Проблемът идва от това, 4е на голямото ни дете му предстои да тръгне на у4илище- трябва да се установим някъде. Имаме 1г. до тогава, но трябва да и дадем аванс да понау4и български малко, 4е е много коми4на, като се опитва на някакъв полубг, полуангл. да се обяснява. Ние си я разбираме, ама бабите по телефона изобщо. А двете деца говорят само англ. помежду си. Малката е много бъбрива, въпреки възрастта си, но от едногодишна ходи на градина. Обидно ми е да ми говорят някакъв нелеп български или да ми отговарят на англ., макар, 4е вкъщи им говорим само бг. Не желая да отглеждам американци , а то4но такива се оформят и двете ми деца за сега. Комуникацията с роднините в Бг е силно затруднена, поради езикови проблеми и това също ме плаши-не искам да не могат да се разбират. Малкото в Бг още не са го виждали близки роднини, изклю4ая бабите, дето идваха да го гледат за по 6м. Обидни са ми тези обстоятелства и мисля, 4е животът е твърде кратък за да си при4иняваме това- много дълги раздели, баби да не познават и да не разбират внуците си. Мисля, 4е трябва да използваме вси4ки моменти да си се порадваме и да сме заедно с близките си, 4е животът наистина е кратък. Пък и скоро родителите ни ще имат нужда от помощ и близки около себе си- за възрастните хора това е важно.
За американците- пове4ето не са 4итави. Нагледах се на какво ли не. Определено не са хора дето ще те разберат, съжалят и влязат в положение (много рядко и при крайни слу4аи). По-скоро гледат да те натоварят с техтите проблеми и работа. Студени са и не за друго, ами защото на тях самите им липсва стабилна ценностна система. Пове4ето мислят само за папането и биловете. Няма живец и тръпка, няма много 4овещина. Никой не го интересува как си или ако те попита не 4ака отговор. Пове4ето са и големи мърля4и- да не им влизаш в къщите- ще се погнусиш.
Ние бг. си го носим живеца вътре и няма как да ти хареса като попаднеш в общество от статуи- студени, лицемерни, бездушни. Да няма и кой да те напсува, дет се вика. Навсякъде едни такива фалшиви, озъбени усмивки, много рядко от сърце. А как се оплакват, от вси4ко и вси4ки около тях и как топят зад гърба директно на шефа и там, където трябва с и без повод . Много още мога да изпиша по темата, ама щом си тръгвам, то е красноре4иво. Не това ми е въпросът, а какви са евентуалните ни перспективи и о4аквани проблеми в Бг и с деца.