От Харвард до класната стая в Карлово

Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час", номинирана за "Човек на годината" от Българския хелзинкски комитет

Образованието е път към щастието. Само с възможностите, които то открива и създава, всеки може да намери това, което го прави истински щастлив" - това е веруюто на Евгения Пеева. Тя е на 26 години и вече е изпълнителен директор на "Заедно в час" - неправителствена организация от групата Teach for all, чиято цел е да намери и обучи за учители млади хора, които са достатъчно амбициозни и мотивирани да разберат проблемите на всяко дете, да му помогнат да повярва в себе си и да му представят учебния материал така, че да събудят любопитството му.

От началото на учебната година организацията има 21 учители в 12 училища с "проблемни ученици" от 5-и до 12-и клас. Децата са или от езиковите малцинства, или пък са с успех, значително по-нисък от средния за страната. Половината от училищата, пожелали "мотивирани учители", са в София, другите - в Карлово, Самоков, Копривщица, Горна Малина.

Амбицията е от следващата година да бъдат подготвени нови 45 учители и до 12 декември се търсят желаещи. За предпочитане е да бъдат насочени към по-малките градове, където основният културен и научен живот за опознаване на нови неща е концентриран в училище. "А и там нашите учители по-лесно могат да предадат мотивацията си на другите преподаватели, както и да общуват с родителите за проблемите на децата", обяснява Евгения Пеева.

Да научим азбуката... в 5-и клас

Все още не минали и три месеца, откакто учителите на "Заедно в час" работят с децата, Евгения е горда с първите успешни стъпки. В 5-и клас в Карлово, в който се учат предимно деца от ромски произход, в началото на учебната година не разбираха 40% от това, което им казвам, не можеха да напишат смислено изречение, казва тя. Но днес вижда напредък.

Подходът - много често учителката им повтаря, че могат, че тя вярва в способностите им и ще им помогне да се научат да пишат и четат. Организира им занимания извън задължителните часове по български език. За да привлече интереса на децата, им възлага задачи по текстове според индивидуалния талант или хоби - футбол, компютри, музика и пр. Гледа "техните" сериали, за да имат общи теми за обсъждане. "Намира пътя към тях, за да спечели доверието им", е простичката рецепта, на която залага програмата на "Заедно в час".

Учителят по физика в София се сблъсква с друг проблем - учениците в 12-и клас се затрудняват да решат задача, защото са забравили колко е десет на трета степен или пък колко сантиметра има в един метър и на колко сантиметра се равнява един дециметър. А трябва да им преподава сложна материя за ултразвуковите вълни и затова започва от практичното приложение за "бъдещите възрастни".

Дванайсетокласници в Горна Малина, които догодина ще излязат на пазара на труда, се затрудняват в часовете по "Бизнес, маркетинг и икономика" да анализират текстовете и да степенуват по значение информацията в тях.

Пак там учителката по английски език успяла да "спечели в клас" един от учениците, който изобщо не посещавал часовете. "Но апетитът идва с яденето, така и той започнал да се интересува от английски, пожелал да научи нещо, но не знаел как и сега тя отделя големите междучасия, за да работи с него по конкретни неща, които да му помогнат да се почувства по-уверен в клас", разказва Евгения. И затова съветва родителите да възлагат на децата си малки отговорности, после да ги поощряват и да им показват, че могат и само като учат, ще могат още повече.

"Трябва да напомняме на хората, че очакваме да бъдат отговорни родители, да спрем да се обвиняваме взаимно. Защото искаме бъдещите възрастни да бъдат по-добри от нас, нали", казва Евгения

Училището е място за грешки

В първите дни установихме, че децата не се доверяват на учителите, не вярват и на самите себе си, защото не са видели доверие от друг, разказва Евгения. Спомня си детски реплики на абсолютно себеотричане като: "О-о-о, госпожо, вие ще се откажете от нас на втората седмица, защо се силите." Но по-болезнен за нея е споменът за ситуации, в които малките в 5-и и 6-и клас вдигали инстинктивно ръка над главата си, за с да се защитят, когато учителят приближи до тях.

"Това бяха все деца, които не са уверени да говорят, защото ги е страх, че ще направят грешка. А училището е мястото, където можеш да грешиш, да се поправяш и да учиш нови неща", не спира с оптимизма си Евгения.

Един от учителите на "Заедно в час" работи с десет деца аутисти в София. Предпочита индивидуалните занимания с малките, защото и за тях е по-добре. В доста от другите класове има деца с дислексия, с които също се работи самостоятелно. А за безхаберието на учители и родители говори и случай, при който учител на "Заедно в час" разбира, че едно от децата е с късогледство и просто не вижда дъската, за да се справи със задачите.

Спомня си престоя си в Аржентина преди няколко години, когато, разлиствайки най-утвърдения седмичник в Буенос Айрес, е впечатлена, че на две страници са предложени съвети към родителите – малки стъпчици какво могат да направят, ако детето среща трудности във втори клас или плаче, когато родителите излизат за работа

Отговорността е обща

Отговорността децата да не знаят е комплексна - и на учители, и на родители, и на ученици. Много често обаче в този триъгълник вината се хвърля на другия и никой не поема отговорност за решенията, смята Евгения.

Не можем да разчитаме едно дете да идва мотивирано на училище само защото знае, че е важно да го прави. И много често в класните стаи виждаме, че смисълът за децата е загубен. Затова първото нещо за нашите учители е да ангажират ученика на лично ниво – да установят личните му интереси, вълнения и трудности, но и да му покажат защо в училище може да развива тези свои интереси и да бъде щастливо, разказва Евгения.

Инженерът може да е по-добър учител

"Кое е по-важно за образователната ни система - преподавателят 4 години да е учил математика или това да разбира науката и да може да я предаде на прост език на учениците си", готова е да спори Евгения. И веднага дава пример със своята учителка до 7-и клас, която първо е завършила инженерна специалност, но пък успяла да научи децата в клас на математическа логика - много по-ценно и важно за житейските препятствия.

Критериите за учителската квалификация са доста занижени и несъобразени с пазара на труда. Залага се на теоретичната им подготовка и броя дипломи вместо на уменията за организиране, планиране и управление на ресурси и общуване, преценява Евгения.

Не подценява обаче трудностите пред един инженер, който иска да валидира знанията си като педагог. Затова много настояваме човек да може да преподава, докато е в процес на придобиване на квалификацията, както е в Естония и Великобритания, казва тя и се надява това да залегне и в новия закон за средното образование, който предстои скоро да се обсъжда в Министерския съвет.

Големият недостатък на образователната система е, че никой не проверява реалните резултати на учениците и никой не е държан отговорен за това, коментира Евгения. По думите й системата стимулира преминаването на децата от клас в клас с тройки, само и само да има пари за училището.

Сгрешен подход

Заплащането на учителите също трябва да е обвързано с резултатите на децата, смята Евгения. Дава си сметка обаче, че преди това трябва да бъдат разработени обективни стандарти, по които да се оцени напредъкът на ученика. Не за общообразователната му подготовка, а за способности, които реално му помагат в живота да успява като: функционална грамотност (да анализират и обработват информация от устна и писмена реч - по този показател 41% от българските ученици са под средния праг според изследване на PISA); да могат да прилагат математическата логика и принципи в реална ситуация; дигитална грамотност; мотивация за учене; социални умения.

Учителите на "Заедно в час" са назначени на двегодишен договор там, където преподават, и получават базисната брутна заплата 450 лв. Даваме си сметка, че няма как с тези пари да платиш квартира, храна, ток и пр. От бюджета си с подкрепата на фондация "Америка за България" им помагаме да обезпечат жилищните си разходи. И тъй като очакваме от тях 100-процентов ангажимент и не могат да си позволят втора работа или частни уроци, а организират СИП-ове и работа с родители, също ги компенсираме финансово.

Още в началото на двегодишната програма, която изтича в края на учебната 2012-2013 г., учителите са "предупредени да продължат да помагат за системната промяна на образованието". Целим да формираме общност от хора, които мислят съсредоточено по тези въпроси и са готови да работят дългосрочно, казва Евгения. И се надява някои от преминалите програмата да останат да преподават повече години, други да станат училищни директори, трети - експерти в инспекторатите по образование, четвърти да създадат свои организации, които да обслужват конкретни нужди – например допълнителна квалификация на учителите...

Наскоро Евгения се връща от конференция на Teach for all в Индия, откъдето носи подарък за колегите си в "Заедно в час" "табло-слон". Там всеки отмята постигнатото всяка седмица. Хоботът символизира предприемаческия нюх, на гърба се изнася професионализмът, в главата се концентрират резултатите, а краката олицетворяват скромността и уважението

Ключът към обществено развитие

Евгения, която днес е номинирана за отличието "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет именно заради постоянството й да развива, най-общо казано, деца в неравностойно положение, се посвещава на тези проблеми още в студентските си години. Тя е възпитаник на Харвардския университет, специалност "Икономика, политология и социология". Средното си образование е завършила в Американския колеж в София. "Първоначално си мислех, че искам да работя в сферата на политиката, после ми стана интересна Азия, след това си избрах специалност, насочена към обществените науки", нахвърля интересите си тя.

Лекция на френския икономист Филип Агийон, в която той представя теорията си за икономическо развитие, че не е важно само да има работна ръка и капитал, но ключово е да се инвестира в образованието на работната ръка. "Тогава ми светна и си казах: Ахаа, може би това е нещо, с което си заслужава да се занимавам. Дадох си сметка, че образованието е сериозен ключ към развитието на обществото", обяснява мотивацията си младият мениджър.

По това време, вместо да прави летен стаж в САЩ, се връща в България и на доброволен принцип с българи и американци организира лятна академия за деца, лишени от родителски грижи. Учат ги на английски език и компютърна грамотност. Все неща, които ще са им доста полезни на прага на реалния живот, извън дома, когато трябва да търсят работа. Ражда се и фондацията "Стъпка за България" и след третата лятна академия се превръща в целогодишна програма, по която за изоставените младежи да осигурят професионално обучение, стаж и работа.

След дипломирането си в Харвард Евгения започва работа в международната консултантска компания McKinsey & Company, тъкмо в сферата на образованието, в офиса й в Брюксел. Там съветва водещи фирми и организации в различни сектори – от технология и фармация до индустриална електроника и нестопанска дейност. Доброволно помага и на "Стъпка за България" с намиране на партньори и финансиране.

По това време по неведоми пътища се срещнах със Сара Перин от фондация "Америка за България" (програмен директор "Социални програми" във фондацията), която имаше за задача да проучи може ли моделът на Teach for All да проработи в България и започнахме да говорим по тази тема, разказва Евгения. "Започнахме да обменяме информация, мейли, мисли... как може да се случи това в България, тя успя да убеди борда на фондацията, че си струва да се инвестира в нещо такова. Решиха да финансират подобна инициатива и ме поканиха да я създам и оглавя", обяснява набързо началото на "Заедно в час", която тръгва от септември 2010 г.

Всичко, което трябва да знаете за: