- Публикувана: 29 апр. 2007, 08:31 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 17:12 ч.
На какъв език говорите на децата си мили мами???
Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския 
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език 
Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език 
(въпреки, че не й личи) 
Обаче и на мен често ми се случва да говоря на немски с детето и изобщо не ми е странно
.... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския 
Обаче и на мен често ми се случва да говоря на немски с детето и изобщо не ми е странно .... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския
.... може би идва от това, че с мъжа ми говорим само на немси и някак си чувствам езикът не като абсолютно чужд. Ако обаче мъжът ми беше българин сигурно и на мен щеше да ми е странно да говоря с детето си на език различен от българския На Татяна немския не й е чужд, по-скоро българския (въпреки, че не й личи)
(въпреки, че не й личи) А, така съм съгласна. Поздравления за Татяна тогава
Ина4е по темата, аz говоря само на немски на Щерката. И ни най малко се притеснявам, аz съм сигурна, 4е един ден ако желае, Ще нау4и българския
Убийте ме, но ми е абсолютно непонятно майка да говори на чужд език на детето си
Какво става тогава с матерния език Именно zа това не й говоря на български. За мен е 4ужд еzик.
На Татяна немския не й е чужд, по-скоро българския (въпреки, че не й личи)
(въпреки, че не й личи) А, така съм съгласна. Поздравления за Татяна тогава
Мерси, и на двете ви
Интересно е,че ако аз съм до тях си играят на български,ако са с баща си,на арабски.
Да много смешен ефект - и при нас е така с бг и руски. А когато големият заговори на малкия на немски, малкият веднага приглася "Jааа" или "Nein". Мисля, че не разбира обаче
, защото иначе никой не му говори на немски, само ТВто от време на време.
Моя син днес (за пореден път) ми заяви, че не харесва българския и ще говори на английски като баща си. 
И ми се кара
Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
И ми се кара Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
Говоря му предимно на български, но когато разговарям с мъжа ми, се случва и на Поло да говоря на френски, но по простата причина, че не се усещам. Когато сме само двамата му говоря на български. Навън на детската площадка - на български, кой каквото ще да си мисли. То и без това на нашата детска площадка мога да науча всички езици - приятелката ми тук е италианка, на скоро на площадката Поло си хареса едно момиченце(Кая), дете на германка и американец. Гледачките и те са повечето с нефренски произход. Днес например си говорих с една португалка, но те пък повечето говорят на децата на френски.
Аз за българския му въобще не се и притеснявам - баба му е бивш логопед и знае хиляда и една техники да го научи на езика, пък и сме обещали поне 1 месец в годината да им е на гости. За френския пък още по-малко се притеснявам.
Аз за българския му въобще не се и притеснявам - баба му е бивш логопед и знае хиляда и една техники да го научи на езика, пък и сме обещали поне 1 месец в годината да им е на гости
. За френския пък още по-малко се притеснявам. 
Моя син днес (за пореден път) ми заяви, че не харесва българския и ще говори на английски като баща си. И ми се кара
Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
И ми се кара Но в момента, в който спомена награда веднага повтаря думата или изречението на български
Бре, такава съпротива в интерес на истината не съм очаквала. Не съм и предполагала, че мога да се сблъскам с нея.
Дано успееш !
Вили
Срам ме бе ше да се включа в темата, защото ние сме най-зле като чета 
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...срам не срам, до тук сме я докарали
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...
срам не срам, до тук сме я докаралине виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим.
И аз това мислех да ти кажа. Имам приятелка, която си дава дъщерята в бг детска градина, когато си е в БГ. Ако е контактна, ще и се наложи, за да си приказва с другите деца. Може и с други българчета да я събираш дори и в чужбина, които да отскоро там и не говорят още добре английски или просто са по-добре с бг.