Връщаме се в България.

Бискара, много и от българските доктори могат с чиста съвест да си скъсат дипломите. Това за съжаление също го знаеш.

Съгласи се с мен обаче, че от немски лекар реплика от сорта на "Детето ви е пътник, ма нищо, вие сте млади - ще си родите ново." няма да чуеш.
Или отговор на въпрос на майка, преживяла ужаса да губи децата си в много късна бременност, тяхна колежка, що за генотип е и къде е причината за случилото се: "Ами Божа работа". От устата на лекари-безбожници?

Не съм чула немец да казва, че ако не си платиш те оставят да умреш в коридора като куче.

Няма смисъл да коментираме и сравняваме двете здравни системи. Сравняваме ябълка с портокал.

little giants,

аз бях в същото положение като теб - все си мислех, че тук сме за кратко, в крайна сметка ще се приберем в България за да могат децата да живеят близо до братовчедите си, ние до родители/ сестри и т.н. Да, но в един момент се оказа, че тук сме изградили някакъв живот, вярно, без близки, но пък трудностите през които минахме са ни сближили, дадоха ми възможност да обмисля много неща и да намеря себе си. Да не говорим колко много научих - ако бях останала в България, едва ли щях да се сблъскам с толкова различни хора и гледни точки. Сега съм доволна, че останахме - е, липсва ми понякога стария живот с многото приятели, излизания и т.н., но се опитвам да извлека най-доброто от живота тук. Разбира се, всеки е различен, но понякога човек в самотата си търси да се върне към един начин на живот, който вече е отминал. И вие сте се променили, и роднини/приятели в България са се променили за последните 7 години.
Каквото и да решите - успех!

Тъй като видях, че съм спомената в темата, се почувствах длъжна да отговоря.
Най-малкото от уважение към споменалия ме.
Да, аз и семейството ми се върнахме в България, след седем години прекарани в Канада / където бихме могли да се върнем и утре, ако желаем/.
Вече трета година живеем тук, живи сме, здрави сме, щастливи сме!
Решението да направим тази крачка бе комплексно - болен възрастен, който изискваше доста грижи, бизнесът ни /в България/ и т.н. Основните две причини - най-важните, са тези, за които писах по-горе.
Какво да кажа за решението ни и живота тук?
Не се оплакваме. Живеем далеч от столицата, на спокойно и чисто място /наистина, градът ни хубавее с всеки изминал ден! /.
Макар и да не работя /или поне не в истинския смисъл на думата/, имам/е/ доста занимания - аз и дъщеря ми - ежедневието ни е доста натоварено и интересно.
За здравеопазването тук - не мога да се оплача поне засега. Имаме много и качествени лекари. Ето, болния възрастен, когото споменах, падна и си счупи лошо тазобедрената става. Тъй като става въпрос за 83 г. човек, който е и с тежка степен Алцхаймер, хирургическата интервенция, която се налагаше бе особено рискова. Слава Богу, всичко мина повече от добре и сме благодарни на лекарския екип, който направи така, че този възрастен човек месец и половина след операцията да може да ходи спокойно - дори без бастун! Какво ни струваше, биха попитали някои? Ще отговоря - стойността на платинения пирон, който избрахме да бъде поставен - като сумата бе преведена на болницата, с точно описание за какво е предназначена. Нито лев повече. Това е само един от примерите, които мога да дам, последният.
Дано не дърпам дявола за опашката - но да, не се чувствам/е зле в България, за наша радост.
Желая успех и късмет на авторката на темата!
Здраве и благополучие на всички ви!

Дивиана, пост-а ти е страшно вдъхновяващ! Беше удоволствие за мен да го прочета! 

Сигурно си права, аз не се опитвам да убеждам никого, просто пьлното отричане не е правилно, защото и на двете места има позитиви и негативи.
Има немци които се дьржат сьщо зле и когато отидеш и кажеш какво искаш, те ти обясняват че не знаеш, дават ти витамините и те пускат да си ходиш.
Има и качествени, но те са по високите ешелони в здравеопазването. Сьщо такива има и в Бьлгария. Това се опитвам да обясня, а е факт че некадьрници има навсякьде.
Както си дала сравнението, аз мога да ти кажа че бьлгарски лекар сьбра целия си екип да покаже как не се шие рана, и как не се почиства зьб. Сьщо така немски лекар беше искрено изненадан от решаване на даден проблем, с коментара че той не би се сетил така да подходи кьм проблема. Друг е вьпроса каква е маетриалната база, но и за това проблемьт е на друго ниво, дьржавно.

Последна дуплика и затварям за себе си темата за здравеопазването в България.

Да, за едно и също говорим.

Това много го обичат. А дали щеше да събере екипа да покаже на колегите как не се шие рана, ако негов колега българин си беше оставил ръцете? Никога. Само ако колегата не му е особено любим герой.

Наш приятел трябваше да остави тук много хиляди евро за сърдечна операция, за да се почувстват нашите лекари в елитна софийска клиника засегнати, че е потърсил чужда помощ. Изведнъж, видите ли, и те можеха да си вършат работата.

В родния ми град родилното отделение го стегнаха, т.е материално не могат да се оплачат. Друг е въпросът, че техниката е на английски и доста от сестрите просто свирят на пиано по нея.
Е, кажи ми, след като не е въпрос на техника, може ли целият екип, барабар с шефката на отделението да  държат седмици наред бременна жена за задържане с извънматочна бременност? Бива ли припаднала и окървавена след месец и половина да извика линейка и да кажат на мъжа ú, че всички линейки са заети, а отивайки в болницата не само линейките, но и целият персонал да си е там, просто да си лафят?
В резултат на което, едва ú спасяват живота след тежка операция по отстраняването на тръбата, но защо ли да я предпазят от образуване на тромби (нещо рутинно) и сега си живее момичето със страха и лекарствата, че всеки момент може да остави голямото си дете сираче. За второ може и само с мечтата да си остане.
Лошото е, че напоследък подобни случаи доста зачестиха.

Та мисля, че за такова решение на проблема немски лекар не би се сетил.

Слава Богу има и кадърни. Но да не ти се налага и при тях да ходиш. Да сме здрави и да си носим новите дрехи!


Дивиана, пожелавам ви от все сърце все така безоблачни дни и късметът да е с вас!

На авторката на темата давам съвет-Намери си хоби и , дано не прозвучи лошо-слез на земята!

Дивиана , много се радвам, че сте от малкото, които живеете добре в този красив град.  Надявам се положението да започне да се оправя в цяла България, но май си оставам само с надеждата. 

Прочете ми мислите

Да, де. За едно и сьщо говорим, само че с нюанси.

на мнение съм, че разликата между българските лекари и холандските( нямам наблюдения върху други) е, че първите са много по кадърни, докато вторите са добри в голяма степен на апаратурата , която притежават
но кадърни и некадърни има навсякъде....вярно е , че на запад не си позволяват( поне аз не съм чула или видяла) да те обиждат...

Дивиана

  единствения позитивен постинг в цялата тема добре, че писа , за да се чуе и другата страна

Ох, айде да не си говорим за лекари, че ми е много болна тема!
В "най-добрата за живеене страна в света", оставиха 70 дневното ми бебе да направи пъпна херния, та добре, че литнах на България да се намеси педиатъра ми на време!
И да през цялото време не ме обидиха, нито дума. Напротив, непрестанно повтаряха "Ма бъдете спокойна. ма,нормално е да стърчи така пъпа, не се притеснявайте. Нищо, че бебето плаче, само не се стресирайте. Бъдете спокойна!" Истината си е истина, не помня някой български лекар да е отделял 20 мин да ми държи ръката и да ми разправя, че всичко е наред (докато бебето ми се гърчи в ръцете на сестрата)

Като ви чете постингите човек, ще каже, че в България едва живеят хората, тези които са все още живи в края на деня, след като успешно са се возили в обществения транспорт, карали са кола, или пресичали улиците, горещо благодарят на Бога за още един ден живот и го молят за същото и утре!

Спрете се малко!

Не съм в България от 6 месеца, но не мисля, че нещата са се променили драстично от тогава. Божкеее, ами как съм оцеляла там не знам?! Човек с добра работа си живее нормално и щастливо там сред близките и познатите си. Има социален живот. Имам толкова много приятели и познати около мен, които си живеят добре в Бг. Неуредици имали, било мръсно, здравеопазването боло не знам какво си, училищата не знам какви си! Навсякъде го има това. Тук все едно не виждам обърнати кофи и разпилян боклук, за здравеопазването какво - да не му се наложи на човек, където и да е. Но от Бг, лоши отзиви за здравеопазването не мога да споделя, а ми се е налагало по болници да лежа доста. Да, мизерни са болниците , с лющещи се стени, скъсани завивки и пр.  Но ти помагат, а не успокояващо и с усмивка да те тупат по ръката. Да не говоря, че последното отделение в което бях преди 1 година, беше на европейско ниво, с нова апаратура, ново обзавеждане - всичко ново - не можех да позная, че съм в Бг болница. И тези отделения ще стават все повече.

Какъв е този песимизъм от вас?

Аз съм тук, защото искам да опитам нещо ново, да науча нови неща, да придобия нов опит. Но може би след време ще се върна в Бг. Поне за сега не планирам постоянно оставане в САЩ.

Пожелавам успех на авторката на темата! Ще се справите! 

irka
не става на въпрос как оцеляват хората в Бг

става на въпрос , че има разлика тук и там

Ирка,
много точно си го казала. Точно това чувах доста често сега в България.

За жалост това е реализъм.
Да ú обясняваме на авторката, че пътят ú в България ще е безветрен и безоблачен?

Когато поживееш не шест месеца, а шест години някъде другаде, адаптацията при връщане е трудна. На всичко уредено си свикнал, докато от неуредиците не можеш да се отървеш. Да се примирш с тях можеш, но трябва ли? С кого правиш компромис?

За качеството на живот говорим и то всеки от своята гледна точка. Оцеляваме така или иначе и тук и там.

ирка,а като е толкова добре в България ти какво правиш в Щатите??????????