Публикувана: 10 дек. 2022, 10:56 ч.
Последно мнение: 14 дек. 2022, 08:06 ч.

Чувствам се разочарована от себе си

4 218
34
1

10 дек. 2022, 10:56 ч.

Мнения: 116

Здравейте, уважаеми потребители на форума,

Първо искам да се извиня, ако темата не е за този раздел. Изпитах затруднение да избера най-подходящия. Ако в категория "Здраве" имаше подраздел "Психично здраве", вероятно щеше да е там. Но ситуацията касае пряко и семейството ми, заради това избирам "Семейни отношения".

Както се разбира от заглавието, чувствам се разочарована от себе си. В продължение на вече месеци ме обземат постоянни мрачни мисли, че съм провал и няма да успея в живота /наясно съм, че под "успех" всеки визира различно нещо/. Осъзнах, че не съм доволна от начина, по който съм прекарала последните години от живота си.
В момента съм на 22, предстои ми да се дипломирам - уча в България и не съм особено доволна нито от специалността, нито от университета и вероятно ще бъда от тези личности, които няма да работят по специалността си. Обмислях магистратура в чужбина, но нито имам финансовата възможност, нито силата да изляза от зоната си на комфорт /дори с езиковата бариера не съм сигурна как ще се справя/.

Чувствам се все едно нямам потенциал. Не съм добра в нищо и нямам идея как функционира светът. Наистина си нямам идея. Не разбирам от наука, от технологии, нямам афинитет към изкуствата, нямам дарба или отличителен талант. И се чувствам все едно паразитирам на света. Опитвам се да бъда полезна, занимавам се с доброволческа дейност и съм социално ориентирана, но това не го чувствам като достатъчно.

Не срещам и подкрепата на семейството ми. Студентка съм извън родния си град и последния път, когато се прибрах, споделих своите притеснения за бъдещето. Споделих, че специалността не ми харесва и не се виждам да я практикувам, а и към момента нямам успех със стажове и работа. Искам да поема в напълно ново посока, но роднините ми са скептични и по-скоро споделят разочарованието си от мен. Няма как да не са фактор в моя живот, все пак са ме отгледали и все още имат влияние върху изборите ми.

Не знам какво да правя. Наистина. Чувствам се в безизходица - все едно съм обречена на нещастен живот. От седмици плача всеки ден, затворила съм се в себе си, нямам сили и желание за общуване с другите, не успявам да се концентрирам, не съм започнала дипломната работа... Знам, че трябва да се "стегна", казвам го на себе си, но е толкова трудно. Преди успявах да уча и да работя едновременно, сега нямам сили и капацитет за нито едното... Чувствам се все едно затъвам.

Сравнявам се с учениците от гимназията, които уверено вървят по своя път. Да, не знам какво изживяват и не съм наясно с трудностите им, но те успяха да предизвикат себе си. Повечето заминаха в чужбина, учиха здраво, някои вече градят кариери, други създават семейство. "За всичко си има време", но аз на 22 нямам ориентир, чувствам се все едно 4 години са минали през пръстите ми...

Съжалявам, че Ви притесних. Вероятно въобще няма смисъл да пускам темата, но тук сте предимно хора с повече житейски опит и вярвам /или поне искрено се надявам/, че някой може да ми даде съвет.

Благодаря предварително!

# 1 10 дек. 2022, 11:12 ч.

София
Мнения: 4 324

Една от най-основните грешки на хората като цяло е, че постоянно се сравняват. Със съседите, с колегите, с приятелите...
Разбери, че не трябва да те интересуват другите.
Гледай себе си. И се води по своя мироглед.
Добре, не ти харесва това, което учиш. И аз бях така, както и хиляди друго хора. Обаче пък точно тогава срещнах безценни приятелства, които пазя и до днес.
Поработих всякакви други неща (някои пълен тъпизъм), друго е един от най-хубавите периоди в живота ми, но всичко ме е довела до това, което съм в момента. Дори тъпизмите и грешките, които съм допуснала са ми голям урок. Всяка ситуация, всяка среща с хора, всяка грешка или победа е безценен урок. После родих, останах сам родител и точно в най-трудния и безпаричен момент с малко дете, сама, реших, че отново ще уча и ще се преквалифицирам. А това ми отвори много нови врати, възможности, уроци.
И така, ден след ден, месец след месец, година след година.
Просто живей и се усъвършенствай!
И за Бога, на 22 си!
Какво мрачни мисли, че това са най-най-хубавите ти години. Тъкмо си израснала тийнейджърството и си добила някаква мъдрост, а същевременно си млада и свободна. Като дойдеш в клуба на 40+ и започне да те боли какво ли не и да имаш безброй ангажименти...
Божкеее!

Последна редакция: сб, 10 дек 2022, 13:38 от Светулчица

# 2 10 дек. 2022, 11:21 ч.

Мнения: 19 951

Не е нужно да си с особени дарби или пристрастия, интереси, за да си удовлетворен човек.
Концентрирай се над самопознание и познание – чети повече. И художествена литература, и научна. Това дава дълбочина и богатство на личността и те кара да възприемаш света по друг начин. Променят се и отношенията с хората, светогледът.
//
Клишираните представи за успех са някакъв еталон по-скоро за улеснение. Нито са задължителни, нито носят удовлетворение, ако се спазват.

# 3 10 дек. 2022, 11:22 ч.

Мнения: 25 653

Цитат на: JustAHuman в сб, 10 дек 2022, 10:56

Ако в категория "Здраве" имаше подраздел "Психично здраве", вероятно щеше да е там.

Има, ето го: https://www.bg-mamma.com/?board=513
А тук има консултации със специалисти:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557
https://www.bg-mamma.com/?topic=1195245
https://www.bg-mamma.com/?topic=1368055

# 4 10 дек. 2022, 11:50 ч.

Мнения: 3 841

Дай гуш! 🤗 И горе главата! Много си млада да се отчайваш, животът е пред теб!
Сега ги набутай тези тягостни мисли в дъното на гардероба и ги заключи. Там да си стоят!Изкарай си най-хубавите дрехи( мисли) оттам:)
Сега се концентрирай върху дипломната работа, завърши си образованието и се оглеждай за някаква работа-да ти ангажира мислите и да си имаш пари:)
После помисли какво ти се прави и действай над това.
Действай едно по едно : цел-изпълнена, следваща-изпълнена и така…
А по пътя, по който вървиш ще ти се отварят толкова други опции, за които не си се сещала дори!
Знам, че можеш!

# 5 10 дек. 2022, 12:23 ч.

INFJ
Мнения: 9 379

Тя е на 22, не на 30.
Сега й е времето да търси начини, да опитва, да греши, и да... да постигне лична независимост. Може да не е с много, но поне да не зависи напълно от мъж, а то точно това я чака, ако не изгради нещо за себе си преди да се ангажира със семейство.

Чели сме достатъчно теми от отчаяни жени, които са без пари, и без никаква възможност да се откопчат от ситуация на зависимост от грешният човек.

# 6 10 дек. 2022, 12:26 ч.

Мнения: 31 787

Някои хора тук не четат въобще какво пита авторката и се дават съвети, нямащи общо с темата. Какви мъже?Какви деца? Кви пет лева?

Авторке, Светулчица ми взе думите от устата.
Това им е проблемът на много хора. Все се сравняват с другите, все гледат в чуждата паничка, все чуждото мнение е важно.
Може би да се спреш и да гледаш какво искаш ти.
Не си единствена, която не знае какво точно иска да работи. Има хора си сменят професията през няколко години. Има хора осъзнават какво искат на 30 примерно.

Скрит текст:

Имах позната имаше кофти родители. Брат и го обичаха много и все го хвалеха, глезеха, угаждаха.
То курсове, то занимания, то спортове. Нали е любимия син.
И тъй като не са искали дъщеря, много не я обичаха, ама са я родили, гледали са я някак си.
Още от малка все намеци, че за нищо не става, нищо не може. Че има пет кила в повече и е дебела, че мъж няма да си намери. Тия неща от малка са и повтаряни.
Тия неща се набиват в съзнанието и тя милата години не успяваше да разбере в какво е добра и какво иска.
И разбирателство нямаше с родители и брат. Избяга на 18 от отровната среда.
На късни години разбра.
Сега те са стари и болни, искат от нея да ги гледа. Тя им каза, да се обърнат към сина си. Защото на него са помагали, обичали подкрепяли.
Тя сега си харесва работата и живота и иска да се развива и не да гледа отровни родители. Точно това им е казала.

Давам го като пример за евентуални причини. Не казвам, че при теб е така.
Та какво точно учиш? Защо го записа? Някой ти каза ли? Или просто там те приеха.
И не може да няма нещо в което да си добра и да ти харесва.
Просто твърде много мислиш за другите и мненията им, вместо да мислиш за себе и какво ти доставя удоволствие.
Млада си. Имаш време. Знаеш ли колко хора записват нещо, което не искат, а после учат второ.

# 7 10 дек. 2022, 13:01 ч.

Мнения: 5 394

Авторке, това, което си описала са болките от израстването, нормално е. Още няколко години ще е така, и после ще постигнеш мир със себе си.
Но! Ако нещо не ти харесва, ако мислиш, че си на грешен път, точно сега е моментът да промениш посоката. Не чакай утре, опитвай нови неща сега и търси себе си. Разбери какво те прави щастлива, и какво не те прави щастлива. Само ти можеш да дадеш смисъл на живота си, няма как да дойде отвън, нито от евентуален партньор. Заобиколи се с хора, които държат на теб, и ограничи вредните познанства. След десет години ще благодариш на себе си, че си го направила навреме.

# 8 10 дек. 2022, 13:15 ч.

Мнения: 46 529

Да те успокоя, повечето хора сме обикновени, без таланти. Но това не значи, че сме паразити. Всеки има право на място под слънцето Simple Smile

Много си млада, животът е пред теб. Когато бях на твоите години, нещата, с които се занимавам в момента, дори не съществуваха като професия, нито имат някаква връзка със специалността ми. Оставяш впечатление на възпитан и мил човек. Това ще ти отвори много врати. Поддръжай си приятелствата с колегите от университета и познатите от преди, не знаеш къде ще се отвори възможност в бъдеще за общи проекти или предложения за работа. Помисли какво ти е приятно да правиш, дори като хоби, дори да не е по специалността ти. Ако е нужно, доучи нещо, ако не, започни по специалността, за да се издържаш, а успоредно с това търси и се развивай в посока, която ти е на сърце. Може и да не успееш да си го изясниш сега, а да стане с времето.

Ако имаш човек до себе си, влюбени сте и искате да сте семейство, ок. Но не търси целенасочено само мъже с кариера, на вашата възраст това е рядко срещано. На първо място да има споделена любов, да имате еднакви разбирания и представи за живота. Натам вече, избираш според това, което ти харесва. Мен, например, кариеристите ме плашат точно толкова, колкото и мъжете, които не искат да изкарат 1 лев, а чакат друг да ги издържа. Предпочитам баланса, средни доходи, но да имам семейство и детето ми да расте с баща.

# 9 10 дек. 2022, 13:34 ч.

Мнения: 673

Може би очакваш да си наясно какво точно искаш да правиш в този живот или пък смяташ, че единствено смислено е нещо грандиозно и затова се чувстваш незначителна и паразит. Всеки един човек и всяко едно нещо, което правиш с любов има смисъл. И не си права, че родителите ти могат да ти определят решението с неодобрението им. Ако зависиш от себе си, приоритетно, ще слушаш себе си приоритетно. Тяхното одобрение е важно, но те не са ти и не могат напълно да "влязат в твоите обувки". Докато намериш твоето нещо, ще се чувстваш объркана, но не губи желанието да опитваш и да търсиш. Звучиш разумно, така че със съгурност ще намериш правилния път. А може би прекалено много размисляш и гледаш да угодиш?

# 10 10 дек. 2022, 14:24 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 019

А защо не смени специалността след първата година като не ти харесва? Много хора правят така и завършват и работят нещо,което харесват.
Аз винаги съм искала да бъда учител или да работя в сферата на туризма,майка ми искаше да съм адвокат.Записах етнология с учителска правоспособност и за да угодя на мама и право.Когато тя почина аз се отказах правото(бях трети курс,справях се добре,но не беше моето) и записах и културен туризъм.Излязох с три специалности и огромно желание за работа,но ми се падна едно специално дете и зарязах всичко,за да му се посветя.После пък последва дългогодишната ни битка с ММ за второ дете и вече съм много далече и хич не ми се занимава с това, което избрах...
И междувпрочем с ММ съм от 21-годишна(той беше на 26) и добре,че тогава нямаше бг-мама,че сигурно щях да си остана стара мома в жалките си опити за кариера.За мен семейството е преди всичко останало.

# 11 10 дек. 2022, 15:00 ч.

Мнения: 1 586

Мило момиче, според мен всеки млад човек е преминал през такъв период на черна дупка пълна с въпроси и нито един смислен отговор или поне аз също преминах през такъв.
Не мисля, че трябва да търсиш какъвто и да е мъж за момента, защото спасението не идва отвън, а трябва сама да се изтеглиш за косата. Силно подозирам, че дори и да се получи някаква връзка в момента - няма да изтрае и надали ще е твоят човек.

Завърши си специалността, ако ще и културология да е (за мен специалността е добра само, ако си Кейт Мидълтън и/или имаш татко милионер), без диплома, особено на днешно време е адски трудно и ще става все по-трудно. Дипломната работа е досадно нещо, но е нищо за целия труд и време, които си положила до сега.
Скоро завършваш - помисли си въпреки всичко за магистратура или курсове за нещо, което те влече. Идеята ми е не да ставаш професорка, а да имаш ритъм, структура от задачи и ежедневие, сертификатът е само бонус.
Относно талантите - за съжаление малко хора ги имат. Замисли се колко пък е още по-депресивно да имаш и да го пропилееш.
Съветът от BasilA е страхотен и изпитана рецепта за по-добро самочувствие и по-добра оценка какво ти се прави в бъдеще.

Успех и горе главата!

Последна редакция: сб, 10 дек 2022, 15:26 от Threemafan

# 12 10 дек. 2022, 15:50 ч.

Мнения: 4 956

Казваш, че искаш да поемеш в съвсем нова посока, а родителите ти са скептични.

Довърши образованието си, вземи дипломата.
После следвай посоката си. Не ти е нужно одобрение. Всъщност има разлика между одобрение и да те издържат докато търсиш посоката си!
Та завърши, следвай това, което те влече, но бъди самостоятелен човек.
Няма да закъснее и подкрепата им, предполагам.

# 13 10 дек. 2022, 17:10 ч.

Мнения: 116

Благодаря на всеки, който е отделил време, за да напише коментар. Оценявам го високо.
Ще се опитам да отговоря на някои от зададените въпроси, за да дам повече яснота.

1. Следвам специалност Журналистика. Не смених още след първи курс, понеже в началото не бях толкова разочарована. Дистанционното обучение, съпоставката с чуждестранните висши учебни заведения и работата по професия ме накараха сериозно да се запитам дали това е моето поле и да преосмисля накъде съм се насочила. Сега проявявам интерес към коренно различна област, но не съм достатъчно уверена в себе си дали ще се справя.

2. Под "подкрепа на семейството" визирам не финансово осигуряване от родителите, а одобрение от страна на баба ми, която ме е отгледала и при която се връщам в родния град. Финансово независима съм, макар в момента да нямам доходи от трудова дейност - разчитам на стипендии и спестяванията от периода, в който работех и заделях. Тези битовизми също ме тревожат, понеже водя подобие на скотски живот с максимално малко харчове. Има и друг аспект, който ме демотивира - не ме приеха на една позиция, която истински ми хареса... и на която вярвах, че ще ме вземат. Неуспехът също повлия на самочувствието ми.

3. Под "нямам талант" визирам и че нямам специфични умения и компетентности. Възхищавам се на хората, които имат дарба или пък са овладели даден занаят - било то кулинария, ремонтна дейност и т.н. Чувствам се некадърна и неспособна, което - от своя страна - ме превръща в много неуверена личност. Съвсем съм се обезкуражила, че няма да стане нищо от мен и ще живея мизерен живот. От тази мисъл ме побиват тръпки...

И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...

# 14 10 дек. 2022, 17:25 ч.

Мнения: 31 787

JustAHuman, хубава специалност.
Но работата в тази среда може да ти се стори много разочароваща. Особено в България.
Но не съжалявай, все пак е хубава специалност и придобитите знания ще са ти от полза.
Щом си се насочила към друго - не се колебай, ами запиши.
И ако тази позиция, която ти е харесала, може би е твоето призвание.
Тепърва ще имаш неуспехи и успехи. Не трябва да се отказваш.
Проблемът ти е, че си супер неуверена и зависеща от чуждо мнение.
Баба ти не я мисли. Животът си е твой, няма тя да го живее, а ти.
Една известна личност е казала, че талантът е 1% и 99 % труд.
Ако си добър в програмирането, но ако не седнеш да се трудиш, нищо няма да постигнеш.
Или в литературата, или в рисуването или в медицината.
Нещо си много черногледа и това също ти пречи.
Да вземеш да се стегнеш малко.
Имаш спестявания, учиш. Знаеш ли колко студенти няма това?
Аз съм учила и работила. Да, помагали са ми, но нямаше да се оправя без чужда помощ.
Може и друго. Завърши, започни работа за една година. Да си починеш малко, да събереш финанси и запиши другото което искаш. Дистанционно, задочно, редовно, както прецениш.

Препоръчани теми

Тормоз на работното място. Как да помогна?

Страх от започване на нова работа

Мнения за въртяща четка с горещ въздух

Живот в Ирландия

Причина:

Причина: