- Публикувана: 29 апр. 2007, 08:31 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 17:12 ч.
На какъв език говорите на децата си мили мами???
Мили мами,
разкажете ни за това на какъв език говорите на децата си?
Аз примерно говоря на бебо на български , когато сме двамата, а на Англииски - когато сме с тати.Понякога му пея песнички на Руски(щото знам).
Милото ми бебче ще се ошашави от толкова много езици.....
А вие как?
Вили
разкажете ни за това на какъв език говорите на децата си?
Аз примерно говоря на бебо на български , когато сме двамата, а на Англииски - когато сме с тати.Понякога му пея песнички на Руски(щото знам).
Милото ми бебче ще се ошашави от толкова много езици.....
А вие как?
Вили
Имало е много теми по въпроса в този форум.
Говоря само на български, без значение с кого съм и къде съм, да се пулят колкото искат по градинките. Когато се налага, впоследствие превеждам на останалите. Мъжът ми започна да подразбира бг, така че на него не се налага да превеждам. Ако почна да й говоря и аз на френски, никога няма да проговори български.
Говоря само на български, без значение с кого съм и къде съм, да се пулят колкото искат по градинките. Когато се налага, впоследствие превеждам на останалите. Мъжът ми започна да подразбира бг, така че на него не се налага да превеждам. Ако почна да й говоря и аз на френски, никога няма да проговори български.
Аз като сме си вкъщи винаги говоря на български,но като сме навън 4есто се улавям,4е му говоря на португалски 
,мъжът ми и вси4ки останали му говорят на португалски,засега разбира и двата езика еднакво,но много се притеснявам,4е като тръгне на ясла и ще го виждам само ве4ер и може и да забрави българския.
,мъжът ми и вси4ки останали му говорят на португалски,засега разбира и двата езика еднакво,но много се притеснявам,4е като тръгне на ясла и ще го виждам само ве4ер и може и да забрави българския.
няма я моята опция! аз от бебе на бг, но с другите говорех на френски и с нея също, сега вклю4их арабския, 4е тя говори като като истинско араб4е, от нея се у4а сега аз, 4е ми и превежда!знае ги и трите, поне доколкото зависи от мене ще ги поддържам, най -смешното,4е от вси4ки езици нау4и от раз да ми 4естити рождения ден на английски! и с рускинята се разбират на руски, бе знам ли какво им е кашовидно (шакшука), ама да пълни харда, после ще мине на софт!
Гледам, че анкетата ти е само за смесени бракове, та не можах да гласувам.
Ние и двамата сме българи и у нас и на детето се говори само и единствено на български!
Ние и двамата сме българи и у нас и на детето се говори само и единствено на български!
Поздравления за Блонди, Tali Dan и Лиска.
Ние и двамата сме българи, и отдавна сме се зарекли, че вкъщи ще се говори само на български. Когато дойдох тук, бях потресена от това колко много са децата на българи, които говорят само на английски. Родителите са българи, но навън ( често и вкъщи) се говори на английски, на децата им е по-лесно и свикват, и накрая резултата е, че родителите говорят на български, а децата на английски. Не са изключения случаи, в които става въпрос за големи деца - т.е. които са дошли, когато са били на 7-8-9 години .. и на по 17-18 вече говорят само на английски. Съжалявам, че ще го кажа - грозна картинка. Бабите в България не смогват - не разбират нищо, няма връзка, няма комуникация...
Когато става въпрос за смесен брак, сигурно нещата са много по-различни. Но когато и двамата родители са българи, не го разбирам, наистина. Особено, когато средата извън дома е англоговоряща, т.е. няма начин да не проговорят втория език, ако в детската градина (училище) се говори на английски.
Ние и двамата сме българи, и отдавна сме се зарекли, че вкъщи ще се говори само на български. Когато дойдох тук, бях потресена от това колко много са децата на българи, които говорят само на английски. Родителите са българи, но навън ( често и вкъщи) се говори на английски, на децата им е по-лесно и свикват, и накрая резултата е, че родителите говорят на български, а децата на английски. Не са изключения случаи, в които става въпрос за големи деца - т.е. които са дошли, когато са били на 7-8-9 години .. и на по 17-18 вече говорят само на английски. Съжалявам, че ще го кажа - грозна картинка. Бабите в България не смогват - не разбират нищо, няма връзка, няма комуникация...
Когато става въпрос за смесен брак, сигурно нещата са много по-различни. Но когато и двамата родители са българи, не го разбирам, наистина. Особено, когато средата извън дома е англоговоряща, т.е. няма начин да не проговорят втория език, ако в детската градина (училище) се говори на английски.
Днес водих тази дискусия с малкия. Аз му говоря през 95% от времето на български.
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя -
но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше.
Поне разбира какво му говоря
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя -
но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше. Поне разбира какво му говоря
Моята опция я няма-и двама сме българи, но от години живеем в САЩ. Малките говорят само на англ. помежду си. Баща им държи фронта- само на български в къщи. Аз понякога се отплесевам, но като цяло говоря на български в къщи. На бебока му се говори на двата езика-когато съм си в къщи на български, когато малките го гледат - на английски, май разбира и двата езика
На иврит предимно за съжаление.Старая се да вмъквам БГ думи заедно с иврита ....детето се обърква , но нама да се отказвам ....замисля се такъв ...гледа в една точка , обаче е герой , справя се .Трябва да наблегна на българския.....По-лесно е ако в къщи се говори БГ , но тати не знае бг...какво да се празви.....и развален БГ да научат малките , пак ще съм доволна.
Аз само на БГ, таткото на португалски, в яслата на фламандски. А за капак аз и мьжа ми си говорим само на английски така 4е като сме тримата само 'превод в ефир' 
не ме питайте София какво говори, просто разни сри4ки, но мисля 4е разбира добре всеки който и говори.
Е май такава ситуация май няма о6те тук, да споделим опит
не ме питайте София какво говори, просто разни сри4ки, но мисля 4е разбира добре всеки който и говори.
Е май такава ситуация май няма о6те тук, да споделим опит
Поздравления за Блонди, Tali Dan и Лиска.
Ние и двамата сме българи, и отдавна сме се зарекли, че вкъщи ще се говори само на български. Когато дойдох тук, бях потресена от това колко много са децата на българи, които говорят само на английски. Родителите са българи, но навън ( често и вкъщи) се говори на английски, на децата им е по-лесно и свикват, и накрая резултата е, че родителите говорят на български, а децата на английски. Не са изключения случаи, в които става въпрос за големи деца - т.е. които са дошли, когато са били на 7-8-9 години .. и на по 17-18 вече говорят само на английски. Съжалявам, че ще го кажа - грозна картинка. Бабите в България не смогват - не разбират нищо, няма връзка, няма комуникация...
Когато става въпрос за смесен брак, сигурно нещата са много по-различни. Но когато и двамата родители са българи, не го разбирам, наистина. Особено, когато средата извън дома е англоговоряща, т.е. няма начин да не проговорят втория език, ако в детската градина (училище) се говори на английски.
Ние и двамата сме българи, и отдавна сме се зарекли, че вкъщи ще се говори само на български. Когато дойдох тук, бях потресена от това колко много са децата на българи, които говорят само на английски. Родителите са българи, но навън ( често и вкъщи) се говори на английски, на децата им е по-лесно и свикват, и накрая резултата е, че родителите говорят на български, а децата на английски. Не са изключения случаи, в които става въпрос за големи деца - т.е. които са дошли, когато са били на 7-8-9 години .. и на по 17-18 вече говорят само на английски. Съжалявам, че ще го кажа - грозна картинка. Бабите в България не смогват - не разбират нищо, няма връзка, няма комуникация...
Когато става въпрос за смесен брак, сигурно нещата са много по-различни. Но когато и двамата родители са българи, не го разбирам, наистина. Особено, когато средата извън дома е англоговоряща, т.е. няма начин да не проговорят втория език, ако в детската градина (училище) се говори на английски.
Мдам, Зора у нас се говори само на български (и двамата сме българи),но познай на какъв език говори малкия в 80% от времето, при положение, че даже не ходи на детска градина. В последните няколко месеца забелязвам страхотен напредък в английския му ( най-вече от анимационни и образователни програми), като виждам, че не го прави нарочно, но просто на български му е много по-трудно. Ние не се предаваме и упорито си говорим на български, но той в повечето случаи отговаря на английски или ги меша много стабилно. Опитва се, мъчи се, но дори и аз забелязвам колко по-труден е българския език. Може да е грозна картинка отстрани, но си е наш, няма да се отричаме сега от него, защото му е трудно.
И аз си мислех, че детето ми ще говори само на БГ в къщи и така беше до скоро, радвах се, че не ходи на градина за да може да попива само на БГ, но пък филмчетата гледа на ЕН за да не гледа като теле в железница и нищо да не разбира като му говорят навън. Е, оказа се, че неговите планове за развитие на речта значително се разминават с моите. Не бих се учудила ако и при теб е така. Аз лично бих си запазила силните думи за личен опит.
Мда, и аз навремето бях амбицирана, но нещата не зависят от мен.
Особено и с факта, че малкия ходи вече 6 мес. на градина.
Колкото и да му говоря на български, Самуил доста пъти, дори не ме разбира
Досега не съм чулаи една дума на български от него, за сметка на това, прави изречения на английски вече.
Много четях по този въпрос. Сега разбирам родителите българи с деца, които отказвеат да говорят на родния си език.
за момента предпочитам детето да ме разбира и доста често комуникираме само на английски.
Не съм се предала, но не съм превърнала българския в мания. Ако стане, стане...
Особено и с факта, че малкия ходи вече 6 мес. на градина.
Колкото и да му говоря на български, Самуил доста пъти, дори не ме разбира
Досега не съм чулаи една дума на български от него, за сметка на това, прави изречения на английски вече.
Много четях по този въпрос. Сега разбирам родителите българи с деца, които отказвеат да говорят на родния си език.
за момента предпочитам детето да ме разбира и доста често комуникираме само на английски.
Не съм се предала, но не съм превърнала българския в мания. Ако стане, стане...
На 2 г. и 4 месеца.
Мъжът ми е българин.
Контактуваме и с доста българи, най-близкото му приятелче е българче.
Но, явно понякога не става
Права е Тандури, труден е българския. И аз започвам да го осъзнавам, гледайки Сами. Основното ми притеснение в момента е да не го объркам и да спре да говори, дори на английски...
Мъжът ми е българин.
Контактуваме и с доста българи, най-близкото му приятелче е българче.
Но, явно понякога не става
Права е Тандури, труден е българския. И аз започвам да го осъзнавам, гледайки Сами. Основното ми притеснение в момента е да не го объркам и да спре да говори, дори на английски...
Подкрепям мненията на Тандури и Кейси. Дилън е на 3,4г, а Атли на 2,5. Баща им е ирландец, но от бебета са изложени главно на българска реч от майка ми, която живее с нас, мен и сестра им. Резултатът е: една дума на български не са казали все още, най-много някое насилствено изтръгнато да или не. Разбират го идеално, но не говорят. Дилън ми обяснява на английски колко му е трудно да го каже на български, изнервя се, когато настоявам и аз в повечето случаи превключвам на английски, защото все пак искам да се разбирам с него. Ходят на английско училище от миналия септември, от приятелчета там научиха дори думи на арабски, които използват много често, не знам, трудно би ми било да повярвам ако не ми се случваше.
Дилън е на 3,4г, а Атли на 2,5. Баща им е ирландец, но от бебета са изложени главно на българска реч от майка ми, която живее с нас, мен и сестра им. Резултатът е: една дума на български не са казали все още, най-много някое насилствено изтръгнато да или не. Разбират го идеално, но не говорят. Дилън ми обяснява на английски колко му е трудно да го каже на български, изнервя се, когато настоявам и аз в повечето случаи превключвам на английски, защото все пак искам да се разбирам с него. Ходят на английско училище от миналия септември, от приятелчета там научиха дори думи на арабски, които използват много често, не знам, трудно би ми било да повярвам ако не ми се случваше. Права е Тандури, труден е българския. И аз започвам да го осъзнавам, гледайки Сами. Основното ми притеснение в момента е да не го объркам и да спре да говори, дори на английски...
Една моя добра приятелка спря да говори на сина си на български на 2 години. Тогава детенцето тръгна на градина - и тя така от страх, защото не говореше. Все казваше, той после ще научи български, има толкова много контакти с българи. Синът й е вече на 8 години и не говори и не разбира български, въпреки че баща му говори на български и баба му живее с тях (не ме питай как се оправят - мучи и сочи като малко бебе).
Вярно е, че си зависи от децата, но ако искаш наистина да говорят и майчиния си език, не трябва да се отказваш. Дори и ако проговорят по-късно. Не си мислите, че им е трудно, малките мозъчета са много гъвкави. Наскоро четох, че бебетата разпознават чужди езици още от 6 седмична възраст!
Моите деца тръгнаха на училище на 4 години - дотогава си седяха вкъщи и не знам колко английски знаеха. Важното е, че се справяха навън и никак не се смущаваха даже и от непознати. Имаха и много англоговорящи приятелчета, но се разбираха идеално и играеха много добре с тях.
Вкъщи говорим български. В училище и двамата се научиха да говорят на английски, да четат и да пишат. Даже синът ми тази година си изкара задължителния за щата ни тест по четене без нито една грешка! Дъщеря ми за една година kindergarten вече срича доста успешно на английски. Това лято ще я науча да чете и на български. Притеснявах се, че децата ще започнат помежду си да говорят на английски (вече и двамата са по цял ден на училище), но за щастие не се получи. Макар че понякога разменят думи на английски, ако не знаят българската такава.
Трудно е, но ние със съпруга ми не се предаваме. Всеки език е богатство! Синът ми вече даже и испански взе да учи (училището ни е двуезично).
Една моя добра приятелка спря да говори на сина си на български на 2 години. Тогава детенцето тръгна на градина - и тя така от страх, защото не говореше. Все казваше, той после ще научи български, има толкова много контакти с българи. Синът й е вече на 8 години и не говори и не разбира български, въпреки че баща му говори на български и баба му живее с тях (не ме питай как се оправят - мучи и сочи като малко бебе).
Вярно е, че си зависи от децата, но ако искаш наистина да говорят и майчиния си език, не трябва да се отказваш. Дори и ако проговорят по-късно. Не си мислите, че им е трудно, малките мозъчета са много гъвкави. Наскоро четох, че бебетата разпознават чужди езици още от 6 седмична възраст!
Моите деца тръгнаха на училище на 4 години - дотогава си седяха вкъщи и не знам колко английски знаеха. Важното е, че се справяха навън и никак не се смущаваха даже и от непознати. Имаха и много англоговорящи приятелчета, но се разбираха идеално и играеха много добре с тях.
Вкъщи говорим български. В училище и двамата се научиха да говорят на английски, да четат и да пишат. Даже синът ми тази година си изкара задължителния за щата ни тест по четене без нито една грешка! Дъщеря ми за една година kindergarten вече срича доста успешно на английски. Това лято ще я науча да чете и на български. Притеснявах се, че децата ще започнат помежду си да говорят на английски (вече и двамата са по цял ден на училище), но за щастие не се получи. Макар че понякога разменят думи на английски, ако не знаят българската такава.
Трудно е, но ние със съпруга ми не се предаваме. Всеки език е богатство! Синът ми вече даже и испански взе да учи (училището ни е двуезично).
Вярно е, че си зависи от децата, но ако искаш наистина да говорят и майчиния си език, не трябва да се отказваш. Дори и ако проговорят по-късно. Не си мислите, че им е трудно, малките мозъчета са много гъвкави. Наскоро четох, че бебетата разпознават чужди езици още от 6 седмична възраст!
Моите деца тръгнаха на училище на 4 години - дотогава си седяха вкъщи и не знам колко английски знаеха. Важното е, че се справяха навън и никак не се смущаваха даже и от непознати. Имаха и много англоговорящи приятелчета, но се разбираха идеално и играеха много добре с тях.
Вкъщи говорим български. В училище и двамата се научиха да говорят на английски, да четат и да пишат. Даже синът ми тази година си изкара задължителния за щата ни тест по четене без нито една грешка! Дъщеря ми за една година kindergarten вече срича доста успешно на английски. Това лято ще я науча да чете и на български. Притеснявах се, че децата ще започнат помежду си да говорят на английски (вече и двамата са по цял ден на училище), но за щастие не се получи. Макар че понякога разменят думи на английски, ако не знаят българската такава.
Трудно е, но ние със съпруга ми не се предаваме. Всеки език е богатство! Синът ми вече даже и испански взе да учи (училището ни е двуезично).
Абсолютно съм съгласна с мнението ти и затова не се отказваме с баща му, и на Елена първите думички са на БГ. Това обаче, че му е трудно не е причина да му втълпяваме комплекс за малоценност или пък да го караме да се чувства зле от този факт. Важно е , че говори, че се опитва и че се развива, макар и бавно на БГ, но и на двата езика. На мен лично ми е неприятно като чуя коментари от този сорт, как може детето ми да ми отговаря смесено или само на английски и с това да се окачествяват уменията ми като родител. Всяко дете се развива по различен начин и трябва родителя да се съобразява с характера на детето при подхода си за тези неща, а не с това как ще им изглежда на хората отстрани.
Познавам няколко семейства,а на които децата им помежду си говорят на английски, а с родителите си на български. Преди и на мен ми беше странно, но честно казано започвам да разбирам защо се получава така и не виждам с какво това прави тези деца по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си. За мен е важно да могат да говорят и разбират БГ, а как ще говорят помежду си, като не са с нас ми е без значение.
Никога не съм ги тероризирала на всяка цена да говорят само български. Не са стресирани или пък подтиснати. Те си знаят вече и просто питат за непознати думи. Или пък, ако е нещо важно за тях и ми кажат, че им е по-лесно да ми го обяснят на английски, им разрешавам. Виж като бяха по-малки беше трудно и много трябва да повтаряш. Уморително е, но пък има резултат. Сега като по-големи пък има други проблеми - речникът им на англисйки е безспорно по-голям, защото в училище се покриват много повече теми. Та се стараем вкъщи да наваксваме, но не гарантирам на 100% коя от двете думи като термин е останала в главата им.
Това обаче, че му е трудно не е причина да му втълпяваме комплекс за малоценност или пък да го караме да се чувства зле от този факт.
Защо да се чувства малоценен? Напротив, аз на моите от малки им казвам колко е хубаво, че знаят два езика и те се гордеят с това!
Аз държа да си говорят на български - допълнително упражняване
Това обаче, че му е трудно не е причина да му втълпяваме комплекс за малоценност или пък да го караме да се чувства зле от този факт.
Защо да се чувства малоценен? Напротив, аз на моите от малки им казвам колко е хубаво, че знаят два езика и те се гордеят с това!
За мен е важно да могат да говорят и разбират БГ, а как ще говорят помежду си, като не са с нас ми е без значение.
Аз държа да си говорят на български - допълнително упражняване
Писах вече, но искам да допълня. Когато преди години пристигнахме в САЩ, само голямата ми дъщеря говореше английски-малките не знаеха и думичка. Имаха около два месеца за адаптация и тръгнаха на училище. Юлия тръгна във втори клас, първи клас учеше в немско у-ще в София. В началото беше пълна трагедия, Алекс тръгна на прескул-и за него първите месеци бяха трудни. След това, някак неусетно за мене малките започнаха да си говорят само на английски помежду си. Преди да завърши учебната година Алекс вече се беше научил да чете на английски, а Юлия навакса с материала. Сега след близо пет години картинката е следната: Юлия се научи тука да чете на български (но вече има акцент), Алекс е пълна скръб-разбира всичко на български, но му се губят думите, когато говори е една мешавица между български и английски. Каката беше на 13 год, когато пристигнахме. Говореше перфектно немски език и сравнително добре английски. Сега: немски със силен английски акцент, български-сравнително добре, но доста думи и се "губят" (особено специализирана терминология).
Писах вече, че в къщи ОФИЦИАЛНИЯ език е български, но децата прекарват по-голяма част от времето си в у-ще и подготвяйки домашните си. Ако им е нужна помощ, аз им обяснявам на български, но и на английски за да напишат правилните отговори.
Наистина е трудно в чужбина да се поддържа родния език.
Писах вече, че в къщи ОФИЦИАЛНИЯ език е български, но децата прекарват по-голяма част от времето си в у-ще и подготвяйки домашните си. Ако им е нужна помощ, аз им обяснявам на български, но и на английски за да напишат правилните отговори.
Наистина е трудно в чужбина да се поддържа родния език.
Говоря български на сина ми. Пред него говоря на английски, но с други хора. Ако му кажа нещо на английски - му го превеждам и на български.
Не мисля, че двуезичието по какъвто и да е начин се отразява негативно на децата.
Има един етап на объркване, предпочитане на по-познатия език, но с времето нещата си идват по местата.
Най-важното условие според мен, за да се научи добре български (ако не живеем в България) е децата да прекарват достатъчно време там, за да се учат от "извора"
Не мисля, че двуезичието по какъвто и да е начин се отразява негативно на децата.
Има един етап на объркване, предпочитане на по-познатия език, но с времето нещата си идват по местата.
Най-важното условие според мен, за да се научи добре български (ако не живеем в България) е децата да прекарват достатъчно време там, за да се учат от "извора"
къщи на български говорим основно, аз обаче и на френски говоря често на децата, да поправям малки грешки. Tе си говорят помежду си на френски, по-рядко на български, естествено, липсват им думи. Не съм ги насилвала да говорят български, нито ходят в неделно училище, не желая да се демотивират и намразят езика. Голямото ми дете само се научи да чете на кирилица, неусетно, беше и интересно и искам така да продължава да бъде. Татко им сваля български филми, или дублирани на български, това им е по-интересно, отколкото да чета приказки с по-старинни думи, които те не знаят и обяснявам...и след 5 минути не им се слуша вече.
КТВ, аз пък пред очите си имам другия казус с българчета тук, спират да говорят в един момент. Наистина реакциите са индивидуални и аз няма да се откажа. Но не ми е основен приоритет.
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите. Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление...
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите.
Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление...
Аз се опитвам да говоря само на български с Теодор,но много често без дори да се усетя му говоря на италиански.След като се усетя,започвам на български и след 5 минути-хоп пак съм минала неусетно на италиански.Много ме е яд сама на себе си и непрекъснато се упреквам,но ми е ужасно трудно да застопоря на моя език.Особено като излезем заедно на разходка съм някакъв уникум,започвам да говоря с него на италиански и в момента в който някой италианец ме заговори му отговарям на български.Самата аз се обърквам,да не говорим за него.Най -много да проговори някаква смесица от двата езика накрая.Много се надявам ходенията до България да помогнат за това да овладэ моят език,единствено заради комуникацията с близките ми.Тръпки ме побиват като си помисля че един ден ще се приберем с него при нашите и той ще ги гледа недоумяващо като теле,когато му говорят.Смятам другият месец като се прибера да му накупувам български книжки и филмчета на бг ,с които да предизвиквам интереса му към езика и по този начин да се стреми да разбира това което се говори.
Иначе съм абсолютно съгласна с твърдението че двуезичните деца по-трудно и по-късно се научават да говорят.Дано има опровержения.
Иначе съм абсолютно съгласна с твърдението че двуезичните деца по-трудно и по-късно се научават да говорят.Дано има опровержения.
Кейси, наистина ли не те разбира като му говориш на български, нали все пак от бебе го слуша? Просто ми стана интересно, може да е някакъв езиков феномен, не знам...
Дъщеря ми много малко думички казва засега (а в книжките ми пише, че на тази възраст вече изречения правят), повечето са на френски, не знам как ще е в бъдеще, но пък ме разбира идеално на бг (и това е нещо, като го слуша само от мен и то само вечер и уикендите!)
Дъщеря ми много малко думички казва засега (а в книжките ми пише, че на тази възраст вече изречения правят), повечето са на френски, не знам как ще е в бъдеще, но пък ме разбира идеално на бг (и това е нещо, като го слуша само от мен и то само вечер и уикендите!)
КТВ, аз пък пред очите си имам другия казус с българчета тук, спират да говорят в един момент. Наистина реакциите са индивидуални и аз няма да се откажа. Но не ми е основен приоритет.
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите. Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление...
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите.
Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление... В училищата тук имат добра ESOL програма - English for speakers of other languages или ESL - English as a second language. Не съм забелязала да ги третират лошо. Учителките на моите деца за сега са били свестни и винаги са поощрявали двуезичието им. Вярно е, че не във всички училища има такава програма и в нашето идват от други райони, защото е добро (можеш да получиш специално разрешение да запишеш детето си в училище с такава програма, щом не е native speaker). Не може да няма и във вашия щат такива училища - та там при вас би трябвало да има много испаноговорящи.
Кейси, наистина ли не те разбира като му говориш на български, нали все пак от бебе го слуша? Просто ми стана интересно, може да е някакъв езиков феномен, не знам...
За мен също беше странно. Имаше период, в който дори се притеснихме, дали не започва да има проблем със слуха... До момента, в който се отприщи на английски. Пускам му бг песнички, четем книжки, гледа филмчета, учим животни цветове, дори броим. Нищо...
Иначе на англ. брои съвсем отчетливо до 10, знае и различава поне 4 цвята. Пее без проблем "Row, Row, Row Your Boat" и т.н. и т.н.
Имаше много кратък етап, в който си говорехме нещо подобно:
- I want juice
- Какъв сок искаш?
- apple
Обаче напоследък и това престана. Сутринта 3-4 пъти го помолих да си донесе сандалите, за да се обуваме и да ходим на градина. Ясно го видях, че не разбира какво му казвам, личеше му...
До момента, в който му го повторих на англ. и даже държеше да ходи с blue shoes днес 
Виждаше ми се странно преди, уж липса на родителска воля и пр. Е, сега ножа опря до кокaла...
(чак сега видях, че съм писала с Ъ кокал
) КТВ, испаноговорящите се приемат по различен начин... Наслушах се на какво ли не, надявам се дето ми да няма проблеми, като тръгне на училище... Но, поне в добрите такива в нашия град, е трудно записването и приемането.
Дано да няма проблеми, наистина. А за испанотоговорящи споменах, че заради тях със сигурност ще има такива програми в училищата. Според мен са добри, но си зависи сигурно от училището. Тук не съм чула някой от приятелите да ни се оплаче заради двуезичието в училище. Но може би ти живееш на по-снобарско място.
извинете, че се включвам в тема, по която нямам никакъв опит, но като чета се сетих за моята най-добра приятелка, която от 16 годишна живее в Щатите и съпругът й е американец. Имат 2 деца. тя говори и с двете ( на 4 и 2 г) деца само на български, те упорито ( голямата, де) отговарят само на английски. семейството нямат никаква българска връзка, мисля, че ги води във филаделфия на някакво бг училище отскоро..
както и да е, децата я разбират като им говори много много добре
когато говоря с дъщеря им по телефона тя се опитва да ми 'пробута" на английски да говори, но аз веднага й казвам, че не говоря, ако иска да говори на бг - детето превключва и говори.
миналото лято пак заедно бяхме в българия и тя отново се 'съобрази' със средата. говореше с непознати хора на улицата, с роднини и приятели и беше активна като цяло на български.
няколко пъти й казвахме, че ние в българия говорим на български и детето показа, че не само разбира, но и знае.
както и да е, децата я разбират като им говори много много добре
когато говоря с дъщеря им по телефона тя се опитва да ми 'пробута" на английски да говори, но аз веднага й казвам, че не говоря, ако иска да говори на бг - детето превключва и говори.
миналото лято пак заедно бяхме в българия и тя отново се 'съобрази' със средата. говореше с непознати хора на улицата, с роднини и приятели и беше активна като цяло на български.
няколко пъти й казвахме, че ние в българия говорим на български и детето показа, че не само разбира, но и знае.
Това обаче, че му е трудно не е причина да му втълпяваме комплекс за малоценност или пък да го караме да се чувства зле от този факт.
Защо да се чувства малоценен? Напротив, аз на моите от малки им казвам колко е хубаво, че знаят два езика и те се гордеят с това!
За мен е важно да могат да говорят и разбират БГ, а как ще говорят помежду си, като не са с нас ми е без значение.
Аз държа да си говорят на български - допълнително упражняване
KTB, не ме разбра! Аз също мисля, че е страшно ценно да говориш повече от един език и наистина си е повод за гордост. Думите ми бяха насочени към изказването на Зори ( ако искаш се върни и прочети) и точно това исках да кажа, че не смятам, че след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно, както не мисля да позволявам и на други хора да се отнасят с тях по този начин. И аз като Кейси съм била свидетел на "отношение" по повод двуезичието и ми е ужасно неприятно. Нямам намерение да престана да ги уча заради това разбира се, но виждам, че и малкия започва вече да разбира и когато усети отношение просто млъква, на всякакъв език.
А как разбираш дали те си говорят помежду си на английски като не си с тях? Като си там е ясно, но когато не си?
Алекс с разбирането на български няма проблеми. Но говоренето му е по-назад от английския, за сега 
Не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичие - тъкмо обратното. Но има лошо отношение към мексиканците, които не говорят английски, а и не само към тях. Хора, които с години живеят тук и не говорят езика си търпят критики
Не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичие - тъкмо обратното. Но има лошо отношение към мексиканците, които не говорят английски, а и не само към тях. Хора, които с години живеят тук и не говорят езика си търпят критики
И ние говорим само на български. Но гледам децата на приятелите ни около нас (3 и нагоре годинки), с нас говорят на български, помежду си на английски. Постоянна борба е.
Засега разбира само български, като говоря на английски пред него, зяпа супер учудено.
Доста американци се чудят как говорим само на български. Предполагам, че недоброто отношение идва от уравняването на двуезичието с незнаенето на английски от хора, които живеят от 20 години в страната.
Засега разбира само български, като говоря на английски пред него, зяпа супер учудено.
Доста американци се чудят как говорим само на български. Предполагам, че недоброто отношение идва от уравняването на двуезичието с незнаенето на английски от хора, които живеят от 20 години в страната.
На български, аз поне. Разбират български и не бих се притеснявала да ги пусна в българска среда. Пасивният им български е добър, но им трябва по-силна мотивация, за да стане прилично активен.
Що се отнася до американците, това, което чувам от тях е: постарайте се децата ви да не си загубят българския, защото ще е жалко.
Що се отнася до американците, това, което чувам от тях е: постарайте се децата ви да не си загубят българския, защото ще е жалко.
И аз стигнах до извода и по този конкретен повод, че към деца с "твърди принципи" не може да се подхожда. Децата са раазлични и реагират по различен начин. И не може да се каже че щом нещо е проработило при едно дете, то и при другото ще проработи при същите условия. Когато пристигнахме в Канада синът ми беше на 6 години, вече имаше доста добър речник на български. Вкъщи всички сме българи и си говорим на български. А и най-малкото защото аз говоря чуждите езици с акцент, не искам децата да го слушат. Синът ми не може да приеме че с нас ще говори на друг език освен на български. Опитвала съм се когато съм му обяснявала нещо по френски в училище да го обЯсня на френски, но за него това не е естествено. Сега ще кажете че при това положение няма никакви проблеми детето да си запази българския. Да, ама не. Българският му се разваля непрекъснато. Аз непрекъснато поправям, без да показвам признаци на нерви, обаче няма ефект. Оня ден го чух да казва "българци" вместо "българи". Като говорим все по-често чувам от него фразата "Това какво означава?". И това за все по-елементарни думи. Наистина не го карам детето да чете книги на български, но той и без това се връща в 5 часа от училище, тепърва има да пише домашни, и все пак трябва да почете и на езика на който учи. Защото ако не си го развива, няма да се справя в училище. Да, предвид четенето на книги, тъй като прецених че в тази триезична среда ще се обърка съвсем ако чете на повече от един език, направих съзнателен избор в полза на местния език. В един момент просто усетих, че за мен детето ми е по-важно от някогашните ми принципи.
KTB, не ме разбра! Аз също мисля, че е страшно ценно да говориш повече от един език и наистина си е повод за гордост. Думите ми бяха насочени към изказването на Зори ( ако искаш се върни и прочети) и точно това исках да кажа, че не смятам, че след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно, както не мисля да позволявам и на други хора да се отнасят с тях по този начин. И аз като Кейси съм била свидетел на "отношение" по повод двуезичието и ми е ужасно неприятно. Нямам намерение да престана да ги уча заради това разбира се, но виждам, че и малкия започва вече да разбира и когато усети отношение просто млъква, на всякакъв език.
А как разбираш дали те си говорят помежду си на английски като не си с тях? Като си там е ясно, но когато не си?
Sorry, Зори не я бях чела.
Когато не съм при тях, не знам как си общуват, но вкъщи определено винаги говорят на български дори и когато си играят заедно.
При нас ситуацията е доста сложна, защото аз му говоря на български, а таткото на арабски. Аз и таткото си говорим на английски, а за в бъдеще ни очаква да се местим във френскоговоряща среда. 
Не трябва да се отказвате, когато видите, че едно двегодишно дете не може да отговори на български - братът на съпруга ми е в почти същата ситуация като нас и неговото момче чак сега на 5-годишна възраст действително прави разлика между езиците. Според мен се изисква постоянство и търпение. Аз смятам да му говоря винаги на български - дори и когато сме сред англоговорящи хора. Рано или късно - детето само ще започне да прави разликата и да използва правилният език с правилния човек.
Не трябва да се отказвате, когато видите, че едно двегодишно дете не може да отговори на български - братът на съпруга ми е в почти същата ситуация като нас и неговото момче чак сега на 5-годишна възраст действително прави разлика между езиците. Според мен се изисква постоянство и търпение. Аз смятам да му говоря винаги на български - дори и когато сме сред англоговорящи хора. Рано или късно - детето само ще започне да прави разликата и да използва правилният език с правилния човек.
Отговорих че му говоря само на Бг, защото е така в над 90% от случаите. Когато сме сами говоря само на БГ, когато сме с баща и също (или почти винаги), но когато сме сред други немскоговорящи ми се налга да и кажа и някоя дума на немски. Малко неучтиво ми се струва да назовавам имена и хората да не разбират в каква връзка ги споменавам. Но пък забелязвам че детето не приема немски добре от мене и му трябва много повече време за да реагира, отколкото ако баща и и каже същото на намески.
Двамата сме българи, говорим само на български. Прави ми впечатление, че когато се съберем с български приятелски семейства децата предпочитат да си говорят на английски. Аз също не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичните деца.
Кейси, може и да греша, но мисля че всяко дете, което ходи на детска градина би трябвало да говори английски толкова добре колкото връстниците си, без значение колко други езици говори в къщи.
КТВ, в нашето училище също се учи испански в предучилищната (май 2-3 часа седмично), но това е заради The National Security Language Initiative на Буш.
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите. Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление...
Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление... Кейси, може и да греша, но мисля че всяко дете, което ходи на детска градина би трябвало да говори английски толкова добре колкото връстниците си, без значение колко други езици говори в къщи.
КТВ, в нашето училище също се учи испански в предучилищната (май 2-3 часа седмично), но това е заради The National Security Language Initiative на Буш.
Според личните ми впечатления децата, които ходят на градина или училище не е задължително да говорят езика толкова добре колкото връстниците си. Защото в градината и училището те говорят на едни теми, а вкъщи със семейството на други. И лексиката е различна за различните видове общуване. Едно дете, на което не му се четат книжки вкъщи на английски например едва ли ще знае толкова добре английски като детето, на което и вкъщи му четат на английски. Аз живея в двуезичен град (френски и английски) и няма да забравя как веднъж говорих с едно 8-годишно дете родено в Канада от родители руснаци. Така се случи че то ми говореше и на 3-те езика и честно казано, говореше така сякаш и трите езика му бяха "втори". Понякога тази перспектива ме плаши.
Именно заради това аз не давам зор за български. Тук се говори френски и английски, не български, и искам децата ми да говорят и пишат на тези два езика правилно, българския може да почака за сега. Аз съм двуезична от дете и не ми е пречило в развитието, напротив, двуезичните имат по-развито абстрактно мислене , най-малко, изобщо това има само положителни последици, а иначе има и изследвания, базирани на тестове за интелигентност, които говорят за обратното, само че това са ненаучни доказателства, най-малкото защото ИЯ тестовете никога не са неутрални откъм култура, както има и вербална и невербална част, та не може да се говори за негативно влияние на мнoгoезичието в развитието на детето.
Tandoori, не съм искала да те обидя, и съжалявам, ако си се почувствала така.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
Tandoori, не съм искала да те обидя, и съжалявам, ако си се почувствала така.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
Аз не съм се засегнала от изказването ти, защото преди време, още преди да имам Калин и след това като беше малък щях да напиша същото, което и ти
. Затова и казах, че силните думи ги оставям за след като имам опит . Едно дете, на което не му се четат книжки вкъщи на английски например едва ли ще знае толкова добре английски като детето, на което и вкъщи му четат на английски.
Съгласна съм с теб. В този смисъл "предимство" имат децата от смесените бракове, защото има от кой да попиват и двата езика вкъщи
Без да имам личен опит и аз се вълнувам от темата и вингаи следя мненията по въпроса. Интересно ми е как се получава в различните семейства.
И аз се изненадвам, когато децата не говорят български и са видимо объркани, когато ги заговориш. Явно не е лесно, след като чета какво пишете. А и децата са толкова различни.
Но все пак смятам, че зависи най-много от родителите.
Моята най-добра приятелка тук, рускиня, говори само на руски на детето си (4годишно). Пуска му касети и филмчета също само на руски. Той гледа ТВ най-много по 1-2ч на ден и то на руски. Ходи на детска градина и там вече проговаря английски. Майката не смесва двата езика, но го е учила на английски думи. Детето прави ясна разлика между английски и руски и като го питаш казва как е на руски и как е на английски думичката. Определено предпочита руския обаче. С родителите си говори само на руски. Като си говори с мен по телефона, ми казва само здрасти на английски и казва, че държи да говори на руски. Мисля да следвам нейния пример.
Живот и здраве моите деца не знам какво ще ги правя, но ще трябва да говорят български, най-малкото наистина заради комуникацията с близките. Ако трябва ще ги "аутсорсвам" лятото в БГ.
И аз се изненадвам, когато децата не говорят български и са видимо объркани, когато ги заговориш. Явно не е лесно, след като чета какво пишете. А и децата са толкова различни.
Но все пак смятам, че зависи най-много от родителите.
Моята най-добра приятелка тук, рускиня, говори само на руски на детето си (4годишно). Пуска му касети и филмчета също само на руски. Той гледа ТВ най-много по 1-2ч на ден и то на руски. Ходи на детска градина и там вече проговаря английски. Майката не смесва двата езика, но го е учила на английски думи. Детето прави ясна разлика между английски и руски и като го питаш казва как е на руски и как е на английски думичката. Определено предпочита руския обаче. С родителите си говори само на руски. Като си говори с мен по телефона, ми казва само здрасти на английски и казва, че държи да говори на руски. Мисля да следвам нейния пример.
Живот и здраве моите деца не знам какво ще ги правя, но ще трябва да говорят български, най-малкото наистина заради комуникацията с близките. Ако трябва ще ги "аутсорсвам"
лятото в БГ. Аз не съм се засегнала от изказването ти, защото преди време, още преди да имам Калин и след това като беше малък щях да напиша същото, което и ти . Затова и казах, че силните думи ги оставям за след като имам опит .
. Затова и казах, че силните думи ги оставям за след като имам опит . Много скоро ще разберем, и ще имам повод да си посипя главата с пепел.
Детето ми е още много малко, за да говори какъвто и да е език.
Аз му говоря главно на български и много малко на английски- може би 85/ 15.
Не виждам друг начин- мъжа ми не е българин, голяма част от ежедневната ми/ ни среда също не е.
Имам желание дъщеря ми да говори и разбира български и ще положа макс. усилия в тази насока.
За съжаление обаче не съм оптимистка. Просто не искам да се заблуждавам- примери около мен бол.
Тъжно, много тъжно, но факт.
Аз му говоря главно на български и много малко на английски- може би 85/ 15.
Не виждам друг начин- мъжа ми не е българин, голяма част от ежедневната ми/ ни среда също не е.
Имам желание дъщеря ми да говори и разбира български и ще положа макс. усилия в тази насока.
За съжаление обаче не съм оптимистка. Просто не искам да се заблуждавам- примери около мен бол.
Тъжно, много тъжно, но факт.
КТВ, в нашето училище също се учи испански в предучилищната (май 2-3 часа седмично), но това е заради The National Security Language Initiative на Буш.
Нашето училище си е изцяло двуезично. То е начално (elementary) с класове от K до 5. На всяко ниво има паралелка с испански - учат изцяло на испански. Разбира се имат часове и по английски, но пишат и четат на испански. В библиотеката има много испански книги. Съответно имат и AR тестове на испански. Могат да държат и задължителните матури (TAKS tests) за щата на испански. Не знам дали е част от специална програма. В испанските паралелки учат главно деца на току-що пристигнали емигранти, но и на такива с по-дълбоки корени, които искат децата им да са двуезични, не само говоримо, но да могат и да четат и да пишат.
Имам една позната българка, дъщеря й се казва Мария. Не знам какво са си мислили в канцеларията като записвали детето в училище но бяха сложили детето в испанската паралелка (не в нашето училище, в друго също двуезично) . Чак след 1 месец се разбра че са сгрешили!!! Щом е Мария според туземните трябва да говори испански
Искам да кажа на майките, на които децата говорят смесено да не се отчайват и отказват. С много упоритост и малко трикове децата могат да научат и активно български. Моята дъщеря е почти на 4, проговори на български, но като тръгна на дневна майка и детска градина българския ставаше все по-неактивен, а немския все по-активен. Четем книжки на български, гледаме филми, слушаме песнички, но най-голям ефект имаше миналото лято от едно 2 седмично посещение в България само с баба и дядо, които не разбират друг език, освен български. Проговори го активно и оттогава е много по-добре с българския. Естествено на немски има значително по-богат речник и не търси думи, когато иска да обясни нещо, но като живеем в немскоговоряща среда това е нормално.
За мен винаги е било важно детето да разбира и говори български, много ми се иска да я науча и да чете и пише.
За мен винаги е било важно детето да разбира и говори български, много ми се иска да я науча и да чете и пише.
Гледам, че анкетата ти е само за смесени бракове, та не можах да гласувам.
Естествено говорим си на Бг,когато мъжа ми е у дома и на италиански,но не задължително.
... най-голям ефект имаше миналото лято от едно 2 седмично посещение в България само с баба и дядо, които не разбират друг език, освен български. ...
НА мен също ми е било доста интересно, как е възможно дете на българи живеещи чужбина, които разговарят помежду си само и единствено на български да не разбира езика.
Но познавам такова семейство. Даже май две такива семейства, като се замисля. Второто даже прекарва време в Б-я и то доста често, двегодишно е. Все още ми е интересно и би ми било интересно да прочета научно обяснение, ако има такова. Противоречи на всичко изчетено до момента по въпроса, за гъвкавостта и попивателността на детските мозъчета.
Но познавам такова семейство. Даже май две такива семейства, като се замисля. Второто даже прекарва време в Б-я и то доста често, двегодишно е. Все още ми е интересно и би ми било интересно да прочета научно обяснение, ако има такова. Противоречи на всичко изчетено до момента по въпроса, за гъвкавостта и попивателността на детските мозъчета.
... най-голям ефект имаше миналото лято от едно 2 седмично посещение в България само с баба и дядо, които не разбират друг език, освен български. ...
Но най-ефективното нещо в България за мене е средата на български деца.
Търся им затова лятно училище в България за другото лято. В Америка ефективно е ходенето на българско училище, където не им се дава на приказват на английски, а и средата е конкурентно-учебна. Водила съм ги колкото да опитат какво е, и надминаха очакванията ми по български. От наесен смятам големия син вече да го запиша като редовен неделен ученик, макар че ще ми е 2 часа в едната посока. Струва ми се, че усилието си заслужава. Кейси, може и да греша, но мисля че всяко дете, което ходи на детска градина би трябвало да говори английски толкова добре колкото връстниците си, без значение колко други езици говори в къщи.
Така е и затова работя от сега по въпроса. И смятам да дам на Самуил равен старт с другите (относно англ.), защото предучилищната бавно приближава.
А това за мен означава, стартово добро владеене на англ. още, докато е в градина, а не тепърва да го учи сред връстниците в предучилищна.
Сигурно звуча объркано, но добре че имам схема в главата
НА мен също ми е било доста интересно, как е възможно дете на българи живеещи чужбина, които разговарят помежду си само и единствено на български да не разбира езика.
Блажка, аз също съм мислила за лагери в БГ, но нещото което ме спира е бг манталитет. Моят син, въпреки, че често сме в БГ и двамата с мъж ми сме с такъв манталитет
не може да го приеме при чужди хора. Шокира се детето от някои постъпки и реакции. Даже се отказа от ски училището, на което го бях записала, а такъв мерак имаше да се научи! За малко да го откажат от ски спорта Виждала съм деца, които не контактуват с бабите и дядовците си и бягат от тях, просто защото имат проблем с комуникацията. Ами честно да си кажа и аз, ако не мога да разговарям нормално с някого, не бих го търсила за компания
Моят също не говори по телефона с бабите си, защото му е трудно, но като е очи в очи с тях и след 1 седмица престой, българският му значително дръпва Той за сега с голямо желание се прибира в БГ, даже беше готов да се откаже от пътуването в Атина, за да бъдел повече време в България 
НА мен също ми е било доста интересно, как е възможно дете на българи живеещи чужбина, които разговарят помежду си само и единствено на български да не разбира езика.
Горе долу сме така. като го взема в 4 от градина, сме заедно за следващите 5 часа. Явно те не стигат, както и уикендите. В България не мога да го пратя за момента, гледам да го срещам с повече българи.
Продължавам да се надявам, че е адаптационен период. Но на статии вече не вярвам
От наесен смятам големия син вече да го запиша като редовен неделен ученик, макар че ще ми е 2 часа в едната посока. Струва ми се, че усилието си заслужава.
И аз мисля че си заслужава. Жалко че при нас няма такава възможност.
Така е и затова работя от сега по въпроса. И смятам да дам на Самуил равен старт с другите (относно англ.), защото предучилищната бавно приближава.
А това за мен означава, стартово добро владеене на англ. още, докато е в градина, а не тепърва да го учи сред връстниците в предучилищна.
Сигурно звуча объркано, но добре че имам схема в главата
А това за мен означава, стартово добро владеене на англ. още, докато е в градина, а не тепърва да го учи сред връстниците в предучилищна.
Сигурно звуча объркано, но добре че имам схема в главата
Не знам защо имаш такива наблюдения за неравностойност. Или пък може би наистина учлищата ви да не са толкова добри. При нас масово българчетата са сред най-добрите в класа, няма значение на колко години са тръгнали на училище. На наши добри приятели даже момиченцето е в клас за надарени деца и то точно по английски (language arts както му казват тук), а започна да учи езика на 6 години - 1ви клас. Английският й е като роден. Вчера си получих резултата от теста на моето момиченце - това му е втора година в училище и резултата й е вече advanced (тя е в ESOL програма и редовно ги тестват) и то е сравнение с всички kindergarten деца, а не само с ESOL-a. А ние не се занимаваме допълнително с нея - каквото научи в училище. Аз съм много доволна от тези програми и училището - номер 3 ще мине по същия ред.
КТВ, не знам, колко е добра системата на обучение. Аз все още слушам впечатления на познати или майки от площадката, минали по този път.И знам главно за предучилищна. как е в началните класове, нямам си идея.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
... най-голям ефект имаше миналото лято от едно 2 седмично посещение в България само с баба и дядо, които не разбират друг език, освен български. ...
Зависи от дядото и бабата. От нашите детето предимно се учи да говори на диалект.
Блажка, аз също съм мислила за лагери в БГ, но нещото което ме спира е бг манталитет. Моят син, въпреки, че често сме в БГ и двамата с мъж ми сме с такъв манталитет не може да го приеме при чужди хора. Шокира се детето от някои постъпки и реакции. Даже се отказа от ски училището, на което го бях записала, а такъв мерак имаше да се научи! За малко да го откажат от ски спорта
Виждала съм деца, които не контактуват с бабите и дядовците си и бягат от тях, просто защото имат проблем с комуникацията. Ами честно да си кажа и аз, ако не мога да разговарям нормално с някого, не бих го търсила за компания Моят също не говори по телефона с бабите си, защото му е трудно, но като е очи в очи с тях и след 1 седмица престой, българският му значително дръпва Той за сега с голямо желание се прибира в БГ, даже беше готов да се откаже от пътуването в Атина, за да бъдел повече време в България
не може да го приеме при чужди хора. Шокира се детето от някои постъпки и реакции. Даже се отказа от ски училището, на което го бях записала, а такъв мерак имаше да се научи! За малко да го откажат от ски спорта Виждала съм деца, които не контактуват с бабите и дядовците си и бягат от тях, просто защото имат проблем с комуникацията. Ами честно да си кажа и аз, ако не мога да разговарям нормално с някого, не бих го търсила за компания
Моят също не говори по телефона с бабите си, защото му е трудно, но като е очи в очи с тях и след 1 седмица престой, българският му значително дръпва Той за сега с голямо желание се прибира в БГ, даже беше готов да се откаже от пътуването в Атина, за да бъдел повече време в България А комуникативният проблем с бабите може наистина да е комуникативен (в смисъл не езиков). Зависи от бабите, от децата, от семействата. Моите деца нямат кой знае какво да си кажат с бабите (в интерес на истината, бабите не са лоши жени, но пък разбирам децата). Нямаше обаче никакъв проблем с общуването с други деца по площадки и басейни. Явно за моите деца важи приказката на майка ми "дете при дете отива".
Съгласна съм със мнението на Тандури.
Само искам да кажа, че ние като родители единствено можем да предложим на децата си майчиния им език, култура, литерарура, музика и т.н.
НО.... в крайна сметка те сами решават как да се самоопределят. Дистанцията между родители и деца понякога е много голяма. Само си помислете за вашето детство, колко пъти сте мислили за родителите си че са смотани, че съветите им са тъпи, че са изостанали, че в действителност не ви познават.
Много, много рядко децата като порастнат стават точно като родителите си.
Та така, Ако моите деца един ден знаят само английски, няма да се орека от тях я! Това какъв език говори един човек, не е критерий за успех, щастие, пълноценен живот или интелект. А само някой от мооите приятле или роднини да е посмял да ме упрекне, че не съм ги научила на майчиния им език! Тогава ще хвърчи перушина!
Само искам да кажа, че ние като родители единствено можем да предложим на децата си майчиния им език, култура, литерарура, музика и т.н.
НО.... в крайна сметка те сами решават как да се самоопределят. Дистанцията между родители и деца понякога е много голяма. Само си помислете за вашето детство, колко пъти сте мислили за родителите си че са смотани, че съветите им са тъпи, че са изостанали, че в действителност не ви познават.
Много, много рядко децата като порастнат стават точно като родителите си.
Та така, Ако моите деца един ден знаят само английски, няма да се орека от тях я! Това какъв език говори един човек, не е критерий за успех, щастие, пълноценен живот или интелект. А само някой от мооите приятле или роднини да е посмял да ме упрекне, че не съм ги научила на майчиния им език! Тогава ще хвърчи перушина!
Мери, Кейси, и в двата случая майките българки си седят в къщи и си гледат децата. Едното е двегодишно, другото е голямичко вече.
Разбирам, че объркването може и дори настава, когато единият родител говори на чуждия език, но все пак в къщата се говори български, защото децата да не могат да научат езика, пасивно ?
Просто съм в недоумение, не осъждам родители и възпитателни методи.
И аз съм от пропадналите изпита.
Разбирам, че объркването може и дори настава, когато единият родител говори на чуждия език, но все пак в къщата се говори български, защото децата да не могат да научат езика, пасивно ?
Просто съм в недоумение, не осъждам родители и възпитателни методи.
И аз съм от пропадналите изпита.
КТВ, не знам, колко е добра системата на обучение. Аз все още слушам впечатления на познати или майки от площадката, минали по този път.И знам главно за предучилищна. как е в началните класове, нямам си идея.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Не знам, как да го кажа по-ненабиващо се като разделение, обаче в предучилищните, които се водят добри в района, в който сме, преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Аз имам впечатления от предучилщната в училище обаче - в нашия град има много училища, които предлагат pre K безплатно за деца неговорещи на английски у дома. И много от нашите приятели и познати се ползваха и ползват тази възможност. Може би понеже е безплатно (относително, нали си плащаме данък на дистрикта!) родителите на другите деца не могат да се сърдят. Специално за preK, често ходех да помагам на учителката и имам наблюдения как се отнасяше към всички. Неговорещите деца, независимо че не разбираха се включваха с другите в занятията, това че не разбираха добре езика не смущаваше другите деца, които междувпрочем макар и на 4 години не говорят езика перфектно за да имат някакви претенции. В училището си има специална учителка, която прекарва време насаме (20мин, 2-3 пъти седмично) с децата, които не говорят езика и така им помага. Но както казах не знам как е в частните preschools.
Но при вас може и да няма такива безплатни класове и ако наистина ти е толкова важно да говори езика предварително ще го водиш на градина. Може да потърсиш все пак - тези класове са и за социално слаби американчета, деца на военни и деца с комуникативни проблеми. Някакви специални пари се отпускат за целта от щата.
преобладаващото негласно мнение на родителите е, че не желаят двуезични деца, особено, ако англ. им не е на добро ниво. Защото смятат че, вниманието, което ще се отделя на тези деца, е за сметка на собствените им.
Аре, стига, бе, ега ти шовинистите 
На това му казвам направо расизъм
Може би няма толкова много чужденци при вас
Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. Предполагам, че и защото нивото на образованието тук е гола-вода и общо взето цари пълна незаинтересованост. Да се чуди човек кое е за предпочитане. Аз засега държа на българския, поне до 4-годишна възраст няма да учи никакъв френски
На това му казвам направо расизъм
Може би няма толкова много чужденци при вас Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. ...
Може би няма толкова много чужденци при вас
Тук май вече чужденците са повече от белгийците и нищо на никого не прави впечатление относно езика. ...
Блонди, аз си мислех, че тук емигрантите са много, обаче това, което видях във Флорида определено ме впечатли! Разбрах хората, които казват, че не се чувстват чужденци в Щатите
Да не говорим, че испанският е направо официален език, редом с английският ПП Сега като се замислих повечко, може би точно заради прекалено многото чужденци правят това разделяне. Едно дете, не говорещо английски, не е проблем. Но да речем 5 не само, че ще спират останалите, но и учителите няма да могат пълноценно да ги обучават.
Кейси, така като пофилософствах, мисля си взела правилно решение. Аз тук не бих си дала зор да уча щерката на английски, преди да започне с предучилищната, просто ситуацията е различна.
Само на български им говоря,а баща им само на арабски.Английският им е от училище, ТВ и приятелчета.Говорят и трите езика прекрасно за възрастта си.Учителката на сина ми,на първата родителска среща искрено се учуди,че английският не му е роден език,тъй като бил най-добрия в класа(офф,мразя да се хваля,ама...).А ние в къщи само пишем домашните и толкова...аз не съм от амбициозните майки
Някак си ще се чувствам тъпо,ако им говоря на английски и не бих го направила никога.Което не означава,че не приемам доводите на тези,които го правят,просто се радвам,че на мен не ми се е налагало.Сега като се замисля,дали не е защото са двама,с много малка разлика и винаги е имало с кой да си говорят и играят(имам предвид друго дете,а не възрастен).Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.Когато сме всички заедно пак на бг,защото това е официалния език у нас.
Да отбележа също,че всяко лято за 2 месеца са в България,което много добре им се отразява на езика.Но пък арабския им ми се струва е с една идея по-добър от българския,може би защото татко им е по-приказлив от мене
Някак си ще се чувствам тъпо,ако им говоря на английски и не бих го направила никога.Което не означава,че не приемам доводите на тези,които го правят,просто се радвам,че на мен не ми се е налагало.Сега като се замисля,дали не е защото са двама,с много малка разлика и винаги е имало с кой да си говорят и играят(имам предвид друго дете,а не възрастен).Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.Когато сме всички заедно пак на бг,защото това е официалния език у нас.
Да отбележа също,че всяко лято за 2 месеца са в България,което много добре им се отразява на езика.Но пък арабския им ми се струва е с една идея по-добър от българския,може би защото татко им е по-приказлив от мене
Моята дъщеря е още бебе,но аз от както се роди и говоря и пея песнички на български.Когато сме с баща и и говорим на испански.четох някъде,че на децата до 3 години,на колкото и езика да им говориш,ги научават.Също искам да я водя за по някой месец в Б-я,че да го научава по-лесно.
Днес водих тази дискусия с малкия. Аз му говоря през 95% от времето на български.
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя - но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше.
Поне разбира какво му говоря
Упорито ми говори на английски. Днес за пореден път му обяснявам, колко много искам той да почне да ми говори на български защото .....ред причини.
НЕ, каза той. Дади говори на английски, аз говоря на английски. Мама говори на Български, Аз говоря на английски.
Опитах се да го подкупя -
но не става. Изброи ми от едно до 20 на български и до там беше. Поне разбира какво му говоря
Не се притеснявай, и аz направих такива номера на баЩа ми, когато той се опитваШе да ми говори на бг. Дори си zапуШих уШите
и той се откаzал И ето ме сега Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Гледам темата бая се развихрила.
Кейси, само да те успокоя! Това е период. Моя младеж мина през него. Упорито отказваше да говори на български почти 2 г. Всичко ми разбираше, защото аз тъпо и упорито продължавах набрания ритъм с щерката и говоря почти 90 % от времето на български.
Сега проговори пак. Диването му с диване!
Не спират да гледат детски филмчета с българско аудио. Всеки ден! Научили са ги наизуст, разиграват епизоди. Всички реплики се повтарят на български. Много ми беше интересно, когато гледаха скоро на немски Търсенето на Немо и не пожелаха да го доизгледат. Искаха да им го пусна на български
Не се отчайвайте от такива периоди на застой. Всяко дете си има собствено темпо. Насила хубост не става.
Кейси, само да те успокоя! Това е период. Моя младеж мина през него. Упорито отказваше да говори на български почти 2 г. Всичко ми разбираше, защото аз тъпо и упорито продължавах набрания ритъм с щерката и говоря почти 90 % от времето на български.
Сега проговори пак. Диването му с диване!
Не спират да гледат детски филмчета с българско аудио. Всеки ден! Научили са ги наизуст, разиграват епизоди. Всички реплики се повтарят на български. Много ми беше интересно, когато гледаха скоро на немски Търсенето на Немо и не пожелаха да го доизгледат. Искаха да им го пусна на български
Не се отчайвайте от такива периоди на застой. Всяко дете си има собствено темпо. Насила хубост не става.
Незнам защо , но сега като се замисля и аз бях такова "диване" къде не исках да говоря на езика на които мама ми говореше.Майка ни е Рускиня и все ни говореше на руски, а аз все и отговарях на Български.Тя като ме питаше защо не искам да говоря на руски си спомням че и казах че ме е срам да и говоря на чужди езици.Независимо от това обаче аз руският си го знам перфектно- незнам дали защото ми е родният език или?Сигурна съм че ако говорите на децата ви те ще запазят езика на мама и ще ви разбират.
Вили
Вили
Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език (въпреки, че не й личи) Обаче и на мен често ми се случва да говоря на немски с детето и изобщо не ми е странно
.... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския
Обаче и на мен често ми се случва да говоря на немски с детето и изобщо не ми е странно .... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския
.... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския На Татяна немския не й е чужд, по-скоро българския (въпреки, че не й личи)
(въпреки, че не й личи) А, така съм съгласна. Поздравления за Татяна тогава
Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език Именно zа това не й говоря на български. За мен е 4ужд еzик.
На Татяна немския не й е чужд, по-скоро българския (въпреки, че не й личи)
(въпреки, че не й личи) А, така съм съгласна. Поздравления за Татяна тогава
Мерси, и на двете ви
Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.
Да много смешен ефект - и при нас е така с бг и руски. А когато големият заговори на малкия на немски, малкият веднага приглася "Jааа" или "Nein". Мисля, че не разбира обаче
, защото иначе никой не му говори на немски, само ТВто от време на време.
Моя син днес (за пореден път) ми заяви, че не харесва българския и ще говори на английски като баща си. И ми се кара
Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
И ми се кара Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
Говоря му предимно на български, но когато разговарям с мъжа ми, се случва и на Поло да говоря на френски, но по простата причина, че не се усещам. Когато сме само двамата му говоря на български. Навън на детската площадка - на български, кой каквото ще да си мисли. То и без това на нашата детска площадка мога да науча всички езици - приятелката ми тук е италианка, на скоро на площадката Поло си хареса едно момиченце(Кая), дете на германка и американец. Гледачките и те са повечето с нефренски произход. Днес например си говорих с една португалка, но те пък повечето говорят на децата на френски.
Аз за българския му въобще не се и притеснявам - баба му е бивш логопед и знае хиляда и една техники да го научи на езика, пък и сме обещали поне 1 месец в годината да им е на гости. За френския пък още по-малко се притеснявам.
Аз за българския му въобще не се и притеснявам - баба му е бивш логопед и знае хиляда и една техники да го научи на езика, пък и сме обещали поне 1 месец в годината да им е на гости
. За френския пък още по-малко се притеснявам.
Моя син днес (за пореден път) ми заяви, че не харесва българския и ще говори на английски като баща си. И ми се кара
Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
И ми се кара Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
Дано успееш !
Вили
Срам ме бе ше да се включа в темата, защото ние сме най-зле като чета
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...срам не срам, до тук сме я докарали
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...
срам не срам, до тук сме я докаралине виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим.
И аз това мислех да ти кажа. Имам приятелка, която си дава дъщерята в бг детска градина, когато си е в БГ. Ако е контактна, ще и се наложи, за да си приказва с другите деца. Може и с други българчета да я събираш дори и в чужбина, които да отскоро там и не говорят още добре английски или просто са по-добре с бг.
не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим.
И аз това мислех да ти кажа. Имам приятелка, която си дава дъщерята в бг детска градина, когато си е в БГ. Ако е контактна, ще и се наложи, за да си приказва с другите деца. Може и с други българчета да я събираш дори и в чужбина, които да отскоро там и не говорят още добре английски или просто са по-добре с бг.
Също може да опиташ да я запишеш в българско училище, ако имате наблизо такова.
аз говоря предимно на български и съм ентусиазирана да я науча на моя език. а и искам да може тя да общува с моето семейство. баща й й говори на фламандски. то и той започна да разбира БГ и няма нищо против, но когато й говоря на БГ пред роднините със съжаление трябва да споделя,че те ме гледат доста странно и неодобрително. но това си е техен проблем... двуезичието е само в полза за по=нанатъшното рязвитие на детето.
Срам ме бе ше да се включа в темата, защото ние сме най-зле като чета
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...срам не срам, до тук сме я докарали
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...
срам не срам, до тук сме я докаралиаз пък изобЩо не мога да разбера как може това да е проблем. убедена съм, 4е тя те разбира и 4е ако/когато се намери в бг среда, Ще проговори. но 4ак да се прибирате заради това, 4естно, не го разбирам. мисля си, 4е все пак детето ми Ще живее тук и ако нау4и български ок, ако не, все тая. с баба си се вижда веднъж в годината, ами разбират си се някак си, последния път забелязах, 4е малката запо4ва към нея да се обръЩа на български.
а това за срама за детето българ4е, дето не говори български, просто го забрави. не виждам абсолЮтно ниЩо срамно, освен наШите комплекси, развити от хора, които не са гледали деца в 4ужбина, но знаят да дават полезни съвети
Аз и на двата, та понякога едно изречение е двуезично. По принцип се старая като сме сами, да говоря предимно български, но не винаги се получава, тъй като самата аз вече мисля на другия език.
Не се притеснявай AG - пускай я ваканциите при баба и дядо в БГ и ще има ефект. Разкайзвай й все хубави неща свързани с БГ, с вашите родители, роднини - по някакъв начин да се ентусиазира. Не го превръщай този български във фикс идея - иначе детето може да се затвори в себе си.
Не се притеснявай AG - пускай я ваканциите при баба и дядо в БГ и ще има ефект. Разкайзвай й все хубави неща свързани с БГ, с вашите родители, роднини - по някакъв начин да се ентусиазира. Не го превръщай този български във фикс идея - иначе детето може да се затвори в себе си.
[/quote]
аз пък изобЩо не мога да разбера как може това да е проблем. убедена съм, 4е тя те разбира и 4е ако/когато се намери в бг среда, Ще проговори. но 4ак да се прибирате заради това, 4естно, не го разбирам. мисля си, 4е все пак детето ми Ще живее тук и ако нау4и български ок, ако не, все тая. с баба си се вижда веднъж в годината, ами разбират си се някак си, последния път забелязах, 4е малката запо4ва към нея да се обръЩа на български.
а това за срама за детето българ4е, дето не говори български, просто го забрави. не виждам абсолЮтно ниЩо срамно, освен наШите комплекси, развити от хора, които не са гледали деца в 4ужбина, но знаят да дават полезни съвети
[/quote]
Винаги можем да се върнем тук, в най-лошият случай ще изкараме една дълга ваканция в България
, която определено сме заслужили.
Meри, Вили, бе не го притискам това дете чак толкова. Два пъти седмично я има, я няма да се присетя. В неделя със сигурност, понеже рано ставаме двамата и закусваме заедно (аз не закусвам сутрин през седмицата) и в такава една релаксираща обстановка както си му говоря на бг му разказвам за Б-я, баба му, децата там и пр... и между другото вмъквам как хубаво би било ако Алекс започне да говори на български за да може да се разбира с децата, баба.
През седмицата сме заедно по 3ч на ден. Нямам време да насилствам над него
Поне мога да кажа, че прави разлика между двата езика, ако не друго
През седмицата сме заедно по 3ч на ден. Нямам време да насилствам над него
Поне мога да кажа, че прави разлика между двата езика, ако не друго
Мире, горе главата!
Не се предавай. Нали те разбира? Това е по-важното. В някой слънчев ден, когато най-малко очакваш, ще те затрупа с улей от приказки на български. Той си трупа всички в подсъзнанието в момента.
Ей, го на моя убостник, вчера ми заяви - ние сме в Германия, ще ти говоря на немски!
Дришльо! Ама ми разбира всичко. И най-големия куриоз беше - пазаруваме и той вика:"Mama, mach die краставица in der Tuete!" *сложи краставицата в торбата. Брех, таз трудна дума, а се опъва 
Не се предавай. Нали те разбира? Това е по-важното. В някой слънчев ден, когато най-малко очакваш, ще те затрупа с улей от приказки на български. Той си трупа всички в подсъзнанието в момента.
Ей, го на моя убостник, вчера ми заяви - ние сме в Германия, ще ти говоря на немски!
Дришльо!
Ама ми разбира всичко. И най-големия куриоз беше - пазаруваме и той вика:"Mama, mach die краставица in der Tuete!" *сложи краставицата в торбата. Брех, таз трудна дума, а се опъва
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Това за испанският ми хареса
, дъщеря ми български не знае, ама докарва кратки изречения на испански
Вечернице,ми не се предавам ужким, но е много обезкуражаващо.
Тази сутрин му разправям как ще отидем в Лондон- само двамата, да се видим с моите приятели и как всички ще говорят на български и как би било хубаво и той да може да се включи. Дано малко да има влияние българската среда,ще си имам и гости за две седмици та Дай Боже
..
В същото време аз лично не съм удовлетворена с идеята сина ми само пасивно да владее езика. Ще дойде един ден, когато порасне и знам, че ще ме упрекне, че не съм била по настоятелна, както е случая с няколко мои познати.
Тази сутрин му разправям как ще отидем в Лондон- само двамата, да се видим с моите приятели и как всички ще говорят на български и как би било хубаво и той да може да се включи. Дано малко да има влияние българската среда,ще си имам и гости за две седмици та Дай Боже
.. В същото време аз лично не съм удовлетворена с идеята сина ми само пасивно да владее езика. Ще дойде един ден, когато порасне и знам, че ще ме упрекне, че не съм била по настоятелна, както е случая с няколко мои познати.
Покрай Дора и Диего и аз забелязвам напоследък зачатъци на испански думи и отново ни една на български.
Аз как ги мразя тези Дори и Диего (аз нещо недолюбвом тукашните испанчуги).... сега Дора пък близнаци имала, та скоро мойта разправяше че и ние трябва да си имаме близнаци като Дора.
Ние в къщи говорим само на български Мъжа ми също е БГ
Големият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...
За мен е важно да говорят!Това е!
Мъжа ми също е БГГолемият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя
...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...За мен е важно да говорят!Това е!
Покрай Дора и Диего и аз забелязвам напоследък зачатъци на испански думи и отново ни една на български.
Аз как ги мразя тези Дори и Диего (аз нещо недолюбвом тукашните испанчуги).... сега Дора пък близнаци имала, та скоро мойта разправяше че и ние трябва да си имаме близнаци като Дора.
Ние в къщи говорим само на български Мъжа ми също е БГ
Големият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...
За мен е важно да говорят!Това е!
Мъжа ми също е БГГолемият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя
...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...За мен е важно да говорят!Това е!
На бьлгарски по4ти непрекьснато. Радвам се, 4е говори правилно и добре за вьзрастта си.На моменти ме изненадва с отказите и протестите да говори месния език, който пьк го проговори сравнително кьсно. Това при положение, 4е от ранна вьзраст бе изложен на него * от 13 месе4ен посещаваше ясли*.
блажка, моля те напиши къде го има Франклин преведен на български.
благодаря предварително
благодаря предварително
Покрай Дора и Диего и аз забелязвам напоследък зачатъци на испански думи и отново ни една на български.
Аз как ги мразя тези Дори и Диего (аз нещо недолюбвом тукашните испанчуги).... сега Дора пък близнаци имала, та скоро мойта разправяше че и ние трябва да си имаме близнаци като Дора.
АГ, мисля, че от всеки български торент, от който може да сваляш, ще ги намериш епизодите. Аз имам 5 и ми стигат, ама знам, че са доста повече.
Един въпрос ФФ: правилно ли разбрах, че Дора и Диего говорят испански? (май за Америка става въпрос) При нас защото говорят английски, но не съм забелязала синът ми нещо да е научил покрай тях.
Жалко, все пак, че няма подобни български филмчета. Имаме няколко ДВД-та с Франклин, но въпреки че са на български, контекста на места е доста далечен даже и от френския.
В България безуспешно търсих филмчета с нещо по-българско, като приказки, например. Опитвам с песнички и приказки на касетки и СД-та, но не е същото - синът ми още не може да се съсредоточи достатъчно дълго време само да слуша. Поне да имаше и книжки с картинки към аудиото.
Аз гледам да говоря предимно на български, но естествено, не във всички ситуации. Въпреки че младежа ми отговаря постоянно на френски, поне всичко разбира. Миналата година като прекара един месец в Българиа, се върна проговорил, за мое огромно щастие! Тази година пак отива
Жалко, все пак, че няма подобни български филмчета. Имаме няколко ДВД-та с Франклин, но въпреки че са на български, контекста на места е доста далечен даже и от френския.
В България безуспешно търсих филмчета с нещо по-българско, като приказки, например. Опитвам с песнички и приказки на касетки и СД-та, но не е същото - синът ми още не може да се съсредоточи достатъчно дълго време само да слуша. Поне да имаше и книжки с картинки към аудиото.
Аз гледам да говоря предимно на български, но естествено, не във всички ситуации. Въпреки че младежа ми отговаря постоянно на френски, поне всичко разбира. Миналата година като прекара един месец в Българиа, се върна проговорил, за мое огромно щастие! Тази година пак отива
Аз сега като се прибера в Бг ще търся сд-та с песнички, пък ако има и двд-та с филмчета, ще е направо прекрасно.
Но къде ги намирате? В книжарниците ли? Тук има на всякъде сд-та и двд-та за деца, но са все на френски. И аз тази Дора не я обичам много, че където погледнеш все мотиви с Дора - топки, други играчки.... Не я харесвам тази Дора-мода. Но пък филмчето признавам, е доста добре направено. Тук е на френски и английски.
Шумби и аз така се надявам за един месец малкият да проговори на бг. Той и сега говори де, но на незнаен за нас език
Но къде ги намирате? В книжарниците ли? Тук има на всякъде сд-та и двд-та за деца, но са все на френски. И аз тази Дора не я обичам много, че където погледнеш все мотиви с Дора - топки, други играчки.... Не я харесвам тази Дора-мода. Но пък филмчето признавам, е доста добре направено. Тук е на френски и английски.
Шумби и аз така се надявам за един месец малкият да проговори на бг. Той и сега говори де, но на незнаен за нас език
Един въпрос ФФ: правилно ли разбрах, че Дора и Диего говорят испански? (май за Америка става въпрос) При нас защото говорят английски, но не съм забелязала синът ми нещо да е научил покрай тях.
Аз пък много я харесвам. Весела е, влиза им под кожата, преодолява все разни препятствия, и тези препятствия са все свързани с нещо образователно. Любимка ми е на мене, и за деца на 3-5 години определено ми е фаворитката.
Но моите вече излизат от тази възраст. На мене пък не ми харесва да заменят Дора с разните Скуби-ду и Спайдърмен, но възрастта си е възраст.
В България филмчетата с Франклин ги намерихме случайно в една книжарница, но не помня коя, дори не помня в София или в Добрич беше. Ние в България много обикаляме и всичко ми е като лента на бързи обороти.
За костенурката Франклин ли става въпрос? Има детска програма ДКТЕ по сателита и там видях ,че върви това предаване!
Коя е Дора?
Коя е Дора?
http://www.nickjr.com/shows/dora/index.jhtml
Един въпрос ФФ: правилно ли разбрах, че Дора и Диего говорят испански? (май за Америка става въпрос) При нас защото говорят английски, но не съм забелязала синът ми нещо да е научил покрай тях.
Аз пък много я харесвам. Весела е, влиза им под кожата, преодолява все разни препятствия, и тези препятствия са все свързани с нещо образователно. Любимка ми е на мене, и за деца на 3-5 години определено ми е фаворитката.
Но моите вече излизат от тази възраст. На мене пък не ми харесва да заменят Дора с разните Скуби-ду и Спайдърмен, но възрастта си е възраст.
В България филмчетата с Франклин ги намерихме случайно в една книжарница, но не помня коя, дори не помня в София или в Добрич беше. Ние в България много обикаляме и всичко ми е като лента на бързи обороти.
Безспорно за направени много добре с цел образоване на децата. Аз не ги харесвам заради Дора и Диего манията която е напълниля магазините с играчки, омръзнало ми е да купувам всичко което пуснат свързано с Дора и Диего, освен книжките, тях ги купувам с удоволствие. Блажка, аз не им знам имената но гледам че има и доста детски предавания с много добра образователна насоченост за по-големите, дори всеки ден се каня да запиша някои от тях (имам възможност да записвам от ТВ на комп., но съм много неорганизирана и все отлагам за утре, а и доставчика ни е толкова смотан в последните 6 месеца, че понякога с дни не мога да гледам ТВ). Обожавам PBS канала, това си е наистина училище у дома, мойта от този канал и игрите от сайта им се научи да чете малко след като беше проговорила!На on demand също има от техните детски филмчета. Исках да напиша и за другите детски канали с образователни предавания, но RCN за кой ли път имат проблеми и нямаме ТВ.