Връщаме се в България.

За почивките, много се съмнявам че ще можете да си го позволите с БГ заплатите, а и ако намериш място около София където може да се отиде без да стъпваш в мръсотията и мизерията кажи ми, защото аз го търсех миналият път и не го намерих.

sl, да, от нея зависи какви деца ще отглежда, но не е толкова просто.Децата говорят на езика който се говори в дьржавата. Няма нито едно бьлгарче, което да говори 100% правилен бьлгарски и да живее в чужбина. Такова дете не сьществува, особено, ако единият родител е бьлгарин, както са повечето случаи в този форум.

Аз няма да разубеждавам авторката на темата, човек трябва да се увства добре там кьдето е. Щом като САЩ не са нейното място, трябва да отиде там кьдето ще намери себе си. Можете да си намерите работа предварително, София е голям град и страшно много международни фирми тьрсят хора. Може да поживеете няколко години и да се преместите на друго място.

Да, в страната е голям батак, но заради едната чистота и лицемерно усмихнатите хора, аз не бих стояла някьде само да се каже че живея в чужбина.
Някой спомена училищата - ами скоро четох че една от целите които си поставя американското правителство е да успее да научи децата докато завьршат 4 клас да могат да четат. Явно се има предвид най-изоставащите, но това е стряскащо само като го прочетеш.
Все още образователната система в БГ от 1 до 4 клас е много по-добра от почти всички дьржаваи в Европа и САЩ. След това има варианти, наистина че са скьпи, но ги има.
Проблемьт с бьлгарските ученици и училища е това че все още има неконтролируема продажба на наркотици, която я има и в други дьржави, но не е в такива мащаби, и децата не са толкова застрашени.

И човек ако гледа само негативно на нещата, би могьл да отиде в крайности. В София живота е такьв какьвто си го направиш, има хора които работят на добри места, и имат добри доходи. Има и такива които живеят на минимума. Но такива хора има и в другите дьржави. Вьпроса е да стане вьзможно в БГ да имаш по висок стандарт от дьржавата в която живееш. Дори и от гледна точка на позиция в работата или в квартала в който живееш. Твьрдо сьм на мнение че по -добре мизерник в Бьлгария, отколкото мизерник в чужбина. Вторият вариант е убийствен.

Не казваш мьжа ти с какво се занимава, ако има добре платена професия, ще сте добре и в София.

Пожелавам ви успех.

Дъ6теря ми е родена в Испания и от 5 месе4на е на детска градина.
Сега е на 4 у дома говорим на български, гледа булсат ком и през ден говори по скайпа с роднините в Бя....Сваляме и от нета филми ,  на български, от Бя вземаме дискове с български песни4ки, приказки и т н т.....
лятната ваканция прекарва в Бя.
Нямам претенции 4е говори 100% правилен български, но няма проблем в об6туването на български
в У4или6те(тук задължителния курс на обу4ение запо4ва от 3 годи6ни) няма проблем . Дори я  преместиха в класа на 5 годи6ните....  справя се с материала.
когато някой я попита как се казва тя отговяря  и допълва 4е не е испанка, а българка родена в Испания.

Децата говорят англ., защото по цял ден са в детската градина, а и контактите ни с българи са доста ограни4ени. Англ. им е много по-лесен от български. Голямата знае за България. Когато се срещнем с българи, тя казва: "Мамо, те говорят като нас, те са от  Булгариа." Знае и, 4е двете и баби и дядо и и други близки, които вижда и 4ува по Скайп и телефона, живеят в "Булгариа", а това е много дале4е. Каквото мога правя в тая насока, но децата са асимилирани в голяма степен ве4е.
В Бг. си ходихме само веднаж-2005г. за месец. Голямата трудно запо4на да се климатизира-тогава беше на 2.5г. Запо4на да повръща, загуби апетит и майка ми много се изплаши за нея. Накрая гледаше с 4 о4и да се ка4им на обратния самолет. Както се прибрахме, дребосъкът се оправи, явно храната не и понесе много добре. Затова се притеснявам, как ще се климатизират децата.
Ще се приберем, ще се опитаме, ако не успеем-билета и обратно, но ще направим вси4ко възможно да се справим.
А колкото до инфлацията-тя е в световен мащаб. Тук цените също много пораснаха. Друго беше 2001, когато дойдохме, а заплатите не са се помръднали. Не сме 4ак толкова финансово притеснени, проблемът наистина е много пове4е емоционален, но пък нали е по-важно 4овек да живее в хармония със себе си и да има душевен мир. Материалното не е доминиращо за нас.

Да, и моето дете говори Бг, но не както говорят врьстниците му в Бьлгария. Това имах предвих когато изкоментирах.
Освен това детето ходи на предучилищна преди 3 месеца в Бг, и вьпреки доброто му общуване на бьлгарски, учителките казаха че има доста да се поработи, особено в акцента и в словореда. За обикновена комуникация не е проблем.

В българските училища има много други проблеми освен наркотиците.
А мита, че българското образование било най-качествено рухна точно когато започнаха да излизат отчайващи резултати за неграмотност, непознаване на материала в училище и ... абсолютната липса на дисциплина в клас.
За Рамбо Силек си чувала сигурно ... не, това не е Ран Босилек, а Рамбо Силек.


А за учебниците дори няма да коментирам ... само който ги е чел, може да разбере какъв кошмар са.

малееееееее стари рани отворихте.......много пъти за самисляме да се приберем.и в Африка живота не е розов,като чета-като в Америка-хората са тъпи,изкуствени,йивота ми е скука-много ми липсва България,ноедва ли ще живея така както тук-това ме спира.и аз много мога да изпиша-затова съвет не мога да дам.

Не ми харесва пьлното отричане. И всяка крайност показва  невникване в материята. Може би при теб всичко е идеално от гледна точка на образование. Радвам се има и такива места.
В Бьлгария има училища и училища, както навсякьде по света. Вьпрос на избор и средства.

То4но с тези ако, едва ли и т.н. ни беше много трудно да се преборим, докато дилемата за и против седеше. Сега, когато взехме решението, някак си е по-лесно. Няма как да разберем, ако не опитаме. Не мисля и 4е ще загубим много, можем само да спе4елим според мен. Ами я, ако нещата потръгнат в Бг и вземе, 4е ни хареса. Трявба да се опита. Приемната страна си е на картата, пари за 4ерни дни (обратни билети) сме си приготвили, системата тук ни е ясна, познаваме обстановката, така 4е, винаги можем да се върнем и сна4але.
За парите по преместването не ме боли-ще направим една разпродажба на имуществото, каквито американците 4ести4ко правят, вярно на безценица, но целта оправдава средствата. Това са неща, които бързо и лесно можем да си набавим отново, ако се наложи.

Айде и аз в поредната тема за завръщането....
little giants, заминах за САЩ 2000, върнах се да оправя имиграционни проблеми, тоест не по мое желание, миналата година, планът е да се върна в САЩ догодина. В момента съм пак в САЩ в командировка. Подред ще ти напиша впечатления от България:

1. Мръсотията и неуредиците са ясни.
2. Хората са станали по-любезни,
3. Има почти всичко, което има и в САЩ, но цените са или същите, или по-високи. Но все пак, ако имаш пари живота не е толкова зле. Аз продължавам да работя за амер. си компания, ако трябваше да си търся работа, животът ми щеше да е различен.
4. С автобуси не пътувам, нямам и намерение. Шофирането е малък ад, изкарва ме извън равновесие просто. Както каза някой по-долу - колкото по-нова колата, толкова по-малко спазва правилата шофьорът и.
5. Като цяло живея доста изолирано и не се срещам с много хора, повече е въпрос на избор, отколкото наложително. Приятелите ми са заети и не успяваме да се виждаме често, а и за 7 години малко или много сме се отдалечили. Най-хубавото е че съм близко до роднините. Сега, когато дойдох тук се усетих, колко много ще ми липсват, когато се върна.
6. Търсят се специалисти, има според мен добър пазар на труда, но основно в София, останалата част на страната е по-зле. Работи се повече, отколкото в САЩ, за парите, които можеш да получиш. Хората се прибират след 6 - кога ще вечеряш, прибираш деца, къпеш слагаш да спят и пр. Приятелите ми със собствен бизнес са най-добре, при останалите малко ми намирисва на експлоатация. Няма гаранция, че ще намерите добра работа бързо.
7. Да се влезе в детските градини е ужасно трудно - чакат се опашки, записване и пр. По 20-30 деца са в група, хранят ги не много добре. Изобщо субсидирани са и не им стигат парите естествено. Има частни, но трябват пари за тях.
8. Училищната система е, поне според мен, at all time low point. Това от разговори с приятели с деца в училище и от собствени наблюдения. Няма да казвам, че е въпрос на пари, защото за това се плащат данъци, за да има еднакво добро образование за всички, иначе ще станем бананова държава, със силни класови прослойки (което е почти така в Бг).
9. Новините за България са само за корупционни скандали, адски депресиращо е, че тази малка държава, не може и не може да излезе от този омагьосан кръг на корумпирани политици и държавници. Кошмарно е просто, и много срамно. Резултатът е абсолютна неангажираност и апатия на българите, че вече в нищо не вярват и нищо не искат да променят в обществото, само са загрижени за собственото си малко обкръжение.
10. Здравеопазването - не съм се занимавала със здравна каса, но не е евтино. Естествено, по-евтино е от без застраховка в САЩ, но е и по неструктурирано. Кабинетче тук, в оня блок, в съседния квартал зъболекар, кардиологът на 20 километра, болниците не са на ниво.

Не мога да не напиша и мнение за поста ти . Американците - за стотен път сигурно ще напиша, че кофти хора има по целия свят в една и съща пропорция от цялото население, това че не сте срещнали читави хора е или въпрос на късмет или въпрос на нагласа. Децата - ще се асимилират навсякъде, няма да ви е проблем, за това най-малко можеш да се притесняваш. Ще проговорят добър български за нула време. Иначе, това че са американци е нещо неизбежно, всички сме различни от родителите си, децата на имигранти са още по-различни.

Съветът ми е да се върнете за малко и да не си затваряте всички врати в САЩ. Не се знае каква работа ще намерите, колко компромиси ще трябва да направите и колко ще ви хареса. 7 години са много време и културният шок ще е доста голям, не го подценявайте. Единственото, заради което си заслужава са роднините, това напълно го разбирам, но е една много емоционална причина... Нещата няма да бъдат лесни, нито са същите, като преди 7 години. Успех.

Бискара, за съжаление такива са ми впечатленията.
Когато завършвах гимназия аз преди осем години, учителите ни казаха "Вие сте последния нормален випуск на това училище, тези след вас са нещо страшно".
Аз съм много доволна от образованието си в гимназията (там наваксах доста пропуски от очевидно неподходящото основно училище, което посещавах), но това не означава, че всички гимназии в България са на ниво "езикова гимназия".
Макар че основно трябва да благодаря на няколко преподаватели, които наистина са прекрасни педагози.
Макар че много училища искат да се кичат с елитно име, малко са училищата, които наистина си струват да се учи в тях.
От доста време каквото прочета за българското образование, все е негативно и охулващо ... все кофти резултати от различни национални тестове, все ученически бисери, а като отворих няколко учебника ... се ужасих от недостъпния за децата език, на който са написани.
Нещо много сериозно се обърка в българското образование и единичните българчета, които печелят конкурси в чужбина са по-скоро приятно изключение, отколкото продукт на образователната ни система, която търпи реформа след реформа и накрая просто стана безформена.
Познавам много учители в български училища ... самите те признават, че в момента образованието в България е в голяма криза.
Не само финансова.

За частните училища нямам много впечатления, но едва ли те трябва да са критерият за качество на българското училище, понеже не всеки може да си позволи детето му да учи в "лицей", а не в обикновена гимназия.


litlle giants, гледам че сте взели окончателно решение.
Дано не съжалявате, пожелавам ви успех!

То и в Германия е така. Ако имаш пари пращаш детето в частно училище, ако нямаш ходи в квартаното училище по район. Има адски неподготвени и непрофесионални преподаватели, и разликата е там, че в БГ ако искаш можеш да го преместиш ако не харесваш учителката, а тук това се прави след обстойни психологичеки тестове на детето, семейната среда в която е отглежда и т.н.  Учителката почти никога не е виновна, вьпреки че е очевидно с просто око че не става.  Това че в Бг повечето гимназии преди бяха на много добро ниво си беше печелившо за дьржавата, имаше ситема и най-обикновеното училище имаше резултати, за разлика от сега когато трябва да избираш и да пращаш детето в реномирани училища. И като цяло поколението след твоето е по различно от предишното. Но така е в цял свят, не само в Бьлгария.

Надявам се, че поне образованието и здравеопазването в България си стъпят на краката, защото неук и болен народ не го чака нищо добро.

И аз на това се надявам, макар че това беше целта. Да стигнем до това ниво. Интелигентни, образовани хора на никой не трябват, подготвят нацията за бачкатори.

Винаги ме учудват подобни теми. Преценките, очакванията, надеждите, романтизмът, спомените, семейните връзки, приоритетите и т.н и т.н. са строго индивидуални.
Успех!
Само, загърбете прекалената емоционалност, особено в очакванията си за контакти, било тук или някъде другаде...