- Публикувана: 29 апр. 2007, 08:31 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 17:12 ч.
На какъв език говорите на децата си мили мами???
не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим.
И аз това мислех да ти кажа. Имам приятелка, която си дава дъщерята в бг детска градина, когато си е в БГ. Ако е контактна, ще и се наложи, за да си приказва с другите деца. Може и с други българчета да я събираш дори и в чужбина, които да отскоро там и не говорят още добре английски или просто са по-добре с бг.
Също може да опиташ да я запишеш в българско училище, ако имате наблизо такова.
аз говоря предимно на български и съм ентусиазирана да я науча на моя език. а и искам да може тя да общува с моето семейство. баща й й говори на фламандски. то и той започна да разбира БГ и няма нищо против, но когато й говоря на БГ пред роднините със съжаление трябва да споделя,че те ме гледат доста странно и неодобрително. но това си е техен проблем... двуезичието е само в полза за по=нанатъшното рязвитие на детето.
Срам ме бе ше да се включа в темата, защото ние сме най-зле като чета 
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...срам не срам, до тук сме я докарали
Дъщеря ми е на 5 и половина и не знае български, от раждането й говоря само на български но не го приема тоя език и това е. Сигурно от преди 2 години знае числата и азбуката на български и до там. Купих и буквенка, цифренка и още някаква игра на български но интереса й се стопи много бързо. Казвам че не знае, защото много често имам чувството че дори не разбира какво й говоря. Постоянно ми казва да не й говоря на български, а на английски и ми казва че тя не харесва да говори български.
Много ми е мъчно и болно като говоря с бабите и те горките нищо не й разбират. Убедена съм, че ще се справи много добре в живота и без да говори български, но няма да мога да си простя никога че няма да познава бабите си (как ще ги опознае и обикне ако не говори езика им), не виждам какво друго можем да направим освен да я поставим в българоговоряща среда и точно това ще направим. Хората заради децата си отиват в чужди страни, ние заради дете ще се върнем, но това ми е последната надежда, че като е заобилена само от българска реч ще го проговори.
Мисля, че за няколко месеца ще проличи дали това ще има ефект, но ако няма или тя се чувства нещастна обратно на самолета.
А колко ме е срам да се прибера в България с дете българче, а неговорещо български ако знаете ....
Иначе е много умна, знае да чете и пише от 4 годишна, има страхотна памет и направо не мога да повярвам че не може да говори български.
Според моите разбирания това да говорим на различни езици не е пълноценна комуникация.
Много ми е гадно аз да й говоря нещо на български и тя да ми каже "мамо говори ми на английски, този български не го харесвам".
Е признавам си, никога не съм "седнала да я уча да говори български", винаги съм си мислела че е достатъчно в семейството българският да е говоримият език, но се оказва че май това не е от значение както е при нас случаят.
Като се прочетох, звуча все едно тя нито една дума не знае на български. Знае десетина, ама не ги употребява спонтанно. Буквално за нея роден език е английски при родители българи ...
срам не срам, до тук сме я докаралиаз пък изобЩо не мога да разбера как може това да е проблем. убедена съм, 4е тя те разбира и 4е ако/когато се намери в бг среда, Ще проговори. но 4ак да се прибирате заради това, 4естно, не го разбирам. мисля си, 4е все пак детето ми Ще живее тук и ако нау4и български ок, ако не, все тая. с баба си се вижда веднъж в годината, ами разбират си се някак си, последния път забелязах, 4е малката запо4ва към нея да се обръЩа на български.
а това за срама за детето българ4е, дето не говори български, просто го забрави. не виждам абсолЮтно ниЩо срамно, освен наШите комплекси, развити от хора, които не са гледали деца в 4ужбина, но знаят да дават полезни съвети
Аз и на двата, та понякога едно изречение е двуезично. По принцип се старая като сме сами, да говоря предимно български, но не винаги се получава, тъй като самата аз вече мисля на другия език.
Не се притеснявай AG - пускай я ваканциите при баба и дядо в БГ и ще има ефект. Разкайзвай й все хубави неща свързани с БГ, с вашите родители, роднини - по някакъв начин да се ентусиазира. Не го превръщай този български във фикс идея - иначе детето може да се затвори в себе си.
Не се притеснявай AG - пускай я ваканциите при баба и дядо в БГ и ще има ефект. Разкайзвай й все хубави неща свързани с БГ, с вашите родители, роднини - по някакъв начин да се ентусиазира. Не го превръщай този български във фикс идея - иначе детето може да се затвори в себе си.
[/quote]
аз пък изобЩо не мога да разбера как може това да е проблем. убедена съм, 4е тя те разбира и 4е ако/когато се намери в бг среда, Ще проговори. но 4ак да се прибирате заради това, 4естно, не го разбирам. мисля си, 4е все пак детето ми Ще живее тук и ако нау4и български ок, ако не, все тая. с баба си се вижда веднъж в годината, ами разбират си се някак си, последния път забелязах, 4е малката запо4ва към нея да се обръЩа на български.
а това за срама за детето българ4е, дето не говори български, просто го забрави. не виждам абсолЮтно ниЩо срамно, освен наШите комплекси, развити от хора, които не са гледали деца в 4ужбина, но знаят да дават полезни съвети
[/quote]
Винаги можем да се върнем тук, в най-лошият случай ще изкараме една дълга ваканция в България
, която определено сме заслужили.
Meри, Вили, бе не го притискам това дете чак толкова. Два пъти седмично я има, я няма да се присетя. В неделя със сигурност, понеже рано ставаме двамата и закусваме заедно (аз не закусвам сутрин през седмицата) и в такава една релаксираща обстановка както си му говоря на бг му разказвам за Б-я, баба му, децата там и пр... и между другото вмъквам как хубаво би било ако Алекс започне да говори на български за да може да се разбира с децата, баба.
През седмицата сме заедно по 3ч на ден. Нямам време да насилствам над него
Поне мога да кажа, че прави разлика между двата езика, ако не друго
През седмицата сме заедно по 3ч на ден. Нямам време да насилствам над него
Поне мога да кажа, че прави разлика между двата езика, ако не друго
Мире, горе главата! 
Не се предавай. Нали те разбира? Това е по-важното. В някой слънчев ден, когато най-малко очакваш, ще те затрупа с улей от приказки на български. Той си трупа всички в подсъзнанието в момента.
Ей, го на моя убостник, вчера ми заяви - ние сме в Германия, ще ти говоря на немски!
Дришльо!
Ама ми разбира всичко. И най-големия куриоз беше - пазаруваме и той вика:"Mama, mach die краставица in der Tuete!" *сложи краставицата в торбата. Брех, таз трудна дума, а се опъва 
Не се предавай. Нали те разбира? Това е по-важното. В някой слънчев ден, когато най-малко очакваш, ще те затрупа с улей от приказки на български. Той си трупа всички в подсъзнанието в момента.
Ей, го на моя убостник, вчера ми заяви - ние сме в Германия, ще ти говоря на немски!
Дришльо!
Ама ми разбира всичко. И най-големия куриоз беше - пазаруваме и той вика:"Mama, mach die краставица in der Tuete!" *сложи краставицата в торбата. Брех, таз трудна дума, а се опъва
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Аз и говоря на български и английски. Баща и говори на немски и английски. Баба и говори на италиянски. Малката много оби4а да пее на немски и английски. От време на време говори на български, но не го знае добре, защото като и 4ета книги, веднага губи интерес. След няколко месеца, се прибираме обратно в Щатите и сигурно ще ги забрави другите езици.
Това за испанският ми хареса
, дъщеря ми български не знае, ама докарва кратки изречения на испански
Вечернице,ми не се предавам ужким, но е много обезкуражаващо.
Тази сутрин му разправям как ще отидем в Лондон- само двамата, да се видим с моите приятели и как всички ще говорят на български и как би било хубаво и той да може да се включи. Дано малко да има влияние българската среда,ще си имам и гости за две седмици та Дай Боже
..
В същото време аз лично не съм удовлетворена с идеята сина ми само пасивно да владее езика. Ще дойде един ден, когато порасне и знам, че ще ме упрекне, че не съм била по настоятелна, както е случая с няколко мои познати.
Тази сутрин му разправям как ще отидем в Лондон- само двамата, да се видим с моите приятели и как всички ще говорят на български и как би било хубаво и той да може да се включи. Дано малко да има влияние българската среда,ще си имам и гости за две седмици та Дай Боже
.. В същото време аз лично не съм удовлетворена с идеята сина ми само пасивно да владее езика. Ще дойде един ден, когато порасне и знам, че ще ме упрекне, че не съм била по настоятелна, както е случая с няколко мои познати.
Покрай Дора и Диего и аз забелязвам напоследък зачатъци на испански думи и отново ни една на български.
Аз как ги мразя тези Дори и Диего (аз нещо недолюбвом тукашните испанчуги).... сега Дора пък близнаци имала, та скоро мойта разправяше че и ние трябва да си имаме близнаци като Дора.
Ние в къщи говорим само на български 
Мъжа ми също е БГ
Големият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя
...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ 
опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...
За мен е важно да говорят!Това е!
Мъжа ми също е БГГолемият ми син е живял 5 години в БГ и 6 в Холандия,но говори,чете и пише на български....но се занимавам с него от първия ден в който дойдохме в ниската земя
...сигурно тайничко смята уроците ми за супер досадни,но за сега успявам да се наложа/ опитвам да го убедя,че езика ще му бъде много от полза някой ден/ .Друг е въпроса как ще научим малкия да говори правилен български...,но ще опитам...За мен е важно да говорят!Това е!
Препоръчани теми