За нуждата от нова образователна парадигма

      Таман мислех същото да напиша. 

      Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
      Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
      Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.     

Харесва ми темата, Благодаря на Джуди, че ме насочи към нея.

Образователната система по която аз съм учила преди 30 години беше добра. Кому беше необходимо да бъде разрушавана!? Целта беше една-нещата да станат толкова зле, че да е ясно, че трябва да се промени и тогава да се въведат нови практики, нови ценности и нов манталитет. Това е единствено и само подготовката за идването на Новия световен ред... и неговия лидер идващ отново като Спасител... на една съвсем съзнателно разрушена цивилизация (независимо в ценности, икономики, ресурси..) И тогава много малко хора ще се замислят, че всъщност е подменена ценностната система, за псевдо толерантността и псевдо морала.
Нашата първа крачка е новият закон за детето. Той всъщност не е нещо ново, подобни има в доста европейски страни... Но не е лошо да се позамислим на къде вървим.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/16/1523053_socialni_injene … o_na_semeistvoto/

запис 

Цитат на Доберман
При нас "нови"-те или т-нар. Остарели думи в българския език,които най-често се използват в поезията и прозата на класиците ни, се обсъждат още в клас.Много деца веднага вдигат ръка и питат учителката какво означава думичката.Други пък, които знаят, бързат да се похвалят.Така се получава едно приятно научаване и обсъждане ,което не отнема много време от урока, но е доста полезно.На следващия час, непременно си припомнят за "загрявка" коя думичка са научили.В много от учебниците и помагалата най-долу на страницата /или отстрани/ са пояснени подобни думи.Така е при нас.Моето мнение е, че наистина още в час учителката трябва да обърне внимание на подобни думи, защото пък има деца, които обичат да пропуснат ,просто защото нямат интерес и не им се занимава, а не трябва да е така.

      Таман мислех същото да напиша. 

      Че има нови или трудно разбираеми думи- има. И така трябва да бъде. Нали се учат децата? Развиват се, същото правят и с речника си. Не може и не трябва всичко да им е познато.
      Още по време на урока, при взимането на произведението, учителят задава въпрос дали всичко е ясно, има ли думи, които не се разбират. Ако има- обяснява, ако никой не се обади, в процеса на работа по произведението децата отново си казват. Важното е да внимават в час.
      Ако не внимават, могат да изпуснат обясненията за въпросните думички и да се чудят вкъщи.     
[/quote]
    Бих се съгласила с всичко казано до тук ако бях писала за урок по литература.
 Аз цитирах произведения, на които трябва да се направи синтактичен, пунктуационен и правописен анализ за урок по български език, в който се учи за ПРИЛОЖЕНИЕ. И то в учебна тетрадка, която се попълва в къщи за дом. работа. Предполага се , че детето трябва да я попълва само - та редно ли е докато учи по 2-3 грам. термина минимум да трябва да учи и нови думи( които са толкова нови, че никой повече не ги използва и едва ли някога ще срещне другаде)?

     
      Тази забележка не беше свързана с коментара ти. А как е по принцип (според мен).
     
      Не съм прочела, че става въпрос за синтактичен разбор, извинявам се... Той по принцип е труден за повечето ученици.

http://www.monitor.bg/article?id=319092

     Има твърде много материал и твърде малко време, предвидено за усвояване. Дисциплината е много лоша и малкото време, което е налично, остава непълноценно използвано.                     
Защото една част от часовете преминават в правене на глупости от страна на учениците и безсмислени, нямащи никаква сила, опити на учителите да вътворят ред.
     Като ''оръжие'', срещу липсата на концентрация от страна на учениците, идват по-интересните занятия, т.е. усилията на учителя, насочени към атрактивен начин на протичане на учебния процес. Под ''атрактивен'' нямам предвид жонглиране или цигански колела, а насочване на ''светлините на прожекторите'' към учениците и техните изяви, свързани с материала, под формата на дискусии, индивидуални и отборни задачи, и др. Има най-различни начини един урок да бъде проведен по интересен начин, дори и изключвайки по-горните предложения. Ако на учениците им е интересно (за всички възрасти говорим), ще им остава по-малко време да мислят как да ''изпъкнат'' в клас. Ще бъдат концентрирани и ще бъде по-лесно да се стимулира интересът им. На всички е ясно, че последователите (или т.н. публика) на създаващите хаоса ученици се ''забавляват'' на щуротиите, защото намират учебния процес за скучен. И скуката ги провокира сами да си намерят ''интересно'' занимание...
     Елиминирайки поне до някъде лошата дисциплина, като пречка за по-пълноценен учебен процес, ще има повече време да се наблегне на уроците и по-съществената част от материала. 
      Ако престанем да подценяваме учениците и да ги превръщаме в жертви, те самите биха концентрирали усилия да се справят със ситуацията, вместо да търсят оправдания. ( Разбира се, не подценявам недостатъците на учебниците и на системата като цяло)

     Целия този хаос в образованието идва и от изместения фокус. И родители, и учители се интересуват повече от цифрата в бележника, отколкото от знанията, които стоят ''зад'' нея. Да не говорим, че (според мен) системата на оценяване не е съобразена с нуждите. Ако главната цел на образованието (на училището, като институция, и в частност на учители и родители)  е децата да се научат как да усвояватзнанията( а не само да придобиват такива), то трябва да се наблегне на ефективността от работата. В момента се пишат лесно и ниските, и високите оценки, като (в повечето случаи) не е важно дали наистина си разбрал материала и дали си го усвоил, а дали е свършена работата на пръв поглед. При една висока оценка, макар и незаслужена, децата са доволни (защото не се налага да слушат в час, не се налага да полагат кой знае какви усилия и не се изисква от тях да подхранват наученото, което е само в техен ущърб, но те не го осъзнават), и учителите са доволни( защото технически са си свършили работата, пишейки оценката по доста лесен начин- няма  нужда да се опитват да провокират желанието и интереса на учениците- те са доволни и на кухата оценка, защото е важно да има такава), и родителите са доволни, защото повечето от тях не познават достатъчно добре децата си и се радват на цифрата, която виждат в бележника, без да се замислят реална ли е... Разбират чак когато се опре до матури.
        И така... Колкото по-малко внимание се обръща на уроците, толкова повече децата изпускат и съответно им е по-трудно да разбират това, което ''учат''.
        Голям проблем е, че учениците не се учат да задържат знанията, да ги подхранват. Минава определен период и повечето неща се забравят. Знанията се поддържат чрез практика, упражняване и преговаряне. Но не само в периода, в който си застрашен от изпитване, а дотогава, докато желаеш да притежаваш тези знания, които смяташ за най-съществени и необходими.

Ето какво получих по ел. поща, във връзка с програмата, за която си писахме с Нова на предходните две страници:

"Проекта стартира на 12.12.2011г. и информацията, която имате е предвратилена. Срока -до 05 декември беше срок за поканения конкретен бенефициент-МОМН, който се справи и подаде проектното предложение още на 19 октомври и до 01 декември проекта беше оценен и договориран.
Тепърва започва неговата популяризация, издаване на инструкци, подръжане на интернет сай ти т.н.
Колкото до конкретния ви въпрос, би било добре за имате предвид следното:
За участие в проекта училищата подават заявки. Заявките са приемат с решение на Педагогическия съвет на училището в началото на всяка учебна година.Директорът на училището представя в РИО заявката за участие, въведена в електронен модул – „Извънкласни дейности” и Заявление за участие на хартиен носител. Критериите за избор на училища за включване в проекта са:

1. Училището да попада в целевата група;
2. Включени ученици с идентифицирани нужди от подкрепа;
3. Заявка от директора, попълнена съгласно изискванията.
4. Актуализирана тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.

РИО извършват проверка на заявките от училищата относно коректното попълване на:
1.заявка за участие на училището
2.данни за групите по ИИД в училището
3. тригодишната програма за развитието на извънкласните дейности в училището.

Представят заявките за участие на училището на екипа за УП в МОМН, както и обобщена информация, за участващите по проекта училища за съответната учебна година- и становище, относно допуснатите и недопуснатите кандидати за финансиране.

Ръководителят на екипа за управление на проекта одобрява заявките и представя за утвърждаване на министъра на образованието, младежта и науката списък с включените в проекта училища."

Намират се хора, които не чакат държавата да им предостави условия за нормално раждане или адекватно образование, а си го правят сами у дома

• http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-25&article=397114
• http://bnt.bg/bg/productions/120/edition/18163/malki_istorii_30_ … hanov_ot_silistra
• http://homeschoolingbg.com/index.php?id=2

Темата е интересна и в същото време - необходима.

Без да имам претенции за компетентност, ще споделя своето мнение.

Образованието в България е всъщност основният проблем на България.
А образованието на децата ни е поверено в ръцете на училището. Делегирано е огромно и неоснователно доверие на автори на учебници, учители и директори. 
Няма високи изисквания към работата на всеки един от тях. Основно се изисква да имат диплома и да идват на работа.
Реално няма ефективен контрол. Учителите ако  искат - работят добре и с желание, ако не искат - не работят, а просто присъстват някак си. 
Заплатите на учители, директори, автори на учебници, инспектори не са обвързани с резултати. Заплатата  е  по щат и колкото повече се задържиш на работа, толкова повече можеш да вземеш. 
Учениците са такива, каквито им разрешиш да бъдат - работливи, мотивирани или нехайни, арогантни.

Имам конкретни мисли какво може да помогне.
1. Учебните програми - не само теория да се предлага на децата. Ежедневно чрез практически занимания да се обучават. Това, което може да се прочете в учебник, интернет, библиотека - да не се предлага от учителя в час, а да се допълва, анализира, експериментира в час, да се търсят различни мнения, сравнения - изобщо - децата да се стимулират да мислят, анализират, прилагат...
2. Учителите и директорите - обвързване на заплатите им  с резултатите  на учениците. За всеки клас да има изходни тестове поне два пъти в годината, външно оценяване. Това ще си струва всяка вложена стотинка.
3. Ефективен контрол от страна на МОМН - по общини и селища за качеството на работа, условия и методи на работа.
4. Целодневно обучение - преди обяд учене, следобяд - самоподготовка с практическа насоченост, спортове, клубове по изкуство, музика и каквото си реши училището - да се развиват децата, да се ангажира времето и вниманието им, да се въпитават на труд и уважение...
5. Дисциплината на учениците - важен фактор за успеваемост. Още от детската градина и началните класове - насочване към консулт с психолог и терапия )при необходимост) при всяка проява на неуважение, грубост, агресия - при неспазване на нормите и правилата.

Стана дълго, а имам още толкова много мисли, но засега ще спра.

 

Само се моля да не става задължително целодневното обучение за всички деца.
Нека който няма как да организира деня на децата си да има възможност да разчита на занималня, но за останалите поне втората половина от деня да имат възможност да прекарат деня си по- разтоварващо и пълноценно. Това в училището ни е невъзможно да се случи. Поне да не става И задължително.

Смятам че открих поне едно БЪЛГАРСКО училище, в което се прилага тази парадигма (не е реклама, аз самият го открих наскоро)

http://www.sladkavoda.com

Eто интервюта със създателя на училището, изводите си правете сами:

• МИСИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКА. Да възпитаваме българи
• Как се роди идеята за училището в Сладка вода
• Хората не търсят работа - търсят служба

Ето отзиви на родители, чиито деца учат там.

"Оказа се, че почти всички сериозни училища по света са пансиони." Все едно Койно ми казва: колкото по-далеч от дома и родителите, толкова по-добре за детето. Вярваш ли му? Ама честно  

Съвсем честно ще ти кажа - най-ценните неща в младостта си придобих в казармата, при баш пълен пансион, далеч от влиянието на родителите и социума. Там завързах първите си истински приятелства завързах там, осъзнах за себе си важни неща, които не се учат с приказки или уроци, превъзмогнах много препятствия, които са ми били спестявани от родителите....

Така че твърдо съм за пансион и самостоятелното възпитание. В крайна сметка става дума за 4-5 години. Но осъзнатото през този период остава за цял живот.