Връщаме се в България.

Прост народ лесно се управлява
В един друг форум спорих с един, който твърдеше, че от България се бил изнесъл само боклука.
Тоест всички емигранти са боклуци според него, а в България били останали само успелите и умните.
Много ми е трудно да се съглася с подобно мнение като от България се изнесоха предимно умните - затова ще си внасяме специалисти от Третия свят, нашите специалисти работят зад граница и не мислят да се връщат.
От няколко години все стигаме дъното и все откриваме, че имало и по-дълбоко дъно.
Чудя се кога ли ще стигнем последното дъно, от което по-надолу няма?

litlle giants, напълно влизам в положението ти, и ние бяхме изправени пред подобна дилема преди повече от 2 години, бяхме решили да се връщаме в БГ, даже освобождавахме жилището и бяхме купили фургон за преместването... И понеже хората правят планове, а боговете се смеят  в последния момент съвсем неочаквано пред нас се отвори възможност, на която не ни се искаше да откажем и останахме. Не съжалявам. Носталгията е страшно нещо, да си далеч от близките си също е тежко и някак си с времето всичко започва да изглежда все по-прекрасно, забравяш всичко отрицателно и виждаш само положителните страни. Ние за разлика от вас си ходим всяка година и точно тези посещения ми помагат да погледна по-трезво на нещата и да си "опресня" спомените. Така всеки път се прибирам тук с леко сърце и почти доволна, първите месеци виждам положителните страни на Холандия, след това надделяват отрицателните, след това започвам да си мечтая за България и така става време за поредното ходене дотам. Тази година "изтрезнях" още със слизането на летището в Бургас - мрачно, занемарено, неучтивите и мудни служители  Предполагам, че при вас в момента надделяват само положителните спомени и това е нормално. Били сме в тесен контакт с много американци заради работа в продължение на 2 години и въпреки че не искам да съдя прибързано и двамата със съпруга ми сме на мнение, че не бихме живяли в САЩ. Тук също хората са доста студени, но поне държавата може да се нарече донякъде социална и това е един от основните мотиви, който ни задържат, а сега с децата мисля че положението още повече се усложнява. И ние често мечтаем да се преместим оттук, но знам, че няма да е в България. През 1999 и 2000 също изкарахме там две зими с надеждата да успеем да се установим, имаме и къща близо до морето с двор, асма, дръвчета, в която ми е толкова хубаво, когато се приберем... Но най-много за месец, след това за съжаление разбирам, че няма начин да останем 
Говориш за здравните застраховки в САЩ - била ли си скоро в българска болница, за да видиш мизерията и отношението като към животни, не си ли чувала за безумните рушвети и вече съвсем узаконените "такси"? Най-мъчно ми става като видя обяви на родители, които събират пари, за да спасят живота на децата си  За образованието и другите вече са писали, мога само да добавя, че не е това, което помниш, всъщност нищо общо няма. Позволявам си да го кажа, защото майка ми е учителка.
И не на последно място цените са  Както споменах бяхме там в средата на май и направо останах изненадана, някои основни продукти са в пъти по-скъпи оттук. Мисля, че хората преживяват само заради факта, че повечето имат собствени жилища и с кредитите, които банките напоследък дават на всекиго...
Вие най-добре знаете мотивите си. Но ако е само заради роднините, образованието, носталгията и здравната система (което също хич не е малко) не бих предприела така внезапно толкова голяма стъпка. Както те беше посъветвал някой по-напред, защо не се опитате да поразгледате обяви за работа в София, за да видите какви могат да бъдат шансовете ви. Няма ли възможност например съпругът ти да замине за няколко седмици, за да проучи по-добре ситуацията и да види как е, при положение, че не сте се прибирали от доста време? Не се доверявайте само на роднините и българските новини. Хората в България не си дават сметка за много неща, просто защото живеят заобиколени от съвсем друга действителност. Най-добре е сами да прецените на място.
При всички случаи вие знаете най-добре кое е правилното за вас решение. Желая ви от все сърце успех каквото и да предприемете  В крайна сметка съдбата награждава смелите, както се казва в една италианска поговорка.

Хм, честно казано изброените проблеми според мен се дължат на лошо финансово състояние. Що не се опитате да смените кариерите си докато сте си в САЩ? Никой не е казал, че цял живот трябва да си детска учителка и точно там, където не дават застраховка... С повече пари ще имате възможност да излизате сами, да пътувате... Успех!

Не е лоши финанси.
Липса на време, поради работата на мъжа ми, апатия, грани4еща с депресия на моменти, умора.
Нуждая се от промяна и по4ивка.

Аз пак да се изкажа, но ... продължавам да съм убедена, че много по-добре ще е да се преместите в някоя уредена европейска държава, някъде не много далеч от България.
Обмислили ли сте този вариант?

Подкрепям те, щастлива.
Имам опит от България, Германия и Америка. Навсякъде има плюсове и минуси. Но ако ще трябва да се "връщам", то дестинацията няма да е България в никакъв случай.
За мен ключовата дума в това, което си написала е уредена европейска държава. За съжаление България не е такава (все още).

little giant, след като прочетох темата, имах двучасов разговор на тая тема с мъжа ми - стана 2:10 ам вече... 
И двамата сме българи, и двамата сме единодушни, че последното, което искаме е, децата ни да растат в България. (Деца още нямаме, но това е друга болна тема.)

няколко мнения видях, които се покриват с моето, отрицателно 
ситуацията, която описваШ е временна, все пак, децата растат и Ще имаШ все пове4е възможности за излизане и социални контакти, неЩо което явно в момента ти липсва.
не можах да разбера заЩо нямате здравни осигуровки, и съЩо, след като нямате финансови проблеми, какво ви пре4и да оставяте децата от време на време на гледа4ка и да си излизате двамата

най_малкото пък бих тръгнала без да съм разу4ила добре възможностите за работа.

но най_ве4е, ей това е и моето мнение :
 

Към авторката: извинявай, но просто не мога да го пропусна - прегледах ти набързо мненията и на едно място казваш, че си с приличен английски ; в едната дума на английски, която видях написана от теб, и в никнейма ти : litlle giants и  carsits, има правописни грешки.Елементарни думи са, лошо впечатление прави, не знам как ще се оправяш, след като искаш да работиш в ''чуждестранна фирма с английски'', не вярвам в Бг да са им чак толкова ниски стандартите.
А на друго място разправяш как не харесваш живота, празниците, храната, взаимоотношенията, ''езикът им не ти звучал'', и накрая лепваш едно заключение, че американците не били читави, което за мен е типичен пример за имигрант, който очаква мястото, където се е преместил, да се нагоди към него.Няма много връзка с това дали да се връщаш в България, просто наблюдение -   не обвинявай цял народ в ''нечитавост'', само защото не си направила достатъчно усилие да се приспособиш

Съвети не давам. Само мога да кажа-вземи лист, начертай таблица- за и против. Накрая тегли чертата.
Има трудни моменти, когато си далече. Моята "банда" също говори САМО на англ. помежду си. Аз обаче държа желязна дисциплина. Когато съм в къщи-само на български (е, понякога се налага на англ.- за по-добро разбиране).
Излекувах се от гостуване на "помощници". Писала съм за това. Предпочитам да сме сами, с всички трудности и "гимнастики".
Решението си е изцяло ваше. Може би малко емоционално, но така сте преценили. Наши приятели, така както вас се прибраха ... преди две години. Сега се опитват да съберат парички да се върнат пак в САЩ. И двамата са от София, с добри професии (за БГ и за САЩ).
Успех, дано сте взели правилно решение.
Ние не бихме се завърнали в БГ....... в необозримо бъдеще (за мене даже и на почивка)

 

 Върнете се за месец два но не и за винаги. Прочетох последното ти изказване и според мен това е най- добрия вариант за да се успокоиш психически   

cubbit, точно това е, много добре си го видяла - България със сигурност не е уредена и европейска държава и има още толкова много път да извърви.
Сигурна съм, че всеки иска най-доброто за себе си и за децата си и е готов да прави жертви и компромиси в името на тяхното щастие.
Въпросът е дали си заслужава такива компромиси да се правят в България и какво получаваме насреща.
И аз се присъединявам към ето това:

Цитат на: cubbit в понеделник, 09 юни 2008, 09:13
последното, което искаме е, децата ни да растат в България.

ееее, ай стига, бе! разбор на мненията на авторката ли ще правим!
жената пуснала тема, в която споделя че й писнало вече в сащ и мечтае да се прибере.
хубаво, давахте акъл че в бг хора не могат да живеят, ама и това ли?

към авторката, стискам палци да си намерите мястото
както вече ти казаха, приберете се за известно време и опипайте почвата, билета за връщане да ти седи у джЕба в случай че нещо почнете да залитате от глад или не успеете да уредите децата с връзки в детската градина

успех от сърце

Напълно подкрепям написаното от О'Хара.   

Ох, стана ми съвестно как нападнахме момичето.
В крайна сметка тя не попита дали да се връща, а съвети, които да й помогнат за адаптацията.
Още повече, че преди 6 месеца, когато и аз бях планирала "окончателното" връщане,
не се вслушвах в никакви съвети, а такива имаше...

Пак пречупени през субективното ми мнение...
За работата-Педагогическите специалисти не са много долюбвани в БГ.
Напоследък много учители се отказват от попрището. Ще си по-конкуретна,
ако действително владееш добре английски и имаш някакъв стаж в САЩ.
Хубаво е предварително да поогледаш обяви за работа в интернет
или да поразпиташ из фирми на приятели и познати.

За децата, вече са споменали, че записването за детска градина е трудно.
Но Вие май си имате вариант баби.

Споменаваш градкия транспорт...
Аз не се престрашавам да шофирам в София. Основно се предвижвам с трамвай.
Неприятно е. Много хора. Всякакви. Има и любезни, възпитани, има и невероятни
грубияни. Обществен... истинска извадка на обществото... Не бих си пуснала детето
да пътува само, сутрин е ок, но вечер е ад... Виждам, че има деца, които си пътуват,
но на сравнително кратки разтояния, една-две спирки, често на спирката ги чакат.

Пазаруването.
Свикнала съм на големите супер маркети и търговски центрове.
Преди намирах очарование в малките магазинчета. Сега ме изнервят. Не знам кое
от къде да купя..
Не ми харесва това, че не мога активно да купувам по интернет.

Банките. Намирам банковата ситема и услуги в БГ за неудобни. Нищо, че работят
и в събота... Конкретно-кредитните карти и интернет банкирането.

Здравеопазването-ммм, малко със смесени чувства съм. Но все пак, мнението ми е
положително. Има голям избор на специалисти, има все още и коректни хора.
Стоматологичната помощ-100 % ЗА!

За какво да се подготвите-трудно предвижване по улиците и като пешеходци, и като
шофьори. Няма лицемерие-в един ден и ще ти се усмихнат и ще те напсуват.
Много е мръсно, ама много. Всеки се интересува от всичко. Мъжете ще те заглеждат.
Аааа, мобилните телефони и услуги са безобразно скъпи. Продавачките са неучтиви.
Ох, почвам пак с негативизмите, пък не искам, спирам..