Детето ми не иска да говори български!

Когато бях малък и нашите ме питаха "как ще говориш с баба си като не знаеш 2 думи на руски", им казвах да купят на баба ми учебник по български щом толкова ѝ се говори. На вас освен да дам същия съвет с друго не мога да помогна

Това за честите обиди бих изяснила най-напред. Да разберете какво точно й казват, колко често, колко деца. И то веднага. Ако е мобинг, не е добре.
Говорете с учителката първо, после с Shuleiter. Те ще ви помогнат.
В Германия не се толерира такова поведение.

Говорете (ако е възможно) и с майките им. Ако са склонни за разговор/общуване, някой път едно излизане заедно деца и майките им променя "враждебността".

В Германия 6-годишните ходят на ясла?

Говорете с учителките за обидите.

Всички българчета в чужбина рано или късно спират да говорят майчиния език (ако изобщо са започвали де). Това е положението за съжаление. Можеш да забавиш малко процеса, но няма да го спреш.

6-годишните не ходят на ясла, естествено.
Нали става дума за втората, родена 2018.
Значи преди 4-5 години е отказала да говори на български??? Тогава е била на 1 год.

Е, сега къде е? Още в яслата?
Ясно е, че това става въпрос сега за училище.
А защо са спали толкова време, не мога да знам.

Авторката пише в сегашно време и никъде не споменава за училище.

Колко езика говорите у вас вкъщи, че май българският не ви е първи?  Може детето да се затруднява с многоезичието, а и ако говорите само български вкъщи няма как да се получи така. Оставете детето да си избере какви езици да говори, насила хубост не става.

Не, дъщеря ми очевидно не е в ясла, всъщност е 1-ви клас. Смятам вашето твърдение за неуместно. Доста съм сигурна, че децата могат да изговарят определени думи на една година(поне от моя опит). Аз лично съм проговорила дори и по-рано. Дъщеря ми забрави тези думи след като постъпи в ясла на около две години. Обръщам се към вас с този въпрос като последен шанс. Ходили сме на психолози. Говорили сме с приятели и познати. Не смятах, че е нужно да уточнявам, че ШЕСТ годишната ми дъщеря вече ходи в училище.

Според мен няма много какво да направите, освен да продължавате вкъщи да говорите на български, пък каквото му остане на детето в главата - това е. Четете български книги, посещавайте български театри, ако има такива там, пускайте филми на български, слушайте българска музика, запишете българско училище, ако има наблизо.
Като преди това изключите тормоз от страна на други деца, разбира се. Но ме съмнява да е това. При положение, че почти от бебе е в друга държава, няма как да не възприеме езика на тази държава като роден.
Освен това всяко дете е с различна степен на възприемчивост на езиците. На едни им е по-лесно да боравят с два езика, на други им е по-трудно и избират по-малкото съпротивление.

Първо, от личен и професионален опит - при децата със започването на училище, започва да преобладава езика, който е водещ - т.е. немският. Тя все пак работи образно казано на него. Малко сте изтървали нещата, но ако приемете, че трябва и вие, и останалата част от семейството да работите, може да се оправят. Започвате да говорите с нея само на български, дори и когато ви говори и отговаря на немски. Такова е трябвало да бъде поведението ви в началото още. Трябва да имате предвид, че ще й е трудно да свикне в началото, но може да го обърнете на игра - кажете, че това е таен език на семейството ви, че никой друг няма да ви разбира, представете го като игра, която е само между вас двете. Но се иска постоянство и желание да се направи. Непременно говорете в училище, ако е подложена на мобинг, много неща могат да пострадат, не само езика.
Гледайте често заедно филмчета, правете си вечери по женски, посветени на неща, които обаче да правите само на български. Рано или късно езика ще се появи. Тя има т.нар. "спящ речник", просто й трябва помощ, за да се справи с пресата на немския. Той е много доминантен. Естествено може да я водите в бг училище, но трябва да има желание за съдействие.
П.С. Това за възприемането на роден език не е съвсем така. Всичко е до желание и до много много работа с децата. Често обаче родителите го забравят и тръгват по пътя на най-малкото съпротивление. Моите деца са родени в Германия, двамата говорят български прекрасно, само при по-малката ми дъщеря се забелязва, че не е съвсем българка. Но това е системна, здрава работа, всеки ден, ежечасно.

За последното ви изречение и аз смятам така, представете си )
Други смятаха другояче.

Е добре, вие казвате, че на 1 г децата вече трябва да говорят. Вие сте проговорили и по-рано. Добре, щом сте убедена.

Поне психолога да ви беше казал, че има и деца, които проговарят на 3 години.
И са абсолютно нормални в здравословно отношение деца.
И не са деца, живеещи чужбина. Всички в семейството им говорят един и същ език. И са на 3 години.

Сложен ребус

Ако говорите вкъщи само на български, не виждам как едно малко дете ще спре, то дори не осъзнава, че говори на 2 езика. За преди имам предвид, когато е тръгнало на ясла. Племенницата ми беше на 3 г., когато я помолих да преведе нещо на зет ми, че не успяхме да се разберем на английски. Тя даже не разбра какво се опитвам да ѝ кажа просто говорят инстинктивно на езика, на който се обръщат към тях. В училище - на местния, с българите - на български.

На 6 г. вече е по-трудно. Дано откриете начин. Или се примирявате, че сте изпуснали момента.

Племенниците ми са родени и живеят във Франция. Баща им е французин и не говори български. И двете говорят перфектен български, без акцент. Едната е вече почти пълнолетна, другата 3 г. по-малка, не са спирали. Могат и да четат. М/и другото са много доволни, че са усвоили българския. Учат немски и казват, че нашият словоред им помага значително.
В чужбина има български училища и много деца не само говорят български, но и пишат/четат.
Всичко зависи от родителите.

Има случаи като твоя, но повечето са такива, че децата почти не усвояват българския или го усвояват на много ниско ниво. Това поне са моите наблюдения сред много, много приятели, познати и роднини, устроили се в чужбина.

Ами не знам какъв е приятелският кръг, но като човек, работил в бг училище, мога да кажа, че има едно увеличаване на желаещите да учат български и децата, които ходят на училище се увеличават сериозно.
Тези, които ги мързи и не желаят да работят с децата, естествено, че не го правят и децата не учат.