- Публикувана: 29 апр. 2007, 08:31 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 17:12 ч.
На какъв език говорите на децата си мили мами???
Алекс с разбирането на български няма проблеми. Но говоренето му е по-назад от английския, за сега 
Не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичие - тъкмо обратното. Но има лошо отношение към мексиканците, които не говорят английски, а и не само към тях. Хора, които с години живеят тук и не говорят езика си търпят критики
Не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичие - тъкмо обратното. Но има лошо отношение към мексиканците, които не говорят английски, а и не само към тях. Хора, които с години живеят тук и не говорят езика си търпят критики
И ние говорим само на български. Но гледам децата на приятелите ни около нас (3 и нагоре годинки), с нас говорят на български, помежду си на английски. Постоянна борба е.
Засега разбира само български, като говоря на английски пред него, зяпа супер учудено.
Доста американци се чудят как говорим само на български. Предполагам, че недоброто отношение идва от уравняването на двуезичието с незнаенето на английски от хора, които живеят от 20 години в страната.
Засега разбира само български, като говоря на английски пред него, зяпа супер учудено.
Доста американци се чудят как говорим само на български. Предполагам, че недоброто отношение идва от уравняването на двуезичието с незнаенето на английски от хора, които живеят от 20 години в страната.
На български, аз поне. Разбират български и не бих се притеснявала да ги пусна в българска среда. Пасивният им български е добър, но им трябва по-силна мотивация, за да стане прилично активен.
Що се отнася до американците, това, което чувам от тях е: постарайте се децата ви да не си загубят българския, защото ще е жалко.
Що се отнася до американците, това, което чувам от тях е: постарайте се децата ви да не си загубят българския, защото ще е жалко.
И аз стигнах до извода и по този конкретен повод, че към деца с "твърди принципи" не може да се подхожда. Децата са раазлични и реагират по различен начин. И не може да се каже че щом нещо е проработило при едно дете, то и при другото ще проработи при същите условия. Когато пристигнахме в Канада синът ми беше на 6 години, вече имаше доста добър речник на български. Вкъщи всички сме българи и си говорим на български. А и най-малкото защото аз говоря чуждите езици с акцент, не искам децата да го слушат. Синът ми не може да приеме че с нас ще говори на друг език освен на български. Опитвала съм се когато съм му обяснявала нещо по френски в училище да го обЯсня на френски, но за него това не е естествено. Сега ще кажете че при това положение няма никакви проблеми детето да си запази българския. Да, ама не. Българският му се разваля непрекъснато. Аз непрекъснато поправям, без да показвам признаци на нерви, обаче няма ефект. Оня ден го чух да казва "българци" вместо "българи". Като говорим все по-често чувам от него фразата "Това какво означава?". И това за все по-елементарни думи. Наистина не го карам детето да чете книги на български, но той и без това се връща в 5 часа от училище, тепърва има да пише домашни, и все пак трябва да почете и на езика на който учи. Защото ако не си го развива, няма да се справя в училище. Да, предвид четенето на книги, тъй като прецених че в тази триезична среда ще се обърка съвсем ако чете на повече от един език, направих съзнателен избор в полза на местния език. В един момент просто усетих, че за мен детето ми е по-важно от някогашните ми принципи.
KTB, не ме разбра! Аз също мисля, че е страшно ценно да говориш повече от един език и наистина си е повод за гордост. Думите ми бяха насочени към изказването на Зори ( ако искаш се върни и прочети) и точно това исках да кажа, че не смятам, че след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно, както не мисля да позволявам и на други хора да се отнасят с тях по този начин. И аз като Кейси съм била свидетел на "отношение" по повод двуезичието и ми е ужасно неприятно. Нямам намерение да престана да ги уча заради това разбира се, но виждам, че и малкия започва вече да разбира и когато усети отношение просто млъква, на всякакъв език.
А как разбираш дали те си говорят помежду си на английски като не си с тях? Като си там е ясно, но когато не си?
Sorry, Зори не я бях чела.
Когато не съм при тях, не знам как си общуват, но вкъщи определено винаги говорят на български дори и когато си играят заедно.
При нас ситуацията е доста сложна, защото аз му говоря на български, а таткото на арабски. Аз и таткото си говорим на английски, а за в бъдеще ни очаква да се местим във френскоговоряща среда. 
Не трябва да се отказвате, когато видите, че едно двегодишно дете не може да отговори на български - братът на съпруга ми е в почти същата ситуация като нас и неговото момче чак сега на 5-годишна възраст действително прави разлика между езиците. Според мен се изисква постоянство и търпение. Аз смятам да му говоря винаги на български - дори и когато сме сред англоговорящи хора. Рано или късно - детето само ще започне да прави разликата и да използва правилният език с правилния човек.
Не трябва да се отказвате, когато видите, че едно двегодишно дете не може да отговори на български - братът на съпруга ми е в почти същата ситуация като нас и неговото момче чак сега на 5-годишна възраст действително прави разлика между езиците. Според мен се изисква постоянство и търпение. Аз смятам да му говоря винаги на български - дори и когато сме сред англоговорящи хора. Рано или късно - детето само ще започне да прави разликата и да използва правилният език с правилния човек.
Отговорих че му говоря само на Бг, защото е така в над 90% от случаите. Когато сме сами говоря само на БГ, когато сме с баща и също (или почти винаги), но когато сме сред други немскоговорящи ми се налга да и кажа и някоя дума на немски. Малко неучтиво ми се струва да назовавам имена и хората да не разбират в каква връзка ги споменавам. Но пък забелязвам че детето не приема немски добре от мене и му трябва много повече време за да реагира, отколкото ако баща и и каже същото на намески.
Двамата сме българи, говорим само на български. Прави ми впечатление, че когато се съберем с български приятелски семейства децата предпочитат да си говорят на английски. Аз също не съм била свидетел на лошо отношение към двуезичните деца.
Кейси, може и да греша, но мисля че всяко дете, което ходи на детска градина би трябвало да говори английски толкова добре колкото връстниците си, без значение колко други езици говори в къщи.
КТВ, в нашето училище също се учи испански в предучилищната (май 2-3 часа седмично), но това е заради The National Security Language Initiative на Буш.
А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите. 
Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление... 
Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление... Кейси, може и да греша, но мисля че всяко дете, което ходи на детска градина би трябвало да говори английски толкова добре колкото връстниците си, без значение колко други езици говори в къщи.
КТВ, в нашето училище също се учи испански в предучилищната (май 2-3 часа седмично), но това е заради The National Security Language Initiative на Буш.
Според личните ми впечатления децата, които ходят на градина или училище не е задължително да говорят езика толкова добре колкото връстниците си. Защото в градината и училището те говорят на едни теми, а вкъщи със семейството на други. И лексиката е различна за различните видове общуване. Едно дете, на което не му се четат книжки вкъщи на английски например едва ли ще знае толкова добре английски като детето, на което и вкъщи му четат на английски. Аз живея в двуезичен град (френски и английски) и няма да забравя как веднъж говорих с едно 8-годишно дете родено в Канада от родители руснаци. Така се случи че то ми говореше и на 3-те езика и честно казано, говореше така сякаш и трите езика му бяха "втори". Понякога тази перспектива ме плаши.
Именно заради това аз не давам зор за български. Тук се говори френски и английски, не български, и искам децата ми да говорят и пишат на тези два езика правилно, българския може да почака за сега. Аз съм двуезична от дете и не ми е пречило в развитието, напротив, двуезичните имат по-развито абстрактно мислене , най-малко, изобщо това има само положителни последици, а иначе има и изследвания, базирани на тестове за интелигентност, които говорят за обратното, само че това са ненаучни доказателства, най-малкото защото ИЯ тестовете никога не са неутрални откъм култура, както има и вербална и невербална част, та не може да се говори за негативно влияние на мнoгoезичието в развитието на детето.
Tandoori, не съм искала да те обидя, и съжалявам, ако си се почувствала така.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
Tandoori, не съм искала да те обидя, и съжалявам, ако си се почувствала така.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
В никакъв случай и никъде не съм казвала, че англоговорящите "деца са по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си", или " след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно". Не съм казвала подобно нещо, и в постинга ми няма и намек за подобни чувства. Реферирах предимно случаи на деца, които са дошли в по-късна възраст тук ( пак казвам, на 8-9 години), и забравят езика за месеци... бях свидетел на опитите за комуникация на български между баба ш внуче, и може би съм афектирана от случката.
Напълно осъзнавам факта, че борбата за проговаряне на български (ако е борба изобщо) е трудна и мъчителна. И в никакъв случай не мога да си позволя да упреквам когото и да е, най-малкото защото само след някоя и друга година, можем да се озовем в същата ситуация.
Но, вярвам, че човек не трябва да се отказва, и когато има желание, има и начин. Рано или късно детето проговаря и двата езика.
Аз не съм се засегнала от изказването ти, защото преди време, още преди да имам Калин и след това като беше малък щях да напиша същото, което и ти
. Затова и казах, че силните думи ги оставям за след като имам опит . Едно дете, на което не му се четат книжки вкъщи на английски например едва ли ще знае толкова добре английски като детето, на което и вкъщи му четат на английски.
Съгласна съм с теб. В този смисъл "предимство" имат децата от смесените бракове, защото има от кой да попиват и двата езика вкъщи
Без да имам личен опит и аз се вълнувам от темата и вингаи следя мненията по въпроса. Интересно ми е как се получава в различните семейства.
И аз се изненадвам, когато децата не говорят български и са видимо объркани, когато ги заговориш. Явно не е лесно, след като чета какво пишете. А и децата са толкова различни.
Но все пак смятам, че зависи най-много от родителите.
Моята най-добра приятелка тук, рускиня, говори само на руски на детето си (4годишно). Пуска му касети и филмчета също само на руски. Той гледа ТВ най-много по 1-2ч на ден и то на руски. Ходи на детска градина и там вече проговаря английски. Майката не смесва двата езика, но го е учила на английски думи. Детето прави ясна разлика между английски и руски и като го питаш казва как е на руски и как е на английски думичката. Определено предпочита руския обаче. С родителите си говори само на руски. Като си говори с мен по телефона, ми казва само здрасти на английски и казва, че държи да говори на руски. Мисля да следвам нейния пример.
Живот и здраве моите деца не знам какво ще ги правя, но ще трябва да говорят български, най-малкото наистина заради комуникацията с близките. Ако трябва ще ги "аутсорсвам"
лятото в БГ.
И аз се изненадвам, когато децата не говорят български и са видимо объркани, когато ги заговориш. Явно не е лесно, след като чета какво пишете. А и децата са толкова различни.
Но все пак смятам, че зависи най-много от родителите.
Моята най-добра приятелка тук, рускиня, говори само на руски на детето си (4годишно). Пуска му касети и филмчета също само на руски. Той гледа ТВ най-много по 1-2ч на ден и то на руски. Ходи на детска градина и там вече проговаря английски. Майката не смесва двата езика, но го е учила на английски думи. Детето прави ясна разлика между английски и руски и като го питаш казва как е на руски и как е на английски думичката. Определено предпочита руския обаче. С родителите си говори само на руски. Като си говори с мен по телефона, ми казва само здрасти на английски и казва, че държи да говори на руски. Мисля да следвам нейния пример.
Живот и здраве моите деца не знам какво ще ги правя, но ще трябва да говорят български, най-малкото наистина заради комуникацията с близките. Ако трябва ще ги "аутсорсвам"
лятото в БГ.