лични познати. Запазвам си правото да си направя лични изводи въз основа на видяното лично и проченото. Даже рискувайки да ти е неприятно.
Чудесно е, че си дала цитат от тема как били възрастните с правописа. Аз и там питах- кой следва да научи детето да пише? Ако собствените родители на едно дете не са особено грамотни наистина ли смятате, че е и редно и възможно да им се теслеми отговорността? Да се заяви, че родителят е отговорен за образованието точно прехвърляне на отговорност. За възпитанието- отговорен е, докъдето стига пределът на възможността му да контролира, за образованието- не е.
Вярно, че не съм сама, тук си пишем и с други хора, ако не си забелязала.
При нас, да речем, цигани в класовете не е имало, но проблеми- да.
Нуждата от промяна е здравословна и никой не говори за "на всяка цена". Тази нужда е ясна от най- малко 20 години и не "на всяка", а на никаква цена някой не ще да свърши работа, дето му е работа.
Чудесно е, че не смяташ за меродавни своите впечатления. Останалите в темата не те карат да приемаш техните. Но също си имат свои. Приеми го. Не боли.
Едва ли училището ще се смени изцяло с домашно образование. Там, където го има, то е само алтернатива, но не знам нейде училищата да са масово закрити. Да има избор е важно. А може и наличието на избор един ден у нас, ако се случи изобщо, да тласне към нужната промяна и самото държавно образование. То най- сетне ще има и друга алтернатива. Т.к. у нас частното такова все още не е. По ред причини.
Да, определено ти се е сторило. На мен ми е мъчно за образованието конкретно. Други неща са си пък наред. Не го приемай лично. Животът е училище, но училището не е целия живот.
"Но вие мъдрите и опитните ги пенсионирахте и игнорирахте по новому."
Лично аз не пенсионирам учители, както и всякакви други хора, та не се сещам какво общо имам с "мъдрите и опитни пенсионери". Напротив, имаме си няколко възрастни, които си ни харесват. Вероятно пак си изградила впечатление на неясна база.
"Учителите затова са в училище, да научат децата ни, не да ни прехвърлят своите отговорности."
Което не е еквивалент с "учителите не учат децата ни".
Аз, лично, съм давала из темите куп примери и за такива, които работят добре. Разликата между твърдяното и погрешно обобщено от теб и писаното е очевидна.
Разбира се, че в училище са затова, за какво друго? И действително когато решат да ни прехвърлят отговорността, както усещам не само аз, това няма как да се приеме по куп причини, които са обсъждани в редица теми. Не може да се приеме за нормално в VІІ клас, че и по- рано родителите да се виждат в чудо и да дирят курсове по задължителната учебна програма не само за високи оценки за матури, а за чисто скърпване на положението. Такива има- разходи се по училищните теми по класове. Това не е свършетна работа там, където е било редно да се свърши. Аз пък имам лични познати. Запазвам си правото да си направя лични изводи въз основа на видяното лично и проченото. Даже рискувайки да ти е неприятно.
Чудесно е, че си дала цитат от тема как били възрастните с правописа. Аз и там питах- кой следва да научи детето да пише? Ако собствените родители на едно дете не са особено грамотни наистина ли смятате, че е и редно и възможно да им се теслеми отговорността? Да се заяви, че родителят е отговорен за образованието точно прехвърляне на отговорност. За възпитанието- отговорен е, докъдето стига пределът на възможността му да контролира, за образованието- не е.
Вярно, че не съм сама, тук си пишем и с други хора, ако не си забелязала.
При нас проблемът далеч не са само циганите. Имаме си камари с други проблеми.
При нас, да речем, цигани в класовете не е имало, но проблеми- да.
При нас, да речем, цигани в класовете не е имало, но проблеми- да.
Ами виж сега, то и ние сме щастливо и задружно семейство, но сме имали и проблеми. И в клас ще имат проблеми, какво толкова му е лошото на проблема като формулировка?
Безпроблемно съществуване не знам да има, а на въпроса кога ще има не мога да отговоря.
Чудесно е, че не смяташ за меродавни своите впечатления. Останалите в темата не те карат да приемаш техните. Но също си имат свои. Приеми го. Не боли.
"Учителите затова са в училище, да научат децата ни, не да ни прехвърлят своите отговорности."
Което не е еквивалент с "учителите не учат децата ни".
Което не е еквивалент с "учителите не учат децата ни".
След като образованието е задължително за всички деца, училището е длъжно да осмисли пребиваването там на всички деца, не само на някои.
Сега разбирам обаче, че проблеми се решавали много лесно, просто отричаш съществуването им и готово.
Ей, и днес не съм живяла напразно!
Сега разбирам обаче, че проблеми се решавали много лесно, просто отричаш съществуването им и готово.
Ей, и днес не съм живяла напразно!
По твоята логика всички трябва да са отличници. Не познавам майка, която да не смята детето си за "най-". Знаеш, че образованието не е създадено, за да угажда на майките
Виж сега, всички имат заложби, но само някои ги развиват. Причини за неразвити таланти колкото искаш.
Първо, по моята логика излиза точно обратното - когато казвам на всички деца, имам предвид всички - и ученолюбивите, и умните, и не толкова умните,и любознателните, и по-пасивните.
Това, че аз пиша "всички", а ти четеш "отличници" е твой проблем и на възможностите ти за възприемане на даден текст.
Когато едно нещо е със задължителен характер, то трябва да ползва всички, не само отличниците. Защото всички са задължени да посещават училище, не само от отличниците.
Второ - училището не е създадено самоцелно, а в угода на обществото, а основна част на обществото са точно майките и татковците.
То не е нито казарма, нито поправително заведение, за да трябва да е обратното на приятно и удобно.
И трето - аз пък познавам доста родители, които преценяват реално децата си, възможностите им, както и наличието или липсата на таланти.
От много години насам откриването на талантите на децата е единствено приоритет на родителите, не на образователната система.
Децата не развиват талантите си в, а извън образователната система. Поне до 7-ми клас, когато пак благодарение на родителите си, а не на образователната система попадат там, където им е мястото. Поне част от тях.
Я, какво намерих: http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Cultur … /aalexandrov.aspx
http://www.rio-sofia-grad.com/index_files/news/2011/12/01/predva … ni%20ukazania.pdf
Проектът се нарича " Успех - да направим училището привлекателно за младите хора"!
"привлекателно"
"привлекателно"
Преди време един велик българин, Петко Славейков, каза нещо за обществената нагласа на българина:
"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?"
Еволюция - нъц!
Па и друго рече:
"Пенчо бре, чети!"
О, народ сме, мърша не! -
вика едно диване.
Диванешкий тоз род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни,
може лесно да го блазни,
че не е мърша, скот,
а деятелен народ,
и поети с дивен глас
са ослите на Парнас...
Да не би дал бог ни в съм
на такъвзи ум да съм!
от същия автор.
вика едно диване.
Диванешкий тоз род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни,
може лесно да го блазни,
че не е мърша, скот,
а деятелен народ,
и поети с дивен глас
са ослите на Парнас...
Да не би дал бог ни в съм
на такъвзи ум да съм!
от същия автор.
Не е нужно да съм лекар, за да преценя, че дадено лечение не чини и дори уврежда. Нямам нужда от медицинско образование, за да схвана простата идея, че марлята няма място в организма ми след операция.
Не е нужно да съм учител, за да видя огромните дупки в системата, както и това, че може и трябва да се направи промяна.
Тук си пишем тези, дето виждаме дупките. Щом за вас няма- добре, за вас нека си е тъй. Или щом дори като ги виждате си ги харесвате- пак добре, но това няма общо с останалите.
Аз, последно, не разбрах- да не вярвам на това, което лично виждам, чувам и преживявам, подкрепено с опита на доста други хора, които също лично познавам и с официална статистика, становища на други специалисти, дори работещи в същата тази система, а да се доверя на някаква анонимка? Нека анонимката си вярва, аз не й преча и тук.
Не я и питам кога щяло да няма проблеми, че да ми отговаря. Разбрах- проблеми няма или има, но нищо от това.
Аз се интересувам как могат да се решат, от тези, които ги виждат и споделят начини.
В нашето семейство когато имаме проблеми не ги загърбваме, решаваме ги.
Жалко, че не намираш разлика между различните неща. То е по причина, че не я търсиш. Е, щом е тъй по- удобно, няма да преча.
"Имаш пълно право да се чувстваш значима по начина, който ти импонира най-добре."- До добър извод си стигнала за себе си. Спазвай си го.
И понеже тук не е Клюкарник, лично аз няма да спамя повече темата, ако и туй да е цел нечия. Ако имаш какво да пишеш по нея- добре. Ако имаш нещо към мен- пиши на лични, аз пък, за разлика от теб, не държа да се чувствам значима и да занимавам околните с дребнави лични дразги.
хххххххххххх
Нова, благодаря за втория ти линк.
"Групите за извънкласна дейност и 3-годишната програма за развитие на извънкласните дейности в училище се приемат с решение на Педагогическия съвет на училището ."
Това дали означава, че ще има допълнителни форми по интереси в училищата, нещо като кръжоците едно време?
Има ли повече подробности за програмата- от кога би стартирала, в кои, конкретно училища? След една година ще ни предстои отново избор на училище и се интересувам. Разбирам, че директорът ще сключва договори, но не прочетох на какъв принцип ще се преценява кои училища ще участват.
...
Този ти линк ме накара да се разтърся за повече информация.
Намерих това:
http://sf.mon.bg/Izvunklasni_klasirane_faza_1.pdf
http://www.monitor.bg/article?id=241459
http://www.eufunds.bg/bg/page/58?programme=5&status=2&id=522
http://abv-alternativa.bg/219/noviyat-model-na-uchilishtno-obraz … stvo-na-znanieto/
" Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение. Преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности. Осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда. На възможности за квалификация и преквалификация в рамките на системата за учене през целия живот. Реабилитиране на възпитателната роля и отговорност на българското училище.
Става дума не просто за механично „разтоварване” на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес.
Същевременно, подходът за постигането на този минимум трябва да бъде индивидуализиран. Учебният процес трябва да отчита специфичните потребности и способности на учениците. Което означава да се положат сериозни усилия за диференциация на учебното съдържание за отделните ученици. Светът на училището като цяло трябва да бъде изграждан по мярата на детето – да дава път на способните и изявените, да помага на изоставащите.
Претовареността на учебните програми и учебниците е проблем, който се дискутира от години. Решението може да бъде намерено от експерти, които да балансират учебния процес както по отношение на съдържанието по отделните предмети, така и в организацията на учебния ден и програма. Необходимо е да се потърси нова методика, чрез която да се преодолее установената понастоящем структура на редуване на множество предмети, без видима връзка помежду им. Балансът в учебния процес изисква и отделяне на необходимото сериозно внимание върху спорта и физическата активност в училище."
Нуждите се отчитат. Не знам, обаче, какво ще се свърши по тези планове и програми.
Не е нужно да съм учител, за да видя огромните дупки в системата, както и това, че може и трябва да се направи промяна.
Тук си пишем тези, дето виждаме дупките. Щом за вас няма- добре, за вас нека си е тъй. Или щом дори като ги виждате си ги харесвате- пак добре, но това няма общо с останалите.
Аз, последно, не разбрах- да не вярвам на това, което лично виждам, чувам и преживявам, подкрепено с опита на доста други хора, които също лично познавам и с официална статистика, становища на други специалисти, дори работещи в същата тази система, а да се доверя на някаква анонимка? Нека анонимката си вярва, аз не й преча и тук.
Не я и питам кога щяло да няма проблеми, че да ми отговаря. Разбрах- проблеми няма или има, но нищо от това.
Аз се интересувам как могат да се решат, от тези, които ги виждат и споделят начини.
В нашето семейство когато имаме проблеми не ги загърбваме, решаваме ги.
Жалко, че не намираш разлика между различните неща. То е по причина, че не я търсиш. Е, щом е тъй по- удобно, няма да преча.
"Имаш пълно право да се чувстваш значима по начина, който ти импонира най-добре."- До добър извод си стигнала за себе си. Спазвай си го.
И понеже тук не е Клюкарник, лично аз няма да спамя повече темата, ако и туй да е цел нечия. Ако имаш какво да пишеш по нея- добре. Ако имаш нещо към мен- пиши на лични, аз пък, за разлика от теб, не държа да се чувствам значима и да занимавам околните с дребнави лични дразги.
хххххххххххх
Нова, благодаря за втория ти линк.
"Групите за извънкласна дейност и 3-годишната програма за развитие на извънкласните дейности в училище се приемат с решение на Педагогическия съвет на училището ."
Това дали означава, че ще има допълнителни форми по интереси в училищата, нещо като кръжоците едно време?
Има ли повече подробности за програмата- от кога би стартирала, в кои, конкретно училища? След една година ще ни предстои отново избор на училище и се интересувам. Разбирам, че директорът ще сключва договори, но не прочетох на какъв принцип ще се преценява кои училища ще участват.
...
Този ти линк ме накара да се разтърся за повече информация.
Намерих това:
http://sf.mon.bg/Izvunklasni_klasirane_faza_1.pdf
http://www.monitor.bg/article?id=241459
http://www.eufunds.bg/bg/page/58?programme=5&status=2&id=522
http://abv-alternativa.bg/219/noviyat-model-na-uchilishtno-obraz … stvo-na-znanieto/
" Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение. Преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности. Осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда. На възможности за квалификация и преквалификация в рамките на системата за учене през целия живот. Реабилитиране на възпитателната роля и отговорност на българското училище.
Става дума не просто за механично „разтоварване” на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес.
Същевременно, подходът за постигането на този минимум трябва да бъде индивидуализиран. Учебният процес трябва да отчита специфичните потребности и способности на учениците. Което означава да се положат сериозни усилия за диференциация на учебното съдържание за отделните ученици. Светът на училището като цяло трябва да бъде изграждан по мярата на детето – да дава път на способните и изявените, да помага на изоставащите.
Претовареността на учебните програми и учебниците е проблем, който се дискутира от години. Решението може да бъде намерено от експерти, които да балансират учебния процес както по отношение на съдържанието по отделните предмети, така и в организацията на учебния ден и програма. Необходимо е да се потърси нова методика, чрез която да се преодолее установената понастоящем структура на редуване на множество предмети, без видима връзка помежду им. Балансът в учебния процес изисква и отделяне на необходимото сериозно внимание върху спорта и физическата активност в училище."
Нуждите се отчитат. Не знам, обаче, какво ще се свърши по тези планове и програми.
Judy, проектът върви, вече има училища, в които са готови с видовете кръжоци и бройките участници. Не зная обаче дали започват от втория срок или от другата учебна година.
Някъде четох, че е достъпно за всички училища, които желаят. Ограничения няма. Нито като брой училища, нито като брой ученици. Ограничението е по един кръжок на ученик.
Топката е в училището.
Доколкото виждам, срокът е бил до 05.12.
Някъде четох, че е достъпно за всички училища, които желаят. Ограничения няма. Нито като брой училища, нито като брой ученици. Ограничението е по един кръжок на ученик.
Топката е в училището.
Доколкото виждам, срокът е бил до 05.12.
Днешният брой на в. Монитор: http://www.monitor.bg/article?id=318307
Днешният брой на в. Монитор: http://www.monitor.bg/article?id=318307
80% от българските учители твърдят, че уроците, които преподават, са неразбираеми за децата. Това сочат резултатите от изследване, поръчано от Комисията за защита на потребителите. Именно заради сложния материал всеки трети даскал прескача част от учебно съдържание. Над 30 на сто от преподавателите, особено младите кадри, смятат, че това, което преподават, е твърде сложно за децата.
А ако мога да попитам, колко от тези учители разбират материала, който преподават?
Днешният брой на в. Монитор: http://www.monitor.bg/article?id=318307
80% от българските учители твърдят, че уроците, които преподават, са неразбираеми за децата. Това сочат резултатите от изследване, поръчано от Комисията за защита на потребителите. Именно заради сложния материал всеки трети даскал прескача част от учебно съдържание. Над 30 на сто от преподавателите, особено младите кадри, смятат, че това, което преподават, е твърде сложно за децата.
А ако мога да попитам, колко от тези учители разбират материала, който преподават?
След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.
Учителят може и да го разбира материала, да го предаде по подходящ начин (което според мен се равнява на ново структуриране на урок), но ако в учебника материала не е пресъздаден по аналогичен начин, от къде да учи ученика? Освен да води записки.
В моите гимназиални години нямахме учебници по някои предмети. Най-вече история и география (преход, и т.н.) Учехме от едни "записки" на вестникарска хартия. Само текст (какви картинки, какви презентации). В тези "учебници" беше сбита основната информация. Аз лично си помагах с допълнителни книги по история.
Учителката по история 2-3 пъти ни заведе на лекции по история в университета (съвпадащи с нашия материал), ми вълнуващо си беше, как да не прочетеш нещо допълнително по въпроса.
По биология пък, това беше в 4-5 клас, когато учехме класификациите на растенията, учителката ни водеше на Княжево в гората и нагледно обясняваше. После в час, на катедрата (беше една огромна) изсипваше една купчина материал, вади от него и така изпитваше.
В моите гимназиални години нямахме учебници по някои предмети. Най-вече история и география (преход, и т.н.) Учехме от едни "записки" на вестникарска хартия. Само текст (какви картинки, какви презентации). В тези "учебници" беше сбита основната информация. Аз лично си помагах с допълнителни книги по история.
Учителката по история 2-3 пъти ни заведе на лекции по история в университета (съвпадащи с нашия материал), ми вълнуващо си беше, как да не прочетеш нещо допълнително по въпроса.
По биология пък, това беше в 4-5 клас, когато учехме класификациите на растенията, учителката ни водеше на Княжево в гората и нагледно обясняваше. После в час, на катедрата (беше една огромна) изсипваше една купчина материал, вади от него и така изпитваше.
[/quote]
След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.
[/quote]
Не съм съгласна с тук изказаното мнение - самата аз се опитвам да преподам някои уроци на сина ми (5-ти клас, в момента е болен).Материалът и учебниците са КОШМАР най-меко казано.
А по този повод се замислих и за децата от малцинствата ( визирам циганите, без да обиждам когото и да било).Ами как да учат, то и аз не разбирам някои неща, а не ми се налага да си ги превеждам от чужд език. Ето и пример от последното домашно по БЕЛ:
Радост-пролет! Слънце грей -
Златен клас на нива зрей.
По ливади злака млади
росен лей брилянт-сълза...
И още: Малка е мойта родина -
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.
И това за деца от 5-ти клас!!! Как да ги обясня на детето, даже компютъра не можа да приеме някои думи. А трябва да правим и анализ.
Ние с моя син също учим по 6 до8 часа дневно, не защото е мързелив или глупав.
Някой по - горе беше цитирал Славейков (ако не се лъжа), нека и аз да завърша с цитат от Вазов:
" - Нашето А, Б, Райне, Кой го написа?" ( по стари спомени, извинете ако не е точно).
ЗЛАКА и ВЪРТОПИ например, но не това ми е проблема. Аз лесно ще си ги намеря в речника. Но когато обяснявам урок за ПРИЛОЖЕНИЕ, искам да се съсредоточим върху важното, а не да си пилея времето с обясняване на нови думи. И се чудя как едно циганче би направило синтактичен анализ на подобен текст?
512, кои думи не разбираш?
ЗЛАКА и ВЪРТОПИ например
http://rechnik.info/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D0%BA
http://rechnik.info/%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BF
512, очаква се твоето дете до пети клас да е прочело достатъчно книги и да ги е научило тези думи. А проблема на децата от малцинствата е, че и те до пети клас си клатят краката в училище вместо да учат. А като се приберат в къщи им се втълпява от родителите, че от учене файда нема. (последното е от личен опит с дете на което месеци помагахме и накрая майка му го спря от училище..)
Абсолютно съм против новите модни тенденции, класиците ни да се превеждат на "съвременен език" щот горките ни дечица не можели да научат няколко нови думи на родния си език, но в същото време ходят на английски от детската градина!
Абсолютно съм против новите модни тенденции, класиците ни да се превеждат на "съвременен език" щот горките ни дечица не можели да научат няколко нови думи на родния си език, но в същото време ходят на английски от детската градина!
След като "прескача" част от материала, означава, че или не го разбира, или не умее да го предаде разбираемо на децата.
За мен е все тая кое от двете е, в крайна сметка децата не получават знания и в двата случая.
Това умение различава учителя от останалите хора, завършили същата специалност.
[/quote]
Не съм съгласна с тук изказаното мнение - самата аз се опитвам да преподам някои уроци на сина ми (5-ти клас, в момента е болен).Материалът и учебниците са КОШМАР най-меко казано.
[/quote]
Ти учител ли си, защото в моето мнение визирам неспособноста или нежеланието на някои учители да се потрудят, не невъзможността на родителите да го правят. Учителите това работят, а родителите работят най-често друго.
Учебниците и написаното в тях е съвсем отделен въпрос.
Изискванията към децата също.
Днес синът ми ще разсъждава върху "Малкият принц". За мен е нелепо да се иска от децата да анализират и разсъждават точно върху "Малкият принц" на Екзюпери като възрастни.
Учебният материал превръща децата в цигански торби - хвърля се всичко там.....
Претоварени са и нямат желание да учат.
Парадигмата е за смяна със сигурност.
Що се отнася до сериозността на възрастните.....В другите държави и социалната парадигма е доста по-различна.....Както и образователната....
Претоварени са и нямат желание да учат.
Парадигмата е за смяна със сигурност.
Що се отнася до сериозността на възрастните.....В другите държави и социалната парадигма е доста по-различна.....Както и образователната....
При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.
При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.
Таман мислех същото да напиша.
Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.
Образователната система по която аз съм учила преди 30 години беше добра. Кому беше необходимо да бъде разрушавана!? Целта беше една-нещата да станат толкова зле, че да е ясно, че трябва да се промени и тогава да се въведат нови практики, нови ценности и нов манталитет. Това е единствено и само подготовката за идването на Новия световен ред... и неговия лидер идващ отново като Спасител... на една съвсем съзнателно разрушена цивилизация (независимо в ценности, икономики, ресурси..) И тогава много малко хора ще се замислят, че всъщност е подменена ценностната система, за псевдо толерантността и псевдо морала.
Нашата първа крачка е новият закон за детето. Той всъщност не е нещо ново, подобни има в доста европейски страни... Но не е лошо да се позамислим на къде вървим.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/16/1523053_socialni_injene … o_na_semeistvoto/
Нашата първа крачка е новият закон за детето. Той всъщност не е нещо ново, подобни има в доста европейски страни... Но не е лошо да се позамислим на къде вървим.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/16/1523053_socialni_injene … o_na_semeistvoto/
Цитат на Доберман
При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.
Таман мислех същото да напиша.
Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.
[/quote]
Бих се съгласила с всичко казано до тук ако бях писала за урок по литература.
Аз цитирах произведения, на които трябва да се направи синтактичен, пунктуационен и правописен анализ за урок по български език, в който се учи за ПРИЛОЖЕНИЕ. И то в учебна тетрадка, която се попълва в къщи за дом. работа. Предполага се , че детето трябва да я попълва само - та редно ли е докато учи по 2-3 грам. термина минимум да трябва да учи и нови думи( които са толкова нови, че никой повече не ги използва и едва ли някога ще срещне другаде)?
При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.
Таман мислех същото да напиша.
Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.
[/quote]
Бих се съгласила с всичко казано до тук ако бях писала за урок по литература.
Аз цитирах произведения, на които трябва да се направи синтактичен, пунктуационен и правописен анализ за урок по български език, в който се учи за ПРИЛОЖЕНИЕ. И то в учебна тетрадка, която се попълва в къщи за дом. работа. Предполага се , че детето трябва да я попълва само - та редно ли е докато учи по 2-3 грам. термина минимум да трябва да учи и нови думи( които са толкова нови, че никой повече не ги използва и едва ли някога ще срещне другаде)?
Цитат
Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.
Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.
Тази забележка не беше свързана с коментара ти. А как е по принцип (според мен).
Не съм прочела, че става въпрос за синтактичен разбор, извинявам се... Той по принцип е труден за повечето ученици.
Има твърде много материал и твърде малко време, предвидено за усвояване. Дисциплината е много лоша и малкото време, което е налично, остава непълноценно използвано.
Защото една част от часовете преминават в правене на глупости от страна на учениците и безсмислени, нямащи никаква сила, опити на учителите да вътворят ред.
Като ''оръжие'', срещу липсата на концентрация от страна на учениците, идват по-интересните занятия, т.е. усилията на учителя, насочени към атрактивен начин на протичане на учебния процес. Под ''атрактивен'' нямам предвид жонглиране или цигански колела, а насочване на ''светлините на прожекторите'' към учениците и техните изяви, свързани с материала, под формата на дискусии, индивидуални и отборни задачи, и др. Има най-различни начини един урок да бъде проведен по интересен начин, дори и изключвайки по-горните предложения. Ако на учениците им е интересно (за всички възрасти говорим), ще им остава по-малко време да мислят как да ''изпъкнат'' в клас. Ще бъдат концентрирани и ще бъде по-лесно да се стимулира интересът им. На всички е ясно, че последователите (или т.н. публика) на създаващите хаоса ученици се ''забавляват'' на щуротиите, защото намират учебния процес за скучен. И скуката ги провокира сами да си намерят ''интересно'' занимание...
Елиминирайки поне до някъде лошата дисциплина, като пречка за по-пълноценен учебен процес, ще има повече време да се наблегне на уроците и по-съществената част от материала.
Ако престанем да подценяваме учениците и да ги превръщаме в жертви, те самите биха концентрирали усилия да се справят със ситуацията, вместо да търсят оправдания. ( Разбира се, не подценявам недостатъците на учебниците и на системата като цяло)
Целия този хаос в образованието идва и от изместения фокус. И родители, и учители се интересуват повече от цифрата в бележника, отколкото от знанията, които стоят ''зад'' нея. Да не говорим, че (според мен) системата на оценяване не е съобразена с нуждите. Ако главната цел на образованието (на училището, като институция, и в частност на учители и родители) е децата да се научат как да усвояватзнанията( а не само да придобиват такива), то трябва да се наблегне на ефективността от работата. В момента се пишат лесно и ниските, и високите оценки, като (в повечето случаи) не е важно дали наистина си разбрал материала и дали си го усвоил, а дали е свършена работата на пръв поглед. При една висока оценка, макар и незаслужена, децата са доволни (защото не се налага да слушат в час, не се налага да полагат кой знае какви усилия и не се изисква от тях да подхранват наученото, което е само в техен ущърб, но те не го осъзнават), и учителите са доволни( защото технически са си свършили работата, пишейки оценката по доста лесен начин- няма нужда да се опитват да провокират желанието и интереса на учениците- те са доволни и на кухата оценка, защото е важно да има такава), и родителите са доволни, защото повечето от тях не познават достатъчно добре децата си и се радват на цифрата, която виждат в бележника, без да се замислят реална ли е... Разбират чак когато се опре до матури.
И така... Колкото по-малко внимание се обръща на уроците, толкова повече децата изпускат и съответно им е по-трудно да разбират това, което ''учат''.
Голям проблем е, че учениците не се учат да задържат знанията, да ги подхранват. Минава определен период и повечето неща се забравят. Знанията се поддържат чрез практика, упражняване и преговаряне. Но не само в периода, в който си застрашен от изпитване, а дотогава, докато желаеш да притежаваш тези знания, които смяташ за най-съществени и необходими.
Защото една част от часовете преминават в правене на глупости от страна на учениците и безсмислени, нямащи никаква сила, опити на учителите да вътворят ред.
Като ''оръжие'', срещу липсата на концентрация от страна на учениците, идват по-интересните занятия, т.е. усилията на учителя, насочени към атрактивен начин на протичане на учебния процес. Под ''атрактивен'' нямам предвид жонглиране или цигански колела, а насочване на ''светлините на прожекторите'' към учениците и техните изяви, свързани с материала, под формата на дискусии, индивидуални и отборни задачи, и др. Има най-различни начини един урок да бъде проведен по интересен начин, дори и изключвайки по-горните предложения. Ако на учениците им е интересно (за всички възрасти говорим), ще им остава по-малко време да мислят как да ''изпъкнат'' в клас. Ще бъдат концентрирани и ще бъде по-лесно да се стимулира интересът им. На всички е ясно, че последователите (или т.н. публика) на създаващите хаоса ученици се ''забавляват'' на щуротиите, защото намират учебния процес за скучен. И скуката ги провокира сами да си намерят ''интересно'' занимание...
Елиминирайки поне до някъде лошата дисциплина, като пречка за по-пълноценен учебен процес, ще има повече време да се наблегне на уроците и по-съществената част от материала.
Ако престанем да подценяваме учениците и да ги превръщаме в жертви, те самите биха концентрирали усилия да се справят със ситуацията, вместо да търсят оправдания. ( Разбира се, не подценявам недостатъците на учебниците и на системата като цяло)
Целия този хаос в образованието идва и от изместения фокус. И родители, и учители се интересуват повече от цифрата в бележника, отколкото от знанията, които стоят ''зад'' нея. Да не говорим, че (според мен) системата на оценяване не е съобразена с нуждите. Ако главната цел на образованието (на училището, като институция, и в частност на учители и родители) е децата да се научат как да усвояватзнанията( а не само да придобиват такива), то трябва да се наблегне на ефективността от работата. В момента се пишат лесно и ниските, и високите оценки, като (в повечето случаи) не е важно дали наистина си разбрал материала и дали си го усвоил, а дали е свършена работата на пръв поглед. При една висока оценка, макар и незаслужена, децата са доволни (защото не се налага да слушат в час, не се налага да полагат кой знае какви усилия и не се изисква от тях да подхранват наученото, което е само в техен ущърб, но те не го осъзнават), и учителите са доволни( защото технически са си свършили работата, пишейки оценката по доста лесен начин- няма нужда да се опитват да провокират желанието и интереса на учениците- те са доволни и на кухата оценка, защото е важно да има такава), и родителите са доволни, защото повечето от тях не познават достатъчно добре децата си и се радват на цифрата, която виждат в бележника, без да се замислят реална ли е... Разбират чак когато се опре до матури.
И така... Колкото по-малко внимание се обръща на уроците, толкова повече децата изпускат и съответно им е по-трудно да разбират това, което ''учат''.
Голям проблем е, че учениците не се учат да задържат знанията, да ги подхранват. Минава определен период и повечето неща се забравят. Знанията се поддържат чрез практика, упражняване и преговаряне. Но не само в периода, в който си застрашен от изпитване, а дотогава, докато желаеш да притежаваш тези знания, които смяташ за най-съществени и необходими.
Ето какво получих по ел. поща, във връзка с програмата, за която си писахме с Нова на предходните две страници:
"Проекта стартира на 12.12.2011г. и информацията, която имате е предвратилена. Срока -до 05 декември беше срок за поканения конкретен бенефициент-МОМН, който се справи и подаде проектното предложение още на 19 октомври и до 01 декември проекта беше оценен и договориран.
Тепърва започва неговата популяризация, издаване на инструкци, подръжане на интернет сай ти т.н.
Колкото до конкретния ви въпрос, би било добре за имате предвид следното:
За участие в проекта училищата подават заявки. Заявките са приемат с решение на Педагогическия съвет на училището в началото на всяка учебна година.Директорът на училището представя в РИО заявката за участие, въведена в електронен модул – „Извънкласни дейности” и Заявление за участие на хартиен носител. Критериите за избор на училища за включване в проекта са:
1. Училището да попада в целевата група;
2. Включени ученици с идентифицирани нужди от подкрепа;
3. Заявка от директора, попълнена съгласно изискванията.
4. Актуализирана тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.
РИО извършват проверка на заявките от училищата относно коректното попълване на:
1.заявка за участие на училището
2.данни за групите по ИИД в училището
3. тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.
Представят заявките за участие на училището на екипа за УП в МОМН, както и обобщена информация, за участващите по проекта училища за съответната учебна година- и становище, относно допуснатите и недопуснатите кандидати за финансиране.
Ръководителят на екипа за управление на проекта одобрява заявките и представя за утвърждаване на министъра на образованието, младежта и науката списък с включените в проекта училища."
"Проекта стартира на 12.12.2011г. и информацията, която имате е предвратилена. Срока -до 05 декември беше срок за поканения конкретен бенефициент-МОМН, който се справи и подаде проектното предложение още на 19 октомври и до 01 декември проекта беше оценен и договориран.
Тепърва започва неговата популяризация, издаване на инструкци, подръжане на интернет сай ти т.н.
Колкото до конкретния ви въпрос, би било добре за имате предвид следното:
За участие в проекта училищата подават заявки. Заявките са приемат с решение на Педагогическия съвет на училището в началото на всяка учебна година.Директорът на училището представя в РИО заявката за участие, въведена в електронен модул – „Извънкласни дейности” и Заявление за участие на хартиен носител. Критериите за избор на училища за включване в проекта са:
1. Училището да попада в целевата група;
2. Включени ученици с идентифицирани нужди от подкрепа;
3. Заявка от директора, попълнена съгласно изискванията.
4. Актуализирана тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.
РИО извършват проверка на заявките от училищата относно коректното попълване на:
1.заявка за участие на училището
2.данни за групите по ИИД в училището
3. тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.
Представят заявките за участие на училището на екипа за УП в МОМН, както и обобщена информация, за участващите по проекта училища за съответната учебна година- и становище, относно допуснатите и недопуснатите кандидати за финансиране.
Ръководителят на екипа за управление на проекта одобрява заявките и представя за утвърждаване на министъра на образованието, младежта и науката списък с включените в проекта училища."
Намират се хора, които не чакат държавата да им предостави условия за нормално раждане или адекватно образование, а си го правят сами у дома
Темата е интересна и в същото време - необходима.
Без да имам претенции за компетентност, ще споделя своето мнение.
Образованието в България е всъщност основният проблем на България.
А образованието на децата ни е поверено в ръцете на училището. Делегирано е огромно и неоснователно доверие на автори на учебници, учители и директори.
Няма високи изисквания към работата на всеки един от тях. Основно се изисква да имат диплома и да идват на работа.
Реално няма ефективен контрол. Учителите ако искат - работят добре и с желание, ако не искат - не работят, а просто присъстват някак си.
Заплатите на учители, директори, автори на учебници, инспектори не са обвързани с резултати. Заплатата е по щат и колкото повече се задържиш на работа, толкова повече можеш да вземеш.
Учениците са такива, каквито им разрешиш да бъдат - работливи, мотивирани или нехайни, арогантни.
Имам конкретни мисли какво може да помогне.
1. Учебните програми - не само теория да се предлага на децата. Ежедневно чрез практически занимания да се обучават. Това, което може да се прочете в учебник, интернет, библиотека - да не се предлага от учителя в час, а да се допълва, анализира, експериментира в час, да се търсят различни мнения, сравнения - изобщо - децата да се стимулират да мислят, анализират, прилагат...
2. Учителите и директорите - обвързване на заплатите им с резултатите на учениците. За всеки клас да има изходни тестове поне два пъти в годината, външно оценяване. Това ще си струва всяка вложена стотинка.
3. Ефективен контрол от страна на МОМН - по общини и селища за качеството на работа, условия и методи на работа.
4. Целодневно обучение - преди обяд учене, следобяд - самоподготовка с практическа насоченост, спортове, клубове по изкуство, музика и каквото си реши училището - да се развиват децата, да се ангажира времето и вниманието им, да се въпитават на труд и уважение...
5. Дисциплината на учениците - важен фактор за успеваемост. Още от детската градина и началните класове - насочване към консулт с психолог и терапия )при необходимост) при всяка проява на неуважение, грубост, агресия - при неспазване на нормите и правилата.
Стана дълго, а имам още толкова много мисли, но засега ще спра.
Без да имам претенции за компетентност, ще споделя своето мнение.
Образованието в България е всъщност основният проблем на България.
А образованието на децата ни е поверено в ръцете на училището. Делегирано е огромно и неоснователно доверие на автори на учебници, учители и директори.
Няма високи изисквания към работата на всеки един от тях. Основно се изисква да имат диплома и да идват на работа.
Реално няма ефективен контрол. Учителите ако искат - работят добре и с желание, ако не искат - не работят, а просто присъстват някак си.
Заплатите на учители, директори, автори на учебници, инспектори не са обвързани с резултати. Заплатата е по щат и колкото повече се задържиш на работа, толкова повече можеш да вземеш.
Учениците са такива, каквито им разрешиш да бъдат - работливи, мотивирани или нехайни, арогантни.
Имам конкретни мисли какво може да помогне.
1. Учебните програми - не само теория да се предлага на децата. Ежедневно чрез практически занимания да се обучават. Това, което може да се прочете в учебник, интернет, библиотека - да не се предлага от учителя в час, а да се допълва, анализира, експериментира в час, да се търсят различни мнения, сравнения - изобщо - децата да се стимулират да мислят, анализират, прилагат...
2. Учителите и директорите - обвързване на заплатите им с резултатите на учениците. За всеки клас да има изходни тестове поне два пъти в годината, външно оценяване. Това ще си струва всяка вложена стотинка.
3. Ефективен контрол от страна на МОМН - по общини и селища за качеството на работа, условия и методи на работа.
4. Целодневно обучение - преди обяд учене, следобяд - самоподготовка с практическа насоченост, спортове, клубове по изкуство, музика и каквото си реши училището - да се развиват децата, да се ангажира времето и вниманието им, да се въпитават на труд и уважение...
5. Дисциплината на учениците - важен фактор за успеваемост. Още от детската градина и началните класове - насочване към консулт с психолог и терапия )при необходимост) при всяка проява на неуважение, грубост, агресия - при неспазване на нормите и правилата.
Стана дълго, а имам още толкова много мисли, но засега ще спра.
Само се моля да не става задължително целодневното обучение за всички деца.
Нека който няма как да организира деня на децата си да има възможност да разчита на занималня, но за останалите поне втората половина от деня да имат възможност да прекарат деня си по- разтоварващо и пълноценно. Това в училището ни е невъзможно да се случи. Поне да не става И задължително.
Нека който няма как да организира деня на децата си да има възможност да разчита на занималня, но за останалите поне втората половина от деня да имат възможност да прекарат деня си по- разтоварващо и пълноценно. Това в училището ни е невъзможно да се случи. Поне да не става И задължително.
Смятам че открих поне едно БЪЛГАРСКО училище, в което се прилага тази парадигма (не е реклама, аз самият го открих наскоро)
http://www.sladkavoda.com
Eто интервюта със създателя на училището, изводите си правете сами:
Ето отзиви на родители, чиито деца учат там.
http://www.sladkavoda.com
Eто интервюта със създателя на училището, изводите си правете сами:
- МИСИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКА. Да възпитаваме българи
- Как се роди идеята за училището в Сладка вода
- Хората не търсят работа - търсят служба
Ето отзиви на родители, чиито деца учат там.
"Оказа се, че почти всички сериозни училища по света са пансиони." Все едно Койно ми казва: колкото по-далеч от дома и родителите, толкова по-добре за детето. Вярваш ли му? Ама честно
Така че твърдо съм за пансион и самостоятелното възпитание. В крайна сметка става дума за 4-5 години. Но осъзнатото през този период остава за цял живот.
Като отворих линка това си помислих- пансион, това не е форма на обучение, а на отглеждане на деца.
Ако е идеята да се сподели как се работи там и да се приложат разни полезни неща в нашите училища- да, добре, но пансионната форма не мога да приема за моите деца. То и сега провисяването в училище 6-7 часа на ден не ми е по вкуса, какво остава за пансион.
Ако е идеята да се сподели как се работи там и да се приложат разни полезни неща в нашите училища- да, добре, но пансионната форма не мога да приема за моите деца. То и сега провисяването в училище 6-7 часа на ден не ми е по вкуса, какво остава за пансион.
Хора, говорим за нова парадигма, а не просто подобрено държавно обучение. Парадигма значи тотална смяна на моделите. Сегашната форма - седене зад чина от първи до осми клас и образование с наливане на знания в главата е остаряла, не отговаря на потребностите на днешните деца.
Нужна е нова парадигма, която има като приоритет духовно развитие на детето (днес то се третира като компютър, в който се наливат знания), всестранно физическо развитие, хармонично отношение с природата и хората от всички възрасти, разбиране и ПРАВИЛНО СТОПАНИСВАНЕ на собственото си тяло, разбиране и прилагане на ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ. ЕТО ТОВА Е НОВОТО, което ние искаме.
Кой, кажете ми, кой учи децата ни днес на тези неща в задушните класни стаи? Нима ВСЕ ОЩЕ си правите илюзия, че някои учител ще внесе в тях новите ценности с 5 часа седене в класната стая???
Говорил съм с управители на училища от нов тип, като Монтесори и те всички са единодушни - най-големият ни проблем е, казват те, че каквото и да направим, чудеса ако ще да сторим с детето, щом то приключи занятията и се върне в света, попада в атмосферата на "неправилност". Защото новото се учи чрез живота, чрез впечатления. А какво ще осъзнае гледайки у дома, на улицата, съучениците му как нагъват бял хляб и банички; какво ще попадне в душата му от пошлите реклами по улицата и телевизията, ще се отвори ли сърцето му от пълните с насилие игри и филми, които днес съучениците в училище ще обсъждат помежду си. Не можете да го скриете от тях! Не си правете илюзии! Дори ние, които живеем съвсем изолирани не съумяваме да опазим детето от омърсяване, което то попива в града и училището. Емоционалните впечатления формират детската душа, а не учебниците и помагалата.
Нужна е нова парадигма, която има като приоритет духовно развитие на детето (днес то се третира като компютър, в който се наливат знания), всестранно физическо развитие, хармонично отношение с природата и хората от всички възрасти, разбиране и ПРАВИЛНО СТОПАНИСВАНЕ на собственото си тяло, разбиране и прилагане на ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ. ЕТО ТОВА Е НОВОТО, което ние искаме.
Кой, кажете ми, кой учи децата ни днес на тези неща в задушните класни стаи? Нима ВСЕ ОЩЕ си правите илюзия, че някои учител ще внесе в тях новите ценности с 5 часа седене в класната стая???
Говорил съм с управители на училища от нов тип, като Монтесори и те всички са единодушни - най-големият ни проблем е, казват те, че каквото и да направим, чудеса ако ще да сторим с детето, щом то приключи занятията и се върне в света, попада в атмосферата на "неправилност". Защото новото се учи чрез живота, чрез впечатления. А какво ще осъзнае гледайки у дома, на улицата, съучениците му как нагъват бял хляб и банички; какво ще попадне в душата му от пошлите реклами по улицата и телевизията, ще се отвори ли сърцето му от пълните с насилие игри и филми, които днес съучениците в училище ще обсъждат помежду си. Не можете да го скриете от тях! Не си правете илюзии! Дори ние, които живеем съвсем изолирани не съумяваме да опазим детето от омърсяване, което то попива в града и училището. Емоционалните впечатления формират детската душа, а не учебниците и помагалата.
В класните стаи децата се учат да възпроизведат информация, възможно най- близка до дадената в учебника или до близката на учителя. Това не е образование и за мен.
Но пансиона? За мен "извън" училище не е атмосфера на "неправилност", а живият живот. Той не е изолация, в никой случай. Пансионът и институцията не могат и не следва да заместят връзката с родителите. Последната следва да се ограничи само ако е доказано съществено опасна за живота и/или здравето на на тези деца, иначе- не.
Но пансиона? За мен "извън" училище не е атмосфера на "неправилност", а живият живот. Той не е изолация, в никой случай. Пансионът и институцията не могат и не следва да заместят връзката с родителите. Последната следва да се ограничи само ако е доказано съществено опасна за живота и/или здравето на на тези деца, иначе- не.
В класните стаи децата се учат да възпроизведат информация, възможно най- близка до дадената в учебника или до близката на учителя. Това не е образование и за мен.
Но пансиона? За мен "извън" училище не е атмосфера на "неправилност", а живият живот. Той не е изолация, в никой случай. Пансионът и институцията не могат и не следва да заместят връзката с родителите. Последната следва да се ограничи само ако е доказано съществено опасна за живота и/или здравето на на тези деца, иначе- не.
Но пансиона? За мен "извън" училище не е атмосфера на "неправилност", а живият живот. Той не е изолация, в никой случай. Пансионът и институцията не могат и не следва да заместят връзката с родителите. Последната следва да се ограничи само ако е доказано съществено опасна за живота и/или здравето на на тези деца, иначе- не.
Защото повечето родители нямат възможност да осигурят нужните условия за оформяне на детската душа. Детето освен книжните знания трябва да се грижи за по-малките си събратя, да разбира и състрадава на животните, да насочва мисълта си към помагане на другите, да може самостоятелно да се грижи за здравето на тялото си, да знае как да приготвлява здравословно храната си, да развива физиката си. Трябва да работи с ръцете си, да вижда плодовете от труда си.
Кажете кое средностатистическо семейство може да даде това на детето си? Родителите са цял ден на работа и се връщат уморени. Колцина после ще водят детето на езда, стрелба с лък и занимания по у-шу? А колко въобще могат да си го позволят? Колко могат да са с него всеки ден сред природата и да му преподават езика й? Колко имат възможност да го заведат всред по-малки деца, за които да се грижи и да усети любов и състрадание? Колко родители имат нужните знания за тялото си и здравословното хранене, за да ги предадат на детето си? Вие може би да. А останалите 99.9%??? Нали говорим за всички деца, не само за вашето.
Людмиле, според мен грешката ти е, че смяташ че всичките тези останали 99,9% от хората, искат да направят от децата си нечии послушници.
Колкото и да не харесвам сегашната ни образователна система, аз нямам никакво желание да оставя детето си в някаква школа, където то да бъде учено на тези духовни, нравствени и физически неща, за които говориш. Не искам други хора да оформят душата му. Според мен и с повечето хора е така.
Съгласна съм с теб, че има нужда от нова образователна парадигма, но до там. Начините, които предлагаш не ми допадат.
Колкото и да не харесвам сегашната ни образователна система, аз нямам никакво желание да оставя детето си в някаква школа, където то да бъде учено на тези духовни, нравствени и физически неща, за които говориш. Не искам други хора да оформят душата му. Според мен и с повечето хора е така.
Съгласна съм с теб, че има нужда от нова образователна парадигма, но до там. Начините, които предлагаш не ми допадат.
Кажете кое средностатистическо семейство може да даде това на детето си? Родителите са цял ден на работа и се връщат уморени. Колцина после ще водят детето на езда, стрелба с лък и занимания по у-шу? А колко въобще могат да си го позволят? Колко могат да са с него всеки ден сред природата и да му преподават езика й? Колко имат възможност да го заведат всред по-малки деца, за които да се грижи и да усети любов и състрадание? Колко родители имат нужните знания за тялото си и здравословното хранене, за да ги предадат на детето си? Вие може би да. А останалите 99.9%??? Нали говорим за всички деца, не само за вашето.
Този детски рай в Сладка вода не вярвам да е за без пари! Колко средностатистически семейства могат да си позволят този "лукс"?!
Сегашната система на възпитание на младите е безнадеждно, ама наистина безднадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му.
Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците - с таблети. Едно истинско училище трябва да ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Уроците трябва да се изнесат там, където е най-привичната за човека среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в него се развива логиката, а дотогава да се работи изключително върху вътрешния му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.
Но ние, хората сме загубили тази вътрешна тишина. Вместо нея са ни научили, пак в същите училища да МИСЛИМ - заменили са естествената тишина, с която се раждаме, с един безкраен бъртвеж в главата ни, който не ни оставя нито за миг. Да, научили са ни да говорим сами на себе си. И докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в задушните човечарници, наречени училища, далеч от природата, както правим със самите нас. И ще ги изнасилваме да мислят и да смятат с логика, погребвайки вътрешния свят на фантазиите и мечтите.
Но най-страшното е, ако питате мен, че създателите на учебните програми, учебниците, а и самите учители са хора, които отдавна са умрели за детския свят. За тях мечтите и фантазиите са вятърничави и несериозни неща. Тези хора не вярват, че знанието може да дойде и отвътре, безмълвно. Тези хора не вярват, че мисълта има сила да лекува, да влияе на събития и да твори нови. Детската душа за тях нищо не им говори. Затова системата днес е такава -детето отива в училище да му бъдат вменен вкочанен старчески светоглед на света, да бъде научено от някой друг, а не да развие заложените в него качества, гъвкавост, интуиция.
Колкото и крайно и радикално да ви звучи, но днешното училището изнасилва децата. Да, кара ги, още от първи клас да захвърлят своя естествен покой, фантазия и светоглед. Приравнява всичките с един аршин. Учи детето да познава цифрите, но не и собственото си тяло. Учи да различава подлог от сказуемо но не и да различава полезните и вредните за тялото му храни. Пълни главата му с излишни знания. В резултат от такъв начин на образование днес един автомеханик може наизуст да каже къде се намира всяка част от двигателя, но не може да каже къде се намира далака в собственото му тяло. Той знае, че трябва да почисти филтъра и свещите веднъж годишно, но не знае, че трябва да направи същото с черни си дроб...
Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.
В училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете - интуиция, фантазия, игривост, любознателност, желание непрестанно да се учи. Само такъв учител би разбрал детето и би му дал това, от което то има нужда. Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно?
Ще има занимания в които децата ще помагат на свои другарчета или животни - така се облагородява детската душа. Ще се учат да използват силата на мисълта си за благо - молитва, медитация, съзерцание - с тези инструменти, а не с оръжие, ще се постигне мир и просперитет на Земята. Ще разкрият лечителските си дарби, така че да могат да помагат на другите. Ще се учат да разпознават лечебните треви, гъби, минерали... Ще има часове за визия, за мечтаене. Та нали всички големи неща започват с визията.
Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците - с таблети. Едно истинско училище трябва да ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Уроците трябва да се изнесат там, където е най-привичната за човека среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в него се развива логиката, а дотогава да се работи изключително върху вътрешния му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.
Но ние, хората сме загубили тази вътрешна тишина. Вместо нея са ни научили, пак в същите училища да МИСЛИМ - заменили са естествената тишина, с която се раждаме, с един безкраен бъртвеж в главата ни, който не ни оставя нито за миг. Да, научили са ни да говорим сами на себе си. И докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в задушните човечарници, наречени училища, далеч от природата, както правим със самите нас. И ще ги изнасилваме да мислят и да смятат с логика, погребвайки вътрешния свят на фантазиите и мечтите.
Но най-страшното е, ако питате мен, че създателите на учебните програми, учебниците, а и самите учители са хора, които отдавна са умрели за детския свят. За тях мечтите и фантазиите са вятърничави и несериозни неща. Тези хора не вярват, че знанието може да дойде и отвътре, безмълвно. Тези хора не вярват, че мисълта има сила да лекува, да влияе на събития и да твори нови. Детската душа за тях нищо не им говори. Затова системата днес е такава -детето отива в училище да му бъдат вменен вкочанен старчески светоглед на света, да бъде научено от някой друг, а не да развие заложените в него качества, гъвкавост, интуиция.
Колкото и крайно и радикално да ви звучи, но днешното училището изнасилва децата. Да, кара ги, още от първи клас да захвърлят своя естествен покой, фантазия и светоглед. Приравнява всичките с един аршин. Учи детето да познава цифрите, но не и собственото си тяло. Учи да различава подлог от сказуемо но не и да различава полезните и вредните за тялото му храни. Пълни главата му с излишни знания. В резултат от такъв начин на образование днес един автомеханик може наизуст да каже къде се намира всяка част от двигателя, но не може да каже къде се намира далака в собственото му тяло. Той знае, че трябва да почисти филтъра и свещите веднъж годишно, но не знае, че трябва да направи същото с черни си дроб...
Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.
В училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете - интуиция, фантазия, игривост, любознателност, желание непрестанно да се учи. Само такъв учител би разбрал детето и би му дал това, от което то има нужда. Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно?
Ще има занимания в които децата ще помагат на свои другарчета или животни - така се облагородява детската душа. Ще се учат да използват силата на мисълта си за благо - молитва, медитация, съзерцание - с тези инструменти, а не с оръжие, ще се постигне мир и просперитет на Земята. Ще разкрият лечителските си дарби, така че да могат да помагат на другите. Ще се учат да разпознават лечебните треви, гъби, минерали... Ще има часове за визия, за мечтаене. Та нали всички големи неща започват с визията.
Всъщност потвърди думите ми в началото на дискусията. Предишната образователна система беше срината, за да може всички да поискат нещо ново и различно и да бъдат вкарани в нови уравниловки с красиви обяснения. Да може всички да имат една религия (или да речем духовност, както ни я представят) и антихриста да може да манипулира всички безпроблемно. Всички да се чувстват свободни и да не осъзнават роби на какво са.
Людмиле, децата и сега учат частите на тялото и полезните храни, още в първите класове. Друг е въпроса до колко те го приемат на сериозно и като излязат от училище не отиват точно това да си купят, защото другото чаве също нагъва.
Най-важното за едно дете е да расте в семейство от двама родители. Библията е пълна с призиви децата да вземат примери от родителите си и да ги слушат и колко е важно да бъдат отглеждани в здрави семейства и наставлявани от собствените си родители. Да днес семействата не са здрави и то е точно поради подменената ценностна система. Но ще ме прощаваш култа който ти изповядваш и уроците по у-шу ще са последното нещо което ще научат децата на духовност.(познавам и двете) Защото едно дете отгледано в пансион трудно създава здраво семейство след това. Имам два примера пред мен, на баща ми и на съпруга ми. И двамата са отгледани в седмични детски градини и двамата изобщо нямат близки отношения с родителите си. Единия не успя да създаде пълноценно семейство и не се научи как да показва обич и да носи отговорност, другия е имал шанса да попадне на хора в тийн годините си и му костваше страшно много да се промени. А какви ли увреждания би получило едно дете ако повече години е далеч от родителите си?
Лично аз отказвам да съм за разплод, да раждам деца и после някой друг да ги поставя в калъпа си и да ги използва за собствените си цели. Бих се борила с живота си за това.
Не съм ходила в казарма, но пък родителите ми успяха да ме научат да се трудя и на много други ценности. Мисля, че бих могла да се справя да науча и моите деца, не е лесно, понякога ми се иска да избягам, но знам, че това е моя работа.
Съжалявам не съм толкова красноречива като теб, но се надявам хората да търсят смисъла, а не риториката.
Людмиле, децата и сега учат частите на тялото и полезните храни, още в първите класове. Друг е въпроса до колко те го приемат на сериозно и като излязат от училище не отиват точно това да си купят, защото другото чаве също нагъва.
Най-важното за едно дете е да расте в семейство от двама родители. Библията е пълна с призиви децата да вземат примери от родителите си и да ги слушат и колко е важно да бъдат отглеждани в здрави семейства и наставлявани от собствените си родители. Да днес семействата не са здрави и то е точно поради подменената ценностна система. Но ще ме прощаваш култа който ти изповядваш и уроците по у-шу ще са последното нещо което ще научат децата на духовност.(познавам и двете) Защото едно дете отгледано в пансион трудно създава здраво семейство след това. Имам два примера пред мен, на баща ми и на съпруга ми. И двамата са отгледани в седмични детски градини и двамата изобщо нямат близки отношения с родителите си. Единия не успя да създаде пълноценно семейство и не се научи как да показва обич и да носи отговорност, другия е имал шанса да попадне на хора в тийн годините си и му костваше страшно много да се промени. А какви ли увреждания би получило едно дете ако повече години е далеч от родителите си?
Лично аз отказвам да съм за разплод, да раждам деца и после някой друг да ги поставя в калъпа си и да ги използва за собствените си цели. Бих се борила с живота си за това.
Не съм ходила в казарма, но пък родителите ми успяха да ме научат да се трудя и на много други ценности. Мисля, че бих могла да се справя да науча и моите деца, не е лесно, понякога ми се иска да избягам, но знам, че това е моя работа.
Съжалявам не съм толкова красноречива като теб, но се надявам хората да търсят смисъла, а не риториката.
Системата ни БЕШЕ безнадежно остаряла, служеше на определена "прослойка" и нейните цели. След 1989г се трансформира, с оглед на новите условия в които бе поставена, за да служи отново на същата тази "прослойка" и новите и цели.
За да функционира добре една система тя трябва да работи в режима на обективност и трансперантност . За това са необходими определени условия и нормално общество които в България липсват. На управляващите не им е нужно гражданско общество от западен тип, защото както е казал Мао "прост народ лесно се управлява".
Права е г-жа migito когато говори за здравото и пълноценно семейство и неговата роля върху психиката на детето.
Пансионните у-ща обикновено са частни, намират се извън населените места, разположени са върху огромни площи с паркове и спортни съоръжения и приличат на държавни резиденции. Дъщеря ми завърши такова училище в САЩ и мога да кажа че за България такъв проект е повече от утопия.
Хубавото на западното общество е че отдавна се е селектирало т.е. "богатия на ум е богат и на джоб". Богатата държава и средната и класа има друга култура, съзнание и възможности. След 1944 диктатурата на цървула направи от обществото коктейл, който след 1989г бе отново здраво раздрусан. За какви "парадигми" говорите ? Кой ще ги внедри ? Потомците на "сивият поток"? А "каква е файдата от този зарар" би казал бай Михо четейки постовете на г-н Людмил.
Сега действащата система напълно устройва управляващите и не виждам причина поради която те да искат да я променят. Ще се опитват да я "реформират" на принципа "промени да има промяна да няма".
За да функционира добре една система тя трябва да работи в режима на обективност и трансперантност . За това са необходими определени условия и нормално общество които в България липсват. На управляващите не им е нужно гражданско общество от западен тип, защото както е казал Мао "прост народ лесно се управлява".
Права е г-жа migito когато говори за здравото и пълноценно семейство и неговата роля върху психиката на детето.
Пансионните у-ща обикновено са частни, намират се извън населените места, разположени са върху огромни площи с паркове и спортни съоръжения и приличат на държавни резиденции. Дъщеря ми завърши такова училище в САЩ и мога да кажа че за България такъв проект е повече от утопия.
Хубавото на западното общество е че отдавна се е селектирало т.е. "богатия на ум е богат и на джоб". Богатата държава и средната и класа има друга култура, съзнание и възможности. След 1944 диктатурата на цървула направи от обществото коктейл, който след 1989г бе отново здраво раздрусан. За какви "парадигми" говорите ? Кой ще ги внедри ? Потомците на "сивият поток"? А "каква е файдата от този зарар" би казал бай Михо четейки постовете на г-н Людмил.
Сега действащата система напълно устройва управляващите и не виждам причина поради която те да искат да я променят. Ще се опитват да я "реформират" на принципа "промени да има промяна да няма".
Людмил, смятам, че прекаляваш
за пореден път
образованието е един от наболелите проблеми на БГ
но отделянето на децата от най-естествената им среда и даването има на откровено съмнителни елементи да се "грижат" за нравственото им израстване е извратено
дай си детето на когото решиш да му промива мозъка
само не го прокламирай под прикритието за загрижеността ти за нов тип образование
както и се очакваше, развали темата
и още нещо, такива пансионати, колкото и да са страхотни, в тях винаги стават извращения
подкокоросани от учители/възпитатели и/или по-възрастните ученици
някои извращения са даже със смъртен изход
ако това не е проблем за Людмил, то за много нормални родители е повече от неприемливо
да споделя набързо сега как тук протичат матурите от основното училище от близък план
в 9 клас са, когато младежите правят своя избор на гимназия - имат избор между 14 професионални програми и 2 подготвителни за университет
имат матури по математика, английски, шведски и химия/биология/физика (тук всяка година и за всяко училище е различно - на принципа на нещо като жребий е)
по всеки предмет матурата е в 2 или 3 части
матурите почнаха сега, този месец
всеки месец има матура по даден предмет, като всяка част е от по 120мин
между частите имат почивка от няколко дни или седмица-две
всичко минава много спокойно и ненатоварващо
януари правиха подготвителни матури с материали от предишни години
сравнявам го с положението при седмокласниците в БГ
имам близко дете
съсипа се от учене и частни уроци
ето това трябва да се промени
както и да се спре порочната практика хиляди младежи да излизат от гимназиите без професия
за пореден път
образованието е един от наболелите проблеми на БГ
но отделянето на децата от най-естествената им среда и даването има на откровено съмнителни елементи да се "грижат" за нравственото им израстване е извратено
дай си детето на когото решиш да му промива мозъка
само не го прокламирай под прикритието за загрижеността ти за нов тип образование
както и се очакваше, развали темата
и още нещо, такива пансионати, колкото и да са страхотни, в тях винаги стават извращения
подкокоросани от учители/възпитатели и/или по-възрастните ученици
някои извращения са даже със смъртен изход
ако това не е проблем за Людмил, то за много нормални родители е повече от неприемливо
да споделя набързо сега как тук протичат матурите от основното училище от близък план
в 9 клас са, когато младежите правят своя избор на гимназия - имат избор между 14 професионални програми и 2 подготвителни за университет
имат матури по математика, английски, шведски и химия/биология/физика (тук всяка година и за всяко училище е различно - на принципа на нещо като жребий е)
по всеки предмет матурата е в 2 или 3 части
матурите почнаха сега, този месец
всеки месец има матура по даден предмет, като всяка част е от по 120мин
между частите имат почивка от няколко дни или седмица-две
всичко минава много спокойно и ненатоварващо
януари правиха подготвителни матури с материали от предишни години
сравнявам го с положението при седмокласниците в БГ
имам близко дете
съсипа се от учене и частни уроци
ето това трябва да се промени
както и да се спре порочната практика хиляди младежи да излизат от гимназиите без професия
учудвам се, че има хора, които все още смятат, че можем само да поизтупаме и поосвежим старата антикварна образователна система и да я наречем нова парадигма в образованието.
Ще ви дам пример: Ето, много от вас са раждали в болници. Кажете ми, докторите интересуваха ли се какво изживява бебето вътре във вас, докато раждате? И някой направи ли нещо то да се почувства спокойно, уверено. Не, нали? Защото в болницата ваденето на бебе е механичен процес. Там не вярват, че емоциите и впечатленията му имат някакво отношение към раждането. За тях бебето е обект на вадене, който трябва да излезе неувреден.
Сега, кажете ми откровено, вярвате ли, че нещо ще се промени, ако се налеят милиарди евро за направа на ултра-модерни болници с последния писък на родилната техника? Не. Пак ще си остане същият механичен подход към раждането.
Ами същото е със съвременното образование. Мнозина говорят за въвеждане на компютри, модерни системи, за нов начин на провеждане на изпити, подредба на класната стая и т.н. Но пак искат нещата да се правят механично - детето стои 5 часа в една стая и в главата му се наливат знания. Никой не взима в предвид вътрешния свят на детето, неговото духовно развитие, установяване на хармония между тяло и природа, за развиване на душата. Нима очаквате хора, които са израснали в система, която отричаше душата и всичко духовно да ви предложат новата парадигма, за която говорим?
Ще ви дам пример: Ето, много от вас са раждали в болници. Кажете ми, докторите интересуваха ли се какво изживява бебето вътре във вас, докато раждате? И някой направи ли нещо то да се почувства спокойно, уверено. Не, нали? Защото в болницата ваденето на бебе е механичен процес. Там не вярват, че емоциите и впечатленията му имат някакво отношение към раждането. За тях бебето е обект на вадене, който трябва да излезе неувреден.
Сега, кажете ми откровено, вярвате ли, че нещо ще се промени, ако се налеят милиарди евро за направа на ултра-модерни болници с последния писък на родилната техника? Не. Пак ще си остане същият механичен подход към раждането.
Ами същото е със съвременното образование. Мнозина говорят за въвеждане на компютри, модерни системи, за нов начин на провеждане на изпити, подредба на класната стая и т.н. Но пак искат нещата да се правят механично - детето стои 5 часа в една стая и в главата му се наливат знания. Никой не взима в предвид вътрешния свят на детето, неговото духовно развитие, установяване на хармония между тяло и природа, за развиване на душата. Нима очаквате хора, които са израснали в система, която отричаше душата и всичко духовно да ви предложат новата парадигма, за която говорим?
Едва изтърпявам да догледам въпросната презентация. буламач, три-четвърти дрън-дрън. Навързал е някои очевидни неща в странна верига. Ужким корелация, а той се опитва да внушава причинно-следствена връзка! Тъпо на квадрат, но хваща окото, ако не се замисляш много. Във всеки случай поведението му е много отблъскващо за мен, направо прелива от високомерие. Много слаба презентация, вероятно в някой университет биха я върнали без кредити. Нищо ценно не видях, нищо ново не каза, но пък забърка фойерверки - бум и въздух.
Кажете ми, докторите интересуваха ли се какво изживява бебето вътре във вас, докато раждате? И някой направи ли нещо то да се почувства спокойно, уверено.
За спокойствие и увереност при новородените може да напишеш научен труд, за да провокираш размисъл и интерес в средите на акушер-гинеколозите. Аз мога само да пожелая на всички бъдещи родилки да имат лекарския екип, който имах аз.
Бяха много сърцати хора и страхотни професионалисти Ами същото е със съвременното образование. Мнозина говорят за въвеждане на компютри, модерни системи, за нов начин на провеждане на изпити, подредба на класната стая и т.н. Но пак искат нещата да се правят механично - детето стои 5 часа в една стая и в главата му се наливат знания. Никой не взима в предвид вътрешния свят на детето, неговото духовно развитие, установяване на хармония между тяло и природа, за развиване на душата. Нима очаквате хора, които са израснали в система, която отричаше душата и всичко духовно да ви предложат новата парадигма, за която говорим?
Людмиле, като чета написаното от теб си спомних един лозунг на Грийн пийс: "Убий себе си - спаси планета".
PS.Относно механичността при раждането. Има и безболезнено раждане във вода, но и то си има своите слаби страни.
Балканският манталитет не може да бъде в основата на такъв тип у-ща . Не живееме в Тибет и не изповядваме схоластичната философия на тибетския будизъм.
Образованието ни отразява "социалистическият" ни ганьовски манталитет - много приказки и не толкова действия. Каквато държавата - такова и образованието. Трудно ще надскочим себе си.
PS.Относно механичността при раждането. Има и безболезнено раждане във вода, но и то си има своите слаби страни.
Балканският манталитет не може да бъде в основата на такъв тип у-ща . Не живееме в Тибет и не изповядваме схоластичната философия на тибетския будизъм.
Образованието ни отразява "социалистическият" ни ганьовски манталитет - много приказки и не толкова действия. Каквато държавата - такова и образованието. Трудно ще надскочим себе си.
Людмил, моля по-леко с двуличието
този комфорт и сигурност, за които говориш по време на раждане дали не е същият, който осигурихте на бебето на Цвети
и дали затова скоро ще стане година от смърта му?
а за образованието - на много места проблемът е решен отдавна
тук напр до 6клас обучениет е предимно в игрова форма
с доста близък контакт с природата
с непрекъснати излети, обучение по ориентиране, по спасяване при даване или пропадане в пропукан лед
както и обучение по един вид домашно счетоводство и домакинство
а това, което ти предлагаш, е нещо силно извратено, особено отделянето на 7годишните от семейството им в името на неясно каква кауза
по-добре се замисли как отглежданият в изолация от теб "Тарзан" ще се чувства в съвр. общество
не можеш вечно да го държиш в клетка и да го пазиш от вредни "лъчения"
и дали изобщо си давате сметка какво му причинявате, отглеждайки го насред гората, без контакти с др. деца
иначе като идея е чудесно, чисто и природно съществуване, но само ако и децата ти после ще живеят като горяни, без образование и професия
този комфорт и сигурност, за които говориш по време на раждане дали не е същият, който осигурихте на бебето на Цвети
и дали затова скоро ще стане година от смърта му?
а за образованието - на много места проблемът е решен отдавна
тук напр до 6клас обучениет е предимно в игрова форма
с доста близък контакт с природата
с непрекъснати излети, обучение по ориентиране, по спасяване при даване или пропадане в пропукан лед
както и обучение по един вид домашно счетоводство и домакинство
а това, което ти предлагаш, е нещо силно извратено, особено отделянето на 7годишните от семейството им в името на неясно каква кауза
по-добре се замисли как отглежданият в изолация от теб "Тарзан" ще се чувства в съвр. общество
не можеш вечно да го държиш в клетка и да го пазиш от вредни "лъчения"
и дали изобщо си давате сметка какво му причинявате, отглеждайки го насред гората, без контакти с др. деца
иначе като идея е чудесно, чисто и природно съществуване, но само ако и децата ти после ще живеят като горяни, без образование и професия
Няма значение къде живеем, правото на избор на вид духовност трябва да е избор на семейството преди 18 та годишнина. В Тибет нямаш право на избор, ако си християнин си под ножа. Всеки може да си прецени сам кое е ганьовско. Тук поне все още мога да бъда себе си, а и много други хора. До колко духовното в източните религии и философии е "духовност" наистина може много да се спори. Образованието трябва да е светско, т.е. необременено от разбирането за духовност на някого, учител, министерство или политическа система!
А ако бях решила да се правя на интересна и да си раждам в къщи днес нямаше да ме има и мен и децата ми! Това, че една бременност е протекла добре не означава, че раждането няма да е рисково! Мразя когато мъже ме поучават как трябва да се ражда и кой какво е чувствал...
А ако бях решила да се правя на интересна и да си раждам в къщи днес нямаше да ме има и мен и децата ми! Това, че една бременност е протекла добре не означава, че раждането няма да е рисково! Мразя когато мъже ме поучават как трябва да се ражда и кой какво е чувствал...
tака е, миги
но някои са под силно влияние на разни гурута и съвсем се отплесват
по темата
крайно време е да се премахне безумната система със смените в училищата
безумно е да се почва в 7 или да се свършва в 19.30
тук почват между 8.30 и 9.00 и свършват към 14.30-15.30, според класа
малките си имат занималня от 7 до началото на часовете и след края на часоветв до 17, където само играят и се хранят
като по-малките до 6 клас някъде имат почивки от по 30 мин, които задължително прекарват навън без значение на времето и темп
а времето за обяд е повече
като класовете си имат свое време за стола за да не се събират повече от два класа наведнъж
но някои са под силно влияние на разни гурута и съвсем се отплесват
по темата
крайно време е да се премахне безумната система със смените в училищата
безумно е да се почва в 7 или да се свършва в 19.30
тук почват между 8.30 и 9.00 и свършват към 14.30-15.30, според класа
малките си имат занималня от 7 до началото на часовете и след края на часоветв до 17, където само играят и се хранят
като по-малките до 6 клас някъде имат почивки от по 30 мин, които задължително прекарват навън без значение на времето и темп
а времето за обяд е повече
като класовете си имат свое време за стола за да не се събират повече от два класа наведнъж
има автобуси само за тези, които живеят в райони с къщи и са отдалечени
извънкласните занимания тук са обикновено вечер от 18-19
става въпрос обикновено за езда, футбол или др. спорт
на частни уроци никой не ходи
няма я тази истерия като в БГ, да не говорим, че наученото е достатъчно за да се изкарат матурите без проблем
англ всички научават в училище и то на доста добро ниво
иначе въпреки че децата са в училище до 14-15ч, часовете им не са повече, просто имат по-дълги почивки и това удължава деня
извънкласните занимания тук са обикновено вечер от 18-19
става въпрос обикновено за езда, футбол или др. спорт
на частни уроци никой не ходи
няма я тази истерия като в БГ, да не говорим, че наученото е достатъчно за да се изкарат матурите без проблем
англ всички научават в училище и то на доста добро ниво
иначе въпреки че децата са в училище до 14-15ч, часовете им не са повече, просто имат по-дълги почивки и това удължава деня
Препоръчани теми