Връщаме се в България.

  не се връщайте 

Защо? Толкова ли е зле?
Тук ни омръзна по много при4ини, макар да е по-спокойно и уредено в някои отношения. Не сме и единствените-много българи си заминават от САЩ , както 4увам.

И аз не препоръчвам да се връщате.
Положението е ужасно зле.
На 1-ви юли пак ще вдигат ток с 18%, парно, цените на билетите за градски транспорт, горивата, инфлацията в България е чупила всички рекорди през последните не знам колко години, цените на много хранителни стоки са ужасно високи, в държавата постоянно текат скандал след скандал, мръсотията е до шия, диващината също.
Моят съвет е да не се връщате в България, намерете си друго местенце, където децата ви ще растат по-спокойно, а вие ще остареете по-достойно.

дори и да си дойдете..след много кратко време ще се чудите пак кой път да поемете...децата щом са със родителите си,ще са добре...помислете пак

Кое точно ви кара да се върнете? Мисля, че 5 години са периода, който е достатъчен за адаптация, вие сте го минали. Там са се родили децата ви...

И аз искам да се върнем в БГ. И ще го направя един ден, ей Богу! Не ми понася Америка и туй то. Браво, че сте се решили на тая крачка. За децата не се притеснявай. Те се адаптират бързо. С езика ще наваксат лесно. Сигурно си виждала как бързо се справят с английския децата на хора, които идват от други страни в САЩ. За работата - в София повечето ми познати имат добра работа и се справят финансово. Човек трябва да живее на място, където се чувства у дома си, на мястото си. Другото са второстепенни неща и се нагаждат.

Човек не осъзнава какво има докато не го загуби. Хората в БГ са свикнали много да се оплакват и не осъзнават предимствата, които имат. Да си чужденец, на хиляди километри от близки и приятели, от всичко познато, децата ти да говорят език, които е за теб е чужд, да не могат да общуват с роднините си от България, да възприемат начин на живот и мислене, който за теб е чужд... Материаното благополучие и удобството не са всичко на тоя свят.

Може би аз си го представям много розово, но намеренията ни са да си намерим с таткото бързи4ко работа (това според мен е най-важното), жилище ще имаме. Трябва да решим въпроса с гледането на децата-детска градина, преду4илищна.
Тук аз работя като детска у4ителка и децата са в същата градина. Много ми е удобно, защото сутрин ги натоварвам с мен в колата-градината ни е на 10 мин път. Ве4ер си ги вземам и се прибираме, а през деня си ги виждам по всяко време. Малката до скоро беше в моя клас. Ползвам и голяма отстъпка в цената за градината, като служител.
Това, което ми омръзна тук е, 4е нямам помощ- нали знаете в Бг бабите- друго си е. Нямаме здравни застраховки със съпруга ми, 4увствам се много самотно, особено в по4ивните дни- мъжът ми работи. Изнервям се много с децата, с които ща, не ща, вървя в комплект нонстоп. По4ти никъде не ходим (имам пред вид извън населеното място).
Представям си как в Бг ще ги водим на разли4ни места за по4ивните дни и отпуските-планина, море, как ще ги оби4ат и ще им се радват бабите, как ще си играят с братов4едите. Представям си как ще можем да излезем със съпруга ми някъде само двамата, ще можем да разговаряме спокойно, без да ни се налага ве4но да следим и поу4аваме хлапетията. Много неща си представям и все хубави, ама знае ли се.  

Конкретно с детските градини ... може и да имаш проблем, така както масово превърнаха сградите на детските градини в офиси и бизнес центрове и сега има глад за места в детски градини.
Неотдавна четох статия за истерията със записването на дете в детска градина в София и родители, които от 4 сутринта се редят на опашка, за да подадат заявление.
Наистина си помисли какво губиш и какво печелиш като се върнеш, за да не ти излезнат криви сметките.
По-добре опроверган песимист, отколкото излъган оптимист.

Макар , 4е мисля , 4е и тази тема ще се превърне в поредната спорна За и Против България ще ти отговоря...
Разбирам те напълно !
Винаги може да се върнете , опитате и пак да си тръгнете , поне границите са отворени ,а не като едно време.
В Бг-я инфлацията е много висока.Има Бедни и Богати (както навсякъде) .Банките ве4е дават кредите на по4ти вси4ки,даже и на такива със 120лв заплата...за какво ли не...Цените на някой изделия са в пъти по-високи от изделията в една европейска например страна.
За градините - мисля , 4е ще можеш да си намериш работа , незнам доколко ще е лесно ,но в София със сигурност.Откриват се все по-ве4е и по-ве4е детски центрове, които предлагат гледане и занимания по цял ден...и тъй като за да се открие една 4астна детска градина  изискванията са много пове4е , някой са намерили друг заобиколен на4ин...Място за градина или ясла в голям град , трудно , с връзки ,но се намира ...ина4е в 4астна детска градина, или с детегледа4ка, или в споменатите от мен детски центрове...минимум едно 600лв на месец ги сложи ( колкото и в 4ужбина де,ако не бъркам , моят син не е ходил тук във Фр-я...)...
За другото - ами навсякъде го има - някой спомена мръсотията - ами елате и вижте в детската площадка до нашия блок - изобщо я избягваме : л...а  от ку4ета , въпреки , 4е има определени места за това, обелки от семки - папагалски , щот тук няма 4ерни както в БГ , изхвърляни хартийки...В другия парк - уж най-поддържания - в пясъка ами изхвърляни фасове , и то най - 4истосърде4но от родители ...много пъти съм го казвала , 4е франсетата не са едни от най- 4истите ...
Пътищата в БГ - ами сложна ситуация, по4ти всеки кара като луд, и бърза занякъде, има дупки и е цяло 4удо ако оцелееш...Но , се правят , на у4астъци , бавно ,но славно и ще стане...
Държата и управата - не ми се коментира , слушам с едно ухо и си върша моята работа ...
Опашките по разни институции - ами и тук ги има , та даже понякога се налага по два пъти да идвам , 4е все нещо объркали , пропуснали ...
Но- има и много хора в БГ , които са били в 4ужбина, знаят как е навън , спазват законите в БГ , и работят , упорито , и успяват...
Освен да ти пожела успех и да бъдете щастливи , невиждам какво друго...  
п.с: за протокола, аз съм омъжена във Фр-я ,но работата ми е в БГ ...сега си карам май4инството във Фр-я, но съжалявам за което ...Лекарите тук ме побъркаха и то както виждаш в последната фаза финалната ...с нетърпение 4акам да се върна ,синът ми да тръгне на нормална детска градина , с нормална образователна система,защото френската хи4 не ми допада(знам какво говоря педагог съм по образование , и работата ми малко или много е свързана с деца...)...и с нетърпение 4акам да се върна на работа и да успея ,за да може един ден и ние да живеем цялото семейство в БГ ...остана още малко работа , мисля 4е ще успея, така 4е които иска - намира на4ин ,които не си търси при4ини...
Homesick , съгласна съм с твоето изказване също.

Аз не мисля в Бг да продължавам с тази професия-детска у4ителка. Харесва ми, но ще умрем от глад. Предполагам, 4е ще търся работа в 4уждестранна фирма, където се изисква английски. Така ще мога да си развивам и обогатявам езика. А ина4е съм завършила хуманитарна специалност в СУ.
Това с кредитите ми прили4а на положението тук миналите няколко години, което и доведе до лошите кредити и многото изоставени жилища.

Знаеш ли ... на твое място не бих се преместила, ако поне аз или съпруга ми нямаме СИГУРНА работа, която да ни чака там.
Научила съм се да се презастраховам за всеки случай, за да си спестя неприятните изненади максимално.

Сигурна работа- мисля 4е няма как да стане от толкова хиляди километри. Трябва да ни поканят на интервю и да ни наемат, за да кажем, 4е е сигурно.

Трудно решение сте взели. Няма ли начин да се върнете в Бг за известно време и да видите на място дали ще ви хареса, дали децата ще се почувстват в свои води, въобще самия живот... Може също да си пуснете СВ-тата по сайтовете за работа, за да видиш все пак какви хора ще ви потърсят, за каква работа, и горе-долу за какво възнаграждение. За това дори не трябва да си на място.

Защото от поста ти лъха повече носталгия към близките ви и това, че се чувстваш самотна в щатите, отколкото някакъв реален проблем, поне с такова впечатление останах. Наистина е лесно, ако не ви хареса в Бг, да се върнете обратно, но пък и непрекъснатото местене насам-натам уморява много, а САЩ не е на 1-2-3000 км.

Аз по-скоро имах предвид да си уредите нещо с познати, приятели, роднини ...
Просто да не тръгвате само с надеждите и оптимизма.

За връщането сме категори4ни. За обратния път- американски граждани сме, няма проблем.
Проблемът идва от това, 4е на голямото ни дете му предстои да тръгне на у4илище- трябва да се установим някъде. Имаме 1г. до тогава, но трябва да и дадем аванс да понау4и български малко, 4е е много коми4на, като се опитва на някакъв полубг, полуангл. да се обяснява. Ние си я разбираме, ама бабите по телефона изобщо. А двете деца говорят само англ. помежду си. Малката е много бъбрива, въпреки възрастта си, но от едногодишна ходи на градина. Обидно ми е да ми говорят някакъв нелеп български или да ми отговарят на англ., макар, 4е вкъщи им говорим само бг. Не желая да отглеждам американци , а то4но такива се оформят и двете ми деца за сега. Комуникацията с роднините в Бг е силно затруднена, поради езикови проблеми и това също ме плаши-не искам да не могат да се разбират. Малкото в Бг още не са го виждали близки роднини, изклю4ая бабите, дето идваха да го гледат за по 6м. Обидни са ми тези обстоятелства и мисля, 4е животът е твърде кратък за да си при4иняваме това- много дълги раздели, баби да не познават и да не разбират внуците си. Мисля, 4е трябва да използваме вси4ки моменти да си се порадваме и да сме заедно с близките си, 4е животът наистина е кратък. Пък и скоро родителите ни ще имат нужда от помощ и близки около себе си- за възрастните хора това е важно.
За американците- пове4ето не са 4итави. Нагледах се на какво ли не. Определено не са хора дето ще те разберат, съжалят и влязат в положение (много рядко и при крайни слу4аи). По-скоро гледат да те натоварят с техтите проблеми и работа. Студени са и не за друго, ами защото на тях самите им липсва стабилна ценностна система. Пове4ето мислят само за папането и биловете. Няма живец и тръпка, няма много 4овещина. Никой не го интересува как си или ако те попита не 4ака отговор. Пове4ето са и големи мърля4и- да не им влизаш в къщите- ще се погнусиш.
Ние бг. си го носим живеца вътре и няма как да ти хареса като попаднеш в общество от статуи- студени, лицемерни, бездушни. Да няма и кой да те напсува, дет се вика. Навсякъде едни такива фалшиви, озъбени усмивки, много рядко от сърце. А как се оплакват, от вси4ко и вси4ки около тях и как топят зад гърба директно на шефа и там, където трябва с и без повод . Много още мога да изпиша по темата, ама щом си тръгвам, то е красноре4иво. Не това ми е въпросът, а какви са евентуалните ни перспективи и о4аквани проблеми в Бг и с деца.

Според мен, за новите предизвикателства, които ти предстоят в България, по-изчерпателен отговор биха ти дали мамите, които постоянно живеят в Бг, а и след като твърдо сте се решили на тази стъпка, те не би трябвало да те безпокоят много.

не знам защо нямате здравни застраховки, но ако приемем, че не можете да си ги позволите -  това е единствената основателна причина според мен да се върнете!

не мисли, че в Бг всичките ти приятели са  както преди - всеки си има проблеми и не всеки е готов да вникне в твоите
гледането на децата от баби и тн не винаги е безпроблемно, особено ако си свикнала да си гледаш децата сама

 и тн и тн....

ако наистина сте взели решениеТо, мога само да ви пожелая - успех , дано не съжалявате

Аз вече нямам сили да съветвам и споря по тази тема.
Моят почти 6 месечен експеримент по завръщането ми
в БГ, скоро ще приключи. Разбиха ми се нервите тук.

litlle giants,
лично смятам аргументите ти за връщането като твърде емоционални и лишени от всякакъв прагматизъм.
Нямаш никаква представа какво ще ти предложи животът в БГ, 7 години навън са ужасно много, адаптацията
Ви ще е кошмар.
Вземете си една по-продължителна отпуска със съпруга си в БГ, помислете за преместване,
щом имате американски паспорти, имате и толкова възможности пред Вас.

На мен връщането в БГ и сега отново в UK, ми струва доста средства като пари,
притесненията, нервите и сълзите, още повече.

Прочети какво сме писали в тази тема, може и да ти е полезно.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=258683.0

Желая Ви успех!

Щом сте решили "На добър час" ! Децата не ги мисли, ще се адаптират много бързо. Виж за вашата работа ми се струва, че ще ви е малко по трудно, освен ако имате вече някакво предложение. Според мен е най-добре на есен да си вземете каквито отпуските можете и да идете поне за месец, да се огледате за работа. Мисля че с всичко друго ще се справите .
Хич и не чети стари теми по въпроса, не за друго, а защото вие сте взели вече решение. Инфлация има в цяла Европа. Неуредици има навсякъде. Всеки може да ти изтъкне неговите + и -, но не забравяй, че всеки гледа от неговата си камбанария .

Успех!

 Ами като всеки гледа от неговата си "камбанария" защо гърмяха само преди дни всички Бг вестници, че инфлацията в Бг е най- висока за цяла Европа. Българите били забогатели и как става това с минимална заплата от 220лв  ... Всеки си решава за него си. Аз тук няма да стоя още дълго.

 
няма ли възможност да се преместите някъде в добрата, стара европа?
честно казано, аз бях 3 месеца в Бг, и към финала дори бях навита да се върна в омразната холандия.
разбирам проблема ти, и за мен е чисто емоционален, но пък европа е добра алтернатива, според мен, де.
не е лошо в Бг/за кратко и на гости, да се видите, да пообиколите насам-натам/, но като чета очакванията ти...не знам какво да ти отговоря.
бихте могли да си отидете, да речем за 3-6 месеца и да видите,  да си прецените сами.

Млад човек си и е жалко, че си толкова афектирана . Живота на икономическите емигранти не е розов никъде по света. Далеч съм от мисълта, че и в Сусурлево е лесно, но стана ясно, че авторката на темата не е от там, пък и тя има избор, все пак е американски гражданин и винаги може да се върне в САЩ .

ще ти отговоря от собствен опит- не се връщайте.и ние взехме това решение преди 2 години,а ето че от година сме си в бг.НЕ беше правилното решение със сигурност.взехме си самолетни билети и в началото на юли се връщаме в австрия.и нас там много неща ни дразнеха и си представяхме розовото ни бъдеще в бг.повярвай ми,тук(в бг )всичко е с краката нагоре.особено след толкова прекарани години в подредена държава,в бг ще ти се стори тотален хаос.разочарована съм много,както и съпругът ми.сега осъзнахме,че австрия колкото и да ни е дразнела,е било нищо,в сравнение с това тук.няма държава,няма институция,няма полиция,всичко е подкупно,бориш се сам срещу вятърни мелници.до утре мога да ти разказвам.прибирането ни в бг имаше една положителна страна и тя е,че изтрезняхме напълно за действителността в българия.крайно време е да спрем да мечтаем.

 Тeopr съгласна съм  
 Да млада съм и ужасно разочарована от безхаберието на държавата.

Не съм живяла до момента в чужбина, освен кратки посещения на някой държави.
От постовете ти лъха много емоционалност и като гледам единствената причина да искате да се върнете е тази, липса на баби, роднини и т.н.
Но БГ не става за живеене, още повече че щом 7г не сте били тук просто ще се ужасите.
Ако очакваш да се завърнете и на 2рият ден да ти предложат работа за 5000лв да речем няма да стане. ) Като детска учителка в градина може да взимаш около 300-600лв, ако е частна такава предполагам около 600-800лв. С тези пари почти нищо не може да се купи.
Хората и тук са си същите като американците, не си мисли че ще те приемат с отворени обятия само защото са българи. Всеки гледа да те прекара както може.
Бабите много бързо ще ти омръзнат с вечните им проблеми и натяквания.
Гледайте си живота и ако САЩ ви е омръзнал, просто се преместете в друга държава.

Конкретно за инфлацията се оказа, че е най-висока в най-новата история на България (съизмерима само с времето на Жан Виденов, ако си спомняте).
Също така Eurostat, която представя европейски статистически данни, наскоро издаде доклад, че България е една от трите държави в Европа (България, Румъния и Полша), в които средната заплата е по-ниска от средната за ЕС, а цените на много хранителни продукти и услуги са по-високи от средното за ЕС.
Отделно имаше доклад, в който се казва, че в България работещите получават най-ниското заплащане за труда си.
Тук няма много място за емоции, а е въпрос на чисти сметки.
Като чета постовете в темата ... и гледам, че мнозинството са против връщането ви в България.
Но тези, които сме против, гледаме от "нашата си камбанария" на практичност, оправданост, финансова обезпеченост, сигурност.
Ако толкова сте решени да се върнете в България, направете го за месец-два, не напускайте работа в САЩ и не прекъсвайте живота си там.
Елате си за кратко, вижте бабите, децата ще са изложени на български език (знам за поне два случая на деца с лош български, които проговарят нормален и хубав български само за 1 месец в България при бабите), вижте обстановката и преценете.
Ако ви хареса положението, оправете си нещата в САЩ и се върнете за постоянно.
Но ако не ви хареса, имайте си план Б.
За да не започвате всичко от нулата.
Но едно разумно решение за мен е да се преместите в Европа и да сте по-близо до България.
Така и на гости ще се идва по-често, и ЕС все още улеснява пътуването, няма да се чакат визи и така нататък, просто не в България.

Мегита, далеч не си само ти млада и разочарована.
Убедена съм, че една голяма част от пишещите в този форум са отишли в чужбина, за да избягат от българската действителност.

Каквото и решение да вземеш, litlle giants, бъди готова да му платиш цената.
Не тръгвай за България с голямата кошница, за да не се окаже, че там изобщо не е това, което си очаквала.

Незнам от кога не сте се връщали в БГ -то, но нещата не са розови там, всичко казано от другите е на 100 % така, аз бях преди 2 седмици и честно казано си мисля че с всеки изминал ден отиват на все по-лошо.
Да се върна там не бих си и помислила. 
За работата, ами каквато и да си намерите се съмнявам че ще взимате достатъчно за нормален живот, да вярно е че има и бедни и богати, но първите за съжаление са с пъти повече от другите.
Детските градини- под всякаква критика. Училище същото. На където и да се обърнеш само ядове, незнам но си мисля че в Европа има доста места където ще можете да се реализирате много по-добре от милата ни родина.
Каквото и да решите успех, но един съвет: заредете се с много здрави нерви и търпение. 

Като гледам ние няма да те убедиме да не се врьЩаШ ,виждам 4е си взела реШението.КазваШ 4е не искаШ да отглеждаШ АМЕРИКАНцИ,а питала ли си се дали искаШ да отглеждаШ БьЛГАРИ в БьЛГАРИЯ?ГовориШ за децата,4е не могат да говорят хубаво бьлгарски,4е няма баба,4е там Ще са по свободни..........Про4ети пак вси4ко което са ти написали досега мамите и си задай вьпроса"В слу4ая кое е важното,носталгията(баби,роднини,планини.....разходки) или децата които имат нормален живот там кьдето сте".ИскаШ ли твоите деца да живеят на място като БьЛГАРИЯ само и само  ЗА да са при бабите,искаШ ли децата ти да са подложени на ве4ният хаос кьде ,кога и как в БГ?ИскаШ ли да им замениШ спокойният и уреден живот който имат с несигурността която ви 4ака в Бг?ИскаШ ли да ги лиШиШ от вьзможността да израстнат като безгрижни БьЛГАРИ в 4ужбина или като .........ами като това което Ще им предложи родината.
Разлика в здравните застраховки/усигуровки не виждам,.....и в Бг си плаЩаШ вси4ко ВСИ4КО,та даже и един прост едноминутен преглед на 4 годиШното ти дете.Лекарствата са на АБСУРДНИ цени,които ако нямаШ някаква по високо платена работа забрави да можеШ да си позволиШ.
На мен ли4но БГ ми се струва адски скьпа ,по лесно ми е да живея тук и да се оправям с финансите на 4ужда страна отколкото като се прибера за две седмици и после се 4удя кьде сьм си похар4ила парите.
ИскаШ ли да имаШ вьзможността да излизаШ всяка сьбота и неделя ,но да нямаШ вьзможност за това,или  ако имаШ вьзможност то да не знаеШ кое лудо мамино син4е(или в слу4ая татино)Ще ви се изпре4и на пьтя с 150 в 4ас заЩото бьрза за среЩа с гаджето?ИскаШ ли децата ти да не могат да преси4ат на пеШеходни пьтеки?За светофари да не говорим(в Бг спирането на светофари е според колата...колкото по хубава кола имаШ толкова пове4е предимство имаШ,особено в София (е,това е малко пресилено де ).
Най_големият проблем при вас аз виждам ,4е не можете да имате и една минутка само за двамата..да се усамотите ,"да избягате"...това наистина е проблем,но се замисли,ИСКАШ ли?????????????????????????????

6окирана съм....
как може децата ти да не говорят български
и какъв е проблема за комуникации с близките в Бя, съ6тествува скайп има камери......
има  бг телевизя по нета.....
От теб самата зависи дали 6те отглежда6 американци или българи и какво самосъзнание 6те  формира6 у децата си....

За почивките, много се съмнявам че ще можете да си го позволите с БГ заплатите, а и ако намериш място около София където може да се отиде без да стъпваш в мръсотията и мизерията кажи ми, защото аз го търсех миналият път и не го намерих.

sl, да, от нея зависи какви деца ще отглежда, но не е толкова просто.Децата говорят на езика който се говори в дьржавата. Няма нито едно бьлгарче, което да говори 100% правилен бьлгарски и да живее в чужбина. Такова дете не сьществува, особено, ако единият родител е бьлгарин, както са повечето случаи в този форум.

Аз няма да разубеждавам авторката на темата, човек трябва да се увства добре там кьдето е. Щом като САЩ не са нейното място, трябва да отиде там кьдето ще намери себе си. Можете да си намерите работа предварително, София е голям град и страшно много международни фирми тьрсят хора. Може да поживеете няколко години и да се преместите на друго място.

Да, в страната е голям батак, но заради едната чистота и лицемерно усмихнатите хора, аз не бих стояла някьде само да се каже че живея в чужбина.
Някой спомена училищата - ами скоро четох че една от целите които си поставя американското правителство е да успее да научи децата докато завьршат 4 клас да могат да четат. Явно се има предвид най-изоставащите, но това е стряскащо само като го прочетеш.
Все още образователната система в БГ от 1 до 4 клас е много по-добра от почти всички дьржаваи в Европа и САЩ. След това има варианти, наистина че са скьпи, но ги има.
Проблемьт с бьлгарските ученици и училища е това че все още има неконтролируема продажба на наркотици, която я има и в други дьржави, но не е в такива мащаби, и децата не са толкова застрашени.

И човек ако гледа само негативно на нещата, би могьл да отиде в крайности. В София живота е такьв какьвто си го направиш, има хора които работят на добри места, и имат добри доходи. Има и такива които живеят на минимума. Но такива хора има и в другите дьржави. Вьпроса е да стане вьзможно в БГ да имаш по висок стандарт от дьржавата в която живееш. Дори и от гледна точка на позиция в работата или в квартала в който живееш. Твьрдо сьм на мнение че по -добре мизерник в Бьлгария, отколкото мизерник в чужбина. Вторият вариант е убийствен.

Не казваш мьжа ти с какво се занимава, ако има добре платена професия, ще сте добре и в София.

Пожелавам ви успех.

Дъ6теря ми е родена в Испания и от 5 месе4на е на детска градина.
Сега е на 4 у дома говорим на български, гледа булсат ком и през ден говори по скайпа с роднините в Бя....Сваляме и от нета филми ,  на български, от Бя вземаме дискове с български песни4ки, приказки и т н т.....
лятната ваканция прекарва в Бя.
Нямам претенции 4е говори 100% правилен български, но няма проблем в об6туването на български
в У4или6те(тук задължителния курс на обу4ение запо4ва от 3 годи6ни) няма проблем . Дори я  преместиха в класа на 5 годи6ните....  справя се с материала.
когато някой я попита как се казва тя отговяря  и допълва 4е не е испанка, а българка родена в Испания.

Децата говорят англ., защото по цял ден са в детската градина, а и контактите ни с българи са доста ограни4ени. Англ. им е много по-лесен от български. Голямата знае за България. Когато се срещнем с българи, тя казва: "Мамо, те говорят като нас, те са от  Булгариа." Знае и, 4е двете и баби и дядо и и други близки, които вижда и 4ува по Скайп и телефона, живеят в "Булгариа", а това е много дале4е. Каквото мога правя в тая насока, но децата са асимилирани в голяма степен ве4е.
В Бг. си ходихме само веднаж-2005г. за месец. Голямата трудно запо4на да се климатизира-тогава беше на 2.5г. Запо4на да повръща, загуби апетит и майка ми много се изплаши за нея. Накрая гледаше с 4 о4и да се ка4им на обратния самолет. Както се прибрахме, дребосъкът се оправи, явно храната не и понесе много добре. Затова се притеснявам, как ще се климатизират децата.
Ще се приберем, ще се опитаме, ако не успеем-билета и обратно, но ще направим вси4ко възможно да се справим.
А колкото до инфлацията-тя е в световен мащаб. Тук цените също много пораснаха. Друго беше 2001, когато дойдохме, а заплатите не са се помръднали. Не сме 4ак толкова финансово притеснени, проблемът наистина е много пове4е емоционален, но пък нали е по-важно 4овек да живее в хармония със себе си и да има душевен мир. Материалното не е доминиращо за нас.

Да, и моето дете говори Бг, но не както говорят врьстниците му в Бьлгария. Това имах предвих когато изкоментирах.
Освен това детето ходи на предучилищна преди 3 месеца в Бг, и вьпреки доброто му общуване на бьлгарски, учителките казаха че има доста да се поработи, особено в акцента и в словореда. За обикновена комуникация не е проблем.

В българските училища има много други проблеми освен наркотиците.
А мита, че българското образование било най-качествено рухна точно когато започнаха да излизат отчайващи резултати за неграмотност, непознаване на материала в училище и ... абсолютната липса на дисциплина в клас.
За Рамбо Силек си чувала сигурно ... не, това не е Ран Босилек, а Рамбо Силек.


А за учебниците дори няма да коментирам ... само който ги е чел, може да разбере какъв кошмар са.

малееееееее стари рани отворихте.......много пъти за самисляме да се приберем.и в Африка живота не е розов,като чета-като в Америка-хората са тъпи,изкуствени,йивота ми е скука-много ми липсва България,ноедва ли ще живея така както тук-това ме спира.и аз много мога да изпиша-затова съвет не мога да дам.

Не ми харесва пьлното отричане. И всяка крайност показва  невникване в материята. Може би при теб всичко е идеално от гледна точка на образование. Радвам се има и такива места.
В Бьлгария има училища и училища, както навсякьде по света. Вьпрос на избор и средства.

То4но с тези ако, едва ли и т.н. ни беше много трудно да се преборим, докато дилемата за и против седеше. Сега, когато взехме решението, някак си е по-лесно. Няма как да разберем, ако не опитаме. Не мисля и 4е ще загубим много, можем само да спе4елим според мен. Ами я, ако нещата потръгнат в Бг и вземе, 4е ни хареса. Трявба да се опита. Приемната страна си е на картата, пари за 4ерни дни (обратни билети) сме си приготвили, системата тук ни е ясна, познаваме обстановката, така 4е, винаги можем да се върнем и сна4але.
За парите по преместването не ме боли-ще направим една разпродажба на имуществото, каквито американците 4ести4ко правят, вярно на безценица, но целта оправдава средствата. Това са неща, които бързо и лесно можем да си набавим отново, ако се наложи.

Айде и аз в поредната тема за завръщането....
little giants, заминах за САЩ 2000, върнах се да оправя имиграционни проблеми, тоест не по мое желание, миналата година, планът е да се върна в САЩ догодина. В момента съм пак в САЩ в командировка. Подред ще ти напиша впечатления от България:

1. Мръсотията и неуредиците са ясни.
2. Хората са станали по-любезни,
3. Има почти всичко, което има и в САЩ, но цените са или същите, или по-високи. Но все пак, ако имаш пари живота не е толкова зле. Аз продължавам да работя за амер. си компания, ако трябваше да си търся работа, животът ми щеше да е различен.
4. С автобуси не пътувам, нямам и намерение. Шофирането е малък ад, изкарва ме извън равновесие просто. Както каза някой по-долу - колкото по-нова колата, толкова по-малко спазва правилата шофьорът и.
5. Като цяло живея доста изолирано и не се срещам с много хора, повече е въпрос на избор, отколкото наложително. Приятелите ми са заети и не успяваме да се виждаме често, а и за 7 години малко или много сме се отдалечили. Най-хубавото е че съм близко до роднините. Сега, когато дойдох тук се усетих, колко много ще ми липсват, когато се върна.
6. Търсят се специалисти, има според мен добър пазар на труда, но основно в София, останалата част на страната е по-зле. Работи се повече, отколкото в САЩ, за парите, които можеш да получиш. Хората се прибират след 6 - кога ще вечеряш, прибираш деца, къпеш слагаш да спят и пр. Приятелите ми със собствен бизнес са най-добре, при останалите малко ми намирисва на експлоатация. Няма гаранция, че ще намерите добра работа бързо.
7. Да се влезе в детските градини е ужасно трудно - чакат се опашки, записване и пр. По 20-30 деца са в група, хранят ги не много добре. Изобщо субсидирани са и не им стигат парите естествено. Има частни, но трябват пари за тях.
8. Училищната система е, поне според мен, at all time low point. Това от разговори с приятели с деца в училище и от собствени наблюдения. Няма да казвам, че е въпрос на пари, защото за това се плащат данъци, за да има еднакво добро образование за всички, иначе ще станем бананова държава, със силни класови прослойки (което е почти така в Бг).
9. Новините за България са само за корупционни скандали, адски депресиращо е, че тази малка държава, не може и не може да излезе от този омагьосан кръг на корумпирани политици и държавници. Кошмарно е просто, и много срамно. Резултатът е абсолютна неангажираност и апатия на българите, че вече в нищо не вярват и нищо не искат да променят в обществото, само са загрижени за собственото си малко обкръжение.
10. Здравеопазването - не съм се занимавала със здравна каса, но не е евтино. Естествено, по-евтино е от без застраховка в САЩ, но е и по неструктурирано. Кабинетче тук, в оня блок, в съседния квартал зъболекар, кардиологът на 20 километра, болниците не са на ниво.

Не мога да не напиша и мнение за поста ти . Американците - за стотен път сигурно ще напиша, че кофти хора има по целия свят в една и съща пропорция от цялото население, това че не сте срещнали читави хора е или въпрос на късмет или въпрос на нагласа. Децата - ще се асимилират навсякъде, няма да ви е проблем, за това най-малко можеш да се притесняваш. Ще проговорят добър български за нула време. Иначе, това че са американци е нещо неизбежно, всички сме различни от родителите си, децата на имигранти са още по-различни.

Съветът ми е да се върнете за малко и да не си затваряте всички врати в САЩ. Не се знае каква работа ще намерите, колко компромиси ще трябва да направите и колко ще ви хареса. 7 години са много време и културният шок ще е доста голям, не го подценявайте. Единственото, заради което си заслужава са роднините, това напълно го разбирам, но е една много емоционална причина... Нещата няма да бъдат лесни, нито са същите, като преди 7 години. Успех.

Бискара, за съжаление такива са ми впечатленията.
Когато завършвах гимназия аз преди осем години, учителите ни казаха "Вие сте последния нормален випуск на това училище, тези след вас са нещо страшно".
Аз съм много доволна от образованието си в гимназията (там наваксах доста пропуски от очевидно неподходящото основно училище, което посещавах), но това не означава, че всички гимназии в България са на ниво "езикова гимназия".
Макар че основно трябва да благодаря на няколко преподаватели, които наистина са прекрасни педагози.
Макар че много училища искат да се кичат с елитно име, малко са училищата, които наистина си струват да се учи в тях.
От доста време каквото прочета за българското образование, все е негативно и охулващо ... все кофти резултати от различни национални тестове, все ученически бисери, а като отворих няколко учебника ... се ужасих от недостъпния за децата език, на който са написани.
Нещо много сериозно се обърка в българското образование и единичните българчета, които печелят конкурси в чужбина са по-скоро приятно изключение, отколкото продукт на образователната ни система, която търпи реформа след реформа и накрая просто стана безформена.
Познавам много учители в български училища ... самите те признават, че в момента образованието в България е в голяма криза.
Не само финансова.

За частните училища нямам много впечатления, но едва ли те трябва да са критерият за качество на българското училище, понеже не всеки може да си позволи детето му да учи в "лицей", а не в обикновена гимназия.


litlle giants, гледам че сте взели окончателно решение.
Дано не съжалявате, пожелавам ви успех!

То и в Германия е така. Ако имаш пари пращаш детето в частно училище, ако нямаш ходи в квартаното училище по район. Има адски неподготвени и непрофесионални преподаватели, и разликата е там, че в БГ ако искаш можеш да го преместиш ако не харесваш учителката, а тук това се прави след обстойни психологичеки тестове на детето, семейната среда в която е отглежда и т.н.  Учителката почти никога не е виновна, вьпреки че е очевидно с просто око че не става.  Това че в Бг повечето гимназии преди бяха на много добро ниво си беше печелившо за дьржавата, имаше ситема и най-обикновеното училище имаше резултати, за разлика от сега когато трябва да избираш и да пращаш детето в реномирани училища. И като цяло поколението след твоето е по различно от предишното. Но така е в цял свят, не само в Бьлгария.

Надявам се, че поне образованието и здравеопазването в България си стъпят на краката, защото неук и болен народ не го чака нищо добро.

И аз на това се надявам, макар че това беше целта. Да стигнем до това ниво. Интелигентни, образовани хора на никой не трябват, подготвят нацията за бачкатори.

Винаги ме учудват подобни теми. Преценките, очакванията, надеждите, романтизмът, спомените, семейните връзки, приоритетите и т.н и т.н. са строго индивидуални.
Успех!
Само, загърбете прекалената емоционалност, особено в очакванията си за контакти, било тук или някъде другаде...

Прост народ лесно се управлява
В един друг форум спорих с един, който твърдеше, че от България се бил изнесъл само боклука.
Тоест всички емигранти са боклуци според него, а в България били останали само успелите и умните.
Много ми е трудно да се съглася с подобно мнение като от България се изнесоха предимно умните - затова ще си внасяме специалисти от Третия свят, нашите специалисти работят зад граница и не мислят да се връщат.
От няколко години все стигаме дъното и все откриваме, че имало и по-дълбоко дъно.
Чудя се кога ли ще стигнем последното дъно, от което по-надолу няма?

litlle giants, напълно влизам в положението ти, и ние бяхме изправени пред подобна дилема преди повече от 2 години, бяхме решили да се връщаме в БГ, даже освобождавахме жилището и бяхме купили фургон за преместването... И понеже хората правят планове, а боговете се смеят  в последния момент съвсем неочаквано пред нас се отвори възможност, на която не ни се искаше да откажем и останахме. Не съжалявам. Носталгията е страшно нещо, да си далеч от близките си също е тежко и някак си с времето всичко започва да изглежда все по-прекрасно, забравяш всичко отрицателно и виждаш само положителните страни. Ние за разлика от вас си ходим всяка година и точно тези посещения ми помагат да погледна по-трезво на нещата и да си "опресня" спомените. Така всеки път се прибирам тук с леко сърце и почти доволна, първите месеци виждам положителните страни на Холандия, след това надделяват отрицателните, след това започвам да си мечтая за България и така става време за поредното ходене дотам. Тази година "изтрезнях" още със слизането на летището в Бургас - мрачно, занемарено, неучтивите и мудни служители  Предполагам, че при вас в момента надделяват само положителните спомени и това е нормално. Били сме в тесен контакт с много американци заради работа в продължение на 2 години и въпреки че не искам да съдя прибързано и двамата със съпруга ми сме на мнение, че не бихме живяли в САЩ. Тук също хората са доста студени, но поне държавата може да се нарече донякъде социална и това е един от основните мотиви, който ни задържат, а сега с децата мисля че положението още повече се усложнява. И ние често мечтаем да се преместим оттук, но знам, че няма да е в България. През 1999 и 2000 също изкарахме там две зими с надеждата да успеем да се установим, имаме и къща близо до морето с двор, асма, дръвчета, в която ми е толкова хубаво, когато се приберем... Но най-много за месец, след това за съжаление разбирам, че няма начин да останем 
Говориш за здравните застраховки в САЩ - била ли си скоро в българска болница, за да видиш мизерията и отношението като към животни, не си ли чувала за безумните рушвети и вече съвсем узаконените "такси"? Най-мъчно ми става като видя обяви на родители, които събират пари, за да спасят живота на децата си  За образованието и другите вече са писали, мога само да добавя, че не е това, което помниш, всъщност нищо общо няма. Позволявам си да го кажа, защото майка ми е учителка.
И не на последно място цените са  Както споменах бяхме там в средата на май и направо останах изненадана, някои основни продукти са в пъти по-скъпи оттук. Мисля, че хората преживяват само заради факта, че повечето имат собствени жилища и с кредитите, които банките напоследък дават на всекиго...
Вие най-добре знаете мотивите си. Но ако е само заради роднините, образованието, носталгията и здравната система (което също хич не е малко) не бих предприела така внезапно толкова голяма стъпка. Както те беше посъветвал някой по-напред, защо не се опитате да поразгледате обяви за работа в София, за да видите какви могат да бъдат шансовете ви. Няма ли възможност например съпругът ти да замине за няколко седмици, за да проучи по-добре ситуацията и да види как е, при положение, че не сте се прибирали от доста време? Не се доверявайте само на роднините и българските новини. Хората в България не си дават сметка за много неща, просто защото живеят заобиколени от съвсем друга действителност. Най-добре е сами да прецените на място.
При всички случаи вие знаете най-добре кое е правилното за вас решение. Желая ви от все сърце успех каквото и да предприемете  В крайна сметка съдбата награждава смелите, както се казва в една италианска поговорка.

Хм, честно казано изброените проблеми според мен се дължат на лошо финансово състояние. Що не се опитате да смените кариерите си докато сте си в САЩ? Никой не е казал, че цял живот трябва да си детска учителка и точно там, където не дават застраховка... С повече пари ще имате възможност да излизате сами, да пътувате... Успех!

Не е лоши финанси.
Липса на време, поради работата на мъжа ми, апатия, грани4еща с депресия на моменти, умора.
Нуждая се от промяна и по4ивка.

Аз пак да се изкажа, но ... продължавам да съм убедена, че много по-добре ще е да се преместите в някоя уредена европейска държава, някъде не много далеч от България.
Обмислили ли сте този вариант?

Подкрепям те, щастлива.
Имам опит от България, Германия и Америка. Навсякъде има плюсове и минуси. Но ако ще трябва да се "връщам", то дестинацията няма да е България в никакъв случай.
За мен ключовата дума в това, което си написала е уредена европейска държава. За съжаление България не е такава (все още).

little giant, след като прочетох темата, имах двучасов разговор на тая тема с мъжа ми - стана 2:10 ам вече... 
И двамата сме българи, и двамата сме единодушни, че последното, което искаме е, децата ни да растат в България. (Деца още нямаме, но това е друга болна тема.)

няколко мнения видях, които се покриват с моето, отрицателно 
ситуацията, която описваШ е временна, все пак, децата растат и Ще имаШ все пове4е възможности за излизане и социални контакти, неЩо което явно в момента ти липсва.
не можах да разбера заЩо нямате здравни осигуровки, и съЩо, след като нямате финансови проблеми, какво ви пре4и да оставяте децата от време на време на гледа4ка и да си излизате двамата

най_малкото пък бих тръгнала без да съм разу4ила добре възможностите за работа.

но най_ве4е, ей това е и моето мнение :
 

Към авторката: извинявай, но просто не мога да го пропусна - прегледах ти набързо мненията и на едно място казваш, че си с приличен английски ; в едната дума на английски, която видях написана от теб, и в никнейма ти : litlle giants и  carsits, има правописни грешки.Елементарни думи са, лошо впечатление прави, не знам как ще се оправяш, след като искаш да работиш в ''чуждестранна фирма с английски'', не вярвам в Бг да са им чак толкова ниски стандартите.
А на друго място разправяш как не харесваш живота, празниците, храната, взаимоотношенията, ''езикът им не ти звучал'', и накрая лепваш едно заключение, че американците не били читави, което за мен е типичен пример за имигрант, който очаква мястото, където се е преместил, да се нагоди към него.Няма много връзка с това дали да се връщаш в България, просто наблюдение -   не обвинявай цял народ в ''нечитавост'', само защото не си направила достатъчно усилие да се приспособиш

Съвети не давам. Само мога да кажа-вземи лист, начертай таблица- за и против. Накрая тегли чертата.
Има трудни моменти, когато си далече. Моята "банда" също говори САМО на англ. помежду си. Аз обаче държа желязна дисциплина. Когато съм в къщи-само на български (е, понякога се налага на англ.- за по-добро разбиране).
Излекувах се от гостуване на "помощници". Писала съм за това. Предпочитам да сме сами, с всички трудности и "гимнастики".
Решението си е изцяло ваше. Може би малко емоционално, но така сте преценили. Наши приятели, така както вас се прибраха ... преди две години. Сега се опитват да съберат парички да се върнат пак в САЩ. И двамата са от София, с добри професии (за БГ и за САЩ).
Успех, дано сте взели правилно решение.
Ние не бихме се завърнали в БГ....... в необозримо бъдеще (за мене даже и на почивка)

 

 Върнете се за месец два но не и за винаги. Прочетох последното ти изказване и според мен това е най- добрия вариант за да се успокоиш психически   

cubbit, точно това е, много добре си го видяла - България със сигурност не е уредена и европейска държава и има още толкова много път да извърви.
Сигурна съм, че всеки иска най-доброто за себе си и за децата си и е готов да прави жертви и компромиси в името на тяхното щастие.
Въпросът е дали си заслужава такива компромиси да се правят в България и какво получаваме насреща.
И аз се присъединявам към ето това:

Цитат на: cubbit в понеделник, 09 юни 2008, 09:13
последното, което искаме е, децата ни да растат в България.

ееее, ай стига, бе! разбор на мненията на авторката ли ще правим!
жената пуснала тема, в която споделя че й писнало вече в сащ и мечтае да се прибере.
хубаво, давахте акъл че в бг хора не могат да живеят, ама и това ли?

към авторката, стискам палци да си намерите мястото
както вече ти казаха, приберете се за известно време и опипайте почвата, билета за връщане да ти седи у джЕба в случай че нещо почнете да залитате от глад или не успеете да уредите децата с връзки в детската градина

успех от сърце

Напълно подкрепям написаното от О'Хара.   

Ох, стана ми съвестно как нападнахме момичето.
В крайна сметка тя не попита дали да се връща, а съвети, които да й помогнат за адаптацията.
Още повече, че преди 6 месеца, когато и аз бях планирала "окончателното" връщане,
не се вслушвах в никакви съвети, а такива имаше...

Пак пречупени през субективното ми мнение...
За работата-Педагогическите специалисти не са много долюбвани в БГ.
Напоследък много учители се отказват от попрището. Ще си по-конкуретна,
ако действително владееш добре английски и имаш някакъв стаж в САЩ.
Хубаво е предварително да поогледаш обяви за работа в интернет
или да поразпиташ из фирми на приятели и познати.

За децата, вече са споменали, че записването за детска градина е трудно.
Но Вие май си имате вариант баби.

Споменаваш градкия транспорт...
Аз не се престрашавам да шофирам в София. Основно се предвижвам с трамвай.
Неприятно е. Много хора. Всякакви. Има и любезни, възпитани, има и невероятни
грубияни. Обществен... истинска извадка на обществото... Не бих си пуснала детето
да пътува само, сутрин е ок, но вечер е ад... Виждам, че има деца, които си пътуват,
но на сравнително кратки разтояния, една-две спирки, често на спирката ги чакат.

Пазаруването.
Свикнала съм на големите супер маркети и търговски центрове.
Преди намирах очарование в малките магазинчета. Сега ме изнервят. Не знам кое
от къде да купя..
Не ми харесва това, че не мога активно да купувам по интернет.

Банките. Намирам банковата ситема и услуги в БГ за неудобни. Нищо, че работят
и в събота... Конкретно-кредитните карти и интернет банкирането.

Здравеопазването-ммм, малко със смесени чувства съм. Но все пак, мнението ми е
положително. Има голям избор на специалисти, има все още и коректни хора.
Стоматологичната помощ-100 % ЗА!

За какво да се подготвите-трудно предвижване по улиците и като пешеходци, и като
шофьори. Няма лицемерие-в един ден и ще ти се усмихнат и ще те напсуват.
Много е мръсно, ама много. Всеки се интересува от всичко. Мъжете ще те заглеждат.
Аааа, мобилните телефони и услуги са безобразно скъпи. Продавачките са неучтиви.
Ох, почвам пак с негативизмите, пък не искам, спирам..

 

е, аз пък съм съгласна с анализа и извода на EMPRЕSS.

а това, 4е и в България могат да живеят хората не е под въпрос, въпросът е КАК.
та мисля, от това зависят вси4ки теми и за тръгване, и за връЩане и не виждам с какво можем да сме си полезни, ако вместо мнения си правим добри пожелания 

7 години са сериозен стаж в чужбина.
Ако за тези години не сте успели да се наместите към начина на живот, условията и т.н. не мисля, че и в следващите 7 ще успеете. В такъв случай, след като искате да се върнете най-доброто , което можете да направите е проучване. Направи си един хубав анализ и действай.
След това аз бих се върнала за кратко  да преценя на място. Малко да се подрънкам в трамвая,  малко да погледам дупките, да видя, че приятелите ми отдавна си имат свой живот и всъщност не ми е гарантиран социалния живот. Да видя възможностите за работа, да се срещна с хора, да помисля най-вече за децата - какво бъдеще мога да им осигуря и срещу какво ще дишат софийския въздух.
И ако всичко изглежда О.К - стягайте багажа и успех!

полезни?
авторката казва, че е с приличен английски, не с перфектен, мисля има разлика
и ако тя пита в темата си - как мислите, с този английски ще се справя ли в бг? можем да си дадем компетентното мнение
полезни можем да й бъдем в случая, ако й пожелаем успех, те вече са взели решението, тогава- попътен вятър!

може пък съпругът й да си намери хубава работа, а тя да не се налага да работи и да има време да се вижда с роднини, вечер да излизат сами без децата

познавам учителка по български език с възможности колкото аз мога да й бъда колежка
упражнява си професията толкоз години.

от този форум има момичета, които се върнаха в бг и не се оплакват, сещам се за  дидка  и дивиана ако не се лъжа.

всичко е до късмет и приоритети

е сега, как можем да изпиШем 4 страници с пожелания ?
трябва си, знаеШ, и малко подкрепа, и малко несъгласие. и за всяко неЩо си има хора 

пп. има и такива дето се оплакват, та и май са пове4е 

Не обичам да го правя, но сега не мога да се стърпя:
http://news.ibox.bg/news/id_893760374
Заради такива новини не искам децата ми да живеят в България.
Знам, че някои от вас може да ме контраатакуват с подобни "лоши" линкове от САЩ, но факт е, че в САЩ можеш да си намериш спокойно място, където да си гледаш децата нормално. В България е по-трудно.

И да, знам, че животът не е само децата, че и родителите имат право да са щастливи... Но всеки сам си поставя приоритите. За мен - ако децата ми са застрашени ежедневно като пресичат улицата там където живеем, няма да живея там повече.

Авторката е просто изморена, отегчена майка на 2 малки деца, затрупана с домашни задължения и възпитание. Предполагам, че не е леко и й съчувствам, защото звучи доста песимистично и фрустрирано.
Някой беше написал, че като поотрастат децата, социалните контакти ще се увеличат - така е.  Най-трудния период вече е минал. От сега нататък може да става само по-добре в това отношение.
Съпругът работи много и не се виждат - според мен това не е причина да се връщам обратно, за да има кой да ми помага. Много по-лесно е да мъжът да си смени работата или да преговаря за нови условия (въпреки, че нямам представа с какво се занимава, не ми се струва невъзможно).

Но да не забравяме, че ако момичето вътрешно не вярва, че може да е щастлива тук и търси в най-малките неприятности причина да се върне - то по-добре да го направи. Иначе ше и се отрови живота.

Идеята, която няколко момичета тук дават - дълга ваканция в България - може да е нож с две остриета за little giant. Всички знаем, че отиване в България за ваканцията е едно, преместване там е съвсем друго. "Туристите" виждат само лъскавата част, не им се налага да се сблъскват с ежедневни проблеми. Обикновено не мислят за финансовата страна. И още, и още... Не е лесно да се изправиш лице в лице пред реалността там.

Уф, хайде стига.
Надявам се да вземат най-доброто за тях решение и да са щастливи.

Така погледнато, да попитам. А колко са тези, които се върнаха, също не се оплакват, а просто тихо и кротко пак си стягат куфарите да заминат?

За останалото съм напълно съгласна. Приоритети, късмет.
Също като времето през отпуска. Дали вятър и облаци, дали слънце и лек бриз. Нищо сигурно.

Моята най-добра приятелка се върна в България от Германия преди 3 години. Не беше семейна, нямаше деца. Живее в София. Работи в немска фирма като юрист, взима около 2000лв заплата, има служебна кола, безплатно гориво и куп още екстри, които й дават възможност да поддържа доста висок за България стандарт. Приятелят й е колега, също върнал се от чужбина - Австрия. И двамата се оглеждат за емиграция от страната. И се оплакват.

cubbit, страшна новина!
Разбира се не всички ученици са така, само всеки 6-ти, но това прави по около 5 в клас.
Много е лесно детето ти да се повлияе от такива примери и да опита я алкохол, я наркотици под влиянието на другите около него.
И после ... иди се оправяй.
От какво точно се оплакват приятелката ти и приятеля й?

И аз смятам като О'Хара. Много зле я описахе Бьлгария. Все пак и там хора живеят и работят и си гледат децата.

И приличен английски е много далече от перфекен такьв, друг е вьпроса какьв е критерия на авторката, и ако наистина прави такива грешки, значи трябва да наблегне на заучаването на правописа. Но това не е темата за дискусия в случая.

Всеки има право на мнение и факта че си решил да се вьрнеш в Бг не е нито срамно, нито те прави 2ра категория човек. Все пак не трябва да се забравя че все още незапьлнените ниши са в Бг, не в САЩ или в старата Европа. И ако човек може да не обрьща внимание на  мьрсотията, може би би се чувствал добре. Е, и сьс задрьстванията и безразборното каране.

От неща, които някои от момичетата са написали вече:
Здравеопазване - взаимоотношенията лекар - пациент е възможно да са добри в по-голямата си част, ако сте приятели или ако като пациент имаш много пари. Това в нормална държава се счита за ненормално.
Транспорт - почти невъзможно е да се кара в София, без да получиш лека нервна криза. Това го наблюдавам и аз от няколко години - всяко лято е все по-зле.
Услуги - банки, телекомуникации, образование (искат да имат деца) и условията за такова.
Мръсотия, неуредици, бюрокрация (последното е валидно за почти всяка държава, но в България и на базата на моя опит смятам, че положението е трагично - мъжът ми е с немски паспорт и когато тръгнахме да се женим в България, с връзки и пари оправихме документите, защото беше станала голяма каша)
Стрес, излъчван всеки ден по радио и телевизия - сигнали за корупция, скандали, политически и мафиотски убийства всеки месеца едва ли не...

Сетих се нещо във връзка със здравеопазването. little giant пише, че нямат здравни застраховки тук и че нямат финансови проблеми, което заедно не ми се връзва.
Съпругът работи - не е ли застрахован от фирмата си? Ако работи нещо, което им осигурява приличен доход, то компанията би трябвало да предлага поне частично покритие на месечната вноска най-малкото за него. Но може и да не е така - примери много.
Децата могат да се застраховат безплатно в някоя от държавните или щатските програми - Child care и прочие. Не съм се интересувала с подробности, но го знам от 2 познати. По-добре ще е отколкото да нямат застраховка изобщо.
И отново като развалена латерна да си напиша, че здравната система в България е по-лошо уредена от тукашната. Тук можеш да си намериш вратичка. Аз я намерих за периода от идването ни до момента, в който не работехме, живеехме със спестявания от Германия и чакахме договорът на съпруга ми да почне, с което и застраховката. Бяхме "богати" за Medicaid, но намерих друга програма, която ни застрахова за минимална сума, въпреки сумата в банковото ни извлечение.

щастлива, мога да ти отговоря вместо cubbit с друг един пример.

Връщаш се, свикваш две-три години. Периодът е труден, но ти си казваш, е какво пък толкова.
Имаш доходна работа, намираш си още по-доходна в голям немски концерн.

Живееш на квартира, защото не си от София. Лаптопа си го разнасяш постоянно със себе си. Съседите от двете страни ги разбиват за втори път, може и твоят ред да е дошъл... кой ти казва.

Колата, която си купил на старо сдава багажа и ти си казваш, ОК, ще тегля кредит и ще си взема нова, няма смисъл да инвестирам отново в трошка.
Една септемврийска петък вечер си с нова кола. Неделя срещу понеделник колата ти я няма. Нищо де, имаш пълно "Каско". Подаваш си жалбата по кардиналния ред. Чакаш си кардиналните 6 месеца. Те ги пресрочват с още кардинални три такива.
Пак нищо де, ти имаш деюре пари да си плащаш кредита за кола, която дефакто я нямаш. 500лв на месец.

Края на май излиза решението на съда. С друг регистрационен номер на непознат за теб автомобил.
Нищо, казват ти, хайде пак подайте жалба в пето районно, търсили сме просто друга кола.

Това е един от моите познати, които тихо и кротко без да се оплакват си стягат пак куфарите.

П.С. Няма смисъл да обяснявам, че това е една добре информирана автомобилна мафия.

Бискара, права си, че няма нищо срамно да се върнеш. Срамно ти става после. Карат те да ти е срамно.
Говорим за качеството на живот.
Това решение е лично. Ако качеството на живот за теб децата ти в България би било по-добро от сегашното ти там някъде, стъпката даже бих я определила и като належаща.

ПП.С. Мразя многословни мнения.

И там живеят хора - да. Не е срамно - съгласна съм. Това за 2ра категория хора - абсурдно е, ако някой си го мисли - тогава той е в тази категория.
Но ако имаш възможност да си гледаш децата на по-добро място, защо ще избереш по-лошото.
Добро и лошо е относително и субективно, но да подложиш на стресов експеримент 2 и 5 годишни деца, за да се увериш, не е разумно.
На момичето й е скучно и трудно. Не виждам проблема й в държавата, а в дома. Съжалявам, че трябваше толкова директно да го напиша. Не искам да я обиждам. Дори напротив - съчувствам й. Като психолог, бих я посъветвала да отиде на почивка като начало - с приятелка и без децата.

и такива знам

аз също мога да ви затрупам с примери, но да не спамим темата.

всъщност, исках да кажа че адмирирам такива смели хора като little giant, аз за съжаление не съм от тях!

  а видехте ли и коментарите под статията 

Набедени сме, че ни вълнуват единствено парите. Да, всеки гледа материално да е добре.
Но хубавата и добре платена работа далеч не е всичко.
В момента в БГ имам перфектната за мен работа. Във всяко едно отношение-заетост,
вид дейност, шеф, колеги, заплащане, екстри. И  мога да поддържам доволен стандарт.
Но вече си дадох предизвестието. Причините сме ги коментирали.
Авторката беше посъветвана да не чете старите теми. Напротив. За 20 години, БГ не се е
променила към по-добро, поне в моите очи. Пък какво остава за времето от две страници
стари теми...


Скарлет, позволявам си да не се съглася изцяло с теб.
Навсякъде е трудно.
В БГ са мама и тати, в най-метафоричния смисъл..

Little giants, забравих да кажа, че ако те интересува конкретна информация за България и живота там, пиши ми на лични. Все пак същия преход го направих съвсем наскоро, макар и с едно дете. 

Ми да.''Разборът'' ми няма за цел да я отказвам да се връща в Бг или каквото и да е, аз мнение по този въпрос не съм давала.Просто ми направи впечатление, че авторката е от онези индивиди, които си мислят, че като изкарат няколко години в  чужбина, в Бг вече нямат никаква конкуренция относно езика.А езиковото образование и практиката да се завършва навън и да се търси работа в Бг никак не са за подценяване.От това, което чета по форуми, много българи в България са всъщност по-грамотни от нея на английски.Така че ако иска да си намери бързо-бързо работа, както тя каза, може би трябва да се ориентира към нещо, което не изисква писане

 без бой момичета 

Спелингът ми не е перфектен, нито граматиката на англ., затова поясних, 4е съм на прили4но ниво, не съм перфектна (самите американци се питат един друг 4есто как се изписва дадена дума, понякога и 4есто употребявана). Мисля, 4е това е поправимо с курсове. Тук просто нямам време на този етап, но както и де, не правим разбор на моят англ. наистина, а на перспективите в Бг., о4акваните проблеми... и съвети от минали ве4е по този път.
Не съм много обнадеждена от това, което про4етох, но благодаря ви много за мненията и 4е се отзовахте по темата. Може на места в своите си постинги да си противоре4а, но и самата аз се 4увствам объркана.
Трудно е да загърбиш житие-битие, изграждани рутини в продължение на толкова години и да направиш скок в по4ти неизвестното. Затова се обръщам  тук за съвет и мнения. Наистина всеки мисли разли4но според собствения си опит- това и от разговорите ми с познати. Надявах се да про4ета пове4е суперлативи за Бг, но уви. Така е по-добре, нека все пак да бъдем реалисти.
Темата ми погна с това, 4е ще имам нагласа да преживея разо4арования и готовност нашата стъпка да се окаже нищо пове4е от една по-дълга екскурзия до Бг и обратно. Дано все пак да не става така, а да ни провърви.
Благодаря много и за пожеланията.

Толумбичке, точно това искам да кажа и аз.  Не набеждавам! Исках да кажа, че въпреки парите, приятелката ми иска да се махне от България. Наясно е, че в Германия (примерно) финансовото й състояние ще е друго (по-лошо), но не иска да остава в България повече.

Сьгласна сьм че всеки сам решава как да постьпи.

Някой спомена здравеопазване, образование, ами и в чужда дьржава пак си третиран по добре ако ти е познат лекаря. Няма да навлизам в подробности, но който си мисли че в Бг е ултра зле, а пьк на Запад е супер е в дьлбока заблуда. Явно не се е сбльсквал достатьчно с проблеми с горните институции. Да не ви разказвам за здравеопазнването в Германия, кьдето ако не загиваш, ти дават час за след 3-4 месеца ако имаш кьсмет, или пьк кьдето има толкова некомпетентни лекари, че даже на мен ми става неудобно като ги гледам. Но за това никой не пише, всичко се смята по-добро , защото не е Бьлгария. Вярно е, по-чисто, по-уредено,по-дискриминационно, по-лицемерно, наистина е различно, особено за нашия балкански манталитет. Аз сьщо живея в чужбина и много пьти сьм си поставяла вьпроса дали да не се прибера, и горе изброените институции не ме смущават. Смущава ме мьрсотията, пренаселеността в София, и селянията която е пльзнала навсякьде и е в на-грубата си форма.

аз говоря за решението, че е смело.


litlle giants, много си добричка хич даже и не се обиди за това, че някои са ти ровили в мненията и се осъмниха в английския ти
сигурно ти стана ясно, че книга на този език не можеш да издадеш!

позволи ни да поосерем темата ти вече, все пак посъбра солидно количество мнения, не можеш да се оплачеш!

атакааааа
майтап да става, някой да не се обиди сега

Коригирах си ника със закъснение. От спелинга не се срамувам, нито от акцент или грамати4ески нето4ности, това да не ми е родният език, я. Да му мислят американците, дето им е роден и не могат да пишат съвсем правилно. Пък и програми за изправяне на грешките има, не го мислете толкова. Аз превода4 в ефир няма да ставам, еле пък книгоиздател, но колкото да си изкарам хляба и боя, дет се казва, поназнайвам.

За малко пари няма да работи - има предложение за добре платена консултантска работа в една големите дискаунт вериги. И половината пари за наем няма да дава - има малко, но собствено жилище там. Все пак приятелят й също ще работи - не като контрольор в метрото.
Не съм съгласна, че "с достатьчно средства и в Бг може да се живее доста добре". По тази логика и централна Африка може. Но... стандартът ще е друг. В живота не става дума само за пари, има и други, по-важни, неща.

Не се притеснявай за английския си.
Ако знаеш колко българи не знаят български...

Да оставим извън темата новия български правопис ала пиша-на-кирилица-СМС и английския ала американски.

Стягайте си опинците и застанете твърдо зад решението, което вземете, за да ви е по-лесно.

А какво по-точно е английски ала американски?

Неграмотният английски на част от американците.

Собствен съвет не мога да дам, защото не съм се прибирала по друг начин в България, освен като туристка, а и вие вече сте взели решението. Но току-що научих за един сайт за търсене на работа, който е насочен към българи, завръщащи се от чужбина, и е правен от българи, живели в чужбина:

http://www.back2bg.com/bg
Може пък да ви помогне. Успех!