Има много стрес в детските градини и училища. Стрес както за учениците, така и за учителите. Което е много тревожно.
Учителите и родителите , обединявайки усилия (както трябва да бъде, а не да се прехвърля топката), могат да покажат на децата, че учението може да се случва по много интересен и завладяващ начин, за да не се чува: '' За какво ми е да ходя на това тъпо даскало, голяма скука е... '' В момента се формира една отрицателна нагласа и ако въобще се стремят да продължат образованието си, правят го заради натиск от страна на родителите. Направо си е плашещо това скептично отношение.
За да се намали стресът, трябва да се стремим да събуждаме и подклаждаме интереса на децата. Това също трябва да се прави и от учители, и от родители.
Колкото до възрастните хора... Те пари за хляб и лекарства нямат, от къде желание за забавления? Иначе би било много хубаво. Със сигурност имат нужда.