Връщаме се в България.

е, аз пък съм съгласна с анализа и извода на EMPRЕSS.

а това, 4е и в България могат да живеят хората не е под въпрос, въпросът е КАК.
та мисля, от това зависят вси4ки теми и за тръгване, и за връЩане и не виждам с какво можем да сме си полезни, ако вместо мнения си правим добри пожелания 

7 години са сериозен стаж в чужбина.
Ако за тези години не сте успели да се наместите към начина на живот, условията и т.н. не мисля, че и в следващите 7 ще успеете. В такъв случай, след като искате да се върнете най-доброто , което можете да направите е проучване. Направи си един хубав анализ и действай.
След това аз бих се върнала за кратко  да преценя на място. Малко да се подрънкам в трамвая,  малко да погледам дупките, да видя, че приятелите ми отдавна си имат свой живот и всъщност не ми е гарантиран социалния живот. Да видя възможностите за работа, да се срещна с хора, да помисля най-вече за децата - какво бъдеще мога да им осигуря и срещу какво ще дишат софийския въздух.
И ако всичко изглежда О.К - стягайте багажа и успех!

полезни?
авторката казва, че е с приличен английски, не с перфектен, мисля има разлика
и ако тя пита в темата си - как мислите, с този английски ще се справя ли в бг? можем да си дадем компетентното мнение
полезни можем да й бъдем в случая, ако й пожелаем успех, те вече са взели решението, тогава- попътен вятър!

може пък съпругът й да си намери хубава работа, а тя да не се налага да работи и да има време да се вижда с роднини, вечер да излизат сами без децата

познавам учителка по български език с възможности колкото аз мога да й бъда колежка
упражнява си професията толкоз години.

от този форум има момичета, които се върнаха в бг и не се оплакват, сещам се за  дидка  и дивиана ако не се лъжа.

всичко е до късмет и приоритети

е сега, как можем да изпиШем 4 страници с пожелания ?
трябва си, знаеШ, и малко подкрепа, и малко несъгласие. и за всяко неЩо си има хора 

пп. има и такива дето се оплакват, та и май са пове4е 

Не обичам да го правя, но сега не мога да се стърпя:
http://news.ibox.bg/news/id_893760374
Заради такива новини не искам децата ми да живеят в България.
Знам, че някои от вас може да ме контраатакуват с подобни "лоши" линкове от САЩ, но факт е, че в САЩ можеш да си намериш спокойно място, където да си гледаш децата нормално. В България е по-трудно.

И да, знам, че животът не е само децата, че и родителите имат право да са щастливи... Но всеки сам си поставя приоритите. За мен - ако децата ми са застрашени ежедневно като пресичат улицата там където живеем, няма да живея там повече.

Авторката е просто изморена, отегчена майка на 2 малки деца, затрупана с домашни задължения и възпитание. Предполагам, че не е леко и й съчувствам, защото звучи доста песимистично и фрустрирано.
Някой беше написал, че като поотрастат децата, социалните контакти ще се увеличат - така е.  Най-трудния период вече е минал. От сега нататък може да става само по-добре в това отношение.
Съпругът работи много и не се виждат - според мен това не е причина да се връщам обратно, за да има кой да ми помага. Много по-лесно е да мъжът да си смени работата или да преговаря за нови условия (въпреки, че нямам представа с какво се занимава, не ми се струва невъзможно).

Но да не забравяме, че ако момичето вътрешно не вярва, че може да е щастлива тук и търси в най-малките неприятности причина да се върне - то по-добре да го направи. Иначе ше и се отрови живота.

Идеята, която няколко момичета тук дават - дълга ваканция в България - може да е нож с две остриета за little giant. Всички знаем, че отиване в България за ваканцията е едно, преместване там е съвсем друго. "Туристите" виждат само лъскавата част, не им се налага да се сблъскват с ежедневни проблеми. Обикновено не мислят за финансовата страна. И още, и още... Не е лесно да се изправиш лице в лице пред реалността там.

Уф, хайде стига.
Надявам се да вземат най-доброто за тях решение и да са щастливи.

Така погледнато, да попитам. А колко са тези, които се върнаха, също не се оплакват, а просто тихо и кротко пак си стягат куфарите да заминат?

За останалото съм напълно съгласна. Приоритети, късмет.
Също като времето през отпуска. Дали вятър и облаци, дали слънце и лек бриз. Нищо сигурно.

Моята най-добра приятелка се върна в България от Германия преди 3 години. Не беше семейна, нямаше деца. Живее в София. Работи в немска фирма като юрист, взима около 2000лв заплата, има служебна кола, безплатно гориво и куп още екстри, които й дават възможност да поддържа доста висок за България стандарт. Приятелят й е колега, също върнал се от чужбина - Австрия. И двамата се оглеждат за емиграция от страната. И се оплакват.

cubbit, страшна новина!
Разбира се не всички ученици са така, само всеки 6-ти, но това прави по около 5 в клас.
Много е лесно детето ти да се повлияе от такива примери и да опита я алкохол, я наркотици под влиянието на другите около него.
И после ... иди се оправяй.
От какво точно се оплакват приятелката ти и приятеля й?

И аз смятам като О'Хара. Много зле я описахе Бьлгария. Все пак и там хора живеят и работят и си гледат децата.

И приличен английски е много далече от перфекен такьв, друг е вьпроса какьв е критерия на авторката, и ако наистина прави такива грешки, значи трябва да наблегне на заучаването на правописа. Но това не е темата за дискусия в случая.

Всеки има право на мнение и факта че си решил да се вьрнеш в Бг не е нито срамно, нито те прави 2ра категория човек. Все пак не трябва да се забравя че все още незапьлнените ниши са в Бг, не в САЩ или в старата Европа. И ако човек може да не обрьща внимание на  мьрсотията, може би би се чувствал добре. Е, и сьс задрьстванията и безразборното каране.

От неща, които някои от момичетата са написали вече:
Здравеопазване - взаимоотношенията лекар - пациент е възможно да са добри в по-голямата си част, ако сте приятели или ако като пациент имаш много пари. Това в нормална държава се счита за ненормално.
Транспорт - почти невъзможно е да се кара в София, без да получиш лека нервна криза. Това го наблюдавам и аз от няколко години - всяко лято е все по-зле.
Услуги - банки, телекомуникации, образование (искат да имат деца) и условията за такова.
Мръсотия, неуредици, бюрокрация (последното е валидно за почти всяка държава, но в България и на базата на моя опит смятам, че положението е трагично - мъжът ми е с немски паспорт и когато тръгнахме да се женим в България, с връзки и пари оправихме документите, защото беше станала голяма каша)
Стрес, излъчван всеки ден по радио и телевизия - сигнали за корупция, скандали, политически и мафиотски убийства всеки месеца едва ли не...

Сетих се нещо във връзка със здравеопазването. little giant пише, че нямат здравни застраховки тук и че нямат финансови проблеми, което заедно не ми се връзва.
Съпругът работи - не е ли застрахован от фирмата си? Ако работи нещо, което им осигурява приличен доход, то компанията би трябвало да предлага поне частично покритие на месечната вноска най-малкото за него. Но може и да не е така - примери много.
Децата могат да се застраховат безплатно в някоя от държавните или щатските програми - Child care и прочие. Не съм се интересувала с подробности, но го знам от 2 познати. По-добре ще е отколкото да нямат застраховка изобщо.
И отново като развалена латерна да си напиша, че здравната система в България е по-лошо уредена от тукашната. Тук можеш да си намериш вратичка. Аз я намерих за периода от идването ни до момента, в който не работехме, живеехме със спестявания от Германия и чакахме договорът на съпруга ми да почне, с което и застраховката. Бяхме "богати" за Medicaid, но намерих друга програма, която ни застрахова за минимална сума, въпреки сумата в банковото ни извлечение.

щастлива, мога да ти отговоря вместо cubbit с друг един пример.

Връщаш се, свикваш две-три години. Периодът е труден, но ти си казваш, е какво пък толкова.
Имаш доходна работа, намираш си още по-доходна в голям немски концерн.

Живееш на квартира, защото не си от София. Лаптопа си го разнасяш постоянно със себе си. Съседите от двете страни ги разбиват за втори път, може и твоят ред да е дошъл... кой ти казва.

Колата, която си купил на старо сдава багажа и ти си казваш, ОК, ще тегля кредит и ще си взема нова, няма смисъл да инвестирам отново в трошка.
Една септемврийска петък вечер си с нова кола. Неделя срещу понеделник колата ти я няма. Нищо де, имаш пълно "Каско". Подаваш си жалбата по кардиналния ред. Чакаш си кардиналните 6 месеца. Те ги пресрочват с още кардинални три такива.
Пак нищо де, ти имаш деюре пари да си плащаш кредита за кола, която дефакто я нямаш. 500лв на месец.

Края на май излиза решението на съда. С друг регистрационен номер на непознат за теб автомобил.
Нищо, казват ти, хайде пак подайте жалба в пето районно, търсили сме просто друга кола.

Това е един от моите познати, които тихо и кротко без да се оплакват си стягат пак куфарите.

П.С. Няма смисъл да обяснявам, че това е една добре информирана автомобилна мафия.

Бискара, права си, че няма нищо срамно да се върнеш. Срамно ти става после. Карат те да ти е срамно.
Говорим за качеството на живот.
Това решение е лично. Ако качеството на живот за теб децата ти в България би било по-добро от сегашното ти там някъде, стъпката даже бих я определила и като належаща.

ПП.С. Мразя многословни мнения.

И там живеят хора - да. Не е срамно - съгласна съм. Това за 2ра категория хора - абсурдно е, ако някой си го мисли - тогава той е в тази категория.
Но ако имаш възможност да си гледаш децата на по-добро място, защо ще избереш по-лошото.
Добро и лошо е относително и субективно, но да подложиш на стресов експеримент 2 и 5 годишни деца, за да се увериш, не е разумно.
На момичето й е скучно и трудно. Не виждам проблема й в държавата, а в дома. Съжалявам, че трябваше толкова директно да го напиша. Не искам да я обиждам. Дори напротив - съчувствам й. Като психолог, бих я посъветвала да отиде на почивка като начало - с приятелка и без децата.

и такива знам

аз също мога да ви затрупам с примери, но да не спамим темата.

всъщност, исках да кажа че адмирирам такива смели хора като little giant, аз за съжаление не съм от тях!

  а видехте ли и коментарите под статията 

Набедени сме, че ни вълнуват единствено парите. Да, всеки гледа материално да е добре.
Но хубавата и добре платена работа далеч не е всичко.
В момента в БГ имам перфектната за мен работа. Във всяко едно отношение-заетост,
вид дейност, шеф, колеги, заплащане, екстри. И  мога да поддържам доволен стандарт.
Но вече си дадох предизвестието. Причините сме ги коментирали.
Авторката беше посъветвана да не чете старите теми. Напротив. За 20 години, БГ не се е
променила към по-добро, поне в моите очи. Пък какво остава за времето от две страници
стари теми...


Скарлет, позволявам си да не се съглася изцяло с теб.
Навсякъде е трудно.
В БГ са мама и тати, в най-метафоричния смисъл..